–

за Association of Independent Meat Suppliers и Cleveland Meat Company Ltd, от S. Hockman, QC, D. Hercock, barrister, и H. Leese, solicitor,

–

за правителството на Обединеното кралство, от S. Brandon, в качеството на представител, подпомаган от A. Dashwood, QC, и M. A Heppinstall, barrister,

–

за Европейската комисия, от A. Dawes, W. Farrell и B. Hofstötter,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, точка 2 от Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (ОВ L 139, 2004 г., стр. 206; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 132 и поправки в ОВ L 226, 2004 г., стр. 83 и ОВ L 160, 2013 г., стр. 17), изменен с Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година (ОВ L 165, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 58, стр. 216 и поправка в ОВ L 191, 2004 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 854/2004“) и до тълкуването на Регламент № 882/2004.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Association of Independent Meat Suppliers и Cleveland Meat Company Ltd (наричано по-нататък „CMC“), от една страна, и Food Standards Agency (Агенция за стандартите на храните, Обединеното кралство), от друга стана, по повод на процедурата, която трябва да се следва след приемането на решение от страна на официалния ветеринарен лекар, с което се отказва поставянето на здравна маркировка върху кланичен труп, собственост на CMC, и трупът се обявява за негоден за консумация от човека, което предполага неговото унищожаване.

3

С Решение (ЕС) 2020/135 от 30 януари 2020 година относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 1, наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“) Съветът на Европейския съюз одобрява от името на Европейския съюз и на Европейската общност за атомна енергия Споразумението за оттегляне, приложено към това решение.

4

Член 86 от Споразумението за оттегляне, озаглавен „Висящи дела пред Съда на Европейския съюз“, предвижда в параграфи 2 и 3:

„2.   Съдът на Европейския съюз продължава да е компетентен да се произнася преюдициално по запитвания от съдилища и трибунали на Обединеното кралство, отправени преди края на преходния период.

3.   За целите на настоящата глава производството се считат за образувано пред Съда на Европейския съюз, а преюдициалните запитвания се считат за отправени в момента, в който исковата молба е била регистрирана от секретариата на Съда или на Общия съд […]“.

5

Съгласно член 126 от Споразумението за оттегляне преходният период е започнал да тече от датата на влизане в сила на това споразумение и е приключил на 31 декември 2020 г.

6

Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 1) гласи:

[…]

7

Член 14, параграфи 1, 2 и 5 от този регламент гласи следното:

„1.   На пазара не се пускат храни, които не са безопасни.

2.   Приема се, че храните не са безопасни, ако се считат за:

[…]

5.   При определяне дали дадена храна е негодна за консумация от човека се взема предвид, дали тя е неприемлива за консумация от човека съобразно употребата, за която е предназначена, поради замърсяване вследствие на наличието на чужди вещества или по други причини, поради разлагане, влошаване или загниване“.

8

Член 5 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, 2004 г., стр. 206; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 132.), озаглавен „Здравна и идентификационна маркировка“, гласи в параграф 1:

„Предприятията за хранителни продукти не пускат на пазара продукт от животински произход, обработен в обект, който подлежи на одобрение в съответствие с изискванията на член 4, параграф 2, освен когато той има:

9

Съображения 1, 2, 4, 6 и 9 от Регламент № 854/2004 гласят:

[…]

[…]

[…]

10

Член 1, параграфи 1, 1а и 3 от Регламент № 854/2004 предвижда:

„1.   Настоящият регламент определя специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход.

Член 1а   Настоящият регламент се прилага в допълнение към Регламент [№ 882/2004].

[…]

3   Осъществяването на официален контрол в съответствие с настоящия регламент не засяга първичната правна отговорност на стопанските субекти в областта на храните за осигуряване безопасността на храните, предвидена с [Регламент № 178/2002], и гражданската или наказателна отговорност, възникваща при нарушаване на техните задължения“.

11

Съгласно член 2, параграф 1, букви в), е) и ж) от Закон № 854/2004:

„1.   По смисъла на настоящия регламент се прилагат следните определения:

12

Член 4 от този регламент предвижда:

„1.   Държавите членки осигуряват предоставянето от стопанските субекти в областта на храните на цялата необходима помощ, за да гарантират, че официалният контрол, провеждан от компетентния орган, може да бъде ефективно извършен.

Те по-специално осигуряват:

2.   Компетентният орган провежда официален контрол, за да провери съответствието на стопанските субекти в областта на храните с изискванията на:

3.   Официалният контрол, посочен в параграф 1, включва:

4.   Одитът на добрите хигиенни практики проверява дали стопанските субекти в областта на храните прилагат постоянно и правилно процедурите по отношение най-малкото на следното:

5.   Одитът на процедурите, базирани на системата за оценка на опасностите и за контрол на критичните точки (НАССР), удостоверява дали стопанските субекти в областта на храните прилагат непрекъснато и правилно тези процедури, с оглед по-специално да се убедят, че процедурите осигуряват гаранциите, определени в раздел II от приложение II към Регламент (EО) № 853/2004. Те по-специално определят дали процедурите гарантират във възможната степен, че продуктите от животински произход:

Когато, в съответствие с член 5 от Регламент (EО) № 852/2004, стопански субект в областта на храните използва процедури, определени в ръководството за прилагане принципите на системата за оценка на опасностите и за контрол на критичните точки (НАССР), вместо да създаде свои собствени конкретни процедури, одитът обхваща и правилното използване на ръководството.

6.   Проверката на съответствието с изискванията на Регламент (EО) № 853/2004 относно поставянето на идентификационна маркировка се извършва във всички предприятия, одобрени в съответствие с посочения регламент, в допълнение към проверката на съответствието с другите изисквания за проследяемост.

7.   Когато става въпрос за кланици, предприятия за производство на месо от дивеч и транжорни, които пускат на пазара прясно месо, одиторските задачи, посочени в параграфи 3 и 4, се извършват от официален ветеринарен лекар.

8.   При извършването на одиторски задачи компетентният орган полага специална грижа, за да:

9.   Естеството и честотата на осъществяване на одиторски задачи за конкретното предприятие зависи от оценката на риска. За целта компетентният орган извършва редовно оценка на:

13

Член 5 от Регламент № 854/2004 има следното съдържание:

„Държавите членки гарантират, че официалният контрол по отношение на прясното месо се извършва в съответствие с изискванията на приложение I.

14

В раздел I от приложение I към този регламент се съдържа глава III под наименованието „здравна маркировка“, която предвижда в точки 1 и 2:

15

В раздел III от приложение I към Регламент № 854/2004 се съдържа глава IV, наименувана „Професионална квалификация“, която предвижда в точка А:

„A. Официални ветеринарни лекари

[…]

[…]“.

16

Съображения 1, 41 и 43 от Регламент № 882/2004 гласят:

[…]

[…]

17

Съгласно член 1 от този регламент:

„1.   Настоящият регламент определя общите правила за извършване на официален контрол с цел проверка на съответствието с правилата, които са насочени по-специално към:

2.   Настоящият регламент не се прилага за провеждането на официален контрол с цел проверка на съответствието с правилата за общите организации на пазарите на селкостопански продукти.21

3.   Настоящият регламент не засяга специфичните разпоредби на Общността относно официалния контрол.

4.   Осъществяването на официален контрол в съответствие с настоящия регламент не засяга първичната правна отговорност на стопанските субекти за осигуряване безопасността на фуражите и храните, предвидена с Регламент (ЕО) № 178/2002, и гражданската или наказателна отговорност, възникваща при нарушаване на техните задължения“.

18

Член 2 от Регламент № 882/2004 предвижда:

„За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, установени в членове 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

Прилагат се и следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

19

Член 4, параграф 1 от Регламент № 882/2004 гласи:

„Държавите членки определят компетентните органи, които отговарят за целите и извършването на официалния контрол по смисъла на настоящия регламент“.

20

Съгласно член 5, параграф 1 от този регламент:

„Компетентният орган може да делегира специфични задачи, свързани с официалния контрол на един или няколко контролни органи в съответствие с изискванията на параграфи от 2 до 4.

[…]“.

21

Член 54 от Регламент № 882/2004 е озаглавен „Действие в случай на несъответствие“ и гласи:

„1.   Когато компетентният орган открие несъответствие, той предприема действие, за да гарантира, че стопанският субект ще вземе мерки да коригира ситуацията. Когато решава какво действие да предприеме, компетентният орган взема предвид естеството на несъответствието и данните за несъответствията от миналото на стопанския субект.

2.   Действието включва, при необходимост, следните мерки:

3.   Компетентният орган предоставя на въпросния стопански субект или негов представител:

4.   При необходимост, компетентният орган информира също и компетентния орган на държавата членка — експедитор за своето решение.

5.   Всички разходи, направени съгласно настоящия член, се поемат от стопанския субект, отговорен за фуражите и храните“.

22

Съгласно член 8, параграф 2 от Food Safety Act 1990 (Закон за безопасност на храните от 1990 г., наричан по-нататък „Законът от 1990 г.“) дадена храна не отговаря на изискванията, свързани със сигурността на храните, ако по смисъла на член 14 от Регламент № 178/2002 тя не e безопасна.

23

Член 9 от Закона от 1990 г., озаглавен „Инспекция и изземване на съмнителни храни“, предвижда процедурата, която трябва да се следва, когато след провеждането на инспекция оправомощено длъжностно лице на контролен орган, какъвто е Агенцията за стандартите на храните, счита, че храните, предназначени за консумация от човека, не отговарят на изискванията за безопасност на храните.

24

Член 9, параграфи 3 и 4 от посочения закон предвижда:

„3)   Оправомощеното длъжностно лице може:

Всяко лице, което съзнателно нарушава изискванията на становището, посочено в буква а) по-горе, носи отговорност за нарушение.

4)   При упражняване на правомощията, предоставени му с параграф 3, буква а) по-горе, оправомощеното длъжностно лице проверява във възможно най-кратък срок и във всички случаи в рамките на 21 дни дали разглежданите храни отговарят на изискванията за безопасност на храните и:

25

Съгласно член 9, параграфи 6 и 7 от този закон:

„6)   Ако въз основа на доказателствата, които мировият съдия счита за подходящи при обстоятелствата по случая, изглежда, че храните, които трябва да разгледа съгласно настоящия член, не отговарят на изискванията за безопасност на храните, той трябва да обяви посочените храни за негодни за консумация и да разпореди:

7)   Ако становище, издадено на основание параграф 3, буква а) по-горе, бъде оттеглено или мировият съдия, който следва да го разгледа на основание на този член, откаже да обяви разглежданите храни за негодни за консумация, органът за безопасност на храните изплаща обезщетение на собственика на храните за всяко намаляване на стойността им, произтичащо от мярката, приета от оправомощеното длъжностно лице“.

26

На 11 септември 2014 г. CMC купува жив бик за около 1361,20 GBP (лири стерлинги) (около 1700 EUR). Официалният ветеринарен лекар към кланицата на CMC приема, че бикът е годен за клане. Следкланичният преглед на трупа и на вътрешните органи е извършен от инспектор по хигиена на месото, който установява три абсцеса по вътрешните органи. Вътрешните органи не са запазени. Същият ден официалният ветеринарен лекар извършва преглед на кланичния труп и след обсъждане с инспектора по хигиена на месото обявява посоченото месо за негодно за човешка консумация, тъй като има основание за съмнения, че бикът е страдал от пиемия (форма на отравяне на кръвта). Поради това на този кланичен труп не е поставена здравна маркировка, която да удостоверява, че трупът е годен за консумация от човека. В резултат от това на CMC е забранено да продава кланичния труп съгласно член 19 от Food Safety and Hygiene (England) Regulations 2013 (Правилник от 2013 г. за безопасност и хигиена на храните (Англия).

27

CMC изисква становище от друг ветеринарен лекар и оспорва становището на официалния ветеринарен лекар. То твърди, че с оглед на оспорването и отказа от негова страна да предаде кланичния труп доброволно, официалният ветеринарен лекар трябва да изземе трупа и да отнесе въпроса до мировия съдия съгласно член 9 от Закона от 1990 г., който да реши дали кланичният труп е трябвало да бъде обявен за негоден за човешка консумация. Според Агенцията за стандартите на храните, която е компетентният орган в областта на безопасността на храните и отговаря за официалния контрол в кланиците, не се налага прилагането на това производство и след като официалният ветеринарен лекар е приел, че кланичният труп е негоден за човешка консумация, той следва да бъде унищожен като страничен животински продукт.

28

Впоследствие, на 23 септември 2014 г. официалният ветеринарен лекар, действащ от името на Агенцията за стандартите на храните, уведомява CMC за становище, което задължава последното да унищожи разглеждания труп като страничен животински продукт съгласно разпоредбата на член 25, параграф 2, буква а) от Animal By-Products (Enforcement) (England) Regulations 2013 (Наредба (за принудителните мерки) във връзка със страничните животински продукти (Англия) от 2013 г.) и Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ L 300, 2009 г., стр. 1). С това становище се информира CMC, че в случай на неспазването му може да се стигне до унищожаването на посочения кланичен труп от оправомощеното лица за сметка на CMC и че възпрепятстването на оправомощеното лице да изпълнява задълженията, наложени с това съобщение, представлява нарушение. В същото съобщение се уточнява също така, че CMC има право да оспори решението на официалния ветеринарен лекар посредством производство за съдебен контрол и че молбата за провеждането му трябва да бъде подадена в срок от три месеца.

29

Жалбоподателите в главното производство сезират High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Висш съд (Англия и Уелс, отделение Queen’s Bench, Обединено кралство) с искане за упражняване на съдебен контрол, като оспорват най-вече твърдението на Агенцията за стандартите на храните, че тя не е била длъжна приложи процедурата, предвидена в член 9 от Закона от 1990 г., а при условията на евентуалност твърдят, че Обединеното кралство следва да предвиди способи за оспорване на решението на официалния ветеринарен лекар относно годността на месото за човешка консумация. Жалбата им е отхвърлена както от тази юрисдикция, така и от Court of Appeal (England & Wales) (Civil division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединено кралство). Поради това те подават жалба пред Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство).

30

Запитващата юрисдикция посочва, че делото, с което е сезирана, повдига три проблема.

31

Първият проблем се отнася до вътрешноправен въпрос, а именно дали при настоящите обстоятелства е приложима процедурата, предвидена в член 9 от Закона от 1990 г., и трябва ли тя да се приложи от официалния ветеринарен лекар или от Агенцията за стандартите на храните, ако собственикът на кланичния труп, а именно операторът на кланицата, откаже да предаде доброволно този труп, така че да се даде възможност на този оператор да оспори решенията на официалния ветеринарен лекар, с които не е съгласно. Вторият проблем е дали използването на предвидената в този член процедура е съвместимо с режима, въведен с регламенти № 854/2004 и № 882/2004 в правото на Съюза в областта на безопасността на храните. Третият проблем е дали Регламент (ЕО) № 882/2004 изисква въвеждането на производство за обжалване и ако това е така, дали подобно обжалване трябва да позволява оспорването по същество на решението на официалния ветеринарен лекар в неговата цялост, или, за да се изпълнят изискванията на този регламент, е достатъчно да е налице възможност за оспорване с по-тесен обхват, каквото предполага производството за съдебен контрол на това решение.

32

Запитващата юрисдикция посочва по-специално, че процедурата, предвидена в член 9 от Закона от 1990 г., не е уредена като способ за обжалване на решението на официалния ветеринарен лекар относно годността на месото за човешка консумация. Всъщност тази процедура позволява на оправомощено длъжностно лице на контролен орган, какъвто е Агенцията за стандартите на храните, в случай че според него предназначена за човешка консумация храна не отговаря на изискванията за безопасност на храните, да изземе тази храна, за да може въпросът да се разгледа от компетентния в териториално отношение мирови съдия, който може да бъде непрофесионален магистрат или съдия с юридическа правоспособност от съдебния район, който без затруднение може да бъде на разположение по всяко време. Въз основа на доказателствата, които счете за подходящи, мировият съдия може да приеме, че разглежданият кланичен труп не отговаря на изискванията за консумация от човека, и да разпореди неговото унищожаване за сметка на собственика. Освен това този съд може също така да откаже да я обяви за негодна за консумация от човека, като в този случай съответният контролен орган трябва да обезщети собственика за всяко обезценяване на този кланичен труп, дължащо се на действията на това длъжностно лице.

33

В този контекст запитващата юрисдикция подчертава, че според жалбоподателите в главното производство процедурата, установена в член 9 от Закона от 1990 г., предвижда възможност както за официалния ветеринарен лекар, така и за Агенцията за стандартите на храните да предприемат мерки за изпълнение, произтичащи от решението на официалния ветеринарен лекар, с което се обявява, че даден кланичен труп не е годен за консумация от човека, а за оператора на съответната кланица — да подложи това решение на съдебен контрол, както и да поиска от мировия съдия да реши дали разглежданият кланичен труп отговаря на изискванията за безопасност на храните.

34

Жалбоподателите в главното производство признават, че мировият съдия не може да разпореди на официалния ветеринарен лекар да постави здравна маркировка, но твърдят, от една страна, че официалният ветеринарен лекар е трябвало да изпълни решението на мировия съдия и съответно да постави такава маркировка, както и от друга страна, че може да бъде присъдено обезщетение. Освен това жалбоподателите в главното производство твърдят и наличието на нарушение на правото на собственост, гарантирано с член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), което според тях налага да се предвиди механизъм за съдебно разглеждане на решението на официалния ветеринарен лекар, с което кланичен труп се обявява негоден за консумация от човека. В това отношение те считат, че посочената разпоредба би била нарушена, ако операторът на кланицата бъде лишен от право на собственост върху съответния кланичен труп или от него бъде поискано да се разпореди с този труп по начин, който лишава последния от всякаква стойност, и то без надлежно да са изложени съображения или да е предоставено адекватно обезщетение.

35

Обратно, Агенцията за стандартите на храните приема, че процедурата, предвидена в член 9 от Закона от 1990 г., не позволява разрешаването на спора дали кланичен труп е годен за човешка консумация, тъй като мировият съдия няма правомощие да разпореди на официалния ветеринарен лекар да постави здравна маркировка, нито правомощие, което е различно от обявяването на кланичен труп, който няма подобна маркировка, за негоден за консумация от човека. Агенцията за стандартите на храните счита, че по тази причина разглежданият в главното производство кланичен труп трябва във всички случаи да бъдат обезвреден като страничен животински продукт. Що се отнася до твърдяното нарушение на член 17 от Хартата, Агенцията за стандартите на храните посочва, че съгласно практиката на Съда този член допуска контрол върху ползването на собствеността, ако представлява пропорционално средство за постигане на законосъобразна цел (вж. решение от 10 юли 2003 г., Booker Aquaculture и Hydro Seafood, C‑20/00 и C‑64/00, EU:C:2003:397). Тя счита обаче, че целта по отношение на храните да се осигури високо равнище на защита на човешкото здраве и на интересите на потребителите, е легитимна и че избраното средство е пропорционално.

36

Запитващата юрисдикция иска Съдът да приеме, че предложеното от жалбоподателите в главното производство тълкуване на член 9 от Закона от 1990 г. е правилно и че мировият съдия е оправомощен да постанови решение, което може да доведе до присъждане на обезщетение, ако този съдия счете, че на кланичния труп е трябвало да бъде поставена здравна маркировка.

37

Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че макар и това да не е споменато в доводите на Агенцията за стандартите на храните, оператор на кланица има право да започне производство за съдебен контрол пред High Court of Justice (England & Wales) (Висш съд (Англия и Уелс), Обединено кралство) или с цел да оспори решение на официалния ветеринарен лекар, с което кланичен труп се обявява за негоден за консумация от човека, или за да се отмени становище за обезвреждане като посоченото в точка 28 от настоящото решение. В това производство сезираният съд може да отмени решението на всяко основание, което води до незаконосъобразност на решението, включително ако официалният ветеринарен лекар е действал в името на цел, различна от тази, за която са му предоставени правомощия, или не е приложил правилен правен критерий, или пък е стигнал до необосновано или недостатъчно доказано решение. В допълнение посоченият съд понякога провежда устно производство, може да разпореди задължителни мерки и има право да присъжда обезщетение за нарушения на правата, произтичащи от Европейската конвенция за правата на човека, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).

38

Запитващата юрисдикция обаче уточнява, че производството за съдебен контрол не представлява обжалване по същество на решението на официалния ветеринарен лекар, с което даден кланичен труп се обявява за негоден за консумация от човека.

39

При тези обстоятелства Supreme Court of the United Kingdom (Върховният съд на Обединеното кралство) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

40

В самото начало следва да се констатира, че съгласно член 86, параграф 2 от Споразумението за оттегляне, което влиза в сила на 1 февруари 2020 г., Съдът продължава да е компетентен да се произнесе по преюдициални запитвания, отправени от юрисдикциите на Обединеното кралство преди края на преходния период, който приключва на 31 декември 2020 г., каквото е настоящото преюдициално запитване.

41

Както следва от точки 33 и 36 от настоящото решение, запитващата юрисдикция иска от Съда да изходи от предпоставката, че предложеното от жалбоподателите тълкуване на член 9 от Закона от 1990 г. е правилно и следователно по силата на тази разпоредба в хипотеза като разглежданата в главното производство, в която официалният ветеринарен лекар е отказал да постави здравна маркировка върху кланичен труп, а собственикът на трупа не е съгласен с този отказ, официалният ветеринарен лекар е длъжен да сезира компетентния мирови съдия, който да се произнесе относно унищожаването на разглеждания труп, така че собственикът му да има възможност да оспори решението на официалния ветеринарен лекар.

42

При тези условия следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали регламенти № 854/2004 и № 882/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, когато официален ветеринарен лекар откаже да постави върху кланичен труп здравна маркировка, а собственикът на този труп не е съгласен с това решение, официалният ветеринарен лекар трябва да сезира съда, който да вземе решение по същество и въз основа на техническите становища на експерти, назначени от всяка отстраните, дали трупът отговаря на изискванията за сигурност на храните, без посоченият съд формално да може да отмени решенията на ветеринарния лекар или да разпореди отмяна на действието на тези решения.

43

За целите на тълкуването на разпоредбите на регламенти № 854/2004 и № 882/2004 следва да се отбележи, че тези регламенти са част от законодателния „пакет на ЕС за хигиена на храните“, както посочва запитващата юрисдикция и както отбелязва генералният адвокат в точка 42 от заключението си.

44

В съответствие със съображения 4 и 6 от Регламент № 854/2004 и със съображения 1 и 41 от Регламент № 882/2004 целта, преследвана от посочените регламенти, е да се постигне висока степен на закрила на общественото здраве по отношение на храните. За да се постигне подобно равнище, тези регламенти задължават държавите членки да извършват официален контрол за спазването на законодателството в областта на храните от стопанските субекти в хранителната промишленост на всички етапи от производствения процес (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2019 г., Pollo del Campo и др. C‑199/18, C‑200/18 и C‑343/18, EU:C:2019:718, т. 33).

45

В този контекст органът, компетентен по силата на член 2, параграф 1, буква в) от Регламент № 854/2004, а именно централният орган на държава членка, компетентен да извършва ветеринарни проверки, или всеки орган, на който е делегирал такава компетентност, в случая Агенцията за стандартите на храните, назначава, в съответствие с член 2, параграф 1, буква е) от този регламент, официален ветеринарен лекар, който отговаря на изискванията относно професионалните квалификации, предвидени в раздел III, глава IV, точка A от приложение I към посочения регламент, за ветеринар, който има правомощието да действа в това си качество.

46

В това отношение, както отбелязва генералният адвокат в точки 44—46 от заключението си, от Регламент № 854/2004 и от приложенията към него следва, че в рамките на официалния контрол на продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация, законодателят на Съюза е възложил на официалния ветеринарен лекар отговорността да следи за това пуснатото на пазара месо да е годно за консумация от човека и в съответствие с раздел I от приложение I към този регламент, озаглавен „Задачи на официалния ветеринарен лекар“, да изпълнява няколко задачи в рамките на тази роля. Следователно може с основание да се счита, че официалният ветеринарен лекар е лицето, което притежава най- подходящите квалификации с оглед на извършване на проверки в държавите членки (вж. по аналогия решение от 15 април 1997 г., Bakers of Nailsea (C‑27/95, EU:C:1997:188, т. 35).

47

Освен това, като се има предвид, че областта на безопасността на храните се характеризира със сложност с оглед на високата степен на специализация, в рамките на тези проверки официалният ветеринарен лекар разполага с широко право на преценка, което обаче е ограничено от изискванията, определени в регламентите в тази област (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2019 г., A и др., C‑347/17, EU:C:2019:720, т. 69).

48

Важната роля, която има официалният ветеринарен лекар в съответствие с Регламент № 854/2004, в качеството му на административен орган и на квалифициран експерт, специализиран в областта на безопасността на храните и носещ крайната отговорност в тази област, не може да бъде съчетана с национална правна уредба като посочената в първия въпрос, съгласно която, ако официалният ветеринарен лекар приеме, че е необходимо да откаже поставянето върху кланичен труп на здравна маркировка, а собственикът на трупа оспори това заключение, официалният ветеринарен лекар задължително трябва да сезира съда, който да реши дали трупът отговаря на изискванията за безопасност на храните.

49

Всъщност такава правна уредба води до това официалният ветеринарен лекар, в качеството му на лице, което носи крайната отговорност за безопасността на храните, да бъде заменен от съд, който се произнася по съществото на делото.

50

Доколкото в рамките на спора по главното производство се твърди, че подобна национална правна уредба позволява на собственика на кланичен труп, върху който официалният ветеринарен лекар е отказал да постави здравна маркировка, да бъде предоставена възможността за оспорване на това решение на официалния ветеринарен лекар, следва все пак да се определи дали регламенти № 854/2004 и № 882/2004 задължават съответната държава членка да предвиди възможност за обжалване на такова решение.

51

Следва да се отбележи, че Регламент № 854/2004, който по силата на член 1 от него се отнася до специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, не съдържа никакво правило относно правото на обжалване на решенията на официалния ветеринарен лекар. За сметка на това Регламент № 882/2004 за установяване на общи правила, приложими за извършването на официален контрол в тази област, предвижда изрично в член 54, параграф 3, в случай на неизпълнение на изискванията от съответния оператор, съществуването на право на обжалване срещу решенията, с които се цели отстраняване на това несъответствие.

52

Както следва от член 1, параграф 1а от Регламент № 854/2004, той се прилага в допълнение към Регламент № 882/2004, който съгласно член 1, параграф 3 от него не засяга специфичните разпоредби на правото на Съюза относно официалния контрол. Следователно при липсата на специални разпоредби в Регламент № 854/2004 относно правото на обжалване на решенията на официалния ветеринарен лекар следва да се направи позоваване на общите разпоредби, съдържащи се в Регламент № 882/2004.

53

В това отношение следва да се провери дали член 54 от Регламент № 882/2004, и по-специално параграф 3 от него, се прилага по отношение на решенията на официалния ветеринарен лекар, приети в рамките на осъществявания от него официален контрол, по-специално по отношение на решенията да не се поставя здравна маркировка върху храна, взети съгласно член 5, точка 2 от Регламент № 854/2004.

54

По силата на член 54, параграф 3 от Регламент № 882/2004 компетентният орган трябва да изпрати на съответния оператор писмено уведомление за решението си относно действието, което трябва да се предприеме в съответствие с параграф 1 от този член, заедно с мотивите за решението и информация за правото на този оператор да обжалва такива решения, както и за приложимата процедура и приложимите срокове. Тази разпоредба трябва да се тълкува в светлината на съображение 43 от този регламент, в което се посочва, че „[с]топанските субекти следва да имат право на обжалване на решенията, взети от компетентните органи в резултат на официалния контрол, и да бъдат информирани за това право“.

55

Съгласно параграф 1 от член 54 от Регламент № 882/2004 този член се отнася до мерките, които компетентният орган трябва да предприеме, за да може, когато установи неспазване на законодателството, стопанският субект да го преустанови. При тези условия следва да се определи дали решението на официален ветеринарен лекар да не поставя здравна маркировка, може да попадне в обхвата на понятието за неспазване по смисъла на член 54 от Регламент № 882/2004.

56

Важно е да се подчертае, че понятието за неспазване на изискванията на законодателството е дефинирано широко в член 2, точка 10 от Регламент № 882/2004 и визира всяко неизпълнение на законодателството в областта на фуражите и храните, както и на правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните.

57

Освен това член 54, параграф 2, буква б) от този регламент предвижда сред необходимите мерки, целящи стопанският субект да преустанови неизпълнение, твърдяно от компетентния орган, и мерките, които ограничават или забраняват пускането на пазара на храни. Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент № 178/2002 обаче нито една храна не се пуска на пазара, ако се счита за негодна за консумация от човека.

58

От това следва, че решението на официалния ветеринарен лекар, прието на основание член 5, точка 2 от Регламент № 854/2004, разглеждан във връзка с посочените в точки 56 и 57 от настоящото решение разпоредби, да не поставя здравна маркировка върху храна, с мотива че при официалния контрол е установена нередовност, която може да направи месото негодно за консумация от човека, води именно до възпрепятстване на пускането на пазара на кланичен труп, който не е годен за консумация от човека.

59

Следователно член 54, параграф 3 от Регламент № 882/2004 е приложим към решението на официалния ветеринарен лекар да не поставя здравна маркировка върху храна, прието на основание член 5, точка 2 от Регламент № 854/2004, и задължава държавите членки да предвидят средство за защита, чрез което съответният оператор на кланица може да оспори това решение.

60

Ето защо следва да се провери дали производство като посоченото в първия въпрос гарантира на съответния оператор ефективна съдебна защита по смисъла на регламенти № 854/2004 и № 882/2004.

61

Съгласно практиката на Съда обаче възможността определен правен субект да предприеме действия по съдебен ред, за да бъде установено нарушението на правата, които са му гарантирани от правото на Съюза, и да бъдат поправени вредите, които му е нанесло това нарушение, осигурява ефективна съдебна защита на този правен субект, щом като сезираният със спора съд има възможност да упражни контрол върху акта или мярката, поради които се е стигнало до въпросното нарушение и посочената вреда (вж. решение от 6 октомври 2020 г., État luxembourgeois (Правна защита срещу искане за информация в данъчната област) (C‑245/19 и C‑246/19, EU:C:2020:795, т. 101).

62

Както следва от акта за преюдициално запитване, предвидената в член 9 от Закона от 1990 г. процедура не е разработена с оглед на обжалването на решение на официалния ветеринарен лекар по смисъла на регламенти № 854/2004 и № 882/2004. Ако въз основа на доказателствата, които счете за подходящи, мировият съдия установи, че съответната храна не отговаря на изискванията за безопасност на храните, той я обявява за негодна за човешка употреба и разпорежда нейното унищожаване за сметка на собственика. Освен това сезираният съд може също да откаже да обяви разглежданата храна за негодна за консумация от човека, като в такъв случай контролният орган трябва да обезщети собственика за всяко обезценяване, дължащо се на действията на въпросното длъжностно лице. Запитващата юрисдикция излага твърденията на жалбоподателите в главното производство, че в последната хипотеза официалният ветеринарен лекар би трябвало да се съобрази с това решение на съда и съответно да постави здравна маркировка върху кланичния труп.

63

В това отношение следва да се отбележи, първо, както прави генералният адвокат в точка 88 от заключението си, че посочената процедура не позволява на съответния оператор, чиито права и интереси са пряко засегнати от решение на официалния ветеринарен лекар, да сезира компетентния съд по своя собствена инициатива.

64

Второ, следва да се отбележи, че в рамките на такава процедура съдът не е в състояние да наложи на официалния ветеринарен лекар собственото си решение относно фактическите преценки, на които се основава оспореното решение на официалния ветеринарен лекар.

65

Всъщност, макар че този съд, изглежда, може да установи фактите относно това дали разглежданата храна отговаря на изискванията за безопасност на храните въз основа на доказателства, които счита за подходящи, и че в това отношение той може да вземе предвид и становището на друг ветеринарен лекар, назначен за осъществяване на експертиза на въпросния труп, посоченият съд все пак няма право да отмени решението на официалния ветеринарен лекар, с което този кланичен труп е обявен за негоден за консумация от човека и е разпоредено унищожаването му като страничен животински продукт.

66

Следователно процедурата, до която се отнася първият въпрос, не цели нито отмяната на решението на официалния ветеринарен лекар, с което въпросният кланичен труп се обявява за негоден за консумация от човека, нито отмяна на действието на това решение и следователно не води до приемането на съдебно решение, което има правнообвързващо действие по отношение на съответния административен орган.

67

Що се отнася до твърденията на жалбоподателите в главното производство, че официалният ветеринарен лекар би трябвало да се съобрази с решението за отказ разглежданата храна да се обяви за негодна за консумация от човека и че този лекар трябва да постави върху нея здравна маркировка, следва да се отбележи, че е вярно също така и че сезираният съд не разполага с правомощието да се произнесе със задължително съдебно решение, с което разрешава окончателно спора във връзка с решенията на официалния ветеринарен лекар, които са му представени за разглеждане.

68

Освен това не може да се стигне до различен извод въз основа на факта, че когато в рамките на производство като посоченото в първия въпрос сезираният съд откаже да обяви разглеждания кланичен труп за негоден за консумация от човека, е възможно присъждането на обезщетение, тъй като предоставянето на такова обезщетение само по себе си не попада в предмета на спора пред този съд.

69

При това положение следва да се направи извод, че производство като посоченото в първия въпрос не може да предостави на операторите на кланици достатъчни гаранции срещу решенията на официалния ветеринарен лекар и следователно това производство не отговаря на изискванията за ефективни правни средства за защита по смисъла на регламенти № 854/2004 и № 882/2004.

70

От всички изложени по-горе съображения следва, че регламенти № 854/2004 и № 882/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която, в случай че официален ветеринарен лекар откаже да постави здравна маркировка върху кланичен труп и собственикът на трупа не е съгласен с това решение, официалният ветеринарен лекар трябва да сезира съда, който да вземе решение по същество и въз основа на техническите становища на експертите, назначени от всяка от страните, дали посоченият кланичен труп отговаря на изискванията за безопасност на храните, без формално да може да отмени решенията на официалния ветеринарен лекар или да разпореди отпадането на действието на тези решения.

71

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 54 от Регламент № 882/2004 във връзка със съображение 43 от същия регламент и в светлината на член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която решението, взето от официалния ветеринарен лекар в съответствие с член 5, точка 2 от Регламент № 854/2004 да не поставя здравна маркировка върху кланичен труп, може да бъде предмет само на ограничен съдебен контрол, в рамките на който сезираната юрисдикция може да го отмени на всяко основание, поради което то е незаконосъобразно, включително ако ветеринарният лекар е действал с цел, различна от тази, за която са му предоставени правомощия, ако не е приложил адекватните правни критерии или ако решението му е неоснователно или не е подкрепено с достатъчно доказателства.

72

Както следва от точки 54 и 59 от настоящото решение, регламенти № 854/2004 и № 882/2004 задължават държавите членки да предвидят способ за защита, чрез който засегнатият оператор на кланица може да оспори решенията на официалния ветеринарен лекар, и в качеството си на компетентен орган последният трябва да предостави на оператора информация относно правото му на обжалване, както и относно приложимите процедури и срокове.

73

В това отношение е важно да се отбележи, че тези регламенти прехвърлят на държавите членки отговорността да предвидят необходимите правила, за да могат съответните оператори на кланици да упражнят правото си на ефективни правни средства за защита.

74

Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължава държавите членки да предвидят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза (решение от 26 юни 2019 г., Craeynest и др., C‑723/17, EU:C:2019:533, т. 31 и цитираната съдебна практика). Освен това, определяйки процесуалните правила за съдебните производства по обжалване, държавите членки трябва да гарантират съблюдаването на това право. Така въпреки липсата на правила в правото на Съюза относно условията за завеждане на дела пред националните юрисдикции и за да се определи интензивността на съдебния контрол върху националните решения, приети съгласно акт от правото на Съюза, следва да се вземе предвид целта на акта и да се гарантира, че не се засяга неговата ефективност (решение от 26 юни 2019 г., Craeynest и др., C‑723/17, EU:C:2019:533, т. 46 и 54 и цитираната съдебна практика).

75

Това задължение на държавите членки съответства на правото, прогласено в член 47 от Хартата, озаглавен „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“, съгласно който всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд (решение от 27 септември 2017 г., Puškár, C‑73/16, EU:C:2017:725, т. 58 и цитираната съдебна практика).

76

От това следва, че когато определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, предоставени с регламенти № 854/2004 и № 882/2004, на операторите на кланици, засегнати от решенията на официалния ветеринарен лекар да не постави здравна маркировка върху кланичен труп, държавите членки трябва да гарантират спазването на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, установено в член 47 от Хартата, което потвърждава принципа на ефективна съдебна защита (вж. по аналогия решение от 27 септември 2017 г., Puškár, C‑73/16, EU:C:2017:725, т. 59 и цитираната съдебна практика).

77

В това отношение следва да се припомни, че член 52, параграф 3 от Хартата има за цел да гарантира необходимата последователност между правата по Хартата и съответстващите им права, гарантирани от ЕКПЧ, без да засяга автономността на правото на Съюза и на Съда на Европейския съюз. Следователно за целите на тълкуването на Хартата трябва да се държи сметка за съответстващите права от ЕКПЧ, разглеждани като минимален праг на защита (решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др., C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 124 и цитираната съдебна практика).

78

В този контекст следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика спазването на правото на ефективни правни средства за защита пред съд, гарантирано от член 47 от Хартата, трябва да се разглежда в зависимост от специфичните за всеки отделен случай обстоятелства, и по-специално от естеството на разглеждания акт, от контекста, в който е бил приет, както и от правните норми, уреждащи съответната област (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., Sacko, C‑348/16, EU:C:2017:591, т. 41 и цитираната съдебна практика).

79

Става въпрос за критерии, които по същество са сходни с прилаганите от Европейския съд по правата на човека. Всъщност последният посочен съд трайно приема, че за да прецени дали в даден случай националните юрисдикции са осъществили достатъчен контрол, той трябва да вземе предвид предоставените на въпросната юрисдикция правомощия и обстоятелства като, първо, предмета на обжалваното решение, и по-специално дали то е свързано с конкретен въпрос, изискващ познания или професионален опит, или и в каква степен то предполага упражняване на дискреционна власт от страна на администрацията, второ, използвания метод за целите на приемането на това решение, и по-специално процесуалните гаранции, които съществуват в производството пред административния орган, и трето, обхвата на спора, включително способите за обжалване, както пожелателни, така и реално разработени (ЕСПЧ, 6 ноември 2018 г., Ramos Nunes de Carvalho e Sá с/у Португалия, CE:ECHR:2018:1106JUD005539113, § 179 и цитираната съдебна практика).

80

От това следва, че Съдът и Европейският съд по правата на човека възприемат едно и също правило, съгласно което, както отбелязва генералният адвокат в точка 68 от заключението си, гарантираното с член 47 от Хартата право на ефективна съдебна защита предвижда, че за да може дадена юрисдикция да се произнесе по спор относно произтичащи от правото на Съюза права и задължения, тя трябва да е компетентна да разгледа всички фактически и правни въпроси от значение за спора, с който е сезирана (решение от 6 ноември 2012 г., Otis и др., C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 49 и цитираната съдебна практика).

81

Както уточнява запитващата юрисдикция обаче, случаят в главното производство не е такъв.

82

Всъщност от акта за преюдициално запитване е видно, че операторът на кланица има възможност да започне производство за съдебен контрол пред High Court of Justice (England & Wales) [Върховен съд (Англия и Уелс], за да оспори решението на официалния ветеринарен лекар, с което кланичен труп се обявява за негоден за консумация от човека кланичен труп — решение, което съдържа отказ за поставяне на здравна маркировка или за отмяна на съобщение за премахване на този труп. Тази юрисдикция може да отмени решение на официалния ветеринарен лекар на всякакво основание, водещо до незаконосъобразност на решението, включително ако този ветеринарен лекар е действал с цел, различна от тази, за изпълнението на която са му предоставени правомощия, не е приложил адекватни правни критерии или решението му е необосновано или не е подкрепено с достатъчно доказателства Понякога посочената юрисдикция провежда устно производство, разпорежда задължителни мерки и има право да присъжда обезщетение за нарушения на права, произтичащи от (ЕКПЧ). При все това запитващата юрисдикция отбелязва, че производството за съдебен контрол не съставлява обжалване по същество на приетото решение.

83

При това положение следва да се определи дали обхватът на съдебния контрол от страна на High Court of Justice (England & Wales) (Върховен съд (Англия и Уелс) върху решение да не се поставя здравна маркировка върху кланичен труп, взето от официалния ветеринарен лекар в съответствие с член 5, точка 2 от Регламент № 854/2004, отговаря на изискванията на член 54 от Регламент № 882/2004, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, както и във връзка със съдебната практика, цитирана в точки 74—79 от настоящото решение.

84

В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че нито една разпоредба от регламенти № 854/2004 и № 882/2004 не предвижда пълен съдебен контрол по същество на решението на официалния ветеринарен лекар да не поставя здравна маркировка върху кланичен труп.

85

На второ място, както бе припомнено в точка 47 от настоящото решение, тъй като областта на безопасността на храните се характеризира с висока степен на специализация, в рамките на официалните проверки, които са му възложени, официалният ветеринарен лекар разполага със значително право на преценка. Всъщност от член 5, точка 2, последно изречение от Регламент № 854/2004 следва, че здравната маркировка се поставя от или на отговорността на официалния ветеринарен лекар, когато официалният контрол не е установил наличието на недостатъци, които биха могли да направят месото негодно за човешка консумация.

86

Както предвижда раздел I, глава II от приложение I към този регламент, който се отнася до инспекционните задачи, в рамките на официалната проверка официалният ветеринарен лекар следва да провери и анализира съответната информация от документацията на стопанството по произход на животните, предназначени за клане, и да вземе предвид документираните резултати от тази проверка и анализ при извършването на предкланичен и следкланичен преглед.

87

Освен това от раздел I, глава III от това приложение следва, че официалният ветеринарен лекар трябва по-специално да гарантира, че здравната маркировка е поставена само на животните, на които е извършен предкланичен и следкланичен преглед в съответствие с изискванията на настоящия регламент и когато няма основания за обявяване на месото за негодно за човешка консумация.

88

От това следва, че за да реши дали следва да се поставя здравна маркировка върху кланичен труп, официалният ветеринарен лекар трябва да извърши комплексна техническа преценка, която изисква подходящата професионална квалификация и експертни умения в тази област. Следователно той носи цялата отговорност да попречи на пускането на пазара на месо, което не е подходящо за консумация от човека, и съответно да гарантира постигането на целта, преследвана с регламенти № 854/2004 и № 882/2004.

89

Освен това по силата на член 54, параграф 3 от Регламент № 882/2004 решението му трябва да отговаря на определени изисквания, свързани по-специално с писменото съобщаване и с мотивите му, както и с информацията относно правото на обжалване. Сред тези изисквания от особено значение е задължението за мотивиране на решенията, приети от националните органи, както следва от постоянната практика на Съда, тъй като позволява на адресатите на тези решения да защитят правата си и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали следва да подадат жалба срещу тях. Това задължение е необходимо и за да се позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения и следователно представлява едно от условията за ефективност на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C‑46/16, EU:C:2017:839, т. 40 и от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и CRU, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 103).

90

В този контекст следва да се отбележи, че в зависимост от специфичните обстоятелства на конкретния случай, и по-специално на правилата в областта на безопасността на храните, когато е сезирана с жалба срещу решения на официалния ветеринарен лекар, каквото е разглежданото в главното производство, компетентната национална юрисдикция трябва да гарантира, че съдебното производство като цяло е в съответствие както с правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата, така и с целта за постигане на висока степен на защита на общественото здраве, преследвана с регламенти № 854/2004 и № 882/2004, които се основават на член 168, параграф 4, буква б) ДФЕС.

91

Отговорността на официалния ветеринарен лекар, в случай че според него даден кланичен труп е годен за консумация от човека и съответно може да бъде пуснат на пазара, не изисква, с оглед на целта за защита на общественото здраве, в рамките на производство за съдебен контрол на решения на административни органи член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да въведат съдебен контрол на всички преценки на официалния ветеринарен лекар относно твърде специфичните факти, установени при проверките и свързани със здравната маркировка.

92

В случая от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че в рамките на разглеждането на жалба срещу решение на официалния ветеринарен лекар като разглежданото в главното производство High Court of Justice (England & Wales) (Висш съд (Англия и Уелс) е компетентен да упражни контрол върху това решение при условията, уточнени в точка 82 от настоящото решение, по-специално за да се увери, че официалният ветеринарен лекар не е действал с цел, различна от тази, за която са му предоставени правомощия, и евентуално да наложи санкция във връзка с обстоятелството, че не е приложил адекватни правни критерии или че решението му е необосновано или не е подкрепено с достатъчно доказателства.

93

Доколкото такъв съдебен контрол пред компетентната национална юрисдикция се упражнява с оглед на изискуемите мотиви на решението на официалния ветеринарен лекар, така ограниченият му обхват не засяга самата същност на гаранциите, защитаващи правата на оператора на кланица, когато той оспорва решение на официалния ветеринарен лекар, с което се отказва поставянето на здравна маркировка, след като е декларирал въпросното месо за негодно за човешка консумация в съответствие с регламенти № 854/2004 и № 882/2004, разгледани в светлината на член 47 от Хартата. Ето защо такъв контрол може да зачита гарантираното с член 47 от Хартата право на оператор на кланица на ефективна съдебна защита.

94

Този извод не може да бъде поставен под въпрос от довода, изтъкнат пред запитващата юрисдикция от оператора на кланицата, изведен от засягането на правото на собственост.

95

В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че несъмнено вследствие на решение на официалния ветеринарен лекар да не поставя здравната маркировка, обработката на съответния кланичен труп може да доведе до задължение за неговото унищожаване. Такова унищожаване обаче спада към обработката в съответствие с Регламент № 1069/2009, който с цел да се овладеят рисковете за общественото здраве и здравето на животните, установява класифицирането на страничните животински продукти и производните продукти в три категории според степента на риска, който те представляват за общественото здраве и здравето на животните, въз основа на оценката на риска. Следва да се припомни, както Съдът подчертава в решение Toropet (C‑836/19, т. 45), постановено на днешната дата, че степента на риск, от която зависи това класиране в трите категории, представлява и релевантният критерий за крайното приложение на страничните животински продукти. Всъщност Регламент № 1069/2009 съдържа списъци с възможните приложения и унищожаване на всяка категория материали, както и приложимите към всяка от тях правила, така че това равнище на риска да бъде сведено до минимум.

96

От друга страна, съгласно постоянната практика на Съда правото на собственост, гарантирано от член 17 от Хартата, не е абсолютно, а трябва да се разглежда във връзка с обществената му функция (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2003 г., Booker Aquaculture и Hydro Seafood, C‑20/00 и C‑64/00, EU:C:2003:397, т. 68). В контекста на делото по главното производство правото на собственост трябва да бъде в съответствие с член 38 от Хартата, който подобно на член 168, параграф 4, буква б) ДФЕС цели да осигури в политиките на Съюза високо равнище на защита на потребителите, включително на общественото здраве.

97

Важността на целта за защита на потребителите може обаче да обоснове негативни, дори тежки икономически последици за някои икономически оператори (вж. по аналогия решение от 23 март 2021 г., Airhelp, C‑28/20, EU:C:2021:226, т. 50 и цитираната съдебна практика). Такъв е и настоящият случай, доколкото член 1, параграф 3 от Регламент № 854/2004 предвижда първична правна отговорност на стопанските субекти в хранителната промишленост сами да следят за безопасността на храните в съответствие с Регламент № 178/2002, независимо от икономическите последици, които това задължение би могло да им причини.

98

С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 54 от Регламент № 882/2004 във връзка със съображение 43 от същия регламент, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която решението, взето от официалния ветеринарен лекар в съответствие с член 5, точка 2 от Регламент № 854/2004, изменен с регламент № 882/2004, да не поставя здравна маркировка върху кланичен труп, може да е предмет само на ограничен съдебен контрол, в рамките на който сезираната юрисдикция може да отмени това решение на всяко основание, поради което то е незаконосъобразно, включително ако ветеринарният лекар е действал с цел, различна от тази, за която са му предоставени правомощия, ако не е приложил адекватните правни критерии или ако решението му е неоснователно или не е подкрепено с достатъчно доказателства.

99

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: