1.

Към кой момент следва да се прецени дали е налице статут на малолетно или непълнолетно дете на бежанец за целите на упражняването на правото на събиране на семейството, предвидено в Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството ( 2 )? Какви изисквания могат да бъдат наложени, за да се докаже наличието на реален семеен живот по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от тази директива, когато малолетно или непълнолетно дете, което желае да се събере с кандидатстващия за събиране на семейството родител, живее в трета държава и е навършило пълнолетие? С преюдициалното си запитване от 23 април 2020 г., постъпило в секретариата на Съда на 26 юни 2020 г., Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) иска да бъде даден отговор на тези въпроси.

2.

Член 3, параграф 2 от Директива 2003/86 гласи:

„Настоящата директива не се прилага, когато кандидатът за събиране на семейството:

[…]“.

3.

Член 4 от Директива 2003/86 гласи:

„1.   Държавите членки разрешават влизането и пребиваването в съответствие с настоящата директива и при условие че са спазени изискванията на глава IV, а също и на член 16, на следните членове на семейството:

[…]

[…]“.

4.

Член 16 от Директива 2003/86 гласи:

„1.   Държавите членки могат да отхвърлят заявление за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството или ако е целесъобразно, да оттеглят или откажат да подновят разрешение за пребиваване на член на семейството, при следните условия:

[…]

[…]“.

5.

Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно германското законодателство изпълнението на условията за правото на събиране на семейството се проверява при подаването на молба за издаване на национална виза с цел събиране на семейството от член на семейството в дипломатическата мисия на третата държава, в която той или тя пребивава.

6.

Съгласно член 6 („Визи“) от Gesetz über den Aufenthalt, die Erwerbstätigkeit und die Integration von Ausländern im Bundesgebiet (Закон за пребиваването, заетостта и интеграцията на чужденците на територията на Федерална република Германия) от 25 февруари 2008 г. ( 3 ), последно изменен с член 4б от Закона от 17 февруари 2020 г. ( 4 ) (наричан по-нататък „AufenthG“):

„[…]

3)   За дългосрочно пребиваване е необходима виза за територията на Федералната република (национална виза), която се издава преди влизане. Издаването на визата се урежда съгласно действащите разпоредби относно разрешението за пребиваване, синята карта на ЕС, „ICT“ картата, разрешението за установяване и разрешението за дългосрочно пребиваване в Европейския съюз. […]“.

7.

Член 32 („Събиране на деца със семейството“) от AufenthG гласи:

„1)   На ненавършилото пълнолетие дете на чужденец, което не е сключило брак, се издава разрешение за пребиваване, ако и двамата родители или родителят, на когото еднолично са предоставени родителските права, имат някое от следните видове разрешение за пребиваване:

[…]

2. Разрешение за пребиваване по член 25, параграф 1 или параграф 2, първо изречение, предложение първо

[…]“.

8.

Съгласно член 25 („Пребиваване по хуманитарни причини“) от AufenthG:

„[…]

2)   На чужденец следва да се издаде разрешение за пребиваване, ако Федералната служба по въпросите на миграцията и бежанците му е предоставила статут на бежанец по смисъла на член 3, параграф 1 от Asylgesetz (Законът за убежището) или субсидиарна закрила по смисъла на член 4, параграф 1 от Asylgesetz. […]“.

9.

XC (наричана по-нататък и „жалбоподателката“) е сирийска гражданка, родена на 1 януари 1999 г. Тя живее в Турция от няколко години.

10.

Майка ѝ е починала. Баща ѝ е влязъл в Германия през 2015 г. и през април 2016 г. официално е подал молба за убежище. През юли 2017 г. Bundesamt für Migration und Flüchtlinge (Федерална служба по въпросите на миграцията и бежанците, Германия) му предоставя статут на бежанец. През септември същата година Landkreis Cloppenburg (окръг Клопенбург, Германия) предоставя на бащата на жалбоподателката разрешение за временно пребиваване за срок от три години съгласно член 25, параграф 2 от AufenthG.

11.

На 10 август 2017 г. жалбоподателката подава в генералното консулство на Федерална република Германия в Истанбул, Турция (наричано по-нататък „генералното консулство“) молба за издаване на национална виза с цел събиране на семейството, за да се събере с баща си, който живее в Германия. С решение от 11 декември 2017 г. генералното консулство отхвърля молбата ѝ и жалбата ѝ срещу отказа. Генералното консулство приема, че не са изпълнени изискванията на член 32 от AufenthG, тъй като жалбоподателката е пълнолетна. Освен това към момента на навършване на пълнолетие баща ѝ все още не е получил разрешение за временно пребиваване като бежанец. Според генералното консулство, макар в случай на извънредни трудности присъединяването на пълнолетни деца да може да бъде позволено по преценка в съответствие с член 36, параграф 2 от AufenthG, в случая не са били налице такива извънредни трудности, тъй като в случая нищо не сочи, че жалбоподателката не е в състояние да води самостоятелен живот в Турция.

12.

С решение от 12 март 2019 г. Verwaltungsgericht (Административен съд, Германия) разпорежда на Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия, наричана по-нататък „ответникът“) да издаде на жалбоподателката виза с цел събиране на семейството.

13.

Verwaltungsgericht (Административен съд) приема, че жалбоподателката трябва да се счита за ненавършила пълнолетие по смисъла на член 32, параграф 1 от AufenthG, тълкуван в контекста на правото на Съюза. Според тази юрисдикция моментът, към който следва да се прецени дали жалбоподателката е малолетно или непълнолетно лице, е датата, на която баща ѝ е подал молбата за убежище, а не датата, на която тя е подала молбата си за издаване на виза с цел събиране на семейството. Verwaltungsgericht (Административен съд) счита, че решение на Съда от 12 април 2018 г., A и S ( 5 ), е приложимо към разглежданата от него обратна хипотеза, а именно присъединяването на дете към родител със статут на бежанец. В светлината на това решение Verwaltungsgericht (Административен съд) тълкува член 4, параграф 1, първа алинея, буква б) от Директива 2003/86 в смисъл, че детето на кандидата за събиране на семейството следва да се счита за малолетно или непълнолетно, когато към датата на подаване на молбата за убежище от кандидата за събиране на семейството това дете не е навършило пълнолетие. Освен това тази юрисдикция посочва, че предоставянето на статут на бежанец е декларативен акт. Според нея както практическото полезно действие на правото на събиране на семейството, така и принципите на правна сигурност и на равно третиране биха били нарушени, ако меродавният момент за преценката дали става въпрос за малолетно или непълнолетно лице по смисъла на член 4, параграф 1, първа алинея, буква б) от Директива 2003/86 е този на молбата за издаване на виза. Verwaltungsgericht (Административен съд) отбелязва също, че жалбоподателката е подала молбата си за виза в рамките на три месеца, считано от признаването на статута на бежанец на кандидата за събиране на семейството, както изисква Съдът в решение A и S.

14.

В жалбата си до запитващата юрисдикция ответникът в първоинстанционното производство твърди, че Verwaltungsgericht (Административен съд) е тълкувал неправилно момента, към който следва да се прецени дали става въпрос за малолетно или непълнолетно лице по смисъла на член 32, параграф 1 от AufenthG. Съгласно националната съдебна практика релевантен бил моментът на подаване на молбата за издаване на виза с цел събиране на семейството. Ответникът счита, че решение A и S се отнася до различна фактическа обстановка и различно правно основание, изведено от Директива 2003/86. Освен това ответникът поддържа, че анализът на член 2, буква е) от Директива 2003/86 в решение A и S не се прилага към член 4, параграф 1, първа алинея, буква б) от тази директива, тъй като последната разпоредба изрично препраща към правото на държавите членки.

15.

Според Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) съгласно националното законодателство жалбоподателката няма право на виза с цел събиране на семейството с баща ѝ ( 6 ). За да получи такава виза, тя трябва да докаже, че може да се позове пряко на член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2003/86. Така запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 4, параграф 1 от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в светлината на решение A и S, което се основава на член 2, буква е) от Директива 2003/86 във връзка с член 10, параграф 3, буква а) от нея. По-конкретно тя иска да се установи дали, с оглед на това решение, за да се присъедини към лице, ползващо се със статут на бежанец, за целите на събиране на семейството, детето е малолетно или непълнолетно, при условие че е било такова към момента, в който бежанецът е подал молба за международна закрила. Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) иска да се установи дали в решение A и S от определящо значение е специалната защита за непридружени малолетни или непълнолетни лица ( 7 ), или по-благоприятните условия за бежанците съгласно съображение 8 от Директива 2003/86, и следователно дали изводите в това решение са приложими към случаите на присъединяването на деца към пълнолетен бежанец с цел събиране на семейството.

16.

Що се отнася до втория въпрос, запитващата юрисдикция иска някои пояснения за съдържанието на понятието за реален семеен живот по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2003/86. Според нея чисто формалната съпружеска или семейна връзка сама по себе си не е достатъчно основание за правото на събиране на семейството, тъй като заявлението за събиране на семейството има за цел осъществяването на реален съпружески или, в случая, семеен живот в държавата членка, в която пребивава кандидатът за събиране на семейството. По-специално запитващата юрисдикция иска да се уточни до каква степен намерението да се установи реален семеен живот трябва да бъде преценено преди първоначалното решение за събиране на семейството и дали фактът, че детето вече е навършило пълнолетие, има значение за това решение. Запитващата юрисдикция отбелязва, че в случай на присъединяване на малолетни или непълнолетни деца към родител — кандидат за събиране на семейството, се приема, без допълнителни сведения или проверки, че целта на това присъединяване е (повторното) започване на реален семеен живот в държавата членка. Прилага ли се такова „автоматично допускане“ и по отношение на деца, които към момента на вземане на решението по молбата за събиране на семейството вече са навършили пълнолетие, но все още попадат в приложното поле на член 4, параграф 1, първа алинея, букви б)—г) от Директива 2003/86, тъй като за определянето на ненавършването на пълнолетие от тези деца е приет за меродавен по-ранен момент?

17.

При тези обстоятелства Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) решава да спре производството и да отправи до Съда на Европейския съюз следните преюдициални въпроси:

18.

Писмени становища представят италианското правителство и Европейската комисия.

19.

С решение на председателя на Съда от 3 август 2020 г. от запитващата юрисдикция е поискано да посочи дали с оглед на решение от 16 юли 2020 г., État belge (Събиране на семейството — малолетно или непълнолетно дете) ( 8 ), поддържа преюдициалното си запитване. С определение от 8 септември 2020 г. запитващата юрисдикция потвърждава, че поддържа преюдициалното си запитване, тъй като счита, че посоченото решение не отговаря в достатъчна степен на повдигнатите по настоящото дело въпроси.

20.

Според запитващата юрисдикция, макар в решение État belge да се посочва inter alia, че член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че моментът, към който следва да се определи дали несемеен гражданин на трета страна или апатрид е малолетно или непълнолетно дете е на подаването на заявлението за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството, а не на произнасянето по това заявление от страна на компетентните органи на тази държава членка, от това решение не става ясно дали според Съда може да е приложима по-ранна дата, а именно датата на подаване на молбата за убежище, тъй като този въпрос не е бил от решаващо значение за изхода на делото. В по-ранното си решение A и S Съдът приема, че за целите на събирането на семейството релевантният момент за преценката дали е налице непридружено малолетно или непълнолетно лице е датата на подаване на молба за убежище от непридружено малолетно или непълнолетно лице, а не датата на подаване на заявлението за влизане и пребиваване. Освен това Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) посочва, че в решение État belge не се дава отговор на втория въпрос, повдигнат от него в настоящото преюдициално запитване.

21.

На основание член 61, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда с решение от 11 май 2021 г. Съдът приканва германското правителство в писмен отговор да посочи доколко A и S е относимо решение за отговора на първия преюдициален въпрос. На 21 юни 2021 г. германското правителство подава своя писмен отговор в секретариата на Съда.

22.

Според германското правителство съгласно постоянната практика на запитващата юрисдикция релевантната дата за преценката дали е налице малолетно или непълнолетно лице е датата на подаване на молбата за издаване на виза. Следователно подходът, възприет от Съда в решение État belge, е същият като възприетия в германското право. Освен това лицето трябвало да е малолетно или непълнолетно към момента, в който родителят получи разрешението за пребиваване, от което произтича правото на събиране на семейството. Германското правителство обаче отбелязва, че в решение A и S Съдът е приел, че преценката дали лицето е малолетно или непълнолетно следва да се извърши към момента на подаване на молбата за убежище. Обстоятелството, че децата са навършили пълнолетие по-късно — дори преди подаването на молбата за издаване на виза — поначало било ирелевантно. Така германското правителство споделя анализа на запитващата юрисдикция, че в контекста на решения A и S и État belge отговорът на първия въпрос е неясен.

23.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2003/86 ( 9 ) трябва да се тълкува в смисъл, че моментът, към който следва да се определи дали детето на кандидат за събиране на семейството, на когото е предоставен статут на бежанец, е малолетно или непълнолетно за целите на тази разпоредба, е моментът, в който кандидатът за събиране на семейството ( 10 ) е подал молбата за убежище ( 11 ), независимо дали детето е навършило пълнолетие още преди на същия да бъде предоставен статут на бежанец и преди да бъде подадено заявлението за събиране на семейството.

24.

В член 1 от Директива 2003/86 е посочена целта на тази директива, а именно да определи условията за упражняване на правото на събиране на семейството от граждани на трети страни, пребиваващи законно на територията на държавите членки.

25.

Съображение 2 от Директива 2003/86 гласи, че мерките относно събирането на разделени семейства следва да се вземат в съответствие със задължението за защита на семейството и зачитане на семейния живот, което е залегнало в редица актове на международното право. Освен това съгласно трайната съдебна практика Директива 2003/86 трябва да се тълкува и прилага в светлината на член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Това се установява и от съображение 2 и член 5, параграф 5 от тази директива, които възлагат на държавите членки да разглеждат заявленията за събиране на семейства в интерес на съответните деца и с грижата да се благоприятства семейният живот. Съдът е подчертал, че член 24, параграф 2 от Хартата изисква при всички действия, които се предприемат по отношение на децата, по-специално от държавите членки при прилагане на Директива 2003/86, висшият интерес на детето да бъде от първостепенно значение ( 12 ).

26.

Трайната съдебна практика по член 4, параграф 1 от Директива 2003/86 предвижда и конкретни позитивни задължения на държавите членки, на които съответстват ясно дефинирани субективни права, защото изисква от държавите членки в случаите, посочени в Директивата, да разрешават присъединяването на някои членове на семейството на кандидата за събиране на семейството, без да имат съответно право на преценка ( 13 ).

27.

Така член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2003/86, който е предмет на настоящото преюдициално запитване, предвижда по-специално че държавите членки трябва да разрешат влизането и пребиваването на малолетните и непълнолетните деца на кандидата за събиране на семейството, когато той притежава родителските права и децата се намират на негова издръжка в съответствие с глава IV от Директива 2003/86, в която са изброени редица предпоставки за упражняване на правото на събиране на семейството ( 14 ), както и с член 16 от тази директива. Съгласно член 4, параграф 1, втора алинея от Директива 2003/86 малолетните и непълнолетните деца трябва да са на възраст, която да не надхвърля определената за достигане на пълнолетие по силата на националното законодателство на заинтересованата държава членка, и да не са сключили брак.

28.

В решение État belge Съдът приема, че член 4, параграф 1, втора алинея от Директива 2003/86 нито уточнява момента, към който следва да се прецени условието децата да не са навършили пълнолетие, нито препраща към правото на държавите членки. Следователно член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2003/86 трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза и държавите членки нямат свобода на преценка относно момента, към който следва да се преценява възрастта на заявителя за целите на тази разпоредба ( 15 ).

29.

От акта за преюдициално запитване е видно, че макар германското право да не изисква детето да е малолетно или непълнолетно към момента на взимане на решението по заявлението за събиране на семейството, то трябва да не е навършило пълнолетие към момента на подаване на молбата за издаване на виза и към момента, в който родителят получи разрешението за пребиваване, от което произтича правото на събиране на семейството.

30.

Така съгласно германското право XC е трябвало да не е навършила пълнолетие към 10 август 2017 г., когато е подала молба за издаване на виза в генералното консулство, както и през септември 2017 г., когато баща ѝ е получил разрешение съгласно член 25, параграф 2 от AufenthG. Тъй като е родена на 1 януари 1999 г., XC не е била малолетна или непълнолетна на нито една от тези дати. XC обаче не е била навършила пълнолетие, когато през април 2016 г. баща ѝ подава молба за убежище. Жалбоподателката би могла да спечели делото, предмет на производството пред запитващата юрисдикция, само ако може да се позове на член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2003/86 в смисъл, че преценката дали е била малолетно или непълнолетно лице трябва да се извърши към датата, на която баща ѝ е подал молба за убежище.

31.

Ето защо в това производство се поставя въпросът към кой момент следва да се определи дали детето на търсещо убежище лице, на което впоследствие е предоставен статут на бежанец, е малолетно или непълнолетно дете по смисъла на член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2003/86.

32.

За да се отговори на този въпрос, следва да се разгледат относимите изводи на Съда в решения A и S и État belge, на които запитващата юрисдикция се позовава подробно. Представените на Съда писмени становища и отговорите на въпроси сочат към разбирането, че тези дела, в най-добрия случай, се основават на различни факти и/или правни норми, водейки по този начин до правни изводи, които са различни или в най-лошия случай, противоречиви.

33.

Дъщерята на A и S пристига като непридружено непълнолетно лице в Нидерландия, където подава молба за убежище. Към момента, в който на нея е издадено разрешение за пребиваване в качеството ѝ на получило убежище лице, тя вече е навършила пълнолетие. В рамките на два месеца от предоставянето ѝ на убежище тя подава заявление за издаване на разрешение за временно пребиваване на родителите ѝ и на тримата ѝ ненавършили пълнолетие братя с цел събиране на семейството. Нидерландските власти отхвърлят заявлението ѝ за събиране на семейството с мотива, че тя не е била малолетна или непълнолетна към датата на подаването му.

34.

В това дело запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 2, буква е) от Директива 2003/86 ( 16 ), който дефинира понятието „непридружено малолетно или непълнолетно лице“, използвано в член 10, параграф 3, буква а) от Директивата. Член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 по същество предвижда, че ако бежанецът е „непридружено малолетно или непълнолетно лице“, държавите членки разрешават влизането и пребиваването с цел събиране на семейството на негови родственици от първа степен по пряка възходяща линия, без да се прилагат изискванията на член 4, параграф 2, буква а) от Директивата. От Съда по същество се иска да установи дали член 2, буква е) от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че трябва да се квалифицира като малолетно или непълнолетно лице по смисъла на тази разпоредба гражданинът на трета страна или лицето без гражданство, който/което е на възраст под 18 години в момента на влизането си на територията на държава членка и подаването на молбата си за убежище в тази държава, но по време на процедурата по предоставяне на убежище навършва пълнолетие и впоследствие получава убежище с обратна сила, считано от датата на подаване на молбата.

35.

Съдът отговаря утвърдително на този въпрос.

36.

След като посочва, че нито член 2, буква е), нито член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 препращат към националното право и следователно трябва да се тълкуват самостоятелно и еднакво в целия Европейски съюз, Съдът приема, че член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 налага на държавите членки конкретно задължение за действие, на което съответства ясно определено право. Тази разпоредба ги задължава — без каквато и да било свобода на преценка в това отношение — в определената в нея хипотеза да разрешават на кандидата за събиране на семейството събиране с роднини от първа степен по пряка възходяща линия ( 17 ). Освен това Съдът приема, че Директива 2003/86 не само преследва общо целта да се насърчи събирането на семейството и да се предостави защита на гражданите на трети страни, по-специално на малолетните и непълнолетните, но и с член 10, параграф 3, буква а) конкретно цели да осигури по-голяма защита на бежанците, които са непридружени малолетни или непълнолетни лица ( 18 ). Макар Директива 2003/86 да не определя изрично в кой момент бежанецът трябва да е малолетно или непълнолетно лице, за да се възползва от посоченото в член 10, параграф 3, буква а) от тази директива право на събиране на семейството, Съдът приема, че от целта на тази разпоредба и от липсата в това отношение на каквото и да препращане към националното право следва, че не може да се оставя на отделната държава членка да определя този момент ( 19 ).

37.

След като признава, че възможността на търсещото убежище лице да подаде заявление за събиране на семейството на основание на Директива 2003/86 е обвързана, съгласно член 3, параграф 2, буква а) от тази директива, с условието молбата му за убежище вече да е уважена с окончателно решение ( 20 ), Съдът подчертава, че признаването на статута на бежанец е декларативен акт ( 21 ) и че всеки гражданин на трета страна или всяко лице без гражданство, който/което е подал(о) молба за международна закрила и отговаря на материалните условия, предвидени в глава III от Директива 2011/95, има субективно право да му бъде признат този статут, преди в това отношение да е взето официално решение. Следователно Съдът приема в частност, че да се обвърже правото на събиране на семейството съгласно член 10, параграф 3 буква а) от Директива 2003/86 с момента, в който компетентният национален орган вземе официално решение да признае съответното лице за бежанец и следователно с по-голямата или по-малка бързина, с която този орган може да разгледа молбата за международна закрила, би поставило под въпрос полезния ефект на тази разпоредба. Подобно положение би било в разрез не само с целта на тази директива — да насърчи събирането на семейството и да предостави в това отношение специална закрила за бежанците, и по-специално за непридружените малолетни или непълнолетни лица — но и с принципите на равно третиране и правна сигурност ( 22 ).

38.

Обратно, Съдът приема, че ако се приеме датата, на която дъщерята на A и S е подала молбата за международна закрила, като относима с оглед на преценката за възрастта на бежанеца за целите на член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, това би позволило да се осигури еднакво и предвидимо третиране на всички заявители, които в един и същи момент се намират в едно и също положение, като се гарантира, че уважаването на заявлението за събиране на семейството зависи основно от обстоятелства, свързани със заявителя, а не от такива, свързани с администрацията, като времето за разглеждане на такива молби ( 23 ). Следователно Съдът приема, че при това положение заявлението за събиране на семейството на основание член 10, параграф 3, буква a) от посочената директива трябва по принцип да се подаде в тримесечен срок от датата, на която съответното малолетно или непълнолетно лице е признато за бежанец ( 24 ).

39.

В точка 47 от решение État belge, което се отнася до преценката дали децата на бежанец са ненавършили пълнолетие лица, Съдът по-специално дава тълкуване на член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2003/86 — разпоредба, на която се позовава запитващата юрисдикция в първия си въпрос.

40.

По това дело Съдът приема, че моментът, към който следва да се определи дали несемеен гражданин на трета страна или апатрид е малолетно или непълнолетно дете, е на подаване на заявлението за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството, а не на взимането на решението по това заявление. Според Съда възприемането на датата, на която компетентният орган на съответната държава членка се произнася по заявлението за влизане и пребиваване на територията на тази държава с цел събиране на семейството, за референтна за определяне на възрастта на заявителя за целите на прилагането на член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2003/86, не би било в съответствие нито с целите, преследвани от Директива 2003/86, нито с изискванията, произтичащи от член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата. В противен случай компетентните национални органи и съдилища не биха били насърчени да разглеждат заявленията на малолетни или непълнолетни лица с необходимата степен на неотложност, отчитаща тяхната уязвимост, и така биха могли да застрашат правото на събиране на семейството на тези малолетни или непълнолетни лица ( 25 ).

41.

Ето защо Съдът не е приел, че правото на събиране на семейството по отношение на малолетните или непълнолетни деца на граждани на трети страни или на бежанци може да бъде отказвано или накърнявано поради времето, изминало между подаването на заявлението за събиране на семейството и решението на компетентните национални органи или юрисдикции в това отношение ( 26 ).

42.

Видно от решения A и S и État belge, Съдът е потвърждавал последователно, че правото на малолетни и непълнолетни деца на събиране на семейството не може да бъде накърнено от времето, необходимо за произнасяне по молбите за международна закрила или за събиране на семейството. Освен това в решение A и S Съдът подчертава декларативността на решението за признаване на статут на бежанец и — независимо от текста на член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2003/86 — потвърждава, че правото на събиране на семейството на търсещите убежище лица, на които впоследствие е предоставен статут на бежанец, е гарантирано.

43.

В разглежданите решения обаче са посочени два различни момента, към които се определя дали лицето е било малолетно или непълнолетно. В решение A и S преценката дали лицето е малолетно или непълнолетно се извършва към момента на подаване на молбата за убежище от кандидата за събиране на семейството, докато в решение État belge за целесъобразна се приема датата на подаване на заявлението за събиране на семейството.

44.

В писменото си становище италианското правителство прави разграничение между фактите в основата на решение A и S и тези по главното производство. То поставя особен акцент на факта, че цитираното дело се отнася до непридружено малолетно или непълнолетно лице, и по-благоприятното третиране на такива лица съгласно член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86. Поради това италианското правителство счита, че към фактите по главното производство е приложимо решение État belge, а не решение A и S. Запитващата юрисдикция и германското правителство възприемат по-нюансиран подход и искат разяснения от Съда.

45.

Комисията пък счита, че възприетият от Съда подход в решение A и S е приложим към фактите по главното производство, тъй като детето на търсещо убежище лице не може да подаде заявление за събиране на семейството на основание член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2003/86, докато молбата за предоставяне на статут на бежанец на търсещия убежище не бъде уважена с окончателно решение ( 27 ). Според Комисията в случай като разглеждания в главното производство би било нецелесъобразно да се вземе предвид датата на подаване на заявлението за събиране на семейството, тъй като това би било несъвместимо с целите на Директива 2003/86, с изискванията на член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата, както и с принципите на равно третиране и на правна сигурност.

46.

Споделям становището на Комисията.

47.

Първо, като се има предвид, че признаването на статута на бежанец е декларативен акт и че бежанецът има субективното право да бъде признат за такъв, считано от датата на подаване на молбата му за това, за мен обвързването на преценката дали е налице малолетно или непълно лице и право на събиране на семейството по член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2003/86 по-специално с момента, в който компетентният национален орган признае статута на бежанец на кандидата за събиране на семейството, би поставило под въпрос полезния ефект на тази разпоредба, целите на Директива 2003/86, изискванията на член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата и принципите на равно третиране и на правна сигурност.

48.

Второ, макар несъмнено да е правилно становището на италианското правителство за по-благоприятните условия, предвидени за непридружените малолетни или непълнолетни деца ( 28 ) съгласно член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, както е тълкуван от Съда в решение A и S, то не отчита, че що се отнася до упражняването на правото на събиране на семейството, тази директива предоставя по-благоприятни условия на други бежанци, за да се съобрази уязвимото положение, в което се намират последните.

49.

Всъщност на това е посветена цяла глава от Директива 2003/86, а именно глава V („Събиране на семейства на бежанци“) ( 29 ). Така, за да се улесни събирането на семействата на бежанци, разпоредбите на глава V от Директива 2003/86 предвиждат редица важни дерогации на някои иначе приложими изисквания. В тази насока ще добавя, че самият член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 се намира в глава V от тази директива.

50.

Предвидените в глава V от Директива 2003/86 по-благоприятни условия в частност обхващат членовете на семейството, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2003/86, а следователно и малолетните и непълнолетните деца на бежанци ( 30 ). Член 12, параграф 1 от Директива 2003/86 например предвижда, че държавите членки не могат да изискват от бежанеца или от членовете на семейството му да представят във връзка с молби, отнасящи се по-специално до съпруга/съпругата или малолетните и непълнолетните деца, визирани в член 4, параграф 1 от тази директива, доказателства, че бежанецът отговаря на изискванията на член 7, параграф 1 от Директивата във връзка с жилищните условия, медицинската застраховка и стабилните и регулярни ресурси ( 31 ). Освен това член 12, параграф 2 от Директива 2003/86 предвижда, че в отклонение от член 8 държавите членки не изискват от бежанеца да е пребивавал на тяхна територия в течение на определен период от време, преди членовете на семейството му да се присъединят към него.

51.

Следователно изглежда, че нищо в Директива 2003/86, и по-специално в глава V от нея, не дава основание за ограничаване на приложимостта на мотивите на решение A и S спрямо непридружените малолетни и непълнолетни бежанци.

52.

Трето, независимо че при тълкуването и прилагането на Директива 2003/86 в решение État belge се поставя изискването за равни процесуални възможности и справедливост с цел да се гарантира зачитането на правото на семеен живот съгласно член 7 от Хартата, както и правата на детето по член 24, параграф 2 от Хартата, възприетото по това дело разрешение трябва да се разглежда в светлината на фактите пред запитващата юрисдикция и на съображенията, изтъкнати в подкрепа на това разрешение.

53.

В този аспект подчертавам, че в решение État belge само се отбелязва, че бащата на съответните малолетни или непълнолетни деца е бежанец. Всъщност в това решение не е упоменат нито моментът, в който той е подал молба за статут на бежанец, нито моментът, в който му е бил признат такъв статут. Освен това мотивите на Съда и диспозитивът на това решение се прилагат еднакво към децата на граждани на трети държави и на бежанци. Ето защо в това решение Съдът нито тълкува, нито се позовава на която и да е от многобройните разпоредби на Директива 2003/86, които предвиждат по-благоприятни условия за бежанците. В това решение не е разгледано и особеното положение, или „правният вакуум“, в който се намират бежанците, които желаят да упражнят правото си на събиране на семейството ( 32 ), докато чакат произнасянето по техните молби за убежище.

54.

Оттук следва, че релевантният момент съгласно член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2003/86 за преценка дали детето на бежанец е малолетно или непълнолетно по смисъла на тази разпоредба е датата на подаване на молбата за убежище от кандидата за събиране на семейството ( 33 ).

55.

Прилагайки този подход към фактите в главното производство, XC и баща ѝ биха имали правото на събиране на семейството на основание член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2003/86 през април 2016 г., когато той е подал молба за убежище, като се има предвид възрастта на XC към този момент и декларативният характер на признаването на статута му на бежанец. С оглед на решение A и S би било незаконосъобразно преценката дали жалбоподателката отговаря на изискването да е малолетно или непълнолетно лице да се извършва към момента на признаване на статута на бежанец на баща ѝ, а не към момента на възникването му. Обратното би довело до обвързване на правото на събиране на семейството със случайни и непредвидими обстоятелства, изцяло свързани с компетентните национални органи и юрисдикции на съответната държава членка, и би могло да доведе до значителни различия между държавите членки, както и в рамките на една-единствена държава членка при разглеждането на заявленията за събиране на семейството ( 34 ). Подобен подход би противоречал на член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата.

56.

Следва също да се отбележи, че XC е подала заявление за събиране на семейството с баща си един месец след като му е бил предоставен статут на бежанец, следователно в рамките тримесечния срок, посочен от Съда в точка 61 от решение A и S.

57.

С оглед на гореизложеното считам, че на първия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че детето на кандидат за събиране на семейството, на когото е предоставен статут на бежанец, е малолетно или непълнолетно по смисъла на тази разпоредба, ако е било малолетно или непълнолетно към момента на подаване на молбата за убежище от кандидата за събиране на семейството, дори да е навършило пълнолетие преди на кандидата за събиране на семейството да бъде предоставен статут на бежанец, при условие че в рамките на три месеца от признаването на статута на бежанец на кандидата за събиране на семейството е подадено заявление за събиране на семейството.

58.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи съдържанието на понятието „реален […] семеен живот“, съдържащо се в член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2003/86.

59.

В Директива 2003/86 няма определение за това понятие. Член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2003/86 не препраща и към правото на държавите членки за определянето на неговия смисъл и обхват. В съответствие както с изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и с принципа за равенство, член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2003/86 трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз. Подобно тълкуване трябва да бъде направено, като се отчитат по-специално контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба ( 35 ).

60.

Държавите членки могат ( 36 ) да изискват повече от съществуването на връзка родител и дете. Иначе член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2003/86 би бил излишен, тъй като условията, предвидени в член 4, параграф 1 от тази директива относно „малолетните и непълнолетните деца“ на кандидата за събиране на семейството, биха били достатъчни. Освен това, като се има предвид, че в член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2003/86 се говори за реален съпружески или семеен живот, обхватът на тази разпоредба не се свежда до решаването на проблема с фиктивните бракове, изрично адресиран в член 16, параграфи 2 и 4 от Директива 2003/86 ( 37 ).

61.

По аналогия с член 16, параграф 2, буква б) от Директива 2003/86 е видно, че държавите членки могат да отхвърлят заявление за събиране на семейството на основание член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2003/86, когато неговата „единствена цел“ е да се даде възможност на съответното дете да влезе или да пребивава в държава членка и няма намерение за поддържане на реален семеен живот ( 38 ). Ето защо според мен член 16, параграф 2, буква б) от Директива 2003/86 цели да възпрепятства предоставянето на права по тази директива в случаи на злоупотреба или измама ( 39 ).

62.

В съответствие с член 17 от Директива 2003/86, когато държава членка отхвърли заявление за събиране на семейството, тя трябва да разгледа положението на съответните членове на семейството във всеки отделен случай, като извърши балансирана, пропорционална и разумна преценка на всички обстоятелства, които могат да бъдат отчетени в този контекст. Както следва от съображение 2 от Директива 2003/86, мерките относно събирането на семейството, включително мерките, предвидени в член 16 от нея, трябва да се взимат при зачитане на основните права, и по-специално правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано в член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата ( 40 ). Член 18 от Директива 2003/86 предвижда също, че кандидатът за събиране на семейството и неговото семейство имат право да оспорят по законно установения ред решенията, с които е отхвърлено заявлението за събирането на семейство.

63.

Освен че в съответствие със съображение 8 от Директива 2003/86 следва да се обърне специално внимание на положението на бежанците и следователно на факта, че XC и баща ѝ не са можели през значителен период да водят „нормален“ семеен живот, за мен би било неподходящо и прекомерно ( 41 ) да се изисква тези лица да живеят съвместно в общо домакинство или на едно и също място, за да могат да се ползват от правото на събиране на семейството. Освен това от тях не бива да се изисква да се издържат взаимно финансово, тъй като е възможно да не разполагат с материалните средства за това. Макар събирането на семейства да „е необходимото средство, за да се направи възможен семейният живот“ ( 42 ), Директива 2003/86 не налага модел или стандарт относно организацията на този семеен живот, а изисква единствено той да е „реален“. Според мен следва да се избягва твърде субективната оценка на понятията „реален“ или „нормален“ семеен живот и вместо това да се обърне внимание на целта на член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2003/86 — да се предотврати използването на тази директива за улесняване на злоупотреби или измами.

64.

Във всеки случай е напълно „нормално“ младите хора да живеят отделно от родителите си и от другите членове на семейството си. В това отношение считам, че предвид отделния живот, който са водили XC и баща ѝ, спорадични посещения и редовни контакти от каквото и да е естество ( 43 ) могат да бъдат достатъчни, за да им позволят да изградят (наново) или да установят (повторно) семейния си живот. Тези посещения или контакти трябва да са толкова интензивни, че да „способстват за създаване на социокултурна стабилност, улесняваща интегрирането на гражданите на трети страни в държавата членка“ ( 44 ).

65.

С оглед на изложеното считам, че на втория въпрос следва да се отговори, че правната връзка между родител и дете сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на реален семеен живот по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2003/86. Когато събирането на семейството е поискано по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което впоследствие е навършило пълнолетие, кандидатът за събиране на семейството и детето му не са длъжни да съжителстват в общо домакинство или да живеят на едно и също място. Достатъчни са спорадични посещения и редовни контакти от всякакъв вид, които им позволяват да изградят (наново) и започнат (повторно) семейния си живот.

66.

По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия), по следния начин: