1

В контекста на поставената от Европейския съюз цел за намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2) от лекотоварните превозни средства и за същевременно гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приемат Регламент (ЕО) № 443/2009 от 23 април 2009 година за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (ОВ L 140, 2009 г., стр. 1).

2

С оглед на постигането на тази цел член 4 от Регламент № 443/2009 предвижда, че за календарната година, започваща на 1 януари 2012 г., и всяка следваща календарна година всеки производител на леки пътнически автомобили гарантира, че неговите средни специфични емисии на CO2 не превишават целите му за специфични емисии, определени в съответствие с приложение I към посочения регламент или, когато на даден производител е предоставена дерогация по член 11 от същия регламента, в съответствие с посочената дерогация.

3

Свързаната със специфичните емисии цел за даден производител се определя в съответствие с член 4 от Регламент № 443/2009 във връзка с приложение I към посочения регламент. Освен това с оглед на определянето на средните специфични емисии на CO2 на даден производител държавите членки отчитат данните, посочени в член 8 от Регламент № 443/2009 във връзка с приложение II към този регламент, и по-специално емисиите на CO2 от всички нови леки пътнически автомобили, регистрирани на тяхна територия през предходната година, както са определени във връзка с одобрението на типа превозни средства и посочени в сертификата за съответствие, предвиден в член 18 от Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 2007 г., стр. 1).

4

Европейската комисия отбелязва тези данни в публичен регистър. Съгласно член 8, параграф 4 от Регламент № 443/2009 до 30 юни на всяка година Комисията също така прави предварителни изчисления за всеки производител за средните специфични емисии на CO2, целта за специфични емисии и разликата между тези две стойности през предходната календарна година, като съобщава тези данни на съответните производители.

5

Съгласно член 8, параграф 5 от Регламент № 443/2009 в срок от три месеца, считано от уведомяването, производителите могат да уведомят Комисията за евентуални грешки, след което тя потвърждава или изменя предварителните изчисления най-късно до 31 октомври на всяка година. Комисията излага окончателните данни в официално решение и го публикува под формата на списъка по член 10 от споменатия регламент, в който за всеки производител се посочва определената за предходната календарна година цел, средните специфични емисии на CO2 от предходната година, както и разликата между тези две стойности.

6

Ако средните специфични емисии на CO2 на даден производител превишават определената за него за същата календарна година цел, Комисията го задължава да плати таксата за извънредно количество емисии, предвидена в член 9 от Регламент № 443/2009. При събирането на тази такса Комисията се основава на данните, определени и официално установени в съответствие с член 8, параграф 5 от посочения регламент.

7

Освен опазването на околната среда с намаляването на емисиите на CO2 на новите леки пътнически автомобили, предвидено в Регламент № 443/2009, се цели и правилното функциониране на вътрешния пазар, и по-специално да се насърчат инвестициите в новите технологии. Ето защо, за да се насърчи дългосрочната конкурентоспособност на европейската автомобилна промишленост, с Регламента „активно се насърчават екологичните иновации и се взема предвид бъдещото развитие на технологиите“ (вж. съображение 13 от Регламент № 443/2009).

8

Поради това съгласно член 12 от Регламент № 443/2009, отнасящ се до екологичните иновации, се вземат предвид намаленията на емисиите на CO2, постигнати чрез използване на иновативни технологии. За тази цел те се приспадат от специфичните емисии на CO2 на превозните средства, в които са използвани тези технологии, при изчисляването на средните специфични емисии на CO2 за даден производител.

9

С оглед на това на 25 юли 2011 г. Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 за установяване на процедура за одобрение и сертифициране на иновативни технологии за намаляване на емисиите на CO2 от пътнически автомобили съгласно Регламент № 443/2009 (ОВ L 194, 2011 г., стр. 19).

10

За да може при определяне на средните специфични емисии на CO2 на даден производител последният да се ползва с намаление на емисиите на CO2 поради използване на иновативна технология, производителят може да поиска от Комисията да одобри дадена иновативна технология като екологична иновация. За тази цел той трябва да подаде заявление за одобрение на иновативна технология като екологична иновация, като заявлението трябва да има изброените в член 4 от Регламент за изпълнение № 725/2011 реквизити. Комисията оценява заявлението в съответствие с член 10 от същия регламент и евентуално приема решение за одобрение на иновативната технология като екологична иновация. В това решение се посочва информацията, изисквана за сертифициране на намаленията на емисиите на CO2 в съответствие с член 11 от Регламент № 725/2011, при спазване на прилагането на изключенията от правото на публичен достъп до документи, предвидени в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

11

Производител на превозни средства, който, за да постигне своята цел във връзка със специфичните емисии, желае да се ползва с намаление на средните си специфични емисии на CO2 посредством намаленията на емисиите на CO2, дължащи се на екологична иновация по смисъла на член 12 от Регламент № 443/2009, може впоследствие, като се позовава на решението на Комисията за одобрение на конкретна екологична иновация, да поиска от компетентния национален орган по одобряването, посочен в Директива 2007/46, сертифицирането на намаленията на емисиите на CO2, постигнати чрез използването на споменатата екологична иновация в произвежданите от него превозни средства, както предвижда член 11, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 725/2011. Намаленията на емисиите на CO2, които са сертифицирани по отношение на типовете превозни средства, се посочват едновременно в съответната документация за одобрението на типа, предоставена от компетентния национален орган по одобряването, и в сертификата за съответствие на конкретните превозни средства, издаден от производителя.

12

Що се отнася до сертифицирането на намаленията на емисиите на CO2, извършено от компетентните национални органи по одобряването, и отчитането на сертифицираните намаления на емисиите на CO2 при определяне на средните специфични емисии на CO2 на даден производител, в член 12 от Регламент № 725/2011 се предвижда преразглеждане ad hoc на сертифициранията от страна на Комисията. Правилата за извършване на тази проверка ad hoc и евентуалните последици, които могат да произтекат от нея, са уредени в параграфи 1—3 от този член.

13

На 30 януари 2015 г. Комисията приема Решение за изпълнение (ЕС) 2015/158 за одобряване на два високоефективни алтернатора на Robert Bosch GmbH като иновативна технология за намаляване на емисиите на CO2 от леки пътнически автомобили съгласно Регламент № 443/2009 (ОВ L 26, 2015 г., стр. 31).

14

Жалбоподателят, Daimler AG, е германски производител на автомобили, който оборудва някои леки пътнически автомобили с високоефективни алтернатори на Robert Bosch (наричани по-нататък „спорните екологични иновации“).

15

В съответствие с член 11 от Регламент за изпълнение № 725/2011, отнасящ се до сертифицирането на намаленията на емисиите на CO2, дължащи се на екологични иновации, жалбоподателят иска от Kraftfahrt-Bundesamt (наричана по-нататък „KBA“, Федерална служба за движението на моторните превозни средства, Германия) сертифицирането на намаленията на емисиите на CO2, постигнати чрез използването на спорните екологични иновации в някои от произвежданите от него превозни средства, и искането му е уважено.

16

През 2017 г. в съответствие с член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011, отнасящ се до преразглеждането на сертифициранията, Комисията прави проверка ad hoc на сертифициранията на намаленията на емисиите на CO2 на жалбоподателя, постигнати чрез използването на спорните екологични иновации.

17

Комисията констатира, че сертифицираните от KBA намаления на емисиите на CO2 са много по-значителни от намаленията на емисиите на CO2, които могат да бъдат доказани при прилагане на методиката на изпитване, уредена в член 1, параграф 3 от Решение за изпълнение 2015/158 във връзка с приложението към Решение за изпълнение 2013/341/ЕС на Комисията от 27 юни 2013 година за одобряване на алтернатора Valeo с ефективна генерация (Valeo Efficient Generation Alternator) като иновативна технология за намаляване на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили съгласно Регламент № 443/2009 (ОВ L 179, 2013 г., стр. 98).

18

С писмо от 7 март 2018 г. Комисията уведомява жалбоподателя за констатираните отклонения и му предоставя срок от 60 дни, за да представи доказателства, че сертифицираните намаления на емисиите на CO2 са точни.

19

На 16 март 2018 г. жалбоподателят потвърждава получаването на писмото от 7 март 2018 г. и предлага на Комисията да проведат телефонен разговор в уговорен час.

20

На 6 април 2018 г. е проведен първи телефонен разговор, в който жалбоподателят заявява намерението си да представи факти, позволяващи да се установи на какво се дължи разликата, констатирана от Комисията при преразглеждането ad hoc.

21

След провеждането на контакти между жалбоподателя и производителя на спорните екологични иновации, от една страна, и жалбоподателя и Комисията, от друга страна, на 28 май 2018 г. Комисията обобщава положението и иска от жалбоподателя да ѝ представи нови бележки и някои документи.

22

След осъществяването на нови контакти между жалбоподателя и Комисията, на 24 юли 2018 г. се провежда втори телефонен разговор между жалбоподателя, производителя на спорните екологични иновации и Комисията, в който нашироко са обсъдени причините за отклоненията между сертифицираните намаления на емисиите на CO2 и тези, установени от Комисията при извършеното от нея преразглеждане ad hoc.

23

С писмо Ares(2018) 5413709 от 22 октомври 2018 г., с което се съобщава оттеглянето на постигнати чрез екологични иновации намаления на емисиите на CO2, разпределени на превозните средства на Daimler AG, които са оборудвани с високоефективни алтернатори Bosch HED EL 7‑150 и 175 plus (наричано по-нататък „обжалваният акт“), Комисията по същество уведомява жалбоподателя, че след осъществените с него и с производителя на спорните екологични иновации контакти е заключила, че констатираните разлики в нивата на намаляване на емисиите на CO2 се дължат на използваните различни методики на изпитване. Вследствие на това Комисията съобщава на жалбоподателя, че сертифицираните намаления на емисиите на CO2 по отношение на Решение за изпълнение 2015/158 не може да бъдат отчетени при изчисляване на отнасящите се до него средни специфични емисии на CO2 за 2017 г. На последно място, Комисията приканва жалбоподателя да провери списъка на съответните превозни средства и да я уведоми за всяка грешка или пропуск в срок от един месец, считано от получаването на посоченото писмо.

24

С писмо от 22 ноември 2018 г. жалбоподателят потвърждава списъка на съответните превозни средства и оспорва констатациите на Комисията в обжалвания акт.

25

С писмо от 7 февруари 2019 г. Комисията отговаря на становището на жалбоподателя, изложено в писмото му от 22 ноември 2018 г.

26

Освен това на 3 април 2019 г. Комисията приема Решение за изпълнение (ЕС) 2019/583 за потвърждение или изменение на предварителното изчисление на средните специфични емисии на CO2 и на целите за специфичните емисии за производителите на пътнически леки автомобили за календарната 2017 година и за някои производители, членове на групата на Volkswagen, за календарните 2014, 2015 и 2016 година в съответствие с Регламент № 443/2009 (ОВ L 100, 2019 г., стр. 66). В съображение 13 от това решение за изпълнение се посочва, че сертифицираното намаление на емисиите на CO2, за което се твърди, че е постигнато чрез спорните екологични иновации, и което е използвано от жалбоподателя, не следва да бъде отчетено при изчисляването на средните специфични емисии на последния.

27

На 21 декември 2018 г. жалбоподателят подава жалбата по настоящото дело в секретариата на Общия съд.

28

С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 18 март 2019 г., Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

29

Жалбоподателят представя становище по това възражение на 6 май 2019 г.

30

В жалбата жалбоподателят моли Общия съд:

31

Във възражението за недопустимост Комисията моли Общия съд:

32

В становището си по възражението за недопустимост жалбоподателят моли Общия съд:

33

В рамките на процесуално-организационните действия Общият съд (предходен седми състав) приканва Комисията да отговори писмено на три въпроса. Комисията изпълнява това искане в определения срок.

34

След промяна в съставите на Общия съд, съгласно член 27, параграф 5 от Процедурния правилник настоящото дело е преразпределено на втори състав.

35

Съгласно член 130, параграфи 1 и 7 от Процедурния правилник по искане на ответника Общият съд може да се произнесе по недопустимостта или липсата на компетентност, без да разглежда спора по същество. В случая Комисията е поискала Общият съд да се произнесе по недопустимостта и последният счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, поради което решава да се произнесе, без да провежда докрай производството.

36

В подкрепа на възражението за недопустимост Комисията по същество твърди, първо, че обжалваният акт не поражда задължително правно действие за жалбоподателя, така че при липсата на увреждащ акт няма и обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС. В това отношение Комисията поддържа по същество, че правно действие поражда единствено Решение за изпълнение 2019/583, в което тя прави правнообвързващи констатации за средните специфични емисии на CO2 на жалбоподателя за 2017 г. Тя твърди, второ, че жалбоподателят няма никакъв правен интерес, дори и да се вземе предвид правото му на ефективна съдебна защита в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

37

Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията. Той поддържа, че обжалваният акт сам по себе си засяга пряко правното му положение, при това независимо от Решение за изпълнение 2019/583. Всъщност в обжалвания акт Комисията вече направила принципната и правнообвързваща констатация, че сертифицираните намаления на емисиите на CO2 в резултат на спорните екологични иновации не трябва да се вземат предвид в полза на жалбоподателя. Поради това той не можело да бъде приканен да оспори прилагането на това решение посредством Решение за изпълнение 2019/583.

38

Съгласно член 263 ДФЕС жалба за отмяна може да се подаде срещу актовете, предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети страни, с изключение на препоръките и становищата.

39

За да се определи дали даден акт може да бъде обжалван, следва да се има предвид самата същност на този акт, като формата му по принцип е без значение. В това отношение подлежащи на обжалване актове или решения са само мерките, чиято цел е да произведат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, изменяйки съществено правното му положение (решение от 19 януари 2017 г., Комисия/Total и Elf Aquitaine, C‑351/15 P, EU:C:2017:27, т. 35 и 36).

40

По-конкретно, когато става въпрос за актове или решения, изготвяни поетапно в рамките на вътрешна процедура, по принцип обжалваеми актове са само мерките, с които се определя окончателно позицията на институцията след приключване на процедурата, като се изключват междинните мерки, чиято цел е да се подготви окончателното решение (решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 10 и от 27 юни 1995 г., Guérin automobiles/Комисия, T‑186/94, EU:T:1995:114, т. 39).

41

Това не важи само ако самите решения или актове, приети в хода на подготвителната процедура, представляват завършекът на една специална процедура, различна от тази, която трябва да даде възможност на институцията да се произнесе по същество (решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 11 и определение от 9 юни 2004 г., Camós Grau/Комисия, T‑96/03, EU:T:2004:172, т. 30).

42

Освен това срещу междинен акт не може да се подава жалба, ако е установено, че неправомерността, от която е засегнат този акт, би могла да послужи като основание за жалба срещу окончателното решение, по отношение на което той се явява подготвителен. При такива условия жалбата, подадена срещу решението, с което приключва производството, ще гарантира в достатъчна степен съдебна защита (решение от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 53; в този смисъл вж. също решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия,60/81, EU:C:1981:264, т. 12 и от 24 юни 1986 г., AKZO Chemie и AKZO Chemie UK/Комисия, 53/85, EU:C:1986:256, т. 19).

43

Ето защо следва да се провери дали обжалваният акт засяга интересите на жалбоподателя, като изменя съществено правното му положение, и поради това представлява увреждащ акт.

44

За да се отговори на този въпрос, следва да се анализира, на първо място, правната уредба, в която се вписват обжалваният акт и Решение за изпълнение 2019/583, преди да се разгледа, на второ място, същността на посочения акт.

45

На първо място, по отношение на правната уредба следва да се подчертае, че в случая се разглежда режимът на екологичните иновации, установен с член 12 от Регламент № 443/2009 и уреден в Регламент за изпълнение № 725/2011.

46

Както бе припомнено в точки 7 и 8 по-горе, Регламент № 443/2009 насърчава развитието на екологичните иновации, като предвижда в член 12 възможност за намаляване на средните специфични емисии на CO2 на производителите, когато те използват в превозните си средства иновативни технологии, позволяващи намаляване на емисиите на CO2. Следователно става въпрос за режим за стимулиране, въведен за облагодетелстване на производителите, инвестиращи в екологичните иновации. Освен това член 12, параграф 2 от Регламент № 443/2009 предвижда, че Комисията чрез актове за изпълнение приема подробни правила за процедурата за одобрение на иновативните технологии, позволяващи намаляване на емисиите на CO2 от леки пътнически автомобили.

47

Регламент за изпълнение № 725/2011 е приет именно в този контекст. В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 1 от Регламент за изпълнение № 725/2011 последният има за цел да установи процедурата, която следва да бъде спазвана при подаване на заявление, оценка, одобрение и сертифициране на иновативни технологии, които намаляват емисиите на CO2 от леки пътнически автомобили съгласно член 12 от Регламент № 443/2009.

48

Следователно уредените в Регламент за изпълнение № 725/2011 процедура за одобрение на иновативна технология като екологична иновация и процедура за сертифициране на намаленията на емисиите на CO2, постигнати чрез използването на екологични иновации, са неразривно свързани с изчисляването на средните специфични емисии на CO2 на производителите, уредено в Регламент № 443/2009. В това отношение следва да се отбележи, че одобряването като екологични иновации и сертифицирането на намаленията на емисиите на CO2, извършено по заявление на производителя съгласно Регламент за изпълнение № 725/2011, не преследват друга цел освен тази за намаляване на средните специфични емисии на даден производител и не се използват в контекст, различен от този на Регламент № 443/2009.

49

В този смисъл следва да се отбележи, че решенията за изпълнение, приети от Комисията след процедурата за одобрение, предвидена в Регламент за изпълнение № 725/2011, се основават на член 12, параграф 4 от Регламент № 443/2009 и в заглавието им изрично се посочва, че с тях дадена технология се одобрява като иновативна технология, позволяваща намаляване на емисиите на CO2 от леките пътнически автомобили.

50

Следователно Регламент за изпълнение № 725/2011 съдържа правната уредба на режима на екологичните иновации в контекста на прилагането на Регламент № 443/2009, и по-специално във връзка с изчисляването на средните специфични емисии на CO2 на производителите.

51

На второ място, що се отнася до същността на обжалвания акт, следва да се отбележи, че както бе припомнено в точки 16—23 по-горе, той е изпратен на жалбоподателя след преразглеждане ad hoc, извършено от Комисията в съответствие с член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011. С този акт Комисията по същество уведомява жалбоподателя, че след контактите, осъществени с него и с производителя на спорните екологични иновации, е заключила, че констатираните разлики в нивата на намаляване на емисиите на CO2 се дължат на използваните различни методики на изпитване. Вследствие на това Комисията съобщава на жалбоподателя, че сертифицираните намаления на емисиите на CO2 по отношение на Решение за изпълнение 2015/158 не може да бъдат отчетени при изчисляване на отнасящите се до него средни специфични емисии на CO2 за 2017 г. На последно място, Комисията приканва жалбоподателя да провери списъка на съответните превозни средства и да я уведоми за всяка грешка или пропуск в срок от един месец, считано от получаването на посочения акт.

52

Жалбоподателят отбелязва, че член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011, въз основа на който е приет обжалваният акт, дава възможност на Комисията да провежда специална процедура за проверка ad hoc и ѝ предоставя правомощието да вземе решение да не отчита сертифицираните намаления на емисиите на CO2 при изчисляване на средните специфични емисии на CO2 на даден производител за следващата календарна година. Следователно, с оглед на общата система на закона, правомощието да се приема решение за неотчитане на сертифицираните намаления представлявало заключителната точка на процедурата по проверка по член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011, която е различна от предвидената в член 12 от Регламент № 443/2009. Поради това позоваването от Комисията в обжалвания акт на член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011 и изявлението, че сертифицираните намаления на емисиите на CO2 не могат да бъдат взети предвид, трябвало да се разглеждат като решение, прието на основание член 12, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 725/2011, който именно предоставял това правомощие на Комисията.

53

Жалбоподателят подчертава по-специално че с оглед на контекста, в който е използван, и на позоваването на член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011, изразът „may not“, употребен в четвърти параграф на обжалвания акт в изречението „As a result, the Commission hereby notifies you of the eco-innovation CO2 savings certified by reference to Implementing Decision (EU) 2015/158 that may not be taken into account for the calculation of the average specific emissions of Daimler AG in 2017“ (Вследствие на това с настоящото писмо Комисията Ви уведомява за намаленията на емисиите на CO2 в резултат на екологични иновации, сертифицирани с оглед на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/158, които не може да бъдат взети предвид при изчисляване на средните специфични емисии на CO2 на Daimler AG за 2017 г.), следва да се разбира като принципно изявление, а не просто като „предизвестие“ или като възможност за приемане на бъдеща мярка.

54

Тези доводи обаче не могат да бъдат приети.

55

В това отношение, първо, следва да се припомни, че член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011 гласи следното:

„1.   Комисията гарантира, че сертифициранията и намаленията на емисии на CO2 по отношение на отделни превозни средства се проверяват ad hoc.

Когато Комисията констатира различие между сертифицираните намаления на емисии на CO2 и емисиите, които е проверила чрез използване на уместната методология или методологии за изпитване, тя уведомява производителя за своите констатации.

Комисията може също така, когато установи или е уведомена за отклонения или неточности в методиката за изпитване или в иновативната технология в сравнение с информацията, която е получила като част от заявлението за одобрение на иновативната технология като екологична иновация, да уведоми производителя за това.

В срок от 60 дни от получаване на уведомлението производителят може да предостави на Комисията доказателства за точността на сертифицираните намаления на емисии на CO2. По искане на Комисията се предоставя докладът относно взаимодействието на различните екологични иновации, посочен в член 7, параграф 3.

2.   Когато доказателствата, посочени в параграф 1, не бъдат предоставени в рамките на посочения срок или когато Комисията прецени, че предоставените доказателства не са задоволителни, тя може да реши да не взема предвид сертифицираните намаления на емисии на CO2 при изчисляването на средните специфични емисии на този производител за следващата календарна година.

3.   Производител, чиито сертифицирани намаления на емисиите на CO2 вече не се вземат предвид, може да подаде заявление за ново сертифициране на съответните превозни средства в съответствие с процедурата, определена в член 11, или може, когато е уместно, в съответствие с член 12а да подаде искане за изменение на решението за одобрение, което да е подкрепено от необходимите доказателства за потвърждение на уместността на методиката за изпитване и нивото на намаленията на емисиите на CO2, постигнато чрез иновативната технология“.

56

Второ, следва да се отбележи, че в обжалвания акт, който е от 22 октомври 2018 г., Комисията посочва именно с оглед на изчисляването на средните специфични емисии на CO2 на жалбоподателя за 2017 г., че проверките ѝ във връзка с намаленията, свързани със спорните екологични иновации, не са ѝ позволили да стигне до същите резултати като тези на жалбоподателя и поради това може да се наложи да не взема предвид сертифицираните намаления на емисиите на CO2.

57

Освен това, макар с обжалвания акт на жалбоподателя да се съобщават последиците от констатациите на Комисията за 2017 година, това не променя факта, както следва и от обжалвания акт, че единствената последица, която съгласно предвиденото в случая може да настъпи вследствие на установена нередовност по отношение на намаленията на емисиите на CO2, е Комисията да не отчете сертифицираните намаления на емисиите на CO2 при изчисляване на средните специфични емисии на производителя.

58

Следователно Комисията определя дали трябва да вземе предвид посочените намаления именно за да направи това изчисление. От тази гледна точка сертифицираните намаления на емисиите на CO2 са данни на същото основание като другите данни, събрани и предоставени от държавите членки на Комисията в съответствие с член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 443/2009. Следователно, както подчертава Комисията в отговор на въпрос, поставен в рамките на процесуално-организационните действия, проверката дали намалението на емисиите на CO2 в резултат от използването на екологични иновации е взето предвид съгласно член 12 от Регламент № 443/2009, извършена при определяне на резултатите по отношение на емисиите на даден производител, е неразделна част от изчислението на средните специфични емисии на CO2 на съответния производител, предвидено в член 8 от Регламент № 443/2009. Ето защо, както посочва Комисията, решението дали да се вземат предвид сертифицираните намаления на емисиите на CO2 неминуемо съвпада с приемането на решението по член 8, параграф 5 от Регламент № 443/2009.

59

В този смисъл предвидената в член 8 от Регламент № 443/2009 процедура за изчисляване предполага едновременно да се определи кои данни ще се вземат предвид и да се приложат математически формули за тези данни, така че не може да се заключи, че Комисията приема решение за това кои данни трябва да се вземат предвид и отделно решение относно самото изчисление. При тези обстоятелства обжалваният акт, доколкото в него е взето решение да не се отчитат посочените намаления, е само подготвителна мярка в процедурата, довела до приемането, на основание член 8 от Регламент № 443/2009, на решението относно изчисляването на средните специфични емисии на даден производител.

60

Фактът, че от обжалвания акт действително е видно, че Комисията е достигнала до заключение относно сертифицираните намаления на емисиите на CO2, като този извод може да повлияе върху изчислението на средните специфични емисии на CO2 на жалбоподателя, все пак не означава, че става въпрос за окончателно решение, прието в процедура, различна от тази, в която е прието Решение за изпълнение 2019/583. Всъщност фактът, че в обжалвания акт се споменава именно бъдещото изчисление на средните специфични емисии на CO2 на жалбоподателя, което предстои, показва, че този акт не е окончателен, а е само етап от процедурата, която трябва да доведе до изчисляване на средните специфични емисии на CO2 на жалбоподателя. В този смисъл следва да се припомни, че съгласно член 8, параграф 4 от Регламент № 443/2009 Комисията уведомява всеки производител за своите предварителни изчисления, отнасящи се до него, за да може той да я уведоми в съответствие с член 8, параграф 5 от посочения регламент за всякакви грешки в данните, взети предвид при изчисляването. Следователно уведомяването на жалбоподателя чрез обжалвания акт се вписва в рамките на диалога, провеждан между Комисията и производителите с оглед на изчисляването на средните им специфични емисии.

61

В това отношение трябва впрочем да се подчертае, че в съображения 11—13 от Решение за изпълнение 2019/583 Комисията споменава извършеното от нея преразглеждане ad hoc на спорните екологични иновации, използвани от жалбоподателя, резултата от това преразглеждане, а именно че не са потвърдени сертифицираните намаления на емисиите на CO2 от два високоефективни алтернатора в някои превозни средства, произведени от жалбоподателя, и на последно място, последицата от тази констатация: неотчитане на сертифицираните намаления при изчисляване на средните специфични емисии на жалбоподателя за 2017 г., предмет на посоченото решение за изпълнение.

62

Освен това, макар в обжалвания акт да е изразена позицията, която генерална дирекция „Действия по климата“ на Комисията заема след извършване на предвидената в член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011 проверка ad hoc на сертифициранията, в него не заема окончателна позиция самата Комисия. Единствено позицията, заета от Комисията в Решение за изпълнение 2019/583, може да измени съществено правното положение на адресатите на това решение или на всяко друго лице, което е пряко и лично засегнато от него, като жалбоподателя (в този смисъл и по аналогия вж. определение от 22 ноември 2007 г., Investire Partecipazioni/Комисия, T‑418/05, непубликувано, EU:T:2007:354, т. 39).

63

Следователно, макар в обжалвания акт да са преценени сертифицираните намаления на емисиите на CO2 на жалбоподателя, този акт все пак не е окончателното решение, тъй като в последното решение са изчислени средните специфични емисии на CO2 на производителите, а в случая това е Решение за изпълнение 2019/583, в което неотчитането на сертифицираните намаления на емисиите на CO2 намира конкретен израз. Следователно Решение за изпълнение 2019/583 е единствената мярка, която ясно определя средните специфични емисии на CO2 на производителите, сред които и на жалбоподателя, и която поради това ще породи последици за правното положение на последния.

64

В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателят би могъл да се позове на незаконосъобразността, поради която евентуално е опорочен обжалваният акт, в жалба за отмяна, подадена срещу Решение за изпълнение 2019/583, тъй като именно то излага изводите на Комисията, формулирани по време на проверката ad hoc на спорните сертифицирания.

65

Накрая, трето, що се отнася по-конкретно до довода на жалбоподателя, че обжалваният акт е решение, с което се прилагат правомощията, предоставени на Комисията на основание член 12, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 725/2011, следва да се отбележи, че този параграф се отнася единствено до изчисляването на средните специфични емисии на производителя за следващата календарна година, докато обжалваният акт се отнася до изчисляването на посочените емисии за 2017 г.

66

Освен това и при всички случаи следва да се отбележи, че дори да се предположи, че обжалваният акт може да окаже влияние върху изчисляването на средните специфични емисии на производителя за следващата календарна година, а именно за 2019 г., жалбоподателят ще може да се позове на незаконосъобразността, поради която евентуално е опорочен този акт, в жалба за отмяна, подадена срещу решението за изпълнение, с което се потвърждава или изменя предварителното изчисление на неговите средни специфични емисии на CO2 за тази година.

67

Следователно трябва да се приеме, че обжалваният акт е подготвителна мярка в процедурата за изчисляване на средните специфични емисии на CO2 на жалбоподателя и че поради това не може да бъде предмет на жалба за отмяна.

68

Този извод не може да бъде оборен с другите доводи, които жалбоподателят изтъква, за да докаже, че обжалваният акт вече е породил последици, засегнали правното му положение.

69

Първо, жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт сам по себе си засяга пряко правното му положение, при това независимо от Решение за изпълнение 2019/583, тъй като той вече нямал право да включва сертифицираните намаления на емисиите на CO2 в сертификата за съответствие и KBA вече нямала право да посочва сертифицираните намаления на емисиите на CO2 в негова полза в документацията за одобрение на типа.

70

В това отношение следва да се отбележи, че такива последици не са изрично предвидени в член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011 и не произтичат задължително, нито автоматично от констатацията на Комисията за неотчитане на сертифицираните намаления на емисиите на CO2 при изчисляването на средните специфични емисии на даден производител. Всъщност параграф 3 от този член, който се отнася до действията, които производителят може да предприеме в подобно положение, предвижда, че производителят може или да подаде заявление за ново сертифициране, или да подаде искане за изменение на решението за одобрение. На този етап обаче не се изисква изменение или преразглеждане на сертификатите за съответствие, издадени от производителя, и на документацията за одобрение на типа, предоставена от компетентния национален орган за одобряване. Накрая, в отговор на въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, Комисията потвърждава, че документацията за типа и сертификатът за съответствие не са се оказали погрешни, след като е установено, че сертифицираните намаления на емисиите на CO2 не може да бъдат взети предвид при изчисляването на средните специфични емисии на CO2 на даден производител.

71

Второ, според жалбоподателя фактът, че член 12, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 725/2011 приканва производителя да подаде заявление за ново сертифициране, доказва, че решението за неотчитане на сертифицираните намаления на емисиите на CO2. поражда задължително правно действие.

72

Този довод е неотносим, за да се определи дали обжалваният акт е подготвителна мярка. Всъщност възможността, предоставена на производителя в член 12, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 725/2011, при всички положения не засяга процедурата за изчисляване на средните специфични емисии на CO2 за дадена година, през която не са взети предвид сертифицираните намаления на емисиите на CO2. Обстоятелството, че в посочения член се споменава „[п]роизводител, чиито сертифицирани намаления на емисиите на CO2 вече не се вземат предвид“, показва, че възможност да поиска ново сертифициране има производителят, чието положение е окончателно установено, с други думи, този, за когото е сигурно, че сертифицираните намаления на емисиите на CO2 не са били взети предвид, което, както бе посочено в точки 58 и 63 по-горе, произтича от окончателното решение относно изчисляването на средните специфични емисии на производителите.

73

Трето, що се отнася до довода на жалбоподателя, че обжалваният акт засяга пряко правното му положение, доколкото вече не бил в състояние да продава произвежданите от него превозни средства със сертификат за съответствие, удостоверяващ намалението на емисиите на CO2, следва да се отбележи, от една страна, че както бе констатирано в точка 70 по-горе, сертификатът за съответствие не е погрешен. От друга страна, при всички положения, дори да се приеме, че както твърди жалбоподателят, сертифицирането на намалението на емисиите на CO2 може да бъде аргумент за продажба в настоящия контекст, в който потребителите обръщат все повече внимание на въздействието от използването на леки автомобили върху околната среда, това не означава, че оттеглянето на такова сертифициране може от тази гледна точка да се счита за последица, засягаща правното положение на жалбоподателя. Всъщност не може да се приеме, че фактът, че жалбоподателят вече не може да използва даден аргумент за продажба, доказва накърняването на право, което той е придобил. Освен това жалбоподателят остава свободен да продава произведените от него превозни средства. Ето защо той не може да твърди, че правното му положение е било засегнато.

74

Четвърто, според жалбоподателя с обжалвания акт се предвижда той и Комисията да продължат да дискутират само по въпроса за списъка на съответните превозни средства. Следователно Комисията поставила край на дискусиите по спорния въпрос по същество относно неотчитането на сертифицираните намаления на емисиите на CO2. С писмо от 22 ноември 2018 г. жалбоподателят изрично иска да бъде оттеглено приетото решение и прекратява осъществяваната по-рано размяна на доводи.

75

В това отношение следва да се отбележи, че от обжалвания акт действително е видно, че Комисията е очаквала становище от жалбоподателя единствено по списъка със съответните превозни средства. Всъщност в пети параграф от този акт се споменава за евентуално съдържащи се в списъка на съответните превозни средства грешки или пропуски, като това се потвърждава от факта, че в заключителната част на този параграф по същество се посочва, че при липсата на забележка от страна на жалбоподателя списъкът ще бъде приет за правилен. При все това, макар Комисията да е приканила жалбоподателя само да провери списъка на съответните превозни средства, по този начин тя все пак е заявила пред жалбоподателя намерението си да продължи диалога с него. Не само в писмото си от 22 ноември 2018 г. жалбоподателят обяснява защо не е съгласен с изводите на Комисията относно проверките на разглежданите в случая сертифицирани намаления на емисиите на CO2, но в писмото си от 7 февруари 2019 г. Комисията отговаря на становището на жалбоподателя, като по този начин доказва, че не е прекратен диалогът с него по този въпрос. Накрая, следва да се отбележи, че в писмото от 7 февруари 2019 г. Комисията по същество посочва като заключение, че е в процес на приключване на Решение за изпълнение 2019/583, в което уточнява, че предвижда да посочи подробни съображения за неотчитането на сертифицираните намаления на емисиите на CO2.

76

От всичко изложено по-горе следва, че както поддържа Комисията, обжалваният акт е подготвителна мярка и следователно не е обжалваем акт. Поради това жалбата трябва да бъде отхвърлена като недопустима поради липса на увреждащ жалбоподателя акт.

77

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

78

Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията, съгласно направените от последната искания.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

определи: