1

На 30 април 2015 г. г‑н Juan Morera Morral подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (OB L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (EС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).

2

Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „BROWNIE“.

3

Стоките и услугите, за които е заявена регистрацията, спадат към класове 18, 25 и 35 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, и съответстват за всеки от класовете на следното описание:

4

Заявката за марка е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 106/2015 от 10 юни 2015 г.

5

На 2 септември 2015 г. встъпилата страна, The Guide Association, подава възражение на основание член 41 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 46 от Регламент 2017/1001) срещу регистрацията на заявената марка по-конкретно за посочените в точка 3 по-горе стоки и услуги.

6

Възражението се основава на поредица от по-ранни словни марки на Обединеното кралство „BROWNIES“, „BROWNIE“, „Brownies“ и „Brownie“ (наричани по-нататък заедно „по-ранната марка“), които обозначават по-специално стоки и услуги от класове 6, 18, 25, 26 и 41 и за всеки от посочените класове съответстват на следното описание:

7

В подкрепа на възражението са изтъкнати основанията, посочени в член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент 2017/1001) и в член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001).

8

На 19 февруари 2016 г.‑н Morera Morral подава молба за вписване в регистъра на марките на Европейския съюз на прехвърлянето на заявката му за марка на Европейския съюз на жалбоподателя, Grupo Textil Brownie, SL.

9

На 26 август 2016 г. жалбоподателят подава искане на основание член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент 2017/1001) встъпилата страна да докаже, че по-ранната марка е била реално използвана.

10

На 18 януари 2017 г. встъпилата страна представя няколко документа, представляващи клетвена декларация на нейния директор, отговарящ за корпоративните ресурси (наричана по-нататък „клетвената декларация“) и пет приложения като доказателства за реалното използване на по-ранната марка (наричани по-нататък „втората група документи“).

11

На 23 октомври 2017 г. отделът по споровете уважава частично възражението за посочените в точка 3 по-горе стоки и услуги и го отхвърля в останалата му част. По-специално той приема, че встъпилата страна е доказала реалното използване на по-ранната марка за посочените в точка 6 по-горе стоки и услуги. В това отношение отделът по споровете се основава не само на документите, предоставени от встъпилата страна на 18 януари 2017 г. изрично като доказателство за реалното използване на по-ранната марка (вж. т. 10 по-горе), но и на документи, съдържащи се в шест приложения, които встъпилата страна вече е била представила на EUIPO на 14 април 2016 г., заедно с изложението на фактите, доказателствата и становището ѝ в подкрепа на направеното от същата възражение (наричани по-нататък „първата група документи“). Освен това отделът по споровете установява, че съществува вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 между конфликтните марки по отношение на посочените в точка 3 по-горе стоки и услуги, които са идентични или сходни с тези, за които встъпилата страна е доказала реалното използване на по-ранната марка. За сметка на това при липсата на сходство между стоките и услугите, обхванати от по-ранната марка, и тези, за които жалбоподателят е поискал регистрацията на заявената марка, няма връзка между конфликтните марки по отношение на последните стоки и услуги, така че основанието за възражение, предвидено в член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, трябва да се отхвърли.

12

На 18 декември 2017 г. жалбоподателят подава до EUIPO жалба на основание членове 66—71 от Регламент 2017/1001 срещу решението на отдела по споровете.

13

С решение от 4 юли 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. По-специално, от една страна, той приема, че встъпилата страна е доказала реалното използване на по-ранната марка за посочените в точка 6 по-горе стоки и услуги (т. 16—52 от обжалваното решение). От друга страна, той възприема мотивите, посочени в решението на отдела по споровете, че възражението следва да се уважи по отношение на посочените в точка 3 по-горе стоки и услуги (т. 53 от обжалваното решение).

14

Жалбоподателят иска от Общия съд:

15

EUIPO иска от Общия съд:

16

Встъпилата страна иска от Общият съд:

17

В самото начало следва да се напомни, че в случая заявката за марка на Европейския съюз е подадена в EUIPO на 30 април 2015 г. (вж. т. 1 по-горе). Следователно заявката за тази марка е подадена, от една страна, преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент № 207/2009 и Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21), на 23 март 2016 г. (вж. член 4, първа алинея от Регламент 2015/2424), и от друга страна, преди датата, от която се прилага Регламент 2017/1001, а именно 1 октомври 2017 г. (вж. член 212, втора алинея от Регламент 2017/1001).

18

При тези условия следва да се констатира, че настоящия спор все още се урежда от Регламент № 207/2009, в редакцията му преди измененията, въведени с Регламент 2015/2424, поне що се отнася до разпоредбите, които не са строго процесуални (вж. по аналогия определения от 30 май 2013 г., Shah и Shah/Three-N-Products, C‑14/12 P, непубликувано, EU:C:2013:349, т. 2 и от 13 юни 2013 г., DMK Deutsches Milchkontor/СХВП, C‑346/12 P, непубликувано, EU:C:2013:397, т. 2 и цитираната съдебна практика, и решение от 2 март 2017 г., Panrico/EUIPO, C‑655/15 P, непубликувано, EU:C:2017:155, т. 2).

19

Освен това вече е постановено, че за да се прецени наличието на относително основание за възражение, следва да се вземе предвид моментът на подаване на заявката за регистрация на марка на Европейския съюз, срещу която е подадено възражение въз основа на по-ранна марка. Ето защо отделните аспекти на по-ранната марка трябва да се разгледат във вида им към момента на подаване на заявката за регистрация на марка на Европейския съюз, срещу която е изтъкната тази по-ранна марка (решение от 17 октомври 2018 г., Golden Balls/EUIPO — Les Éditions P. Amaury (GOLDEN BALLS), T‑8/17, непубликувано, EU:T:2018:692, т. 76). Обстоятелството, че по-ранната марка би могла да загуби статута на марка, регистрирана в държава членка по смисъла на член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент 2017/1001) и на член 42, параграф 3 от същия регламент, към момент, следващ подаването на заявката за регистрация на марка на Европейския съюз, срещу която е подадено възражение въз основа на тази по-ранна марка, по-специално вследствие на евентуално оттегляне на съответната държава членка от Европейския съюз съгласно член 50 ДЕС, без да са предвидени специални разпоредби в това отношение в евентуално споразумение, сключено на основание член 50, параграф 2 ДЕС, по принцип е без значение за изхода на възражението. Наличието на правен интерес от обжалване пред Общия съд на решение на апелативните състави на EUIPO, с което се уважава възражение, основано на такава по-ранна марка, или се потвърждава решение на отдела по споровете в този смисъл, по принцип също не е засегнато (вж. по аналогия решение от 8 октомври 2014 г., Fuchs/СХВП — Les Complices (Разположена в кръг звезда), T‑342/12, EU:T:2014:858, т. 23—29).

20

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, като твърди, че е налице нарушение на член 8, параграф 1 от Регламент № 207/2009. В това отношение той само посочва, че не е необходимо да се разглежда въпросът за съществуването на вероятност от объркване между конфликтните марки, тъй като реалното използване на по-ранната марка не е било доказано от встъпилата страна. Както правилно посочват EUIPO и по същество встъпилата страна, жалбоподателят не изтъква конкретни доводи, които да могат да обосноват нарушение на член 8, параграф 1 от Регламент № 207/2009.

21

При все това, както признават и EUIPO и по същество встъпилата страна, от цялостния прочит на жалбата недвусмислено следва, че жалбоподателят оспорва преценката на апелативния състав, че встъпилата страна е доказала реалното използване на по-ранната марка за посочените в точка 6 по-горе стоки и услуги. Фактът, че EUIPO и встъпилата страна са защитавали обжалваното решение по-специално в това отношение, показва освен това, че с оглед на жалбата те са могли да възприемат, че жалбоподателят е изтъкнал грешка на апелативния състав при преценката на реалното използване на по-ранната марка. При тези обстоятелства би било прекомерно да се изисква, както предлага встъпилата страна, жалбоподателят да цитира изрично конкретните разпоредби, които могат да бъдат нарушени с такава грешка.

22

С оглед на гореизложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят излага само едно-единствено основание в подкрепа на жалбата си, което по същество се свежда до нарушение на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 и с което той твърди, че апелативният състав неправилно е приел, че встъпилата страна е доказала реалното използване на по-ранната марка за посочените в точка 6 по-горе стоки и услуги. В съдебното заседание жалбоподателят потвърждава, че жалбата трябва да се разбира в този смисъл.

23

В подкрепа на единственото си основание жалбоподателят изтъква, че доказателствата за използването, представени от встъпилата страна на EUIPO, не са достатъчни, за да се установи реално използване на по-ранната марка. В това отношение той изтъква по същество пет довода.

24

На първо място, жалбоподателят твърди, че повечето от представените от встъпилата страна доказателства не се отнасят до релевантния период.

25

На второ място, той твърди, че не е доказано, че представените от встъпилата страна каталози действително са били разпространени в достатъчна степен сред съответните потребители. Освен това не било доказано, че представените страници от каталози действително съответстват на кориците на посочените каталози, тъй като те не са представени в цялостен вид. Преписката не съдържала и отделно доказателство, което да потвърди автентичността на датите, посочени върху представените каталози.

26

На трето място, жалбоподателят твърди, че някои от доказателствата се отнасяли до знак, който се различава от по-ранната марка до такава степен, че може да засегне отличителния ѝ характер. Освен това неговото предназначение било да се използва като декорация, а не като марка.

27

На четвърто място, жалбоподателят твърди, че клетвената декларация не била нито обективна, нито подкрепена с доказателства. По-конкретно, единствената фактура, представена в подкрепа на клетвената декларация, била адресирана до The Guide Association Scotland, която била член на встъпилата страна. Следователно тази фактура отразявала вътрешно ползване на по-ранната марка, а не публично използване, насочено навън. Освен това включените в тази фактура кодове на продукти не били същите като тези, които се съдържат в представените от встъпилата страна каталози. Поради това не било възможно да се установи дали става въпрос за едни и същи стоки.

28

На пето място, жалбоподателят твърди, че доколкото представените от встъпилата страна доказателства не могат да докажат реалното използване на по-ранната марка през релевантния период, в конкретния случай не следва да се прави обща преценка на тези доказателства.

29

EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя и считат, че след обща преценка на представените от встъпилата страна доказателства апелативният състав основателно е заключил, че от последните може да се установи реално използване от встъпилата страна на по-ранната марка през релевантния период.

30

Съгласно постоянната съдебна практика член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009, тълкуван в светлината на съображение 10 от посочения регламент (понастоящем съображение 24 от Регламент 2017/1001) и на правило 22, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) (понастоящем член 10, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията от 5 март 2018 година за допълнение на Регламент 2017/1001 и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 (ОВ L 104, 2018 г., стр. 1), следва, че ratio legis на изискването по-ранната марка да е била обект на реално използване, за да бъде противопоставима на заявка за регистрация на марка на Европейския съюз, се състои в това да се ограничат конфликтите между две марки, освен ако няма основателна икономическа причина за липсата на реално използване на по-ранната марка, произтичаща от ефективна функция на тази марка на пазара. От друга страна обаче, посочените разпоредби нямат за цел нито оценяване на търговския успех, нито контролиране на стопанската стратегия на дадено предприятие, нито пък ограничаване на защитата на марките само до случаите на значимо в количествено отношение търговско използване (вж. решение от 17 януари 2013 г.Reber/СХВП — Wedi & Hofmann (Walzer Traum), T‑355/09, непубликувано, EU:T:2013:22, т. 25 и цитираната съдебна практика).

31

Марката е предмет на реално използване, когато е използвана в съответствие със съществената ѝ функция да гарантира произхода на стоките или услугите, за които е регистрирана, за да се създаде или да се запази пазар за тези стоки или услуги, с изключение на символичното използване, чиято единствена цел е запазването на правата, които предоставя марката (вж. по аналогия решение от 11 март 2003 г., Ansul, C‑40/01, EU:C:2003:145, т. 43). Освен това условието, свързано с реалното използване на марката, изисква използването на последната, както е защитена на съответната територия, да е публично и насочено навън (решение от 8 юли 2004 г., Sunrider/СХВП — Espadafor Caba (VITAFRUIT), T‑203/02, EU:T:2004:225, т. 39; в този смисъл и по аналогия вж. също решение от 11 март 2003 г., Ansul, C‑40/01, EU:C:2003:145, т. 37).

32

Преценката на реалното използване на марката трябва да се основава на съвкупността от факти и обстоятелства, които са в състояние да установят действителното ѝ използване за търговски цели, и по-специално считаното за обосновано в съответния икономически сектор използване за поддържането или създаването на пазарни дялове за защитените от съответната марка стоки или услуги, естеството на тези стоки или услуги, характеристиките на пазара и обхвата и честотата на използване на марката (решение от 8 юли 2004 г., VITAFRUIT, T‑203/02, EU:T:2004:225, т. 40; по аналогия вж. също решение от 11 март 2003 г., Ansul, C‑40/01, EU:C:2003:145, т. 43).

33

Относно обхвата на използването на по-ранната марка следва да се има предвид по-специално търговският обем на всички действия по използване, от една страна, и на продължителността на периода, през който са извършвани действия по използване, както и на честотата на тези действия, от друга страна (решения от 8 юли 2004 г., MFE Marienfelde/СХВП — Vétoquinol (HIPOVITON), T‑334/01, EU:T:2004:223, т. 35 и от 8 юли 2004 г., VITAFRUIT, T‑203/02, EU:T:2004:225, т. 41).

34

За да се провери в конкретен случай дали по-ранната марка е била реално използвана, следва да се направи обща преценка, като се държи сметка за всички релевантни за случая фактори (решения от 8 юли 2004 г., HIPOVITON, T‑334/01, EU:T:2004:223, т. 36 и от 8 юли 2004 г., VITAFRUIT, T‑203/02, EU:T:2004:225, т. 42).

35

Именно с оглед на тези принципи следва да се анализират конкретните пет довода на жалбоподателя (вж. т. 24—28 по-горе).

36

На първо място жалбоподателят твърди, че повечето от представените от встъпилата страна доказателства не се отнасят до релевантния период.

37

Съгласно член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009, в редакцията му, приложима към настоящия случай ratione temporis, а именно преди изменението му с Регламент 2015/2424 (вж. т. 18 по-горе), релевантният период, за който притежателят на по-ранна национална марка, направил възражение срещу регистрацията на марка на Европейския съюз, трябва да докаже, че по-ранната национална марка е била реално използвана в държавата членка, в която е била защитена, съответства на петте години, предхождащи публикуването на заявката за марка на Европейския съюз. Тъй като в случая заявката за марка на Европейския съюз е публикувана на 10 юни 2015 г. (вж. т. 4 по-горе), релевантният период е от 10 юни 2010 г. до 9 юни 2015 г., както правилно е установил апелативният състав в точка 29 от обжалваното решение.

38

Тъй като жалбоподателят изтъква неотносимостта на някои доказателства към релевантния период, следва да се отбележи, че от член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 недвусмислено следва, че единствено реалното използване трябва да налице през релевантния период. Доколкото доказателствата, посочени с цел да се установи реалното използване, се отнасят до използването през релевантния период, не може да се изисква самите те да са били изготвени през този релевантен период. Следователно доводът на жалбоподателя, че някои доказателства не се отнасят до релевантния период единствено поради това, че са били изготвени извън посочения период, сам по себе си не може да оспори доказателствената им стойност с оглед на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009.

39

Що се отнася до първата група документи, в точка 33 от обжалваното решение апелативният състав посочва, че приложение 2 съдържа по-специално разпечатка на една страница от уебсайта на встъпилата страна от 11 април 2016 г., на която е отразено мероприятие, проведено между януари и август 2014 г. под наименованието „The Big Brownie Birthday“, и че приложение 5 включва по-специално две статии — „South East Brownies celebrate 100th birthday“, от 18 януари 2014 г., и „North West Brownies bid for sleepover world record“, от 28 септември 2014 г. Както основателно е приел апелативният състав, по същество, тези документи действително се отнасят до събитията, настъпили през релевантния период, което жалбоподателят впрочем признава. Следователно, що се отнася до посочените две приложения, с оглед на установеното в точка 38 по-горе, доводите на жалбоподателя не се подкрепят от фактите.

40

Що се отнася до приложение 4 от първата група от документи, апелативният състав отбелязва в точка 38 от обжалваното решение, че то съдържа по-конкретно разпечатка от 13 април 2016 г. на страница от интернет магазин, озаглавена „Guides, Brownies & Rainbows“, на която са изложение различни артикули, част от официалната униформа на тъй-наречените „Brownies“. Апелативният състав също така отбелязва, че посоченото приложение съдържа други сходни разпечатки от няколко интернет магазина, направени на 13 и 14 април 2016 г., представящи чанти, чаши и елементи от облекло, които са част от униформата на „Brownies“.

41

В това отношение апелативният състав правилно припомня в точка 39 от обжалваното решение, по същество, че доказателства, които се отнасят до използване преди или след релевантния период, a priori не са ирелевантни. Всъщност от съдебната практика следва, че вземането предвид на такива доказателства за използване преди или след релевантния период е възможно, доколкото позволява да се потвърди или прецени по-добре обхватът на използването на по-ранната марка, както и действителните намерения на притежателя през този период. Такива доказателства обаче могат да се разгледат само ако са представени други доказателства, които се отнасят до релевантния период (вж. в този смисъл решения от 27 септември 2012 г., El Corte Inglés/СХВП — Pucci International (PUCCI), T‑39/10, непубликувано, EU:T:2012:502, т. 25 и 26, от 16 юни 2015 г., Polytetra/СХВП — EI du Pont de Nemours (POLYTETRAFLON), T‑660/11, EU:T:2015:387, т. 54, и от 8 април 2016 г., Frinsa del Noroeste/EUIPO — Frisa Frigorífico Rio Doce (FRISA), T‑638/14, непубликувано, EU:T:2016:199, т. 38 и 39).

42

Следователно апелативният състав правилно е приел в точка 40 от обжалваното решение, че макар разпечатките от страници от уебсайта на интернет магазин, съдържащи се в приложение 4 към първата група от документи, да са последващи спрямо релевантния период, те съдържат допълнителни доказателства за използването на по-ранната марка през релевантния период, като се има предвид близостта във времето на използването, до което се отнасят, и тъй като предоставят доказателства за непрекъснатост на използването във времето. Жалбоподателят не изтъква нито един конкретен довод, който да може да постави под въпрос отчитането на тези разпечатки от интернет страници като доказателства, позволяващи да се потвърди или прецени по-добре обхватът на използването на по-ранната марка, както и действителните намерения на притежателя през този период. Всъщност той само посочва, че тези разпечатки от интернет страници не доказват, че разглежданите стоки действително са били предложени за продажба в онлайн магазините през релевантния период, което обаче апелативният състав не е твърдял.

43

Освен това апелативният състав правилно е изтъкнал в точка 40 от обжалваното решение, че в разпечатката на страница от онлайн магазина, представяща тениска, на която е отпечатан словният елемент „brownies“ в стилизиран шрифт, изрично се посочва, че този продукт се е продавал там от 4 март 2015 г. и следователно от дата, попадаща в релевантния период. Ето защо в този смисъл жалбоподателят неправилно твърди по принцип, че тези разпечатки на интернет страници не доказват възможността за потребителите да закупят разглежданите стоки през релевантния период.

44

На последно място, по отношение на другите документи, които са част от първата група, достатъчно е да се констатира, че апелативният състав не се е основал на тях, така че критиките на жалбоподателя срещу твърдяното им вземане предвид при всички случаи са неотносими.

45

Що се отнася до втората група от документи, от точки 34—37 от обжалваното решение следва, че апелативният състав е взел предвид основния документ, а именно клетвената декларация, направена под формата на „witness statement“ (свидетелски показания) на 12 януари 2017 г., както и приложения 1 и 2 към нея, а именно, от една страна, копия от кориците, както и от някои страници от съдържанието на каталозите „Guiding essentials“ за 2010/11 г., 2011/12 г., 2012/13 г., 2013/14 г. и 2014/15 г. (приложение 1), и от друга страна, фактура, издадена от Guide Association Trading Services Ltd и адресирана до The Guide Association Scotland (приложение 2).

46

Както самият жалбоподател признава, клетвената декларация препраща към факти, които са настъпили през релевантния период. С оглед на установеното в точка 38 по-горе доказателствената стойност на този документ не може да се отхвърли с оглед на датата му и следователно същият трябва да се вземе предвид. Що се отнася до приложения 1 и 2 към клетвената декларация, налага се изводът, че те се отнасят за използване през релевантния период, което впрочем не се оспорва от жалбоподателя.

47

По отношение на другите документи, които са част от втората група, достатъчно е да се констатира, че апелативният състав не се е основал на тях, така че евентуалните критики на жалбоподателя срещу тяхното вземане предвид при всички случаи са неотносими.

48

Ето защо доводът на жалбоподателя, че апелативният състав е взел предвид доказателства, които не се отнасят до релевантния период, трябва да се отхвърли.

49

На второ място, жалбоподателят поддържа, че не е доказано, че представените от встъпилата страна каталози действително са били разпространени в достатъчна степен сред съответните потребители. Освен това не било доказано, че представените страници действително съответстват на кориците на посочените каталози, тъй като последните не са били представени в цялостен вид. В преписката не се съдържало и самостоятелно доказателство, което да може да потвърди факта, че посочените в каталозите дати са автентични.

50

Във връзка с това вече е постановено, че по-принцип е необходимо да се докаже достатъчното разпространение сред съответните потребители на рекламни материали, които посочват по-ранната марка, за да се установи реалното ѝ използване (вж. в този смисъл решения от 8 март 2012 г., Arrieta D. Gross/СХВП — International Biocentric Foundation и др. (BIODANZA), T‑298/10, непубликувано, EU:T:2012:113, т. 68, от 2 февруари 2017 г., Marcas Costa Brava/EUIPO — Excellent Brands JMI (Cremcaffé by Julius Meinl), T‑686/15, непубликувано, EU:T:2017:53, т. 61 и от 7 юни 2018 г., Sipral World/EUIPO — La Dolfina (DOLFINA), T‑882/16, непубликувано, EU:T:2018:336, т. 60).

51

От припомнената в точки 32 и 34 по-горе съдебна практика обаче следва още, че при преценката на доказателствата за реалното използване на дадена марка последните не следва да се анализират поотделно, а съвместно, за да се определи техният най-вероятен и най-логичен смисъл. Така, дори доказателствената стойност на дадено доказателство да е ограничена, доколкото от самостоятелния му анализ не може да се установи със сигурност дали и как разглежданите продукти са били пуснати на пазара, и макар това доказателство следователно да не е определящо само по себе си, то все пак може да се вземе предвид при цялостната преценка на реалното използване на разглежданата марка. Такъв е например случаят, когато това доказателство допълва други доказателства (решения от 9 декември 2014 г., Inter-Union Technohandel/СХВП — Gumersport Mediterranea de Distribuciones (PROFLEX), T‑278/12, EU:T:2014:1045, т. 64—69 и от 7 септември 2016 г., Victor International/EUIPO — Ovejero Jiménez и Becerra Guibert (VICTOR), T‑204/14, непубликувано, EU:T:2016:448, т. 74).

52

В случая, както следва по-специално от точки 39, 40, 43 и 45 по-горе, каталозите са представени от встъпилата страна заедно с други доказателства за доказване на реалното използване. Поради това в конкретния случай тези каталози могат законосъобразно да бъдат взети предвид от апелативния състав при общата преценка на доказателствата за реалното използване на по-ранната марка, представени от встъпилата страна.

53

Що се отнася до другите критики на жалбоподателя относно каталозите, следва да се напомни, че съгласно съдебната практика, за да се прецени доказателствената стойност на даден документ, следва да се проверят правдоподобността и истинността на съдържащата се в него информация. Трябва да се отчетат по-специално произходът на документа, обстоятелствата на изготвянето му, неговият адресат и да се отговори на въпроса дали с оглед на неговото съдържание такъв документ изглежда смислен и надежден (решения от 7 юни 2005 г., Lidl Stiftung/СХВП — REWE-Zentral (Salvita), T‑303/03, EU:T:2005:200, т. 42, от 23 септември 2009 г., Cohausz/СХВП — Izquierdo Faces (acopat), T‑409/07, непубликувано, EU:T:2009:354, т. 49 и от 13 януари 2011 г., Park/СХВП — Bae (PINE TREE), T‑28/09, непубликувано, EU:T:2011:7, т. 64).

54

В това отношение в точка 37 от обжалваното решение апелативният състав правилно е приел, че общият стил на представените от встъпилата страна страници от каталозите съответства на този на представените от същата корици на каталозите. Поради това на пръв поглед е вероятно представените страници от каталози действително да представляват извадки от съдържанието на каталозите, чиито корици са предоставени. При това положение по принцип жалбоподателят е този, който трябва да посочи обосновани доводи, които да могат да опровергаят тази правдоподобност. В конкретния случай обаче по същество жалбоподателят се ограничава до това да изтъкне предположения, без да сочи каквито и да било конкретни данни в подкрепа на доводите си.

55

Всъщност, първо, жалбоподателят твърди, че нищо не доказва съответствието на кориците на представените страници, тъй като каталозите са непълни и че липсва каквото и да е доказателство, че страниците съответстват на годините, отбелязани върху кориците. С този неясен довод жалбоподателят обаче не може да засегне правдоподобността на обстоятелството, че представените страници от каталози действително представляват извадки от съдържанието на каталозите за годините, посочени върху представените корици.

56

Второ, според жалбоподателя от извадките от каталозите е видно, че посочените в тях стоки могат да бъдат закупени само по три различни начина: чрез интернет — на уебстраницата на встъпилата страна, в магазините на последната или по телефона. Следователно според жалбоподателя изтъкнатия от него факт, че разглежданите стоки се продават и в други интернет магазини, освен в тези на встъпилата страна (вж. т. 40—43 по-горе), опровергава автентичността на каталозите или, обратно, каталозите противоречали на факта, че разглежданите стоки са се продавали и в други интернет магазини, различни от тези на встъпилата страна. С оглед на извадките от представените от встъпилата страна каталози обаче се налага изводът, че в тях каналите за продажба, посочени от жалбоподателя, не се определят като единствените източници, от които може да се набавят стоките, върху които е положена по-ранната марка. Възпроизведените в представените каталози формулировки всъщност не изключват възможността други търговци на дребно, различни от встъпилата страна, също да продават такива стоки. Както EUIPO правилно отбелязва, не е необичайно тези други търговци на дребно да не бъдат посочени в каталозите на встъпилата страна. Запитан в това отношение в хода на съдебното заседание, жалбоподателят не успява да посочи точна формулировка в каталозите, от която недвусмислено да личи, че посочените в тях канали за продажба са единствените възможни източници за снабдяване със стоките, върху които е положена по-ранната марка. Следователно този довод на жалбоподателя не се подкрепя от фактите, поради което не може да се приеме и че поставя под въпрос правдоподобността на обстоятелството, че представените страници от каталози действително са извадки от съдържанието на каталозите, чиито корици са представени.

57

Трето, жалбоподателят твърди, че включените в каталозите кодове на стоки не съответстват на тези, които са отразени във фактурата, представена като приложение 1 към клетвената декларация, представена в рамките на втората група от документи. В това отношение трябва да се констатира, че поне някои от посочените в тази фактура кодове на стоки съответстват на съдържащите се в каталога за 2014/15 г., като например кодовете на стоки 3141—3146, за тениски с къси ръкави, кодовете на стоки 3148—3150, за тениски с дълги ръкави, кодовете на стоки 3156—3158, за пуловери с качулка и цип, код на стоки 3169, за панталони, код на стоки 2183, за ленти за глава, и код на стоки 2187, за портфейли. На поставен в хода на съдебното заседание въпрос в това отношение жалбоподателят отново не може да идентифицира конкретните кодове на стоки в представените от встъпилата страна каталози, които според него не съответстват на отразените кодове в посочената по-горе фактура. Следователно този довод на жалбоподателя не е подкрепен от фактите и не може да постави под въпрос правдоподобността на обстоятелството, че представените страници от каталози действително са извадки от съдържанието на каталозите, чиито корици са представени.

58

От това следва, че вторият довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

59

На трето място жалбоподателят твърди, че някои от доказателствата се отнасят до знак, който се различава от по-ранната марка до такава степен, че може да засегне отличителния ѝ характер. Освен това неговото предназначение било да се използва като декорация, а не като марка.

60

В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че дори член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 207/2009, в приложимата му редакция ratione temporis в случая, а именно преди измененията, въведени с Регламент 2015/2424 (вж. т. 18 по-горе) (понастоящем член 18, параграф 1, втора алинея, буква a) от Регламент 2017/1001), да се отнася само до използването на марка на Европейския съюз, той трябва да се приложи по аналогия за използването на национална марка, доколкото член 42, параграф 3 от същия регламент предвижда, че параграф 2 от този член се прилага по отношение на по-ранните национални марки, посочени в член 8, параграф 2, буква а) от посочения регламент, „като се изхожда от това, че използването в [Съюза] е заменено с използване в държавата членка, в която е защитена по-ранната национална марка“ (решение от 14 юли 2014 г., Vila Vita Hotel und Touristik/СХВП — Viavita (VIAVITA), T‑204/12, непубликувано, EU:T:2014:646, т. 24).

61

От друга страна, що се отнася до обхвата на член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 207/2009 и на член 42, параграфи 2 и 3 от същия регламент, следва да се припомни, че при съвместното прилагане на тези разпоредби доказването на реалното използване на по-ранна национална марка или марка на Европейския съюз, на която се основава възражение срещу заявка за марка на Европейския съюз, включва и доказването на използването на по-ранната марка под форма, която се различава по елементи, които не променят отличителния характер на тази марка във формата, в която тя е била регистрирана (вж. решение от 8 декември 2005 г., Castellblanch/СХВП — Champagne Roederer (CRISTAL CASTELLBLANCH), T‑29/04, EU:T:2005:438, т. 30 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 18 юли 2013 г., Specsavers International Healthcare и др., C‑252/12, EU:C:2013:497, т. 21).

62

Целта на член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 207/2009, който не изисква стриктно съответствие между използваната форма на марката и формата, в която тя е била регистрирана, е да позволи на притежателя на последната да прави вариации на знака — по повод неговото използване за търговски цели — които, без да променят отличителния му характер, позволяват привеждането му в по-голямо съответствие с изискванията на търговията и рекламата на съответните стоки или услуги. В такива случаи, когато използваният в търговията знак се различава само по незначителни елементи от формата, в която е регистриран, така че двата знака могат да се считат за еквивалентни като цяло, горепосочената разпоредба предвижда, че задължението за използване на регистрираната марка може да бъде изпълнено, като се докаже използване на знака, под чиято форма тя се използва в търговията (решение от 23 февруари 2006 г., Il Ponte Finanziaria/СХВП — Marine Enterprise Projects (BAINBRIDGE), T‑194/03, EU:T:2006:65, т. 50).

63

Така констатацията за изменение на отличителния характер на регистрираната марка изисква да се анализира отличителният и доминиращ характер на добавените елементи въз основа на присъщите за всеки един от тези елементи качества и на съответната позиция на различните елементи в конфигурацията на марката (вж. решение от 10 юни 2010 г., Atlas Transport/СХВП — Hartmann (ATLAS TRANSPORT), T‑482/08, непубликувано, EU:T:2010:229, т. 31 и цитираната съдебна практика).

64

Ето защо следва да се провери дали в конкретния случай разликите между знака във формата, в която е регистриран, и знака във формите, използвани на пазара, могат да променят отличителния характер на по-ранната марка във формата, в която тя е била регистрирана.

65

В това отношение трябва да се припомни (вж. т. 6 по-горе), че по-ранната марка е регистрирана като поредица от словни марки, включващи словния знак „Brownies“. От точка 48 от обжалваното решение и от преписката по делото пред EUIPO, представена пред Общия съд, е видно, че част от доказателствата за реалното използване на по-ранната марка, представени от встъпилата страна, се отнасят до използването на тази марка в следната форма, евентуално изобразена в неправилна правоъгълна рамка:

66

Както апелативният състав правилно констатира в точка 48 от обжалваното решение, думата „brownies“ е ясно четлива в тази форма на използване на по-ранната марка. Отново с основание в същата точка 48 апелативният състав припомня, че от съдебната практика следва, че когато дадена марка е съставена от словни и фигуративни елементи, първите по принцип са по-отличителни от вторите, тъй като средният потребител ще се позове по-лесно на стоките или услугите, цитирайки словните елементи, отколкото като описва фигуративните елементи на тази марка (вж. решение от 22 май 2008 г., NewSoft Technology/СХВП — Soft (Presto! Bizcard Reader), T‑205/06, непубликувано, EU:T:2008:163, т. 54 и цитираната съдебна практика). Освен това апелативният състав не може да се упреква, че в точка 49 от обжалваното решение е приел, че фигуративните елементи на марката, възпроизведена в точка 65 по-горе, нямат важна роля за цялостното впечатление от знака и нямат вътрешно присъщо семантично съдържание, което придава на марката отличителен характер или означава съответните стоки. Всъщност посочените фигуративни елементи се ограничават до представянето на думата „brownies“ в жълт шрифт и на точката над буквата „i“ под формата на цвете, както и, евентуално, на неправилна правоъгълна рамка.

67

Ето защо апелативният състав правилно е приел по същество в точка 50 от обжалваното решение, че разликите между марката, използвана във формата, припомнена в точка 65 по-горе, от една страна, и по-ранната марка във формата, в която е била регистрирана, от друга страна, не могат да засегнат отличителния характер на последната. Следователно, по силата на член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 използването на марката в тази първа форма трябва да се счита за използване на по-ранната марка.

68

В този контекст е без значение, че някои от стоките, които се съдържат в представените от встъпилата страна каталози, включват изобразени думи в стил, който по същество е идентичен с посочения в точка 65 по-горе. Това обстоятелство по никакъв начин не променя факта, че думата „brownies“ остава отличителният елемент на така стилизирания знак и че следователно използването на марката в тази форма се счита за използване от по-ранната марка, така както е регистрирана.

69

Накрая, доколкото жалбоподателят изтъква, че използването на по-ранния знак в стилизираната форма, посочена в точка 65 по-горе, изглежда се извършва с декоративни цели, а не като марка, следва да се напомни, че основната функция на марката е да гарантира идентичността на произхода на стоките или услугите, за които е била регистрирана (вж. т. 31 по-горе). Като се има предвид, че поне словният елемент „brownie“, съдържащ се в стилизираната марка в посочената в точка 65 по-горе форма, има определен отличителен характер, следва да се констатира, че така стилизирана по-ранната марка по принцип може да изпълнява тази основна функция. Обстоятелството, че с оглед на особената ѝ стилизация фигуративна марка с определен отличителен характер може да служи и за декорация на стоката, върху която е поставена, е без значение за способността на такава фигуративна марка да изпълнява основната функция на марката. Това важи в още по-голяма степен за сектора на облеклата, в широк смисъл, в който сектор не е необичайно да се поставя стилизирана форма на марка върху съответните стоки. Следователно, дори в конкретния случай поставянето на така стилизираната марка да може да се използва и като декорация на съответните стоки, предвид нейния отличителен характер тя все пак изпълнява същевременно основната функция на марката.

70

От това следва, че третият довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

71

На четвърто място жалбоподателят твърди, че клетвената декларация не е нито обективна, нито подкрепена с непротиворечиви доказателства. По-конкретно единствената фактура, представена в подкрепа на клетвената декларация, била адресирана до The Guide Association Scotland, която била член на встъпилата страна. Следователно тази фактура отразявала вътрешно ползване на по-ранната марка, а не публично използване, насочено навън. Освен това включените в тази фактура кодове на продукти не били същите като тези, които се съдържат в представените от встъпилата страна каталози. Поради това не било възможно да се установи дали става въпрос за едни и същи стоки.

72

Що се отнася до клетвената декларация, следва да се напомни, че съгласно член 78, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 97, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001) писмените декларации, клетвени или тържествени, или които имат същия ефект съгласно законодателството на държавата, в която са направени, са част от действията по събиране на доказателства, които EUIPO може да предприеме.

73

В случая клетвената декларация е била под формата на „witness statement“ (свидетелски показания). Следователно става въпрос за формата, описана в правило 32.4, параграф 1 от Civil Procedure Rules (гражданскопроцесуални правила), приложими в Англия и Уелс, според която „[с]свидетелските показания са писмено изявление, подписано от дадено лице и съдържащо доказателствата, които това лице е могло да представи устно“.

74

Следва също да се припомни съдебната практика, съгласно която, за да се прецени доказателствената стойност на даден документ, следва да се провери правдоподобността и истинността на съдържащата се в него информация. Поради това трябва да се отчетат по-специално произходът на документа, обстоятелствата на изготвянето му и неговият адресат и да се отговори на въпроса дали с оглед на неговото съдържание такъв документ изглежда смислен и надежден (вж. т. 53 по-горе).

75

Доколкото жалбоподателят изтъква Насоките за разглеждане на EUIPO, следва да се припомни, че те не са задължителни правни актове за тълкуване на разпоредбите от правото на Съюза (вж. решение от 6 юни 2019 г., Deichmann/EUIPO, C‑223/18 P, непубликувано, EU:C:2019:471, т. 49 и цитираната съдебна практика). От друга страна, трябва да се констатира, че в точка 35 от обжалваното решение апелативният състав е приел, че доказателствената стойност на изявленията, направени от самите заинтересовани страни или от техните служители, по принцип е по-слаба от тази на доказателствата, произтичащи от независим източник, което отговаря на частта от Насоките за разглеждане на EUIPO, цитирана от жалбоподателя. Ето защо този довод на жалбоподателя във всички случаи е неотносим.

76

Както правилно припомнят по същество апелативният състав — в точка 35 от обжалваното решение — и жалбоподателят, от съдебната практика следва, че когато декларацията по смисъла на член 78, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 е изготвена от един от ръководните служители на страната, която следва да докаже реалното използване на по-ранната марка, тази декларация може да има доказателствена стойност само ако се потвърждава от други доказателства (вж. решение от 9 декември 2014 г., PROFLEX, T‑278/12, EU:T:2014:1045, т. 51 и цитираната съдебна практика).

77

В конкретния случай апелативният състав е посочил в точка 36 от обжалваното решение, че клетвената декларация се отнася до годишния оборот, реализиран за облекла, чанти, значки, канцеларски принадлежности, чаши и халки за ключове, продавани на пазара на Обединеното кралство в периода между 2009 г. и 2016 г. Апелативният състав отбелязва, че според клетвената декларация продадените количествата били относително значими. Освен това, видно от структурата на обжалваното решение, апелативният състав е приел, че разгледаните от него впоследствие доказателства, а именно, първо, каталозите, представени като приложение 1 към клетвената декларация (т. 37 от обжалваното решение, вж. също т. 50—57 по-горе), второ, разпечатките на страници от няколко интернет магазина, съдържащи се в приложение 4 към първата група от документи (т. 38—40 от обжалваното решение; вж. също т. 40—43 по-горе), и трето, фактурата, представена като приложение 2 към клетвената декларация (т. 41—43 от обжалваното решение), потвърждават информацията, изложена в клетвената декларация.

78

Що се отнася по-конкретно до последната фактура, жалбоподателят изтъква, че тя не може да бъде взета предвид, при положение че се отнася до вътрешно ползване на по-ранната марка, а не до публично използване, насочено навън.

79

В това отношение EUIPO и встъпилата страна с основание напомнят, че в становището си от 29 юни 2017 г., представено в рамките на процедурата пред отдела по споровете, встъпилата страна е предоставила доказателства, от които следва, че адресатът на разглежданата фактура, The Guide Association Scotland (известна също и под името Girlguiding Scotland), е независимо шотландско благотворително сдружение, което има свой устав и управителен съвет.

80

Жалбоподателят основателно изтъква, че адресатът на фактурата принадлежи към глобалната мрежа на Girlguiding UK — нещо, което EUIPO и встъпилата страна не отричат. При все това защитаваната от жалбоподателя теза, че адресатът на разглежданата фактура е сдружение, което е член на встъпилата страна, тъй като последната е по-голямо сдружение и става въпрос за едно и също образувание, се опровергава от посочените в точка 79 по-горе доказателства, представени от встъпилата страна в хода на производството пред EUIPO. Фактът, че две самостоятелни благотворителни сдружения, които са правно независими една от друга, си сътрудничат в рамките на мрежа, към която принадлежат, не означава, че в действителност става въпрос за един и същ правен субект, както твърди жалбоподателят.

81

Това важи в още по-голяма степен по отношение на разглежданата фактура, тъй като тя не изхожда от самата встъпила страна, а от търговския ѝ клон, а именно отделното дружество Guide Association Trading Services.

82

В този контекст трябва да се припомни, че когато притежателят на марка се позовава на действия по използването на тази марка от трето лице в подкрепа на твърдението си за реално използване, той твърди имплицитно, че това използване е било извършено с неговото съгласие по смисъла на член 15, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (вж. решение от 13 януари 2011 г., PINE TREE, T‑28/09, непубликувано, EU:T:2011:7, т. 62 и цитираната съдебна практика).

83

От това следва, че противно на твърденията на жалбоподателя, установеното с разглежданата фактура използване на по-ранната марка не може да се счита за използване от страна предприятието — притежател на по-ранната марка, или за използване в рамките на притежавана или контролирана от последното мрежа за разпространение.

84

Следователно апелативният състав не е допуснал грешки в преценката, като е приел по същество в точки 41 и 42 от обжалваното решение, че фактурата се отнася до публично използване на по-ранната марка, насочено навън, и че следователно трябва да се вземе предвид за целите на преценката дали встъпилата страна наистина е доказала надлежно реалното използване на по-ранната марка.

85

Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателя, че възпроизведените в разглежданата фактура кодове не били същите като съдържащите се в представените от встъпилата страна каталози, следва да се препрати към съображенията, изложени в точка 57 по-горе, от които следва, че този довод е неоснователен.

86

С оглед на гореизложеното трябва да се заключи, че апелативният състав основателно е приел, че представените като приложение 1 към клетвената декларация каталози, разпечатките от интернет страниците на няколко магазина, включени в приложение 4 към първата група от документи, и фактурата, представена като приложение 2 към клетвената декларация, представляват доказателства в подкрепа на последната и че следователно трябва да се признае доказателствена стойност на посочената декларация.

87

От това следва, че четвъртият довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

88

На пето място жалбоподателят твърди, че доколкото представените от встъпилата страна доказателства не могат да докажат реалното използване на по-ранната марка през релевантния период, в конкретния случай не следва да се прави обща преценка на тези доказателства.

89

С оглед на съображенията на Общия съд, изложени в точки 36—87 по-горе по отношение на първите четири довода на жалбоподателя, трябва да се констатира, че противно на твърденията на последния, встъпилата страна представя релевантни доказателства за реалното използване на по-ранната марка през релевантния период и че апелативният състав е имал основание да ги вземе предвид за целите на цялостната преценка. От това следва, че петият довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

90

При всички положения общата преценка на доказателствата, направена от апелативния състав в точки 51 и 52 от обжалваното решение, не е опорочена от каквато и да било грешка в преценката. Всъщност той приема по същество, че клетвената декларация се подкрепя от различни каталози, една фактура, страници от онлайн магазини, статии и публикации, както и че тези доказателства установяват, че встъпилата страна е използвала реално по-ранната марка за посочените в точка 6 по-горе стоки и услуги. Както основателно припомня EUIPO, обозначените с по-ранната марка стоки на встъпилата страна са предназначени главно за специфичен кръг потребители, а именно момичета на възраст от седем до десет години, членуващи в организацията Girlguiding UK, чийто брой е около 200000 според данните, предоставени в клетвената декларация. При тези обстоятелства оборотите, за които свидетелства клетвената декларация, трябва да се считат за относително значими за съответния сектор. Като се има предвид и обстоятелството, че тези обороти по същество не се променят през целия релевантен период, апелативният състав е имал основание да заключи, че като цяло встъпилата страна е доказала, че е използвала реално по-ранната марка.

91

С оглед на гореизложеното нито един от доводите, изтъкнати от жалбоподателя в жалбата в подкрепа на неговото единствено основание, не е основателен.

92

Доколкото жалбоподателят освен това твърди в съдебното заседание, че обжалваното решение не е в съответствие с практиката на апелативните състави на EUIPO при вземане на решения, следва да се отбележи, че в жалбата си жалбоподателят не е представил такъв довод, което той признава в съдебното заседание.

93

При това положение съгласно съдебната практика EUIPO е длъжна да упражнява компетенциите си в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, каквито са принципът на равно третиране и принципът на добра администрация. С оглед на тези два принципа при преценката на доказателствата за реално използване на по-ранна марка EUIPO трябва да вземе предвид вече постановени решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва или не да се произнесе по същия начин. При все това принципите на равно третиране и на добра администрация трябва да бъдат съобразени с изискването за законосъобразност. Следователно лице, което твърди, че липсва реално използване на по-ранна марка, изтъкната в подкрепа на възражение, не би могло да се позовава в своя полза на евентуално допусната неправомерност по отношение на друго лице, за да постигне постановяване на идентично решение (вж. по аналогия решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 73—76 и цитираната съдебна практика).

94

В конкретния случай се установи, че за разлика приетото по отношение на някои доказателства, представени пред EUIPO в рамките на други производства с цел да се докаже реалното използване на по-ранна марка, апелативният състав основателно е приел, че представените от встъпилата страна доказателства са достатъчни, за да се установи, че тя е използвала реално по-ранната марка.

95

При тези обстоятелства е безпредметно жалбоподателят да се позовава на предходни решения на EUIPO, за да обори този извод, и следователно не е необходимо произнасяне по допустимостта на посочения довод, представен за първи път в хода на съдебното заседание.

96

Ето защо следва да се отхвърлят изтъкнатото от жалбоподателя единствено основание, исканията му за отмяна и за изменение, както и жалбата в нейната цялост.

97

По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане в този смисъл. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на EUIPO и встъпилата страна.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши: