–

за Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne, от C. Morán Medina, abogado,

–

за GB, от V. Saranga Pinhas, abogado, и F. Sánchez García, procurador,

–

за френското правителство, първоначално от A.‑L. Desjonquères, C. Mosser и E. de Moustier, а впоследствие от A.‑L. Desjonquères и E. de Moustier, в качеството на представители,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от F. Castilla Contreras, M. Morales Puerta и I. Naglis, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 103 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 [на Съвета] (ОВ L 347, 2013 г., стр. 671 и поправка в ОВ L 130, 2016 г., стр. 9).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne (наричан по-нататък „CIVC“) и GB относно нарушение на защитеното наименование за произход (ЗНП) „Champagne“.

3

Съображение 97 от Регламент № 1308/2013 гласи:

„Регистрираните наименования за произход и географски указания следва да се ползват с правна закрила срещу използване, с което се извличат предимства от репутацията на продукти, които спазват изискванията. С цел да се насърчи лоялната конкуренция и да не се въвеждат в заблуждение потребителите, споменатата правна закрила следва да се разпростре и върху продукти и услуги, които не са обхванати от настоящия регламент, включително онези, които не са посочени в приложение I към Договорите“.

4

Част II, дял II, глава I, раздел 2 от този регламент, отнасящ се до „Наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор“, съдържа подраздел 1, озаглавен „Уводни разпоредби“, в който се намира член 92, озаглавен на свой ред „Обхват“, който предвижда:

„1.   Правилата относно наименованията за произход, географските указания и традиционните наименования, предвидени в настоящия раздел, се прилагат за продуктите, посочени в приложение VII, част II, точки 1, 3—6, 8, 9, 11, 15 и 16.

2.   Посочените в параграф 1 правила се основават на:

5

Член 93, параграф 1 от посочения регламент, озаглавен „Определения“ и включен в подраздел 2, озаглавен „Наименования за произход и географски указания“, от същия раздел 2 на споменатия регламент, гласи:

„За целите на настоящия раздел се прилагат следните определения:

6

Съгласно член 103 от същия регламент, озаглавен „Правна закрила“:

„1.   Защитено наименование за произход и защитено географско указание може да се използва от всеки оператор, предлагащ на пазара вино, което е било произведено в съответствие със съответната спецификация на продукта.

2.   Защитено наименование за произход и защитено географско указание, както и виното, използващо това защитено наименование в съответствие със спецификацията на продукта, се ползват с правна закрила срещу:

[…]“.

7

Член 107 от Регламент № 1308/2013, озаглавен „Съществуващи защитени наименования на вина“, посочва в параграф 1, че „[н]аименования на вина, които са посочени в членове 51 и 54 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета [от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на вино (ОВ L 179, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 190)] и член 28 от Регламент (ЕО) № 753/2002 на Комисията [от 29 април 2002 година относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени лозаро-винарски продукти (ОВ L 118, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 43, стр. 3)], се ползват автоматично с правна закрила по настоящия регламент. Комисията ги вписва в регистъра, предвиден в член 104 от настоящия регламент“.

8

Член 230 от този регламент предвижда отмяната на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета от 13 май 2013 г. (ОВ L 158, 2013 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1234/2007“).

9

Член 232 от посочения регламент предвижда, че той влиза в сила, считано от деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, и че се прилага, считано от 1 януари 2014 г.

10

В част II, точка 5 от приложение VII към Регламент № 1308/2013, към което препраща член 92, параграф 1 от този регламент, се определят характеристиките на „качественото пенливо вино“, с което се свързва шампанското.

11

Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 2012 г., стр. 1) отменя и заменя Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 93, 2006 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 114), считано от 3 януари 2013 г.

12

Съображение 32 от този регламент посочва:

„Закрилата на наименованията за произход и географските указания следва да обхване и злоупотребата, имитация и пресъздаване на регистрирани наименования на стоки, както и на услуги, за да се осигури високо равнище на закрила и тя да се хармонизира със закрилата, която се прилага в лозаро-винарския сектор. Когато защитени наименования за произход или защитени географски указания се използват като съставки, следва да се вземе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки за етикетиране на храните, в чийто състав влизат продукти, регистрирани като защитени наименования за произход (ЗНП) или защитени географски указания (ЗГУ)“.

13

Член 2 от този регламент, озаглавен „Приложно поле“, предвижда в параграф 2, че „[н]астоящият регламент не се прилага за спиртни напитки, ароматизирани вина или лозаро-винарски продукти съгласно определенията в приложение ХI Б към Регламент (ЕО) № 1234/2007, с изключение на винения оцет“.

14

Член 13 от посочения регламент, озаглавен „Защита“, съдържа в параграф 1, буква б) формулировка, сходна с тази на член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013.

15

GB притежава барове за тапас в Испания и използва знака „CHAMPANILLO“, за да ги обозначи и да ги рекламира в социалните мрежи, както и посредством рекламни листовки. Той свързва с този знак по-специално графичен материал, представляващ две пълни с пенлива напитка чаши, които се чукват.

16

Двукратно, през 2011 г. и 2015 г., испанската Служба за патенти и марки уважава възражението на CIVC — организация, натоварена със защитата на интересите на производителите на шампанско, срещу представените от GB заявки за регистрация на марката „CHAMPANILLO“, с мотива че регистрацията на този знак като марка е несъвместима със ЗНП „Champagne“, което се ползва с международна закрила.

17

До 2015 г. GB предлага на пазара пенлива напитка с наименование „Champanillo“ и преустановява това предлагане по искане на CIVC.

18

Тъй като счита, че използването на знака „CHAMPANILLO“ представлява нарушение на ЗНП „Champagne“, CIVC предявява иск пред Juzgado de lo Mercantil de Barcelona (Търговски съд Барселона, Испания) за осъждането на GB да преустанови използването на знака „CHAMPANILLO“, включително в социалните мрежи (Instagram и Facebook), да изтегли от пазара и интернет всяка табела и рекламен или търговски документ, в които фигурира посоченият знак, и да заличи домейна „champanillo.es“.

19

В своя защита GB изтъква, че използването на знака „CHAMPANILLO“ като търговско наименование на заведения за обществено хранене не води до вероятност от объркване с продуктите, обхванати от ЗНП „Champagne“, и че няма никакво намерение да експлоатира репутацията на посоченото ЗНП.

20

Juzgado mercantil de Barcelona (Търговски съд, Барселона) отхвърля иска на CIVC.

21

Той приема, че използването на знака „CHAMPANILLO“ от GB не пресъздава ЗНП „Champagne“, с мотива че с този знак не се обозначава алкохолна напитка, а заведения за обществено хранене — в които не се предлага шампанско — и следователно продукти, различни от тези със ЗНП, предназначени за различни потребители, и поради това не представлява нарушение на това наименование.

22

Juzgado mercantil de Barcelona (Търговски съд, Барселона) се основава на решение от 1 март 2016 г. на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), с което последният изключва възможността използването на термина „Champín“ за продажбата на плодова безалкохолна газирана напитка, предназначена за консумация по време на детски тържества, да нарушава ЗНП „Champagne“, като се има предвид разликата между съответните продукти и потребителите, за които са предназначени, въпреки фонетичното сходство между двата знака.

23

CIVC обжалва решението на Juzgado mercantil de Barcelona (Търговски съд, Барселона) пред Audiencia provincial de Barcelona (Апелативен съд на провинция Барселона, Испания).

24

Запитващата юрисдикция иска да се установи как следва да се тълкуват член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 и член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013, и по-специално дали тези разпоредби осигуряват правна закрила на ЗНП срещу използването в търговията на знаци, обозначаващи не продукти, а услуги.

25

В този контекст Audiencia Provincial de Barcelona (Апелативен съд на провинция Барселона) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

26

На първо място, следва да се отбележи, че според запитващата юрисдикция нормите на правото на Съюза относно закрилата на ЗНП трябва да се прилагат съвместно с тези на споразумението между Френската република и Испанската държава относно правната закрила на наименованията за произход, указанията за произход и наименованията на определени продукти, изготвено в Мадрид на 27 юни 1973 г. (JORF от 18 април 1975 г., стр. 4011) и на член L. 643—1 от френския Кодекс за селското стопанство.

27

Впрочем Съдът приема, що се отнася до прилагането на Регламент № 1234/2007, че режимът на правна закрила на ЗНП има еднообразен и изчерпателен характер, поради което не допуска нито прилагането на национален режим на закрила на наименования или географски указания, нито прилагането на режим на закрила, предвиден с договори между две държави членки, който предоставя на означение, признато съгласно правото на държава членка като наименование за произход, закрила в друга държава членка (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar, C‑478/07, EU:C:2009:521, т. 114 и 129 и от 14 септември 2017 г., EUIPO/Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto, C‑56/16 P, EU:C:2017:693, т. 100—103).

28

От това следва, че в спор като този по главното производство, в който се разглежда правната закрила на ЗНП, запитващата юрисдикция е длъжна да приложи единствено приложимото в тази област законодателство на Съюза.

29

На второ място, в съответствие с постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество с националните юрисдикции задача на Съда е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. В това отношение Съдът може да изведе от цялата информация, предоставена от запитващата юрисдикция, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, нормите и принципите на правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора в главното производство, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени до него от споменатата юрисдикция (решение от 11 ноември 2020 г., DenizBank, C‑287/19, EU:C:2020:897, т. 59 и цитираната съдебна практика).

30

Запитващата юрисдикция поставя въпроси относно тълкуването на член 13 от Регламент № 510/2006 и на член 103 от Регламент № 1308/2013.

31

Следва обаче да се констатира, че нито Регламент № 510/2006, нито Регламент № 1151/2012, който го отменя и заменя, са приложими към главното производство. Всъщност по силата на член 1, параграф 1, втора алинея от Регламент № 510/2006 и член 2, параграф 2 от Регламент № 1151/2012 тези регламенти не се прилагат за лозаро-винарските продукти.

32

Тази констатация обаче не може да засегне съдържанието на отговора, който следва да се даде на запитващата юрисдикция. Всъщност, от една страна, както е посочено в точка 14 от настоящото съдебно решение, релевантните разпоредби на Регламент № 1151/2012 и на Регламент № 1308/2013 са сходни. От друга страна, Съдът признава хоризонталното приложение на принципите, изведени в рамките на всеки режим на правна закрила, така че да се осигури последователно прилагане на разпоредбите на правото на Съюза във връзка със закрилата на означенията и географските указания (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne, C‑393/16, EU:C:2017:991, т. 32).

33

На трето място, следва също да се отбележи, че що се отнася до прилагането ratione temporis на Регламент № 1308/2013, който отменя Регламент № 1234/2007 и се прилага от 1 януари 2014 г., предоставените от запитващата юрисдикция данни не позволяват да се определи дали последният е приложим и към фактите по главното производство.

34

Тъй като обаче текстът на член 103, параграф 2 от Регламент № 1308/2013 е сходен с този на член 118м, параграф 2 от Регламент № 1234/2007, тълкуването на първата разпоредба е приложимо за втората.

35

Накрая, на четвърто място, следва да се отбележи, че макар запитващата юрисдикция да поставя въпроси за тълкуването на член 103 от Регламент № 1308/2013, и по-специално на параграф 2, буква б) от този член, от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че са изразени съмнения относно приложимостта на член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от този регламент.

36

В това отношение следва да се отбележи, че член 103, параграф 2 от Регламент № 1308/2013 съдържа степенувано изброяване на забранени деяния, което се основава на естеството на тези деяния (вж. по аналогия решение от 2 май 2019 г., Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego, C‑614/17, EU:C:2019:344, т. 25 и 27). Така приложното поле на член 103, параграф 2, буква a) от Регламент № 1308/2013 задължително трябва да се разграничава от това на член 103, параграф 2, буква б) от този регламент (вж. по аналогия решение от 17 декември 2020 г., Syndicat interprofessionnel de défense du fromage Morbier, C‑490/19, EU:C:2020:1043, т. 25).

37

Впрочем член 103, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 1308/2013 цели да забрани всяка пряка или непряка употреба на регистрирано наименование, при която се експлоатира репутацията на защитено от регистрацията наименование за произход или географско указание, във форма, която във фонетично и визуално отношение е идентична с това наименование или поне е много сходна (вж. по аналогия решение от 17 декември 2020 г., Syndicat interprofessionnel de défense du fromage Morbier, C‑490/19, EU:C:2020:1043, т. 24 и цитираната съдебна практика).

38

Това означава, както отбелязва генералният адвокат в точка 27 от заключението си, че понятието „употреба“ на ЗНП по смисъла на член 103, параграф 2, буква а) от Регламент № 1308/2013 е налице, когато степента на сходство между конфликтните знаци е особено висока и близка до идентичност във визуално и/или фонетично отношение, така че употребата на защитеното географско указание е във форма, която има толкова тесни връзки с него, че спорният знак очевидно не може да бъде разграничен от него.

39

За разлика от действията, посочени в член 103, параграф 2, буква a) от Регламент № 1308/2013, действията, попадащи в приложното поле на член 103, параграф 2, буква б) от този регламент № 1308/2013, не използват нито пряко, нито непряко самото защитено наименование, а го внушават по такъв начин, че карат потребителя да направи достатъчно близка връзка с това наименование (вж. по аналогия решения от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 33 и от 17 декември 2020 г., Syndicat interprofessionnel de défense du fromage Morbier, C‑490/19, EU:C:2020:1043, т. 25).

40

Следователно понятието „употреба“ по смисъла на член 103, параграф 2, буква а) от Регламент № 1308/2013 трябва да се тълкува стриктно, тъй като в противен случай разграничаването между това понятие и по-специално понятието „пресъздаване“ по смисъла на член 103, параграф 2, буква б) от този регламент би било лишено от предмет, което би противоречало на волята на законодателя на Съюза.

41

В главното производство, и без да се засяга преценката на запитващата юрисдикция, се поставя въпросът дали разглежданият знак „CHAMPANILLO“, който произтича от съчетанието на думата „champagne“ на испански език (champán), без тонично ударение върху гласната „a“, с умалителната наставката „illo“, и който следователно означава на испански език „малко шампанско“, е сходен със ЗНП „Champagne“. Явно този знак, макар да внушава това наименование, се отдалечава чувствително от него във визуално и/или фонетично отношение. Следователно по силата на съдебната практика, посочена в точки 36—39 от настоящото съдебно решение, употребата на такъв знак, изглежда, не попада в приложното поле на член 103, параграф 2, буква а) от Регламент № 1308/2013.

42

С оглед на гореизложеното, в рамките на отговора, който трябва да се даде на преюдициалните въпроси, следва да се тълкува член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013.

43

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че осигурява правна закрила на ЗНП срещу действия, които се отнасят както за продукти, така и за услуги.

44

Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът, в който тя се вписва, и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. по-специално решение от 6 октомври 2020 г., Jobcenter Krefeld, C‑181/19, EU:C:2020:794, т. 61 и цитираната съдебна практика).

45

Що се отнася до текста на член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013, следва да се отбележи, че тази разпоредба предвижда, че ЗНП се ползва с правна закрила срещу всякаква злоупотреба, имитация или пресъздаване, дори ако е посочен истинският произход на продукта „или услугата“.

46

Следователно, макар само продуктите да могат по силата на член 92 и член 93, параграф 1, буква а) от този регламент да ползват ЗНП, приложното поле на предоставената от това наименование закрила обхваща всяка негова употреба от продукти или услуги.

47

Това тълкуване, което произтича от текста на член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013, се потвърждава от контекста, в който се вписва тази разпоредба. Всъщност, от една страна, от съображение 97 от Регламент № 1308/2013 следва, че намерението на законодателя на Съюза е било с него да въведе правна закрила на ЗНП срещу всяка негова употреба от продукти и услуги, които не са обхванати от този регламент. От друга страна, съображение 32 от Регламент № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, чиито релевантни разпоредби, както бе отбелязано в точка 32 от настоящото съдебно решение, са сходни с тези на Регламент № 1308/2013, също гласи, че закрилата на ЗНП срещу злоупотреба, имитация и пресъздаване на регистрирани наименования трябва да обхване и услугите, за да се осигури високо равнище на закрила и тя да се хармонизира със закрилата, която се прилага в лозаро-винарския сектор.

48

Това тълкуване е в съответствие и с целите, преследвани с Регламент № 1308/2013.

49

Всъщност следва да се припомни, че този регламент представлява инструмент на общата селскостопанска политика, чиято цел по същество е да гарантира на потребителите, че земеделските продукти, обозначени с географско указание, което е регистрирано по силата на посочения регламент, имат определени специфични характеристики поради своя произход от определена географска зона и следователно предоставят гаранция за качество поради своя географски произход, с цел да се позволи на селскостопанските оператори, които са направили действителни усилия за подобряване на качеството, да получат в замяна по-високи доходи и да се попречи на трети лица неправомерно да извличат полза от репутацията, свързана с качеството на тези продукти (решение от 20 декември 2017 г., Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne, C‑393/16, EU:C:2017:991, т. 38 и цитираната съдебна практика).

50

Както отбелязва генералният адвокат в точки 36 и 37 от заключението си, следователно член 103, параграф 2 от Регламент № 1308/2013 установява много широка правна закрила, която има за цел да обхване всяко използване, с което се извличат предимства от репутацията на продуктите, обхванати от едно от тези указания.

51

При тези условия тълкуване на член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013, което не би позволило да се осигури правна закрила на ЗНП, когато спорният знак обозначава услуга, не само не би било в съответствие с признатия широк обхват на закрилата на регистрираните географски указания, но освен това не би позволило да се постигне напълно целта за правна закрила, тъй като репутацията на продукт със ЗНП би могла да се използва неправомерно, когато посочената в тази разпоредба практика се отнася до услуга.

52

С оглед на изложеното на първия въпрос следва да се отговори, че член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че осигурява правна закрила на ЗНП срещу действия, които се отнасят както за продукти, така и за услуги.

53

С втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба „пресъздаване“, от една страна, изисква като предварително условие продуктът със ЗНП и продуктът или услугата, обхванат/а от спорния знак, да са идентични или сходни, и от друга страна, трябва да се определи чрез използване на обективни фактори, за да се установи значително въздействие върху средния потребител.

54

В това отношение следва да се отбележи, подобно на генералния адвокат в точка 44 от заключението му, че макар член 103, параграф 2, буква а) от Регламент № 1308/2013 да уточнява, че пряката или непряката употреба на ЗНП е забранена както когато се отнася до „сходни продукти“, за които не е спазена спецификацията на продукта на ЗНП, така и доколкото при такава употреба се експлоатира репутацията на ЗНП, параграф 2, буква б) от този член не съдържа никакво указание в смисъл, че закрилата срещу пресъздаване се ограничава само до случаите, в които продуктите, обозначени със ЗНП, и продуктите или услугите, за които съответният знак се използва, са „сходни“ или „подобни“, нито че тази закрила обхваща и случаите, в които знакът се отнася до продукти и/или услуги, които не приличат на тези със ЗНП.

55

Съгласно постоянната практика на Съда понятието „пресъздаване“ обхваща хипотезата, в която знакът, използван за обозначаване на продукт, включва част от защитено географско указание или ЗНП, така че онова, което потребителят си представя, когато срещне наименованието на разглеждания продукт, е ползващата се от това указание или това наименование стока (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 44 и цитираната съдебна практика).

56

Освен това може да има пресъздаване на защитено географско указание или на ЗНП, когато, що се отнася до аналогични по вид продукти, съществува сродство във фонетично и визуално отношение между защитеното географско указание или ЗНП и спорния знак (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 48 и цитираната съдебна практика).

57

Все пак нито частичното включване на ЗНП в знак, с който са обозначени продукти или услуги, които не са обхванати от това наименование, нито определянето на фонетично и визуално сходство на посочения знак със споменатото наименование представляват условия, които трябва задължително да бъдат изисквани, за да се установи съществуването на пресъздаване на същото това наименование. Всъщност пресъздаването може да произтича и от „концептуална близост“ между защитеното наименование и разглеждания знак (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 46, 49 и 50).

58

Следователно, що се отнася до понятието „пресъздаване“, определящият критерий е дали онова, което потребителят пряко си представя, когато срещне спорно наименование, е ползващата се от ЗНП стока, което националният съд има задача да прецени, като отчита при необходимост частичното включване на ЗНП в спорното наименование, фонетичното и/или визуалното сходство на това наименование със ЗНП или още концептуалната близост между посочените наименование и ЗНП (вж. в този смисъл решения от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 51 и от 17 декември 2020 г., Syndicat interprofessionnel de défense du fromage Morbier, C‑490/19, EU:C:2020:1043, т. 26).

59

Във всеки случай Съдът уточнява, че за да се установи наличието на пресъздаване, от съществено значение е потребителят да направи връзка между понятието, използвано за обозначаване на разглеждания продукт, и защитеното географско указание. Тази връзка трябва да е достатъчно пряка и недвусмислена (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 45 и 53 и цитираната съдебна практика).

60

От това следва, че пресъздаването по смисъла на член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 може да бъде установено само чрез цялостна преценка от запитващата юрисдикция, която включва всички релевантни обстоятелства по делото.

61

Следователно понятието „пресъздаване“ по смисъла на Регламент № 1308/2013 не изисква продуктът със ЗНП и продуктът или услугата, обхванат/а от спорното наименование, да са идентични или сходни.

62

Съдът уточнява, че в рамките на преценката за наличието на такова пресъздаване следва да се вземат предвид възприятията на средния европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 47 и цитираната съдебна практика).

63

Това понятие за среден европейски потребител трябва да се тълкува по начин, който да гарантира ефективна и единна защита на регистрираните наименования срещу всякакво пресъздаване на последните на територията на Съюза (вж. в този смисъл решение от 2 май 2019 г., Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego, C‑614/17, EU:C:2019:344, т. 47).

64

Съгласно практиката на Съда ефективната и единна закрила на защитените наименования на цялата тази територия изисква да не се вземат предвид обстоятелства, които могат да изключат наличието на пресъздаване за потребителите на една държава членка. Това не променя факта, че за да се приложи закрилата, предвидена в член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013, наличието на пресъздаване може също да се прецени единствено по отношение на потребителите на една държава членка (вж. в този смисъл решение от 2 май 2019 г., Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego, C‑614/17, EU:C:2019:344, т. 48).

65

В главното производство запитващата юрисдикция следва да прецени, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства, които характеризират използването на разглежданото ЗНП и контекста, в който се вписва това използване, дали наименованието „CHAMPANILLO“ може да създаде в съзнанието на средния европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, достатъчно пряка и недвусмислена връзка с шампанското, за да може след това да изследва дали в случая е налице пресъздаване, по смисъла на член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013, на това ЗНП. В рамките на тази преценка запитващата юрисдикция ще трябва да вземе предвид няколко обстоятелства, сред които са по-специално както визуалното, така и фонетично значително сходство между спорното наименование и защитеното наименование, и използването на спорното наименование за обозначаване на ресторантьорските услуги и за рекламирането им.

66

С оглед на гореизложеното на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба „пресъздаване“, от една страна, не изисква като предварително условие продуктът със ЗНП и продуктът или услугата, обхванат/а от спорния знак, да са идентични или сходни и от друга страна, се установява, когато използването на дадено наименование създава в съзнанието на средния европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, достатъчно пряка и недвусмислена връзка между това наименование и ЗНП. Съществуването на такава връзка може да произтича от няколко обстоятелства, по-специално частичното включване на защитеното наименование, фонетичното и визуалното сродство между двете наименования и произтичащото от него сходство, и дори при липсата на тези обстоятелства, от концептуалната близост между ЗНП и разглежданото наименование или още от сходството между продуктите със същото ЗНП и продуктите или услугите, обхванати от споменатото наименование. В рамките на тази преценка запитващата юрисдикция следва да вземе предвид всички релевантни обстоятелства, свързани с използването на разглежданото наименование.

67

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали понятието „пресъздаване“ по смисъла на член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба „пресъздаване“ предполага установяването на наличие на акт на нелоялна конкуренция.

68

Както следва от точки 56—60 от настоящото съдебно решение, предвиденият в член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 режим на правна закрила срещу пресъздаване на ЗНП е обективен режим на закрила, тъй като неговото прилагане не изисква да се доказва наличието на умисъл или небрежност. Освен това въведената с тази разпоредба закрила не предполага установяването на конкурентно отношение между продуктите, обхванати от регистрираното наименование, и продуктите или услугите, за които е използван спорният знак, или установяването на вероятност от объркване на потребителите по отношение на тези продукти и/или услуги.

69

От това следва, както отбелязва генералният адвокат в точка 75 от заключението си, че макар да не е изключено едно и също действие да може едновременно да представлява практика, забранена от член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013, и акт на нелоялна конкуренция съгласно приложимото в областта национално право, приложното поле на тази разпоредба е по-широко от това на последното.

70

С оглед на гореизложеното на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба „пресъздаване“ не предполага установяването на наличие на акт на нелоялна конкуренция, тъй като тази разпоредба въвежда специфична и отделна закрила, която се прилага независимо от разпоредбите на националното право относно нелоялната конкуренция.

71

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: