EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62019CJ0391

Решение на Съда (осми състав) от 9 юли 2020 г.
„Unipack“ АD срещу Директор на Териториална дирекция „Дунавска“ към Агенция „Митници“ и Прокурор от Върховна административна прокуратура на Република България.
Преюдициално запитване, отправено от Varhoven administrativen sad.
Преюдициално запитване — Митнически съюз — Митнически кодекс на Съюза — Делегиран регламент (EC) 2015/2446 — Член 172, параграф 2 — Разрешение за използване на режим специфична употреба — Обратно действие — Понятие „извънредни обстоятелства“ — Промяна в тарифното класиране — Прекратяване на валидността на решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация.
Дело C-391/19.

Court reports – general

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2020:547

 РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)

9 юли 2020 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Митнически съюз — Митнически кодекс на Съюза — Делегиран регламент (EC) 2015/2446 — Член 172, параграф 2 — Разрешение за използване на режим специфична употреба — Обратно действие — Понятие „извънредни обстоятелства“ — Промяна в тарифното класиране — Прекратяване на валидността на решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация“

По дело C‑391/19

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България) с акт от 10 май 2019 г., постъпил в Съда на 21 май 2019 г., в рамките на производство по дело

„Унипак“ АД

срещу

Директор на Териториална дирекция „Дунавска“ към Агенция „Митници“,

Прокурор от Върховна административна прокуратура на Република България,

СЪДЪТ (осми състав),

състоящ се от: L. S. Rossi, председател на състава, J. Malenovský и N. Wahl (докладчик), съдии,

генерален адвокат: G. Pitruzzella,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

за „Унипак“ АД, от Д. Добрев и Л. Ангелов, адвокати,

за българското правителство, от Л. Захариева и Е. Петранова, в качеството на представители,

за Европейската комисия, от F. Clotuche-Duvieusart, Н. Николова, M. Salyková, N. Kuplewatzky и A. Caeiros, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 172, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „Унипак“ АД, от една страна, и директора на Териториална дирекция „Дунавска“ към Агенция „Митници“, както и прокурор от Върховна административна прокуратура на Република България, от друга страна, относно няколко вноса, които „Унипак“ АД е извършило, преди да подаде заявление за разрешение за използване на режим специфична употреба.

Правна уредба

Правото на Съюза

Регламент (ЕС) № 952/2013

3

Член 15 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „Митническият кодекс на Съюза“) се отнася до предоставянето на информация на митническите органи и предвижда:

„1.   Всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

2.   Лице, което подава пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за разрешение или за друго решение, е отговорно за всяко едно от следните:

а)

точността и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението;

б)

автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи декларацията, уведомлението или заявлението;

в)

в съответните случаи — изпълнението на всички задължения, свързани с поставянето на въпросните стоки под съответния митнически режим или с извършването на разрешените операции.

Първата алинея се прилага и за представянето във всякаква друга форма на всякаква информация, която се изисква от или се представя на митническите органи.

[…]“.

4

Член 33 от Митническия кодекс на Съюза е озаглавен „Решения, отнасящи се до обвързваща информация“ и гласи:

„1.   Въз основа на подадено заявление митническите органи издават решения, отнасящи се до обвързваща тарифна информация, наричани по-долу „решения ОТИ“, или решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода, наричани по-долу „решения ОИП“.

[…]

2.   Решенията ОТИ или ОИП са обвързващи само по отношение на тарифното класиране или определянето на произхода на стоките:

а)

за митническите органи спрямо титуляря на решението само по отношение на стоките, за които митническите формалности са извършени след датата, на която решението поражда действие;

б)

за титуляря на решението спрямо митническите органи само от датата, на която титулярят на решението получи или се счита, че е получил уведомление за решението.

3.   Решенията за ОТИ или за ОИП са валидни за срок от три години от датата, на която решението поражда действие.

[…]“.

5

Член 34 от Митническия кодекс на Съюза урежда управлението на решения, отнасящи се до обвързваща информация, и гласи:

„1.   Валидността на решение ОТИ се прекратява преди края на срока, посочен в член 33, параграф 3, когато то престане да отговаря на законовите изисквания в резултат на което и да е от следните:

a)

приемането на изменение на номенклатурите, посочени в член 56, параграф 2, букви а) и б);

б)

приемането на мерките, посочени в член 57, параграф 4;

с действие от датата на прилагане на това изменение или на тези мерки;

[…]“.

6

Член 129 от Митническия кодекс на Съюза се отнася до поправката и анулирането на обобщена декларация за въвеждане и гласи следното:

„1.   След подаване на заявление деклараторът може да получи разрешение за поправки на данните в обобщената декларация за въвеждане, след като тя е била подадена.

[…]“.

7

Член 173, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза е озаглавен „Поправка на митническа декларация“ и гласи следното:

„По заявление на декларатора митническите органи могат да разрешат извършването на една или повече поправки на данните в митническата декларация, след като тя вече е била приета. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните“.

8

Член 211 от Митническия кодекс на Съюза се отнася до разрешителния режим и предвижда:

„1.   Разрешение от митническите органи се изисква за:

а)

използването на режими активно или пасивно усъвършенстване, временен внос или специфична употреба,

[…]

2.   Митническите органи предоставят разрешение с обратна сила, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а)

налице е доказана икономическа необходимост;

б)

заявлението не е свързано с опит за измама;

в)

въз основа на счетоводната отчетност или отчетността заявителят е доказал, че:

i)

всички изисквания на режима са изпълнени;

ii)

когато е целесъобразно, стоките могат да бъдат идентифицирани за съответния период;

iii)

счетоводната отчетност или отчетността дават възможност за контрол на режима;

г)

всички необходими за регулиране на положението на стоките формалности могат да се извършат, включително при необходимост и анулиране на съответните митнически декларации;

[…]

Митническите органи могат да предоставят разрешение с обратна сила и когато стоките, които са били поставени под митнически режим, вече не са налични в момента на приемане на заявлението за такова разрешение.

[…]“.

9

Член 254, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза е озаглавен „Режим специфична употреба“ и гласи:

„Под режим специфична употреба могат да се допускат за свободно обращение стоки, освободени от мито или с намалена ставка на митото поради тяхната специфична употреба“.

Делегиран регламент 2015/2446

10

Член 172 от Делегиран регламент 2015/2446 е озаглавен „Обратна сила“ и гласи:

„1.   Когато митническите органи издадат разрешение с обратна сила съгласно член 211, параграф 2 от Кодекса, това разрешение поражда действие най-рано на датата на приемане на заявлението.

2.   При извънредни обстоятелства митническите органи могат да позволят дадено разрешение по параграф 1 да породи действие най-рано една година преди датата на приемане на заявлението, а при стоките, обхванати от приложение 71‑02 — най-рано три месеца преди тази дата.

[…]“.

Регламент (ЕО) № 925/2009

11

Член 1 от Регламент (ЕО) № 925/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои видове алуминиево фолио с произход от Армения, Бразилия и Китайската народна република (ОВ L 262, 2009 г., стр. 1) предвижда:

„1.   Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на алуминиево фолио с дебелина не по-малка от 0,008 mm и не по-голяма от 0,018 mm, без подложка, само валцувано, на рула с ширина не по-голяма от 650 mm и с тегло по-голямо от 10 kg, понастоящем попадащо в код по КН ex76071119 (код по ТАРИК 7607111910), с произход от Армения, Бразилия и Китайската народна република (наричана по-долу „КНР“).

2.   Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима към нетната цена франко границата на Общността преди обмитяване на продуктите, описани в параграф 1 и произвеждани от изброените по-долу дружества, е както следва:

Държава

Дружество

Антидъмпингово мито

Допълнителен код по ТАРИК

[…]

[…]

[…]

[…]

КНР

[…]

[…]

[…]

Всички останали дружества

30,0 %

A 999

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]“.

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/271

12

Член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/271 на Комисията от 16 февруари 2017 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент № 925/2009 върху вноса на някои видове алуминиево фолио с произход от Китайската народна република, за да бъде обхванат и вносът на някои леко модифицирани видове алуминиево фолио (ОВ L 40, 2017 г., стр. 51) гласи:

„1.   Окончателното антидъмпингово мито, приложимо към „всички други дружества“, наложено с член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 925/2009 върху вноса на някои видове алуминиево фолио с произход от Китайската народна република, се разширява до вноса в Съюза на:

алуминиево фолио с дебелина, не по-малка от 0,007 mm и по-малка от 0,008 mm, с всякаква ширина на рулата, дори темперирано, понастоящем класирано в код по КН ex76071119 (код по ТАРИК 7607111930), или

[…]

4.   Продуктът, описан в параграф 1, се освобождава от окончателно антидъмпингово мито, ако той се внася за други употреби, различни от употребата като фолио за домакински цели. Освобождаването се прави при условията, посочени в съответните митнически разпоредби на Съюза относно режима специфична употреба, по-специално член 254 от Митническия кодекс на Съюза.

[…]“.

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

13

„Унипак“ АД произвежда комбинирани опаковки за течни и насипни продукти. На 28 септември 2015 г. българските митнически органи издават на „Унипак“ АД решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация, по смисъла на член 33 от Митническия кодекс на Съюза, за срок от шест години, за тарифно класиране на стоката „алуминиево фолио“, която тогава е класирана с код по ТАРИК 7607111990.

14

Този тарифен код е заличен на 1 юни 2016 г., което води до обезсилване на издаденото по-рано решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация. В продължение на около десет месеца „Унипак“ АД извършва девет последващи вноса, без да вземе предвид заличаването на предишния код по ТАРИК 7607111990 и без българските митнически органи да възразят срещу извършването на тези няколко вноса с грешен код по ТАРИК.

15

На 13 и 27 юни 2017 г.„Унипак“ АД осъществява два вноса на алуминиево фолио от Китай, които са декларирани с код по ТАРИК 7607111993. С решение на началника на Митница Свищов (България) от 4 септември 2017 г. така декларираният код по ТАРИК е коригиран и е възприет кодът по ТАРИК 7607111930.

16

Въз основа на това решение българските митнически органи определят допълнителни задължения за мито, тъй като съответната стока вече се облага с антидъмпингово мито от 30 % по силата на Регламент за изпълнение 2017/271.

17

На 13 септември 2017 г. началникът на Митница Свищов уважава подаденото на 18 август 2017 г. заявление на „Унипак“ АД за разрешение за използване на режим специфична употреба, като посоченото решение влиза в сила на 31 август 2017 г.

18

С жалба, подадена пред Административен съд Велико Търново (България), „Унипак“ АД оспорва датата на влизане в сила на решението за предоставяне на режим специфична употреба и иска този режим да се приложи с обратна сила, считано от 13 юни 2017 г., по отношение на стоките от вида „алуминиево фолио“, като се позовава на наличието на „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 172 от Делегиран регламент 2015/2446.

19

С решение от 31 май 2018 г. Административен съд Велико Търново изменя обжалваното решение, като му придава обратно действие, считано от датата на подаване на заявлението на „Унипак“ АД, а именно 18 август 2017 г., и отхвърля жалбата в останалата ѝ част. „Унипак“ АД подава касационна жалба срещу това решение пред Върховния административен съд (България).

20

Тъй като приема, че за разрешаването на спора, с който е сезиран, е необходимо тълкуване на понятието „извънредни обстоятелства“, съдържащо се в член 172, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/2446, Върховният административен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Извънредни обстоятелства ли са по смисъла на член 172, параграф 2 от [Делегиран регламент 2015/2446], представляващи основание за издаване на разрешение с обратна сила по член 211, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза] за прилагане на режима специфична употреба по член 254 от [Митническия кодекс на Съюза] към внос на стоки, осъществен преди подаване на заявлението за издаване на разрешение за използването му, но след като е прекратена валидността на издадено в полза на титуляря на режима решение [отнасящо се до обвързваща тарифна информация] за такива стоки заради изменение на комбинираната номенклатура, ако в периода (около 10 месеца) между прекратяване на валидността на решението [отнасящо се до обвързваща тарифна информация] и вноса, за който се иска прилагане на режима специфична употреба, са осъществени няколко вноса (9 броя) на стоки без митническите органи да са коригирали декларирания код по комбинираната номенклатура и стоката е употребена за освободена от антидъмпингово мито цел?“.

По преюдициалния въпрос

21

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 172, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/2446 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като предсрочното прекратяване на валидността на решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация, вследствие на изменение на комбинираната номенклатура, липсата на реакция от страна на митническите органи по отношение на няколко вноса на стоки с посочен грешен код или употребата на стоката за освободена от антидъмпингово мито цел могат да се квалифицират като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба за целите на предоставянето на разрешение с обратна сила за използване на режим специфична употреба по член 254 от Митническия кодекс на Съюза.

22

Най-напред следва да се припомни, че Митническият кодекс на Съюза се основава на система за деклариране (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2011 г., ДП груп, C‑138/10, EU:C:2011:587, т. 33 и 34) с цел да се сведат най-малко до минимум митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреда на бюджета на Съюза. Именно поради важността на тези предварителни декларации за правилното функциониране на митническия съюз член 15 от Митническия кодекс на Съюза задължава лицата, подаващи митническа декларация, да предоставят точна и пълна информация.

23

Режимът специфична употреба, предвиден в член 254 от Митническия кодекс на Съюза, позволява допускането за свободно обращение на стоки, освободени от мито или с намалена ставка на митото поради тяхната специфична употреба. Той се основава на режим на предварително разрешение, което се предоставя след подаването на заявление от съответните оператори в съответствие с членове 211 и 254 от Митническия кодекс на Съюза. Съгласно член 172 от Делегиран регламент 2015/2446, когато бъде предоставено, това разрешение поражда действие най-рано на датата на приемане на заявлението. Само по изключение, когато са налице „извънредни обстоятелства“, параграф 2 от този член предвижда, че дадено разрешение може да породи действие преди датата на приемане на заявлението.

24

Накрая, член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2017/271 предвижда, че същият режим на предварително разрешение в случай на специфична употреба се прилага и по отношение на заявленията за освобождаване от антидъмпингово мито, свързани с вноса на някои видове алуминиево фолио, предназначено за други употреби, различни от употребата като фолио за домакински цели. Следователно посоченият регламент не само потвърждава приложимостта на митническото законодателство, но и поставя освобождаването от антидъмпингово мито в зависимост от спазването на условията за използване на режима специфична употреба, предвиден в член 254 от Митническия кодекс на Съюза.

25

В това отношение следва да се отбележи, че никоя от страните в главното производство не оспорва липсата на предварително деклариране, нито обстоятелството, че са осъществени няколко вноса с посочени грешни тарифни кодове, без да се използва предвидената в членове 129 и 173 от Митническия кодекс на Съюза възможност за поправка.

26

Следователно трите посочени в акта за преюдициално запитване обстоятелства трябва да се разгледат, за да се определи дали те могат да представляват „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 172, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/2446.

27

На първо място, що се отнася до изменението на тарифното класиране на внесените стоки и до последвалото в резултат от това предварително прекратяване на валидността на решенията, отнасящи се до обвързваща тарифна информация, следва да се констатира, че вносител не може да се позовава на подобни обстоятелства, за да се освободи от предвиденото в член 15 от Митническия кодекс на Съюза задължение за предоставяне на точна и пълна информация. Всъщност съгласно член 34, параграф 1, буква а) от този кодекс валидността на решение, отнасящо се до тарифна информация, се прекратява от момента, в който то престане да отговаря на законовите изисквания, по-специално поради изменение на номенклатурата, какъвто е случаят в главното производство. Следователно икономически оператор не може да се позовава на неспазването на това изменение, за да представя неверни декларации или да се освободи от задължението за предварително деклариране.

28

На второ място, що се отнася до това дали позоваването на поведението на митническите органи, изразяващо се в приемане на декларации с посочени в тях грешни кодове, може да обоснове липса на изменение на декларирания тарифен код, Съдът вече е имал повод да отхвърли подобен довод, подчертавайки, че оператор, който действа с дължимата грижа и се е запознал с регламент относно класиране, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, не може просто да продължи да внася стоката си под погрешен код единствено въз основа на факта, че това класиране е било прието от митническата администрация (решение от 20 ноември 2008 г., Heuschen & Schrouff Oriëntal Foods Trading/Комисия, C‑38/07 P, EU:C:2008:641, т. 64).

29

На трето място, що се отнася до обстоятелството, че стоката е била употребена за освободена от антидъмпингово мито цел, следва да се отбележи, че съгласно член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2017/271 продукт като разглеждания в главното производство „се освобождава от окончателно антидъмпингово мито, ако той се внася за други употреби, различни от употребата като фолио за домакински цели“, при условие че са спазени митническите разпоредби относно режима специфична употреба, и по-специално член 254 от Митническия кодекс на Съюза. Следователно, макар да е основание за освобождаване от антидъмпингово мито, употребата на стоките не би могла да обоснове неспазването от страна на вносителя на установения с този регламент режим на подаване на заявление за освобождаване от антидъмпингово мито.

30

От това следва, че нито едно от посочените от запитващата юрисдикция обстоятелства не може да представлява „изключително обстоятелство“ по смисъла на член 172, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/2446, като не е необходимо това понятие да се дефинира допълнително. Всъщност неизпълнението на задълженията, установени с Митническия кодекс на Съюза и с приетите въз основа на него актове, не може да обоснове по-благоприятно третиране на икономическия оператор, който е в основата на това неизпълнение.

31

С оглед на всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 172, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/2446 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като предсрочното прекратяване на валидността на решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация, вследствие на изменение на комбинираната номенклатура, липсата на реакция от страна на митническите органи по отношение на няколко вноса на стоки с посочен грешен код или употребата на стоката за освободена от антидъмпингово мито цел не могат да се квалифицират като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба за целите на предоставянето на разрешение с обратна сила за използване на режим специфична употреба по член 254 от Митническия кодекс на Съюза.

По съдебните разноски

32

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

 

Член 172, параграф 2 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като предсрочното прекратяване на валидността на решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация, вследствие на изменение на комбинираната номенклатура, липсата на реакция от страна на митническите органи по отношение на няколко вноса на стоки с посочен грешен код или употребата на стоката за освободена от антидъмпингово мито цел не могат да се квалифицират като „извънредни обстоятелства “ по смисъла на тази разпоредба за целите на предоставянето на разрешение с обратна сила за използване на режим специфична употреба по член 254 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

 

Rossi

Malenovský

Wahl

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 юли 2020 година.

Секретар

A. Calot Escobar

Председател на осми състав

L.S. Rossi


( *1 ) Език на производството: български.

Top