This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62019CN0119
Case C-119/19 P: Appeal brought on 14 February 2019 by the European Commission against the judgment of the General Court (Fourth Chamber, Extended Composition) delivered on 4 December 2018 in Case T-518/16, Carreras Sequeros and Others v Commission
Дело C-119/19 P: Жалба, подадена на 14 февруари 2019 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 4 декември 2018 г. по дело T-518/16, Carreras Sequeros и др./Комисия
Дело C-119/19 P: Жалба, подадена на 14 февруари 2019 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 4 декември 2018 г. по дело T-518/16, Carreras Sequeros и др./Комисия
OB C 131, 8.4.2019, p. 29–29
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
8.4.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 131/29 |
Жалба, подадена на 14 февруари 2019 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 4 декември 2018 г. по дело T-518/16, Carreras Sequeros и др./Комисия
(Дело C-119/19 P)
(2019/C 131/35)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: T. S. Bohr, G. Gattinara, L. Vernier)
Други страни в производството: Francisco Carreras Sequeros, Mariola de las Heras Ojeda, Olivier Maes, Gabrio Marinozzi, Giacomo Miserocchi, Marc Thieme Groen, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
— |
да се отмени решение от 4 декември 2018 г., Carreras Sequeros и др./Комисия, T-518/16, |
— |
да се върне делото на Общия съд, за да се произнесе по второто, третото и четвъртото основание на жалбата в първоинстанционното производство, |
— |
да не се произнася по съдебните разноски |
Основания и основни доводи
Комисията изтъква две основания.
1. |
С първото основание Комисията твърди грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Първата част на първото основание се отнася до грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на член 31, параграф 2 от Хартата. Съдържанието на правото на платен годишен отпуск, което посоченият член 31, параграф 2 гарантирал, било уточнено с член 7 от Директива 2003/88 (1). Ето защо Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като взел предвид други разпоредби от Директива 2033/88, като например членове 14 и 23, и като приел, че те са приложими за законодателя. С втората част на първото основание Комисията твърди грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на член 31, параграф 2 от Хартата, тъй като Общият съд приел, че намаляването по член 6 от приложение X към Правилника за длъжностните лица е несъвместимо с твърдения принцип за насърчаване на подобряването на условията на живот и труд на заинтересованите лица. Такъв принцип нямал каквото и да било правно основание. Третата част на първото основание е изложена при условията на евентуалност и се отнася до грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на други разпоредби от Правилника, в чийто контекст бил приет член 6 от приложение X към Правилника за длъжностните лица. Общият съд неправилно изключил от анализа си други разпоредби от Правилника само с мотива, че съществували още преди изменението, внесено с член 6 от приложение X към Правилника на длъжностните лица. Жалбоподателят разполагал с широко право на преценка при избора кои мерки да измени и кои да запази. |
2. |
С второто основание Комисията твърди грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на член 52, параграф 1 от Хартата. Общият съд не се съобразил със съдебната практика, съгласно която законодателят разполагал с широко право на преценка, когато изменял Правилника за длъжностните лица, и че нарушение на принципа на пропорционалност можело да бъде установено само ако законодателят очевидно бил надвишил границите на правото си на преценка. |
(1) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).