1

С исковата си молба Европейската комисия моли Съда:

2

Съгласно член 1 от Директива 2016/680:

„1.   С настоящата директива се установяват правилата във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване.

2.   В съответствие с настоящата директива държавите членки:

3.   Настоящата директива не възпрепятства държавите членки да предвиждат по-строги предпазни мерки от установените в настоящата директива за защитата на правата и свободите на субекта на данните по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи“.

3

Член 63, параграф 1 от Директива 2016/680 предвижда:

„1.   Държавите членки приемат и публикуват до 6 май 2018 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. Те прилагат посочените разпоредби от 6 май 2018 г.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 дадена държава членка може да предвиди по изключение, когато това предполага несъразмерни усилия, системите за автоматизирано обработване, създадени преди 6 май 2016 г., да се привеждат в съответствие с член 25, параграф 1 до 6 май 2023 г.

3.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 от настоящия член дадена държава членка може, при изключителни обстоятелства, да приведе дадена система за автоматизирано обработване, посочена в параграф 2 от настоящия член, в съответствие с член 25, параграф 1 в рамките на определен срок след срока, посочен в параграф 2 от настоящия член, ако в противен случай това би причинило сериозни затруднения за функционирането на тази конкретна система за автоматизирано обработване. Съответната държава членка уведомява Комисията за основанията за тези сериозни затруднения и за основанията за определения срок, в рамките на който тя привежда тази конкретна система за автоматизирано обработване в съответствие с член 25, параграф 1. Определеният срок в никакъв случай не е по-късно от 6 май 2026 г.

4.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива“.

4

След като до изтичането на предвидения в член 63 от Директива 2016/680 срок за транспониране, а именно 6 май 2018 г., не получава от Кралство Испания никаква информация за приемането и обнародването на необходимите за съобразяването с тази директива законови, подзаконови и административни разпоредби, на 20 юли 2018 г. Комисията изпраща на тази държава членка официално уведомително писмо.

5

Отговорът на Кралство Испания от 26 септември 2018 г. показва, че към тази дата все още не са били приети никакви мерки за транспониране. Поради това на 25 януари 2019 г. Комисията изпраща мотивирано становище до тази държава членка с искане в срок от два месеца след получаването му тя да вземе мерките, необходими, за да се съобрази с изискванията на Директива 2016/680.

6

В отговора си от 27 март 2019 г. на мотивираното становище Кралство Испания посочва, че административното производство за приемане на мерките за транспониране на Директива 2016/680 е в ход и трябва да приключи в края на юли 2019 г. То уточнява, че парламентарната процедура трябва да приключи в края на март 2020 г. Освен това тази държава членка посочва, че закъснението при транспонирането произтича основно от специфичния политически контекст и от необходимостта тази директива да бъде транспонирана с устройствен закон.

7

Понеже смята, че Кралство Испания не е приело и съобщило националните мерки за транспониране на Директива 2016/680, на 4 септември 2019 г. Комисията предявява настоящия иск.

8

С решение на председателя на Съда от 10 декември 2019 г. Република Полша е допусната да встъпи в подкрепа на Кралство Испания.

9

Според Комисията, като не е приело най-късно до 6 май 2018 г. всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобрази с Директива 2016/680, или при всички положения, като не ѝ е съобщило тези разпоредби, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 63 от тази директива.

10

Комисията поддържа също, че като не е приела конкретен акт за транспониране, тази държава членка не е изпълнила задълженията си, след като съгласно практиката на Съда при всички положения e необходимо да се приеме конкретен акт за транспониране, когато дадена директива изрично предвижда, подобно на член 63 от Директива 2016/680, че трябва да бъде посочена в текста на разпоредбите, с които тя се транспонира, или при официалното публикуване на въпросните разпоредби.

11

Освен това Съдът е приел в решение от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи) (C‑543/17, EU:C:2019:573), че държавите членки са длъжни да предоставят на Комисията ясна и точна информация и да посочват недвусмислено законовите, подзаконовите и административните разпоредби, с приемането на които смятат, че са изпълнили различните си задължения по съответната директива.

12

В случая Комисията счита, че Кралство Испания не е изпълнило нито едно от тези задължения.

13

Кралство Испания не оспорва твърдението, че не е изпълнило задълженията си да приеме и съобщи мерките за транспониране на Директива 2016/680.

14

Тази държава членка обаче посочва, че поредица от изключителни обстоятелства са забавили дейностите на правителството и на националния парламент с оглед приемането на необходимите мерки за транспониране, които ще бъдат съобщени на Комисията в съответствие с член 63 от Директива 2016/680 веднага след приемането им. Като признава, че съгласно практиката на Съда свързаните с институциите обстоятелства в случая не позволяват да се оправдае твърдяното неизпълнение на задължения, Кралство Испания поддържа, че тези обстоятелства са от особено значение за преценката на пропорционалността на предложените от Комисията санкции.

15

Съгласно постоянната практика на Съда наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява с оглед на положението в съответната държава членка към момента на изтичане на определения в мотивираното становище срок и последващи промени не се вземат предвид от Съда (решения от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи), C‑543/17, EU:C:2019:573, т. 23, от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 19 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 30).

16

Освен това Съдът многократно е отбелязвал, че държавите членки трябва при всички положения да приемат конкретен акт за транспониране на дадена директива, ако тази директива изрично предвижда задължение за тях да я посочат в текста на разпоредбите, с които тя се транспонира, или при официалното публикуване на въпросните разпоредби (решения от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 20 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 31).

17

В случая, тъй като Комисията е изпратила мотивираното становище на Кралство Испания на 25 януари 2019 г., срокът от два месеца, който ѝ е определен, за да изпълни задълженията си, изтича на 25 март 2019 г. Ето защо наличието на твърдяното неизпълнение на задължения следва да се прецени с оглед на действащото към тази дата вътрешно законодателство (решения от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 21 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 32).

18

В това отношение, както следва от отговора на Кралство Испания на официалното уведомително писмо и от писмения отговор, представен от тази държава членка в настоящото производство, безспорно е, че към момента на изтичането на срока, определен в мотивираното становище, а именно 25 март 2019 г., Кралство Испания не е приело необходимите мерки, за да осигури транспонирането на Директива 2016/680, нито съответно е съобщило на Комисията тези мерки.

19

Що се отнася до доводите, изтъкнати от Кралство Испания, за да обоснове неспазването на разглеждания срок за транспониране, и изведени главно от временния характер на испанското правителство през релевантния период, достатъчно е да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или положения, съществуващи в нейния вътрешен правен ред, за да обоснове неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на Съюза, каквото неизпълнение е липсата на транспониране на директива в определения срок (решение от 4 октомври 2018 г., Комисия/Испания, C‑599/17, непубликувано, EU:C:2018:813, т. 23).

20

Ето защо следва да се направи изводът, че към момента на изтичането на срока, определен в мотивираното становище, Кралство Испания нито е приело необходимите мерки, за да осигури транспонирането на Директива 2016/680, нито съответно е съобщило на Комисията тези мерки.

21

Ето защо следва да се констатира, че като не е приело до изтичането на определения в мотивираното становище срок законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобрази с Директива 2016/680, и съответно като не е съобщило тези разпоредби на Комисията, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 63 от тази директива.

22

Комисията припомня, че в точки 53—59 от решение от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи) (C‑543/17, EU:C:2019:573) Съдът е приел, че член 260, параграф 3 ДФЕС обхваща както положението, при което държава членка не е съобщила каквато и да било мярка за транспониране, така и това, при което е съобщила само частично тези мерки. Това положение може да възникне или когато съобщените на Комисията мерки за транспониране не обхващат цялата територия на държавата членка, или когато съобщаването е непълно, що се отнася до мерките за транспониране, съответстващи на част от директивата.

23

Освен това посочената институция подчертава, че в съобщението си, озаглавено „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“ (ОВ C 18, 2017 г., стр. 10), е припомнила, че отдава голямо значение на навременното транспониране на директивите. Като констатира, че държавите членки продължават да не спазват сроковете за транспониране, Комисията обявява, че ще коригира практиката си по делата, заведени в Съда на основание член 260, параграф 3 ДФЕС, и систематично ще иска от Съда да наложи еднократно платима сума, както и периодична имуществена санкция. Комисията уточнява също, че когато определя размера на еднократно платимата сума в съответствие с практиката си, тя взема предвид степента на транспониране, за да прецени доколко сериозна е липсата на транспониране.

24

В случая Кралство Испания трябвало да бъде санкционирано както за това, че не е съобщило на Комисията мерките за транспониране, така и за това, че не е приело и обнародвало всички правни разпоредби, необходими за транспонирането на Директива 2016/680 в националното право.

25

Кралство Испания счита, че макар обстоятелствата, свързани с националните институции, да не позволяват да се обоснове твърдяното неизпълнение на задължения, тези обстоятелства трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени в случая пропорционалността на предложените от Комисията санкции, тъй като определеният в официалното уведомително писмо двумесечен срок за отговор е изтекъл по-малко от месец преди разпускането на националния парламент и началото на изборния процес.

26

Кралство Испания изтъква, че предвид правителственото положение към тази дата, тъй като правителството вече управлява само текущите дела до съставянето на ново правителство, и с оглед на характеристиките на испанската парламентарна система, предявяването на иск за установяване на неизпълнение на задължения заедно с искане за налагане на периодична имуществена санкция и еднократно платима сума на основание член 260, параграф 3 ДФЕС би представлявало сериозен прецедент, който може да засегне правата на държавите членки. В подкрепа на доводите си то се позовава на членове 4 и 5 ДЕС, и по-специално на член 4, параграф 2 ДЕС, който предвижда задължение за зачитане на националната идентичност на държавите членки. При изключителни обстоятелства като тези в случая Кралство Испания счита за необходимо да съвмести изискванията на член 4, параграф 2 ДЕС и на принципа на пропорционалност, от една страна, с правото на преценка, с което разполага Комисията по отношение на предявяването на иск по член 260, параграф 3 ДФЕС, от друга страна. Ако такова съвместяване не бъде постигнато, прилагането на член 260, параграф 3 ДФЕС би могло да се превърне в инструмент, който засяга демократичния процес в държавите членки и накърнява конституционното функциониране на последните.

27

Република Полша изтъква, че с предявяването на настоящия иск Комисията не е спазила условията, предвидени в член 260, параграф 3 ДФЕС, тъй като не е доказала, от една страна, конкретно и индивидуално, че искането за налагане на имуществена санкция е обосновано, и от друга страна, необходимостта на Кралство Испания да бъде наложена както подневна периодична имуществена санкция, така и еднократно платима сума.

28

Следва да се припомни, че съгласно член 260, параграф 3, първа алинея ДФЕС, когато сезира Съда с иск по силата на член 258 ДФЕС, тъй като счита, че съответната държава членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура, Комисията може, ако счете за уместно, да определи размера на еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, която тази държава трябва да заплати и която според тази институция е съобразена с обстоятелствата. Съгласно член 260, параграф 3, втора алинея ДФЕС, ако установи, че има неизпълнение на горепосоченото задължение, Съдът може да наложи на тази държава членка да заплати еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция в рамките на размера, определен от Комисията, като задължението за плащане влиза в сила на датата, определена в решението на Съда.

29

Що се отнася до обхвата на член 260, параграф 3 ДФЕС, Съдът е постановил, че тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, който, от една страна, позволява да бъдат гарантирани както прерогативите на Комисията за осигуряване на ефективно прилагане на правото на Съюза, така и правото на защита и процесуалните възможности на държавите членки по член 258 ДФЕС във връзка с член 260, параграф 2 ДФЕС, и от друга страна, дава възможност на Съда да упражни съдебните си функции и в рамките на едно производство да прецени дали държавата членка е изпълнила задълженията си за съобщаване на мерките за транспониране на съответната директива и каква е тежестта на евентуално установеното в това отношение неизпълнение на задължения, като наложи най-подходящата с оглед на обстоятелствата по случая имуществена санкция (решения от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи), C‑543/17, EU:C:2019:573, т. 58, от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 45 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 55).

30

В този контекст Съдът е тълкувал израза „задължението да съобщи за мерките за транспониране“, съдържащ се в член 260, параграф 3 ДФЕС, в смисъл на задължението на държавите членки да предоставят достатъчно ясна и точна информация за мерките за транспониране на директивите. За да изпълнят изискването за правна сигурност и за да гарантират пълното транспониране на разпоредбите от директивите на цялата си територия, държавите членки са длъжни да посочат за всяка от разпоредбите на съответната директива с коя национална разпоредба или с кои национални разпоредби е транспонирана. Въз основа на съобщената информация и евентуално на приложената към нея таблица на съответствието Комисията следва да провери дали няма транспониращи мерки, които явно липсват или не обхващат цялата територия на съответната държава членка, за да поиска налагането на съответната държава членка на предвидената в споменатата разпоредба имуществена санкция, като в хода на производството по член 260, параграф 3 ДФЕС Съдът не следва да установява дали съобщените на Комисията национални мерки гарантират правилно транспониране на разпоредбите на разглежданата директива (решения от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи), C‑543/17, EU:C:2019:573, т. 59, от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 46 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 56).

31

След като, видно от точки 20 и 21 от настоящото решение, е установено, че към момента на изтичането на срока, определен в мотивираното становище, Кралство не е съобщило на Комисията никаква мярка за транспониране на Директива 2016/680 по смисъла на член 260, параграф 3 ДФЕС, така установеното неизпълнение на задължения попада в приложното поле на тази разпоредба.

32

Що се отнася до въпроса дали, както твърди Република Полша, Комисията трябва да мотивира във всеки отделен случай решението си да поиска имуществена санкция на основание член 260, параграф 3 ДФЕС, или тази институция може да направи това, без да излага мотиви, във всички случаи, попадащи в приложното поле на тази разпоредба, следва да се припомни, че Комисията разполага, в качеството си на пазителка на Договорите по силата на член 17, параграф 1, второ изречение ДЕС, с дискреционна власт да приеме такова решение (решение от 13 януари 2021 г., Комисия/Словения (MiFID II), C‑628/18, EU:C:2021:1, т. 47). От постоянната съдебна практика следва също, че предпоставките за прилагането на член 260, параграф 3 ДФЕС не може да са по-ограничителни от тези за прилагането на член 258 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 49 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 59). Освен това съгласно член 260, параграф 3 ДФЕС единствено Съдът е компетентен да налага имуществена санкция на държавите членки. Когато постановява такова решение след обсъждане при условията на състезателност, Съдът трябва да го мотивира. Следователно неизлагането на мотиви от страна на Комисията за решението ѝ да поиска от Съда да приложи член 260, параграф 3 ДФЕС не засяга процесуалните гаранции на съответната държава членка (решения от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 50 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 60).

33

Следва да се добави, че обстоятелството, че Комисията не трябва да мотивира във всеки отделен случай решението си да поиска имуществена санкция на основание член 260, параграф 3 ДФЕС, не освобождава тази институция от задължението да мотивира естеството и размера на исканата имуществена санкция, като в това отношение вземе предвид насоките, които е приела например в своите съобщения и които, макар да не обвързват Съда, допринасят за гарантирането на прозрачността, на предвидимостта и на правната сигурност в дейността ѝ (решения от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 51 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари)C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 61).

34

Това изискване за мотивиране на естеството и размера на исканата имуществена санкция е особено важно, предвид факта че за разлика от параграф 2 от член 260 ДФЕС параграф 3 от този член предвижда, че в производствата по тази разпоредба Съдът разполага само с ограничено право на преценка, тъй като, ако установи неизпълнение, той е обвързан от предложенията на Комисията, що се отнася до естеството на имуществената санкция, която може да наложи, и пределния ѝ размер (решения от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 52 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари)C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 62).

35

Всъщност от член 260, параграф 3 ДФЕС следва, че Комисията трябва да определи „размера на еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция“ за съответната държава членка, но и че Съдът може да наложи имуществена санкция единствено „в рамките на размера, определен“ от Комисията. Така се установява пряка връзка между санкцията, която иска Комисията, и тази, която може да наложи Съдът на основание на тази разпоредба (решения от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 53 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 63).

36

Що се отнася до доводите на Кралство Испания, изведени от факта, че в случая досъдебната процедура е започнала с официално уведомително писмо, срокът за отговор на което изтича по-малко от месец преди разпускането на националния парламент и началото на изборния процес, следва да се отбележи, от една страна, че официалното уведомително писмо е изпратено след изтичането на определения в Директива 2016/680 срок за транспониране и че държавите членки следва да проведат процедурата по приемане на необходимите мерки, за да осигурят транспонирането на директива, без да изчакват издаването на официално уведомително писмо от Комисията. Всъщност съгласно постоянната практика на Съда издаването на официално уведомително писмо в приложение на член 258, първа алинея ДФЕС предполага най-напред, че Комисията може основателно да твърди, че е налице неизпълнение на задължение от страна на съответната държава членка (решение от 5 декември 2019 г., Комисия/Испания (Планове за управление на отпадъците), C‑642/18, EU:C:2019:1051, т. 17 и цитираната съдебна практика).

37

От друга страна и при всяко положение, съображенията, които са накарали Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения срещу Кралство Испания, като избере и момента за това, нямат отношение към приложимостта на член 260, параграф 3 ДФЕС или допустимостта на иска, предявен на основание на тази разпоредба (решения от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 55 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 65).

38

Ето защо следва да се констатира, че член 260, параграф 3 ДФЕС се прилага в случай като разглеждания.

39

Що се отнася до размера на имуществените санкции, които трябва да се наложат, Комисията счита в съответствие с позицията, отразена в точка 23 от публикуваното на 15 януари 2011 г. съобщение, озаглавено „Прилагане на член 260, параграф 3 от ДФЕС“ (ОВ C 12, 2011 г., стр. 1), че доколкото неизпълнението на задължението за съобщаване на мерките за транспониране на директива не е по-леко от неизпълнението, за което може да се налагат санкциите, споменати в член 260, параграф 2 ДФЕС, правилата за изчисляване на финансовите санкции по член 260, параграф 3 ДФЕС трябва да са същите като приложимите в рамките на производството по параграф 2 от този член.

40

В случая, като се има предвид, първо, значението на разпоредбите от правото на Съюза, които са нарушени, тъй като защитата на личните данни е основно право, както следва от член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и от член 16 ДФЕС, второ, наличието на специфични актове на Съюза относно защитата на личните данни, а именно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1), Директива 2016/680, а също и Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (ОВ L 350, 2008 г., стр. 60) посредством националната правна уредба, с която то е приложено, и трето, неприемането от Кралство Испания на каквато и да било мярка за транспониране на Директива 2016/680, Комисията предлага да се възприеме коефициент за тежест от 10 по скала от 1 до 20. Относно продължителността на нарушението тя счита за подходящ коефициент 1,4 по скала от 1 до 3. Като умножава посочените коефициенти по „n“ за Кралство Испания, а именно по 2,06, и като прилага фиксирана сума от 3105 EUR, Комисията иска да му бъде наложена подневна периодична имуществена санкция в размер на 89548,20 EUR (3105x10x1,4x2,06) за всеки ден закъснение на транспонирането на Директива 2016/680.

41

Освен това тази институция иска да бъде наложена санкция под формата на еднократно платима сума, изчислена съгласно насоките, съдържащи се в съобщението ѝ от 13 декември 2005 г., озаглавено „Прилагане на член 228 ЕО“ (SEC(2005) 1658), актуализирано със съобщението от 13 декември 2017 г., озаглавено „Актуализиране на данните, използвани при изчисляването на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, които Комисията ще предложи на Съда в производствата за установяване на нарушения“ (C(2017) 8720), и нейното съобщение от 25 февруари 2019 г., озаглавено „Промяна на метода на изчисление на еднократно платимите суми и дневните имуществени санкции, предлагани от Комисията в производства за установяване на нарушение пред Съда на Европейския съюз“ (ОВ C 70, 2019 г., стр. 1, наричано по-нататък „Съобщението от 2019 г.“). Както е видно от приложение II към последното съобщение, минималната еднократно платима сума за Кралство Испания възлиза на 5290000 EUR. При условие че тази сума бъде превишена в конкретния случай, Комисията предлага да се определи дневен размер, който служи за изчисляване, като стандартната фиксирана сума се умножи по коефициента за тежест и по фактора „n“. Следователно в случая дневната сума възлизала на 1035 x 10 x 2,06 = 21321 EUR на ден.

42

При тези обстоятелства Комисията предлага на Съда да наложи на Кралство Испания санкция под формата на еднократно платима сума, определена въз основа на дневен размер от 21321 EUR, умножен по броя на дните, изминали от 7 май 2018 г., а именно от деня, който следва изтичането на предвидения в Директива 2016/680 срок за транспониране, до деня на изпълнение на задълженията, или, ако те не бъдат изпълнени, до деня на обявяване на настоящото решение в съответствие с член 260, параграф 3 ДФЕС.

43

Кралство Испания счита, че искането на Комисията за налагане на финансови санкции е непропорционално с оглед на свързаните с институциите обстоятелства в случая.

44

Подобно на постановеното от Съда по-специално в решения от 30 май 2013 г., Комисия/Швеция (C‑270/11, EU:C:2013:339) и от 19 декември 2012 г., Комисия/Ирландия (C‑279/11, непубликувано, EU:C:2012:834) следвало да се приеме, че характерните за настоящото дело особени обстоятелства представляват смекчаващи обстоятелства и поради това трябвало да се намалят предложените от Комисията санкции. Освен това предложенията на Комисията относно имуществените санкции не можело да обвързват Съда и те представлявали само полезна отправна точка. По същия начин насоки като съдържащите се в различните съобщения на Комисията не обвързвали Съда, а само допринасяли за гарантиране на прозрачността, предвидимостта и правната сигурност в дейността на самата Комисия, когато тази институция прави предложения до Съда.

45

Всъщност според Кралство Испания в рамките на производство по член 260, параграф 3 ДФЕС Съдът трябвало да може свободно да определя налаганата периодична имуществена санкция в размера и във формата, които счита за подходящи, за да подтикне съответната държава членка да преустанови неизпълнението на задължения. При упражняване на правото си на преценка в тази област Съдът следвало да определи периодичната имуществена санкция по такъв начин, че тя да бъде, от една страна, съобразена с обстоятелствата, и от друга страна, пропорционална на установеното неизпълнение на задължения и на платежоспособността на съответната държава членка.

46

В случая, от една страна, за да се спази член 4, параграф 2 ДЕС, било непропорционално да се принуди Кралство Испания да заплаща подневна периодична имуществена санкция, при положение че правителството не разполагало с мнозинство в рамките на камарата на депутатите и вече управлявало само текущите дела. Ако все пак трябва бъде наложена такава периодична имуществена санкция, за да се гарантира нейният пропорционален и разумен характер, следвало размерът ѝ да се изчисли за периода между датата на формиране на правителство, упражняващо всички свои правомощия, и датата на пълното изпълнение на решението.

47

От друга страна, следвало да се вземе предвид фактът, че след като срокът за отговор на официалното уведомително писмо изтичал един месец преди разпускането на парламента, било невъзможно да се преустанови твърдяното неизпълнение, като се приложи обикновената законодателна процедура, за да се приемат необходимите разпоредби. При тези обстоятелства с налагането на Кралство Испания на санкция под формата на еднократно платима сума в съответствие с искането на Комисията, Съдът би създал „опасен прецедент“. Следвало да се избегне възможността след настоящото дело Комисията да приложи процедурата по член 260, параграф 3 ДФЕС по начин, който да позволи да се повлияе непропорционално върху конституционното функциониране на държавите членки. При това положение осъждането да се заплати еднократна сума, не било разумно, тъй като в случая заплащането на подневна периодична имуществена санкция било достатъчно.

48

При положение че Съдът все пак трябва да приеме, че налагането на санкция под формата на еднократно платима сума е подходящо, Кралство Испания посочва, че предложеният от Комисията размер е непропорционален. Сред факторите, които Съдът следва да вземе предвид при определянето на еднократно платимата сума, били елементи като тежестта на установеното нарушение и периодът, през който то продължава. Що се отнася до периода на нарушението, тази държава членка счита, че за да се спазят изискванията на член 4, параграф 2 ДЕС, следва да се изключат периодите, през които правителството управлява само текущите дела. В случая то поддържа, че периодът, изтекъл след 4 март 2019 г., не трябва да се взема предвид при определянето на продължителността на нарушението.

49

Освен това съвкупността от критериите за количествено определяне на имуществените санкции, които Съдът трябва да наложи, повдигала важния въпрос за метода на определяне на коефициента „n“ съгласно условията, определени от Комисията в Съобщението от 2019 г. В случая този въпрос не бил маловажен, тъй като съгласно възприетия от Комисията метод размерът на минималната еднократно платима сума, която произтича от него за Кралство Испания, поставя тази държава членка на четвърто място сред държавите членки, чийто дял на това основание е най-висок. За разлика от това, ако Съдът реши да възприеме брутния вътрешен продукт (БВП) като „преобладаващ фактор“ при изчисляването на коефициента „n“, Кралство Испания би се оказало на четиринадесето място, като се има предвид БВП на глава от населението. Така според посочената държава членка методът за изчисляване на този коефициент вероятно ще породи необосновани различия между държавите членки, докато съгласно Съобщението от 2019 г. Комисията се стремяла да избегне именно тези различия.

50

Република Полша твърди по-специално, че съдебната практика по член 260, параграф 2 ДФЕС не можело да бъде приложена автоматично към параграф 3 на същия член, тъй като целта на този параграф 3 е да санкционира нарушение, което е по-леко от посоченото в параграф 2, състоящо се в неизпълнението на вече постановено предишно решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължения. При всички положения възприетият от Комисията коефициент за тежест 10 бил непропорционален с оглед на тежестта на твърдяното неизпълнение на задължения, тъй като не отчитал реалния риск от последиците от твърдяното неизпълнение за обществените и частните интереси. Освен това Комисията не взела предвид факта, че самата Директива 2016/680 предвижда, че системите за автоматизирано обработване, създадени преди 6 май 2016 г., могат да се приведат в съответствие с изискванията на Директивата най-късно до 6 май 2023 г. или в по-дълъг срок. Следователно предложеният от Комисията размер на еднократно платимата сума трябвало да бъде намален.

51

Най-напред следва да се припомни, от една страна, че обстоятелството, че държава членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на дадена директива, независимо дали поради пълно или частично непредставяне на информация, или поради представяне на недостатъчно ясна и точна информация, само по себе си може да бъде основание за откриване на производство по член 258 ДФЕС за установяване на неизпълнението (решения от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи), C‑543/17, EU:C:2019:573, т. 51, от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 64 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 74).

52

От друга страна, механизмът по член 260, параграф 3 ДФЕС е въведен с цел не само да стимулира държавите членки възможно най-бързо да преустановят неизпълнение, което при липса на такава мярка вероятно би продължило, но и да облекчи и ускори производството по налагане на имуществени санкции за неизпълнение на задължението за съобщаване на националните мерки за транспониране на директиви, приети съгласно законодателната процедура, като следва да се уточни, че преди да се въведе такъв механизъм, налагането на финансова санкция на държавите членки за несъобразяване в определения срок с предходно решение на Съда и за неизпълнение на задължението за транспониране е било възможно чак няколко години след постановяването на въпросното решение (решения от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи), C‑543/17, EU:C:2019:573, т. 52, от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 64 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 74).

53

Следва да се отбележи обаче, че за постигането на преследваната с член 260, параграф 3 ДФЕС цел са предвидени два вида имуществени санкции, а именно еднократно платимата сума и периодичната имуществена санкция.

54

В това отношение от практиката на Съда следва, че прилагането на едната или другата от тези две мерки зависи от годността на всяка от тях да осъществи преследваната цел с оглед на конкретните обстоятелства. Докато налагането на периодична имуществена санкция изглежда особено подходящо, за да се подтикне държавата членка възможно най-бързо да преустанови неизпълнение, което при липса на такава мярка вероятно би продължило, осъждането да се заплати еднократна сума, почива по-скоро на преценката какви са последиците за частните и обществените интереси от това, че съответната държава членка не е изпълнила задълженията си, особено когато неизпълнението е продължило дълъг период от време (решения от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 66 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 76).

55

Що се отнася, на първо място, до целесъобразността да се наложи имуществена санкция в случая, следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда налагането на периодична имуществена санкция е обосновано по принцип само доколкото продължава да е налице неизпълнението на задължения, заради което тази санкция се налага, до разглеждането на фактите от Съда (решение от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи), C‑543/17, EU:C:2019:573, т. 60).

56

Съдът е приел, че тази съдебна практика, която се отнася до член 260, параграф 2 ДФЕС, трябва да се приложи по аналогия към член 260, параграф 3 ДФЕС, тъй като санкциите по двете разпоредби преследват една и съща цел, а именно да стимулират държавите членки възможно най-бързо да преустановят неизпълнение, което при липсата на такава мярка биха били склонни да продължат (решение от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи), C‑543/17, EU:C:2019:573, т. 61).

57

Освен това от практиката на Съда е видно, че разглеждането на фактите от Съда трябва да се счита за извършено към датата на приключване на производството (вж. по-специално решение от 13 януари 2021 г., Комисия/Словения (MiFID II), C‑628/18, EU:C:2021:1, т. 81 и цитираната съдебна практика).

58

От това следва, че за да се прецени дали в случая може за се предвижда налагане на периодична имуществена санкция, най-напред следва да се провери дали твърдяното неизпълнение на задължения от Кралство Испания по член 260, параграф 3 ДФЕС, констатирано в точка 21 от настоящото решение, е продължило до датата на приключване на производството, а именно 6 май 2020 г.

59

В това отношение от представените пред Съда писмени становища и материали е видно, че към датата на приключване на писмената фаза на производството Кралство Испания нито е приело, нито съответно е съобщило необходимите мерки за осигуряване на транспонирането на разпоредбите на Директива 2016/680 в испанското право.

60

При тези обстоятелства следва да се констатира, че тъй като към тази дата Кралство Испания не е приело необходимите мерки за транспониране на разпоредбите на Директива 2016/680 във вътрешното право, нито a fortiori е съобщило на Комисията тези мерки за транспониране, то е продължило да не изпълнява задълженията си.

61

Поради това Съдът счита, че осъждането на Кралство Испания да заплати поисканата от Комисията периодична имуществена санкция, представлява подходящо финансово средство, за да се гарантира, че тази държава членка ще преустанови възможно най-бързо установеното неизпълнение и ще спазва задълженията си по Директива 2016/680. За разлика от това, тъй като не може да се изключи възможността към момента на постановяване на решението по настоящото дело транспонирането на тази директива да е напълно приключило, тази периодична имуществена санкция трябва да бъде наложена само доколкото неизпълнението на задълженията продължава към датата на постановяване на това решение.

62

Следва да се припомни, че при упражняване на правото си на преценка в тази област Съдът трябва да определи периодичната имуществена санкция по такъв начин, че тя, от една страна, да бъде съобразена с обстоятелствата и да е пропорционална на установеното неизпълнение на задължения и на платежоспособността на съответната държава членка, и от друга страна, в съответствие с член 260, параграф 3, втора алинея ДФЕС да не надхвърля размера, посочен от Комисията (решение от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи), C‑543/17, EU:C:2019:573, т. 83).

63

При определянето от Съда на размера на периодичната имуществена санкция критериите, които трябва да се вземат предвид, за да се гарантира принудителният ѝ характер с оглед на еднаквото и ефективното прилагане на правото на Съюза, по принцип са продължителността на нарушението, неговата степен на тежест и платежоспособността на съответната държава членка. При прилагането на тези критерии Съдът трябва да отчете по-конкретно последиците от неизпълнението за разглежданите обществени и частни интереси, както и необходимостта да се постигне спешно изпълнение на задълженията от съответната държава членка (решение от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи), C‑543/17, EU:C:2019:573, т. 84).

64

Що се отнася до тежестта на нарушението, следва да се припомни, че задължението за приемане на национални мерки за осигуряване на пълното транспониране на директива и задължението за съобщаване на тези мерки на Комисията представляват задължения на държавите членки от съществено значение за гарантиране на пълната ефективност на правото на Съюза и че следователно неизпълнението на тези задължения трябва да се разглежда като относително тежко нарушение (решения от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи), C‑543/17, EU:C:2019:573, т. 85, от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 73 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 82).

65

В случая следва да се констатира, че както следва от точка 21 от настоящото решение, към момента на изтичането на срока, определен в мотивираното становище, а именно 25 март 2019 г., Кралство Испания не е изпълнило задълженията си за транспониране, така че ефективността на правото на Съюза не е била осигурена във всеки един момент. Обстоятелството, че към тази последна дата Кралство Испания все още не е съобщило никакви мерки за транспониране на Директива 2016/680, прави това неизпълнение още по-тежко.

66

Що се отнася до продължителността на нарушението, тя трябва да се изчислява с оглед на момента, в който Съдът преценява фактите, а не на момента, в който последният е сезиран от Комисията (решение от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи), C‑543/17, EU:C:2019:573, т. 87).

67

В случая, както е видно от точка 57 от настоящото решение, твърдяното неизпълнение все още не е преустановено към датата на приключване на писмената фаза на производството пред Съда. Ето защо следва да се приеме, че това неизпълнение продължава да е налице след изтичането на определения в мотивираното становище срок, а именно 25 март 2019 г. Впрочем продължителност на нарушението от повече от година и половина е значителна, поради факта че съгласно член 63 от Директива 2016/680 държавите членки е трябвало да транспонират разпоредбите на същата директива до 6 май 2018 г.

68

С оглед на изложеното и на признатото на Съда право на преценка по член 260, параграф 3 ДФЕС, който предвижда, че Съдът не може да наложи по-голяма от определената от Комисията периодична имуществена санкция, Кралство Испания следва да бъде осъдено, в случай че установеното в точка 21 от настоящото решение неизпълнение на задължения продължава към датата на постановяване на настоящото решение, да заплаща на Комисията подневна периодична имуществена санкция в размер на 89000 EUR, считано от тази дата, докато посочената държава членка преустанови установеното неизпълнение на задължения.

69

Що се отнася, на второ място, до целесъобразността в случая да се наложи санкция под формата на еднократно платима сума, следва да се припомни, че Съдът е длъжен по всяко дело в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, с който е сезиран, както и в зависимост от степента на убеждаване и възпиране, която той счита за необходима, да определи подходящи имуществени санкции с цел по-специално да предотврати повторни аналогични нарушения на правото на Съюза (решения от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи), C‑543/17, EU:C:2019:573, т. 78, от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 68 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 78).

70

По настоящото дело следва да се приеме, че макар Кралство Испания да е сътрудничило на службите на Комисията през цялата досъдебна процедура и да им е предоставяло информация за причините, поради които е било възпрепятствано да осигури транспонирането на Директива 2016/680 в националното право, правната и фактическата страна на установеното неизпълнение на задължения, и по-точно това, че към момента на изтичането на определения в мотивираното становище срок и дори към датата на предявяване на настоящия иск не са съобщени никакви мерки за транспонирането на Директива 2016/680, показва, че за да може наистина да се предотврати бъдещото повторение на аналогични нарушения на правото на Съюза, е необходима възпираща мярка като налагането на санкция под формата на еднократно платима сума (решения от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 69 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 79).

71

Този извод не се разколебава от довода, изложен в точка 36 от настоящото решение. Всъщност, от една страна, както бе припомнено в тази точка, Комисията следва да прецени дали предявяването на иск срещу държавата членка е целесъобразно, и да избере момента, в който да започне срещу нея производство за установяване на неизпълнение на задължения. От друга страна, не се твърди, че сроковете за отговор, в случая определени в официалното уведомително писмо и в мотивираното становище, са били особено кратки или неразумни и е могло да поставят под въпрос целите на досъдебната процедура, а именно да се предостави възможност на съответната държава членка да изпълни задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, и пълноценно да изтъкне защитните си доводи срещу предявените от Комисията твърдения за нарушения (решение от 19 септември 2017 г., Комисия/Ирландия (Регистрационен данък), C‑552/15, EU:C:2017:698, т. 28 и цитираната съдебна практика). Впрочем, както следва от фактите, посочени в точки 5 и 6 от настоящото решение, Кралство Испания е било напълно наясно, че не е изпълнило задълженията си по член 63 от Директива 2016/680, считано най-малкото от 7 май 2018 г.

72

Посочената преценка не се поставя под въпрос и от довода, изведен от положението на институциите на Кралство Испания между 27 април 2016 г., датата на приемане на Директива 2016/680, и 6 май 2018 г., датата, на която изтича определеният в посочената директива срок за транспониране, което положение се характеризира с многократно повтарящи се разпускания на националния парламент, с временния характер на правителството и с провеждането на нови избори. Всъщност в положение, подобно на разглежданото, Съдът е приел, че подобни обстоятелства не могат да бъдат изтъкнати, за да се обоснове неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2017 г., Комисия/Испания, C‑388/16, непубликувано, EU:C:2017:548, т. 41).

73

Що се отнася до изчисляването на подходящата в случая еднократно платима сума, следва да се припомни, че при упражняването на правото си на преценка, което в това отношение е ограничено от предложенията на Комисията, Съдът следва да определи размера на еднократно платимата сума — допустима съгласно член 260, параграф 3 ДФЕС санкция за държавата членка — по такъв начин, че той да бъде, от една страна, съобразен с обстоятелствата, а от друга страна, съразмерен на извършеното нарушение. Сред релевантните фактори в това отношение са именно обстоятелства като тежестта на установеното неизпълнение на задължения, периодът, през който то продължава, и платежоспособността на съответната държава членка (решения от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 72 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 81).

74

Що се отнася, първо, до тежестта на нарушението, следва да се припомни, че задължението за приемане на национални мерки за осигуряване на пълното транспониране на директива и задължението за съобщаване на тези мерки на Комисията представляват задължения на държавите членки от съществено значение за гарантиране на пълната ефективност на правото на Съюза и че неизпълнението на тези задължения следователно трябва да се разглежда като относително тежко нарушение (решения от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи), C‑543/17, EU:C:2019:573, т. 85, от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 73 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 85).

75

Към това се прибавя и обстоятелството, че целта на Директива 2016/680 е да допринесе за изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в рамките на Съюза, като същевременно създаде стабилна и съгласувана рамка за защита на личните данни, за да осигури зачитането на основното право на защита на физическите лица при обработването на лични данни, признато в член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 16, параграф 1 ДФЕС. Липсата или недостатъчността на национално равнище на нормите, които гарантират правилното функциониране на пространството на свобода, сигурност и правосъдие в Съюза, трябва да се счита за особено сериозна с оглед на съответните последици за обществените и частните интереси в рамките на Съюза.

76

Обстоятелството, че към датата на изтичане на срока, определен в мотивирано становище, а именно 25 март 2019 г., а също и към датата на приключване на писмената фаза на производството пред Съда Кралство Испания все още не е приело никаква мярка за транспониране на Директива 2016/680, прави това неизпълнение още по-тежко.

77

Доводите, които Кралство Испания привежда, за да обясни късното транспониране на Директива 2016/680, а именно факта, че в продължение на дълъг период правителството е имало възможност да управлява само текущите дела, нямат отношение към тежестта на процесното нарушение, тъй като е постоянна съдебна практика, че положения или практики, съществуващи във вътрешния правен ред на държава членка, не могат да са оправдание за неспазването на задълженията и сроковете, произтичащи от директивите на Съюза, нито следователно за късното транспониране на тези директиви (решение от 13 юли 2017 г., Комисия/Испания, C‑388/16, непубликувано, EU:C:2017:548, т. 41).

78

В това отношение следва да се добави, че противно на изтъкнатото от Кралство Испания, свързаните с институциите особени обстоятелства като тези, характерни за настоящото неизпълнение на задължения, не могат да се считат за смекчаващи обстоятелства по смисъла на практиката на Съда (вж. в този смисъл решение от 30 май 2013 г., Комисия/Швеция, C‑270/11, EU:C:2013:339, т. 54 и 55).

79

Що се отнася, второ, до продължителността на нарушението, следва да се припомни, че по принцип тя трябва да се изчислява с оглед на момента, в който Съдът преценява фактите, а не на момента, в който последният е сезиран от Комисията. Тази преценка на фактите трябва да се счита за извършена към датата на приключване на производството (решения от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 77 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 86).

80

В случая е безспорно, че процесното неизпълнение все още не е преустановено към датата, на която е приключила писмената фаза на производството, а именно 6 май 2020 г.

81

Що се отнася до началото на периода, вземан предвид при определянето на размера на еднократно платимата сума по член 260, параграф 3 ДФЕС, Съдът приема, че за разлика от подневната периодична имуществена санкция датата, която е меродавна за изчисляването на продължителността на процесното неизпълнение, е не датата, на която изтича срокът, определен в мотивираното становище, а датата, на която изтича срокът за транспониране, предвиден във въпросната директива (решения от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 79 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 90).

82

В случая не се оспорва, че към предвидената в член 63 от Директива 2016/680 дата на транспониране, а именно 6 май 2018 г., Кралство Испания не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да осигури транспонирането на тази директива, и съответно не е съобщила на Комисията транспониращите мерки. Следователно процесното неизпълнение е продължило две години.

83

Що се отнася, трето, до платежоспособността на съответната държава членка, от практиката на Съда следва, че трябва да се отчетат актуалните данни за БВП на тази държава членка към датата на преценката на фактите от Съда (решения от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 85 и от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 97).

84

Предвид всички обстоятелства по настоящото дело и с оглед на правото на преценка, признато на Съда в член 260, параграф 3 ДФЕС, който предвижда, че Съдът не може, когато налага санкция под формата на еднократно платимата сума, да надвишава определения от Комисията размер, следва да се приеме, че за да може наистина да се предотврати бъдещото повторение на нарушения, аналогични на това на член 63 от Директива 2016/680 и засягащи пълната ефективност на правото на Съюза, е необходимо да се наложи санкция под формата на еднократно платима сума, която да бъде в размер на 15000000 EUR.

85

Ето защо Кралство Испания следва да бъде осъдено да заплати на Комисията еднократна сума в размер на 15000000 EUR.

86

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Кралство Испания и последното е загубило делото, Кралство Испания трябва да бъде осъдено да заплати, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.

87

По силата на член 140, параграф 1 от същия правилник, съгласно който държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски, Република Полша следва да понесе направените от нея разноски.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши: