–

за латвийското правителство, първоначално от L. Juškeviča, V. Soņeca и K. Pommere, и впоследствие от K. Pommere, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Kaduczak и A. Sauka, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 16, параграф 5, трета алинея и член 18, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ L 25, 2011 г., стр. 8 и поправка в ОВ L 16, 2011 г., стр. 20), на член 39, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 277, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 година, глава 3, том 66, стр. 101), и на членове 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006 и (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 30, 2009 г., стр. 16).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между установеното в Латвия селскостопанско предприятие ZS „Plaukti“ (наричано по-нататък „Plaukti“) и Lauku atbalsta dienests (Служба за подпомагане на селските райони, Латвия) по повод на отказа на последната да отпусне помощ за поддържане на биоразнообразието в пасищата (наричана по-нататък „помощ за поддържане на биоразнообразието в пасищата“.

3

Съображение 35 от Регламент № 1698/2005 гласи:

„Плащанията за агроекология следва да продължат да играят подчертана роля при подпомагане устойчивото развитие на селските райони и за посрещане увеличеното търсене на екологични услуги от страна на обществото. Те следва допълнително да окуражават земеделските производители и останалите ръководители на земи да обслужват обществото като цяло чрез въвеждане или по-нататъшно прилагане на методи за земеделска продукция, съвместими със защитата и подобряването на околната среда, природата и нейните особености, природните ресурси, почвата и генетичното разнообразие. […]“.

4

Член 36 от този регламент е част от дял IV, глава I, раздел 2, ос 2 от същия, който раздел е озаглавен „Подобряване на околната среда и ландшафта“. Този член предвижда:

„Помощите по тази част се отнасят до:

5

Член 39, параграфи 1—3 от посочения регламент гласи:

„1.   Държавите членки разпределят помощите, предвидени в член 36, буква a), iv), в рамките на техните територии, съобразно специфичните си нужди.

2.   Плащанията за агроекология се отпускат на земеделски производители, които поемат доброволно агроекологични задължения. […]

3.   Плащанията за агроекология покриват само онези задължения, които са извън съответните задължителни стандарти съгласно членове 4 и 5 от Регламент (EО) № 1782/2003 [на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 277, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177)] и приложения III и IV към него, както и минималните изисквания за употреба на торове и препарати за растителна защита и други задължителни изисквания, установени от националното законодателство и посочени в програмата.

Тези задължения се поемат като правило за период между пет и седем години. При необходимост и добра обосновка този период може да бъде удължен съгласно процедурата по член 90, параграф 2 за конкретни видове задължения“.

6

Член 6, параграф 2 от Регламент № 65/2011 гласи:

„За целите на настоящия дял се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

7

Член 16 („Намаления и изключвания по отношение на размера на площите“) от този регламент, предвижда в параграф 2, параграф 3, първа и втора алинея и параграф 5, първа, втора и трета алинея:

„2.   За целите на настоящия член декларираните от даден бенефициер площи, за които той получава еднакъв размер на помощ по определена мярка за площ, се считат за образуващи една група култури. […]

3.   Ако установената за група култури площ се окаже по-голяма от декларираната в искането за плащане, за изчисляване на помощта се използва декларираната площ.

Ако декларираната в искането за плащане площ превишава установената за тази група култури площ, помощта се изчислява въз основа на установената за тази група култури площ. […]

[…]

5.   В случая, посочен в параграф 3, втора алинея, помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с удвоения размер на установената разлика, ако тази разлика представлява повече от 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от установената площ.

Когато разликата е над 20 % от установената площ, не се отпуска помощ за съответната група култури.

Ако разликата е повече от 50 %, бенефициерът се изключва отново от получаването на помощ, до разликата между декларираната в искането за плащане площ и установената площ“.

8

Член 18, параграф 1, буква а) от посочения регламент гласи:

„1.   Исканата помощ се намалява или отказва, когато не се изпълняват следните задължение и не се спазват следните критерии:

9

Член 22 от същия регламент предвижда:

„Когато са приложими няколко намаления, те се прилагат в следния ред:

[…]“.

10

Член 4, параграф 1 от Регламент № 73/2009 гласи:

Земеделски стопанин, който получава директни плащания, следва да спазва законоустановените изисквания за управление, изброени в приложение II, и условието за добро земеделско и екологично състояние, посочено в член 6.

Задълженията, посочени в първа алинея, се прилагат единствено по отношение на селскостопанската дейност на земеделския стопанин или земеделската площ на стопанството“.

11

Член 6, параграф 1 от този регламент предвижда:

Държавите членки следят цялата земеделска земя и особено земята, която вече не се използва за производствени цели, да се поддържа в добро земеделско и екологично състояние. Държавите членки определят на национално или на регионално равнище минимални изисквания за добро земеделско и екологично състояние, въз основа на рамката, установена в приложение III, като вземат предвид специфичните характеристики на съответните площи, включително почвено-климатичните условия, съществуващите системи за земеделие, използването на земята, сеитбооборота, земеделските практики и структурата на стопанствата. Държавите членки не определят минимални изисквания, които не са предвидени в тази рамка“.

12

В приложения II и III към посочения регламент се уточняват законоустановените изисквания и изискванията за добро селскостопанско и екологично състояние, посочени съответно в членове 5 и 6 от същия регламент.

13

Член 71, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (ОВ L 316, 2009 г., стр. 65) гласи:

„Без да се засягат разпоредбите на член 77, когато определено неспазване произтича от небрежност на земеделския производител, тогава се прилага намаление. Това намаление по правило представлява 3 % от общата сума, посочена в член 70, параграф 8.

Въпреки това разплащателната агенция може въз основа на оценка, направена от компетентния контролен орган в оценъчната част на доклада за проверката в съответствие с член 54, параграф 1, буква в), да вземе решение или да намали този процент до 1 % или да го увеличи до 5 % от общата сума или в случаите, посочени в член 54, параграф 1, алинея втора, буква в), да не налага изобщо никакви намаления“.

14

Член 1 от Ministru kabineta Noteikumi № 295 par valsts un Eiropas Savienības lauku attīstības atbalsta piešķiršanu, administrēšanu un uzraudzību vides un lauku ainavas uzlabošanai (Постановление на Министерския съвет № 295 за предоставяне, управление и контрол на държавните помощи и помощите от Европейския съюз за развитие на селските райони, предназначени за подобряване на обработваемия и природен ландшафт) от 23 март 2010 г. (Latvijas Vēstnesis, 2010 г., бр. 50), в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричано по-нататък „Постановление № 295“), което е в сила до 28 март 2015 г., гласи:

„Настоящото постановление определя реда и условията за предоставяне, управление и контрол на държавните помощи и помощите от Европейския съюз за развитие на селските райони, предназначени за подобряване на обработваемия и природен ландшафт, в съответствие с Регламент № 1698/2005“.

15

Член 38 от Постановление № 295 предвижда:

„Кандидатът може да получава помощи за земеделска земя, използвана за отговаряща на условията за подпомагане реколта, посочена в приложение 2 към настоящото постановление и определена като пасище с висока природна стойност, при условие че спазва следните изисквания:

[…]

38.3. трябва да използва действително за пасище и да окосява пасищата с висока природна стойност всяка година, осигурявайки определен брой животни, който, изразен в единици едър рогат добитък, да представлява гъстота на отглеждане между 0,4 и 0,9 единици на хектар, или да окосява пасищата най-малко веднъж през периода между 1 август и 15 септември. Да събира и да отстранява окосената трева от полето или да я раздробява“.

16

Част 4.3 („Поддържане на биоразнообразието в пасищата), точка 3 от приложение 9 към това постановление гласи:

„Ако кандидатът за помощи не е окосил декларираната площ между 1 август и 15 септември, при първо нарушение не получава плащане за тази площ за текущата година. При повторно нарушение се спират всички ангажименти, а кандидатът възстановява на Службата за подпомагане на селските райони пълния размер на помощта, получен до момента за посочената площ“.

17

Член 1 от Ministru kabineta Noteikumi № 139 Kārtība, kādā tiek piešķirts valsts un Eiropas Savienības atbalsts lauksaimniecībai tiešā atbalsta shēmu ietvaros (Постановление на Министерския съвет № 139 за процедурата за предоставяне на държавните помощи и помощите от Европейския съюз за селското стопанство в рамките на схеми за пряко подпомагане) от 12 март 2013 г. (Latvijas Vēstnesis, 2013 г., бр. 65), в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричано по-нататък „Постановление № 139“), предвижда:

„Настоящото постановление определя реда и условията за предоставяне на държавни помощи и помощи от Европейския съюз за селското стопанство в рамките на схеми за пряко подпомагане, в съответствие с Регламент № 73/2009“.

18

Член 18 от Постановление № 139 гласи:

„Ако за определена площ земеделският стопанин кандидатства едновременно за плащане, предвидено в член 2.1 от настоящото постановление (единно плащане на площ) и за плащане за помощ, предвидена в мярка за подпомагане „Плащания за агроекология“ в съответствие с правната уредба за предоставяне, управление и контрол на държавните помощи и помощите от Европейския съюз за развитие на селските райони, предназначени за подобряване на обработваемия и природен ландшафт:

[…]

18.2. без да се засягат изискванията, определени в член 15.4 от настоящото постановление, в случай че земеделският стопанин кандидатства за помощ, предвидена в подмярка „Поддържане на биоразнообразието в пасищата“ по отношение както на пасищата и ливадите, така и на засетите площи в земеделски земи:

18.2.1. трябва най-малко веднъж годишно да окосява тревата и да я събира или раздробява (през периода между 1 август и 15 септември на текущата календарна година) или действително да използва площите за пасище и да ги окосява“.

19

Член 19 от това постановление предвижда:

„Когато земеделският стопанин не спази някое от изискванията за добро земеделско и екологично състояние, посочени в членове 15 и 18 от настоящото постановление, размерът на помощта, предвидена в член 2 от настоящото постановление (с изключение на член 2.6 от него), се намалява в съответствие с членове 70—72 от Регламент № 1122/2009“.

20

На 13 май 2014 г. Plaukti подава за 2014 г. до Службата за подпомагане на селските райони искане за единно плащане на площ и искане за плащане за агроекология като помощ за поддържане на биоразнообразието в пасищата относно две полета с обща площ от 18,26 ha.

21

След частична проверка на място, извършена от Службата за подпомагане на селските райони на 31 юли 2014 г., последната констатира, че съответните полета са окосени преди 1 август 2014 г. в нарушение на правилата, приложими за отпускането на помощ за поддържане на биоразнообразието в пасищата.

22

Вследствие на това с решение от 27 юни 2015 г. Службата за подпомагане на селските райони отказва да предостави тази помощ на Plaukti за цялата 2014 г., що се отнася до съответните 18,26 ha. Посочената служба изключва Plaukti от получаването на посочената помощ до размер от 2245,98 EUR и разпорежда тази сума да се приспадне от всяко плащане, което ще бъде получено през следващите три календарни години. Освен това е приложено намаление с 1 % на същата помощ поради нарушение на изискванията за добро земеделско и екологично състояние.

23

Plaukti обжалва това решение пред Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд, Латвия), а след това пред Administratīvā apgabaltiesa (Регионален административен съд, Латвия).

24

След отхвърлянето на първоинстанционната му жалба и на въззивната му жалба Plaukti подава касационна жалба пред Augstākā tiesa (Senāts) (Върховен съд, Латвия).

25

Запитващата юрисдикция счита, че след като е безспорно, че съответните полета са били окосени преди 1 август, следва да се приложи в съответствие с член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 65/2011 националната разпоредба, съгласно която за текущата година не се изплаща никаква помощ за поддържане на биоразнообразието в пасищата за съответните площи.

26

Тази юрисдикция обаче иска да се установи съразмерността на другите санкции, наложени от Службата за подпомагане на селските райони, по-специално, от една страна, изключването на жалбоподателя от получаването на помощ за поддържане на биоразнообразието в пасищата до размер, съответстващ на разликата между декларираната в искането за плащане площ и установената площ, а именно задължението за приспадане през следващите три календарни години в съответствие с член 16, параграф 5, трета алинея от Регламент № 65/2011, и от друга страна, намаляването с 1 % на всички плащания на помощи на този жалбоподател в съответствие с член 71, параграф 1 от Регламент № 1122/2009 за неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние, доколкото не е констатирана никаква промяна в групата култури. По-специално запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 16, параграф 5, трета алинея от Регламент № 65/2011 е приложим, доколкото в случая, ако Plaukti не отговаря на условията за предоставяне на помощта за поддържане на биоразнообразието в пасищата, не е констатирана никаква промяна в група култури.

27

Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случай че се констатира, че декларираната в искането за плащане площ на групата култури не съответства на определената площ, а именно заетата от култури площ, установена при извършената проверка на място, следва да се приложат едновременно санкцията, предвидена в член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 65/2011, и тази, предвидена в член 16, параграф 5, трета алинея от този регламент. В това отношение посочената юрисдикция счита, че прилагането на две санкции за едно-единствено нарушение може да доведе до накърняване на принципа на пропорционалност.

28

Запитващата юрисдикция изпитва съмнения и по въпроса дали изискването, посочено в член 18.2.1 от Постановление № 139, е в съответствие с изискванията, предвидени в разпоредбите на членове 4 и 6 от Регламент № 73/2009 относно доброто земеделско и екологично състояние във връзка с член 39, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 относно ангажиментите по агроекологията.

29

При тези обстоятелства Augstākā tiesa (Senāts) (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

30

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 16, параграф 5, трета алинея от никаква Регламент № 65/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че е приложим, в случай че заявителят на помощ не е изпълнил ангажиментите по агроекологията относно условията за окосяване, без да е констатирана промяна в съответната група култури.

31

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 36, буква а), подточка iv) от Регламент № 1698/2005 помощта, предвидена в дял IV, глава I, раздел 2, ос 2 от Регламента, който раздел е озаглавен „Подобряване на околната среда и ландшафта“, се отнася до мерките, целящи устойчивото използване на земеделски земи чрез „плащания за агроекология“.

32

Освен това от член 39, параграфи 1 и 2 от посочения регламент следва, че държавите членки разпределят помощите, предвидени в член 36, буква a), подточка iv) от същия регламент, в рамките на техните територии, съобразно специфичните си нужди. Плащанията за агроекология се отпускат на земеделски производители, които поемат доброволно агроекологични задължения.

33

Член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 65/2011 предвижда, че исканата помощ се намалява или отказва, когато по-специално по отношение на мерките, посочени в член 36, буква а), подточка iv) от Регламент № 1698/2005, не се изпълняват задължения и не се спазват критерии, каквито са съответните задължителни стандарти, другите съответни задължителни стандарти, посочени в член 39, параграф 3 от последния регламент, и ангажименти, надхвърлящи такива стандарти и изисквания.

34

От това следва, че неизпълнението на агроекологични задължения води до намаляване или отказ на плащанията за агроекология.

35

За разлика от това член 16 от Регламент № 65/2011 се отнася до намаления и изключвания по отношение на размера на земеделски площи. В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 16, параграф 2 от този регламент се счита, че декларираните от даден бенефициер площи, за които той получава еднакъв размер на помощ по определена мярка за площ, образуват една група култури. В съответствие с член 16, параграф 3, втора алинея от посочения регламент, ако декларираната в искането за плащане площ превишава установената за съответната група култури площ, помощта се изчислява въз основа на установената за тази група култури площ. Съгласно член 16, параграф 5, трета алинея от същия регламент, ако разликата между декларираната в искането за плащане площ и определената площ, установена при извършената проверка на място, е повече от 50 %, бенефициерът се изключва отново от получаването на помощ до сумата, съответстваща на тази разлика.

36

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че поради преждевременно окосяване не е спазен един от критериите за предоставяне на помощта за поддържане на биоразнообразието в пасищата. При това положение Службата за подпомагане на селските райони е приела, че условията за предоставяне на тази помощ не са спазени в цялата декларирана площ и че следва изводът, че разликата между декларираната в искането за плащане площ и определената площ, установена при извършената проверка на място, е 100 %. Така тази служба е счела, че декларираната площ превишава до 100 % определената площ, което според нея обосновава изключването на Plaukti от получаването на съответната помощ.

37

Както обаче посочва запитващата юрисдикция, единственото нарушение, установено от Службата за подпомагане на селските райони за референтния период, е преждевременно окосяване, без да е констатирана никаква промяна в съответната група култури. При тези обстоятелства следва да се приеме, че фактът, че Plaukti е окосило съответната площ преди предвидената за тази цел дата, не означава, че декларираната група култури е била изменена по такъв начин, че да обоснове изключване на заинтересованото лице от получаването на помощта съгласно член 16, параграф 5, трета алинея от Регламент № 65/2011.

38

Това тълкуване на член 16, параграф 5, трета алинея от Регламент № 65/2011 е в съответствие с целта на плащанията за агроекология, които, както следва от съображение 35 от Регламент № 1698/2005, трябва да продължат да играят подчертана роля при подпомагане устойчивото развитие на селските райони и за посрещане увеличеното търсене на екологични услуги от страна на обществото.

39

Предвид всички изложени по-горе съображения на първия поставен въпрос следва да се отговори, че член 16, параграф 5, трета алинея от Регламент № 65/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим, в случай че заявителят на помощ не е изпълнил ангажиментите по агроекологията относно условията за окосяване, без да е констатирана никаква промяна в съответната група култури.

40

Предвид отговора на първия поставен въпрос не е необходимо да се отговаря на втория поставен въпрос.

41

С третия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 4 и 6 от Регламент № 73/2009 във връзка с член 39, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която едно и също изискване може да съставлява минимално изискване в областта на доброто земеделско и екологично състояние и същевременно да е изискване, надхвърлящо минималните изисквания, а именно условие за предоставяне относно плащанията за агроекология.

42

Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 4 от Регламент № 73/2009 земеделски стопанин, който получава директни плащания, следва да спазва законоустановените изисквания за управление и условието за добро земеделско и екологично състояние, посочено в член 6 от този регламент.

43

Последният член изисква от държавите членки да следят цялата земеделска земя да се поддържа в добро земеделско и екологично състояние. В това отношение държавите членки трябва да определят минимални изисквания за добро земеделско и екологично състояние въз основа на рамката, установена в приложение III към посочения регламент, като не могат да определят минимални изисквания, които не са предвидени в тази рамка.

44

Съгласно член 39, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 плащанията за агроекология покриват само онези задължения, които по-специално са извън съответните задължителни стандарти по членове 4 и 5 от Регламент № 1782/2003 и приложения III и IV към последния, възпроизведени в членове 4 и 6 от Регламент № 73/2009 и в приложения II и III от последния. Така целта член 39, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 е да се гарантира, че съответните плащания се отпускат само за дейности и практики, отговарящи на екологични цели, които са по-високи от задължителните стандарти, каквито са минималните изисквания в областта на доброто земеделско и екологично състояние.

45

По-нататък следва да се припомни, че както е видно от акта за преюдициално запитване, с член 38.3 от Постановление № 295 се прилагат по-специално изискванията, свързани с плащанията за агроекология. Този член предвижда по-конкретно че кандидатът може да получи помощ за пасища с висока природна стойност, доколкото тези пасища са били окосени поне веднъж през периода от 1 август до 15 септември.

46

Според данните, представени от запитващата юрисдикция, предвидените в латвийското право правила за окосяване представляват минимални изисквания и същевременно са извън минималните изисквания по членове 4 и 6 от Регламент № 73/2009.

47

Впрочем, от една страна, агроекологичните задължения, поети в съответствие с член 39 от Регламент № 1698/2005, трябва да са извън минималните изисквания в областта на доброто земеделско и екологично състояние, описани в членове 4 и 6 от Регламент № 73/2009. От друга страна, както бе припомнено в точка 43 от настоящото решение, държавите членки не могат да определят минимални изисквания, които не са предвидени в рамката на приложение III от този последен регламент.

48

По този начин, за да се прецени дали са спазени минималните изисквания в областта на доброто земеделско и екологично състояние по членове 4 и 6 от Регламент № 73/2009, следва да се потвърди, че те са валидно определени въз основа на рамката, определена в приложение III към този регламент. Ако това е така, неспазването на такова изискване може да доведе до намаления по член 71, параграф 1 от Регламент № 1122/2009.

49

Предвид всички изложени по-горе съображения на третия поставен въпрос следва да се отговори, че членове 4 и 6 от Регламент № 73/2009 във връзка с член 39, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която едно и също изискване може да съставлява минимално изискване в областта на доброто земеделско и екологично състояние и същевременно да е изискване, надхвърлящо минималните изисквания, а именно условие за предоставяне относно плащанията за агроекология.

50

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: