1

Жалбоподателят, NEC Corp., е установено в Япония дружество, което произвежда и продава танталови електролитни кондензатори.

2

От 1 август 2009 г. до 31 януари 2013 г. жалбоподателят притежава 100 % от капитала на NEC Tokin Corporation, понастоящем Tokin Corp.

3

Разглежданото нарушение се отнася до алуминиевите електролитни кондензатори и до танталовите електролитни кондензатори. Кондензаторите са електрически компоненти, които съхраняват енергия електростатично в електрическо поле. Електролитните кондензатори се използват в почти всички електронни продукти като персонални компютри, таблети, телефони, климатици, хладилници, перални машини, продукти на автомобилната промишленост и промишлени апарати. Следователно клиентите са много разнообразни. Електролитните кондензатори, и по-специално алуминиевите и танталовите електролитни кондензатори, са продукти, чиято цена представлява съществен конкурентен параметър.

4

На 4 октомври 2013 г. Panasonic и неговите дъщерни дружества сезират Европейската комисия с искане за предоставяне на пореден номер въз основа на точки 14 и 15 от Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 2006 г.“), като предоставят информация за наличието на предполагаемо нарушение в сектора на електролитните кондензатори.

5

На 28 март 2014 г. на основание член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), Комисията иска информация от няколко предприятия, действащи в сектора на електролитните кондензатори, и по-специално от жалбоподателя.

6

На 21 май 2014 г. жалбоподателят, заедно с Tokin, подава до Комисията заявление за намаляване на размера на глобата въз основа на Известието относно сътрудничеството от 2006 г.

7

На 4 ноември 2015 г. Комисията приема изложение на възраженията, което изпраща по-специално на жалбоподателя.

8

Адресатите на изложението на възраженията, сред които е и жалбоподателят, са изслушани от Комисията от 12 до 14 септември 2016 г.

9

На 21 март 2018 г. Комисията приема Решение C(2018) 1768 final относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.40136 — Кондензатори) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

10

С обжалваното решение Комисията установява наличието на единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) в сектора на електролитните кондензатори, в което са участвали девет предприятия или групи от предприятия, а именно Elna, Hitachi AIC, Holy Stone, Matsuo, Nichicon, Nippon Chemi-Con, Rubycon, Sanyo (по този начин се посочват Sanyo и Panasonic заедно), Tokin и жалбоподателят, наричани заедно „NEC Tokin“ (наричани по-нататък всички заедно „участниците в картела“) (съображение 1 и член 1 от обжалваното решение).

11

Комисията приема по същество, че разглежданото нарушение е било извършено между 26 юни 1998 г. и 23 април 2012 г. на цялата територия на ЕИП и се е състояло в споразумения и/или съгласувани практики, които са имали за цел съгласуването на ценовите политики, що се отнася до предлагането на алуминиеви и на танталови електролитни кондензатори (съображение 1 от обжалваното решение).

12

Картелът е функционирал основно посредством многостранни срещи, които по принцип са се провеждали в Япония всеки месец или веднъж на два месеца на равнище висши служители по продажбите, а на всеки шест месеца — на равнище ръководители, включително най-висшите ръководители (съображения 63, 68 и 738 от обжалваното решение).

13

Най-напред, от 1998 г. до 2003 г. многостранните срещи са организирани под наименованието „кръг относно електролитните кондензатори“, „конференция относно електролитните кондензатори“ или „срещи ECC“. По-нататък, между 2003 г. и 2005 г. те са организирани под наименованието „конференция относно алуминиевите или танталови кондензатори“, „група относно алуминиевите или танталови кондензатори“ или „срещи ATC“. Накрая, между 2005 г. и 2012 г. те са организирани под наименованието „група за проучване на пазара“, „маркетингова група“ или „срещи MK“. Успоредно със срещите MK и в допълнение към тях между 2006 г. и 2008 г. са организирани срещи „увеличение на разходите“ или „увеличение във връзка с кондензаторите“ (наричани по-нататък „срещите CUP“) (съображение 69 от обжалваното решение).

14

Освен тези многостранни срещи, когато е било необходимо, участниците в картела са имали и двустранни и тристранни ad hoc контакти (съображения 63, 75 и 739 от обжалваното решение).

15

В рамките на антиконкурентните контакти участниците в картела по същество са обменяли информация за прилаганите цени и бъдещи цени, за бъдещите намаления на цените и диапазоните на тези намаления, за предлагането и търсенето, включително за бъдещо предлагане и търсене, а в някои случаи те са сключвали, прилагали и следвали ценови споразумения (съображения 62, 715, 732 и 741 от обжалваното решение).

16

Комисията приема, че поведението на участниците в картела представлява форма на споразумение и/или съгласувана практика, която е насочена към постигането на обща цел, а именно избягване на ценовата конкуренция и координиране на бъдещото им поведение относно продажбата на електролитни кондензатори, като по този начин се намали несигурността на пазара (съображения 726 и 731 от обжалваното решение).

17

Комисията заключава, че това поведение е имало единна антиконкурентна цел (съображение 743 от обжалваното решение).

18

Комисията приема, че Tokin носи отговорност поради прякото си участие в картела от 29 януари 2003 г. до 23 април 2012 г., освен по отношение на срещите CUP (съображения 944 и 1022 и член 1, буква д) от обжалваното решение).

19

Освен това Комисията приема, че жалбоподателят носи отговорност в качеството си на дружество майка, притежаващо целия капитал на Tokin, за периода от 1 август 2009 г. до 23 април 2012 г., освен по отношение на срещите CUP (съображения 945 и 1022 и член 1, буква д) от обжалваното решение).

20

С член 2, букви е) и з) от обжалваното решение се налага, от една страна, глоба в размер на 5036000 EUR на Tokin, за която то носи „солидарна отговорност“ с жалбоподателя, и от друга страна, глоба в размер на 2595000 EUR на жалбоподателя.

21

За да определи размера на глобите, Комисията следва методологията, изложена в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (OВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по нататък „Насоките от 2006 г.“) (съображение 980 от обжалваното решение).

22

На първо място, за да определи основния размер на наложените на жалбоподателя глоби, Комисията взема предвид стойността на продажбите през последната пълна година на участие в нарушението в съответствие с точка 13 от Насоките от 2006 г. (съображение 989 от обжалваното решение).

23

Комисията изчислява стойността на продажбите въз основа на продажбите на алуминиеви и танталови електролитни кондензатори, фактурирани на установени в ЕИП клиенти (съображение 990 от обжалваното решение).

24

Освен това Комисията изчислява съответната стойност на продажбите поотделно за двете категории продукти, а именно алуминиевите електролитни кондензатори и танталовите електролитни кондензатори, и прилага спрямо тях различни коефициенти в зависимост от продължителността (съображение 991 от обжалваното решение).

25

Що се отнася до жалбоподателя, Комисията прилага коефициент за продължителност 2,72, съответстващ на периода от 1 август 2009 г. до 23 април 2012 г. (съображение 1007, таблица 1 от обжалваното решение).

26

Комисията определя дела от стойността на продажбите, който трябва да се вземе предвид с оглед на тежестта на нарушението, на 16 %. В това отношение тя приема, че хоризонталните „договорености“ за съгласуване на цените поради самото си естество са сред най-тежките нарушения на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП и че картелът обхваща цялата територия на ЕИП (съображения 1001—1003 от обжалваното решение).

27

На основание точка 25 от Насоките от 2006 г. Комисията прилага допълнителен размер от 16 %, за да се увери, че наложената глоба има достатъчно възпиращо действие (съображение 1009 от обжалваното решение).

28

Така Комисията определя на 6108000 EUR основния размер на глобата, за която Tokin и жалбоподателят следва да носят солидарна отговорност (съображение 1010 и таблица 2 от обжалваното решение).

29

На второ място, що се отнася до корекциите на основния размер на глобите, от една страна, поради смекчаващи обстоятелства Комисията предоставя на Tokin и на жалбоподателя намаление от 3 % на основния размер на глобата с мотива, че участието им в срещите CUP не е доказано и няма никакви доказателства, че те са знаели за тях (съображение 1022 от обжалваното решение).

30

От друга страна, Комисията приема, че към момента на извършване на разглежданото нарушение от жалбоподателя вече е била потърсена отговорност за антиконкурентно поведение, свързано със съгласуването на цените по отношение на „основните производители на оригинално оборудване (Original Equipment Manufacturers — OEM) за персонални компютри/сървъри“ през периода от 1 юли 1998 г. до 15 юни 2002 г. Това предходно нарушение е установено с Решение C(2011) 180/09 окончателен на Комисията от 19 май 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.511 — DRAM) (наричано по-нататък „Решение DRAM“). Поради това Комисията приема, че основният размер на глобата за жалбоподателя трябва да бъде увеличен с 50 % поради повторност на нарушението, представляваща отегчаващо обстоятелство (съображения 1011—1013 от обжалваното решение).

31

На трето място, с оглед на тяхното сътрудничество съгласно Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Комисията предоставя на Tokin и на жалбоподателя намаление от 15 % на размера на всяка глоба, която иначе би им била наложена за нарушението (съображения 1104 и 1105 от обжалваното решение).

32

Така Комисията определя на 16445000 EUR общия размер на глобите, наложени на Tokin и на жалбоподателя (съображение 1139 и таблица 3 от обжалваното решение).

[…]

34

На 31 май 2018 г. жалбоподателят подава жалбата по настоящото дело в секретариата на Общия съд.

35

На 26 септември 2018 г. Комисията внася писмена защита в секретариата на Общия съд.

36

Репликата и дупликата са подадени в секретариата на Общия съд съответно на 22 ноември 2018 г. и на 29 януари 2019 г.

37

По предложение на втори състав на Общия съд същият решава на основание член 28 от Процедурния правилник делото да бъде преразпределено на разширен съдебен състав.

38

След промяна в съставите на Общия съд, в съответствие с член 27, параграф 5 от Процедурния правилник съдията докладчик е включен в девети разширен състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

39

По предложение на съдията докладчик Общият съд (девети разширен състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, писмено поставя въпроси на страните. Страните отговарят на тези въпроси в указания срок, а устните състезания и отговорите им на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 12 октомври 2020 г.

40

След смъртта на съдия Berke на 1 август 2021 г., тримата съдии, подписали настоящото решение, продължават разискванията в съответствие с член 22 и член 24, параграф 1 от Процедурния правилник.

41

Жалбоподателят иска от Общия съд:

42

Комисията иска от Общия съд:

43

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа както на главното искане за частична отмяна на обжалваното решение, така и на исканията при условията на евентуалност за отмяна или намаляване на размера на наложените му глоби. Тези основания са изведени от различни грешки и нарушения, допуснати от Комисията и свързани съответно с увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението (първо основание), с определянето на отговорността на жалбоподателя за нарушението (второ основание) и с изчисляването на размера на наложените на жалбоподателя глоби (трето основание).

70

В рамките на първото основание жалбоподателят поддържа, че доколкото с него се увеличава размерът на глобата поради повторност на нарушението, член 2, буква з) от обжалваното решение е опорочен от грешки при прилагане на правото и в преценката, както и от липса на мотиви, и че той нарушава принципа на пропорционалност. Това основание по същество съдържа три части.

[…]

74

Комисията оспорва тези доводи.

75

Най-напред следва да се отбележи, че понятието за повторност на нарушението, така както се разбира в някои национални правни системи, предполага, че съответното лице е извършило нови нарушения, след като е било санкционирано за подобни нарушения (вж. решение от 12 декември 2014 г., Eni/Комисия, T‑558/08, EU:T:2014:1080, т. 275 и цитираната съдебна практика).

76

Във връзка с нарушенията на правото на Съюза в областта на конкуренцията основният размер на глобата може да бъде увеличен, ако Комисията установи, че са налице отегчаващи обстоятелства. Едно от отегчаващите обстоятелства е повторността на нарушението, определена в точка 28, първо тире от Насоките от 2006 г. като продължаване на извършването или повторно извършване на същото или подобно нарушение, след като Комисията е установила или национален орган в областта на конкуренцията е установил, че съответното предприятие е нарушило разпоредбите на член 101 ДФЕС или на член 102 ДФЕС. В такъв случай увеличението на основния размер на глобата може да достигне 100 % за всяко установено нарушение.

77

Отчитането на повторността има за цел да поощри предприятията, склонни да се отклоняват от правилата за конкуренция, да променят поведението си. Ето защо Комисията може във всеки конкретен случай да вземе предвид данните, потвърждаващи склонността към подобно отклонение, включително например времето, което е изтекло между разглежданите нарушения (вж. решение от 7 юни 2011 г., Arkema France и др./Комисия, T‑217/06, EU:T:2011:251, т. 294 и цитираната съдебна практика).

78

В случая, както е видно от член 2, буква з) от обжалваното решение, Комисията е наложила на жалбоподателя увеличение на размера на глобата поради повторност на нарушението. В това отношение, както следва от съображения 1011—1013 от обжалваното решение, Комисията е установила, че към момента на извършване на разглежданото нарушение от жалбоподателя вече е била потърсена отговорност за антиконкурентно поведение с Решение DRAM. Поради това Комисията приема, че основният размер на глобата за жалбоподателя трябва да бъде увеличен с 50 % поради повторност на нарушението (вж. т. 30 по-горе).

79

Доводите на жалбоподателя следва да бъдат разгледани в светлината на тези съображения.

80

Жалбоподателят изтъква, че увеличаването на размера на глобата поради повторност на нарушението е в противоречие с производния характер на неговата отговорност в качеството му на дружество майка на Tokin.

81

В това отношение следва да се припомни, че отговорността на дружеството майка е изцяло производна, когато то носи отговорност единствено поради прякото участие на дъщерното му дружество в нарушението. В такъв случай в основата на тази отговорност е неправомерното поведение на посоченото дъщерно дружество, за което това дружество майка е подведено под отговорност, тъй като тези дружества формират една стопанска единица. Ето защо отговорността на дружеството майка по необходимост е функция от фактическия състав на извършеното от дъщерното му дружество нарушение, с който отговорността на дружеството майка е неразривно свързана (решение от 27 април 2017 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑516/15 P, EU:C:2017:314, т. 61).

82

С оглед на това Съдът уточнява, че когато отговорността на дружеството майка е изцяло производна от отговорността на дъщерното му дружество и същевременно никакъв друг фактор не индивидуализира поведението, за което се търси отговорност от дружеството майка, отговорността на последното не може да надхвърля отговорността на дъщерното му дружество (вж. решение от 19 януари 2017 г., Комисия/Total и Elf Aquitaine, C‑351/15 P, EU:C:2017:27, т. 44 и цитираната съдебна практика).

83

По същите причини Съдът уточнява, че когато никакъв друг фактор не индивидуализира поведението, за което се търси отговорност от дружеството майка, по принцип, ако са изпълнени необходимите процесуални изисквания, това дружество майка трябва да се ползва от намалението на размера на глобата, наложена му солидарно с неговото дъщерно дружество (вж. решение от 27 април 2017 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑516/15 P, EU:C:2017:314, т. 62 и цитираната съдебна практика).

84

От тази съдебна практика обаче следва също, че фактори, присъщи на дружеството майка, могат да обосноват различна преценка на неговата отговорност и тази на дъщерното дружество, независимо че отговорността на първото се основава единствено на неправомерното поведение на второто (вж. в този смисъл решение от 27 април 2017 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑516/15 P, EU:C:2017:314, т. 74).

85

В това отношение по дело относно отговорността на дружество, което контролира група дружества, някои от които са участвали пряко в картелите, Съдът вече е приел, че обстоятелството, че на някои дружества вече не могат да бъдат налагани санкции поради изтекла давност, не е пречка друго дружество, което е счетено в лично качество за солидарно отговорно заедно с тези дружества за същите антиконкурентни деяния и по отношение на което давността не е изтекла, да бъде подведено под отговорност (решение от 27 април 2017 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑516/15 P, EU:C:2017:314, т. 71, 75 и 76).

86

Що се отнася по-специално до увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението, Общият съд вече е постановил, че макар по принцип поведението на предприятието на пазара да е единно и това да дава основание при нарушение на правилата на конкуренция различните спадащи към него по време на нарушението дружества да носят солидарна отговорност за плащането на един и същ размер глоба, трябва да се приеме, че по изключение това не е така, когато отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, или по-общо някакви обстоятелства, оправдават промяна на основния размер на глобата само за една част от дружествата. С оглед на това Общият съд стига до извода, че образувание, по отношение на което отегчаващото обстоятелство повторност не е установено, не може да бъде солидарно отговорно с друго образувание, по отношение на което това обстоятелство е установено, за частта от глобата, която съответства на увеличението поради повторност (вж. в този смисъл решение от 23 януари 2014 г., Evonik Degussa и AlzChem/Комисия, T‑391/09, непубликувано, EU:T:2014:22, т. 271).

87

Общият съд е приел също, че обстоятелства, присъщи на положението на дружеството майка или на дъщерното дружество, биха могли да доведат до различен размер на глобите, какъвто е случаят с отчитането на отегчаващото обстоятелство „повторност“ по отношение на дружеството майка, но не и по отношение на дъщерното му дружество (вж. в този смисъл решение от 29 февруари 2016 г., UTi Worldwide и др./Комисия, T‑264/12, непубликувано, EU:T:2016:112, т. 332).

88

В настоящия случай следва да се отбележи, от една страна, че Комисията е възприела отговорността на жалбоподателя — само в качеството му на дружество майка — за нарушението на правото в областта на конкуренцията, извършено от дъщерното му дружество, с което той образува едно-единствено предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС (вж. т. 62 по-горе). От друга страна, в член 2, буква з) от обжалваното решение Комисията е увеличила размера на глобата поради повторност на нарушението само по отношение на жалбоподателя, тъй като с Решение DRAM от него вече е била потърсена отговорност за подобно антиконкурентно поведение (вж. т. 30 и 78 по-горе).

89

От това следва, че възприетото от Комисията отегчаващо обстоятелство „повторност на нарушението“ е обстоятелство, което е присъщо на положението на жалбоподателя и което не се отнася за дъщерното му дружество. Затова е оправдано Комисията да прецени отговорността на жалбоподателя и на дъщерното дружество по различен начин, като тази преценка може да доведе до различен размер на глобата от този за дъщерното дружество.

90

Всъщност, видно от съдебната практика, припомнена в точки 83—87 по-горе, повторността може да представлява фактор, който индивидуализира поведението на дружеството майка и обосновава неговата по-голяма отговорност в сравнение с отговорността на дъщерното му дружество, от която тя е изцяло производна (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 13 декември 2018 г., Deutsche Telekom/Комисия, T‑827/14, EU:T:2018:930 т. 506).

91

Ето защо следва да се заключи, че увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението не е в противоречие с производния характер на отговорността на жалбоподателя.

[…]

96

От това следва, че първата част на първото основание трябва да се отхвърли.

97

Налагат се няколко предварителни уточнения, що се отнася до твърдението, че увеличението на размера на глобата поради повторност „се отнася до“ период, предхождащ Решение DRAM.

98

Така, най-напред, следва да се посочи, че Комисията е приела жалбоподателя за отговорен в качеството му на дружество майка на Tokin за периода от 1 август 2009 г. до 23 април 2012 г., освен по отношение на срещите CUP (вж. т. 19 по-горе). Затова, за да изчисли основния размер на глобата, която следва да се наложи на Tokin солидарно с жалбоподателя, Комисията прилага коефициент 2,72, зависещ от продължителността на нарушението и съответстващ на периода от 1 август 2009 г. до 23 април 2012 г. (вж. т. 25 по-горе).

99

По-нататък, Комисията приема наличието на отегчаващо обстоятелство (повторност) по отношение на жалбоподателя поради санкционирането му с Решение DRAM от 19 май 2010 г., което се отнася до нарушение, извършено между 1 юли 1998 г. и 15 юни 2002 г., и вследствие на това решава, че основният размер на глобата за жалбоподателя трябва да бъде увеличен с 50 % поради тази повторност (вж. т. 30 по-горе).

100

Накрая, за да изчисли увеличението поради повторност на нарушението, Комисията увеличава с посочените 50 % основния размер на глобата в съответствие с точка 28 от Насоките от 2006 г. В това отношение Комисията приема, че повторността на нарушението е сред факторите, които трябва да се вземат предвид при анализа на тежестта на разглежданото нарушение, и че сама по себе си повторността не е свързана с продължителността на нарушението. Поради това Комисията приема, че увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението не трябва да се изчислява единствено въз основа на периода, през който това отегчаващо обстоятелство е съществувало, а процентът на увеличение, произтичащ от повторността, трябва да се приложи към целия период на отговорност на жалбоподателя за нарушението (вж. съображения 1013 и 1021 от обжалваното решение).

101

От гореизложеното следва, че първото нарушение на жалбоподателя, извършено преди нарушението по настоящото дело, е било санкционирано, докато нарушението по настоящото дело е било в ход. Освен това, доколкото процентът на увеличение на размера на глобата поради повторност на нарушението е приложен към основния размер на глобата, посоченото увеличение отчита периода на нарушението, използван за изчисляване на този основен размер. Следователно повторността на нарушението — водеща до увеличение на основния размер на глобата — се отнася до целия период на нарушението, за което се търси отговорност от жалбоподателя, като този период включва около девет месеца преди приемането на Решение DRAM на 19 май 2010 г.

102

Противно на твърденията на жалбоподателя обаче, при обстоятелствата в настоящия случай увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението не противоречи на логиката, залегнала в основата на понятието за повторност на нарушението.

103

В това отношение следва да се припомни, че Комисията разполага с право на преценка относно факторите, които би следвало да бъдат взети предвид при определяне на размера на глобите, по-точно особените обстоятелства в конкретния случай, контекстът му и възпиращото действие на глобите, като не е необходимо да се придържа към обвързващ и изчерпателен списък със задължителни критерии (вж. решение от 8 февруари 2007 г., Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, EU:C:2007:88, т. 37 и цитираната съдебна практика).

104

Установяването и преценката на характеристиките, специфични за повторността, са част от посоченото правомощие на Комисията (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 8 февруари 2007 г., Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, EU:C:2007:88, т. 38). Всъщност, както бе припомнено в точка 77 по-горе, отчитането на повторността има за цел да поощри предприятията, склонни да се отклоняват от правилата за конкуренция, да променят поведението си. Ето защо Комисията може във всеки конкретен случай да вземе предвид данните, потвърждаващи склонността към подобно отклонение, включително например времето, което е изтекло между разглежданите нарушения.

105

Що се отнася до максималния период от време във връзка с установяването на повторност по отношение на дадено предприятие, вече е прието, че ако е изминал период, по-кратък от 10 години между двете установявания на нарушения, това показва склонност от страна на съответното предприятие да не извежда подходящите изводи от решение, което установява, че то е нарушило правилата за конкуренция (вж. в този смисъл решение от 8 февруари 2007 г., Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, EU:C:2007:88, т. 40).

106

Що се отнася до минималния период от време във връзка с установяването на повторност на нарушението, Общият съд е приел, че припомнената в точка 104 по-горе съдебна практика важи на още по-голямо основание, в случай че решението, с което се установява първото нарушение, е прието по време на извършването на второто нарушение. Така по делата, по които са постановени решения от 8 юли 2008 г., BPB/Комисия (T‑53/03, EU:T:2008:254), и от 8 юли 2008 г., Lafarge/Комисия (T‑54/03, непубликувано, EU:T:2008:255), Общият съд приема, че хронологията на установените нарушения на жалбоподателите свидетелства за склонността им да не извличат подходящи изводи от вече установено нарушение от тяхна страна на правилата за конкуренция, като се има предвид, че след като спрямо тях вече са били приети по-ранни мерки от страна на Комисията с решения за установяване на първото нарушение, жалбоподателите са продължили повече от четири години да участват активно в разглеждания картел, след като вече са били уведомени за тези решения (решения от 8 юли 2008 г., BPB/Комисия, T‑53/03, EU:T:2008:254, т. 385 и от 8 юли 2008 г., Lafarge/Комисия, T‑54/03, непубликувано, EU:T:2008:255, т. 727).

107

В настоящия случай следва да се констатира, че първото нарушение на жалбоподателя действително е било санкционирано след началото на разглежданото в настоящото производство нарушение. Следва обаче да се констатира също, че в периода от 19 май 2010 г. до 23 април 2012 г. жалбоподателят е продължил да участва в картела, след като е бил уведомен за решението, с което се установява първото нарушение.

108

При тези обстоятелства следва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е заключила, че продължаването от жалбоподателя на неправомерното поведение, след като му е наложена първа санкция, свидетелства за склонността му да не извлича подходящите изводи от установено нарушение от негова страна на правилата за конкуренцията. Всъщност, след като спрямо него вече са били приети по-ранни мерки на Комисията с Решение DRAM, жалбоподателят е продължил почти две години да участва в разглеждания картел след уведомяването му за това решение. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че жалбоподателят заедно с Tokin е подал до Комисията заявление за намаляване на размера на глобата на основание Известието относно сътрудничеството от 2006 г., доколкото това обстоятелство не променя факта, че жалбоподателят е участвал във второто нарушение, след като му е наложена първата санкция.

109

Освен това този извод не може да бъде опроверган от факта, че в обжалваното решение се възприема отговорност на жалбоподателя единствено като дружество майка предвид участието на дъщерното му дружество в картела, както следва от точка 90 по-горе. Всъщност постигането на целта да се санкционират действията, които противоречат на правилата за конкуренция, и да се предотврати тяхното възобновяване посредством възпиращи санкции би било застрашено, ако предприятие, което е участвало в първо нарушение, може — като промени правната си структура чрез придобиване на дъщерно дружество, което не може да бъде санкционирано за първото нарушение, но е участвало в извършването на новото нарушение — да направи невъзможно или особено трудно, а следователно и да осуети санкционирането на повторността (вж. в този смисъл решение от 5 март 2015 г., Комисия и др./Versalis и др., C‑93/13 P и C‑123/13 P, EU:C:2015:150, т. 92).

110

В допълнение, решение от 11 март 1999 г., Thyssen Stahl/Комисия (T‑141/94, EU:T:1999:48), на което се позовава жалбоподателят, изобщо не подкрепя позицията му. В това решение Общият съд приема, че решението на Комисията е опорочено от грешка при прилагане на правото, тъй като по-голямата част от възприетия по отношение на жалбоподателя период на нарушението е предхождал решението, с което той е бил санкциониран за подобни нарушения (решение от 11 март 1999 г., Thyssen Stahl/Комисия, T‑141/94, EU:T:1999:48, т. 617 и 618).

111

За разлика обаче от делото, по което е постановено решение от 11 март 1999 г., Thyssen Stahl/Комисия (T‑141/94, EU:T:1999:48), доколкото в настоящия случай жалбоподателят е участвал в разглежданото нарушение между 1 август 2009 г. и 23 април 2012 г., а Решение DRAM е било прието на 19 май 2010 г., то се налага изводът, че по-голямата част от разглежданото нарушение е била извършена след приемането на това решение, тъй като жалбоподателят е продължил да участва в нарушението близо две години след уведомяването му за това решение (вж. т. 107 и 108 по-горе).

112

Следователно Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е преценила, че тъй като по отношение на жалбоподателя вече е било установено нарушение и въпреки това установяване и наложената санкция той е продължил да участва почти две години в друго подобно нарушение на същата разпоредба от Договора за функционирането на ЕС, е налице повторност на нарушението.

113

От това следва, че втората част на първото основание трябва да се отхвърли.

114

Що се отнася до изчисляването на увеличението поради повторност на нарушението, следва да се отбележи, че увеличението от Комисията — поради повторност — на основния размер на наложената на жалбоподателя глоба е в съответствие с Насоките от 2006 г. Всъщност, както недвусмислено следва от точки 28 и 29 от тези насоки, както отегчаващите обстоятелства, като например повторността на нарушението, така и смекчаващите обстоятелства са обстоятелства, които обосновават промяна на основния размер на глобата, а именно увеличение или намаление на посочения размер. Следователно повторността на нарушението представлява отегчаващо обстоятелство, което обосновава увеличаване на основния размер на глобата, изразяващо се в процентно увеличение на този основен размер.

115

Що се отнася до пропорционалността на това увеличение, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при определянето на размера на глобата Комисията разполага с право на преценка и не е длъжна да прилага за тази цел точна математическа формула (вж. решение от 13 септември 2010 г., Trioplast Wittenheim/Комисия, T‑26/06, непубликувано, EU:T:2010:387, т. 142 и цитираната съдебна практика).

116

Освен това повторността е обстоятелство, което оправдава значително увеличаване на основния размер на глобата. Тя представлява всъщност доказателство за това, че наложената по-рано санкция не е била достатъчно възпираща (вж. решение от 8 юли 2008 г., BPB/Комисия, T‑53/03, EU:T:2008:254, т. 398 и цитираната съдебна практика).

117

Освен това трябва да се отбележи, че принципът на пропорционалност изисква времето, изтекло между разглежданото нарушение и предходно неспазване на правилата за конкуренция, да бъде отчетено, за да се прецени склонността на предприятието да се отклонява от тези правила. Следователно при съдебния контрол, упражняван върху актовете на Комисията в областта на конкурентното право, на Общия съд и съответно на Съда може да се наложи да проверят дали Комисията е спазила посочения принцип, когато е увеличила наложената глоба поради повторност, и в частност дали подобно увеличение е било необходимо, с оглед по-конкретно на времето, изтекло между разглежданото нарушение и предходното неспазване на правилата за конкуренция (решение от 17 юни 2010 г., Lafarge/Комисия, C‑413/08 P, EU:C:2010:346, т. 70).

118

В настоящия случай доводите на жалбоподателя, целящи да докажат, че увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението не е пропорционално, се основават, на първо място, на факта, че той вече бил санкциониран за разглежданото нарушение.

119

Този довод следва да се отхвърли веднага. Както бе припомнено в точки 75 и 77 по-горе, от една страна, увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението предполага, че дадено лице е извършило нови нарушения, след като е било санкционирано за подобни нарушения, и от друга страна, то цели именно да гарантира възпиращия ефект на действията на Комисията. Следователно увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението се прибавя към размера на глобата, наложена за нарушението.

120

На второ място, доводите на жалбоподателя се основават на краткия период от време, изтекъл между момента, когато е станал дружеството майка на Tokin, и приемането на Решение DRAM, а именно девет месеца, така че жалбоподателят не е бил в състояние да избегне участието на дъщерното си дружество в картела. Освен това жалбоподателят носел отговорност за картела само поради придобиването на дъщерното му дружество и участвал в това нарушение само за кратък период, докато дъщерното му дружество участвало в него от години.

121

В това отношение следва да се припомни, че тъй като жалбоподателят е притежавал всички акции на Tokin от 1 август 2009 г. до 31 януари 2013 г., се презумира, че той е упражнявал решаващо влияние върху това дъщерно дружество през посочения период, поради което жалбоподателят и неговото дъщерно дружество образуват едно-единствено предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС (вж. т. 62 по-горе). Впрочем в случая жалбоподателят не оспорва презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние върху дъщерното му дружество през разглеждания период на нарушението (вж. т. 58 по-горе). Ето защо жалбоподателят е бил в състояние да избегне продължаването на участието на Tokin в картела след приемането на Решение DRAM.

122

Освен това, както бе посочено в точка 108 по-горе, запазването от жалбоподателя на разглежданото неправомерно поведение свидетелства за склонността му да не извлича подходящите изводи от установеното нарушение от негова страна на правилата за конкуренция, като се има предвид, че спрямо него вече са били приети по-ранни мерки на Комисията с Решение DRAM, но той все пак е продължил почти две години да участва в разглеждания картел, след като е бил уведомен за това решение.

123

В допълнение, както бе припомнено в точка 109 по-горе, постигането на целта да се санкционират действията, които противоречат на правилата за конкуренция, би било застрашено, ако предприятие, което е участвало в първо нарушение, може — като промени правната си структура чрез придобиване на дъщерно дружество, което не може да бъде санкционирано за първото нарушение, но е участвало в извършването на новото нарушение — да направи невъзможно или особено трудно, а следователно и да осуети санкционирането на повторността.

124

При тези обстоятелства, тъй като Комисията е установила по-специално склонност на жалбоподателя да се отклонява от правилата за конкуренция, а увеличението поради повторност на нарушението може да бъде с до 100 % от основния размер на глобата в съответствие с точка 28, първо тире от Насоките от 2006 г., следва да се заключи, че Комисията не е нарушила принципа на пропорционалност, като е определила на 50 % увеличението на основния размер на глобата, която следва да се наложи на жалбоподателя.

125

С оглед на всичко изложено по-горе третата част на първото основание трябва да се отхвърли и следователно трябва да се отхвърли и първото основание в неговата цялост.

130

В рамките на първото оплакване от третото основание жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията е допуснала грешка, като е отказала да приложи намаление от 3 % на размера на наложената му глоба поради повторност на нарушението, въпреки че такова намаление е било приложено към основния размер на глобата, наложена на Tokin солидарно с жалбоподателя. Най-напред, неприлагането на това намаление било в противоречие с производния характер на отговорността на жалбоподателя в качеството му на дружество майка, по-нататък, то довело до налагането на прекомерно висока глоба, съответстваща на повече от половината от размера на глобата, наложена му солидарно с Tokin, и накрая, то не било достатъчно мотивирано.

131

Комисията оспорва тези доводи.

132

В настоящия случай следва да се приеме, от една страна, че увеличението с 50 % поради повторност на основния размер на глобата, наложена на Tokin солидарно с жалбоподателя, намален с 15 % (намаление, което Комисията им е предоставила за сътрудничеството им съгласно Известието относно сътрудничеството от 2006 г.), съответства на отегчаващо обстоятелство по смисъла на точка 28 от Насоките от 2006 г. (вж. т. 31 по-горе).

133

От друга страна, намаляването с 3 % на основния размер на глобата, наложена на Tokin солидарно с жалбоподателя, тъй като участието им в срещите CUP не е доказано и няма никакви доказателства, че те са знаели за тях, съответства на смекчаващо обстоятелство по точка 29 от Насоките от 2006 г. (вж. т. 29 по-горе).

134

Както обаче бе припомнено в точка 114 по-горе, както отегчаващите, така и смекчаващите обстоятелства са обстоятелства, които обосновават промяна на основния размер на глобата, а именно съответно увеличаване или намаляване на посочения размер. Затова тези промени не могат да се прилагат едни към други.

135

Ето защо в настоящия случай повторността на нарушението като отегчаващо обстоятелство обосновава увеличаването на основния размер на глобата. Следователно Комисията правилно е изчислила увеличението на размера на глобата с 50 % поради повторност на нарушението, като е приложила този процент към основния размер на глобата, наложена на Tokin солидарно с жалбоподателя, без да вземе предвид евентуалните намаления на този основен размер поради смекчаващи обстоятелства, в случая намалението с 3 %, направено, тъй като не е доказано участието на жалбоподателя и неговото дъщерно дружество в срещите CUP.

136

Този извод не се опровергава от довода на жалбоподателя за производния характер на отговорността му като дружество майка. Както следва от точки 86 и 87 по-горе, повторността на нарушението представлява фактор, който индивидуализира поведението на жалбоподателя и може да обоснове да му бъде наложена по-тежка санкция от произтичащата за него от нарушението, извършено от дъщерното му дружество.

137

Освен това не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че размерът на глобата, която му е наложена поради повторност на нарушението, е прекомерно висок, тъй като съответства на повече от половината от размера на глобата, която му е наложена солидарно с Tokin. Всъщност тезата на жалбоподателя се основава на погрешното схващане, че намалението с 3 % на основния размер на глобата трябва да се вземе предвид при увеличаването с 50 % на основния размер на глобата (вж. т. 134 и 135 по-горе).

138

В допълнение, жалбоподателят не изтъква никакъв конкретен довод в подкрепа на твърдението си за нарушение на задължението за мотивиране. Във всеки случай изчисляването на глобата, наложена само на жалбоподателя и съответстваща на увеличението поради повторност на нарушението, следва недвусмислено от съображения 1011—1013 от обжалваното решение във връзка с точка 28 от Насоките от 2006 г., към която препращат въпросните съображения.

139

Следователно първото оплакване от третото основание трябва да се отхвърли.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)

реши: