1)

Член 10, параграф 2, букви а), в) и д) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че в съответните случаи договорът за кредит трябва по ясен и кратък начин да посочва, че е налице „свързан договор за кредит“ по смисъла на член 3, буква н) от тази директива и че този договор е сключен за определен срок.

2)

Член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква „свързаният договор за кредит“ по смисъла на член 3, буква н) от тази директива, който служи изключително за финансирането на договор за доставка на стока и който предвижда, че сумата по кредита се изплаща на продавача на тази стока, да посочва, че потребителят се освобождава от задължението си за заплащане на продажната цена до размера на изплатената сума и че продавачът е длъжен да му предаде закупената стока, ако цената е платена изцяло.

3)

Член 10, параграф 2, буква л) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим при сключването на този договор, и конкретно да описва механизма за регулиране на лихвения процент за просрочени плащания. Когато страните по съответния договор за кредит са се споразумели, че лихвеният процент за просрочени плащания ще се променя съобразно изменението на основния лихвен процент, който е определен от централната банка на дадена държава членка и е публикуван в държавния вестник на тази държава членка, справка в който е лесно да се направи, препращането в този договор към споменатия основен лихвен процент е достатъчно, стига в същия договор да е представен начинът на изчисляване на лихвения процент за просрочени плащания съобразно основния лихвен процент. В тази насока е необходимо да са изпълнени две условия. Първо, представянето на този начин на изчисляване трябва да е да е лесно разбираемо за средния потребител, който няма специализирани познания във финансовата област, и да му позволява да изчисли лихвения процент за просрочени плащания въз основа на информацията, предоставена в същия договор. Второ, честотата на изменението на посочения основен лихвен процент, която се определя от националните разпоредби, също трябва да е представена в този договор за кредит.

4)

Член 10, параграф 2, буква с) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че при изчисляването на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване на кредита, договорът за кредит трябва да описва конкретно и лесно разбираемо за средния потребител метода за изчисляване на това обезщетение, за да може този потребител да определи размера на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване, въз основа на представената в посочения договор информация.

5)

Член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква договорът за кредит да посочва всички случаи, в които на страните по договора за кредит е признато право на прекратяване не от тази директива, а само от националното законодателство.

6)

Член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска кредиторът да направи възражение за погасено право, когато потребителят упражни правото си на отказ съгласно тази разпоредба, щом част от предвидената в член 10, параграф 2 от тази директива задължителна информация нито е посочена в договора за кредит, нито е надлежно предоставена впоследствие, независимо дали този потребител не е знаел за съществуването на правото му на отказ и не носи отговорност за това незнание.

7)

Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността кредиторът с основание да счита, че потребителят е злоупотребил с правото си на отказ, предвидено в член 14, параграф 1 от тази директива, когато част от предвидената в член 10, параграф 2 от тази директива задължителна информация нито е посочена в договора за кредит, нито впоследствие е надлежно предоставена, независимо дали този потребител не е знаел за съществуването на правото му на отказ.

8)

Член 10, параграф 2, буква у) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да посочва съществената информация относно всички извънсъдебни процедури за уреждане на спорове или обезщетение, до които потребителят има достъп, и евентуално за разходите за всяка от тези процедури; обстоятелството, че оплакването или искът трябва да се подаде на хартиен носител или по електронен път; физическият или електронен адрес, на който следва да се подаде оплакването или искът, както и другите формални изисквания, на които трябва да отговаря оплакването или искът. Що се отнася до тази информация, простото препращане в договора за кредит към достъпен в интернет процедурен правилник или към друг акт или документ, предмет на който са условията за провеждане на извънсъдебните процедури за уреждане на спорове и обезщетение, не е достатъчно.