1

Жалбоподателят, Tokin Corp., е установено в Япония дружество, което произвежда и продава танталови електролитни кондензатори До 19 април 2017 г. то е известно с наименованието NEC Tokin Corporation.

2

От 1 август 2009 г. до 31 януари 2013 г. Nec Corp. притежава 100 % от капитала на жалбоподателя.

3

Разглежданото нарушение се отнася до алуминиевите електролитни кондензатори и до танталовите електролитни кондензатори. Кондензаторите са електрически компоненти, които съхраняват енергия електростатично в електрическо поле. Електролитните кондензатори се използват в почти всички електронни продукти като персонални компютри, таблети, телефони, климатици, хладилници, перални машини, продукти на автомобилната промишленост и промишлени апарати. Следователно клиентите са много разнообразни. Електролитните кондензатори, и по-специално алуминиевите и танталовите електролитни кондензатори, са продукти, чиято цена представлява съществен конкурентен параметър.

4

На 4 октомври 2013 г. Panasonic и неговите дъщерни дружества сезират Европейската комисия с искане за предоставяне на пореден номер въз основа на точки 14 и 15 от Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 2006 г.“), като предоставят информация за наличието на предполагаемо нарушение в сектора на електролитните кондензатори.

5

На 28 март 2014 г. на основание член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), Комисията иска информация от няколко предприятия, действащи в сектора на електролитните кондензатори, и по-специално от жалбоподателя.

6

На 21 май 2014 г. жалбоподателят, заедно с Nec, подава до Комисията заявление за намаляване на размера на глобата въз основа на Известието относно сътрудничеството от 2006 г.

7

На 4 ноември 2015 г. Комисията приема изложение на възраженията, което изпраща по-специално на жалбоподателя.

8

Адресатите на изложението на възраженията, сред които е и жалбоподателят, са изслушани от Комисията от 12 до 14 септември 2016 г.

9

На 21 март 2018 г. Комисията приема Решение C(2018) 1768 final относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.40136 — Кондензатори) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

10

С обжалваното решение Комисията установява наличието на единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) в сектора на електролитните кондензатори, в което са участвали девет предприятия или групи от предприятия, а именно Elna, Hitachi AIC, Holy Stone, Matsuo, Nichicon, Nippon Chemi-Con, Rubycon, Sanyo (по този начин се посочват Sanyo и Panasonic заедно), Nec и жалбоподателят, наричани заедно „NEC Tokin“ (наричани по-нататък всички заедно „участниците в картела“) (съображение 1 и член 1 от обжалваното решение).

11

Комисията приема по същество, че разглежданото нарушение е било извършено между 26 юни 1998 г. и 23 април 2012 г. на цялата територия на ЕИП и се е състояло в споразумения и/или съгласувани практики, които са имали за цел съгласуването на ценовите политики, що се отнася до предлагането на алуминиеви и на танталови електролитни кондензатори (съображение 1 от обжалваното решение).

12

Картелът е функционирал основно посредством многостранни срещи, които по принцип са се провеждали в Япония всеки месец или веднъж на два месеца на равнище висши служители по продажбите, а на всеки шест месеца — на равнище ръководители, включително най-висшите ръководители (съображения 63, 68 и 738 от обжалваното решение).

13

Най-напред, от 1998 г. до 2003 г. многостранните срещи са организирани под наименованието „кръг относно електролитните кондензатори“, „конференция относно електролитните кондензатори“ или „срещи ECC“. По-нататък, между 2003 г. и 2005 г. те са организирани под наименованието „конференция относно алуминиевите или танталови кондензатори“, „група относно алуминиевите или танталови кондензатори“ или „срещи ATC“. Накрая, между 2005 г. и 2012 г. те са организирани под наименованието „група за проучване на пазара“ или „маркетингова група“ (наричани по-нататък „срещите MK“). Успоредно със срещите MK и в допълнение към тях между 2006 г. и 2008 г. са организирани срещи „увеличение на разходите“ или „увеличение във връзка с кондензаторите“ (наричани по-нататък „срещите CUP“) (съображение 69 от обжалваното решение).

14

Освен тези многостранни срещи, когато е било необходимо, участниците в картела са имали и двустранни и тристранни ad hoc контакти (съображения 63, 75 и 739 от обжалваното решение).

15

В рамките на антиконкурентните контакти участниците в картела по същество са обменяли информация за прилаганите цени и бъдещи цени, за бъдещите намаления на цените и диапазоните на тези намаления, за предлагането и търсенето, включително за бъдещо предлагане и търсене, а в някои случаи те са сключвали, прилагали и следвали ценови споразумения (съображения 62, 715, 732 и 741 от обжалваното решение).

16

Комисията приема, че поведението на участниците в картела представлява форма на споразумение и/или съгласувана практика, която е насочена към постигането на обща цел, а именно избягване на ценовата конкуренция и координиране на бъдещото им поведение относно продажбата на електролитни кондензатори, като по този начин се намали несигурността на пазара (съображения 726 и 731 от обжалваното решение).

17

Комисията заключава, че това поведение е имало единна антиконкурентна цел (съображение 743 от обжалваното решение).

18

Комисията приема, че жалбоподателят носи отговорност поради прякото си участие в картела от 29 януари 2003 г. до 23 април 2012 г., освен по отношение на срещите CUP (съображения 944 и 1022 и член 1, буква д) от обжалваното решение).

19

Освен това Комисията приема, че Nec носи отговорност в качеството си на дружество майка, притежаващо целия капитал на жалбоподателя, за периода от 1 август 2009 г. до 23 април 2012 г., освен по отношение на срещите CUP (съображения 945 и 1022 и член 1, буква д) от обжалваното решение).

20

С член 2, букви е) и ж) от обжалваното решение се налага, от една страна, глоба в размер на 5036000 EUR на жалбоподателя, за която той носи „солидарна отговорност“ с Nec, и от друга страна, глоба в размер на 8814000 EUR на жалбоподателя.

21

За да определи размера на глобите, Комисията следва методологията, изложена в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (OВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по нататък „Насоките от 2006 г.“) (съображение 980 от обжалваното решение).

22

На първо място, за да определи основния размер на наложените на жалбоподателя глоби, Комисията взема предвид стойността на продажбите през последната пълна година на участие в нарушението в съответствие с точка 13 от Насоките от 2006 г. (съображение 989 от обжалваното решение).

23

Комисията изчислява стойността на продажбите въз основа на продажбите на алуминиеви и танталови електролитни кондензатори, фактурирани на установени в ЕИП клиенти (съображение 990 от обжалваното решение).

24

Освен това Комисията изчислява съответната стойност на продажбите поотделно за двете категории продукти, а именно алуминиевите електролитни кондензатори и танталовите електролитни кондензатори, и прилага спрямо тях различни коефициенти в зависимост от продължителността (съображение 991 от обжалваното решение).

25

Що се отнася до жалбоподателя, Комисията прилага коефициент за продължителност 9,23, съответстващ на периода от 29 януари 2003 г. до 23 април 2012 г. (съображение 1007, таблица 1 от обжалваното решение).

26

Комисията определя дела от стойността на продажбите, който трябва да се вземе предвид с оглед на тежестта на нарушението, на 16 %. В това отношение тя приема, че хоризонталните „договорености“ за съгласуване на цените поради самото си естество са сред най-тежките нарушения на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП и че картелът обхваща цялата територия на ЕИП (съображения 1001—1003 от обжалваното решение).

27

На основание точка 25 от Насоките от 2006 г. Комисията прилага допълнителен размер от 16 %, за да се увери, че наложената глоба има достатъчно възпиращо действие (съображение 1009 от обжалваното решение).

28

Така Комисията определя на 16799000 EUR основния размер на глобата, която да се наложи на жалбоподателя, от които 6108000 EUR съответстват на основния размер на глобата, за която жалбоподателят и Nec следва да носят солидарна отговорност (съображение 1010 и таблица 2 от обжалваното решение).

29

На второ място, що се отнася до корекциите на основния размер на глобите, от една страна, поради смекчаващи обстоятелства Комисията предоставя на жалбоподателя и на Nec намаление от 3 % на основния размер на глобата с мотива, че участието им в срещите CUP не е доказано и няма никакви доказателства, че те са знаели за тях (съображение 1022 от обжалваното решение).

30

От друга страна, Комисията приема, че към момента на извършване на разглежданото нарушение от Nec вече е била потърсена отговорност за антиконкурентно поведение, установено с Решение C(2011) 180/09 final на Комисията от 19 май 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.511 — DRAM). Поради това Комисията приема, че основният размер на глобата за Nec трябва да бъде увеличен с 50 % поради повторност на нарушението, представляваща отегчаващо обстоятелство (съображения 1011—1013 от обжалваното решение).

31

На трето място, с оглед на тяхното сътрудничество съгласно Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Комисията предоставя на жалбоподателя и на Nec намаление от 15 % на размера на всяка глоба, която иначе би им била наложена за нарушението (съображения 1104 и 1105 от обжалваното решение).

32

Така Комисията определя на 16445000 EUR общия размер на глобите, наложени на жалбоподателя и на Nec (съображение 1139 и таблица 3 от обжалваното решение).

[…]

34

На 3 юни 2018 г. жалбоподателят подава жалбата по настоящото дело в секретариата на Общия съд.

35

На 26 септември 2018 г. Комисията внася писмена защита в секретариата на Общия съд.

36

Репликата и дупликата са подадени в секретариата на Общия съд съответно на 22 ноември 2018 г. и на 29 януари 2019 г.

37

По предложение на втори състав на Общия съд същият решава на основание член 28 от Процедурния правилник делото да бъде преразпределено на разширен съдебен състав.

38

След промяна в съставите на Общия съд, в съответствие с член 27, параграф 5 от Процедурния правилник съдията докладчик е включен в девети разширен състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

39

По предложение на съдията докладчик Общият съд (девети разширен състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, поставя на страните писмени въпроси, като ги приканва да отговорят на тях в съдебното заседание. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 12 октомври 2020 г.

40

След смъртта на съдия Berke на 1 август 2021 г., тримата съдии, подписали настоящото решение, продължават разискванията в съответствие с член 22 и член 24, параграф 1 от Процедурния правилник.

41

Жалбоподателят иска от Общия съд:

42

Комисията иска от Общия съд:

43

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа както на главното искане за отмяна на наложените му глоби, така и на искането при условията на евентуалност за намаляване на размера на тези глоби. Тези основания са изведени от различни грешки и нарушения, допуснати от Комисията и свързани съответно с избрания референтен период за определяне на стойността на продажбите за целите на изчисляването на основния размер на глобите (първо основание) и с неприлагането от Комисията на по-нисък коефициент за тежест поради неучастието на жалбоподателя в срещите CUP (второ основание).

51

В рамките на първата част на първото основание жалбоподателят твърди, че Комисията не е спазила границите, които се налагат спрямо правото ѝ на преценка по силата на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, и е нарушила принципа на пропорционалност, тъй като при изчисляването на основния размер на глобата е използвала стойността на продажбите на жалбоподателя през последната пълна година на участие в нарушението.

[…]

79

На трето място, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че Комисията е променила датата на преустановяване на нарушението, като същевременно е знаела, че тази промяна би довела до увеличаване на стойността на продажбите на жалбоподателя, а оттам — и на размера на глобата.

80

В случая действително в изпратеното от Комисията изложение на възраженията се посочва, че жалбоподателят е участвал в нарушението до 11 декември 2013 г. (вж. т. 310 от изложението на възраженията), докато в обжалваното решение Комисията посочва, от една страна, че продължителността на разглежданото нарушение е до 23 април 2012 г., и от друга страна, че жалбоподателят е участвал в него до тази дата (вж. съображение 971 и член 1, буква д) от обжалваното решение).

81

Следва обаче да се припомни, че с оглед на зачитането на правото на защита при провеждане на административните производства в областта на политиката на конкуренция член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 предвижда на страните да се изпрати изложение на възраженията. Както следва от постоянната съдебна практика, в това изложение трябва да са посочени ясно всички съществени обстоятелства, на които се основава Комисията на този етап на производството. Това посочване може да бъде направено обобщено и решението не трябва непременно да бъде копие на изложението на възраженията, тъй като последното е подготвителен документ, съдържащ фактически и правни преценки с чисто временен характер (вж. решение от 5 декември 2013 г., SNIA/Комисия, C‑448/11 P, непубликувано, EU:C:2013:801, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика).

82

Тъй като преценката на фактите в изложението на възраженията по дефиниция може да бъде само временна, последващо решение на Комисията не може да бъде отменено единствено защото окончателните изводи от тези факти не съответстват точно на тази временна преценка (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2013 г., SNIA/Комисия, C‑448/11 P, непубликувано, EU:C:2013:801, т. 43).

83

В този контекст Комисията трябва да изслуша адресатите на изложението на възраженията и евентуално да вземе предвид изразеното от тях становище в отговор на твърденията за нарушения, като промени анализа си именно за да се зачете правото им на защита. Така Комисията трябва да може да уточни своята преценка в крайното си решение, като вземе предвид установените в хода на административното производство обстоятелства, било за да се откаже от оказалите се неоснователни твърдения за нарушения, било за да преформулира и допълни както от фактическа, така и от правна страна доводите си в подкрепа на твърденията за нарушения, които продължава да поддържа, при условие че взема предвид само факти, по които заинтересуваните лица са имали възможност да представят обяснения, и че в хода на административното производство е посочила необходимите на защитата им обстоятелства (вж. решение от 5 декември 2013 г., SNIA/Комисия, C‑448/11 P, непубликувано, EU:C:2013:801, т. 44 и цитираната съдебна практика).

84

Както Съдът вече е приел във връзка с процедурата за контрол върху концентрациите между предприятия, Комисията не е длъжна да се придържа към извършените в изложението на възраженията правни и фактически преценки. Напротив, тя трябва да мотивира крайното си решение със своята окончателна преценка, основана на резултатите от цялото извършено от нея разследване към момента на приключването на официалната процедура. Освен това Комисията не е длъжна да обяснява евентуалните разлики с временната си преценка, съдържаща се в изложението на възраженията (в този смисъл и по аналогия решение от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 64 и 65). Тази съдебна практика може да се приложи и към производство по прилагане на член 101 ДФЕС като разглежданото в настоящия случай.

85

В настоящия случай следва да се отбележи, че датата на преустановяване на нарушението, посочена в изложението на възраженията, е с чисто временен характер и че Комисията все още е можела да я промени впоследствие — до приемането на крайното решение. Ето защо Комисията не може да бъде упрекната, че в обжалваното решение е взела предвид дата на преустановяване на нарушението, различна от посочената в изложението на възраженията. Следователно обжалваното решение не може да бъде отменено само с мотива, че в това решение Комисията е възприела дата на преустановяване на нарушението, различна от тази, която временно е приела на етапа на изложението на възраженията.

86

Във всеки случай, най-напред, видно от писмените му изявления, както и от отговора му на въпрос, поставен в съдебното заседание, жалбоподателят не оспорва посочената в обжалваното решение дата на преустановяване на нарушението. Освен това той не поставя под въпрос факта, че е участвал в това нарушение от 29 януари 2003 г. до 23 април 2012 г. и че следователно последната пълна година на участието му в нарушението съответства на периода от 1 април 2011 г. до 31 март 2012 г.

87

По-нататък, следва да се отбележи, че решението на Комисията относно определянето на датата на преустановяване на нарушението по необходимост се основава на обстоятелства, свързани със самото нарушение, а не на правилата, приложими за изчисляването на размера на глобите. Следователно такова решение само по себе си не може да доведе до нарушение на последните правила.

88

Накрая, дори в настоящия случай да се приеме, че размерът на наложената на жалбоподателя глоба е по-висок поради използването от Комисията на последната пълна година на участие в нарушението като референтна година за изчисляване на стойността на продажбите, следва да се отбележи, че това увеличение във всички случаи е резултат от прилагането от Комисията на правилото, съдържащо се в точка 13 от Насоките от 2006 г., и следователно от предвидения в тези насоки метод за изчисляване на размера на глобата.

89

Както посочва Комисията, Общият съд вече е постановил, че намаляването на продължителността на нарушението може да доведе до увеличаване на размера на глобата, когато това е резултат от прилагането от тази институция на предвидения в Насоките от 2006 г. метод за изчисляване на размера на глобата (вж. в този смисъл решение от 20 май 2015 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, T‑456/10, EU:T:2015:296, т. 81 и 82).

90

Освен това следва да се посочи, че жалбоподателят не изтъква никакви подробни доводи в подкрепа на твърденията за нарушение на принципа на пропорционалност. При всички положения от гореизложеното не следва, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност по смисъла на посочената в точка 63 по-горе съдебна практика, като е приложила точка 13 от Насоките от 2006 г. спрямо настоящия случай и като е определила по-ранна дата от посочената в изложението на възраженията като дата на преустановяване на нарушението.

91

Следователно първата част на първото основание трябва да се отхвърли.

92

В рамките на втората част на първото основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране и е създала опасност от дискриминация. От една страна, тя използвала последната пълна година от участието в нарушението, за да определи стойността на продажбите на жалбоподателя, като същевременно знаела, че това би довело до значително по-висока глоба. От друга страна, тя приложила три различни методологии, за да избере референтната година, като тези методологии довели до седем различни референтни години. Всъщност Комисията използвала различни референтни години за няколко адресати на обжалваното решение, а именно за Nippon, за Hitachi, за Nichicon, за Elna и за Sanyo.

[…]

99

Най-напред, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика нарушение на принципа на равно третиране е налице само когато се третират по различен начин сходни положения или когато се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране е обективно обосновано (вж. решения от 5 декември 2013 г., Solvay/Комисия, C‑455/11 P, непубликувано, EU:C:2013:796, т. 77 и цитираната съдебна практика и от 11 юли 2014 г., Esso и др./Комисия, T‑540/08, EU:T:2014:630, т. 101 и цитираната съдебна практика).

100

Следва също да се припомни, от една страна, че доколкото при определянето на съотношенията между подлежащите на налагане глоби за основа трябва се използва оборотът на предприятията, участващи в едно и също нарушение, периодът, който трябва да се вземе предвид, следва да се определи така, че получените стойности да бъдат максимално сравними. От това следва, че определено предприятие може да изисква по отношение на него Комисията да използва период, различен от общовъзприетия, само ако докаже, че поради присъщи за него причини оборотът, който е реализирало през този последен период, не е показателен нито за неговия действителен размер и за икономическата му мощ, нито за мащаба на извършеното от него нарушение (вж. решение от 11 юли 2014 г., Sasol и др./Комисия, T‑541/08, EU:T:2014:628, т. 334 и цитираната съдебна практика).

101

От друга страна, следва да се припомни, че при изчисляването на размера на глобите, наложени на участвалите в картел предприятия, диференцираният подход спрямо съответните предприятия е присъщ за упражняването на правомощията на Комисията в тази област. Всъщност в рамките на своето право на преценка Комисията е длъжна да индивидуализира санкцията в зависимост от поведението и особеностите на тези предприятия, за да осигури във всеки отделен случай пълната ефективност на правилата за конкуренция на Съюза (вж. решение от 5 декември 2013 г., Caffaro/Комисия, C‑447/11 P, непубликувано, EU:C:2013:797, т. 50 и цитираната съдебна практика).

102

В конкретния случай от съображение 989 от обжалваното решение е видно, че за да определи основния размер на наложените глоби, Комисията — позовавайки се на правилото, съдържащо се в точка 13 от Насоките от 2006 г. — е използвала последната пълна година (по-точно последната пълна финансова година) на участие в нарушението като референтен период за изчисляване на стойността на продажбите на всички участници в картела, с изключение на Elna и на Nippon Chemi-Con.

103

Освен това от съображение 991 от обжалваното решение следва, че Комисията е изчислила стойността на продажбите поотделно за двете категории продукти, а именно за алуминиевите електролитни кондензатори и за танталовите електролитни кондензатори (вж. т. 24 по-горе).

104

В допълнение, видно от съображение 1007, таблица 1 от обжалваното решение, имайки предвид различните периоди на нарушение и различните финансови години за разглежданите предприятия, последната пълна година (последната пълна финансова година) на участие в нарушението не е била винаги една и съща за съответните предприятия.

105

По-специално от съображения 987—991 и 1007 от обжалваното решение следва, че що се отнася до жалбоподателя, Комисията е приела, че той е участвал в нарушението до 23 април 2012 г. и че последната пълна финансова година преди края на нарушението е тази от април 2011 г. до март 2012 г.

106

Що се отнася до Nichicon, Комисията е приела, че то е участвало в нарушението относно танталовите електролитни кондензатори до 9 март 2010 г. и че последната пълна финансова година преди края на нарушението относно тези кондензатори е от април 2008 г. до март 2009 г. Освен това Комисията е приела, че Nichicon е участвало в нарушението относно алуминиевите електролитни кондензатори до 31 май 2010 г. и че последната пълна финансова година преди края на нарушението относно тези кондензатори е от април 2009 г. до март 2010 г.

107

Що се отнася до Hitachi, Комисията е приела, че то е участвало в нарушението до 18 февруари 2010 г. и че последната пълна финансова година преди края на нарушението е тази от април 2008 г. до март 2009 г.

108

Що се отнася до Sanyo, Комисията е приела, че съответните дружества са участвали в нарушението до 19 април 2011 г. и че последната пълна финансова година преди края на нарушението е тази от април 2010 г. до март 2011 г.

109

В допълнение, що се отнася до Elna и Nippon Chemi-Con, Комисията е приела, че тъй като Elna и Nippon Chemi-Con са престанали да продават танталови електролитни кондензатори преди края на участието им в нарушението, по отношение на тези кондензатори следва да се вземе предвид стойността на продажбите през последната пълна финансова година, през която тези предприятия са ги продавали, за да се избегне възможността стойността на продажбите да доведе до подценяване на икономическото значение на нарушението. Така, що се отнася до Elna, Комисията счита, че тъй като то е преустановило продажбата на танталови електролитни кондензатори на 1 август 2010 г., следва да се вземе предвид 2009 г., за да се определи стойността на продажбите. По отношение на Nippon Chemi-Con Комисията приема, че като референтна година следва да се вземе предвид, от една страна, последната пълна година на участие в нарушението, що се отнася до стойността на продажбите на алуминиеви електролитни кондензатори, а именно 2011—2012 г., и от друга страна, последната пълна година, през която това предприятие е продавало танталови електролитни кондензатори, що се отнася до стойността на техните продажби, а именно 2003—2004 г. (вж. съображения 9 и 34 и бележка под линия 1643 от обжалваното решение).

110

От всичко гореизложено следва, на първо място, че за да определи основния размер на глобите, които да се наложат, от една страна, Комисията е използвала за всички участници в картела — с изключение на Elna и Nippon Chemi-Con — критерия, съдържащ се в точка 13 от Насоките от 2006 г., като е взела предвид стойността на продажбите, извършени през последната пълна година на тяхното участие в нарушението. От друга страна, за всички участници в картела Комисията е изчислила поотделно релевантната стойност на продажбите за двете категории разглеждани продукти, а именно алуминиевите и танталовите електролитни кондензатори (вж. т. 102 и 103 по-горе).

111

Действително прилагането на критерия в точка 13 от Насоките от 2006 г. не води до използването на един и същ годишен период за седемте предприятия, до които се отнася този критерий, предвид различните периоди на нарушение, възприети по отношение на тях (вж. т. 105—108 по-горе).

112

Следва обаче да се отбележи, че критерият за последната пълна година на участие в нарушението е приложен от Комисията последователно и обективно към седемте засегнати предприятия. Всъщност наблюдаваната разлика между определените за тях годишни периоди е просто резултат от прилагането на посочения критерий, който отчита различните периоди на участие в нарушението, както и различните финансови години за разглежданите предприятия (вж. т. 105—108 по-горе).

113

Освен това, макар разглежданите годишни периоди да не съответстват на една и съща календарна година или на една и съща финансова година, това не променя факта, че оборотите, реализирани от всяко предприятие през тези години, са сравними помежду си. Всъщност, от една страна, що се отнася до всички участници в картела освен Elna и Nippon Chemi-Con, тези годишни периоди са били избрани по един и същ обективен критерий — този за последната пълна година на участието им в нарушението. От друга страна, що се отнася до всички участници в картела, Комисията е следвала един и същ метод за изчисляване, като е взела предвид поотделно стойността на продажбите на всеки от двата вида кондензатори.

114

Затова следваният от Комисията метод за изчисляване на стойността на продажбите не е произволен и сам по себе си не води до нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране.

115

В допълнение, както бе посочено в точка 78 по-горе, жалбоподателят не е доказал, че референтната година, приложена спрямо него с оглед на посочения единен критерий, не е показателна за действителния му размер и за икономическата му мощ на пазара, или пък за мащаба на неговото нарушение.

116

Ето защо, на второ място, обстоятелството, че Комисията не е използвала последната пълна година на участие в нарушението като критерий за определяне на стойността на продажбите на танталови електролитни кондензатори на Elna и на Nippon Chemi-Con (вж. т. 109 по-горе), в случая е обективно обосновано от разликата в положението на тези две предприятия и това на останалите седем участници в картела. Всъщност, за разлика от последните, първите две предприятия са преустановили продажбата на този вид кондензатори преди края на участието си в нарушението, което впрочем жалбоподателят не оспорва.

117

Както следва от практиката на Съда, когато за дадено предприятие оборотът, който се отнася до референтната година, възприета по отношение на другите участници в картела, не представлява полезно и надеждно указание за действителното икономическо положение на това предприятие през периода на нарушението, Комисията е оправомощена да вземе предвид оборота на посоченото предприятие за година, различна от общата референтна година, за да бъде в състояние правилно да оцени финансовите му ресурси и да осигури достатъчно възпиращо действие на глобата, стига обаче изборът на въпросната година да се извърши съобразно последователен и обективно обоснован критерий (вж. решение от 5 декември 2013 г., Caffaro/Комисия, C‑447/11 P, непубликувано, EU:C:2013:797, т. 52 и цитираната съдебна практика).

118

В този контекст Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че следва да се вземе предвид стойността на продажбите през последната пълна година, през която посочените две предприятия са продавали танталови електролитни кондензатори, от една страна, за да се вземе предвид действителното икономическо положение на тези предприятия през периода на нарушението, и от друга страна, за да се избегне възможността стойността на продажбите да доведе до подценяване на икономическото значение на нарушението.

119

Освен това следва да се отбележи, както прави Комисията, че ако определянето на стойността на продажбите се е оказало по-благоприятно за някои участници в картела отколкото за жалбоподателя, това само по себе си не представлява дискриминация. Схващането на жалбоподателя предполага, че определянето на размера на глобата, която да се наложи от Комисията, е точна аритметична задача, чието решаване следва да доведе до налагането на възможно най-ниска по размер глоба, предположение, което е неправилно с оглед на точка 6 от Насоките от 2006 г. и на практиката на Съда (вж. по аналогия решение от 16 февруари 2017 г., H&R ChemPharm/Комисия, C‑95/15 P, непубликувано, EU:C:2017:125, т. 78 и цитираната съдебна практика).

120

Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията нито е създала опасност от дискриминация, нито е нарушила принципа на равно третиране, като, от една страна, е избрала общия критерий за последната пълна година на участие в нарушението, за да определи стойността на продажбите на участниците в картела, и от друга страна, е приложила — отчитайки поотделно стойността на продажбите на разглежданите два вида електролитни кондензатори — различен критерий по отношение на двете предприятия, които, за разлика от останалите участници, са преустановили продажбите на единия вид кондензатори няколко години преди края на участието им в картела.

[…]

126

При тези условия следва да се приеме, че жалбоподателят не успява да докаже, че Комисията не е зачела границите на правото си на преценка в областта на определянето на размера на глобите и е нарушила принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране при посочването на референтната година за определяне на размера на продажбите, който да се вземе предвид при изчисляването на основния размер на глобите.

127

Ето защо трябва да се отхвърли втората част на първото основание, а оттам и това основание в неговата цялост.

129

Комисията оспорва тези доводи.

[…]

131

В това отношение следва да се припомни, че съгласно точки 19—22 от Насоките от 2006 г. един от двата фактора, според които се определя основният размер на глобата, е делът от стойността на съответните продажби, зависещ от степента на тежест на нарушението. Оценката на тежестта на нарушението се извършва на индивидуална основа за всички видове нарушения, като се вземат предвид всички обстоятелства на случая. За да се прецени делът от стойността на продажбите, който да бъде приложен в даден случай, Комисията отчита редица фактори, като естество на нарушението, общ пазарен дял на всички съответни предприятия и географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било приведено в изпълнение или не.

132

Освен това съгласно постоянната съдебна практика тежестта на нарушението трябва да бъде предмет на индивидуална преценка. Така при определянето на размера на глобите трябва да се държи сметка за продължителността на нарушението и за всички фактори, които могат да бъдат взети предвид при преценката на тежестта му, каквито са поведението на всяко от предприятията, изпълняваната от всяко от тях роля при установяването на съгласуваните практики, ползата, която са могли да извлекат от тези практики, размерът им и стойността на съответните стоки, както и рискът, който нарушения от този вид представляват за Съюза (вж. решения от 8 декември 2011 г., KME Germany и др./Комисия, C‑272/09 P, EU:C:2011:810, т. 96 и цитираната съдебна практика и от 26 септември 2018 г., Infineon Technologies/Комисия, C‑99/17 P, EU:C:2018:773, т. 196 и цитираната съдебна практика). Сред тези фактори са и броят и интензитетът на антиконкурентните действия (вж. решение от 26 септември 2018 г., Infineon Technologies/Комисия, C‑99/17 P, EU:C:2018:773, т. 197 и цитираната съдебна практика).

133

В настоящия случай следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията стига до извода за наличие на единно продължено нарушение, обхващащо цялата територия на ЕИП и състоящо се в споразумения и/или съгласувани практики, които имат за цел съгласуването на ценовите политики, що се отнася до предлагането на алуминиеви и танталови електролитни кондензатори (вж. т. 10 и 11 по-горе). Комисията приема, че жалбоподателят носи отговорност за това единно продължено нарушение, но не и за срещите CUP, за които Комисията счита, че участието на жалбоподателя не е доказано (вж. т. 18 по-горе).

134

Имайки предвид тези обстоятелства, и по-специално естеството и географския обхват на нарушението, Комисията определя дела от стойността на продажбите, който следва да се вземе предвид с оглед на тежестта на нарушението, на 16 % (вж. т. 26 по-горе).

135

Освен това Комисията предоставя на жалбоподателя и на Nec намаление от 3 % на основния размер на глобата, поради факта че участието им в срещите CUP не е доказано и няма никакви доказателства, че те са знаели за тях (вж. т. 29 по-горе).

136

От това следва, че в настоящия случай Комисията първо е приложила коефициент за тежест на нарушението от 16 %, а след това е преценила индивидуалното поведение на жалбоподателя и поради смекчаващи обстоятелства е намалила с 3 % основния размер на глобата, тъй като участието му в срещите CUP не е доказано.

137

Доводите на жалбоподателя не поставят под въпрос тази преценка на Комисията.

138

На първо място, противно на твърденията на жалбоподателя, подходът на Комисията, изразяващ се в отчитане на неучастието на жалбоподателя в срещите CUP като смекчаващо обстоятелство, не противоречи на съдебната практика.

139

От една страна, веднага следва да се отбележи, че съгласно практиката на Съда Комисията може да вземе предвид относителната тежест на участието на дадено предприятие в нарушението и особените обстоятелства по делото или при преценката на тежестта на нарушението по смисъла на член 23 от Регламент № 1/2003, или при коригирането на основния размер с оглед на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Предоставянето на такъв избор на Комисията съответства на съдебната практика, припомнена в точка 132 по-горе, тъй като налага във всички случаи при определяне на размера на глобата да се взема предвид индивидуалното поведение на съответното предприятие (вж. в този смисъл решения от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 104 и 105, и от 26 януари 2017 г., Laufen Austria/Комисия, C‑637/13 P, EU:C:2017:51, т. 71 и цитираната съдебна практика).

140

Така, дори да се приеме, че точки 135—138 от решение от 16 ноември 2011 г., Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, непубликувано, EU:T:2011:674), и точки 62, 63 и 65—67 от решение от 10 октомври 2014 г., Soliver/Комисия (T‑68/09, EU:T:2014:867), подкрепят позицията на жалбоподателя, че неучастието му в срещите CUP е трябвало да се вземе предвид при определянето на коефициента за тежест на нарушението, а не като смекчаващо обстоятелство, този подход не се подкрепя от посочената в точка 139 по-горе практиката на Съда, потвърдена след постановяването на споменатите решения на Общия съд. Всъщност от тази съдебна практика следва, че Комисията разполага със свобода на преценка да вземе предвид индивидуалното поведение на конкретно предприятие на всеки от тези етапи на изчисляване на размера на глобата.

141

Следва да се добави, че съгласно принципа на равно третиране по смисъла на припомнената в точка 99 по-горе съдебна практика, при преценката на тежестта на нарушението отчитането на различията между участвалите в един и същ картел предприятия — по-специално с оглед на географския обхват на съответното им участие — не трябва непременно да се извършва при определянето на коефициентите за тежест на нарушението и за допълнителен размер. То може да се извърши и на друг етап от изчисляването на размера на глобата, например при коригирането на основния размер в зависимост от смекчаващите и отегчаващите обстоятелства съгласно точки 28 и 29 от Насоките от 2006 г.

[…]

145

На второ място, следва да се отбележи, че не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че Комисията е потърсила отговорност от него за нарушение, „което той не е извършил“.

146

В това отношение най-напред следва да се припомни, че жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение не доколкото в него се възприема отговорността му за разглежданото нарушение, а доколкото с него му се налагат глоби.

147

По-нататък, следва да се посочи, че неучастието на жалбоподателя в срещите CUP по никакъв начин не променя факта, че жалбоподателят е участвал в нарушение от същото естество и със същия географски обхват като това на другите участници в картела.

148

Всъщност, както следва от точки 12 и 13 по-горе, разглежданият картел е функционирал посредством многостранни срещи, които са се провеждали на равнище висши служители по продажбите и на равнище ръководители, както и посредством двустранни и тристранни ad hoc контакти между страните. Посочените многостранни срещи, които са се провеждали всеки месец или веднъж на два месеца от 1998 г. до 2012 г., са били организирани последователно под наименованието „срещи ECC“, „срещи ATC“, „срещи MK“ и „срещи CUP“. Срещите CUP са били организирани успоредно със срещите MK и в допълнение към тях и са били „неофициални срещи“ към срещите MK, тъй като по принцип са се провеждали една седмица след тях. Макар участието на жалбоподателя в срещите CUP да не е доказано, безспорно е, че жалбоподателят е участвал в другите срещи, по-специално в срещите MK.

149

В този контекст, тъй като жалбоподателят е участвал в по-голямата част от многостранните срещи, чрез които е организиран разглежданият картел, фактът, че той не е участвал в срещите CUP, не би могъл да промени естеството или географския обхват на нарушението му. Следователно жалбоподателят неправилно твърди, че обхватът на нарушението, за което му се търси отговорност, е различен от този на нарушението, за което се търси отговорност от другите участници в картела.

150

Накрая, що се отнася до приложения в обжалваното решение коефициент за тежест, следва да се припомни, че като общо правило делът от стойността на продажбите, вземан предвид, ще се определя на ниво до 30 % от стойността на продажбите (вж. т. 21 от Насоките от 2006). Освен това, за да се прецени делът от стойността на продажбите, който да бъде приложен в даден случай (до тези 30 %), Комисията отчита редица фактори, като естество на нарушението, общ пазарен дял на всички съответни предприятия и географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било приведено в изпълнение или не (т. 22 от Насоките от 2006 г.). Като се има предвид, че най-вредните ограничения на конкуренцията като хоризонталните споразумения за фиксиране на цените трябва да бъдат наказвани с най-тежки глоби, делът от стойността на продажбите, който се взема предвид при такива нарушения, по принцип ще бъде в горния край на cкалата (т. 23 от Насоките от 2006 г.).

151

В настоящия случай Комисията е определила коефициента за тежест на 16 %, като е взела предвид, от една страна, че хоризонталните „договорености“ за съгласуване на цените поради самото си естество са сред най-тежките нарушения на член 101 ДФЕС, и от друга страна, че картелът обхваща цялата територия на ЕИП (вж. т. 26 по-горе). Така за този коефициент е определена стойност, разположена малко над средата на cкалата, като максималната стойност може да бъде 30 % от стойността на продажбите. При тези обстоятелства, имайки предвид естеството и географския обхват на нарушението, не може да се приеме, че само защото жалбоподателят не е участвал в срещите CUP, коефициентът за тежест от 16 % е неподходящ или прекалено висок с оглед на тежестта на извършеното от него нарушение.

152

Видно от всичко изложено по-горе, обстоятелството, че в настоящия случай Комисията е приложила коефициент за тежест от 16 % за всички участници в картела и е взела предвид неучастието на жалбоподателя в срещите CUP посредством намаление на основния размер на глобата поради смекчаващи обстоятелства, не може да представлява нарушение нито на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, нито на принципа на личната отговорност.

153

Следователно второто основание трябва да се отхвърли.

[…]

156

При условията на евентуалност жалбоподателят иска от Общия съд да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол, за да преизчисли и дори да намали размера на наложените му глоби. Жалбоподателят поддържа, че глобите трябва да бъдат преизчислени, от една страна, като при това преизчисляване се използва средната стойност на извършените от него продажби в ЕИП за целия период на нарушението, за който са налице данни, и от друга страна, като коефициентът за тежест се намали с поне 3 процентни пункта.

[…]

166

На първо място, що се отнася до искането на жалбоподателя Общият съд да преизчисли стойността на продажбите, релевантна за определянето на основния размер на глобата, като начало следва да се отбележи, че жалбоподателят не представя истинска алтернатива на използвания от Комисията критерий, съдържащ се в точка 13 от Насоките от 2006 г. Всъщност периодът, посочен от жалбоподателя за целите на определянето на „средна“ стойност на продажбите, а именно периодът от август 2007 г. до март 2012 г., сякаш е бил избран от жалбоподателя единствено поради това че става въпрос за периода, за който са налице данни.

167

При тези обстоятелства не могат да се приемат доводите на жалбоподателя, когато предлага прилагането на критерий за определяне на стойността на продажбите, който, от една страна, по никакъв начин не позволява да се гарантира, че така изчислената стойност на продажбите ще бъде показателна за размера му и за икономическата му мощ, или пък за обхвата на нарушението, и от друга страна, не позволява да се спази принципът на равно третиране, както впрочем самият жалбоподател признава (вж. т. 49 по-горе).

168

Както следва от точки 112 и 113 по-горе, критерият за последната пълна година на участие в нарушението в случая е бил приложен последователно и обективно по отношение на всички участници в картела, които се намират в сходно или идентично положение. Освен това е видно, че що се отнася до Elna и до Nippon Chemi-Con, те са престанали да продават танталови електролитни кондензатори преди края на участието им в нарушението и поради този факт се намират в положение, различно от това на останалите седем участници в нарушението.

169

Следователно обстоятелството, че Комисията е използвала друга година, за да определи стойността на продажбите на танталови електролитни кондензатори на Elna и на Nippon Chemi-Con, се оказва в случая обективно обосновано от различното положение на тези две предприятия, които са преустановили продажбата на този вид кондензатори преди края на участието им в нарушението. В този контекст нито Комисията, нито Общият съд могат да прилагат еднакви критерии към различни положения, тъй като в противен случай възприетата стойност на продажбите би могла да доведе до подценяване на икономическото значение на нарушението (вж. т. 116 и 118 по-горе).

170

Следователно не може да се обоснове — по-специално с оглед на равното третиране и на пропорционалността — промяна на определената в обжалваното решение стойност на продажбите, релевантна за изчисляването на основния размер на глобата на жалбоподателя.

[…]

182

Ето защо искането за намаляване на размера на наложените на жалбоподателя глоби трябва да се отхвърли, а оттам и жалбата в нейната цялост.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)

реши: