1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС Боливарска република Венесуела иска, първо, отмяна на членове 2, 3, 6 и 7 от Регламент (ЕС) 2017/2063 на Съвета от 13 ноември 2017 година относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (ОВ L 295, 2017 г., стр. 21, наричан по-нататък „обжалваният регламент“), второ, отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1653 на Съвета от 6 ноември 2018 г. за прилагане на обжалвания регламент (ОВ L 276, 2018 г., стр. 1) в частта, в която същият се отнася до нея, и трето, отмяна на Решение (ОВППС) 2018/1656 на Съвета от 6 ноември 2018 година за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (ОВ L 276, 2018 г., стр. 10) в частта, в която същото се отнася до нея.

2

На 13 ноември 2017 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (OB L 295, 2017 г., стр. 60). Първо, това решение съдържа по същество забрана за доставка или износ за Венесуела на оръжия, военно или друго оборудване, които биха могли да се използват за вътрешни репресии, както и на оборудване, технология или софтуер за наблюдение. Второ, посоченото решение съдържа забрана за предоставяне във Венесуела на финансови, технически или други услуги, свързани с такива оборудвания и технологии. Трето, то предвижда възможност за налагане на мерки за замразяване на финансовите средства и на икономическите ресурси на лица, образувания и органи. Към датата на приемането си Решение 2017/2074 не съдържа каквито и да било имена на лица или образувания.

3

Както се посочва в съображение 1 от Решение 2017/2074, Европейският съюз е приел това решение, тъй като е бил дълбоко обезпокоен от продължаващото уронване на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека във Венесуела.

4

На 13 ноември 2017 г. Съветът приема и обжалвания регламент на основание член 215 ДФЕС и Решение 2017/2074.

5

Член 2 от обжалвания регламент гласи:

„1.   Забранява се:

[…]“.

6

Член 3 от обжалвания регламент предвижда:

„Забранява се:

7

Член 4 от обжалвания регламент предвижда, че чрез дерогация от членове 2 и 3 от този регламент компетентните органи на държавите членки могат да разрешат определени сделки при условия, които те сметнат за необходими.

8

Съгласно член 6 от обжалвания регламент:

„1.   Забранява се продажбата, доставката, трансферът или износът, пряко или непряко, на оборудване, технологии или софтуер, посочени в приложение II, независимо дали е с произход от Съюза или не, за физическо или юридическо лице, образувание или орган във Венесуела или за използване във Венесуела, освен ако компетентният орган на съответната държава членка, посочен на уебсайтовете, изброени в приложение III, е дал предварително разрешение за това.

2.   Компетентните органи на държавите членки, посочени на уебсайтовете, изброени в приложение III, не предоставят разрешение по параграф 1, ако имат разумни основания да считат, че въпросното оборудване, технология или софтуер ще се използва за вътрешни репресии от венесуелското правителство, публични органи, корпорации или агенции или от всяко лице или образувание, действащо от тяхно име или по тяхно указание.

3.   Приложение II включва оборудване, технологии или софтуер, предназначени главно за използване при следене или пр[е]хващане на комуникации по интернет или на телефонни комуникации.

[…]“.

9

Член 7, параграф 1 от обжалвания регламент гласи:

„Освен ако компетентният орган на съответната държава членка, посочен на уебсайтовете, изброени в приложение III, е дал предварително разрешение в съответствие с предвиденото в член 6, параграф 2, се забранява:

10

Освен това член 8 от обжалвания регламент предвижда замразяване на финансовите активи, които са собственост на някое от физическите или юридическите лица, образуванията или органите, „включени в списъка в приложения IV и V [от същия регламент]“. Към датата на приемане на обжалвания регламент в тези приложения не се споменава името на нито едно физическо или юридическо лице.

11

Съгласно член 20 от обжалвания регламент ограничителните мерки се прилагат:

12

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 6 февруари 2018 г., изменена с писмено становище от 17 януари 2019 г., Боливарска република Венесуела иска Общият съд да отмени, първо, обжалвания регламент, второ, Регламент за изпълнение 2018/1653 и трето, Решение 2018/1656, доколкото разпоредбите на тези актове се отнасят до нея.

13

С отделна писмена молба, подадена в секретариата на Общия съд на 3 май 2018 г., Съветът повдига възражение за недопустимост по член 130 от Процедурния правилник на Общия съд.

14

С решение от 20 септември 2019 г., Венесуела/Съвет (T‑65/18, EU:T:2019:649, наричано по-нататък „първоначалното решение“), що се отнася до обжалвания регламент, Общият съд приема, че с жалбата си Боливарска република Венесуела е имала предвид членове 2, 3, 6 и 7 от този регламент. По-нататък, Общият съд отхвърля жалбата в това отношение като недопустима с мотива, че Боливарска република Венесуела не е пряко засегната от обжалвания регламент и следователно не е процесуално легитимирана. Поради това Общият съд отхвърля жалбата като недопустима, що се отнася до Регламент за изпълнение 2018/1653. Що се отнася до Решение 2018/1656, което изменя Решение 2017/2074, жалбата е обявена за недопустима с мотива, че в жалбата на Боливарска република Венесуела липсва искане за отмяна на последното решение.

15

С решение от 22 юни 2021 г., Венесуела/Съвет (Засягане на трета държава) (C‑872/19 P, наричано по-нататък „решението по жалбата“, EU:C:2021:507), Съдът, след като установява, най-напред, че Общият съд се е произнесъл с окончателно решение по подадената от Боливарска република Венесуела жалба в частта ѝ относно искането за отмяна на Регламент за изпълнение 2018/1653 и на Решение 2018/1656, отменя първоначалното решение в частта му относно отхвърляне на искането в тази жалба за отмяна на членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент.

16

Съдът постановява, че разглежданите ограничителни мерки пряко пораждат последици за правното положение на Боливарска република Венесуела. С оглед на това Съдът уважава единственото основание за обжалване и отменя първоначалното решение в тази му част.

17

На основание член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът приема, че разполага с необходимите данни, за да се произнесе окончателно по допустимостта на жалбата на Боливарска република Венесуела.

18

Така, от една страна, Съдът приема, че Боливарска република Венесуела има правен интерес. От друга страна, Съдът установява, че забраните по членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент — видно от самия текст на тези членове и без да се засягат предвидените в тях и нямащи отношение към спора мерки за дерогация или разрешение — не включват мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

19

С оглед на това Съдът приема, че „условията, предвидени в третата част на член 263, четвърта алинея ДФЕС, са изпълнени“ и че следователно жалбата, подадена от Боливарска република Венесуела пред Общия съд, е допустима в частта си, с която се иска отмяна на членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент.

20

Без да се произнася по съдебните разноски, Съдът връща делото на Общия съд за разглеждане по същество.

21

Боливарска република Венесуела иска от Общия съд:

22

Съветът моли Общия съд:

23

В подкрепа на жалбата си Боливарска република Венесуела изтъква четири основания, с които твърди, първо, нарушение на прсвото на изслушване, второ, нарушение на задължението за мотивиране, трето, неточно установяване на фактите и явна грешка в преценката на политическото положение във Венесуела и четвърто, налагане на неправомерни ответни мерки и нарушение на международното право.

24

Следва да се припомни, че съгласно член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут, когато жалбата е основателна и делото се връща на Общия съд, за да се произнесе по спора, той е обвързан от правните въпроси, разрешени с решението на Съда. Така вследствие на отмяна от Съда и връщане на делото за ново разглеждане на Общия съд последният е сезиран съгласно член 215 от своя процедурен правилник с решението на Съда и следва да се произнесе отново по всички повдигнати от жалбоподателя основания за отмяна, с изключение на неотменените от Съда части от диспозитива, както и на съображенията, които са необходимата основа за тези неотменени части, доколкото те вече се ползват със силата на пресъдено нещо (решения от 18 ноември 2020 г., H/Съвет, T‑271/10 RENV II, EU:T:2020:548, т. 38, и от 21 декември 2021 г., Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo/Комисия, T‑263/15 RENV, непубликувано, EU:T:2021:927, т. 26).

25

В решението по жалбата Съдът отменя първоначалното решение в частта, с която жалбата на Боливарска република Венесуела за отмяна на членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент се отхвърля като недопустима. Освен това от точки 75 и 76 от решението по жалбата е видно, че Съдът се е произнесъл окончателно по допустимостта на частта ѝ относно посочените членове от този регламент.

26

Освен това, както посочва Съдът в точка 20 от решението по жалбата, първоначалното решение е влязло в сила в частта, с която е обявена недопустимостта на жалбата за отмяна на Регламент за изпълнение 2018/1653 и на Решение 2018/1656.

27

В точка 82 от писмената реплика, подадена след постановяване на решението по жалбата, Боливарска република Венесуела повтаря първото си искане за отмяна на Регламент за изпълнение 2018/1653 и на Решение 2018/1656. Тъй като обаче по това искане за отмяна на посочените по-горе актове е постановено влязло в сила решение, а именно първоначалното решение, същото искане, повторено в писмената реплика, трябва да се отхвърли като недопустимо.

28

От това следва, че в настоящото дело Общият съд следва да се произнесе единствено по основателността на твърденията на Боливарска република Венесуела в подкрепа на искането за отмяна на членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент.

29

Най-напред следва да се отбележи, че индивидуалният или общ обхват на ограничителните мерки по членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент има решаващо значение за вида и обхвата не само на контрола, който Общият съд трябва да упражни, но и на правата, от които би могла да се ползва Боливарска република Венесуела. При това положение следва да се определи дали посочените ограничителни мерки са общи, или индивидуални.

30

В това отношение следва да се припомни, че регламентът, с който се въвеждат ограничителни мерки, може да включва, от една страна, ограничителни мерки с общо приложение, чието приложно поле се определя въз основа на обективни критерии, и от друга страна, индивидуални ограничителни мерки, насочени към конкретни физически или юридически лица (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2018 г., Bank Mellat/Съвет, C‑430/16 P, EU:C:2018:668, т. 55 и 56).

31

В случая следва да се отбележи, че ограничителните мерки по членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент представляват по смисъла на член 215, параграф 1 ДФЕС мерки, които предвиждат прекъсването или ограничаването на икономическите отношения с трета страна за някои стоки, а именно за оборудване, което би могло да се използва за вътрешна репресия, и за комуникационно оборудване, което би могло да се използва неправомерно, както и за някои услуги. Посочените мерки не са насочени към конкретни физически или юридически лица, а се прилагат общо и абстрактно към обективно определени положения и категория лица.

32

Противно на поддържаното от Боливарска република Венесуела, посочването на „венесуелското правителство“ в член 6, параграф 2 и в член 7, параграф 1, буква в) от обжалвания регламент не може само по себе си да постави под въпрос тази констатация. Всъщност следва да се констатира, че в тези разпоредби не е посочена Боливарска република Венесуела, а член 6, параграф 2 от споменатия регламент посочва „венесуелското правителство, публични органи, корпорации или агенции или […] всяко лице или образувание, действащо от тяхно име или по тяхно указание“, а член 7, параграф 1, буква в) от същия регламент посочва „венесуелското правителство, публични органи, корпорации или агенции или всяко лице или образувание, което действа от тяхно име и по тяхно указание“, т.е. общи и абстрактни категории лица или образувания. Следователно Боливарска република Венесуела не е посочена поименно в споменатите разпоредби.

33

Ето защо в точка 92 от решението по жалбата Съдът приема, че обжалваният регламент има общо приложение, „доколкото съдържа разпоредби като тези на членове 2, 3, 6 и 7, забраняващи на общи и абстрактни категории адресати да извършват някои сделки с образувания, които също са посочени общо и абстрактно“.

34

От това следва, че ограничителните мерки по членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент представляват ограничителни мерки с общо приложение.

35

Основанията на Боливарска република Венесуела следва да се разгледат с оглед именно на тези съображения.

36

Боливарска република Венесуела твърди, че съгласно общото международно право и основните принципи на Съюза, и по-конкретно член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз, е имала право да бъде изслушана, преди да се приеме обжалваният регламент, както и че притежава процесуална легитимация. Разглежданите ограничителни мерки я засягали и нищо не пречело в случая това ѝ право да бъде спазено.

37

По-конкретно, Боливарска република Венесуела изразява съжаление за това, че Съветът приел обжалвания регламент, без преди това да я уведоми или да я изслуша, по-специално по твърденията за нарушения на конституцията на Венесуела, на демократичните принципи и на правата на човека.

38

Съветът оспорва доводите на Боливарска република Венесуела.

39

Следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика правото на изслушване в контекста на административно производство, насочено срещу конкретно лице, което трябва да бъде съблюдавано дори при липса на каквато и да било правна уредба относно производството, не би могло да се отнесе към контекста на производствата, предвидени в член 29 ДЕС и в член 215 ДФЕС, вследствие на които, както в настоящия случай, се приемат мерки с общо приложение (вж. решение от 13 септември 2018 г., Rosneft и др./Съвет, T‑715/14, непубликувано, EU:T:2018:544, т. 133 и цитираната съдебна практика). Всъщност никоя разпоредба не задължава Съвета да информира всяко лице, потенциално обхванато от нов критерий с общо приложение, за приемането на този критерий (решение от 17 февруари 2017 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет, T‑14/14 и T‑87/14, EU:T:2017:102, т. 98).

40

Боливарска република Венесуела се позовава на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз. Следва обаче да се отбележи, че тази разпоредба се прилага за „индивидуална мярка“ срещу дадено лице, поради което не може да се прави позоваване на нея във връзка с приемането на мерки с общо приложение, както в настоящия случай.

41

Освен това Боливарска република Венесуела се позовава на решение на Международния съд от 25 септември 1997 г. (Проект Gabčíkovo-Nagymaros (Унгария с/у Словакия), решение, CIJ Recueil 1997, стр. 7, т. 83 и 84). Това решение обаче се отнася единствено до конкретния контекст на налагане на ответни мерки, което ще бъде разгледано в рамките на четвъртото основание.

42

Освен това обжалваният регламент е акт с общо приложение, който отразява избор на Съюза в областта на международната политика. Всъщност прекъсването или ограничаването на икономическите отношения с трета страна, предвидени в член 215, параграф 1 ДФЕС, спадат към самото определение на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) по смисъла на член 24, параграф 1, втора алинея ДЕС, тъй като подобно ограничаване или прекъсване предполагат приемането на мерки в отговор на особено международно положение от органите на Съюза с цел да се повлияе на подобно положение. Изслушването на съответната трета страна преди приемането на регламент за прилагане на такъв избор на външна политика би означавало обаче да се задължи Съветът да провежда обсъждания, наподобяващи международни преговори с тази страна, което би лишило от съдържание търсения с налагането на икономически мерки спрямо тази страна ефект, а именно да се упражни натиск върху нея, за да доведе до промяна в поведението ѝ.

43

Освен това фактът, че Боливарска република Венесуела е пряко засегната от членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че тя има право на изслушване (вж. в този смисъл решения от 14 октомври 1999 г., Atlanta/Европейска общност, C‑104/97 P, EU:C:1999:498, т. 34 и 35, и от 11 септември 2002 г., Alpharma/Съвет,T‑70/99, EU:T:2002:210, т. 388).

44

С оглед на изложеното трябва следователно да се заключи, че в случая Боливарска република Венесуела не може да претендира право на изслушване за ограничителните мерки по членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент.

45

Ето защо първото основание трябва да се отхвърли.

46

Боливарска република Венесуела твърди, на първо място, че обжалваният регламент не е достатъчно мотивиран. Всъщност посоченият регламент съдържал неясни и общи съображения. Боливарска република Венесуела счита, че ограничителните мерки представляват намеса във вътрешните ѝ работи и че следователно Съветът бил длъжен да изложи по-подробни мотиви.

47

На второ място, обжалваният регламент, дори и разглеждан във връзка с Решение 2017/2074, не съдържал и не указвал доказателства за необходимостта от налагане на ограничителните мерки. Поради това Боливарска република Венесуела не можела да прецени основателността на ограничителните мерки и да им отговори по подходящ начин.

48

Съветът оспорва доводите на Боливарска република Венесуела.

49

Съгласно постоянната съдебна практика обхватът на задължението за мотивиране зависи от естеството на съответния акт, като при актовете с общо приложение мотивирането може да се ограничи до посочване, от една страна, на цялостното положение, довело до приемането му, и от друга, на общите цели, които следва да постигне (решения от 19 ноември 1998 г., Испания/Съвет, C‑284/94, EU:C:1998:548, т. 28, от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 120, и от 17 септември 2020 г., Rosneft и др./Съвет, C‑732/18 P, непубликувано, EU:C:2020:727, т. 68).

50

Следва да се припомни, че задължението за мотивиране на акта представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт (решение от 14 юли 2021 г., Cabello Rondón/Съвет, T‑248/18, EU:T:2021:450, т. 45 (непубликувано).

51

По отношение на цялостното положение, довело в случая до приемането на ограничителните мерки, съображение 1 от обжалвания регламент посочва следното: „[с] оглед на продължаващото влошаване на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека във Венесуела, Съюзът многократно е изразявал загриженост и призовавал всички институции и участници в политическия живот на Венесуела да работят конструктивно за постигането на решение на кризата в страната при пълно зачитане на принципите на правовата държава и правата на човека, демократичните институции и разделението на властите“.

52

Освен това от съображение 3 от обжалвания регламент е видно, че същият е приет с цел изпълнение на Решение 2017/2074 на равнището на Съюза. Освен това в съображение 2 от обжалвания регламент са посочени ограничителните мерки, предвидени както в Решение 2017/2074, така и в членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент. Следователно от прочита на обжалвания регламент Боливарска република Венесуела е можела да установи, че изложените в Решение 2017/2074 мотиви за въвеждането на тези мерки разкриват контекста на приемането им.

53

В този смисъл от съображение 1 от Решение 2017/2074 следва, че Съюзът е „дълбоко обезпокоен от продължаващото уронване на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека във Венесуела“, което е доразвито в съображения 2—7 от същото решение.

54

Освен това съображение 8 от Решение 2017/2074 предвижда, че „с оглед на опасността от по-нататъшно насилие, прекомерно използване на сила и нарушения или злоупотреби с правата на човека, е подходящо да бъдат наложени ограничителни мерки под формата на оръжейно ембарго, както и специални мерки за налагане на ограничения върху оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, и мерки за предотвратяване на злоупотребите с комуникационно оборудване“.

55

Следователно цялостното положение, довело до приемането на ограничителните мерки, е подробно изложено от Съвета и Боливарска република Венесуела не може да твърди, че то ѝ е било неизвестно.

56

Що се отнася до преследваните с ограничителните мерки цели, от съображение 8 от Решение 2017/2074 следва, че те са предотвратяване на опасността от по-нататъшно насилие, прекомерно използване на сила и нарушения или злоупотреби с правата на човека.

57

Освен това следва да се отбележи, че фактът, че Боливарска република Венесуела е могла да установи мотивите, обосноваващи приемането на посочените ограничителни мерки, се потвърждава от съдържанието на третото основание на жалбата ѝ, в което тя се позовава на конкретни обстоятелства, свързани с приемането на тези мерки, и оспорва както точността им, така и преценката им от страна на Съвета. От това следва, че изложените съображения за приемане на ограничителните мерки по членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент са позволили на Боливарска република Венесуела да разбере и да оспори мотивите на посочените мерки, а на Общия съд — да упражни контрол за тяхната законосъобразност.

58

Ето защо второто основание трябва да се отхвърли.

59

Боливарска република Венесуела подчертава, че разглежданите ограничителни мерки са приети, първо, поради нарушаването от венецуелските власти на венецуелската конституция, на принципите на правовата държава и на разделението на властите, второ, поради лишаването от свобода на политически противници във Венесуела и поради нарушаването на демократичните принципи и трето, поради нарушенията на правата на човека от страна на венецуелските органи. Тези нарушения включвали прекомерно използване на сила от полицията и венецуелските въоръжени сили, както и препятствие пред правото на публично изразяване. Боливарска република Венесуела оспорва преценката на Съвета по отношение на тези обстоятелства.

60

По-специално, от една страна, Боливарска република Венесуела твърди, че изложените от Съвета факти са неточни.

61

От друга страна, тя оспорва направената от Съвета преценка на тези факти с оглед на политическото положение във Венесуела.

62

Съветът оспорва доводите на Боливарска република Венесуела.

63

Съгласно съдебната практика, що се отнася до уреждащите режима на ограничителните мерки общи правила, Съветът разполага с широко право на преценка във връзка с обстоятелствата, които да вземе предвид с оглед на приемането на мерки за икономически и финансови санкции на основание член 215 ДФЕС, в съответствие с решение, прието съгласно глава 2, дял V от ДЕС, по-специално член 29 ДЕС. Тъй като съдът на Съюза не може да замести преценката на Съвета със своята преценка на доказателствата, фактите и обстоятелствата, обосноваващи приемането на такива мерки, упражняваният от този съд контрол трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт. Този ограничен контрол се прилага по-специално за преценката на съображенията за целесъобразност, на които се основават такива мерки (вж. решение от 25 януари 2017 г., Almaz-Antey Air and Space Defence/Съвет, T‑255/15, непубликувано, EU:T:2017:25, т. 95 и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл и решение от 13 септември 2018 г., Rosneft и др./Съвет, T‑715/14, непубликувано, EU:T:2018:544, т. 155).

64

От това следва, че контролът на съда на Съюза върху преценката на фактите е ограничен до контрол за наличие на явна грешка в преценката. За сметка на това, що се отнася до контрола дали фактите са установени точно, той изисква проверка на твърдените факти и на наличието на достатъчно солидна фактическа база, така че съдебният контрол в това отношение да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на фактите (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 14 юли 2021 г., Cabello Rondón/Съвет,T‑248/18, EU:T:2021:450, т. 64 (непубликувано).

65

В това отношение следва да се припомни, че в случая членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент по същество възпроизвеждат политическата позиция на Съюза, изразена в членове 1, 3 и 5 от Решение 2017/2074, за да я приложат на равнището на Съюза. Както бе посочено в точки 52 и 56 по-горе, за целите на анализа на ограничителните мерки, наложени с обжалвания регламент, следва да се вземат предвид мотивите за приемането на посочените мерки, изложени в Решение 2017/2074, и по-специално в съображение 8 от него.

66

В този смисъл от съображения 1 и 8 от това решение, възпроизведени в точки 53 и 54 по-горе, следва, че ограничителните мерки по членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент, разгледани в светлината на посочените съображения от Решение 2017/2074, са обосновани с продължаващо уронване на демокрацията, на принципите на правовата държава и на правата на човека във Венесуела, с поява на насилие, на прекомерно използване на сила и на нарушения и посегателства на правата на човека, както и с необходимостта посредством посочените ограничителни мерки да се предотврати продължаването на това положение. Ето защо следва да се провери правомерността на посочените мерки в конкретния контекст.

67

На първо място, що се отнася до точността на фактите, в писмената си защита Съветът изтъква някои доказателства, които могат да установят точността на фактите, обосновали приемането на ограничителните мерки по членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент.

68

Първо, Съветът се позовава на жалба на Human Rights Watch от 11 септември 2017 г. за „мерки от страна на [Съюза] в отговор на нарушенията на правата на човека във Венесуела“.

69

Второ, той цитира прессъобщение от 31 август 2017 г. на Междуамериканската комисия по правата на човека.

70

Трето, той се позовава на доклад на Организацията на американските държави (ОАД) от 19 юли 2017 г.

71

Четвърто, Съветът се позовава на доклад на ОАД от 25 септември 2017 г.

72

По същество тези доказателства от достоверни източници разкриват жестоките репресии на режима на Боливарска република Венесуела срещу дисиденти и противници на режима. По-специално, те описват масови арести на опоненти, изправяне на цивилни лица пред военни съдилища, сериозно насилие и множество убийства, извършени срещу демонстранти, малтретиране на задържани лица, което представлява акт на изтезание, нападения срещу Националното събрание, нарушаване на правото на мирни демонстрации, правото на глас и свободата на изразяване, по-специално чрез нападения и задържане на журналисти. Освен това правителството е обявило, че ще раздаде оръжие на граждански милиции, насърчавайки ги да се изправят срещу демонстрантите. По-нататък, от доказателствата на Съвета е видно също и че главният прокурор на Венесуела е освободен от длъжност на 5 август 2017 г., тъй като е разследвал по-конкретно твърдения за стрелба от силите за сигурност по протестиращите, като му е било забранено да напуска Венесуела, и банковите му сметки са били замразени. Освен това Националното учредително събрание е създало комисия, която организациите на гражданското общество разглеждат като механизъм за преследване на дисиденти. Накрая, OАД цитира изявления на президента на Боливарска република Венесуела, който на 24 юни 2017 г. пред въоръжените сили бил задал следния въпрос: „какво би станало, ако [Обединената социалистическа партия на Венецуела] призове за гражданско-военно въоръжено въстание за арестуване на опозиционните лидери, разпускане на Националното събрание[?]“. Освен това на 27 юни 2017 г., по време на събитие за популяризиране на Националното учредително събрание, тогавашният президент заявява: „ако Венецуела изпадне в хаос и насилие и боливарската революция бъде унищожена, ние ще влезем в битка [и] никога няма да се откажем, това, което не сме успели да постигнем с гласове, ще постигнем с оръжие“.

73

В писмената си реплика Боливарска република Венесуела оспорва описаните от Съвета факти, като изтъква редица доказателства, сред които по-специално доклад на Организацията на обединените нации, решение, прието от Съвета ѝ по правата на човека, и резолюции, приети от Общото ѝ събрание.

74

В това отношение следва да се констатира, че почти всички посочени доказателства не се отнасят до Боливарска република Венесуела, а още по-малко до събитията в тази страна. Единственото доказателство, на което се позовава Боливарска република Венесуела по отношение на тази страна, се отнася до икономическото и хуманитарното положение във Венесуела през 2021 г. Боливарска република Венесуела не е посочила и коя от съдържащата се в посочените доказателства информация може да постави под въпрос верността на фактите, на които се позовава Съветът.

75

Освен това, за да докаже, че венецуелските институции и съдебни органи са били особено активни в преследването на извършените злоупотреби или престъпления, Боливарска република Венесуела се позовава и на два изготвени от нея доклада, които не са подкрепени с каквито и да било доказателства от външни за режима ѝ източници и чиято доказателствена стойност поради това обстоятелство трябва да се счита за слаба (вж. в този смисъл решение от 3 февруари 2021 г., Ilunga Luyoyo/Съвет, T‑124/19, непубликувано, EU:T:2021:63, т. 110). В съдебното заседание и в писмените си изявления Боливарска република Венесуела също не представя международни източници в подкрепа на тезата си. Във всеки случай следва да се констатира, че посочените доклади се основават по същество на действия на венецуелската прокуратура под ръководството на генералния прокурор, който, както беше посочено в точка 72 по-горе, е отстранен от венецуелския режим на 5 август 2017 г. и са му наложени ограничителни мерки. Освен това в споменатите доклади не се посочват успешно приключили вътрешни разследвания или разследвания на отговорни лица от венецуелските сили за сигурност.

76

При това положение следва да се заключи, че Боливарска република Венесуела не е доказала, че фактите, на които се основава приемането на ограничителните мерки по членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент, са опорочени от фактически неточности. Фактите, на които се позовава Съветът, почиват на солидна фактическа основа, която Боливарска република Венесуела не е могла да обори.

77

На второ място, що се отнася до преценката на Съвета на политическото положение във Венесуела въз основа на фактите, на които се основава приемането на разглежданите ограничителни мерки, Боливарска република Венесуела изтъква доказателствата, описани в точка 73 по-горе, с които според нея се цели да се опише вътрешното положение в тази страна. Тя обаче не предоставя никакви подробности относно тяхната релевантност или относно заключението, което следва да се направи от тях. Така доводите и доказателствата ѝ наподобяват оспорване на целесъобразността на приемането на ограничителните мерки по членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент.

78

Както обаче следва от цитираната в точка 63 по-горе съдебна практика, съдът на Съюза упражнява ограничен контрол в това отношение. Следва да се подчертае, че с оглед на член 29 ДЕС, който оправомощава Съвета да приема „решения, които определят подхода на Съюза по отделен въпрос от географско или тематично естество“, от една страна, обжалваният регламент има общо приложение, отразяващо позицията на Съюза по въпрос от ОВППС, и от друга страна, Общият съд не може да замени със своя преценката на Съвета. По-специално, Съветът разполага с широко право на преценка от политическо естество при определянето на посочената позиция на Съюза (вж. в този смисъл решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет, C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 77).

79

Освен това следва да се отхвърлят доводите на Боливарска република Венесуела относно националните разпоредби, гарантиращи правото на мирна демонстрация, или твърдяното ѝ сътрудничество с международни механизми за укрепване на системата на правата на човека.

80

Всъщност въпросът, който се поставя в случая, не е дали действащите разпоредби формално гарантират зачитането на правата на човека във Венесуела. Макар, както следва от точка 72 по-горе, тези законови текстове да не могат да не бъдат взети предвид, Съветът е основал преценката си за положението във Венесуела на достоверна и надеждна информация. С оглед на посочената информация Съветът основателно е заключил, че към датата на приемане на обжалвания регламент насилието и прекомерното използване на сила, и нарушенията на правата на човека или подкопаването на демокрацията във Венесуела са достатъчно доказани и че съществува опасност от повтаряне на такива инциденти. При тези обстоятелства Съветът не е допуснал явна грешка в преценката, като е заключил, че е налице уронване на демокрацията, на принципите на правовата държава и на правата на човека във Венесуела (вж. т. 66 по-горе).

81

Ето защо следва да се отхвърлят доводите на Боливарска република Венесуела за явна грешка в преценката на политическото положение в тази страна.

82

Предвид изложеното третото основание следва да се отхвърли.

83

Боливарска република Венесуела твърди, че обжалваният регламент ѝ налага неправомерни ответни мерки и че следователно нарушава международното обичайно право и споразуменията на Световната търговска организация (наричана по-нататък „СТО“). Всъщност с посочения регламент Съюзът реагирал на твърдените нарушения на демократичните принципи и на конституцията на Венесуела. По тази причина Съюзът решил да спре изпълнението на задълженията си по споразуменията на СТО. Освен това наложеното ембарго не било пропорционално и представлявало намеса във вътрешните работи на Боливарска република Венесуела. Съветът трябвало да вземе предвид и вече наложените от Съединените американски щати ограничителни мерки спрямо Боливарска република Венесуела.

84

Според Боливарска република Венесуела наложените ѝ ограничителни мерки, дори, както твърди Съветът, да не представляват ответни мерки, не биха могли да бъдат приети, без да има разрешение за това от страна на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Видно от резолюциите на Общото събрание на Организацията на обединените нации, такива едностранни мерки противоречали на международното право и Съветът нямал компетентност за приемането им.

85

Съветът оспорва доводите на Боливарска република Венесуела.

86

В случая, на първо място, Боливарска република Венесуела твърди, че е допуснато нарушение на обичайното международно право, тъй като Съветът ѝ наложил неправомерни ответни мерки, като нарушил принципа на ненамеса във вътрешните работи, приел разглежданите ограничителни мерки без разрешение от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и нарушил принципа на пропорционалност.

87

Следва да се припомни, че както предвижда член 3, параграф 5 ДЕС, Съюзът допринася за стриктното спазване и развитието на международното право. Следователно при приемането на всеки акт Съюзът е длъжен да спазва изцяло международното право, включително международното обичайно право, което обвързва институциите на Съюза (решение от 21 декември 2011 г., Air Transport Association of America и др., C‑366/10, EU:C:2011:864, т. 101; вж. също в този смисъл решение от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 291 и цитираната съдебна практика).

88

Важно е да се отбележи, че субектите на правото могат да се позовават на принципите на международното обичайно право за целите на проверката от Съда на валидността на акт на Съюза, доколкото, от една страна, тези принципи могат да поставят под съмнение компетентността на Съюза да приеме този акт, и от друга страна, въпросният акт може да засегне правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, или да породи за тях задължения съгласно това право (решение от 21 декември 2011 г., Air Transport Association of America и др., C‑366/10, EU:C:2011:864, т. 107).

89

Въпреки това, доколкото принципите на международното обичайно право не се отличават със същата степен на точност като разпоредбите на международните споразумения, съдебният контрол трябва задължително да се ограничава до въпроса дали при приемането на съответния акт институциите на Съюза са допуснали явни грешки при преценката на условията за прилагане на тези принципи (решение от 21 декември 2011 г., Air Transport Association of America и др., C‑366/10, EU:C:2011:864, т. 110).

90

В случая, първо, що се отнася до твърдяното налагане от Съвета на неправомерни ответни мерки, следва да се припомни, че член 49, който се отнася до предмета и ограниченията на ответните мерки, от проекта на разпоредби относно отговорността на държавата за неправомерни действия от международен характер, приет през 2001 г. от Комисията по международно право на Организацията на обединените нации, гласи:

„1.   Пострадалата държава може да предприеме ответни мерки срещу отговорната за неправомерните действия от международен характер държава само с цел да я накара да изпълни задълженията си по втората част.

2.   Ответните мерки се ограничават до временно неизпълнение на международни задължения на предприелата мерките държава спрямо отговорната държава.

3.   Ответните мерки трябва, доколкото е възможно, да бъдат предприети по начин, който позволява да се възобнови изпълнението на въпросните задължения“.

91

В този контекст следва да се припомни, че както е видно от точки 53 и 56 по-горе, обжалваният регламент е приет в отговор на продължаващото уронване на демокрацията, на принципите на правовата държава и на правата на човека във Венесуела, с цел да се предотврати опасността от по-нататъшно насилие, прекомерна употреба на сила и нарушения или злоупотреби с правата на човека. Нито в обжалвания регламент, нито в отнасящото се до прилагането му Решение 2017/2074 се твърди, че Боливарска република Венесуела е нарушила някоя от нормите на международното право или че Съюзът временно не изпълнява свое международно задължение спрямо Боливарска република Венесуела. Следователно, както правилно посочва Съветът, ограничителните мерки по членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент не са предназначени да отговорят на неправомерни действия от международен характер, за които е отговорна Боливарска република Венесуела, чрез временно неизпълнение на международни задължения на Съюза. Освен това Съюзът не е депозирал документ, уведомяващ за такова неизпълнение, както изисква практиката на Международния съд (вж. в този смисъл решение Projet Gabčíkovo-Nagymaros (Унгария с/у Словакия), решение, CIJ Recueil 1997, стр. 7, т. 84). Освен това в отговор на въпрос на Общия съд по време на съдебното заседание Боливарска република Венесуела посочва, че не е извършвала неправомерни действия от международен характер и че следователно обжалваните актове не представляват ответни мерки.

92

От това следва, че ограничителните мерки по членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент не представляват ответни мерки по смисъла на член 49 от проекта на разпоредби относно отговорността на държавата за неправомерни действия от международен характер. Ето защо твърдението за нарушение на принципа на ненамеса във вътрешните работи на Боливарска република Венесуела трябва да се отхвърли.

93

С оглед на това доводът на Боливарска република Венесуела, основан на решението на Международния съд от 25 септември 1997 г. (Projet Gabčíkovo-Nagymaros (Унгария с/у Словакия), решение, CIJ Recueil 1997, стр. 7, т. 83 и 84), че трета държава има право да бъде информирана, преди друга държава да предприеме ответни мерки, не е приложим, тъй като членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент не представляват ответни мерки по смисъла на международното обичайно право.

94

Следователно доводите на Боливарска република Венесуела, изведени от нарушението на международното обичайно право от гледна точка на твърдяното налагане на неправомерни ответни мерки, трябва да се отхвърлят.

95

Второ, що се отнася до довода, изведен от приемането на разглежданите ограничителни мерки без предварително разрешение на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, следва да се припомни, че нищо в член 29 ДЕС и в член 215 ДФЕС не позволява да се приеме, че компетентността, която тези разпоредби предоставят на Съюза, е ограничена до изпълнението на приетите от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации мерки. Напротив, тези разпоредби от Договорите предоставят на Съвета компетентност да приема актове, съдържащи самостоятелни ограничителни мерки, различни от мерките, препоръчани конкретно от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Rosneft и др./Съвет, T‑715/14, непубликувано, EU:T:2018:544, т. 159 и цитираната съдебна практика).

96

Освен това следва да се отбележи, че съгласно член 38, параграф 1, буква б) от Статута на Международния съд за наличието на международен обичай се изисква да има „обща практика, призната като право“. Боливарска република Венесуела обаче не е доказала наличието на такава обща практика, налагаща получаването на предварително разрешение от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации преди приемането от Съвета на ограничителни мерки.

97

Както резолюциите на Общото събрание на Организацията на обединените нации, на които се позовава Боливарска република Венесуела, така и резолюциите на Съвета по правата на човека са приети със значителен брой гласове „против“ или „въздържал се“, по-специално от страна на държавите членки на Европейския съюз. Поради това не може да се счита, че резолюциите, на които се основава Боливарска република Венесуела, отразяват „обща практика, призната като право“.

98

При това положение следва да се отхвърлят доводите на Боливарска република Венесуела, че Съветът не е бил компетентен да приеме обжалвания регламент без предварителното разрешение на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

99

Трето, що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на пропорционалност, съгласно постоянната съдебна практика посоченият принцип е част от общите принципи на правото на Съюза и изисква мерките, установени с разпоредба на правото на Съюза, да могат да постигнат легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за постигането на тези цели (вж. решение от 3 февруари 2021 г., Ilunga Luyoyo/Съвет, T‑124/19, непубликувано, EU:T:2021:63, т. 193 и цитираната съдебна практика).

100

Освен това следва да се припомни, че що се отнася до съдебния контрол върху зачитането на принципа на пропорционалност, Съдът е постановил, че на законодателя на Съюза следва да се признае широко право на преценка в областите, които предполагат той да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки. Оттук Съдът e стигнал до извода, че единствено явно неподходящият характер на приета в тези области мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка (решение от 28 март 2017 г., решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 146).

101

В това отношение следва да се констатира, че съществува разумно съотношение между, от една страна, ограничителните мерки, състоящи се в забрана за продажба, доставка, трансфер или износ на оборудване, което може да бъде използвано за вътрешни репресии, и услуги, свързани с посоченото оборудване и военно оборудване, и от друга страна, преследваната цел за предотвратяване на опасността от ново насилие, прекомерно използване на сила и нарушения на правата на човека.

102

От друга страна, ограничителните мерки по членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент по същество се свеждат до забрана за продажба, доставка, трансфер или износ на оборудване, което може да се използва за вътрешни репресии, и на услуги, свързани с посоченото оборудване и военно оборудване, за физически или юридически лица, образувания или органи във Венесуела или за използване във Венесуела. Освен това членове 4, 6 и 7 от обжалвания регламент предвиждат възможността компетентните органи на държавите членки да издават определени разрешения в отклонение от разглежданите ограничителни мерки. Следователно посочените мерки не са явно неподходящи, нито надхвърлят необходимото за постигането на преследваната цел.

103

Следователно принципът на пропорционалност не е нарушен.

104

От това следва, че всички доводи на Боливарска република Венесуела за нарушение на международното обичайно право трябва да бъдат отхвърлени.

105

На второ място, от една страна, Боливарска република Венесуела не твърди, че обжалваният регламент изрично препраща към разпоредби от споразуменията на СТО. В това отношение този регламент не съдържа каквото и да било позоваване на тези споразумения.

106

От друга страна, Боливарска република Венесуела не е посочила с кои актове или по какъв повод Съюзът е възнамерявал да изпълни с обжалвания регламент конкретно задължение, поето в рамките на СТО.

107

Що се отнася обаче до съвместимостта на ограниченията, наложени с обжалвания регламент, с Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика, предвид своето естество и структура, споразуменията на СТО по принцип не са сред нормите, по отношение на които съдът на Съюза контролира законосъобразността на актовете на институциите на Съюза. Само когато Съюзът възнамерява да приведе в действие конкретно задължение, поето в рамките на СТО, или когато актът на Съюза изрично препраща към конкретни разпоредби на споразуменията на СТО, съдът на Съюза трябва да провери законосъобразността на този акт в светлината на правилата на СТО (вж. решение от 13 септември 2018 г., PSC Prominvestbank/Съвет, T‑739/14, непубликувано, EU:T:2018:547, т. 133 и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл и решения от 22 юни 1989 г., Fediol/Комисия, 70/87, EU:C:1989:254, т. 19—22, и от 7 май 1991 г., Nakajima/Съвет, C‑69/89, EU:C:1991:186, т. 29—32).

108

С оглед на това доводите на Боливарска република Венесуела за нарушение на споразуменията на СТО трябва да се отхвърлят като неоснователни.

109

На трето място, Боливарска република Венесуела поддържа, че приетите от Съвета мерки произвеждат действие на територията на Боливарска република Венесуела, тоест извън територията на Европейския съюз. Следователно както преценката, която Съветът направил на положението във Венесуела, опитвайки се да установи наличието на нарушения на правото в Боливарска република Венесуела, така и последиците от приетите вследствие на тази преценка мерки предполагали упражняването на извънтериториална компетентност. Както многократно подчертавал Международният съд, упражняването на извънтериториална компетентност било в явно противоречие с международното право. Боливарска република Венесуела се позовава по-конкретно на решение на Международния съд от 14 февруари 2002 г. (Заповед за арест от 11 април 2000 г. (Демократична република Конго с/у Белгия), решение, CIJ Recueil 2002, стр. 3).

110

В това отношение следва най-напред да се отбележи, че член 29 ДЕС оправомощава Съвета да приема „решения, които определят подхода на Съюза по отделен въпрос от географско или тематично естество“. Този член уточнява, че „[д]ържавите членки следят техните национални политики да бъдат съобразени с позициите на Съюза“. Освен това съгласно член 215, параграф 1 ДФЕС Съветът може да приеме решение, което „предвижда прекъсването или ограничаването, изцяло или частично, на икономическите и финансови отношения с една или няколко трети страни“. От това следва, че имплицитната, но очевидна цел на подобни мерки е да окажат въздействие върху съответната трета страна, както следва от точки 68 и 69 от решението по жалбата. По силата на посочените разпоредби Съветът има следователно правото да приема ограничителни мерки като предвидените в членове 2, 3, 6 и 7 от обжалвания регламент.

111

Освен това, както правилно поддържа Съветът, от цитирания в точка 11 по-горе член 20 от обжалвания регламент е видно, че разглежданите ограничителни мерки се отнасят до лица и положения, попадащи под юрисдикцията на държавите членки ratione loci или ratione personae.

112

Позоваването на Боливарска република Венесуела на решението на Международния съд от 14 февруари 2002 г. (Заповед за арест от 11 април 2000 г. (Демократична република Конго с/у Белгия), решение, CIJ Recueil 2002, стр. 3) не е обосновано от правна гледна точка, тъй като това дело се отнася до положение, различно от настоящото. Всъщност това дело се отнася до международна заповед за арест, издадена от Кралство Белгия срещу министъра на външните работи на Демократична република Конго с оглед на задържането и екстрадирането му в Кралство Белгия поради твърдените престъпления, съставляващи „тежки нарушения на международното хуманитарно право“. Нищо в настоящото дело обаче не доказва упражняването от Съюза на компетентността му на територията или срещу лица, попадащи изрично под юрисдикцията на Боливарска република Венесуела.

113

Напротив, правомощието на Съвета да приема ограничителни мерки, се вписва в рамките на автономните мерки, които Съюзът приема в рамките на осъществяваната от него ОВППС в съответствие с целите и ценностите на Съюза, посочени в член 3, параграф 5 ДЕС и в член 21 ДЕС, а именно по-специално целта за насърчаване в останалата част от света на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право. Тези мерки имат за цел по-специално да осигурят спазването на задълженията erga omnes partes за спазване на принципите, произтичащи от общото международно право и от международните актове с универсален или почти универсален характер, по-специално член 1 от Хартата на Организацията на обединените нации, зачитането на основните права, по-специално забраната на изтезанията, зачитането на демократичните принципи и защитата на правата на детето. Налице е общ „правен интерес“ за защита на посочените права (вж. в този смисъл и по аналогия Barcelona Traction, Light and Power Company, Limited, решение, CIJ Recueil 1970, стр. 3, т. 33 и 34, и Въпроси, свързани със задължението за наказателно преследване или екстрадиция (Белгия с/у Сенегал), решение, CIJ Recueil 2012, стр. 422, т. 68—70).

114

Ето защо изложените в това отношение от Боливарска република Венесуела доводи трябва да бъдат отхвърлени.

115

На четвърто място, що се отнася до твърденията на Боливарска република Венесуела, че Съветът допуснал нарушение, като не изпълнил задължението си да вземе предвид ограничителните мерки, наложени от трети държави, и по-специално от Съединените американски щати, че разглежданите ограничителни мерки представлявали по същество противоречащи на международното право едностранни ограничителни мерки и че с тях се упражнявала принуда, която водела до засягане на правото на развитие и на правата на човека на живеещите в Боливарска република Венесуела, следва да се отбележи, че тези твърдения са изтъкнати за първи път в писмената реплика.

116

Съгласно член 84, параграф 1 от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството.

117

Съгласно съдебната практика член 84, параграф 1 от Процедурния правилник се прилага и по отношение на твърденията за нарушения или доводите (вж. в този смисъл решение от 14 юли 2021 г., AQ/eu-LISA, T‑164/19, непубликувано, EU:T:2021:456, т. 59 и цитираната съдебна практика), които не доразвиват изложени в жалбата твърдения за нарушения или оплаквания.

118

От материалите по делото обаче не следва изложените в точка 115 по-горе твърдения за нарушения да се основават на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.

119

На основание член 84 от Процедурния правилник посочените твърдения за нарушения следователно са недопустими.

120

С оглед на изложеното четвъртото основание трябва да се отхвърли, а оттам и жалбата в своята цялост.

121

Съгласно член 133 от Процедурния правилник Общият съд се произнася по съдебните разноски в съдебното решение, с което слага край на производството. Съгласно член 219 от посочения правилник, когато се произнася след отмяна и връщане от Съда на делото за ново разглеждане, Общият съд се произнася по съдебните разноски по образуваните пред него производства, от една страна, и по производството по обжалване пред Съда, от друга страна. Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

122

В случая с решението по жалбата Съдът отменя първоначалното решение и не се произнася по съдебните разноски. Ето защо с настоящото решение Съдът следва да се произнесе по съдебните разноски в първоначалното производство пред Общия съд, в производството по обжалване пред Съда и в настоящото производство след връщането на делото за ново разглеждане.

123

Тъй като е загубил делото в производството по обжалване пред Съда, Съветът следва да бъде осъден да заплати направените в това производство от него и от Боливарска република Венесуела съдебни разноски.

124

Тъй като е загубила делото по същество в производството пред Общия съд за ново разглеждане, въз основа на доводите, които е изтъкнала в производството пред Общия съд, предхождащо обжалването, Боливарска република Венесуела следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в тези две производства.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (голям състав)

реши: