EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62019CJ0564

Решение на Съда (голям състав) от 23 ноември 2021 г.
Наказателно производство срещу IS.
Преюдициално запитване, отправено от Pesti Központi Kerületi Bíróság.
Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива 2010/64/ЕС — Член 5 — Качество на устния и писмения превод — Директива 2012/13/ЕС — Право на информация в наказателното производство — Член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 — Право на информация относно обвинението — Право на устен и писмен превод — Директива 2016/343/ЕС — Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес — Член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Член 267 ДФЕС — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Допустимост — Протест в интерес на закона срещу акт, с който се разпорежда преюдициално запитване — Дисциплинарно производство — Правомощие на висшестоящия съд да обяви за незаконосъобразно преюдициалното запитване.
Дело C-564/19.

Court reports – general – 'Information on unpublished decisions' section

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2021:949

 РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

23 ноември 2021 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива 2010/64/ЕС — Член 5 — Качество на устния и писмения превод — Директива 2012/13/ЕС — Право на информация в наказателното производство — Член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 — Право на информация относно обвинението — Право на устен и писмен превод — Директива 2016/343/ЕС — Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес — Член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Член 267 ДФЕС — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Допустимост — Протест в интерес на закона срещу акт, с който се разпорежда преюдициално запитване — Дисциплинарно производство — Правомощие на висшестоящия съд да обяви за незаконосъобразно преюдициалното запитване“

По дело C‑564/19

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Pesti Központi Kerületi Bíróság (Централен районен съд Пеща, Унгария) с акт от 11 юли 2019 г., постъпил в Съда на 24 юли 2019 г., допълнен с акт от 18 ноември 2019 г., постъпил в Съда същия ден, в рамките на наказателно производство срещу

IS,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: K. Lenaerts, председател, K. Jürimäe, C. Lycourgos, E. Regan, S. Rodin и I. Jarukaitis (докладчик), председатели на състави, J.‑C. Bonichot, P. G. Xuereb, N. Piçarra, L. S. Rossi и A. Kumin, съдии,

генерален адвокат: P. Pikamäe,

секретар: I. Illéssy, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 януари 2021 г.,

като има предвид становищата, представени:

за IS, от A. Pintér и B. Csire, ügyvédek,

за унгарското правителство, от Z. Fehér и R. Kissné Berta, в качеството на представители,

за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman, P. Huurnink и J. Langer, в качеството на представители,

за шведското правителство, първоначално от H. Eklinder, C. Meyer-Seitz, H. Shev, J. Lundberg и A. Falk, а впоследствие от O. Simonsson, H. Eklinder, C. Meyer-Seitz, H. Shev, J. Lundberg, M. Salborn Hodgson, A. M. Runeskjöld и R. Shahsavan Eriksson, в качеството на представители,

за Европейската комисия, първоначално от A. Tokár, H. Krämer и R. Troosters, а впоследствие от A. Tokár, M. Wasmeier и P. J. O. Van Nuffel, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 април 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 2 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ L 280, 2010 г., стр. 1), на член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 2012 г., стр. 1), на член 6, параграф 1 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, на член 267 ДФЕС и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу IS, шведски гражданин от турски произход, за нарушение на нормите от унгарското право относно придобиването или транспортирането на огнестрелни оръжия или боеприпаси.

Правна уредба

Правото на Съюза

Директива 2010/64

3

Съображения 5, 12 и 24 от Директива 2010/64 гласят:

„(5)

Член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи[, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.,] и член 47 от [Хартата] прогласяват правото на справедлив съдебен процес. Член 48, параграф 2 от Хартата гарантира зачитане на правото на защита. Директивата зачита тези права и следва да бъде прилагана в съответствие с това.

[…]

(12)

Настоящата директива […] определя общи минимални правила, които да се прилагат в областта на устния и писмения превод в наказателното производство с оглед укрепване на взаимното доверие между държавите членки.

[…]

(24)

Държавите членки следва да гарантират възможност за упражняване на контрол върху адекватността на предоставения устен и писмен превод, при сезиране на съответните компетентни органи във връзка с конкретен случай“.

4

Член 2 от тази директива е озаглавен „Право на устен превод“ и гласи следното:

„1.   Държавите членки гарантират, че на заподозрени лица или обвиняеми, които не говорят или не разбират езика на съответното наказателно производство, се осигурява незабавно устен превод по време на наказателно производство пред разследващите и съдебните органи, включително по време на разпит от полицията, по време на всички съдебни заседания и на всички необходими междинни изслушвания.

[…]

5.   Държавите членки гарантират, че в съответствие с процедурите, предвидени в националното законодателство, заподозрените лица или обвиняемите имат право да оспорят решение, констатиращо, че устен превод не е необходим, а когато е предоставен устен превод, имат възможност да подадат жалба, че качеството на превода не е достатъчно за гарантиране на справедливо производство.

[…]

8.   Устният превод, предоставен съгласно настоящия член, е достатъчно качествен, за да гарантира справедливо производство, по-специално като се осигури, че заподозрените лица или обвиняемите са запознати с делото, водено срещу тях, и могат да упражнят правото си на защита“.

5

Член 3 от посочената директива е озаглавен „Право на писмен превод на документи от съществено значение“ и предвижда:

„1.   Държавите членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите, които не разбират езика на съответното наказателно производство, се осигурява в разумен срок писмен превод на всички документи, които са от съществено значение за упражняване на правото им на защита и за гарантиране на справедливо производство.

2.   Документите от съществено значение включват всяко решение за лишаване от свобода, всяко повдигнато обвинение или обвинителен акт и всяко съдебно решение.

[…]

5.   Държавите членки гарантират, че в съответствие с процедурите, предвидени в националното законодателство, заподозрените лица или обвиняемите имат право да оспорят решение, констатиращо, че не е необходим писмен превод на документи или на части от тях, а когато е предоставен писмен превод — възможност да подадат жалба, че качеството на превода не е достатъчно за гарантиране на справедливо производство.

[…]

9.   Писменият превод, осигурен съгласно настоящия член, е достатъчно качествен, за да гарантира справедливо производство, по-специално като осигури, че заподозрените лица или обвиняемите са запознати с делото, водено срещу тях, и могат да упражнят правото си на защита“.

6

Член 5 от същата директива е озаглавен „Качество на устния и писмения превод“ и гласи:

„1.   Държавите членки вземат конкретни мерки, за да гарантират, че качеството на устния и писмения превод отговаря на изискванията, посочени в член 2, параграф 8 и член 3, параграф 9.

2.   За да насърчат адекватността на устния и писмения превод и ефективния достъп до тях, държавите членки се стремят да съставят регистър или регистри на независими устни и писмени преводачи с необходимата квалификация. След като бъдат съставени, тези регистри се предоставят, когато е уместно, на разположение на защитника и на съответните органи.

[…]“.

Директива 2012/13

7

Съображения 5, 30 и 34 от Директива 2012/13 гласят:

„(5)

Член 47 от [Хартата] и член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (по-нататък „ЕКПЧ“) провъзгласяват правото на справедлив процес. Член 48, параграф 2 от Хартата гарантира зачитане на правото на защита.

[…]

(30)

Документи и, по целесъобразност, снимков материал, аудио- и видеозаписи, които са от съществено значение за ефективното обжалване, съгласно националното право, на законосъобразността на ареста или задържането на заподозрените лица или обвиняемите, следва да им се предоставят лично или на техните адвокати не по-късно от момента, когато компетентният съдебен орган бъде сезиран да вземе решение относно законосъобразността на ареста или задържането съгласно член 5, параграф 4 от ЕКПЧ, и своевременно, така че да се позволи ефективното упражняване на правото на обжалване на законосъобразността на ареста или задържането.

[…]

(34)

Достъпът до материалите по делото съгласно предвиденото в настоящата директива следва да се предоставя безплатно, без да се засягат разпоредбите на националното право, с които се предвижда заплащане на такси за копия от документи по делото или на разходите за изпращане на материали до заинтересовани лица или до адвокатите им“.

8

Член 1 от тази директива, в който се уточнява нейният предмет, предвижда:

„С настоящата директива се установяват правила относно правото на информация на заподозрените лица или на обвиняемите относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях. С нея също се установяват правила относно правото на информация на лицата, за които е издадена европейска заповед за арест, относно техните права“.

9

Член 3 от посочената директива е озаглавен „Право на информация относно правата“ и гласи следното:

„1.   Държавите членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите се предоставя незабавно информация относно най-малко следните процесуални права, както се прилагат съгласно националното право, с цел да се позволи ефективното им упражняване:

а)

правото на достъп до адвокат;

б)

всяко право на безплатна правна консултация и условията за нейното получаване;

в)

правото на информация относно обвинението в съответствие с член 6;

г)

правото на устен и писмен превод;

д)

правото да запазят мълчание.

2.   Държавите членки гарантират, че информацията, предвидена в параграф 1, се предоставя устно или писмено, на прост и достъпен език, като се отчитат специфичните потребности на заподозрени лица или обвиняеми в уязвимо положение“.

10

Член 4 от същата директива е озаглавен „Декларация за правата при арест“ и предвижда:

„1.   Държавите членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, се предоставя незабавно писмена декларация за правата. На лицата се дава възможност да прочетат декларацията за правата и им се позволява да я запазят през целия период на задържането им.

[…]

5.   Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават декларацията за правата, написана на език, който те разбират. В случай че няма декларация за правата на съответния език, заподозрените лица или обвиняемите се информират устно за техните права на език, който те разбират. След това своевременно им се предоставя декларация за правата на език, който те разбират“.

11

Член 6 от Директива 2012/13 е озаглавен „Право на информация относно обвинението“ и гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават информация относно престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени. Тази информация се предоставя незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита.

2.   Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, са информирани относно основанията за техния арест или задържане, включително за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени.

3.   Държавите членки гарантират, че не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда се предоставя подробна информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъплението, както и формата на участие на обвиняемия.

[…]“.

12

Член 7 от тази директива е озаглавен „Право на достъп до материалите по делото“ и предвижда:

„1.   Когато бъде арестувано и задържано лице на някой от стадиите на наказателното производство, държавите членки гарантират, че документите по конкретния случай, с които разполагат компетентните органи и които са съществени за ефективно обжалване съгласно националното право на законосъобразността на ареста или задържането, са предоставени на арестуваните лица или на техните адвокати.

2.   С цел гарантиране на справедливостта на производството и подготовка на защитата държавите членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите или на техните адвокати се предоставя достъп най-малко до всички доказателствени материали, независимо дали са в полза на заподозрения или обвиняемия или в подкрепа на обвинението, с които разполагат компетентните органи.

[…]“.

13

Съгласно член 8 от посочената директива, озаглавен „Проверка и средства за защита“:

„1.   Държавите членки гарантират, че когато се предоставя информация на заподозрени лица или на обвиняеми съгласно членове 3—6, това се отбелязва в съответствие с процедурата за протоколиране, предвидена в правото на съответната държава членка.

2.   Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите или техните адвокати имат правото да оспорят, в съответствие с процедурите в националното право, евентуалния пропуск или отказ на компетентните органи да им предоставят информацията в съответствие с настоящата директива“.

Директива (ЕС) 2016/343

14

Съображения 1 и 9 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 2016 г., стр. 1) гласят:

„(1)

Презумпцията за невиновност и правото на справедлив съдебен процес са утвърдени в член 47 и член 48 от [Хартата], член 6 от [ЕКПЧ], член 14 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и член 11 от Всеобщата декларация за правата на човека.

[…]

(9)

Целта на настоящата директива е да се укрепи правото на справедлив съдебен процес в наказателното производство посредством установяване на общи минимални правила във връзка с някои аспекти на презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес“.

15

Член 8 от тази директива е озаглавен „Право на лицата да присъстват на съдебния процес“ и предвижда:

„1.   Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат правото да присъстват на съдебния процес срещу тях.

2.   Държавите членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, при условие че:

а)

заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване; или

б)

заподозреният или обвиняемият, след като е бил уведомен за съдебния процес, се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата.

[…]

4.   Когато държавите членки допускат възможността за провеждане на съдебен процес в отсъствието на заподозрения или обвиняемия, но компетентните органи не са в състояние да изпълнят условията, предвидени в параграф 2 от настоящия член, тъй като местонахождението на заподозрения или обвиняемия не може да бъде установено въпреки положените разумни усилия, държавите членки могат да предвидят, че решението може все пак да бъде постановено и изпълнено. В такъв случай държавите членки гарантират, че при информирането на заподозрения или обвиняемия за решението, по-специално когато лицето бъде задържано, то бива информирано и за възможността да обжалва решението и за правото му на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита, в съответствие с член 9.

[…]“.

16

Член 9 от посочената директива е озаглавен „Право на нов съдебен процес“ и предвижда:

„Държавите членки гарантират, че когато заподозреният или обвиняемият не е присъствал на съдебния процес срещу него и условията, предвидени в член 8, параграф 2, не са били изпълнени, засегнатото лице има право на нов процес или на друго правно средство за защита, което позволява ново разглеждане на делото по същество, включително и разглеждане на нови доказателства, и може да доведе до отмяна на първоначалното решение. В тази връзка държавите членки гарантират, че заподозреният или обвиняемият има правото да присъства, да участва ефективно в съответствие с процедурите по националното право, и да упражнява правото си на защита“.

Унгарското право

17

Член 78, параграф 1 от А büntetőeljárásról szóló 2017. évi XC. törvény (Закон № ХС от 2017 г. за приемане на Наказателно-процесуалния кодекс, Magyar Közlöny 2017/90., наричан по-нататък „Наказателно-процесуалният кодекс“) по същество предвижда, че ако страна в наказателното производство желае да използва за целите на това производство език, различен от унгарския, тя има право да използва майчиния си език и да бъде подпомагана от устен преводач.

18

Съгласно член 201, параграф 1 от Наказателно-процесуалния кодекс само устен преводач, който има официална квалификация, може да бъде назначен в това качество в наказателно производство, но ако това не е възможно, може да бъде назначен и устен преводач, който владее съответния език в достатъчна степен.

19

Член 490, параграфи 1 и 2 от този кодекс предвижда по същество, че националният съд може служебно или по искане на страните да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

20

Член 491, параграф 1, буква a) от посочения кодекс гласи по същество, че спряното наказателно производство трябва да бъде възобновено, ако основанията за спиране на производството са отпаднали.

21

Член 513, параграф 1, буква a) от същия кодекс предвижда, че актът за преюдициално запитване не подлежи на обжалване по общия ред.

22

Съгласно член 667, параграф 1 от Наказателно-процесуалния кодекс legfőbb ügyész (Главен прокурор, Унгария) може да сезира Kúria (Върховен съд, Унгария) с „протест в интерес на закона“, за да се установи незаконосъобразността на решенията и определенията на по-долните инстанции.

23

Член 669 от този кодекс предвижда:

„1.   Ако Kúria (Върховен съд) счете за основателен протеста в интерес на закона, той се произнася със съдебно решение, в което установява незаконосъобразността на обжалвания акт, а в противен случай отхвърля протеста с определение.

2.   Когато установи незаконосъобразността на съответния акт, Kúria (Върховен съд) може да оправдае подсъдимия, да отмени наложено принудително лечение, да прекрати производството, да наложи по-леко наказание или да приложи по-лека мярка, да отмени обжалвания акт и при необходимост да върне делото на съответния съд за провеждането на ново производство.

3.   Извън хипотезите, посочени в параграф 2, решението на Kúria (Върховен съд) се свежда само до установяване на незаконосъобразността.

[…]“.

24

Съгласно член 755, параграф 1, буква а), подточка аа) от посочения кодекс, в случай че заподозряно лице или обвиняем, което/който пребивава на известен адрес в чужбина, е надлежно призован(о) и не се яви в съдебното заседание, наказателното производство трябва да продължи в негово отсъствие, ако няма основание за издаване на европейска или международна заповед за арест или ако такава заповед не е издадена, когато прокуратурата не иска налагане на наказание „лишаване от свобода“ или настаняване във възпитателен център под надзор.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

25

Пред запитващия съд, едноличен състав на Pesti Központi Kerületi Bíróság (Централен районен съд Пеща, Унгария), е образувано наказателно производство срещу IS, шведски гражданин от турски произход, за предполагаемо нарушение на нормите от унгарското право относно придобиването, държането, производството, търговията, вноса, износа или транспортирането на огнестрелни оръжия или боеприпаси. Езикът на съдебното производство е унгарски, който подсъдимият не владее. Видно от преюдициалното запитване, подсъдимият може да общува само с помощта на устен преводач.

26

IS е задържан в Унгария на 25 август 2015 г. и е разпитан като „заподозрян“ на същата дата. Преди разпита той е поискал съдействието на адвокат и устен преводач, а по време на разпита, на който адвокатът не е могъл да присъства, той е уведомен за подозренията срещу него. IS отказва да дава обяснения, тъй като не може да се посъветва с адвоката си.

27

По време на разпита разследващият орган използва услугите на устен преводач от шведски език. Според запитващия съд обаче няма никаква информация за начина, по който е бил избран устният преводач и са били проверени неговите умения, нито за това дали устният преводач и IS са можели да се разбират.

28

След разпита IS е освободен. Той пребивава извън Унгария и изпратеното до посочения адрес писмо е върнато с отбелязване „непотърсено“. Запитващият съд уточнява, че на фазата на съдебното производство обаче явяването на подсъдимия в предварителното съдебно заседание е задължително и издаването на национална или европейска заповед за арест е възможно само когато на подсъдимия може да бъде наложено наказание лишаване от свобода. Той отбелязва, че по настоящото дело поисканото от прокурора наказание е глоба и че поради това, ако подсъдимият не се яви на указаната дата, запитващата юрисдикция е длъжна да продължи производството в негово отсъствие.

29

При тези обстоятелства запитващият съд отбелязва, на първо място, че съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2010/64 държавите членки трябва да вземат конкретни мерки, за да гарантират, че качеството на устния и писмения превод отговаря на изискванията, посочени в член 2, параграф 8 и член 3, параграф 9 от тази директива, което означава, че устният превод трябва да бъде достатъчно качествен, за да гарантира справедливо производство, по-специално като се осигури заподозрените лица или обвиняемите да бъдат запознати с делото, водено срещу тях, и да могат да упражнят правото си на защита. Той изтъква още, че съгласно член 5, параграф 2 от същата директива, за да насърчат адекватността на устния и писмения превод и ефективния достъп до тях, държавите членки се стремят да съставят регистър или регистри на независими устни и писмени преводачи с необходимата квалификация.

30

Освен това запитващият съд посочва изискванията по член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 заподозрените лица или обвиняемите незабавно да бъдат информирани писмено на език, който разбират, за техните права, както и за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени.

31

В този контекст той посочва, че в Унгария не съществува официален регистър на писмени и устни преводачи и че в унгарската правна уредба не е уточнено кой и по какви критерии може да бъде назначен в наказателното производство като ad hoc писмен или устен преводач, като е регламентиран само официалният писмен превод на документи. При липса на такава правна уредба нито адвокатът, нито съдът са в състояние да проверят качеството на устния превод. Заподозреният или обвиняемият, който не владее унгарски език, ще бъде уведомен с помощта на устен преводач за подозренията срещу него и за процесуалните му права, когато за първи път е разпитван в това му качество, но ако устният преводач няма необходимите познания, според запитващия съд има вероятност да бъдат нарушени правото на съответното лице да бъде уведомено за правата му и правото му на защита.

32

Така според запитващия съд се поставя въпросът дали унгарската правна уредба и практика са съвместими с Директиви 2012/13 и 2010/64 и дали от правната уредба на Съюза следва, че в случай на несъвместимост не е възможно националният съд да продължи наказателното производство задочно.

33

На второ място, запитващият съд отбелязва, че след влизането в сила на съдебна реформа на 1 януари 2012 г. администрирането и централното управление на съдебната система са възложени на председателя на Országos Bírósági Hivatal (Национална служба на съдебната власт, Унгария, наричан по-нататък „председателят на НССВ“), който се избира от Народното събрание на Унгария за срок от девет години, и че този председател има широки правомощия, включително да взема решения за назначаване на съдии, за определяне на председатели на съдилища и за образуване на дисциплинарни производства срещу съдии.

34

Той уточнява още, че на Országos Bírói Tanács (Национален съдебен съвет, наричан по-нататък „НСС“), чиито членове се избират от съдиите, е възложено да контролира действията на председателя на НССВ и да одобрява неговите решения в определени случаи. На 2 май 2018 г. НСС приема доклад, в който констатира, че председателят на НССВ е нарушил закона с практиката си да обявява за неуспешни, без надлежни мотиви, процедури за заемане на свободни длъжности за съдии и председатели на съдилища, след което в редица случаи да назначава временни председатели на съдилища по свой избор. На 24 април 2018 г. председателят на НССВ обявява, че начинът на функциониране на НСС не е в съответствие със закона, и оттогава отказва да сътрудничи с този орган и неговите членове. НСС неколкократно сигнализира, че председателят на НССВ и назначените от него председатели на съдилища не се съобразяват с правомощията на този орган.

35

Запитващият съд посочва още, че председателят на Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща, Унгария), който се явява апелативна инстанция спрямо запитващата юрисдикция, е бил временно назначен от председателя на НССВ. За да подчертае релевантността на тази информация, запитващият съд уточнява влиянието, което председателят на НССВ може да упражнява върху работата и кариерното развитие на съдиите, включително по отношение на разпределянето на делата, дисциплинарната отговорност и работната среда.

36

В този контекст запитващият съд, като се позовава, от една страна, на известен брой международни становища и доклади, в които се констатира прекалената концентрация на власт в ръцете на председателя на НССВ и липсата на противовес на тази власт, и от друга страна, на практиката на Съда и на Европейския съд по правата на човека, иска да установи дали подобно положение е съвместимо с принципа на независимост на съдебната власт, закрепен в член 19 ДЕС и в член 47 от Хартата. Той иска още да установи дали в такъв контекст висящото пред него производство може да се счита за справедливо.

37

На трето място, запитващият съд посочва, че със законодателно изменение, влязло в сила на 1 септември 2018 г., са увеличени някои допълнителни възнаграждения на прокурорите, а правилата относно възнаграждението на съдиите не са изменени. Вследствие на това за първи път от десетилетия съдиите получават възнаграждение, по-ниско от това на прокурорите от същата категория, имащи същия ранг и прослужено време. НСС критикува това положение пред унгарското правителство, което обещава да проведе реформа на заплатите най-късно до 1 януари 2020 г., но все още не е представен законопроектът в този смисъл, вследствие на което възнагражденията на съдиите не са били изменяни от 2003 г. насам. Поради това запитващият съд си задава въпроса дали с оглед по-специално на инфлацията и увеличението на средната заплата в Унгария през годините липсата на индексиране на възнагражденията на съдиите в дългосрочен план не е равнозначна на намаляването им и дали тази последица не произтича от съзнателната воля на унгарското правителство да ги постави в по-неблагоприятно положение спрямо прокурорите. Освен това според запитващия съд практиката председателят на НССВ и председателите на съдилища по свое усмотрение да отпускат на някои съдии премии и допълнителни плащания, чийто размер понякога е много висок с оглед на основното възнаграждение на съдиите, нарушава по общ и систематичен начин принципа на независимост на съдебната власт.

38

При тези обстоятелства Pesti Központi Kerületi Bíróság (Централен районен съд Пеща, Унгария) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

а)

Трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 от Директива 2010/64 да се тълкуват в смисъл, че за да гарантира правото на справедлив съдебен процес на подсъдимите, които не владеят езика на производството, държавата членка трябва да състави регистър на независими устни и писмени преводачи с необходимата квалификация, или, при липса на такъв, да гарантира по друг начин възможността за упражняване на контрол върху адекватното качество на устния превод в съдебното производство?

б)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако в конкретния случай поради липса на адекватно качество на устния превод не може да се установи дали подсъдимият е информиран за предмета на разследването или на обвинението срещу него, трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 да се тълкуват в смисъл, че при тези обстоятелства производството не може да бъде продължено като задочно?

2)

а)

Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, предвиден в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, в член 47 от [Хартата] и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че е налице нарушение на посочения принцип, ако председателят на [НССВ], натоварен с функциите по централно управление на съдилищата и назначен от Парламента — единственият, пред който той носи отговорност и който може да го освободи от длъжност — назначава председатели на съдилища, чиито правомощия са свързани по-специално с разпределението на делата, образуването на дисциплинарни производства срещу съдии и тяхното атестиране, като заобикаля процедурата за избор измежду представените кандидатури, постоянно игнорира становището на компетентните органи за самоуправление на съдиите и използва възможността за временно пряко назначаване?

б)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако съдията, разглеждащ дадено дело, има основателни причини да се страхува, че ще му бъдат причинени неоправдани вреди поради правораздавателните или административните му дейности, трябва ли посоченият принцип да се тълкува в смисъл, че не е гарантиран справедлив съдебен процес?

3)

а)

Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, предвиден в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, в член 47 от [Хартата] и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че не е в съответствие с посочения принцип положение, при което, за разлика от прилаганата през предходните десетилетия практика, от 1 септември 2018 г. насам унгарските съдии получават съгласно закона възнаграждение, по-ниско от това на прокурорите от съответната категория, имащи същия ранг и прослужено време, и ако се отчита икономическото положение в страната, заплатите им като цяло не съответстват на значимостта на изпълняваните от тях функции, като се има предвид по-специално практиката на административните ръководители да предоставят премии по свое усмотрение?

б)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли посоченият принцип на независимост на съдебната власт да се тълкува в смисъл, че при такива обстоятелства не може да се гарантира правото на справедлив съдебен процес?“.

39

С акт от 18 ноември 2019 г. (наричан по-нататък „допълнителното преюдициално запитване“) запитващият съд отправя искане да допълни първоначалното си преюдициално запитване.

40

Видно от допълнителното преюдициално запитване, на 19 юли 2019 г. на основание член 667 от Наказателно-процесуалния кодекс главният прокурор подава протест в интерес на закона пред Kúria (Върховен съд) срещу първоначалното преюдициално запитване. От допълнителното преюдициално запитване следва също, че с решение от 10 септември 2019 г. Kúria (Върховен съд) обявява първоначалното преюдициално запитване за незаконосъобразно, тъй като по същество поставените въпроси били неотносими за разрешаването на спора в главното производство (наричано по-нататък „решението на Kúria“).

41

Запитващият съд посочва, че видно от решението на Kúria, целта на системата на преюдициалното запитване, установена с член 267 ДФЕС, не е Съдът да се произнася по въпроси, свързани с конституционния ред на държава членка, а да се произнася по въпроси относно правото на Съюза, така че да гарантира еднаквото му тълкуване в рамките на Европейския съюз. Освен това съгласно посоченото решение спирането на наказателното производство е допустимо само за целите на постановяването на окончателен акт, с който да бъде решен въпросът за вината на подсъдимия. Според Kúria (Върховен съд) обаче преюдициалните въпроси, както са формулирани от запитващия съд в първоначалното му преюдициално запитване, не са релевантни за преценката на вината на IS, поради което запитването е незаконосъобразно. В решението си Kúria (Върховен съд) се позовава и на предходните си принципни решения, съгласно които не следва да се отправя преюдициално запитване, за да се установи, че приложимото унгарско право не е в съответствие с основните принципи, защитавани от правото на Съюза.

42

Според запитващия съд, макар решението на Kúria само да установява незаконосъобразността на първоначалното преюдициално запитване, без да отменя самия акт за преюдициално запитване, това решение, постановено в производство по протест в интерес на закона, ще има съществено отражение върху последващата практика на по-нисшестоящите съдилища, като се има предвид, че тези протести имат за цел да се хармонизира националната съдебна практика. Поради това съществува опасност решението на Kúria да има в бъдеще възпиращо действие за съдиите от по-нисшестоящите съдилища, които възнамеряват да сезират Съда с преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС.

43

Освен това запитващият съд си задава въпроса за по-нататъшния ход на висящото пред него наказателно производство, което понастоящем е спряно, и смята, че този ход зависи от това дали решението на Kúria е незаконосъобразно или не.

44

Всъщност първата възможност е Kúria (Върховен съд) да е имал основание да разгледа преюдициалното запитване и да го обяви да незаконосъобразно. В този случай запитващият съд трябва да разгледа възможността да продължи хода на делото по главното производство, тъй като съгласно член 491, параграф 1, буква a) от Наказателно-процесуалния кодекс, ако отпадне основанието за спиране на производството, съдът го възобновява. Според запитващия съд в унгарското право няма правна норма, която да предвижда какво следва да се предприеме, когато производството е спряно незаконосъобразно. По аналогия обаче тази разпоредба от Наказателно-процесуалния кодекс би могла да се тълкува в смисъл, че в подобен случай трябва да се приеме, че съдът е длъжен да възобнови производството по делото.

45

Другата възможност е Kúria (Върховен съд) неправилно да е обявил запитването за незаконосъобразно и в този случай по-нисшестоящият съд би трябвало да не се съобразява с решението на този върховен съд, доколкото е в противоречие с правото на Съюза, въпреки конституционните правомощия на последния съд с оглед на гарантиране на еднаквото тълкуване и прилагане на националното право.

46

Освен това решението на Kúria се основава на национална съдебна практика, съгласно която съответствието на унгарското право с правото на Съюза не може да бъде предмет на преюдициално запитване. Подобна съдебна практика е в противоречие с принципа на предимство на правото на Съюза и с практиката на Съда.

47

Запитващият съдия добавя, че на 25 октомври 2019 г. председателят на Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща) образува дисциплинарно производство срещу него по същите мотиви като посочените в решението на Kúria.

48

Вследствие на предоставена от унгарското правителство информация, че това производство е прекратено, Съдът отправя въпрос до запитващия съд. В отговора си от 10 декември 2019 г. последният потвърждава, че с документ от 22 ноември 2019 г. председателят на Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща) оттегля акта, с който се иска образуването на това дисциплинарно производство.

49

Същевременно запитващият съд посочва, че не възнамерява да изменя допълнителното преюдициално запитване в това отношение, тъй като опасенията му не са свързани с образуването на дисциплинарно производство срещу него самия, а по-скоро със самата възможност за образуване на такова производство в подобни обстоятелства.

50

Всъщност според отправилия запитването съдия нито прекият му ръководител, нито председателят на наказателната колегия на Pesti Központi Kerületi Bíróság (Централен районен съд Пеща) са поставили под въпрос качеството на работата му като съдия, поради което единственото основание за това дисциплинарно производство е съдържанието на първоначалния акт за преюдициално запитване.

51

При тези обстоятелства Pesti Központi Kerületi Bíróság (Централен районен съд Пеща) решава да отправи до Съда следните два допълнителни преюдициални въпроса:

4)

а)

Трябва ли разпоредбата на член 267 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че ѝ противоречи решение от националната съдебна практика, по силата на което в производство за уеднаквяване на съдебната практика на държавата членка Върховният съд на последната квалифицира като незаконосъобразно определението на нисшестоящия съд, с което започва преюдициалното производство, без да се засягат правните последици от разглежданото определение?

б)

При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, буква а), трябва ли член 267 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция не трябва да взема предвид решенията на висшестоящия съд в противен смисъл и принципните позиции, приети в интерес на единството на правото?

в)

При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а), може ли в такъв случай спряното наказателно производство да бъде възобновено, при положение че преюдициалното производство е в ход?

5)

Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че с оглед на член 267 ДФЕС този принцип е нарушен, когато срещу съдия е образувано дисциплинарно производство, с довода че е започнал преюдициално производство?“.

По искането за разглеждане по реда на бързото производство

52

В допълнителното преюдициално запитване запитващият съд също така моли преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на бързото производство на основание член 105 от Процедурния правилник на Съда. В подкрепа на молбата си той изтъква, че провеждането на бързо производство е обосновано по-специално с оглед на това, че решението на Kúria и образуваното срещу него дисциплинарно производство могат да породят изключително отрицателен възпиращ ефект, който би могъл да има отражение върху всяко решение за евентуално започване на преюдициално производство по член 267 ДФЕС в бъдеще в Унгария.

53

Член 105, параграф 1 от Процедурния правилник предвижда, че по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързо производство, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове.

54

В това отношение е важно да се припомни, че такова бързо производство е процесуален способ, който се прилага в случай на необходимост от незабавно произнасяне. Впрочем от практиката на Съда следва и че бързото производство може да не се приложи, когато това би било трудно изпълнимо поради чувствителния и сложен характер на поставените от делото правни въпроси, особено когато не е подходящо да се съкращава писмената фаза на производството пред Съда (решение от 18 май 2021 г., Asociaţia Forumul Judecătorilor din România и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 103 и цитираната съдебна практика).

55

В случая с акт от 19 декември 2019 г., след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат, председателят на Съда отхвърля искането за разглеждане по реда на бързото производство. Всъщност, както следва от точка 48 от настоящото решение, актът, с който се образува дисциплинарното производство срещу отправилия запитването съдия, е оттеглен. Освен това наказателното производство не се отнася до лице, на което е наложена мярка за лишаване от свобода.

56

При тези обстоятелства от така предоставените от запитващата юрисдикция данни и разяснения не следва, че настоящото дело, по което освен това, както е видно от точка 52 от настоящото решение, се поставят въпроси от особено чувствителен и сложен характер, е толкова неотложно, че да е обосновано по изключение отклонение от общите процесуални норми, приложими за преюдициалните производства.

По преюдициалните въпроси

По четвъртия въпрос

57

С четвъртия си въпрос, който следва да бъде разгледан на първо място, запитващият съд иска по същество да се установи дали член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вследствие на протест в интерес на закона върховен съд на държава членка да установи незаконосъобразността на преюдициално запитване, отправено до Съда от по-нисшестоящ съд на основание на посочената разпоредба, без обаче да засяга правните последици на съдържащия запитването акт, и ако е така, дали принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че изисква по-нисшестоящият съд да не се съобразява с подобно решение на върховния съд.

По допустимостта

58

Унгарското правителство поддържа, че четвъртият въпрос е недопустим, тъй като изложените в допълнителното преюдициално запитване мотиви относно необходимостта от тълкуване на правото на Съюза са ирелевантни за решаването на спора в главното производство, по-специално предвид факта, че решението на Kúria няма правно действие по отношение на акта за преюдициално запитване. Освен това изложените от запитващия съд предположения относно последиците, които това решение би могло да има в бъдеще за преюдициалните производства, се основавали на бъдещи и хипотетични събития и поради това тези предположения също били ирелевантни за изхода на главното производство.

59

Като начало следва да се припомни, че предвиденото в член 267 ДФЕС преюдициално производство създава тясно сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, основано на разпределение на функциите помежду им, и съставлява способ, посредством който Съдът предоставя насоките за тълкуване на правото на Съюза, необходими на националните юрисдикции за решаване на споровете, с които са сезирани (вж. в този смисъл решение от 21 юни 2007 г., Omni Metal Service, C‑259/05, EU:C:2007:363, т. 16 и цитираната съдебна практика).

60

Съгласно постоянната практика на Съда в рамките на това сътрудничество само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 24 ноември 2020 г., Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи), C‑510/19, EU:C:2020:953, т. 25 и цитираната съдебна практика).

61

От това следва, че въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, по презумпция са релевантни. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 24 ноември 2020 г., Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи), C‑510/19, EU:C:2020:953, т. 26 и цитираната съдебна практика).

62

Доколкото в случая запитващият съд иска да установи какъв трябва да е по-нататъшният ход на образуваното пред него наказателно производство, ако трябва да се приеме, че решението на Kúria е в противоречие с правото на Съюза, следва да се констатира, че макар това решение да не отменя или изменя преюдициалното запитване, нито пък да задължава запитващия съд да оттегли или измени запитването си, то не е без последици за него и за наказателното производство пред него.

63

Всъщност, когато този върховен съд квалифицира като незаконосъобразно отправеното от по-нисшестоящ съд преюдициално запитване, тази квалификация неизбежно има последици за последния съд, дори да не поражда преки последици за действителността на акта за преюдициално запитване. В този смисъл в случая запитващият съд трябва по-специално да реши дали поддържа преюдициалните си въпроси и следователно същевременно да реши дали поддържа решението си да спре производството, което Kúria (Върховен съд) по същество е счел за незаконосъобразно, или напротив, да оттегли въпросите си с оглед на решението на последния и да възобнови наказателното производство.

64

Освен това, както е видно от акта за преюдициално запитване, решението на Kúria е публикувано в официален сборник на принципните решения с оглед на гарантиране на еднаквото тълкуване и прилагане на националното право.

65

При такива обстоятелства запитващият съд трябва също така да прецени дали, ако реши да поддържа първоначалното си преюдициално запитване, няма да създаде възможност актът, с който ще се произнесе по съществото на спора в главното производство, да бъде обжалван на основанието, че в хода на производството този съд е постановил определение за отправяне на преюдициално запитване, което е обявено за незаконосъобразно от Kúria (Върховен съд).

66

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се констатира, че четвъртият въпрос не може да се счита за ирелевантен за изхода на главното производство и следователно е допустим.

По същество

67

Що се отнася, на първо място, до въпроса дали член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вследствие на протест в интерес на закона върховен съд на държава членка да установи незаконосъобразността на преюдициално запитване, отправено до Съда от по-нисшестоящ съд на основание на посочената разпоредба, без обаче да засяга правните последици на съдържащия запитването акт, е важно да се припомни, че ключовият елемент в правораздавателната система, установена с Договорите, е производството за преюдициално запитване, предвидено в член 267 ДФЕС — разпоредба, която с установяването на диалог между съдилища, а именно между Съда и юрисдикциите на държавите членки, има за цел да осигури еднообразното тълкуване на правото на Съюза, като по този начин дава възможност да се осигури неговата безпротиворечивост, пълното му действие и автономията му, както и, в последна сметка, присъщия на това право характер, установен по силата на Договорите (вж. в този смисъл решение от 2 март 2021 г., A.B. и др. (Назначаване на съдиите във Върховния съд — Жалби), C‑824/18, EU:C:2021:153, т. 90 и цитираната съдебна практика).

68

В това отношение Съдът многократно е постановявал, че националните юрисдикции имат най-широко право да сезират Съда с въпрос относно тълкуването на релевантните разпоредби от правото на Съюза, а действащите като последна инстанция юрисдикции са длъжни да го сезират, освен в случаите, изрично признати в практиката на Съда като изключения (решение от 5 април 2016 г., PFE, C‑689/13, EU:C:2016:199, т. 32 и цитираната съдебна практика).

69

Всъщност това право, съответно задължение, е присъщо на системата на сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, установена с член 267 ДФЕС, както и на ролята на отговорни за прилагането на правото на Съюза съдилища, която посочената разпоредба отрежда на националните юрисдикции (решение от 5 април 2016 г., PFE, C‑689/13, EU:C:2016:199, т. 33).

70

Следователно, когато националната юрисдикция приеме, че в делото, с което е сезирана, възниква въпрос относно тълкуването или валидността на правото на Съюза, в зависимост от случая тя има право или е длъжна да отправи преюдициално запитване до Съда, без да е възможно национални законодателни норми или установени в националната съдебна практика правила да възпрепятстват упражняването на това право, съответно изпълнението на това задължение (решение от 5 април 2016 г., PFE, C‑689/13, EU:C:2016:199, т. 34).

71

В настоящия случай, макар с решението на Kúria само да се установява незаконосъобразността на първоначалното преюдициално запитване и да не се отменя съдържащият това запитване акт, нито пък да се задължава запитващият съд да оттегли това запитване и да възобнови главното производство, Kúria (Върховен съд), упражнявайки контрол за законосъобразност на същото запитване от гледна точка на член 490 от Наказателно-процесуалния кодекс, е упражнил, както отбелязва и генералният адвокат в точка 43 от заключението си, контрол върху първоначалното преюдициално запитване, сходен с този, който Съдът упражнява, за да установи дали дадено преюдициално запитване е допустимо.

72

Макар член 267 ДФЕС да допуска акт за преюдициално запитване да подлежи на обжалване съгласно националното право, решение на върховен съд, с което преюдициалното запитване е обявено за незаконосъобразно, тъй като поставените въпроси не са релевантни и необходими за разрешаването на спора по главното производство, е несъвместимо с този член, тъй като единствено в правомощията на Съда е да проверява тези обстоятелства при преценка на допустимостта на преюдициалните въпроси, както следва от практиката на Съда, припомнена в точки 60 и 61 от настоящото решение (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2008 г., Cartesio, C‑210/06, EU:C:2008:723, т. 9396).

73

Освен това, както посочва генералният адвокат в точка 48 от заключението си, ефективното прилагане на правото на Съюза би било застрашено, ако изходът от обжалването пред най-висшата национална инстанция може да има за последица да възпре националния съд, разглеждащ спор, по отношение на който се прилага правото на Съюза, да упражни предоставеното му по член 267 ДФЕС право да отправи до Съда въпросите относно тълкуването или валидността на правото на Съюза, за да му даде възможност да прецени дали дадена национална норма е съвместима с него (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2010 г., Melki и Abdeli, C‑188/10 и C‑189/10, EU:C:2010:363, т. 45 и цитираната съдебна практика).

74

Всъщност, макар Kúria (Върховен съд) да не е задължил запитващия съд да оттегли първоначалното преюдициално запитване, в решението си този върховен съд все пак е приел запитването за незаконосъобразно. Подобна констатация за незаконосъобразност обаче може да отслаби както тежестта на отговорите, които Съдът ще даде на запитващия съд, така и решението, което последният ще постанови с оглед на тези отговори.

75

В допълнение това решение на Kúria (Върховен съд) може да подтикне унгарските съдилища да се въздържат от отправяне на преюдициални въпроси до Съда, за да се избегне възможността преюдициалните им запитвания да бъдат оспорени от една от страните въз основа на посоченото решение или срещу тях да бъде подаден протест в интерес на закона.

76

В това отношение следва да се припомни, че що се отнася до механизма на преюдициалните запитвания, „бдителността на заинтересованите частноправни субекти във връзка със защитата на техните права допринася за ефективен контрол в допълнение към контрола по членове [258 ДФЕС и 259 ДФЕС], възложен на Комисията и на държавите членки“ (решение от 5 февруари 1963 г., van Gend & Loos, 26/62, EU:C:1963:1, стр. 6). Ограниченията при упражняването от националните съдилища на предоставеното им с член 267 ДФЕС правомощие биха довели до ограничаване на ефективната съдебна защита на правата, които частноправните субекти черпят от правото на Съюза.

77

Следователно решението на Kúria засяга правомощията, признати на националните юрисдикции с член 267 ДФЕС, а с това и ефективността на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с механизма на преюдициалното запитване (вж. по аналогия решение от 5 юли 2016 г., Огнянов, С‑614/14, EU:C:2016:514, т. 25).

78

Що се отнася, на второ място, до въпроса дали принципът на предимство на правото на Съюза изисква националният съд, който е сезирал Съда с преюдициално запитване, което върховният съд на съответната държава членка е обявил за незаконосъобразно, без обаче да засегне правните последици на акта за преюдициално запитване, да не се съобразява с такова решение на върховния съд, следва да се припомни, първо, че съгласно постоянната практика на Съда принципът на предимство на правото на Съюза утвърждава върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки. Този принцип съответно задължава всички институции на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на Съюза, като правото на държавите членки не може да накърнява признатото действие на тези различни норми на територията на посочените държави (решение от 18 май 2021 г., Asociaţia Forumul Judecătorilor din România и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 244 и цитираната съдебна практика).

79

В този смисъл Съдът многократно е постановявал, че по силата на принципа на предимство на правото на Съюза позоваването от държава членка на разпоредби на националното право, макар и да са конституционни, не би могло да засегне единството и ефективността на правото на Съюза. Всъщност в съответствие с трайно установената съдебна практика действието на принципа на предимство на правото на Съюза обвързва всички органи на дадена държава членка, в частност без националните разпоредби, в това число и конституционни, относно разпределението на правораздавателната компетентност да могат да са пречка за това (решение от 18 май 2021 г., Asociaţia Forumul Judecătorilor din România и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 245 и цитираната съдебна практика).

80

Второ, видно от постоянната съдебна практика, съответната национална юрисдикция следва да остави без приложение национална разпоредба, която препятства провеждането на производството по член 267 ДФЕС, без да е необходимо да иска или да изчаква премахването на националната разпоредба по законодателен или друг конституционен ред (решение от 2 март 2021 г., A.B. и др. (Назначаване на съдиите във Върховния съд — Жалби), C‑824/18, EU:C:2021:153, т. 141 и цитираната съдебна практика).

81

От това следва, че принципът на предимство на правото на Съюза изисква по-нисшестоящият съд да не се съобрази с решение на върховния съд на съответната държава членка, ако счита, че то засяга предоставените му с член 267 ДФЕС правомощия, а оттам и ефективността на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с механизма на преюдициалното запитване. Следва да се уточни, че с оглед на обхвата на тези правомощия от евентуалната констатация на Съда в решението му по преюдициалното запитване, че отправените до него от по-нисшестоящия съд преюдициални въпроси са изцяло или частично недопустими, не може да бъдат изведени съображения в подкрепа на необходимостта от съобразяване с решението на върховния съд.

82

С оглед на изложените по-горе съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, от една страна, че член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вследствие на протест в интерес на закона върховен съд на държава членка да установи незаконосъобразността на преюдициално запитване, отправено до Съда от по-нисшестоящ съд на основание на посочената разпоредба, тъй като поставените въпроси не са релевантни и необходими за решаването на спора в главното производство, без обаче да засяга правните последици на съдържащия запитването акт, и от друга страна, че принципът на предимство на правото на Съюза изисква по-нисшестоящият съд да не се съобразява с подобно решение на националния върховен съд.

По петия въпрос

83

С петия си въпрос, който следва да бъде разгледан на второ място, запитващият съд иска по същество да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата и член 267 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат срещу национален съдия да бъде образувано дисциплинарно производство, с довода че е отправил до Съда преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС.

По допустимостта

84

Унгарското правителство и Комисията повдигат възражение за недопустимост на петия въпрос. Унгарското правителство поддържа по същество, че дисциплинарното производство, което е образувано срещу запитващия съдия, но впоследствие решението за него е оттеглено и то е прекратено, е ирелевантно, тъй като не могат да бъдат определени последиците от него за правораздавателната функция на запитващия съд. Колкото до Комисията тя твърди по същество, че посоченият въпрос не е релевантен за разрешаването на спора в главното производство и че при всички положения запитващият съд не е предоставил никаква информация относно отражението на образуването на дисциплинарното производство върху по-нататъшния ход на наказателното производство пред него.

85

В това отношение и с оглед на вече припомнената в точки 60 и 61 от настоящото решение съдебна практика е важно да се подчертае, че в отговора от 10 декември 2019 г. на отправеното до него от Съда искане за информация запитващият съд уточнява, че въпреки прекратяването на образуваното срещу него дисциплинарно производство въпросът му остава релевантен, тъй като опасенията му са свързани със самата възможност за образуване на дисциплинарно производство в подобни обстоятелства и следователно не зависят от това дали е продължил ходът на това производство.

86

Освен това следва да се констатира, че четвъртият и петият преюдициален въпрос са тясно свързани. Всъщност, видно от допълнителното преюдициално запитване, председателят на Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща) приема акта, с който иска да бъде образувано дисциплинарно производство срещу запитващия съд, именно поради решението на Kúria, с което първоначалното преюдициално запитване е обявено за незаконосъобразно. В този смисъл с петия си въпрос запитващият съд иска по същество да установи дали може да не се съобрази с решението на Kúria, когато се произнася по същество в главното производство, без да има основателни опасения, че в такъв случай образуваното срещу него въз основа на решението на Kúria дисциплинарно производство ще бъде възобновено.

87

Следователно, както по четвъртия въпрос, и тук запитващият съд е изправен пред процесуална пречка, произтичаща от прилагането спрямо него на национална правна уредба, като той трябва да премахне тази пречка, преди да може да разреши спора в главното производство без външна намеса и следователно, в съответствие с член 47 от Хартата, напълно независимо (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии), C‑658/18, EU:C:2020:572, т. 46 и цитираната съдебна практика). Всъщност той се пита какъв трябва да бъде по-нататъшният ход по главното производство вследствие на решението на Kúria, с което първоначалното преюдициално запитване е обявено за незаконосъобразно и което също така е послужило като основание за образуването на дисциплинарно производство срещу него. В това отношение настоящото дело се различава от делата, по които е постановено решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny (C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234), в които отговорите на поставените на Съда въпроси относно тълкуването на правото на Съюза не са били необходими на съответните запитващи юрисдикции, за да разрешат процесуални въпроси от националното право, преди да могат да се произнесат по съществото на споровете, с които са сезирани.

88

От това следва, че петият въпрос е допустим.

По същество

89

В началото следва да се отбележи, че петият въпрос се отнася до тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата и член 267 ДФЕС. От мотивите на акта за преюдициално запитване следва обаче, че както вече бе посочено по същество в точки 86 и 87 от настоящото решение, този въпрос се поставя във връзка с трудност от процесуално естество, която трябва да бъде отстранена, преди запитващият съд да може да се произнесе по съществото на спора в главното производство, и която поставя под въпрос правомощията, с които този съд разполага в производството по член 267 ДФЕС. Ето защо петият въпрос следва да бъде разгледан само с оглед на член 267 ДФЕС.

90

В това отношение и с оглед на практиката на Съда, припомнена в точки 68—70 и 72 от настоящото решение, е важно да се подчертае, че Съдът вече е постановил, че няма как да бъдат допуснати национални разпоредби, от които следва, че спрямо националните съдии могат да бъдат образувани дисциплинарни производства вследствие на факта, че са отправили преюдициално запитване до Съда. Всъщност самата възможност спрямо даден съдия евентуално да бъде образувано дисциплинарно производство за това, че е направил такова запитване или е решил да поддържа това запитване, след като го е отправил, може да накърни ефективното упражняване от съответните национални съдии на правото да сезират Съда и на функцията им да прилагат правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 58 и цитираната съдебна практика и от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите), C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 227).

91

Освен това невъзможността спрямо тези съдии да се предвиждат производства или дисциплинарни наказания за това, че са упражнили това право да сезират Съда с преюдициално запитване, което е изключително тяхно правомощие, представлява гаранция, неразривно свързана с тяхната независимост — независимост, която по-специално е от основно значение за правилното функциониране на системата за съдебно сътрудничество, въплътена в предвидения в член 267 ДФЕС механизъм на преюдициалното запитване (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 59 и цитираната съдебна практика).

92

Освен това следва да се отбележи, че образуването на дисциплинарно производство, с довода че националният съд е решил да сезира Съда с преюдициално запитване, може да възпре всички национални съдилища да отправят такива запитвания, а това би могло да застраши еднаквото прилагане на правото на Съюза.

93

С оглед на гореизложеното на петия въпрос следва да се отговори, че член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска срещу национален съдия да бъде образувано дисциплинарно производство, с довода че е отправил до Съда преюдициално запитване на основание на тази разпоредба.

По първия въпрос

По допустимостта

94

Според унгарското правителство, както констатира Kúria (Върховен съд), в главното производство се разглежда казус, чиято преценка е проста от фактическа и правна страна и който по естеството си не изисква тълкуване на правото на Съюза. Като се позовава на решението на Kúria, това правителство поддържа най-общо, че в образуваното пред запитващия съд наказателно производство няма никакви факти или обстоятелства, които да позволяват да се направи извод за нарушение на разпоредбите, уреждащи използването на езици в хода на това производство, или за неизпълнение от страна на работещите по случая органи и от които запитващият съд да може да заключи, че е необходимо тълкуване на правото на Съюза. Тъй като в главното производство не се поставял конкретно никакъв реален проблем, що се отнася до качеството на устния превод, първата част от този въпрос имала хипотетичен характер и поради това не било нито необходимо, нито възможно Съдът да даде отговор по нея. По подобен начин, предвид фактите по главното производство не било необходимо да се отговаря и на втората част от този въпрос, тъй като според посоченото правителство с оглед на фактите, установени от Kúria (Върховен съд) въз основа на преписката по разследването, може да се констатира, че подсъдимият е разбрал повдигнатите срещу него обвинения.

95

В това отношение и с оглед на практиката на Съда, посочена в точки 60 и 61 от настоящото решение, следва да се отбележи, че в първоначалното преюдициално запитване запитващият съд ясно излага обстоятелствата, при които е решил да постави този въпрос, и мотивите, поради които го е поставил. Всъщност, както следва от точки 25—28 от настоящото решение, пред запитващия съд се провежда задочно наказателно производство срещу роден в Турция шведски гражданин, обвинен в нарушение на унгарското законодателство относно огнестрелните оръжия и боеприпасите, след като е проведено разследване, в хода на което той е разпитан от полицейските органи в присъствието на преводач от шведски език, но без съдействието на адвокат, макар да става въпрос за разпита, по време на който е уведомен, че е заподозрян в извършването на нарушения на посоченото национално законодателство. В този смисъл спорът в главното производство има очевидна връзка с разпоредбите на Директиви 2010/64 и 2012/13, до които се отнася първият въпрос.

96

Освен това, що се отнася до довода на унгарското правителство, че в главното производство се разглежда казус, чиято преценка е проста от фактическа и правна страна и който следователно не изисква тълкуване на правото на Съюза, поради което преюдициалното запитване не е необходимо, достатъчно е, от една страна, да се припомни, както следва от посочената в точка 60 от настоящото решение съдебна практика, че само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. От друга страна, подобно обстоятелство не би могло да попречи на националния съд да постави на Съда преюдициален въпрос и не води до недопустимост на така поставения въпрос (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Ubezpieczeniowy Fundusz Gwarancyjny, C‑383/19, EU:C:2021:337, т. 33 и цитираната съдебна практика).

97

Поради това следва да се констатира, че първият въпрос е допустим.

По същество

98

Като начало следва да се отбележи, че в първия въпрос се посочва член 6, параграф 1 ДЕС. При все това, като се изключи общото позоваване на приложимостта на Хартата, тази разпоредба не е в подкрепа на съображенията на запитващия съд, видни от мотивите на първоначалното преюдициално запитване. Освен това става въпрос за обща разпоредба, с която Съюзът признава, че Хартата има същата юридическа сила като Договорите, в която се уточнява, че разпоредбите на Хартата не разширяват по никакъв начин определените в Договорите области на компетентност на Съюза, и се пояснява методът за тълкуване на съдържащите се в Хартата права, свободи и принципи. При това положение тази разпоредба е видимо ирелевантна за анализа на първия въпрос.

99

Съгласно постоянната практика на Съда обаче може да се наложи той да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (решение от 7 август 2018 г., Smith, C‑122/17, EU:C:2018:631, т. 34 и цитираната съдебна практика).

100

Съгласно член 48, параграф 1 от Хартата всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му в съответствие със закона. Освен това член 48, параграф 2 от Хартата предвижда, че на всеки обвиняем се гарантира зачитане на правото на защита.

101

В това отношение следва да се посочи, че в член 52, параграф 3 от Хартата се уточнява, че доколкото тя съдържа права, съответстващи на тези, гарантирани от ЕКПЧ, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената конвенция. При все това съгласно разясненията относно член 48 от Хартата, които съгласно член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата трябва да се взимат предвид при тълкуването на последната, посоченият член 48 съответства на член 6, параграфи 2 и 3 от ЕКПЧ. Следователно Съдът трябва да гарантира, че даденото от него тълкуване на член 48 от Хартата осигурява равнище на защита, което съответства на гарантираното от член 6 от ЕКПЧ, както е тълкуван от Европейския съд по правата на човека (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Gambino и Hyka, C‑38/18, EU:C:2019:628, т. 39 и цитираната съдебна практика).

102

При това положение с първата част от първия си въпрос запитващият съд иска по същество да се установи дали член 5 от Директива 2010/64 трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да съставят регистър на независими писмени и устни преводачи или да гарантират по друг начин възможността за упражняване на контрол върху адекватното качество на устния превод в съдебното производство.

103

В това отношение следва да се отбележи, че член 5, параграф 2 от Директива 2010/64 предвижда, че „държавите членки се стремят да съставят регистър или регистри на независими устни и писмени преводачи с необходимата квалификация“.

104

Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 2 септември 2015 г., Surmačs, C‑127/14, EU:C:2015:522, т. 28 и от 16 ноември 2016 г., DHL Express (Austria), C‑2/15, EU:C:2016:880, т. 19).

105

Видно от самия текст на тази разпоредба, в която е използван глаголът „стремя се“, създаването на регистър на независими писмени или устни преводачи с необходимата квалификация е по-скоро изискване от програмно естество, отколкото задължение за резултат, което впрочем само по себе си не поражда пряко действие.

106

В подкрепа на това буквално тълкуване са контекстът, в който се вписва посочената разпоредба, и преследваните с Директива 2010/64 цели.

107

Съгласно съображение 12 от тази директива тя определя общи минимални правила, които да се прилагат в областта на устния и писмения превод в наказателното производство.

108

В съответствие със съображение 17 от посочената директива подобни правила следва да гарантират, че съществува безплатна и достатъчна езикова помощ, позволяваща на заподозрените лица или обвиняемите, които не говорят или не разбират езика на наказателното производство, пълноценно да упражняват правото си на защита, с цел осигуряване на справедливо производство.

109

Що се отнася до качеството на устния и писмения превод, в съображение 24 от Директива 2010/64 се посочва, че държавите членки следва да гарантират възможност за упражняване на контрол върху адекватността му при сезиране на съответните компетентни органи във връзка с конкретен случай. Освен това член 5, параграф 1 от Директива 2010/64 предвижда, че държавите членки вземат конкретни мерки, за да гарантират, че качеството на устния и писмения превод отговаря на изискванията, посочени в член 2, параграф 8 от тази директива, а в последната разпоредба се уточнява, че устният превод трябва да е „достатъчно качествен, за да гарантира справедливо производство, по-специално като се осигури, че заподозрените лица или обвиняемите са запознати с делото, водено срещу тях, и могат да упражнят правото си на защита“.

110

Видно от тези разпоредби и съображения, независимо от конкретните правила за прилагане на член 5 от Директива 2010/64, тази директива изисква държавите членки да приемат „конкретни мерки“, които да гарантират, че устният превод е „достатъчно качествен“, така че да се гарантира, от една страна, че съответните лица са запознати с делото, водено срещу тях, и могат да упражнят правото си на защита, и от друга — доброто правораздаване. В това отношение създаването на регистър на независими писмени или устни преводачи е едно от средствата, които могат да допринесат за постигането на тази цел. Макар следователно да не може да се приеме, че тази директива задължава държавите членки да съставят такъв регистър, това не променя факта, че член 5, параграф 1 от тази директива предвижда достатъчно точно и безусловно — за да може правен субект да се позове на него и да бъде приложен от националния съд — че държавите членки приемат конкретни мерки, за да гарантират качеството на осигурения устен и писмен превод и за тази цел да разполагат с подходящи услуги и да улесняват ефективния достъп до тези услуги.

111

В това отношение член 2, параграф 5 от Директива 2010/64 предвижда безусловно и точно, че държавите членки гарантират, че в съответствие с процедурите, предвидени в националното законодателство, заподозрените лица или обвиняемите имат „възможност да подадат жалба, че качеството на превода не е достатъчно за гарантиране на справедливо производство“.

112

Подобна възможност обаче не освобождава държавите членки от задължението им по член 5, параграф 1 от Директива 2010/64 във връзка по-специално с член 2, параграф 8 от нея да вземат „конкретни мерки“, за да гарантират, че осигуреният устен превод е „достатъчно качествен“, по-специално при липса на регистър на независими писмени или устни преводачи.

113

В това отношение изискванията на справедливия процес се свеждат до това обвиняемият да е наясно в какво е обвинен и да може да се защити (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2015 г., Covaci, C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 39 и цитираната съдебна практика). Следователно задължението на компетентните органи не се ограничава до намирането на устен преводач. Тяхно задължение е и да упражнят контрол върху качеството на осигурения устен превод, след като са били уведомени за нередности в даден случай (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 18 октомври 2006 г., Hermi с/у Италия, CE:ECHR:2006:1018JUD001811402, § 70).

114

Всъщност, ако националните съдилища на разгледат твърдения за предоставени от устен преводач услуги с неадекватно качество, може да се стигне до нарушение на правото на защита (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 24 юни 2019 г., Knox с/у Италия, CE:ECHR:2019:0124JUD007657713, § 182 и 186).

115

Следователно, за да гарантират, че заподозреният или обвиняемият, който не говори и не разбира езика на наказателното производство, все пак е бил надлежно уведомен за това, в което е обвинен, националните съдилища трябва да упражняват контрол дали му е бил осигурен „достатъчно качествен“ устен превод, така че да разбере в какво е обвинен, при това за да се гарантира справедливо производство. За да се позволи на националните съдилища да извършват тази проверка, те трябва по-специално да имат достъп до информацията относно процедурата по подбор и определяне на независими устни и писмени преводачи.

116

В случая от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че в Унгария не съществува регистър на независими писмени или устни преводачи. Запитващата юрисдикция посочва, че поради празноти в националната правна уредба на практика е невъзможно да се гарантира качеството на осигурения на заподозрените и подсъдимите устен превод. Унгарското правителство обаче твърди, че националната правна уредба, уреждаща дейността на професионалните устни и писмени преводачи, както и наказателно-процесуалните норми позволяват на всяко лице, което не владее унгарски език, да ползва езикова помощ с качество, съответстващо на изискванията за справедлив процес. Извън тези съображения относно националното право запитващата юрисдикция трябва да извърши конкретна и точна преценка на обстоятелствата по главното производство, за да се увери, че осигуреният в това производство на заинтересованото лице устен превод е достатъчно качествен с оглед на изискванията по Директива 2010/64, така че да се позволи на това лице да се запознае с мотивите за задържането му или с повдигнатите срещу него обвинения и по този начин да му бъде дадена възможност да упражни правото си на защита.

117

Следователно член 5 от Директива 2010/64 трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да вземат конкретни мерки, за да гарантират, че осигуреният устен и писмен превод е достатъчно качествен, така че заподозреният или обвиняемият да разбере повдигнатото срещу него обвинение и националните съдилища да упражнят контрол върху устния превод.

118

С втората част от първия преюдициален въпрос се цели да се установи дали при липса на такъв регистър или на друг метод за проверка на адекватното качество на устния превод и когато е невъзможно да се установи дали заподозреният или обвиняемият е бил информиран за подозренията или обвинението срещу него, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 във връзка с член 48, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат производството да бъде продължено задочно.

119

Този въпрос се основава на схващането, че вследствие на липсата на национални мерки, предназначени да гарантират качеството на устния превод, запитващата юрисдикция не разполага със средства, които да ѝ позволят да упражни контрол по отношение на адекватното му качество. Важно е обаче да се припомни, че независимо от въпроса за наличието на общи национални мерки, които позволяват да се гарантира и контролира качеството на осигурения в наказателните производства устен превод, задача на запитващата юрисдикция е да извърши конкретна и точна преценка на обстоятелствата по главното производство, за да се увери, че осигуреният в това производство на съответното лице устен превод е достатъчно качествен с оглед на изискванията по Директива 2010/64.

120

След тази проверка запитващата юрисдикция може да стигне до извода, че не може да установи дали заинтересованото лице е било уведомено на език, който разбира, за повдигнатото срещу него обвинение било поради неадекватното качество на осигурения му устен превод, било защото е невъзможно да се установи качеството на устния превод. Ето защо втората част от първия преюдициален въпрос трябва да се разбира в смисъл, че цели да се установи дали член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 във връзка с член 48, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат дадено лице да бъде съдено задочно, при положение че поради неадекватно качество на устния превод то не е било уведомено на език, който разбира, за повдигнатото срещу него обвинение или когато е невъзможно да се установи качеството на осигурения устен превод и следователно да се установи, че лицето е било уведомено на език, който разбира, за повдигнатото срещу него обвинение.

121

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 6, параграф 3 от ЕКПЧ всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има право „да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език“. Предоставените с член 6, параграфи 1 и 3 от ЕКПЧ гаранции се прилагат за всяко „лице, обвинено в криминално престъпление“ в самостоятелния смисъл на това понятие в контекста на ЕКПЧ. „Наказателно обвинение“ съществува от момента, в който лицето е официално уведомено от компетентния орган за твърдението, че е извършило престъпление, или от момента, в който положението му е било съществено засегнато от действията, предприети от властите в резултат на подозрението срещу него. Така например лице, арестувано по подозрение, че е извършило престъпление, може да се смята за „обвинено в престъпление“ и да претендира за защита по член 6 от ЕКПЧ (ЕСПЧ, 12 май 2017 г., Симеонови с/у България, CE:ECHR:2017:0512JUD002198004, § 110 и 111).

122

В съответствие с практиката на ЕСПЧ по наказателни дела точната и пълна информация относно обвиненията, повдигнати срещу обвиняемия, а оттам и относно правната квалификация, която съдът може да възприеме, е съществено условие за справедливост на производството. Правото на информация относно характера и причините за обвинението трябва да се разглежда в светлината на правото на обвиняемия да подготви защитата си (ЕСПЧ, 25 март 1999 г., Pélissier и Sassi с/у Франция, CE:ECHR:1999:0325JU 002544494, § 52 и 54). Уведомяването на лицето за образувано срещу него наказателно производство се явява юридически акт от изключително голяма важност и поради тази причина той трябва да отговаря на условия за форма и съдържание, способни да гарантират действителното упражняване на правата на обвиняемия, и беглото и неофициално информиране не е достатъчно (ЕСПЧ, 1 март 2006 г., Sejdovic с/у Италия, CE:ECHR:2006:0301JUD005658100, § 99).

123

Справедливостта на производството предполага всяко лице да е в състояние да разбере повдигнатото срещу него обвинение, за да може да се защити. Не може да се приеме, че лице, което не говори или не разбира езика, на който се провежда образуваното срещу него наказателно производство, и което не е ползвало езикова помощ, която да му помогне да разбере повдигнатите срещу него обвинения, е било в състояние да упражни правото си на защита.

124

Тази основна гаранция се привежда в действие по-специално с правото на устен превод, предвидено в член 2 от Директива 2010/64, съгласно който по време на всички разпити или съдебни заседания в хода на наказателното производство на заподозрените лица или на обвиняемите, които не говорят или не разбират езика на съответното наказателно производство, се осигурява незабавно устен превод, както и с правото на писмен превод на документите от съществено значение, предвидено в член 3 от тази директива.

125

Когато заподозрените лица или обвиняемите са арестувани или задържани, член 4 от Директива 2012/13 предвижда за държавите членки задължение да им предоставят писмена декларация, в която се посочват именно изброените в член 3 от същата директива процесуални права.

126

Съгласно член 4, параграф 5 от Директива 2012/13 държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават декларацията за правата им, написана на език, който те разбират. В случай че няма такава декларация за правата на съответния език, заподозрените лица или обвиняемите трябва да „се информират устно за техните права на език, който те разбират“.

127

Член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 предвижда, че държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават информация относно престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени. Тази информация трябва да „се предоставя незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита“.

128

Действително Директива 2012/13 не урежда въпроса чрез какви способи информацията относно обвинението, предвидена в член 6 от нея, трябва да бъде съобщена на обвиняемия. Тези способи все пак не биха могли да застрашат постигането на целта, посочена в този член 6, а именно, видно и от съображение 27 от посочената директива, да се позволи на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да подготвят защитата си и да се гарантира справедливостта на производството (решение от 13 юни 2019 г., Moro, C‑646/17, EU:C:2019:489, т. 51 и цитираната съдебна практика).

129

От това следва, че информацията, която трябва да бъде съобщена на всяко лице, заподозряно или обвинено в извършването на престъпно деяние, в съответствие с член 6 от Директива 2012/13, трябва да бъде предоставена на език, който това лице разбира, евентуално чрез езикова помощ от устен преводач или писмен превод.

130

Поради решаващото значение за цялото наказателно производство на правото на лицата да бъдат информирани за повдигнатите срещу тях обвинения обстоятелството, че лице, което не говори или не разбира езика на това производство, не е ползвало езикова помощ, която да му позволи да разбере съдържанието му и да се защити, е достатъчно, за бъде производството несправедливо и да бъде засегнато ефективното упражняване на правото на защита.

131

Член 6, параграф 3 от Директива 2012/13 действително предвижда, че държавите членки гарантират, че не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда се предоставя подробна информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъплението, както и формата на участие на обвиняемия. Следователно тази разпоредба позволява по време на съдебния процес да бъде отстранена нередовността, изразяваща се в несъобщаването на тази информация, и по-специално в това, че тя не е била съобщена на обвиняемия на език, който той разбира.

132

От тази разпоредба обаче следва и че наказателният съд не може да се произнесе по основателността на обвинението, когато обвиняемият не присъства на провеждания срещу него процес, ако обвиняемият не е бил предварително уведомен на език, който разбира, за повдигнатото срещу него обвинение, тъй като в противен случай съдът би нарушил член 6 от Директива 2012/13, както и гарантираните с последния член справедливост на производството и ефективно упражняване на правото на защита.

133

Съответно, ако в случая въз основа на фактическите проверки, които запитващата юрисдикция трябва да извърши, се установи, че осигуреният устен превод не е бил достатъчно качествен, за да позволи на подсъдимия да разбере мотивите за задържането му и повдигнатите срещу него обвинения, подобно обстоятелство би могло да бъде пречка наказателното производство да продължи задочно.

134

Освен това, тъй като в член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 е закрепено правото на заподозрените и обвиняемите да присъстват на съдебния процес срещу тях, наказателното производство може да се проведе задочно, ако е изпълнено предвиденото в параграф 2 от същия член условие тези лица да са били уведомени своевременно за съдебния процес и за последиците от тяхното неявяване.

135

На последно място, вярно е, че съгласно член 9 от тази директива държавите членки гарантират, че когато заподозреният или обвиняемият не е присъствал на съдебния процес срещу него и условията, предвидени в член 8, параграф 2, не са били изпълнени, засегнатото лице има право на нов процес или на друго правно средство за защита, което позволява ново разглеждане на делото по същество. При все това подобна разпоредба не може да обоснове възможността дадено лице да бъде осъдено задочно, при положение че не е било уведомено за повдигнатото срещу него обвинение в съответствие с изискванията на член 8, параграф 2, когато липсата на информация се дължи на устен превод с неадекватно качество и следователно води до нарушение на други разпоредби от правото на Съюза.

136

Освен това, ако в случая след фактическите проверки, които запитващата юрисдикция трябва да извърши, се окаже, че е невъзможно да се установи качеството на осигурения устен превод, подобно обстоятелство също би могло да бъде пречка наказателното производство да продължи задочно. Всъщност невъзможността да се установи качеството на осигурения устен превод означава, че е невъзможно да се установи дали обвиняемият е бил уведомен за подозренията или обвиненията срещу него. В този смисъл, поради решаващото значение за цялото наказателно производство на правото на лицата да бъдат информирани за повдигнатите срещу тях обвинения и на основното значение на правото на защита, всички съображения относно разгледаната в точки 121—135 от настоящото решение хипотеза са съответно приложими за втората хипотеза.

137

Следователно член 2, параграф 5 от Директива 2010/64, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 във връзка с член 48, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат дадено лице да бъде съдено задочно, при положение че поради неадекватно качество на устния превод то не е било уведомено на език, който разбира, за повдигнатото срещу него обвинение или когато е невъзможно да се установи качеството на осигурения устен превод и следователно да се установи, че лицето е било уведомено на език, който разбира, за повдигнатото срещу него обвинение.

138

С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че:

член 5 от Директива 2010/64 трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да вземат конкретни мерки, за да гарантират, че осигуреният устен и писмен превод е достатъчно качествен, така че заподозреният или обвиняемият да разбере повдигнатото срещу него обвинение и националните съдилища да упражнят контрол върху устния превод,

член 2, параграф 5 от Директива 2010/64, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 във връзка с член 48, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат дадено лице да бъде съдено задочно, при положение че поради неадекватно качество на устния превод то не е било уведомено на език, който разбира, за повдигнатото срещу него обвинение или когато е невъзможно да се установи качеството на осигурения устен превод и следователно да се установи, че лицето е било уведомено на език, който разбира, за повдигнатото срещу него обвинение.

По втория и третия въпрос

139

С втория си въпрос запитващият съд иска по същество да се установи дали принципът на независимост на съдебната власт, предвиден в член 19 ДЕС и в член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска председателят на НССВ да назначава председатели на съдилища, като заобикаля прилагането на процедурата за избор измежду представените кандидатури на магистратите и използва възможността за временно пряко назначаване, като се има предвид, че правомощията на тези председатели са свързани по-специално с разпределение на делата, образуване на дисциплинарни производства срещу съдии и тяхното атестиране, и при утвърдителен отговор, дали производството пред съд с назначен по този начин председател е справедливо. С третия си въпрос той иска по същество да се установи дали този принцип трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска система на заплащане, която предвижда съдиите да получават възнаграждение, по-ниско от това на прокурорите от същата категория, и позволява на съдите да се изплащат премии по усмотрение, и при утвърдителен отговор, дали посоченият принцип трябва да се тълкува в смисъл, че при такива обстоятелства не може да се гарантира правото на справедлив съдебен процес.

140

Тъй като допустимостта на тези въпроси е оспорена от унгарското правителство и от Комисията, с довода че по същество нито тълкуването на член 19 ДЕС, нито това на член 47 от Хартата са релевантни за разрешаването на спора в главното производство, следва да се припомни, че както следва от самия текст на член 267 ДФЕС, отправеното преюдициално запитване трябва да е „необходимо“, за да може запитващата юрисдикция да постанови „нейното решение“ по образуваното пред нея дело (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 45 и цитираната съдебна практика).

141

Така Съдът нееднократно е постановявал, че както от съдържанието, така и от структурата на член 267 ДФЕС е видно, че преюдициалното производство по-специално предполага действително наличие на висящ пред националните юрисдикции спор, в който те трябва да се произнесат с решение, отразяващо евентуално решението по преюдициалното запитване (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 46 и цитираната съдебна практика).

142

Следователно в рамките на такова производство между посочения спор и разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, трябва да има такава връзка, че това тълкуване да е обективно необходимо за акта, който трябва да бъде постановен от запитващата юрисдикция (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 48 и цитираната съдебна практика).

143

В случая от акта за преюдициално запитване не следва, че между разпоредбите от правото на Съюза, до които се отнасят вторият и третият въпрос, и спора в главното производство има връзка, която налага исканото тълкуване, за да може запитващият съд в приложение на насоките на това тълкуване да приеме акта, необходим с оглед на произнасяне по този спор (вж. по аналогия решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 52 и цитираната съдебна практика).

144

Всъщност, първо, както отбелязва и генералният адвокат в точки 90 и 91 от заключението си, спорът в главното производство няма нищо общо с унгарската съдебна система в нейната цялост, някои аспекти от която биха могли да засегнат независимостта на правосъдието, и по-специално на запитващата юрисдикция, когато прилага правото на Съюза. В това отношение фактът, че може да има материална връзка между съществото на спора в главното производство и член 47 от Хартата или дори в по-общ план, член 19 ДЕС, не е достатъчен, за да бъде спазен критерият за необходимост, предвиден в член 267 ДФЕС. За тази цел би трябвало тълкуването на тези разпоредби, поискано в рамките на втория и третия въпрос, да е обективно необходимо за решението по съществото на спора в главното производство, но в случая не е така.

145

Второ, действително Съдът е приел за допустими преюдициални въпроси относно тълкуването на процесуални норми от правото на Съюза, които съответната запитваща юрисдикция е била длъжна да приложи, за да постанови нейното решение (вж. в този смисъл решение от 17 февруари 2011 г., Weryński, C‑283/09, EU:C:2011:85, т. 41 и 42), но отправените по настоящото дело втори и трети въпрос нямат такъв обхват (вж. по аналогия решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 50).

146

Трето, също така не изглежда евентуалният отговор на Съда на споменатите въпроси да може в по-голяма степен да даде на запитващата юрисдикция тълкуване на правото на Съюза, което да ѝ позволи да разреши процесуалните въпроси от националното право, преди да може да се произнесе по същество по спора, с който е сезирана (вж. по аналогия решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 51).

147

От всичко изложено по-горе следва, че вторият и третият въпрос са недопустими.

По съдебните разноски

148

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

 

1)

Член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вследствие на протест в интерес на закона върховен съд на държава членка да установи незаконосъобразността на преюдициално запитване, отправено до Съда от по-нисшестоящ съд на основание на посочената разпоредба, тъй като поставените въпроси не са релевантни и необходими за решаването на спора в главното производство, без обаче да засяга правните последици на съдържащия запитването акт. Принципът на предимство на правото на Съюза изисква по-нисшестоящият съд да не се съобразява с подобно решение на националния върховен съд.

 

2)

Член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска срещу национален съдия да бъде образувано дисциплинарно производство, с довода че е отправил до Съда преюдициално запитване на основание на тази разпоредба.

 

3)

Член 5 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да вземат конкретни мерки, за да гарантират, че осигуреният устен и писмен превод е достатъчно качествен, така че заподозреният или обвиняемият да разбере повдигнатото срещу него обвинение и националните съдилища да упражнят контрол върху устния превод.

Член 2, параграф 5 от Директива 2010/64, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство във връзка с член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат дадено лице да бъде съдено задочно, при положение че поради неадекватно качество на устния превод то не е било уведомено на език, който разбира, за повдигнатото срещу него обвинение или когато е невъзможно да се установи качеството на осигурения устен превод и следователно да се установи, че лицето е било уведомено на език, който разбира, за повдигнатото срещу него обвинение.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: унгарски.

Top