–

за австрийското правителство, от J. Schmoll, M. Augustin и C. Drexel, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за шведското правителство, от A. Falk и H. Shev, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от P. Van Nuffel и F. Erlbacher, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и до принципа на ефективност.

2

Запитването е отправено в рамките на производство, заведено от S.A.D. Maler und Anstreicher OG (наричано по-нататък „Maler“) относно законосъобразността на решение, което изисква от него да плаща задължителни определени със закон вноски.

3

Член 83 от Bundes-Verfassungsgesetz (австрийският Федерален конституционен закон, наричан по-нататък „B-VG“) гласи, че федерален закон определя организацията и компетентността на съдилищата и че никой не може да бъде лишаван от достъп до законоустановен съд.

4

Член 87 от B-VG гласи:

„1.   Съдиите са независими при изпълнение на съдебните си функции.

2.   Съдията действа при изпълнение на съдебните си функции, когато осъществява съдебните задачи, които са му възложени със закон и в съответствие с разпределянето на делата в съда, с изключение на въпросите, свързани със съдебната власт, които законът не предвижда да бъдат разглеждани от съдебни колегии или отделения.

3.   Делата се разпределят предварително между съдиите в съда за период, определен с федерален закон. Делото, разпределено по този начин на съдия, може да бъде иззето от него само с решение на колегията, определена за тази цел с федерален закон, при това единствено ако съдията е възпрепятстван или ако поради обема на делата, които трябва да разгледа, той не е в състояние да ги реши в разумен срок“.

5

Член 135, параграф 2 от B-VG изисква делата във Verwaltungsgericht Wien (Първоинстанционен административен съд Виена, Австрия) да бъдат разпределени по предварително установен график за определения от закона период. Съгласно член 18 от Gesetz über das Verwaltungsgericht Wien (Закон за административния съд на Виена) този период съвпада с календарната година.

6

Съгласно член 135, параграф 3 от B-VG дело, разпределено на член на Verwaltungsgericht Wien (Първоинстанционен административен съд Виена) съгласно предварително установения график за разпределяне на делата, може да бъде иззето от него само от органа, компетентен да изготви предварително установения график за разпределяне на делата, при това единствено ако въпросният член на съда не е в състояние да изпълнява функциите си или ако не е в състояние да ги изпълни в разумен срок поради натовареността си.

7

Bauarbeiter-Urlaubs- und Abfertigungskasse (Фонд „Възнаграждения за платен отпуск и обезщетения при прекратяване на трудовите правоотношения на строителните работници“, Австрия) (наричан по-нататък „BUAK“) задължава с две решения Maler, предприятие за бояджийски услуги, да плаща задължителни определени със закон вноски съгласно Bauarbeiter-Urlaubs- und Abfertigungsgesetz (Закон за възнагражденията за платен отпуск и обезщетенията при прекратяване на трудовите правоотношения на строителните работници) (BGBl. 414/1972) в редакцията му, която е в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство (наричан по-нататък „BUAG“).

8

С този закон се създава BUAK, публичноправен субект, чиято задача е да събира средствата, предназначени за изплащане на предвидените в BUAG обезщетения. Той по-специално отговаря за управлението и изплащането на възнагражденията за платен отпуск на работниците от строителния сектор.

9

Тъй като Maler не плаща тези вноски, BUAK издава срещу него два изпълнителни титула. Впоследствие това дружество ги обжалва по административен ред пред Magistrat der Stadt Wien (Градска администрация на Виена, Австрия), която с решение от 19 юни 2018 г. потвърждава титулите. Тогава Maler обжалва въпросното решение пред Verwaltungsgericht Wien (Първоинстанционен административен съд Виена). Пред него дружеството изтъква, че посоченият закон не се прилага за неговия персонал и при това положение то не е длъжно да плаща надбавките към заплатите и допълнителните възнаграждения, определени от BUAK.

10

Запитващата юрисдикция, която уточнява, че делото се разглежда в съдебен състав от един съдия (наричан по-нататък „запитващият съдия“), посочва, че BUAK е предвиденият в австрийското право гаранционен орган, който осигурява на работниците закрилата, произтичаща от член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3), според който държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика.

11

Главното производство е регистрирано във Verwaltungsgericht Wien (Първоинстанционен административен съд Виена) на 26 юли 2018 г. само под един номер и е разпределено на запитващия съдия.

12

Запитващият съдия отбелязва, че с решението от 19 юни 2018 г. Градската администрация на Виена отхвърлила двете жалби, които Maler подало по административен ред на различни дати срещу изпълнителните титули, издадени от BUAK и произтичащи от предявени от Фонда вземания към това дружество.

13

Според запитващия съдия, макар формално той да е сезиран само с една жалба срещу само едно решение, следва да се приеме, че в действителност са подадени две жалби срещу две различни решения. При все това той посочва, че секретариатът на Verwaltungsgericht Wien (Първоинстанционен административен съд Виена) регистрирал това, което според запитващия съдия са две жалби, като само една жалба. Запитващият съдия отбелязва, че предварително установеният график за разпределяне на делата в рамките на Verwaltungsgericht Wien (Първоинстанционен административен съд Виена) не е бил спазен, при положение че след като две различни жалби са заведени само под един номер на дело, е нарушено правилото за разпределяне на делата, което, ако бе приложено правилно, щеше да доведе до разпределяне на жалбите на двама различни магистрати.

14

Запитващият съдия отбелязва, че е уведомил секретариата на своя съд за тази „грешка“.

15

На 31 юли 2018 г. секретариатът завежда подадената от Maler жалба под втори номер на дело, доколкото е насочена срещу друга точка от разпоредителната част на решението от 19 юни 2018 г. Второто дело обаче отново е разпределено на същия магистрат, а именно на запитващия съдия.

16

Последният посочва, че на 3 август 2018 г. е подал „възражение за липса на компетентност“ във връзка с това разпределяне пред председателя на своя съд. Според запитващия съдия секретариатът трябвало в съответствие с предварително установения график за разпределяне на делата да разпредели делото, заведено под този втори номер, на друг магистрат.

17

Според него, като дал устно указания на секретариата да не изменя първоначално извършеното разпределяне на първото дело и да го съедини с второто дело, председателят на съда не спазил разпоредбите, уреждащи предварителния график за разпределяне на делата.

18

Запитващият съдия е на мнение, че единствено комисията относно предварително установения график за разпределяне на делата, в качеството си на колегиален орган, е оправомощена да извършва такова разпределяне.

19

Запитващият съдия посочва, че така и не е бил уведомен за тези „деяния“, нито за това „прикрито“ разпределяне на второто дело. Той добавя, че австрийският правен ред не предвижда възможността да бъде подадена жалба, с която да се оспори „деяние“ от този тип, извършено от председател на съд.

20

На 5 октомври 2018 г. запитващият съдия подава до председателя на Verwaltungsgericht Wien (Първоинстанционен административен съд Виена), в качеството му на председател на комисията относно графика за разпределяне на делата, молба да се установи, че не е компетентен да се произнесе по главното производство. В нея той изрично се позовава на практиката на Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд, Австрия), съгласно която решението на магистрат, на когото е било възложено да разглежда дело в нарушение на установения вътрешен график за разпределяне на делата в съда, към който принадлежи, трябва да се квалифицира като решение, постановено от некомпетентен съдебен орган. Запитващият съдия посочва, че Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд) е постановил, че такова решение нарушава конституционните разпоредби на член 83, параграф 2 от B-VG и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и поради това е противоконституционно. В подкрепа на молбата си този съдия твърди също, че ако постанови противоконституционно решение, той трябва да очаква да му бъдат наложени служебни, дисциплинарни и наказателни санкции и да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди. Освен това той отбелязва, че съгласно член 6, параграф 1 от ЕКПЧ е длъжен да предотврати постановяването на съдебно решение, което ще бъде противоконституционно.

21

С писмо от 10 октомври 2018 г. председателят на съда, към който принадлежи запитващият съдия, го уведомява, че е оправомощен да се произнесе по главното производство и че е длъжен да го направи. В това писмо председателят на съда посочва, че жалбата се отнася само до едно административно решение, така че има и само едно дело.

22

Тъй като приема, че това писмо представлява акт на публична власт, запитващият съдия го обжалва пред Verwaltungsgerichtshof (Административен съд, Австрия).

23

С определение от 21 ноември 2018 г. посоченият съд отхвърля жалбата като недопустима по същество, с мотива че само страните в производството пред административен съд могат да се позоват на субективно право на защита от определения със закон съд. За сметка на това няма как неправилно разпределяне на дело да наруши субективно право на член на административен съд и той не може да го обжалва.

24

Запитващият съд посочва, че с това определение Verwaltungsgerichtshof (Административен съд) все пак признава, че ако позицията на запитващия съдия е правилна, решението, което ще постанови в качеството си на магистрат в главното производство, няма да спази гаранцията делото да се гледа от законоустановен съд, предвидена в член 83, параграф 2 от B-VG и в член 6, параграф 1 от ЕКПЧ — тъй като му е било разпределено неправомерно и той не е компетентен да го разгледа — и че поради това въпросното решение би било противоконституционно.

25

Запитващият съдия счита също, че в рамките на съдилищата, създадени със закон като органи за правна защита по смисъла на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, е необходимо, преди да бъдат разпределени, заведените дела да бъдат идентифицирани в съответствие с предварително установен график, тъй като в противен случай тази разпоредба няма да е изпълнена.

26

В това отношение запитващият съдия отбелязва, че от една страна, разпределянето на дадено дело на съдия, извършено в нарушение на предварително установения график за разпределяне на делата, не може да се оспорва съгласно австрийското право, така че той трябва или да постанови решение с пълното съзнание, че то нарушава правата на страните, предвидени в член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, или да се въздържи от произнасяне и по този начин да наруши правата на страните, предвидени в същата разпоредба. От друга страна, тъй като става въпрос за неизвестни на страните нередности и събития, които често са чисто вътрешни и които представляват нарушение на предварително установения график за разпределяне на делата, австрийското право ги лишава от ефективна гаранция на техните права в нарушение на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ.

27

Според него разглежданият австрийски правен режим поражда сериозни съмнения относно гаранцията за безпристрастност на магистратите. Всъщност страна в производството не би могла да възрази, че даден магистрат не е компетентен преди съдът да се произнесе. Освен това сезираният със случая магистрат бил длъжен да се произнесе, въпреки че не е компетентен. Следователно според запитващия съдия австрийският правен режим възпрепятства както магистратите, така и страните в производството да изтъкнат преди постановяване на решението факта, че то нарушава член 6, параграф 1 от ЕКПЧ поради незаконосъобразност във вътрешния предварително установен график за разпределяне на делата в съответния съд, какъвто бил случаят по делото, с което е сезиран.

28

При тези обстоятелства Verwaltungsgericht Wien (Първоинстанционен административен съд, Виена) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

29

Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато разглеждането на определено дело очевидно не е от компетентността на Съда или когато искане, иск или жалба са явно недопустими, Съдът може във всеки един момент след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.

30

Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

31

Що се отнася до компетентността на Съда да разгледа настоящото преюдициално запитване — компетентност, която австрийското правителство оспорва — следва да се припомни, на първо място, що се отнася до разпоредбите на Хартата, че при преюдициално запитване по член 267 ДФЕС Съдът може само да тълкува правото на Съюза в пределите на предоставената му компетентност (решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 77 и цитираната съдебна практика).

32

Приложното поле на Хартата спрямо действията на държавите членки е определено в член 51, параграф 1 от същата, съгласно който нейните разпоредби се отнасят за държавите членки, когато те прилагат правото на Съюза, като тази разпоредба потвърждава постоянната практика на Съда, според която основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, но не и извън тези случаи (решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 78 и цитираната съдебна практика).

33

В случая, що се отнася по-конкретно до член 47 от Хартата, посочен в настоящото преюдициално запитване, следва да се приеме, че спорът, с който е сезиран запитващият съдия, по същество се отнася до законосъобразността на административно решение, прието от BUAK, който според този съд е гаранционният орган, предвиден от австрийското право, за да се осигури на работниците защитата, произтичаща от член 7 от Директива 2003/88. Съдията обаче не повдига въпрос, който да е свързан с тълкуването на посочения член 7, нито излага мотивите, поради които тази разпоредба е релевантна за спора в главното производство. Само фактът, че според запитващия съдия BUAK „произтича“ от посочения член 7, не е достатъчен, за да се приеме, че спорът в главното производство се урежда от правото на Съюза по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 32 от настоящото определение.

34

Предвид гореизложеното нищо не дава основание да се приеме, че спорът в главното производство се отнася до тълкуването или прилагането на разпоредба от правото на Съюза, приложена на национално равнище. Следователно в настоящото дело Съдът не е компетентен да тълкува член 47 от Хартата.

35

Що се отнася, на второ място, до член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, следва да се припомни, че по силата на тази разпоредба държавите членки установяват правните средства, необходими, за да се гарантира на правните субекти зачитането на правото им на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. В този смисъл държавите членки следва да предвидят система от способи за защита и производства, които да осигурят ефективен съдебен контрол в посочените области (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 32 и цитираната съдебна практика).

36

Що се отнася до приложното поле на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, освен това от практиката на Съда следва, че тази разпоредба визира „областите, обхванати от правото на Съюза“, независимо от случаите, в които държавите членки прилагат това право по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 33 и цитираната съдебна практика).

37

Ето защо член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС по-специално следва да се прилага към всеки национален орган, който може да се произнася като юрисдикция по въпроси, които се отнасят до прилагането или тълкуването на правото на Съюза и които следователно спадат към области, обхванати от това право (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 34 и цитираната съдебна практика).

38

Такъв е случаят на запитващ съдия, който в качеството си на член на австрийски съд всъщност може да се произнася по въпроси, свързани с прилагането или тълкуването на правото на Съюза, и като „юрисдикция“ по смисъла на това право е част от австрийската система от правни средства за защита в „областите, обхванати от правото на Съюза“ по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, така че този съдия трябва да отговаря на изискванията за ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 35 и цитираната съдебна практика).

39

От друга страна, следва да се припомни, че макар организацията на правораздаването в държавите членки да е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност държавите членки все пак са длъжни да спазват задълженията си, които произтичат от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 36 и цитираната съдебна практика).

40

От предходното следва, че в настоящото дело Съдът има компетентност да тълкува член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

41

Що се отнася до въпроса за допустимостта на преюдициалното запитване, повдигнат от австрийското и полското правителство, както и от Европейската комисия, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 43 и цитираната съдебна практика).

42

Пак от постоянната съдебна практика обаче следва, че въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящия пред тях спор. Основанието за отправяне на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за ефективното решаване на даден правен спор (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 44 и цитираната съдебна практика).

43

Видно от самия текст на член 267 ДФЕС, отправеното преюдициално запитване трябва да е „необходимо“, за да може запитващата юрисдикция да постанови „нейното решение“ по образуваното пред нея дело (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 45 и цитираната съдебна практика).

44

Така Съдът нееднократно е постановявал, че както от съдържанието, така и от структурата на член 267 ДФЕС е видно, че преюдициалното производство по-специално предполага действително наличие на висящ пред националните юрисдикции спор, в който те трябва да се произнесат с решение, отразяващо евентуално решението по преюдициалното запитване (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 46 и цитираната съдебна практика).

45

Следователно в рамките на такова производство между посочения спор и разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, трябва да има такава връзка, че това тълкуване да е обективно необходимо за акта, който трябва да бъде постановен от запитващата юрисдикция (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 48 и цитираната съдебна практика).

46

В настоящия случай се налага изводът, първо, че по същество спорът в главното производство няма никаква връзка с правото на Съюза, и по-специално с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, до който се отнасят преюдициалните въпроси, и че преюдициалното запитване не показва, че от запитващия съдия се изисква да приложи това право или цитираната разпоредба, за да разреши по същество въпросния спор. По това настоящото дело се различава по-специално от делото, по което е постановено решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117), в което пред запитващата юрисдикция е подадена жалба за отмяна на административни решения, с които е намалено възнаграждението на членовете на Tribunal de Contas (Сметна палата, Португалия) в приложение на национално законодателство, което предвижда такова намаляване и съвместимостта на което с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС се оспорва пред тази запитваща юрисдикция (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 49 и цитираната съдебна практика).

47

Второ, действително Съдът е приел за допустими преюдициални въпроси относно тълкуването на процесуални норми от правото на Съюза, които съответната запитваща юрисдикция е била длъжна да приложи, за да постанови нейното решение (вж. в този смисъл по-специално решение от 17 февруари 2011 г., Weryński,C‑283/09, EU:C:2011:85, т. 41 и 42), но отправените в рамките на настоящото дело въпроси нямат такъв обхват (вж. в този смисъл, решение 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 50).

48

Трето, освен това не изглежда, че евентуалният отговор на Съда на споменатите въпроси е в състояние да даде на запитващия съдия тълкуване на правото на Съюза, което да му позволи да разреши процесуални въпроси от националното право, преди да може да се произнесе по същество по споровете, образувани пред него. По това настоящото дело се различава например и от делата, по които е постановено решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982), в които исканото от Съда преюдициално тълкуване е можело да повлияе върху въпроса за определянето на юрисдикцията, компетентна да се произнесе по същество по споровете, които се отнасят до правото на Съюза, както личи по-специално от точки 100, 112 и 113 от това решение (вж. в този смисъл решение 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 51 и цитираната съдебна практика).

49

Всъщност, както е описано в точки 14—17 от настоящото определение, запитващият съдия е оспорил, най-напред по вътрешен „административен ред“, а след това и по съдебен ред, пред Verwaltungsgerichtshof (Административен съд), както и, видно от посоченото от австрийското правителство, пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия), разпределянето на главното производство, но без успех. От представената на Съда преписка е видно също, че в рамките на спора по главното производство запитващият съдия няма да може да се произнесе по въпроса дали това дело му е било разпределено законосъобразно, тъй като въпросът за твърдяно нарушение на разпоредбите, уреждащи разпределянето на делата в рамките на запитващата юрисдикция, не е предмет на този спор и при всички положения въпросът за компетентността на запитващия съдия ще бъде проверен от висшестоящия съд при обжалване.

50

При това положение от акта за преюдициално запитване не следва, че между разпоредбата от правото на Съюза, до която се отнасят настоящите преюдициални въпроси, и спора в главното производство има връзка, която налага исканото тълкуване, за да може запитващият съдия в приложение на насоките на това тълкуване да приеме акта, необходим да се произнесе по този спор (вж. в този смисъл решение 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 52 и цитираната съдебна практика).

51

Следователно посочените въпроси нямат за предмет тълкуване на правото на Съюза, което е обективно необходимо за разрешаването на споменатия спор, а са общи.

52

Освен това, що се отнася до принципа на ефективност, следва да се отбележи, че макар запитващият съдия да отправя запитване до Съда и с оглед на този принцип, той изобщо не го доразвива в своя акт за преюдициално запитване и затова не излага причините, поради които тълкуване на този принцип би било необходимо за разрешаването на спора в главното производство.

53

От гореизложеното следва, че настоящото преюдициално запитване е недопустимо.

54

С оглед на обстоятелството, че за страните в главните производства настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) определи:

Преюдициалното запитване, отправено от Verwaltungsgericht Wien (Първоинстанционен административен съд Виена, Австрия) с акт от 27 февруари 2019 г., е недопустимо.