1.

Трябва ли полет, който е пренасочен към летище, различно от летището, за което е направена резервацията, но намиращо се в близост до него, да се счита за отменен по смисъла на Регламент (ЕО) № 261/2004 ( 2 ) и поради това да породи право на обезщетение в полза на съответните пътници съгласно член 7, параграф 1 от този регламент, или просто за закъснял, в който случай в съответствие с решение Sturgeon и др. ( 3 ) тези пътници имат това право само ако закъснението е три часа или повече?

2.

Длъжен ли е въздушният превозвач след кацането да предложи по собствена инициатива поемането на разходите за прехвърлянето до летището, за което е направена резервацията, или до друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван с пътника по смисъла на член 8, параграф 3 от посочения регламент?

3.

Налице ли е право на обезщетение с фиксиран размер по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004 при нарушение на задължението за поемане на разходите, посочено в член 8, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква в) от този регламент?

4.

Това са част от въпросите, предмет на отправеното от Landesgericht Korneuburg (Областен съд Корнойбург, Австрия) преюдициално запитване, върху които по искане на Съда ще се съсредоточи настоящото заключение.

5.

В бъдещото си решение Съдът ще има възможност по-специално да се произнесе за първи път по тълкуването на член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 и по този начин да му отреди сигурно място в логиката и структурата на този регламент.

6.

Съображения 1, 2 и 4 от Регламент № 261/2004 гласят:

[…]

7.

Член 5 от този регламент, озаглавен „Отмяна“, гласи:

„1.   При отмяна на полет съответните пътници:

[…]“.

8.

Член 6 от посочения регламент е озаглавен „Закъснение“ и предвижда:

„1.   Когато опериращ въздушен превозвач очаква по разумни причини даден полет да закъснее повече от времето за излитане по разписание:

на пътниците се предлага от опериращия въздушен превозвач:

2.   При всички обстоятелства, помощта се предлага в рамките на времето, посочено по-горе по отношение на всяка категория разстояние“.

9.

Озаглавеният „Право на обезщетение“ член 7 от същия регламент гласи:

„1.   При прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на:

При определяне на разстоянието базата е последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание.

[…]“.

10.

Член 8 от Регламент № 261/2004, озаглавен „Право на възстановяване стойността на билетите или премаршрутиране“, предвижда:

„1.   Когато се прави позоваване на този член, на пътниците се предлага избор между:

[…]

3.   Когато, в случай на обслужване на град, агломерация или регион от няколко летища, опериращ въздушен превозвач предлага на пътник полет до летище като алтернатива на това, за което е направена резервацията, опериращият въздушен превозвач поема разходите за прехвърлянето на пътника от алтернативното летище или до това, за което е направена резервацията, или до друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван[…] с пътника“.

11.

Член 9 от Регламент № 261/2004, озаглавен „Право на грижа“, гласи:

„1.   Когато се прави позоваване на този член, на пътниците се предлага безплатно:

[…]“.

12.

WZ прави единна резервация в Austrian Airlines за пътуване, включващо два полета на 21 май 2018 г., първият — между Клагенфурт (Австрия) и Виена (Австрия), с предвидени часове на тръгване и пристигане съответно 18,35 ч. и 19,20 ч., а вторият — между Виена и Берлин Тегел (Германия), с предвидени часове на тръгване и пристигане съответно 21,00 ч. и 22,20 ч.

13.

Метеорологичните условия по време на предпредпоследната ротация на самолета във Виена водят до закъснение, което след това се пренася върху следващите полети, извършени от този самолет по линията Виена—Берлин, така че резервираният от WZ полет за Берлин Тегел надхвърля началния час на забраната на нощни полети, която е в сила на това летище.

14.

Ето защо Austrian Airlines пренасочва съответния полет към летище Берлин Шьонефелд, намиращо се извън Берлин, в провинция Бранденбург. Този полет излита от Виена в 22,07 ч. и каца на летище Берлин Шьонефелд в 23,18 ч.

15.

Според запитващата юрисдикция пренасочването на полета причинява на WZ не само закъснение (кацане в 23,18 ч. вместо в 22,20 ч., както първоначално е било предвидено), но и неудобство от по-отдалеченото от местоживеенето му място за кацане (24 км вместо 8 км), което го принуждава да пътува по-дълго до местоживеенето си (41 минути от летище Берлин Шьонефелд вместо 15 минути от летище Берлин Тегел). Austrian Airlines не предлага на WZ заместващ транспорт от летище Берлин Шьонефелд до летище Берлин Тегел.

16.

WZ иска да му бъде платена сумата от 250 EUR като обезщетение съгласно член 5 от Регламент № 261/2004 във връзка с член 7 от този регламент. Това искане се основава, от една страна, на закъснението при пристигането на полета и от друга страна, на обстоятелството, че Austrian Airlines не му е предложило допълнителен транспорт от летище Берлин Шьонефелд до летище Берлин Тегел.

17.

Austrian Airlines оспорва искането и твърди, първо, че жалбоподателят е достигнал крайния си пункт на пристигане, а именно Берлин, със закъснение от само 58 минути. Второ, WZ можел лесно да стигне да местоживеенето си, като използва допълнително превозно средство. Трето, било установено съществуването на „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, дължащи се на сериозни метеорологични проблеми по време на предпредпоследната ротация на самолета, които са принудили Евроконтрол да предостави за този полет, извършен от същия самолет, по-късен слот от първоначално предвидения.

18.

Bezirksgericht Schwechat (Районен съд Швехат, Австрия) отхвърля иска на WZ, като приема, че пренасочването на полета не следва да се разглежда като съществена промяна на маршрута на полета, което не позволява да се приеме, че е налице отмяна на полета. Тази юрисдикция посочва също, че закъснението не е било три часа или повече.

19.

WZ подава жалба пред Landesgericht Korneuburg (Областен съд, Корнойбург). Този съд иска да се установи, първо, дали обстоятелствата трябва се разглеждат като отмяна, като закъснение или като специфичен случай, второ, дали въздушният превозвач може да се позове на настъпването на извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, които са засегнали полет, предхождащ този на пътника, и трето, дали въздушният превозвач трябва да заплати обезщетение за нарушаване на задълженията си за помощ и грижа.

20.

При тези обстоятелства Landesgericht Korneuburg (Областен съд, Корнойбург) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21.

Писмени становища представят WZ, австрийското правителство и Европейската комисия.

22.

Както беше отбелязано по-горе, съгласно искането на Съда настоящото заключение ще обхване само втория, третия, шестия и седмия въпрос.

23.

Ето защо ще разгледам тези въпроси последователно.

24.

С втория и третия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да установи дали член 5, параграф 1, буква в), член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че кацането на летище, различно от това, за което е направена резервацията, което се намира в същия град, същата агломерация или същия регион, поражда в полза на пътника право на обезщетение поради отмяна или голямо закъснение на полета при пристигането ( 4 ).

25.

С други думи, от Съда се иска да прецени дали случаят на полет, пренасочен към алтернативно летище, намиращо се в близост до летището, за което е направена резервацията, може да бъде квалифициран като отмяна на полет или трябва евентуално да се счита за закъснение при пристигането. Отговорът на този въпрос ще има значителни последици, тъй като в случай на отмяна на полета — освен ако е уведомен за отмяната в срока, предвиден в член 5, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004 — на пътника автоматично се признава право на обезщетение, докато този пътник не се ползва от такова право в случай на закъснение, ако то не е от три часа или повече.

26.

За да предложа отговор на тези въпроси, първо ще разгледам понятието „отмяна“ по смисъла на Регламент № 261/2004 и ще стигна до заключението, че това понятие, както е тълкувано в практиката на Съда, по принцип може да обхване положение като разглежданото в настоящия случай, при което самолет каца на алтернативно летище, разположено в същия регион като летището, за което е направена резервацията (раздел 1). По-нататък обаче ще поддържам, че такова тълкуване няма да е правилно, тъй като с въвеждането на член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 намерението на законодателя на Съюза е било да изключи посочения случай от обхвата на правния режим относно отмените (раздел 2). Така ще направя извода, че полет, пренасочен към летище, което се намира в същия град, същата агломерация или същия регион, поражда право на обезщетение за съответния пътник само ако той стигне до летището, за което е направена резервацията, или до друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван с превозвача, със закъснение от три часа или повече (раздел 3).

27.

Понятието „отмяна“ е определено в член 2, буква л) от Регламент № 261/2004 като „неексплоатация на полет, който е предварително планиран и за който има поне едно резервирано място“. Тъй като това определение се основава на неексплоатацията на полет, за точното определяне на смисъла на понятието „отмяна“ не може да не се вземат предвид няколко предварителни уточнения относно понятието „полет“.

28.

В Регламент № 261/2004 няма определение на понятието „полет“. Въпреки това съгласно установената практика на Съда полетът по същество е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач, който определя своя маршрут ( 5 ). Впоследствие Съдът уточнява, че маршрутът е „основен елемент“ на полета, доколкото полетът се извършва в съответствие с предварително определен от превозвача план ( 6 ). От това според мен следва, че ако съдържащият се в този план маршрут на полета не е спазен, е налице „неексплоатация“ на този полет по смисъла на Регламент № 261/2004 и поради това той трябва да се квалифицира като „отменен“.

29.

В такъв случай възниква въпросът при какви обстоятелства може да се направи изводът, че маршрутът не е бил спазен.

30.

Според мен отговорът е даден от Съда в решение Sousa Rodríguez и др. ( 7 ). В делото, по което е постановено това решение, на Съда е поставен въпросът дали обстоятелството, че малко след излитането самолетът се е върнал обратно до летището на излитане, поради което пътниците са се озовали в първоначалния пункт на излитане, означава, че полетът е отменен. В тази връзка Съдът е постановил, че за да може един полет да се приеме за извършен, „не е достатъчно самолетът да е заминал в съответствие с предвидения маршрут, а той трябва и да е достигнал определения в посочения маршрут краен пункт на пристигане“, като се основава на констатацията, че „[п]онятието „маршрут“ обозначава пътя, който самолетът следва да измине от летището на излитане до летището на пристигане по установено разписание“ ( 8 ), ( 9 ).

31.

От това според мен следва, че именно промените, свързани с летището на излитане и/или летището на кацане, съдържат по принцип отказ от първоначално предвидения план и следователно позволяват да се възприеме квалификацията за „отменен полет“ по смисъла на Регламент № 261/2004.

32.

Струва ми се, че това тълкуване се подкрепя от определението, постановено от Съда по дело Wunderlich ( 10 ). В този случай Съдът е бил сезиран с въпроса дали полет трябва да се счита за отменен в случаите, в които местата на излитане и кацане на този полет са съответствали на предвидения план, но при посочения полет е извършено непланирано междинно кацане. Като приема, че отговорът произтича ясно от решение Sousa Rodríguez и др. ( 11 ), в своето определение Съдът е постановил, че това обстоятелство не позволява разглежданият полет да се счита за отменен, при положение че мястото на излитане и мястото на кацане са били в съответствие с предвиденото разписание ( 12 ). С други думи, според Съда причината, поради която не може да се приеме, че полетът е отменен, е обстоятелството, че промяната в маршрута на посочения полет не се отнася нито до летището на излитане, нито до летището на кацане. От това a contrario може да се заключи, че всяка промяна в един от тези два елемента по принцип води до извода, че разглежданият полет е отменен по смисъла на Регламент № 261/2004.

33.

Не отричам, че фактическата обстановка по настоящото дело поставя на изпитание границите на тази практика на Съда. Всъщност, макар полетът на жалбоподателя в главното производство да не е пристигнал на посоченото в плана на полета летище на крайно местоназначение, той е пристигнал на летище, разположено в близост до първото, което евентуално може да е в подкрепа на по-гъвкаво тълкуване на изискването за стриктно спазване на планирания маршрут, което, струва ми се, е предписано от разгледаната по-горе практика на Съда.

34.

Всъщност би могло да се поддържа, че тъй като поради своето естество въздушнотранспортната услуга е изложена на евентуалното възникване на трудности, които могат да доведат до промени в маршрута на полета, всяка лека промяна на този маршрут, като кацането на летище в близост до летището на крайно местоназначение, не би трябвало да е причина да се приеме, че въпросният полет е отменен. Струва ми се, че Комисията твърди точно това в писменото си становище, когато посочва, че тъй като полетът, с който лети жалбоподателят в главното производство, е бил пренасочен само от Берлин Тегел към Берлин Шьонефелд, поради което алтернативното летище е съответствало на същото местоназначение на пътуването, не е налице отказ от плана на полета, а само адаптирането му към външните обстоятелства.

35.

Считам, че практиката на Съда не може да се тълкува по предвидения от Комисията начин поради два вида причини.

36.

Първо, държа да уточня, че обстоятелството, че в точка 18 от определението, постановено от Съда по дело Wunderlich ( 13 ), се използва терминът „място на излитане и място на кацане“ вместо „летище на излитане и летище на кацане“, не подкрепя довода на Комисията, като се има предвид, че посочената точка цели да перифразира точка 28 от решение от 13 октомври 2011 г., Sousa Rodríguez и др. (C‑83/10, EU:C:2011:652), към която препраща, в която се споменават „летище на излитане и летище на пристигане“.

37.

Второ, което е и по-важно, не трябва да се забравя, че в решение Sturgeon и др. Съдът първоначално е приел, че маршрутът е определящ елемент за разграничаване на понятието „отмяна“ и понятието „закъснение“ на полет, за които Регламент № 261/2004 предвижда твърде различни правни последици ( 14 ). Гъвкаво тълкуване на разгледаната по-горе практика на Съда, съгласно която леките изменения, свързани с летището на заминаване или това на пристигане на полета, не водят до отмяната му, обаче би размило посоченото разграничение за сметка на изискванията за правна сигурност при прилагането на Регламент № 261/2004.

38.

Следователно считам, че полет, пренасочен за кацане на летище, което обслужва същия град, същата агломерация или същия регион, като летището, за което е направена резервацията, на пръв поглед би могъл да се квалифицира като отменен полет въз основа на практиката на Съда, в която е тълкувано предвиденото в член 2, буква л) от Регламент № 261/2004 понятие „отмяна“. В този случай пренасочването на полета би породило право на обезщетение в съответствие с член 5, параграф 1, буква в) във връзка с член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004.

39.

За да се провери точността на това предложение, обаче е необходимо то да се разгледа в светлината на текста на член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004, тъй като този член се прилага към разглеждания случай, доколкото урежда специално хипотезата на полет, пренасочен към летище, обслужващо същия град, същата агломерация или същия регион като летището, за което е направена резервацията.

40.

Следва да се припомни, че за да се гарантира високо равнище на защита на пътниците, с Регламент № 261/2004 се установява нормативна система, при която предвидените от нея права, а именно правото на обезщетение, правото на помощ и правото на грижа (членове 7, 8 и 9) са обвързани с възникването на определени събития, а именно отказан достъп на борда, отмяна или голямо закъснение при тръгването (членове 4, 5 и 6), към които в практиката на Съда е добавено голямо закъснение при пристигането (решение Sturgeon и др.) ( 15 ). Ето защо отмяната на полет води до предоставянето на пътника на правото на обезщетение (250, 400 или 600 EUR в зависимост от разстоянието, което би трябвало да бъде изминато по време на този полет, ако е бил осъществен), на правото на помощ под формата на възстановяване на стойността на билета или на премаршрутиране към крайния пункт на пристигане, както и право на грижа, което се състои в предоставянето на безплатни напитки, комуникации (телефонни, по факс или електронни) и евентуално настаняване.

41.

В този контекст би могло да се приеме, че съгласно изложеното в точка 38 от настоящото заключение случаят на пренасочване, предвиден в член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004, съответства на положение на отмяна по смисъла на Регламент № 261/2004 и следователно поражда за пътниците всички права, произтичащи от нея, които, що се отнася до помощта, непременно ще бъдат под формата на поемане от въздушния превозвач на разходите за прехвърляне от летището на пристигане до летището, за което е направена резервацията, или до друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван с пътника. Ако случаят е такъв, предложението, направено в края на предходния раздел, очевидно би било правилно.

42.

Може обаче също да се приеме, че предвиденият в член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 случай на пренасочване съответства не на положение на отмяна, а на отделен случай на неизпълнение в сравнение с отказания достъп на борда, отмяната или закъснението и поради това поражда за пътниците само предвиденото в него право при възникване на такова неизпълнение. Ако случаят е такъв, предложението, направено в края на предходния раздел, очевидно би трябвало да бъде променено.

43.

За да се определи кой от двата прочита на член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 е правилен, следва да се използват класическите методи на тълкуване на Съда.

44.

Що се отнася до буквалното тълкуване, считам, че то би могло да обоснове както първата, така и втората възможност, предвидени в точки 41 и 42 от настоящото заключение. Всъщност тази разпоредба предвижда само правото на поемане на разходите на пътника за прехвърляне от летището на пристигане до летището, за което е направена резервацията, в случай на пренасочване на полет към летище, намиращо се в същия град, същата агломерация или същия регион, без в текста му да се съдържа какъвто и да е елемент, който да позволява да се потвърди или изключи квалификацията на такова пренасочване като „отмяна“ по смисъла на член 2, буква л) от Регламент № 261/2004.

45.

За щастие систематичното и историческото тълкуване на член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 водят до по-ясен тълкувателен резултат.

46.

От систематична гледна точка член 8 от Регламент № 261/2004 следва преди всичко да се вземе предвид в неговата цялост. Припомням, че в параграф 1 от тази разпоредба е посочено съдържанието на правото на помощ, като е предвидено, че когато се прави позоваване на този член, на пътниците трябва да се предложи избор между възстановяване на пълната стойност на билета (и обратен полет до първоначалния пункт на излитане) (буква а) и премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане или при първа възможност (буква б), или на по-късна дата (буква в). Тъй като член 5 от Регламент № 261/2004 („Отмяна“) препраща към член 8 от него, отмяната на полет поражда за съответните пътници правото да се ползват от тези две възможности за помощ. Логично е обаче да се предположи, че ако е било предвидено да бъде обвързано с отмяна на полет, правото по член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004, също както правото на възстановяване на стойността на билета или на премаршрутиране, вероятно е щяло да бъде включено в параграф 1 от тази разпоредба, евентуално чрез добавянето на буква „г)“ към него.

47.

Като се има предвид, че правото на поемане на разходите за прехвърляне между летището на пристигане и летището, за което е направена резервацията, обслужващо същия град, същата агломерация или същия регион, е поставено в самостоятелен параграф, различен от този, който определя помощта, предоставена на пътниците в случай на отмяна на полет, от това непременно следва, че условията за възникването на тези права не са приложими към първото право.

48.

Следва по-конкретно да се припомни, че първите думи от параграф 1 („Когато се прави позоваване на този член […]“) предполагат, че предвидените в него права на помощ по принцип са обвързани с възникването на събития, които са изчерпателно определени в Регламент № 261/2004 и в съдебната практика по тълкуването му, а именно отказан достъп на борда (член 4), отмяна (член 5), закъснение при излитането (член 6) и закъснение при пристигането от три часа или повече (решение Sturgeon и др.) ( 16 ). Ако обаче член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува самостоятелно спрямо посочения параграф 1, както препоръчвам в предходната точка, не може да се счита, че съдържащото се в него право е обвързано с настъпването на едно от тези събития. Ето защо следва да се приеме, че член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 предоставя в полза на пътниците право на поемане на разходите за прехвърляне от летището на пристигане до летището, за което е направена резервацията, когато тези летища се намират в същия град, същата агломерация или същия регион, независимо от това дали действително е настъпило едно от посочените събития.

49.

Самостоятелното тълкуване на член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 според мен е обосновано в още по-голяма степен, тъй като въпросното право се различава от материалноправна гледна точка от съдържащите се в параграф 1 от същия член права на помощ, доколкото то се отнася не до „премаршрутирането“ на пътника до неговия краен пункт на пристигане, а до случая на „прехвърляне“ между две намиращи се в близост летища. Докато първият случай е въздушнотранспортна услуга, която обикновено се предоставя от съответния превозвач ( 17 ), вторият е транспортна услуга от различно естество, осигурена от независим от въздушния превозвач икономически оператор, като въздушният превозвач е отговорен само за поемането на разходите, направени от пътника за ползването на такава услуга. В обобщение считам, че обстоятелството, че правото по член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 има различно естество от това на правата на помощ, може да се обясни с това, че то се предоставя на пътника поради неизпълнение от стана на въздушния превозвач, различно от тези, които дават право на помощ съгласно Регламент № 261/2004 и практиката на Съда по тълкуването му.

50.

Внимателен анализ на подготвителните работи по приемането на въпросния регламент, както и на заменения от него Регламент (ЕИО) № 295/91 ( 18 ), според мен потвърждава, че правото, предвидено в член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004, изисква тълкуване, което е самостоятелно спрямо тълкуването на останалите права на помощ, съдържащи се в посочения член 8.

51.

Що се отнася до Регламент № 295/91, всъщност следва да се отбележи, че съдържанието на текста на член 6, параграф 2 от него е почти идентично с това на член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 ( 19 ) и че тази норма е била включена в разпоредба, отнасяща се изключително до правата на пътниците на поемане на разходите ( 20 ), вместо да е част от правата на помощ, предвидени в член 4, параграф 1 от Регламент № 295/91 ( 21 ). Що се отнася до подготвителните работи по приемането на Регламент № 261/2004, отбелязвам, че макар и с предложението на Комисията, което е в основата на този регламент ( 22 ), въпросната норма да е преместена в член, озаглавен „Право на възстановяване стойността на билетите или премаршрутиране“, това преместване не води до включването ѝ в член 8, параграф 1 от посочения регламент, а до обособяването на тази норма в параграф 3 от член 8, където се намира и понастоящем.

52.

Ето защо от систематичното и историческото тълкуване следва, че член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 е замислен като самостоятелна разпоредба, която сама определя едновременно собствените си условия на прилагане (предлагането от въздушния превозвач на пътника на полет, пренасочен към летище, намиращо се в същия град, същата агломерация или същия регион като летището, за което е направена резервацията) и правните последици, произтичащи от изпълнението на тези условия (правото на пътника на поемане на разходите за прехвърлянето от летището на пристигане до летището, за което е направена резервацията, или друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван с въздушния превозвач), без да е необходимо — за установяването на едните или другите — да се разглежда във връзка с други разпоредби от Регламент № 261/2004, тълкувани в практиката на Съда.

53.

Накрая, въпросната разпоредба следва да се разгледа от телеологична гледна точка, което — припомням — несъмнено е предпочитаният от Съда метод за тълкуване на Регламент № 261/2004 ( 23 ). Веднага обаче посочвам, че този метод според мен позволява да се разсее всякакво останало съмнение по отношение на това дали предвиденият в член 8, параграф 3 от този регламент случай на пренасочване трябва да се приравни с отмяна на полет по смисъла на член 2, буква л) от посочения регламент.

54.

С оглед на основната цел, преследвана от Регламент № 261/2004, най-напред следва да се припомни, че както е видно от съображения 1, 2 и 4, този регламент има за цел да гарантира високо равнище на защита на пътниците, като увеличи правата им в редица случаи, пораждащи сериозно безпокойство и неудобство, като отказан достъп на борда, отмяна на полет и голямо закъснение, и като стандартизирано и незабавно поправя претърпените от тях вреди ( 24 ).

55.

Ето защо квалифицирането на полет като „отменен“ предполага, че неудобствата, пред които са изправени пътниците поради неспазването на задължението за превоз, са сериозни. Кацането на летище, различно от това, за което е направена резервацията, но обслужващо същия град, същата агломерация или същия регион, според мен обаче не е положение, което само по себе си предизвиква за пътниците толкова сериозни неудобства като причинените от отмяна на полет (или от отказан достъп на борда или закъснение при пристигането от три часа или повече).

56.

Освен това според мен не е очевидно, че тълкуване на член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004, при което случаят на пренасочване към летище, обслужващо същия град, същата агломерация или същия регион, като летището, за което е направена резервацията, се приравнява с отмяна на полет, би гарантирало по-висока защита на пътниците от тълкуването на тази разпоредба, при което посоченият случай се квалифицира като неизпълнение, различно от отмяната, отказания достъп на борда и голямото закъснение при пристигането. Припомням всъщност, че едно от използваните от този регламент средства за постигане на основната цел за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците е да се разубедят въздушните превозвачи да отменят полети ( 25 ). В този контекст е лесно да си представим, че ако пренасочването, предвидено в член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004, не се разглеждаше като оставащо извън обхвата на понятието „отмяна“ и пораждаше в полза на пътника същите права като отмяната, в голям брой от случаите въздушните превозвачи като осведомени икономически оператори биха реагирали, като отменят полетите, които просто биха могли да пренасочат към летище, намиращо се в близост до летището, за което е направена резервацията, и като предложат на пътниците премаршрутиране към последното, вероятно на по-късна дата. В крайна сметка би ли било икономически обосновано да се полагат организационни усилия, често значителни, за да се даде възможност на пътниците да достигнат техния краен пункт на пристигане при първа възможност, при положение че задълженията, които биха възникнали за въздушните превозвачи вследствие на това пренасочване, биха били подобни на задълженията, които те биха имали при отмяна на полет (обезщетение, помощ и грижа)?

57.

С оглед на изложените съображения считам, че разгледаното в точка 41 от настоящото заключение тълкуване, че полет, пренасочен към летище, обслужващо същия град, същата агломерация или същия регион като летището, за което е направена резервацията, би могло да се квалифицира като отменен полет, не може да бъде възприето, тъй като член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 представя такова пренасочване като неизпълнение, различно от отмяната на полет. От това следва, че такова пренасочване по принцип поражда само право на пътника на поемане на разходите за прехвърлянето му от летището на пристигане до летището, за което е направена резервацията (или друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван между въздушния превозвач и пътника), като се изключи правото на обезщетение, с което пътникът би разполагал в случай на отмяна на полета.

58.

При всяко положение и макар да съм наясно, че случаят в главното производство не е такъв, добавям, че поради хипотезата на въпросното пренасочване със сигурност не може да се изключи възможността пътникът да достигне до летището, за което е направена резервацията, или до другия близък краен пункт на пристигане, съгласуван с въздушния превозвач, със закъснение от три часа или повече. Очевидно е, че при такова голямо закъснение при пристигането в полза на пътника би възникнало право на обезщетение в съответствие с тълкуването на член 5 във връзка с членове 6 и 7 от Регламент № 261/2004, както следва от цитираното по-горе решение Sturgeon и др. ( 26 ).

59.

Преди да завърша, държа да отбележа, че тълкуване, при което случаят на пренасочване, уреден с член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004, се приравнява с отмяна на полет, според мен би било в противоречие и с принципа на равното третиране, на който Съдът многократно се позовава при тълкуването на други разпоредби от този регламент ( 27 ).

60.

Както е известно, този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Що се отнася до Регламент № 261/2004, Съдът вече е посочил, че въпросът дали попадащи в приложното му поле положения са сравними, трябва да се разреши „с оглед на вида и размера на различните неудобства и вреди, претърпени от съответните пътници“ ( 28 ), ( 29 ). Като се имат предвид тези критерии, според мен няма никакво съмнение, че пътник, пътуващ с полет, който е протекъл съгласно първоначалния план и е достигнал до летището, за което е направена резервацията, със закъснение под три часа, би понесъл същия вид и размер неудобство като пътник като жалбоподателя в главното производство, чийто полет е бил пренасочен към алтернативно летище, обслужващо същия град, същата агломерация или същия регион, и който е достигнал летището, за което е направена резервацията, със закъснение под три часа. Ако обаче се приеме, че този случай на пренасочване трябва да се приравни на отмяна, само вторият пътник би имал право на обезщетение съгласно член 7 от Регламент № 261/2004.

61.

С оглед на изложеното дотук предлагам на Съда да отговори на втория и третия въпрос, че член 5, параграф 1, буква в), член 6, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че приземяването на летище, различно от летището, за което е направена резервацията, което се намира в същия град, в същата агломерация или в същия регион, не поражда в полза на пътника право на обезщетение поради отмяна на полета. Право на обезщетение възниква само ако поради това пренасочване пътникът достигне летището, за което е направена резервацията, или другия близък краен пункт на пристигане, съгласуван с въздушния превозвач, със закъснение от три часа или повече.

62.

С шестия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на кацане на летище, различно от това, за което е направена резервацията, въздушният превозвач е длъжен да предложи по собствена инициатива на пътника поемането на разходите за прехвърлянето до последното летище или до друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван с пътника.

63.

Най-напред държа да изтъкна несъгласието си с позицията на Комисията, застъпена в писменото ѝ становище, според която обстоятелството, че този член предвижда, че въздушният превозвач „поема разходите за прехвърлянето на пътника от алтернативното летище или до това, за което е направена резервацията, или до друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван[…] с пътника“ ( 30 ), трябва непременно да доведе до заключението, че този превозвач не е длъжен да поеме инициативата, за да изпълни това задължение. Макар да е вярно, че понятието „поемам“ може да даде основание да се мисли, че посоченото задължение съдържа само възстановяването на разходите за прехвърляне по искане на пътника, това тълкуване не би отчело факта, че предходната част от изречението на въпросната разпоредба („Когато […] опериращ въздушен превозвач предлага на пътник полет до летище като алтернатива на това, за което е направена резервацията“) ( 31 ) се позовава на предложение на превозвача, което би могло да бъде придружено от предложение за поемане на разходите, понесени от пътника поради въпросното прехвърляне. Ето защо считам, че текстът на член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 не позволява да се изведе еднозначен отговор на настоящия въпрос.

64.

При тези обстоятелства телеологичният аспект на член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 отново е от решаващо значение за целите на тълкуването му. Всъщност следва да се припомни, че макар основната цел на този регламент, както е посочено в съображение 1 от него, да е „гарантирането на високо равнище на защита на пътниците“, в същото това съображение се уточнява, че „[о]свен това, по принцип следва да се отчитат изцяло изискванията за защита на клиента“ ( 32 ).

65.

С други думи, философията, която стои в основата на системата от правила, установена с Регламент № 261/2004, също се основава на констатацията, че пътникът потребител се намира в неблагоприятно положение спрямо въздушния превозвач, доставчик на услугата. За да се компенсира това положение и така на пътника потребител да се даде възможност ефективно да упражни предоставените му права, този регламент според мен изисква пътникът потребител да бъде подпомогнат активно от въздушния превозвач, доставчик на услугата.

66.

Това произтича по-специално от разпоредбите на Регламент № 261/2004, които уреждат правата на пътника на помощ. В това отношение всъщност може да се констатира, че макар текстът на член 8, параграф 1 от посочения регламент на различните езици да не е единодушен по въпроса дали въздушният превозвач или пътникът следва да поеме инициативата ( 33 ), член 4, параграф 3 (отказан достъп на борда), член 5, параграф 1, буква а) (отмяна) и член 6, параграф 1, буква в), подточка iii) (закъснение от минимум пет часа) от същия регламент предвиждат съответно, че въздушният превозвач „предоставя [на съответните пътници] помощ“, че съответните пътници „получават помощ от […] въздуш[ния] превозвач[…]“ и че на тези пътници „се предлага от […] въздуш[ния] превозвач […] помощта, посочена в член 8, параграф 1, буква a)“.

67.

Необходимостта от предложение за помощ от страна въздушния превозвач всъщност отразява изискването за защита на пътника потребител, доколкото последният, „озовал се“ на летище, различно от това, за което е направена резервацията, поради настъпването на едно от посочените по-горе събития, се намира в уязвимо положение спрямо въздушния превозвач, установен в това летище. Това е причината, поради която последният е длъжен да изпълни задължението си за помощ, независимо от наличието на предварително искане от страна на този пътник.

68.

Както отбелязва австрийското правителство в писменото си становище, това тълкуване ми се струва в пълно съответствие с решението на Съда, постановено по дело Rusu, в което той приема, че въздушният превозвач, отказал на пътници достъп на борда, е длъжен да им предложи помощта, посочена в член 8, параграф 1, буква a) от Регламент № 261/2004. В това решение Съдът е приел по-специално, че при представянето на предложението си въздушният превозвач следва даде необходимата информация на пътника, за да му даде възможност да направи ефективен избор между възстановяване стойността на билета или премаршрутиране, без пътникът да е длъжен да съдейства активно при издирването на тази информация ( 34 ). В обобщение, от това дело според мен следва, че ефективното упражняване на правото на помощ от страна на пътника не може да не отчита необходимостта от предварителна намеса на въздушния превозвач.

69.

Въпреки че правото на поемане на разходите за прехвърляне от летището на пристигане до това, за което е направена резервацията (или друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван с пътника), трябва, както се поддържа в настоящото заключение, да се тълкува самостоятелно спрямо правата на помощ по член 8, параграф 1 от Регламент № 261/2004, считам, че свързаното с него задължение на въздушния превозвач също трябва да отчита изискването за защита на пътника потребител, посочено в първото съображение от този регламент.

70.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на шестия въпрос, че член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на кацане на летище, различно от това, за което е направена резервацията, въздушният превозвач е длъжен да предложи по собствена инициатива на пътника поемането на разходите за прехвърлянето до последното летище или до друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван с пътника.

71.

Със седмия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали нарушението на задълженията на въздушния превозвач по член 8, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004 за поемане на разходите за прехвърляне пътниците от летището на пристигане до летището, за което е направена резервацията (или друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван с пътника), и за превоз между летището и мястото за настаняване може да предостави на пътника право на обезщетение с фиксиран размер по смисъла на член 7, параграф 1 от този регламент.

72.

Преди всичко на Съда следва да се предложи този въпрос да бъде преформулиран, като се направи позоваване само на член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004. Що се отнася до член 9, параграф 1, буква в) от този регламент, всъщност съм на мнение, че релевантността на тълкуването му за целите на решаването на спора в главното производство не произтича ясно от фактическата обстановка по настоящото дело и че във всеки случай тълкуването на член 8, параграф 3 от посочения регламент като самостоятелна разпоредба, което препоръчвам в настоящото заключение, може да изключи такава релевантност, тъй като това тълкуване предполага, че към случай на пренасочване като разглежданото в настоящото дело се прилага единствено член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004.

73.

Не ми се струва, че този въпрос поражда особени затруднения, тъй като практиката на Съда вече е предоставила всички отправни точки, необходими за отговора.

74.

Най-напред следва да се припомни, че в решение Sousa Rodríguez и др. ( 35 ), макар и под формата на obiter dictum, Съдът вече е изразил категорично положителното си становище по въпроса за наличието на право на обезщетение на пътниците поради неизпълнение на задълженията на въздушен превозвач за предоставяне на помощ и грижа по членове 8 и 9 от Регламент № 261/2004.

75.

Можем евентуално да си зададем въпроса дали пътник разполага с това право и когато въздушният превозвач е нарушил задължението си по член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 за поемане на разходите за прехвърляне на пътника от летището на пристигане до това, за което е направена резервацията (или до друг съгласуван близък краен пункт на пристигане). Всъщност припомням още веднъж, че поддържаната в настоящото заключение теза е, че самите задължения за помощ, чието нарушение съгласно решение Sousa Rodríguez и др. ( 36 ) поражда право на обезщетение, са предвидени само в член 8, параграф 1 от този регламент, докато член 8, параграф 3 от него трябва да се счита за самостоятелна разпоредба. Считам обаче, че отговорът на този въпрос следва непременно да е утвърдителен, тъй като въпросното задължение, както и задълженията за помощ (и за грижа), „не би било ефективно, ако не може да се иска изпълнението му“, както посочва генералният адвокат Sharpston в своето заключение по дело Sousa Rodríguez и др. ( 37 ).

76.

Колкото до въпроса дали въпросното обезщетение може да е обезщетение с фиксиран размер по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004, както твърди жалбоподателят в главното производство, достатъчно е да се разгледат внимателно съображенията на Съда, изложени в дело McDonagh ( 38 ), когато преценява въпроса за валидността на член 9 от Регламент № 261/2004 по отношение на принципа на пропорционалност, за да се изключи тази възможност.

77.

Според Съда липсата на ограничение във времево или финансово отношение на задължението за полагане на грижа, закрепено в член 9 от този регламент, не може да наруши принципа на пропорционалност, тъй като отрицателните икономически последици, които то причинява на въздушните превозвачи, дори и да са значителни, не са несъразмерни спрямо целта за високо равнище на защита на пътниците и тъй като във всички случаи в качеството си на оператори с познания въздушните превозвачи имат право да си възстановят разходите, направени във връзка с това задължение, от цените на самолетните билети. На този етап Съдът е добавил друга точка, за да поясни, че въпреки това пътникът може да получи като обезщетение за неизпълнението от страна въздушния превозвач на това задължение за полагане на грижа единствено възстановяване на сумите, които с оглед на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай се оказват необходими, подходящи и разумни за запълването на пропуска на въздушния превозвач при полагането на грижа за посочения пътник, като оставя тази преценка на националния съд ( 39 ). С това Съдът според мен е искал да посочи, че тълкуване в съответствие с принципа на пропорционалност предполага съответствие между размера на дължимото от въздушния превозвач обезщетение и този на разходите, направени от съответния пътник, изискване, което по дефиниция изключва обезщетение с фиксиран размер като предвиденото в член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004.

78.

Не мога да не призная, че добавянето на тази точка в решението не е било продиктувано специално от намерението да се изключи прилагането на обезщетение с фиксиран размер, а само от необходимостта да се постави граница на сумите, претендирани от пътниците поради неизпълнение на задължението на въздушния превозвач за полагане на грижа в случай на отмяна на полета им вследствие на извънредни обстоятелства с голяма продължителност. Въпреки това общият характер на използваната от Съда формулировка в съчетание с факта, че въпросната точка се съдържа също в диспозитива на това решение, според мен означава, че признаването на пътника на обезщетение с фиксиран размер като предвиденото в член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004 вследствие на нарушение на всяко предвидено в член 9 от този регламент задължение за полагане на грижа според Съда би довело до толкова отрицателни последици за въздушния превозвач, че споменатият член не би могъл да се тълкува по този начин, без да се наруши принципът на пропорционалност.

79.

Следователно може да се направи изводът, че в случая нарушението от страна на въздушния превозвач на задължението за полагане на грижа по член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 поражда в полза на пътника право на възстановяване на сумите, които с оглед на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай се оказват необходими, подходящи и разумни за запълването на този пропуск на въздушния превозвач.

80.

С оглед на необходимостта да се възприеме тълкуване в съответствие с принципа на пропорционалност на всяка разпоредба от Регламент № 261/2004 според мен е очевидно, че това заключение е приложимо и към случая, в който задължението, нарушено от въздушния превозвач, е това по член 8, параграф 3 от посочения регламент.

81.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на седмия преюдициален въпрос, че нарушението на задължението на въздушния превозвач по член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 за поемане на разходите за прехвърляне пътниците от летището на пристигане до летището, за което е направена резервацията (или близкия краен пункт на пристигане, съгласуван с пътника), не може да предостави на пътника право на обезщетение с фиксиран размер по смисъла на член 7, параграф 1 от този регламент. За сметка на това то поражда в полза на пътника право на възстановяване на сумите, които с оглед на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай биха се оказали необходими, подходящи и разумни за запълването на този пропуск на въздушния превозвач.

82.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на втория, третия, шестия и седмия преюдициален въпрос, отправени от Landesgericht Korneuburg (Областен съд Корнойбург, Австрия), по следния начин: