ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)

14 януари 2021 година(*)

„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива 2012/13/ЕС — Право на информация в наказателното производство — Член 6 — Право на информация на заподозрените лица или на обвиняемите относно техните права в наказателното производство — Член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз — Разглеждане на делото в разумен срок — Национална правна уредба, която предвижда прекратяване на съдебното производство при установени от съда пороци в обвинителния акт — Връщане на делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт — Допустимост“

По дело C‑769/19,

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Специализиран наказателен съд (България), с акт от 7 октомври 2019 г., постъпил в Съда на 21 октомври 2019 г., в рамките на наказателно производство срещу

UC

и

TD,

в присъствието на:

Специализирана прокуратура,

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, C. Lycourgos (докладчик) и I. Jarukaitis, съдии,

генерален адвокат: A. Rantos,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,

постанови настоящото

Определение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 2012 г., стр. 1), член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), принципа на предимството на правото на Европейския съюз и правото на зачитане на човешкото достойнство.

2        Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, което се води срещу UC и TD, съответно за ръководене и участие в организирана престъпна група.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Член 1 от Директива 2012/13 гласи:

„С настоящата директива се установяват правила относно правото на информация на заподозрените лица или на обвиняемите относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях. […]“.

4        Член 2 от тази директива, озаглавен „Приложно поле“, в параграф 1 предвижда:

„Настоящата директива се прилага от момента, в който лицето бъде уведомено от компетентните органи на държава членка, че е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, до момента на приключване на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали заподозряното лице или обвиняемият е извършил престъплението, включително, когато е приложимо, производството по определяне на наказание и приключването на процедурите по обжалване“.

5        Член 6 от посочената директива, озаглавен „Право на информация относно обвинението“, гласи:

„1.      Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават информация относно престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени. Тази информация се предоставя незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита.

[…]

3.      Държавите членки гарантират, че не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда се предоставя подробна информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъплението, както и формата на участие на обвиняемия.

4.      Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите са информирани незабавно за промени в информацията, предоставена в съответствие с настоящия член, когато това е необходимо, за да се гарантира справедливостта на производството“.

 Българското право

6        Според българското право наказателното производство има две фази — досъдебна и съдебна. Съгласно член 247 алинея 1, точка 1 във връзка с член 246 и член 242 алинея 1 от Наказателно-процесуалния кодекс съдебната фаза се образува с внасяне на обвинителен акт, в който в подробности се излага обвинението от фактическа и правна страна.

7        Съгласно член 247а, алинея 2, точка 1 от Наказателно-процесуалния кодекс в двумесечен срок от постъпването на обвинителния акт се насрочва разпоредително заседание. Предназначението на това разпоредително заседание е по-конкретно да се извърши преценка на законосъобразността на обвинителния акт. След като изтече срокът за обжалване или актът бъде потвърден от горната инстанция, тази преценка е окончателна.

8        Съгласно член 247б от Наказателно-процесуалния кодекс копие от обвинителния акт се изпраща на всички страни, които в 7‑дневен срок от уведомяването могат да дадат становище. Съгласно член 271, алинеи 1, 2, и 10 във връзка с член 248 и член 247б, алинеи 3 и 4 от този кодекс разпоредителното заседание се отлага за нов срок, до 3 месеца, ако някоя от страните не е била намерена или ако не е изтекъл 7-дневният срок за становището.

9        Член 248 от посочения кодекс предвижда:

„(1)      В разпоредителното заседание се обсъждат следните въпроси:

[…]

3.      допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;

[…]“.

10      Член 249 от същия кодекс гласи:

„[…]

(2)      Когато прекратява съдебното производство на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 съдът връща делото на прокурора, като с определение посочва допуснатите нарушения. В тези случаи прокурорът отстранява допуснатите процесуални нарушения по реда на чл. 242, като започва да тече нов срок от получаване на делото.

[…]

(4)      Допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на:

1.      обвиняемия - да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; […]

[…]“.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

11      В България срещу UC и TD са повдигнати обвинения съответно за ръководене и участие в организирана престъпна група, поставила си за цел извършването на престъпление — трафик на хора, в случая проститутки, с користна цел. UC е обвинена и в това, че в изпълнение на решение на организираната престъпна група, е набрала три жени да проституират, а също така и за държане на наркотично вещество.

12      Обвинителният акт е внесен на 18 април 2019 г., а разпоредителното заседание по делото е проведено на 27 септември 2019 г. След изслушване на страните в главното производство съдът, в разпоредителното заседание, приема, че обвинителният акт страда от редица пороци, а именно неясноти, непълноти и противоречия.

13      Наблюдаващият прокурор от специализираната прокуратура изразява готовност незабавно да отстрани тези пороци, като направи нужните уточнения в разпоредителното заседание. Запитващата юрисдикция счита, че ако прокурорът направи тези уточнения, то обвинителният акт ще бъде съобразен с българската правна уредба от формална страна и съответно съдът ще може да пристъпи към следващите процесуални действия. Въпреки това запитващата юрисдикция посочва, че тази правна уредба не позволява на прокурора да отстрани пороците в обвинителния акт в разпоредително заседание. Посочената правна уредба изисква прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, който да изготви нов обвинителен акт и отново да го внесе в съда, който да го разгледа в ново разпоредително заседание.

14      Така уреденият национален режим за отстраняване на пороци в обвинителния акт обуславя обикновено няколкомесечно забавяне, въпреки че в по-голямата си част тези пороци могат да бъдат отстранени незабавно. В случая, по делото в главното производство забавянето само на разпоредителното заседание е повече от пет месеца.

15      При тези обстоятелства запитващата юрисдикция изпитва съмнения дали националният режим за отстраняването на тези пороци отговаря на изискванията на член 6 от Директива 2012/13 и на правото на обвиняемите лица делото им да бъде разгледано в разумен срок.

16      Запитващата юрисдикция изтъква, че настоящото запиване е отправено въз основа на аргументи, изложени в решение от 5 юни 2018 г., Колев и др. (C‑612/15, EU:C:2018:392), които я водят до заключението, че националното право не съответства на правото на Съюза, доколкото предвижда неефективен режим за отстраняване на пороци в обвинителния акт.

17      В тази връзка от определени разсъждения в това решение евентуално може да се направи изводът, че Съдът приема за законосъобразно отстраняването на тези пороци и по друг начин, а именно чрез предоставяне на възможност на прокурора да поправи тези пороци в разпоредителното заседание веднага след констатирането им от съда.

18      Въпреки че след постановяването на решение от 5 юни 2018 г., Колев и др. (C‑612/15, EU:C:2018:392), националният закон е променен, така че националният съд вече е задължен да започне съдебната фаза на производството, като в разпоредителното заседание констатира в пълнота всички евентуални нередовности на обвинителния акт, отчитайки и възраженията на защитата в тази насока, националната правна уредба не допуска прилагането на втората възможност, предвидена от Съда в точка 67 от същото решение, а именно съдът „сам да отстрани тези нередности“.

19      В тази връзка преюдициалното запитване се отнася до начина, по който следва да се поправят пороците в обвинителния акт.

20      По конкретно, запитващата юрисдикция си поставя въпроса, първо, дали предвиденото в член 6, параграф 1, второ изречение от Директива 2012/13 изискване за „незабавно“ предоставяне на информация относно обвинението е спазено в положение, при което националният закон изкуствено забавя във времето отстраняването на пороци в предоставената информация относно обвинението.

21      Второ, противно на тълкуването на член 6, параграф 3 от Директива 2012/13, дадено от Съда в точка 99 от решение от 5 юни 2018 г., Колев и др. (C‑612/15, EU:C:2018:392), съгласно което няма пречка пороците в обвинението да бъдат отстранени в разпоредителното заседание, националната правна уредба се противопоставя на такава възможност, като възприема по-тясно и буквално тълкуване на правото на информация относно обвинението.

22      Трето, по отношение на член 47, втора алинея от Хартата запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали е налице разумно основание за предвиденото в националната правна уредба задължително забавяне от няколко месеца за поправяне на пороците в обвинителния акт, въпреки че тези пороци могат да бъдат отстранени незабавно още в разпоредителното заседание.

23      Четвърто, запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали националното пренебрегване на решение от 5 юни 2018 г., Колев и др. (C‑612/15, EU:C:2018:392), предвид факта, че националният закон изключва възможността да се уточни обвинението в разпоредителното заседание, е в противоречие с принципа на предимство на правото на Съюза.

24      Пето, тази юрисдикция си поставя въпроса дали националната правна уредба е в съответствие с правото на зачитане на човешкото достойнство по смисъла на членове 1 и 31 от Хартата. Всъщност, от една страна, що се отнася до член 1 от Хартата, пряка последица от връщане на делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт е ново призоваване на обвиняемите и пострадалите, което води до по-голям риск от нарушаване на личната им сфера, доколкото трети лица ще узнаят за този процес. От друга страна, що се отнася до член 31 от Хартата, национален закон, който не предвижда процесуално средство за незабавно поправяне на процесуалните пороци в обвинителния акт, въпреки че това е желано от обвинението и от защитата и е прието за подходящо от съда, създава чувство за професионална безпомощност, което накърнява професионалното достойнство на магистратите.

25      При тези обстоятелства Специализираният наказателен съд (България) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съответен ли е на чл. 6 от Директива [2012/13], на принципа за разглеждане на делото в разумен срок по чл. 47 ал. 2 от [Хартата], на принципа за примата на правото на Съюза, както на принципа за спазване на достойнството национален закон, който при порочен обвинителен акт (т.е. чието съдържание е неясно, непълно или противоречиво) в нито един случай не допуска възможността тези пороци да бъдат отстранени чрез поправките им от прокурора в разпоредителното съдебно заседание, в което те са констатирани, като вместо това задължава съда във всеки един случай да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт, при условие че това ще доведе до значително забавяне на наказателното производство и тези пороци може да бъдат отстранени веднага в съдебното заседание?“.

 По преюдициалния въпрос

 Относно компетентността на Съда

26      В своите становища чешкото и полското правителство поддържат, че Съдът не е компетентен да се произнесе по настоящото преюдициално запитване, което не попада в приложното поле на Директива 2012/13, тъй като поставеният от запитващата юрисдикция въпрос, свързан с начина, по който следва да се отстранят пороците в обвинителния акт, е от компетентността на държавите членки.

27      Следва да се припомни, че съгласно член 1 от Директива 2012/13 с тази директива се установяват правила относно правото на информация на заподозрените лица или на обвиняемите относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях.

28      Що се отнася до приложното поле на тази директива, в член 2 от нея е посочено, че тя се прилага от момента, в който лицето бъде уведомено от компетентните органи на държава членка, че е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, до момента на приключване на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали заподозряното лице или обвиняемият е извършил(о) престъплението, включително, когато е приложимо, производството по определяне на наказание и приключването на процедурите по обжалване.

29      В случая обаче, от една страна, от преюдициалното запитване следва, че поставеният въпрос се отнася до правото на обвиняемите лица да бъдат уведомени за обвинението срещу тях, като по същество е свързан с това дали разглежданите в главното производство норми на Наказателно-процесуалния кодекс, които налагат връщане на делото на прокурора при наличие на нередовности в обвинителния акт, могат да засегнат или да попречат на упражняването на процесуалните права, закрепени в член 6 от Директива 2012/13.

30      По конкретно, от преюдициалното запитване е видно, че процесуалното правило по член 249, алинея 2 във връзка с член 248, алинея 1, точка 3 от Наказателно-процесуалния кодекс за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, и в частност на правото му да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, по същество има за цел да позволи на това лице да получи достатъчно ясна и подробна информация относно престъпното деяние, в извършването на което е обвинено, както и подробна информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъплението по смисъла на член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13.

31      От друга страна, по отношение именно на същите като разглежданите в главното производство разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс, Съдът вече е приел, че прекратяването на съдебната фаза на наказателното производство поради нередовности в обвинителния акт не води до прекратяване на цялото производство, тъй като въз основа на тези норми делото е върнато на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2020 г., Колев и др., C‑704/18, EU:C:2020:92, т. 54).

32      От това следва, че Директива 2012/13 е приложима към процесуалните правила по спора в главното производство, които са в основата на настоящото преюдициално запитване.

33      От този извод следва, че Хартата също е приложима към разглежданото в главното производство положение. Всъщност, доколкото разглежданата в главното производство процесуалноправна норма, както е видно от точка 30 от настоящото определение, прилага разпоредбите на член 6 от Директива 2012/13, следва да се приеме, че тази процесуална норма прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.

34      Следователно Съдът е компетентен да отговори на поставения въпрос.

 По същество

35      Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, по-специално когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът на този въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

36      Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

37      С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 6 от Директива 2012/13, член 47, втора алинея от Хартата, принципът на предимството на правото на Съюза и правото на зачитане на човешкото достойнство трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която при порочен обвинителен акт, чието съдържание е неясно, непълно или противоречиво, в нито един случай не допуска прокурорът да отстрани тези пороци като ги поправи в разпоредителното съдебно заседание, в което те са констатирани, и задължава съда да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт, като по този начин наказателното производство значително се забавя.

38      Най-напред следва да се отбележи, че макар в отправения въпрос запитващата юрисдикция да се позовава общо на член 6 от Директива 2012/13, за отговора на този въпрос са относими разпоредбите както на параграфи 1 и 3 от този член, които са изрично посочени в мотивите на преюдициалното запитване, така и на параграф 4 от същия член.

39      Всъщност, от една страна, член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 се отнася до правилото, че на заподозрените лица или на обвиняемите се предоставя информация относно престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита. Освен това съгласно параграф 3 от този член не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда се предоставя подробна информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъплението, както и формата на участие на обвиняемия.

40      От друга страна, доколкото според запитващата юрисдикция обвинителният акт страда от пороци, които трябва да бъдат отстранени, следва да се припомни, че член 6, параграф 4 от Директива 2012/13 изисква обвиняемите лица да бъдат информирани незабавно за всяка промяна в информацията, предоставена в съответствие с този член, когато това е необходимо, за да се гарантира справедливостта на производството.

41      Запитващата юрисдикция посочва, че настоящото преюдициално запитване е обусловено от определени аргументи, изложени в решение от 5 юни 2018 г., Колев и др. (C‑612/15, EU:C:2018:392), които я водят до заключението, че разглежданото в главното производство национално право не съответства на правото на Съюза, доколкото предвижда неефективен режим за отстраняване на пороци в обвинителния акт.

42      Следва обаче да се отбележи, че решение от 12 февруари 2020 г., Колев и др. (C‑704/18, EU:C:2020:92), което уточнява обхвата на решение от 5 юни 2018 г., Колев и др. (C‑612/15, EU:C:2018:392), по същество предоставя необходимите елементи за анализ, които позволяват на Съда да отговори на поставения му от запитващата юрисдикция въпрос.

43      Що се отнася, на първо място, до отговора на поставения с оглед на член 6, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2012/13 въпрос, следва, първо, да се отбележи, че посочената директива определя в член 6 правила във връзка с правото на информация относно обвинението (вж. в този смисъл решения от 15 октомври 2015 г., Covaci, C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 56 и от 13 юни 2019 г., Moro, C‑646/17, EU:C:2019:489, т. 43), които имат за цел да се гарантира справедливостта на производството и да се осигури ефективното упражняване на правото на защита.

44      Второ, в решение от 5 юни 2018 г., Колев и др. (C‑612/15, EU:C:2018:392), Съдът е уточнил, че ползването на процесуалните права, предвидени в член 6, параграф 3 от Директива 2012/13, трябва да се осигури по принцип най-късно преди наказателният съд да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него. За сметка на това правото на Съюза, съгласно тълкуването му в посоченото решение, не уточнява кой национален орган е длъжен да гарантира, че обвиняемите сe ползват от разглежданите права, нито коя е съответната за целта процедура (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2020 г., Колев и др., C‑704/18, EU:C:2020:92, т. 39 и 40).

45      Трето, що се отнася до условията на тази процедура, въпреки че националният съд трябва да осигури подходящ баланс между, от една страна, спазването на правото на защита, а от друга страна, необходимостта да се осигури ефективност на наказателното преследване и да се гарантира, че производството ще се проведе в разумен срок, подобно задължение по необходимост има и прокуратурата в досъдебната фаза на наказателното производство (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2020 г., Колев и др., C‑704/18, EU:C:2020:92, т. 41 и 42).

46      Ето защо член 6, параграф 3 от Директива 2012/13, така както е тълкуван от Съда в решение от 5 юни 2018 г., Колев и др. (C‑612/15, EU:C:2018:392), допуска правото на обвиняемите на информация относно обвинението да бъде гарантирано или от прокурора след връщането на делото в досъдебната фаза на наказателното производство или от запитващата юрисдикция, когато делото бъде внесено за разглеждане (решение от 12 февруари 2020 г., Колев и др., C‑704/18, EU:C:2020:92, т. 44).

47      Що се отнася до разглежданата в главното производство норма от Наказателно-процесуалния кодекс, а именно член 249, алинея 2 от този кодекс, Съдът е отбелязал, че в решение от 5 юни 2018 г., Колев и др. (C‑612/15, EU:C:2018:392), не са предписани конкретни начини за прилагане на направеното в това решение тълкуване на член 6, параграф 3 от Директива 2012/13. По-конкретно, тъй като образуването на съдебната фаза на производството от съответната юрисдикция, за да отстрани сама нередностите, е само една от възможностите, разгледани от Съда в това решение, установяването на тези начини е въпрос на процесуална автономия на държавите членки, при спазване на принципите на равностойност и ефективност (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2020 г., Колев и др., C‑704/18, EU:C:2020:92, т. 48 и 49).

48      В конкретния случай, що се отнася до принципа на равностойност, който изисква националните правила да не са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи аналогични вътрешноправни положения, от преюдициалното запитване по никакъв начин не следва, че разглежданата в главното производство норма от Наказателно-процесуалния кодекс нарушава този принцип (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2020 г., Колев и др., C‑704/18, EU:C:2020:92, т. 49 и 51).

49      Що се отнася до принципа на ефективност, който изисква националните процесуални правила да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen, C‑411/17, EU:C:2019:622, т. 171 и цитираната съдебна практика), следва да се отбележи, че при положение, в което наказателното производство в неговата цялост не е прекратено, няма основание да се приеме, че връщането на делото в главното производство на прокурора може да засегне или да попречи на упражняването на процесуалните права, закрепени в член 6, параграф 3 от Директива 2012/13, и по този начин да накърни полезното действие на тази разпоредба, при условие че в досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът гарантира прилагането на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2020 г., Колев и др., C‑704/18, EU:C:2020:92, т. 54 и 55).

50      В това отношение е важно да се подчертае, че при всяко положение, независимо в кой момент е предоставена информацията по член 6, параграф 3 от Директива 2012/13, при спазване на принципа на състезателност и на равни процесуални възможности, на обвиняемия и неговия адвокат трябва по-специално да се предостави достатъчен срок, за да се запознаят с тази информация, и възможност ефективно да подготвят защитата, да представят евентуално становища и при необходимост да направят всякакви допустими съгласно националното законодателство искания, по-специално за събиране на доказателства (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 96 и от 13 юни 2019 г., Moro, C‑646/17, EU:C:2019:489, т. 53).

51      Четвърто, следва да се отбележи, че тълкуването и направените от Съда констатации във връзка с член 6, параграф 3 от Директива 2012/13, припомнени в точки 44—50 от настоящото определение, могат да се отнесат изцяло към член 6, параграфи 1 и 4 от тази директива. Всъщност, най-напред, всички тези разпоредби имат една и съща основна цел, припомнена в точка 43 от настоящото определение. По-нататък, направеното от Съда тълкуване на член 6, параграф 3 от посочената директива в решение от 12 февруари 2020 г., Колев и др. (C‑704/18, EU:C:2020:92), е в контекста на същата национална процесуалноправна норма като посочената в настоящото преюдициално запитване. Накрая, разпоредбите на член 6, параграфи 1 и 4 от Директива 2012/13 не съдържат някаква особеност, която да обоснове разграничаването им, в случая, от разпоредбата на член 6, параграф 3 от тази директива.

52      Що се отнася, на второ място, до изискванията на член 47, втора алинея от Хартата относно правото на обвиняемите лица на съдебен процес в разумен срок, следва да се припомни, както бе отбелязано в точка 45 от настоящото определение, че в рамките на процесуалните правила от Наказателно-процесуалния кодекс, които прилагат разпоредбите на член 6 от Директива 2012/13, прокурорът, подобно на националния съд, в хода на досъдебната фаза на наказателното производство следва да гарантира, че производството ще се проведе в разумен срок.

53      В това отношение разумната продължителност на производството не се определя спрямо някакъв точен максимален срок, установен абстрактно, а следва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства по всяко дело, каквито са важността и сложността на спора, или поведението на компетентните органи и на страните, броя на обвинените лица, както и продължителността и тежестта на деянията, в които са обвинени те, като сложността на спора или забавянето му в резултат на поведението на защитата може да обоснове на пръв поглед твърде дълъг срок (решение от 12 февруари 2020 г., Колев и др., C‑704/18, EU:C:2020:92, т. 43).

54      В конкретния случай следва да се приеме, че разглежданите в главното производство правила от Наказателно-процесуалния кодекс, които изискват прекратяване на съдебното производство и връщане на обвинителния акт на прокурора, явно не са от естество да нарушат правото на обвиняемия неговото дело да бъде разгледано в разумен срок по смисъла на член 47, втора алинея от Хартата, тъй като сами по себе си тези процесуални норми не обуславят задължително надвишаване на разумния срок.

55      Освен това е важно да се уточни, че въпросът дали общата продължителност на разглежданото в главното дело наказателно производство зачита правото на обвиняемия неговото дело да бъде разгледано в разумен срок е въпрос от националното право, който не може да бъде преценяван с оглед на член 47 от Хартата. Всъщност подобен въпрос не попада в приложното поле на правото на Съюза, доколкото наказателното производство се води срещу лица, които са обвинени в ръководене и участие в организирана престъпна група за трафик на хора, и съответно се отнася до престъпления, които нямат никаква връзка с правото на Съюза.

56      Що се отнася, на трето място, до изразените от запитващата юрисдикция съмнения относно спазването на принципа на предимство на правото на Съюза, е достатъчно да се отбележи, че от решение от 5 юни 2018 г., Колев и др. (C‑612/15, EU:C:2018:392), по никакъв начин не следва изискване обвинителният акт да бъде уточнен или поправен в хода на разпоредителното заседание. Всъщност, както бе припомнено в точка 47 от настоящото определение, образуването на съдебната фаза на производството от съответната юрисдикция, за да отстрани сама нередностите, е само една от възможностите, разгледани от Съда в решение от 5 юни 2018 г., Колев и др. (C‑612/15, EU:C:2018:392). Следователно, фактът, както посочва запитващата юрисдикция, че националната правна уредба изключва тази възможност, не може да се разглежда като пренебрегване на това решение на национално равнище.

57      На четвърто място, що се отнася до зачитането на човешкото достойнство на обвиняемите и професионалното достойнство на магистратите в техните условия на труд, признати съответно в член 1 и член 31, параграф 1 от Хартата, достатъчно е да се отбележи, че съображенията, посочени в акта за преюдициално запитване, не доказват нарушение на тези права по смисъла на посочените разпоредби.

58      Всъщност запитващата юрисдикция само споменава, от една страна, съществуването на по-голям риск от нарушаване на личната сфера на обвиняемите лица, тъй като връщането на делото на прокурора налага ново призоваване на тези лица, което води до узнаване от страна на трети лица за воденото производство, и от друга, чувството за професионална безпомощност, което се поражда от невъзможността за незабавно поправяне на процесуалните пороци в обвинителния акт, въпреки че това е желано от обвинението и от защитата и е прието за подходящо от съда. Подобни твърдения, за които обаче не са представени допълнителни пояснения, не са достатъчни за установяване на нарушение на член 1 и член 31, параграф 1 от Хартата.

59      По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 6, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2012/13, член 47, втора алинея от Хартата, принципът на предимството на правото на Съюза и правото на зачитане на човешкото достойнство трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която при порочен обвинителен акт, чието съдържание е неясно, непълно или противоречиво, в нито един случай не допуска прокурорът да отстрани тези пороци, като ги поправи в разпоредителното съдебно заседание, в което те са констатирани, и задължава съда да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт.

 По съдебните разноски

60      С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) определи:

Член 6, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът на предимството на правото на Съюза и правото на зачитане на човешкото достойнство трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която при порочен обвинителен акт, чието съдържание е неясно, непълно или противоречиво, в нито един случай не допуска прокурорът да отстрани тези пороци, като ги поправи в разпоредителното съдебно заседание, в което те са констатирани, и задължава съда да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт.

Подписи

*      Език на производството: български.