–

за Movic BV, от L. Savelkoul и B. Schildermans, advocaten,

–

за Events Belgium BV и Leisure Tickets & Activities International BV, от T. Baes, advocaat,

–

за белгийското правителство, от P. Cottin, L. van den Broeck и C. Pochet, в качеството на представители, подпомагани от E. Vervaeke, advocaat,

–

за Европейската комисия, от M. Heller и G. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор, от една страна, между Belgische Staat (Белгийската държава), представлявана от Minister van Werk, Economie en Consumenten (министър по въпросите на заетостта, икономиката и потребителите), който отговаря за Buitenlandse handel (Външната търговия), и от Directeur-Generaal van de Algemene Directie Controle en Bemiddeling van de FOD Economie, K.M.O., Middenstand en Energie (генерален директор на генерална дирекция „Контрол и посредничество“ за федералната публична служба от сферата на икономиката, малките и средните предприятия, средната класа и енергетиката), понастоящем Algemene Directie Economische Inspectie (генерална дирекция „Стопански контрол“), както и генералния директор на генерална дирекция „Контрол и посредничество“ за федералната публична служба от сферата на икономиката, малките и средните предприятия, средната класа и енергетиката, понастоящем генерална дирекция „Стопански контрол“ (наричани по-нататък „белгийските органи“), и от друга страна, Movic BV, Events Belgium BV и Leisure Tickets & Activities International BV, дружества по нидерландското право, по повод по-специално на преустановяване от последните на тяхната търговска практика да препродават входни билети за организирани в Белгия мероприятия.

3

Член 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (OВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) предвижда:

„1.   Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.

2.   Посочените в параграф 1 мерки включват разпоредби, даващи възможност на лица или организации, които имат правен интерес от защитата на потребителите, по смисъла на националното законодателство, да сезират, при условията на националното право, съд или компетентен административен орган, които да решат дали клаузите на договора, изготвени с цел за общо използване са неравноправни, и да предприемат подходящи и ефективни мерки по преустановяване на продължаваща употреба на подобни клаузи.

[…]“.

4

Член 11 („Въвеждане в действие“) от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директивата относно нелоялните търговски практики“) (OB L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260), гласи следното:

„1.   Държавите членки осигуряват достатъчни и резултатни средства за борба срещу нелоялни търговски практики, с оглед постигане на съответствие с разпоредбите на настоящата директива в интерес на потребителите.

Такива средства включват законови разпоредби, съгласно които лица или организации придобили по силата на националното законодателство правен интерес към борбата с нелоялни търговски практики, включително конкуренти, могат:

Всяка държава членка решава кои от тези средства за защита да предостави и дали да даде възможност на съдилищата или административните органи да изискват предварително изчерпване на другите правни инструменти за разглеждане на жалби, включително онези по член 10. Тези средства за защита […] трябва да са достъпни независимо дали засегнатите потребители са на територията на държавата членка, където е регистриран търговец[ът], или в друга държава членка.

[…]

2.   Съгласно разпоредбата на параграф 1, държавите членки предоставят на съдилищата или административните органи правомощия, когато те считат, че е необходимо, ръководейки се от интересите на всички страни, и по-специално от този на обществото:

дори без доказване за действителни вреди, или умисъл или небрежност от страна на търговеца.

Държавите членки също така издават разпоредби, които предвиждат възможност за привеждане в изпълнение при ускорена процедура на мерките предвидени в първа алинея:

като всяка държава членка сама решава коя от двете възможности да избере.

Освен това държавите членки мо[гат] да делегират на съдилищата или административните органи правомощия с оглед премахване на продължаващи последствия от нелоялни търговски практики, прекратяването на които е постановено с окончателно решение:

[…]“.

5

Съгласно член 1 от Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (OВ L 110, 2009 г., стр. 30) целта ѝ е да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на искове за преустановяване на нарушения, целящи защита на колективните интереси на потребителите, посочени в директивите, изброени в приложение I към тази директива, с оглед на осигуряване на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.

6

Сред директивите, които целят защита на колективните интереси на потребителите, приложение I към тази директива сочи Директиви 93/13 и 2005/29.

7

Съображения 10 и 34 от Регламент № 1215/2012 гласят:

[…]

8

Член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, който е в глава I („Приложно поле и определения“), предвижда:

„Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито [дела за] отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii)“.

9

Член 5, параграф 1 от Wet betreffende de verkoop van toegangsbewijzen tot evenementen (Закон за препродажбата на входни билети за мероприятия) от 30 юли 2013 г. (Belgisch Staatsblad, 6 септември 2013 г., стр. 63069, наричан по-нататък „Закона от 30 юли 2013 г.“) забранява излагането с цел редовна препродажба на входни билети за мероприятия и предоставянето на средства, които ще бъдат използвани за такава препродажба. Член 5, параграф 2 от този закон забранява случайната препродажба на входни билети за мероприятия на цена, по-висока от тяхната крайна цена.

10

Съгласно член 14 от Закона от 30 юли 2013 г. председателят на Rechtbank van koophandel (Търговски съд, Белгия), понастоящем Оndernemingsrechtbank (Съд, разглеждащ спорове между търговци), констатира наличието на действие, което представлява нарушение на член 5 от този закон, и разпорежда неговото преустановяване. Тази разпоредба предвижда, че искът за преустановяване на такова действие се предявява от министъра по икономическите въпроси или генералния директор на генерална дирекция „Контрол и посредничество“ за федералната публична служба от сферата на икономиката, малките и средните предприятия, средната класа и енергетиката или от заинтересованите лица.

11

В книга VI от Wetboek economisch recht (Кодекс на стопанското право) от 28 февруари 2013 г., в приложимата му редакция към споровете по главните производства (наричан по-нататък „КСП“), в дял 4, глава 1 („Нелоялни търговски практики по отношение на потребителите“), се намират членове VI.92—VI.100, с които се транспонира Директива 2005/29. В този контекст нелоялните търговски практики са дефинирани в членове VI.100, VI.97, VI.99 и VI.93 от този кодекс.

12

Съгласно член XVII.1 от КСП председателят на Rechtbank van koophandel (Търговски съд) констатира наличието на деяние, което представлява нарушение на разпоредбите на този кодекс — с изключение на някои конкретни деяния — и разпорежда неговото преустановяване.

13

Член XVII.7 от КСП предвижда, че иск на основание член XVII.1 от този кодекс предявяват по-специално заинтересованите лица, министърът по икономическите въпроси или генералният директор на генерална дирекция „Контрол и посредничество“ за федералната публична служба от сферата на икономиката, малките и средните предприятия, средната класа и енергетиката, а също и браншова организация или междусекторна организация, които са юридически лица, или пък сдружение за защита на интересите на потребителите, когато сезира съд в защита на определените в устава му колективни интереси.

14

Съгласно член XV.2, параграф 2 от КСП протоколите, изготвени от компетентните в това отношение служители, имат доказателствена сила до доказване на противното.

15

Съгласно член XV.3.1 от този кодекс посочените в член XV.2 служители могат да отправят предупреждение, да съставят протокол или да предлагат административна санкция въз основа по-специално на направените констатации.

16

Член 1385bis от глава XXIII („Имуществени санкции“) на Gerechtelijk Wetboek (Кодекс за съдебната власт) гласи, че по искане на някоя от страните съдът може да осъди другата страна, ако тя не изпълни разпореденото по делото основно задължение, да заплати парична сума, наречена „имуществена санкция“, без това да засяга обезщетението за вреди, ако е присъдено такова. Съгласно член 1385ter от този кодекс съдът може да определи имуществената санкция по-специално като сума за конкретно нарушение.

17

На 2 декември 2016 г. белгийските органи сезират председателя на Rechtbank van koophandel Antwerpen-afdeling Antwerpen (Търговски съд, подразделение Антверпен, Антверпен, Белгия) в рамките на производства по допускане на обезпечителни мерки, с главно искане, от една страна, да констатира, че посредством управлявани от тях уебсайтове дружествата Movic, Events Belgium и Leisure tickets’Activities International препродават в Белгия входни билети за мероприятия по цена, по-висока от първоначалната, което представлява нарушение на разпоредбите на Закона от 30 юли 2013 г. и на КСП, и от друга страна, да разпореди преустановяването на тези търговски практики.

18

В допълнение белгийските органи искат да бъдат постановени мерки за разгласяване на произнесеното срещу тези дружества решение, за тяхна сметка, да бъде наложена имуществена санкция от 10000 EUR за всяко нарушение, което бъде констатирано след връчване на това решение, и да бъде обявено, че бъдещите нарушения могат да бъдат констатирани само с протокол, изготвен от упълномощен служител на генерална дирекция „Стопански контрол“, в съответствие с КСП.

19

Въпросните три дружества възразяват, че белгийските съдилища нямат международна компетентност, като изтъкват, че белгийските органи са действали при упражняване на държавна власт, така че действията им не попадат в приложното поле на Регламент № 1215/2012.

20

С решение от 25 октомври 2017 г. председателят на Rechtbank van koophandel Antwerpen-afdeling Antwerpen (Търговски съд, подразделение Антверпен, Антверпен) приема, че не разполага с международна компетентност да разгледа исковете в главните производства. В това отношение той счита, че в случая Регламент № 1215/2012 не е приложим, тъй като не може да се приеме, че по тези искове са образувани „граждански или търговски дела“ по смисъла на този регламент.

21

Белгийските органи обжалват това решение пред Hof van beroep te Antwerpen (Апелативен съд Антверпен, Белгия).

22

Страните в главните производства спорят по въпроса дали упражненото от орган на публичната власт правомощие да заведе дело за прекратяване на нарушения на Закона от 30 юли 2013 г. и на КСП е проява на упражнявана държавна власт.

23

Белгийските органи твърдят, че в споровете по главните производства те защитават не публичен интерес, който е съпоставим с техния, а общ интерес, именно да се осигури спазването на националната правна уредба в областта на търговските практики, която от своя страна цели да защити частните интереси както на предприемачите, така и на потребителите, тъй като тези практики се уреждат от разпоредби на общото право, приложими към отношенията между частноправни субекти; ето защо тези спорове спадат към „гражданските и търговските дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012.

24

Обратно, ответниците в главните производства поддържат, че белгийските органи действат по силата на право, присъщо на орган на публичната власт, въз основа на което — за разлика от обикновените частноправни субекти или търговците — те могат да предявят иск за преустановяване на нарушение, без да разполагат със собствен интерес. При това положение белгийските органи действали при упражняване на държавна власт, тъй като самите те не били засегнати от търговските практики на съответните дружества.

25

При тези условия Hof van beroep te Antwerpen (Апелативен съд Антверпен) решава да спре производствата и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли правният спор във връзка с иск — с който се претендира установяване и преустановяване на неправомерни пазарни и/или търговски практики и който е предявен от белгийските органи на основание член 14 от Закона от 30 юли 2013 г. […] и в съответствие с член XVII.7 от [КСП] срещу нидерландски дружества, които предлагат от територията на Нидерландия чрез уебсайтове, основно на белгийски клиенти, препродажба на входни билети за организирани в Белгия мероприятия — гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] и може ли поради тази причина съдебното решение по такъв правен спор да попадне в приложното поле на този регламент?“.

26

Формулираният от запитващата юрисдикция въпрос по същество се състои в това да се определи кой съд е компетентен да разгледа искове, предявени от органите на държава членка, срещу установени в друга държава членка дружества, чиято цел е да се констатират и преустановят твърдените неправомерни търговски практики на тези дружества, предназначени за пребиваващи в първата държава членка потребители.

27

Следва да се отбележи, че висящият пред тази юрисдикция спор включва и три допълнителни искания, а именно, да бъдат разпоредени мерки за разгласяване, да бъде наложена имуществена санкция и да бъде постановено, че бъдещите нарушения могат да бъдат констатирани с обикновен протокол, изготвен от упълномощен от някой от тези органи служител.

28

При това положение, както отбелязва генералният адвокат в точка 14 от заключението си, за да провери дали е компетентна да разгледа споровете в главните производства на основание Регламент № 1215/2012, запитващата юрисдикция трябва да установи, че нито едно от исканията на белгийските органи не може да изключи изцяло или частично тези спорове от материалния обхват на посочения регламент.

29

Според постоянната съдебна практика Съдът предоставя на запитващата юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които да ѝ позволят да реши спора, с който е сезирана (вж. в този смисъл решения от 16 декември 2008 г., Gysbrechts и Santurel Inter, C‑205/07, EU:C:2008:730, т. 31 и цитираната съдебна практика, както и от 12 февруари 2015 г., Baczó и Vizsnyiczai, C‑567/13, EU:C:2015:88, т. 32 и цитираната съдебна практика), като евентуално преформулира преюдициалния въпрос.

30

При тези обстоятелства отговор на преюдициалното запитване ще бъде даден с оглед не само на формулираните пред запитващата юрисдикция главни искания, но и на отправените пред нея допълнителни искания.

31

При това положение следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че попада в обхвата на съдържащото се в тази разпоредба понятие „граждански и търговски дела“ производство между органите на една държава членка и установени в друга държава членка търговци, в което тези органи искат главно да се констатира наличието на нарушения, а именно, нелоялни търговски практики, които според тях са неправомерни, и да се разпореди преустановяването им, както и в допълнение, да се постановят мерки за разгласяване, да се наложи имуществена санкция за констатираните нарушения и да се обяви, че бъдещите нарушения могат да бъдат констатирани с обикновен протокол, изготвен от упълномощен от някой от тези органи служител.

32

Следва веднага да се припомни, че доколкото Регламент № 1215/2012 отменя и заменя Регламент № 44/2001, на свой ред заменил Конвенцията, посочена в съображение 34 от Регламент № 1215/2012, направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на тези правни актове важи и за този регламент, както следва от посоченото съображение, когато разпоредбите на тези актове могат да се квалифицират като еквивалентни.

33

За да се гарантират в границите на възможното равни и еднакви права и задължения, произтичащи от Регламент № 1215/2012 за държавите членки и за заинтересованите лица, понятието „граждански и търговски дела“, съдържащо се в член 1, параграф 1 от този регламент, не следва да бъде тълкувано като обикновено препращане към вътрешното право на държава членка. Това понятие трябва да се разглежда като самостоятелно понятие, което следва да се тълкува, от една страна, в зависимост от целите и системата на същия регламент, и от друга страна, в зависимост от общите принципи, които произтичат от всички национални правни системи (решение от 7 май 2020 г., Rina, C‑641/18, EU:C:2020:349, т. 30 и цитираната съдебна практика).

34

Освен това, както следва по-специално от съображение 10 от Регламент № 1215б12, необходимостта да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар, както и, в интерес на хармоничното упражняване на правосъдието, да се избегне в държавите членки да се постановяват противоречиви съдебни решения, изисква понятието „граждански и търговски дела“ да се тълкува широко (решение от 28 февруари 2019 г.Gradbeništvo Korana, C‑579/17, EU:C:2019:162, т. 47 и цитираната съдебна практика).

35

Накрая, Съдът многократно е посочвал, че макар да е възможно някои спорове между органи на публичната власт и частноправни субекти да попаднат в приложното поле на Регламент № 1215/2012, това не се отнася за случаите, когато действията на органа на публична власт са свързани с упражняването на публична власт (вж. в този смисъл решения от 11 април 2013 г., Sapir и др., C‑645/11, EU:C:2013:228, т. 33 и цитираната съдебна практика, както и от 12 септември 2013 г., Sunico и др. C‑49/12, EU:C:2013:545, т. 34).

36

Всъщност проявлението на правомощия на публична власт от една от страните по спора, поради това че последната упражнява власт, простираща се отвъд нормите на общото право, приложими към правоотношенията между частноправни субекти, изключва такъв спор от „гражданските и търговски дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 (вж. в този смисъл решения от 15 февруари 2007 г., Lechouritou и др., C‑292/05, EU:C:2007:102, т. 34 и цитираната съдебна практика, както и от 28 февруари 2019 г., Gradbeništvo Korana, C‑579/17, EU:C:2019:162, т. 49 и цитираната съдебна практика).

37

Следователно, за да се определи дали даден въпрос попада в приложното поле на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, а оттам и в приложното поле на този регламент, следва да се установи какво е правоотношението между страните по спора и неговия предмет, или, алтернативно, да се разгледат основанието и условията за предявяване на иска (вж. в този смисъл решения от 14 октомври 1976 г., LTU, 29/76, EU:C:1976:137, т. 4 и от 28 февруари 2019 г., Gradbeništvo Korana, C‑579/17, EU:C:2019:162, т. 48 и цитираната съдебна практика).

38

Що се отнася до основанието на формулираното в споровете по главните производства главно искане, следва да се припомни, че член 7, параграф 2 от Директива 93/13 изисква държавите членки да предвидят искове, чиято цел е да се преустанови използването на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребителите.

39

По същия начин в член 11, озаглавен „Въвеждане в действие“, Директива 2005/29 предвижда различни способи за установяване на неправомерния характер на търговски практики и за разпореждане на тяхното преустановяване.

40

Накрая, в приложение I към Директива 2009/22 сред актовете на правото на Съюза, които защитават колективните интереси на потребителите, са посочени Директиви 93/13 и 2005/29.

41

Що се отнася до исковете за преустановяване на нарушение и понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, Съдът вече е постановил, че доколкото цели да бъде упражнен съдебен контрол върху частноправни отношения, искът да се забрани на търговците да използват неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13 в договорите, които сключват с потребителите, попада в обхвата на понятието „граждански дела“ (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2002 г., Henkel, C‑167/00, EU:C:2002:555, т. 30). По-късно тази съдебна практика е повторена, и по-общо, разширена и до исковете за преустановяване на нарушения, посочени в Директива 2009/22 (вж. в този смисъл решение от 28 юли 2016 г., Verein für Konsumenteninformation, C‑191/15, EU:C:2016:612, т. 38 и 39).

42

Следователно исковете за констатиране и преустановяване на нелоялни търговски практики по смисъла на Директива 2005/29 също попадат в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012.

43

В настоящия случай с висящите пред запитващата юрисдикция искове се цели да се осигури спазването на забраната, установена с разглежданата в главните производства национална правна уредба, редовната или случайна препродажба на билети за мероприятия да се извършва на цена, по-висока от крайната им цена, тъй като такива препродажби могат да се считат за нелоялна търговска практика с оглед на тази правна уредба.

44

Що се отнася обаче до условията за предявяване на иска, следва да се отбележи, че исковете по главните производства са предявени не от частноправни субекти, каквито са потребителите или организации за защита на потребителите, а от белгийските органи, на които съответната държава членка е възложила да осигуряват по-специално защитата на потребителите.

45

В случая ответниците в главните производства не са съгласни с тезата, че исковете могат да попаднат в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“, като най-напред изтъкват, че белгийските органи не са длъжни да доказват, че имат собствен интерес от образуване на производства като главните.

46

В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че списъкът на лицата, които могат да предявят такъв иск съгласно член 14, параграф 1 от Закона от 30 юли 2013 г. и член XVII.7 от КСП, е приет от националния законодател.

47

По този повод Съдът вече е постановил, че обстоятелството, че дадена компетентност или правомощие са били възложени със закон, само по себе си не е определящо, за да се приеме, че държавен орган е действал при упражняване на държавна власт (вж. по аналогия, що се отнася до понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (OВ L 324, 2007 г., стр. 79), решение от 11 юни 2015 г., Fahnenbrock и др., C‑226/13, C‑245/13 и C‑247/13, EU:C:2015:383, т. 56).

48

В случая от текста на член 14, параграф от Закона от 30 юли 2013 г. и на член XVII.7 от КСП е видно, че белгийските органи, по същия начин както заинтересованите лица и сдруженията за защита на потребителите, могат да сезират председателя на Rechtbank van koophandel (Търговсикя съд), понастоящем Оndernemingsrechtbank (Съд, разглеждащ спорове между търговци), за да бъде констатирано нарушение на националната правна уредба в тази област и да се разпореди издаването на заповед за неговото преустановяване.

49

Следователно в процесуално отношение белгийските органи са в положение, което е сходно с това на организация за защита на потребителите.

50

На второ място, не изглежда, че дискутираната в главните производства национална правна уредба установява за посочените в нея белгийски органи правила за признаване на правен интерес при условия, които се простират отвъд предвидените за останалите ищци.

51

По-конкретно — и при условие че запитващият съд провери това — органите на публичната власт, също както другите две категории ищци, посочени в член XVII.7 от КСП, не са освободени от задължението да установят правен интерес.

52

Ето защо, макар че не изглежда в споровете по главните производства белгийските органи да са били длъжни да доказват правен интерес, това обстоятелство при всички положения е тясно свързано с факта, че те могат да предявят такъв иск само въз основа на компетентност, предоставена им от закона за борба с някои нелоялни търговски практики.

53

Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 29 от заключението си, защитата на общия интерес не бива да се смесва с упражняването на правомощия на публична власт.

54

Така в споровете по главните производства не изглежда, че условията, при които белгийските органи биха имали правен интерес — стига запитващата юрисдикция да провери това — представляват упражняване на правомощия на публична власт.

55

По-нататък ответниците в главните производства подчертават обстоятелството, че белгийските органи използват собствените си констатации и изявления като доказателства пред съд, така че ключовите доказателства по делото се състоели от редица доклади и констатации, направени от държавни контролни органи, което представлявало упражняване на правомощия на публична власт.

56

Както отбелязва в точка 59 от своето заключение генералният адвокат, да се приеме, че дело, заведено от орган на публичната власт, е изключено от приложното поле на Регламент № 1215/2012 само защото този орган е използвал доказателства, събрани благодарение на властническите му правомощия, би отслабило практическата ефективност на средствата, признати от законодателя на Съюза за прилагане на защитата на потребителите. Всъщност, за разлика от модела, при който самият административен орган се произнася по последиците от нарушение, при обстоятелства като разглежданите в главните производства защитата на интересите на потребителите пред съдебните инстанции е възложена на органа на публичната власт.

57

Само ако поради това че е използвал определени доказателства, орган на публичната власт не се намира конкретно в същото положение като частноправен субект в контекста на аналогичен спор, би следвало да се приеме, че в дадения случай такъв орган е използвал правомощия на публична власт.

58

Следва да се уточни, че простото събиране и компилиране на оплаквания или доказателства, т.е. нещо, което е в състояние да направи търговска или потребителска асоциация, не може да бъде равнозначно на упражняването на такива правомощия.

59

В това отношение от информацията, с която разполага Съдът, не следва, че във висящото пред запитващата юрисдикция производство белгийските органи са използвали по какъвто и да било начин доказателства, получени чрез техните правомощия на публична власт, което евентуално трябва да се провери от запитващата юрисдикция.

60

Ето защо производството между органите на една държава членка и установени в друга държава членка търговци, в което тези органи искат главно да се констатира наличието на нарушения, а именно нелоялни търговски практики, които според тях са неправомерни, и да се разпореди преустановяването им, попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012.

61

Що се отнася до допълнителните искания в споровете по главните производства, следва да се отбележи, че поисканото постановяване на мерки за разгласяване и налагане на имуществена санкция представляват, както посочва генералният адвокат в точки 71 и 72 от заключението си, стандартни гражданскопроцесуални мерки, чиято цел е да се гарантира изпълнението на бъдещото съдебно решение.

62

Що се отнася обаче до искането, отправено пред запитващата юрисдикция от белгийските органи, да получат правомощие да констатират наличието на бъдещи нарушения чрез обикновен протокол, съставен от упълномощен служител на генерална дирекция „Стопански контрол“, както отбелязва генералният адвокат в точки 75—77 от заключението си, не може да се приеме, че такова искане попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“, тъй като в действителност то се отнася до правомощия, простиращи се отвъд нормите на общото право, приложими към правоотношенията между частноправни субекти.

63

При все това общата система на Регламент № 1215/2012 не налага изходът от допълнителното искане да се обвързва непременно с този от главното искане (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2015 г., Aannemingsbedrijf Aertssen и Aertssen Terrassements, C‑523/14, EU:C:2015:722, т. 33 и цитираната съдебна практика), така че международната компетентност на съд на държава членка да разгледа главно искане може да се основе на този регламент, без това да се отнася непременно и до допълнителните искания, и обратно.

64

Предвид всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че попада в обхвата на съдържащото се в тази разпоредба понятие „граждански и търговски дела“ производство между органите на една държава членка и установени в друга държава членка търговци, в което тези органи искат главно да се констатира наличието на нарушения, а именно, нелоялни търговски практики, които според тях са неправомерни, и да се разпореди преустановяването им, както и в допълнение, да се постановят мерки за разгласяване и да се наложи имуществена санкция.

65

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че попада в обхвата на съдържащото се в тази разпоредба понятие „граждански и търговски дела“ производство между органите на една държава членка и установени в друга държава членка търговци, в което тези органи искат главно да се констатира наличието на нарушения, а именно, нелоялни търговски практики, които според тях са неправомерни, и да се разпореди преустановяването им, както и в допълнение, да се постановят мерки за разгласяване и да се наложи имуществена санкция.