—

Жалбоподателят изтъква нарушение на разглежданите принципи, тъй като: i) седалището на EMA е избрано само от една институция — Съвета, след процес на вземане на решение, довел до решението от 20 ноември 2017 г., което определя съдържанието на обжалвания регламент (тоест местонахождението на седалището на EMA в Амстердам) извън обикновената законодателна процедура и преди тя да започне; ii) Съветът и Комисията — единствените две институции, включени в процеса на избор — не включват Парламента в процедурата по избор на седалището на ЕМА; с която всъщност се изчерпва процесът на вземане на решение; iii) в рамките на обикновената законодателна процедура Съветът e Комисията поставят Парламента пред свършен факт по отношение на (вече направения) избор на Амстердам за седалище; iv) Съветът и Комисията не оставят на Парламента никаква свобода на действие, за да прецени или да постави под въпрос това решение, като дори се ангажират да приключат законодателната процедура във възможно най-кратък срок; v) Парламентът е възпрепятстван да упражни своята функция, макар и предвидена от Договорите, и e принуден да „ратифицира“ в законодателната процедура въпреки волята си приетото от Съвета решение.

—

Според жалбоподателя процедурата по избор е целяла да се определи най-доброто предложение за преместване на седалището на EMA с оглед обективни критерии за подбор, предварително определени в поканата за отправяне на предложения. В настоящия случай обаче определянето на седалището чрез жребий без предварително проучване не е позволило да се провери неравностойността на двете кандидатури на Милано и на Амстердам, нито да се избере най-доброто предложение. Освен това резултатът от гласуването на 20 ноември 2017 г. в полза на Амстердам е обусловен от непровеждане от страна на Комисията на ефективно проучване и от изопачаване на холандското предложение (освен това с оглед на различни съществени аспекти). Поради това държавите членки са гласували за кандидатурата на Амстердам, като са приели неправилно, че тя отговаря на изискванията, предвидени в поканата за отправяне на предложения, и на специфичните потребности на агенцията. Освен това холандското предложение е изменено ex post (в негативен смисъл) след гласуването на 20 ноември 2017 г. Измененията в предложението са договорени тайно и двустранно. Пороците на решението от 20 ноември 2017 г. водят до незаконосъобразност на обжалвания регламент.

—

В това отношение се изтъква, че процесът на вземане на решение, довел до определянето на новото седалище на EMA, се характеризира с липсата на форми и правила за гарантиране на необходимата прозрачност. Пропуските при проучването и последвалото двустранно и тайно предоговаряне на някои съществени условия на холандското предложение задълбочават нарушението на принципа на прозрачност. Освен това не са разгледани много релевантни за решението обстоятелства. Липсата на ефективно оценяване на предложенията и изопачаването на холандското предложение от страна на Комисията във връзка с три съществени аспекта (площ на временното седалище, финансови условия, годност за гарантиране на непрекъснатото функциониране на агенцията) задълбочават нарушението на принципа на добра администрация.

—

В това отношение се изтъква, че правилата за провеждане и резултатът от гласуването са опорочени поради нарушение на конкретните норми, които Съветът е трябвало да спази, и водят до незаконосъобразност на решението от 20 ноември 2017 г. и на обжалвания регламент.