Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 62019TN0502

    Дело T-502/19: Жалба, подадена на 12 юли 2019 г. — Corneli/ЕЦБ

    OB C 312, 16.9.2019, p. 39–40 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    16.9.2019   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 312/39

    Жалба, подадена на 12 юли 2019 г. — Corneli/ЕЦБ

    (Дело T-502/19)

    (2019/C 312/32)

    Език на производството: италиански

    Страни

    Жалбоподател: Francesca Corneli (Велетри, Италия) (представители: M. Condinanzi, L. Boggio и F. Ferraro, avvocati)

    Ответник: Европейска централна банка

    Искания

    Жалбоподателят моли Общия съд:

    —

    да обяви обжалваното решение за нищожно, като преди това установи неговата незаконосъобразност,

    —

    да осъди ответника да заплати съдебните разноски и

    —

    да разпореди като процесуално-организационно действие представянето на съответните пълни текстове на обжалваното решение и на последващото решение за продължаване.

    Основания и основни доводи

    Настоящата жалба е срещу решение ECB-SSM-2019-ITCAR-11 на Управителния съвет на Европейската централна банка от 1 януари 2019 г., прието въз основа на проект на решение на Надзорния съвет на основание член 26, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (1), съгласно членове 69 octiesdecies, 70 и 98 от Законодателен декрет № 385 от 1 септември 1993 г. („TUB“), които въвеждат във вътрешното право член 29 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1024/2013, да разпусне управителните и надзорни органи на Banca Carige S.p.A., със седалище в Генуа, и да ги замени съответно с трима извънредни управители и надзорен съвет, съставен от трима членове.

    Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

    1.

    Първо основание: нарушение на принципа на пропорционалност, на членове 28 и 29 от Директива 2014/59/ЕС (2) и член 69 octiesdecies и сл. от TUB.

    —

    В това отношение изтъква, че мерките за ранна намеса изискват постепенност на намесата, която в случая не е спазена. Поради това разпоредената по-инвазивна мярка е незаконосъобразна и нищожна.

    2.

    Второ основание: недостатъчност на мотивите във връзка с изискванията за пропорционалност и постепенност, които общата система на мерките за ранна намеса налага.

    3.

    Трето основание: нарушение на член 29, последно изречение от Директива 2014/59/ЕС и на принципа на добра администрация, приложим в публичната администрация.

    —

    В това отношение изтъква, че назначаването като временни управители на членове на предишния управителен съвет нарушава задължението за недопускане на конфликт на интереси.

    4.

    Четвърто основание: нарушение на член 70 от TUB относно злоупотреба с власт и липса на мотиви.

    —

    В това отношение изтъква, че извънредно управление, разпоредено при тежки нарушения или нередности, прави мярката противоречива и непоследователна.

    5.

    Пето основание: нарушение на нормите относно правата на акционерите, съдържащи се в Директива (ЕС) 2017/1132 (3) и в италианския Граждански кодекс, както и при прилагането на основните принципи, закрепени в Хартата на основните права на Европейския съюз, в Европейската конвенция за правата на човека и в италианската Конституция, в областта на защитата на правото на собственост, на спестяванията и на частната стопанска инициатива, и на самоопределението на гражданина в личния му избор.

    (1)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ 2013, L 287, стр. 63).

    (2)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190).

    (3)  Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право (ОВ L 169, 2017 г., стр. 46 и поправка в OB L 154, 2018 г., стр. 38).

    Top