24

По съществото на спора жалбоподателят излага едно-единствено основание, изведено главно от нарушение на член 59, параграф 1 буква б) от Регламент 2017/1001, доколкото според него апелативният състав неправилно е приел, че оспорваните марки са били заявени недобросъвестно. В подкрепа на това основание той изтъква три твърдения за нарушения, изведени от грешки в преценката относно съответно наличието на сходство между конфликтните знаци, пораждащо вероятност от объркване и относно знанието от притежателя на оспорваните марки за съществуването на идентична или сходна марка, относно намерението на притежателя на оспорваните марки към момента на тяхното заявяване и относно доказателствената стойност на представените от встъпилата страна доказателства в подкрепа на нейното искане за обявяване на недействителност, както и относно доказателствената тежест.

25

Встъпилата страна поддържа, че с повдигането на тези твърдения за нарушения жалбоподателят нарушава разпоредбите на член 72, параграф 2 от Регламент 2017/1001, доколкото той не изтъква никаква грешка при прилагане на правото или на производството от страна на апелативния състав, а се ограничава с оспорване на неговите преценки и заключения.

26

В това отношение, от една страна, следва да се припомни, че съгласно член 72, параграф 2 от Регламент 2017/1001 обжалването на решенията на апелативните състави е възможно, по-специално за нарушение на този регламент.

27

Както обаче е посочено в точка 24 по-горе, настоящата жалба почива на едно-единствено основание, изведено по същество от нарушение на разпоредба на Регламент 2017/1001, а именно на член 59, параграф 1, буква б).

28

От друга страна, от съдебната практика следва, че в рамките на член 72, параграф 2 от Регламент 2017/1001 Общият съд може да извърши цялостен контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на EUIPO, като при нужда изследва дали последните са дали точна правна квалификация на обстоятелствата по спора или дали преценката на представените пред посочените състави факти не е опорочена от грешки (решение от 18 декември 2008 г., Les Éditions Albert René/СХВП, C‑16/06 P, EU:C:2008:739, т. 39).

29

Следователно жалбоподателят има право, в рамките на единственото си основание да поиска от Общия съд да провери точността както на правните, така и на фактическите преценки, на които се основават обжалваните решения.

30

По-специално, противно на поддържаното от встъпилата страна в съдебното заседание, жалбоподателят е в правото си да иска от Общия съд да разгледа, в рамките на своя цялостен контрол за законосъобразността на обжалваните решения, представените доказателства от страните пред EUIPO, за да провери дали апелативният състав ги е взел предвид в достатъчна степен и е преценил правилно тяхната релевантност и съответната им доказателствена стойност и дали въз основа на тях той правилно е заключил, че оспорваните марки са били заявени недобросъвестно.

31

В това отношение, въпреки че понятието за недобросъвестност не е определено в законодателството на Съюза, от неговия общоприет смисъл, както и от контекста и целите на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 може да се изведе, както генералният адвокат Sharpston е изложила в точка 60 от своето заключение по дело Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (C‑529/07, EU:C:2009:148), че то се свързва със субективните подбуди на заявителя за регистрацията на разглежданата марка, тоест непочтено намерение или други злонамерени подбуди, и включва поведение, което се отклонява от общоприетите принципи на етично поведение или почтената търговска и бизнес практика (заключение, Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, C‑529/07, EU:C:2009:148, т. 60 и решение от 7 юли 2016 г., Copernicus-Trademarks/EUIPO — Maquet (LUCEO), T‑82/14, EU:T:2016:396, т. 28).

32

Следователно това понятие не е приложимо, когато заявката за регистрация може да се счита за отговаряща на легитимна цел и че намерението на заявителя не е в разрез с основната функция на марка, която е да гарантира на потребителя или на крайния ползвател какъв е произходът на съответната стока или услуга, като му позволява без вероятност от объркване да разграничи тази стока или услуга от такива с друг произход (вж. в този смисъл решения от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, C‑529/07, EU:C:2009:361, т. 44—49 и от 7 юли 2016 г., LUCEO, T‑82/14, EU:T:2016:396, т. 29).

33

Така член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 отговаря на целта от общ интерес да се възпрепятстват спекулативните или противоречащи на добрите промишлени и търговски практики регистрации на марки (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 3 юни 2010 г., Internetportal und Marketing, C‑569/08, EU:C:2010:311, т. 36 и 37). Всъщност подобни регистрации са в разрез с принципа, съгласно който прилагането на правото на Съюза не може да се разпростре така, че да обхване злоупотребите на икономическите оператори, които не позволяват да се постигне преследваната с въпросното законодателство цел (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 14 декември 2000 г., Emsland-Stärke, C‑110/99, EU:C:2000:695, т. 51 и 52 и от 7 юли 2016 г., LUCEO, T‑82/14, EU:T:2016:396, т. 52).

34

Лицето, искащо обявяване на недействителност, което възнамерява да се основе на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, има за задача да докаже обстоятелствата, позволяващи да се заключи, че заявка за регистрация на марка на Европейския съюз е била подадена недобросъвестно, като добросъвестността на заявителя се презумира до доказване на противното (решение от 8 март 2017 г., Biernacka-Hoba/EUIPO — Formata Bogusław Hoba (Formata), T‑23/16, непубликувано, EU:T:2017:149, т. 45).

35

В това отношение, макар като характеризиращо намерението на заявителя към момента на подаване на заявката за регистрация на марка на Европейския съюз, понятието за недобросъвестност по смисъла на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 да представлява субективен елемент, то трябва да бъде определено по отношение на обективните обстоятелства в конкретния случай (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, C‑529/07, EU:C:2009:361, т. 42).

36

Въпреки това, когато EUIPO констатира, че обективните обстоятелства в случая, изтъкнати от искащия обявяване на недействителност, могат да доведат до оборването на презумпцията за добросъвестност, от която се ползва заявката за регистрация на оспорваната марка, притежателят на последната е длъжен да даде правдоподобни обяснения относно целите и търговската логика, преследвани от заявката за регистрация на посочената марка.

37

Всъщност притежателят на марката е в най-благоприятно положение да разясни на EUIPO намеренията, от които се е водел при заявката за регистрация на тази марка и да ѝ представи доказателства, които могат да я убедят, че въпреки наличието на обективни обстоятелства, като посочените в точка 36 по-горе, това намерение е било легитимно (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 9 ноември 2016 г., Birkenstock Sales/EUIPO (Изображение на мотив от взаимно пресичащи се вълнообразни линии), T‑579/14, EU:T:2016:650, т. 136 и от 5 май 2017 г., PayPal/EUIPO — Hub Culture (VENMO), T‑132/16, непубликувано, EU:T:2017:316, т. 51—59).

38

Различните твърдения на жалбоподателя за нарушения следва да се разгледат в светлината на тези съображения.

39

Жалбоподателят твърди, че наличието на пораждащо вероятност от объркване сходство между конфликтните знаци и знанието от притежателя на оспорваните марки за съществуването на сходна марка представляват две условия, необходими за характеризирането на недобросъвестността на посочения притежател.

40

Настоящото твърдение за нарушение се състои от две части, първата от които е изведена от грешка при прилагането на първото от тези условия, а втората от грешка при прилагането на второто от тях.

41

В рамките на първата част жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е допуснал грешка, като е приел, че съществува водещо до объркване сходство между конфликтните знаци, въпреки че няма идентичност или сходство на обхванатите стоки. Всъщност жалбоподателят поддържа, че от практиката на EUIPO следва, че дрехите и ръчните часовници са различни стоки, така че потребителят няма да направи връзка между разглежданите марки. Освен това той счита, че встъпилата страна не е доказала в достатъчна степен от правна гледна точка репутацията на по-ранната марка.

42

В рамките на втората част жалбоподателят поддържа, че в конкретния случай в момента на заявяване на оспорваните марки той не е знаел за съществуването на идентична или сходна марка, която би могла да доведе до объркване, тоест за регистрацията на по-ранна марка, съдържаща словните елементи „ann taylor“ за стоки от клас 14. Освен това жалбоподателят счита, че дори ако се предположи, че той е знаел за съществуването на подобна марка, заявена за дрехи, това обстоятелство е без значение.

43

EUIPO и встъпилата страна оспорват тези доводи.

44

Следва да се разгледат последователно двете части на настоящото твърдение за нарушение.

45

Най-напред следва да се отбележи, че настоящата част се основава на три предпоставки.

46

На първо място, както жалбоподателят потвърди в хода на съдебното заседание, той поддържа, че от гледна точка на критериите, установени в решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (C‑529/07, EU:C:2009:361), с цел доказване на недобросъвестността встъпилата страна е била длъжна да установи съществуването в Съюза на идентичен или сходен знак на знака, чиято регистрация е поискана, за идентична стока, и който да води до вероятност от объркване.

47

На второ място, жалбоподателят се позовава имплицитно, но неминуемо на принципа, че апелативният състав е констатирал в случая съществуването в Съюза на такъв идентичен или сходен знак за идентична или сходна стока, който да поражда вероятност от объркване.

48

На трето място, жалбоподателят счита, че за да докаже недобросъвестността, встъпилата страна трябва да установи репутацията на по-ранната марка в Съюза.

49

Тези три предпоставки обаче са погрешни.

50

В това отношение, що се отнася най-напред до първата от тези предпоставки, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика наличието на недобросъвестност на заявителя към момента на подаване на заявката за регистрация трябва да се преценява цялостно, като се вземат предвид всички релевантни за конкретния случай фактори (решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, C‑529/07, EU:C:2009:361, т. 35 и 37).

51

Съдът е приел, че могат да представляват, наред с другото, такива релевантни фактори като обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че трето лице използва поне в една държава членка идентичен или сходен знак за идентична или сходна стока, който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена, намерението на заявителя да попречи на третото лице да използва такъв знак, както и степента на правна защита, от която се ползват знакът на третото лице и знакът, чиято регистрация е заявена (решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, C‑529/07, EU:C:2009:361, т. 53).

52

При все това от мотивите на решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (C‑529/07, EU:C:2009:361), следва, че изброените в точка 51 по-горе фактори са само пример сред множеството доказателства, които могат да бъдат взети предвид, за установяване на евентуална недобросъвестност на заявителя на марката при подаване на заявката (решение от 14 февруари 2012 г., Peeters Landbouwmachines/СХВП — Fors MW (BIGAB), T‑33/11, EU:T:2012:77, т. 20). Всъщност в това решение Съдът се е ограничил да отговори на въпросите на националната юрисдикция, които са се отнасяли по същество до това дали подобни фактори са релевантни (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, C‑529/07, EU:C:2009:361, т. 22 и 38). Така липсата на един или друг от тези фактори не е непременно пречка в зависимост от конкретните обстоятелства по случая да се установи недобросъвестността на заявителя (вж. в този смисъл решение от 7 юли 2016 г., LUCEO, T‑82/14, EU:T:2016:396, т. 147).

53

В това отношение е важно да се подчертае, както посочва генералният адвокат Sharpston в точка 60 от заключението си по дело Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (C‑529/07, EU:C:2009:148), че понятието „недобросъвестност“ по смисъла на член 59, параграф 1 буква б) от Регламент 2017/1001 не може да се сведе до ограничена категория от конкретни обстоятелства. Всъщност целта от общ интерес тези разпоредби да предотвратят спекулативните или неправомерни регистрации в областта на промишлеността и търговията, припомнена в точка 33 по-горе, би била препятствана, ако недобросъвестността би могла да се доказва единствено с изрично изброените обстоятелства в решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (C‑529/07, EU:C:2009:361) (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 3 юни 2010 г., Internetportal und Marketing, C‑569/08, EU:C:2010:311, т. 37).

54

Ето защо съгласно постоянната съдебна практика, в рамките на цялостната преценка за наличието на недобросъвестност на заявителя, могат да се вземат предвид също произходът на оспорвания знак и използването му от момента, в който е бил създаден, търговската логика, в която се вписва подаването на заявката за регистрация на този знак като марка на Европейския съюз, както и хронологията на събитията около подаването на тази заявка (вж. решение от 26 февруари 2015 г., Pangyrus/СХВП — RSVP Design (COLOURBLIND), T‑257/11, непубликувано, EU:T:2015:115, т. 68 и цитираната съдебна практика).

55

Освен това е важно да се отбележи, че за разлика от член 60 от Регламент 2017/1001, който изброява относителните основания за недействителност на марка на Европейския съюз и цели по този начин да защити частните интереси на притежателите на определени по-ранни права, които влизат в конфликт с разглежданата марка, член 59, параграф 1, който предвижда по-конкретно, че недобросъвестността на заявителя в момента на подаване на заявка за марка представлява абсолютно основание за недействителност, цели да защити интересите на всички. Вследствие на това релевантните преценки за констатиране на наличието на едно от тези относителни основания за недействителност не могат непременно да се транспонират към констатацията за наличието на недобросъвестност (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 22 октомври 2015 г., BGW, C‑20/14, EU:C:2015:714, т. 23—34).

56

По-специално, не би могло да се изисква систематично от направилия искането за обявяване на недействителност, който се позовава на недобросъвестност, да докаже съществуването на вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 по отношение на по-ранната марка, която притежава, и на оспорената марка. Всъщност, както EUIPO и встъпилата страна отбелязват в съдебното заседание, от една страна, това би лишило в голяма степен от полезно действие разпоредбите на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001. От друга страна, на тези разпоредби, предназначени за защита на общия интерес, може да се позовава всяко физическо или юридическо лице, а не само носителите на по-ранни права.

57

В настоящия случай е достатъчно да се констатира, че за да докаже недобросъвестността на жалбоподателя към момента на заявяване на оспорваните марки, встъпилата страна се е позовала пред EUIPO на обстоятелства относно заявяването и използването в Мексико от първото от тези две дружества на марки, идентични на посочените оспорвани марки, които обстоятелства според нея показват намерението на това дружество да си присвои по непочтен начин неговата сходна марка, заявена в САЩ за дрехи. Очевидно е обаче, че условията, установени в член 8, параграф 1 буква б) от Регламент 2017/1001, не биха могли да представляват подходящи критерии, за да се прецени релевантността на тези обстоятелства.

58

По-нататък, що се отнася до втората предпоставка от настоящата част, достатъчно е да се отбележи, че в конкретния случай апелативният състав само е констатирал идентичността или сходството на оспорваните марки и знаците на встъпилата страна и съществуването на взаимовръзка между ръчните часовници, спадащи към клас 14, обхванати от посочените марки, и стоките от сектора на облеклото от клас 25, за които посочените по-горе знаци са били използвани. За сметка на това, както отбелязва самият жалбоподател, в точка 26 от обжалваните решения апелативният състав изрично е посочил, че тези стоки не могат да се считат за сходни по смисъла на решение от 29 септември 1998 г., Canon (C‑39/97, EU:C:1998:442), което се отнася до въпроса при какви обстоятелства сходството между стоките или услугите може да доведе до вероятност от объркване. Следователно апелативният състав не може да се упрекне, че е основал обжалваните решения на неправилни фактически съображения с мотива, че той неправилно е констатирал наличието в конкретния случай на вероятност от объркване.

59

Накрая, що се отнася до третата предпоставка от настоящата част, следва да се отбележи, че репутацията на по-ранната марка е по-специално условие за прилагането на член 8, параграф 5 и на член 60, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001, което може да се изтъкне, когато съществува риск, че с използването на заявената марка се извлича неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка или че ги уврежда. Съгласно постоянната съдебна практика посочените в тези разпоредби нарушения са последица от определена степен на сходство между по-ранната и заявената за регистрация марка, поради което съответните потребители свързват двете марки, т.е. правят връзка между тях, макар и да не е задължително да ги объркват (вж. решение от 11 декември 2014 г., Coca-Cola/СХВП — Mitico (Master), T‑480/12, EU:T:2014:1062, т. 26 и цитираната съдебна практика).

60

От друга страна, по аналогични причини на изложените в точки 55 и 56 по-горе, ако добрата репутация в Съюза на по-ранен знак може, според обстоятелствата в конкретния случай, да представлява релевантен елемент за преценката на недобросъвестността, не би могло да се изисква от искащия обявяване на недействителност, който се позовава на последната, да доказва систематично такава добра репутация, подобно на това, което се изисква от искащия обявяване на недействителност, който се позовава на условията по член 60, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001. По-специално, както бе припомнено в точка 35 по-горе, недобросъвестността е характеристика на намерението на заявителя към момента на заявяване на оспорваната марка. За сметка на това, както отбелязва встъпилата страна в съдебното заседание, евентуалните последици от използването на тази марка върху репутацията на по-ранна марка не са непременно релевантни.

61

Във всеки случай, дори да се предположи, че репутацията на марките на встъпилата страна е релевантна в случая, не тяхната репутация в Съюза, а тази, от която те могат да се ползват в САЩ и в Мексико, следва да бъде взета предвид с оглед на изложените от встъпилата страна обстоятелства. Както обаче потвърди с коментарите си в съдебното заседание, жалбоподателят се позовава единствено на липсата на репутация на марките на встъпилата страна на територията на Съюза.

62

От изложеното по-горе следва, че в случая апелативният състав не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото или грешка в преценката поради липсата на идентичен или сходен знак за идентична или сходна стока, водещ до объркване със знаците, чиято регистрация е поискана, или поради липсата на репутация в Съюза на по-ранните знаци на встъпилата страна.

63

Въпреки това, независимо от погрешния характер на предпоставките от настоящата част, следва да се разгледа обосноваността на същата, доколкото тя се отнася до допусната от апелативния състав грешка, като е приел, че съществува взаимовръзка между стоките, обхванати от оспорваните марки, и тези, обхванати от използваните от встъпилата страна знаци, и че тази взаимовръзка е релевантна за установяване на недобросъвестността на заявителя в момента на заявяването на тези марки.

64

В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че съществуването на идентични или сходни знаци, използвани за стоки, принадлежащи към сегмент от съседен пазар на този за стоките, за които е била регистрирана оспорената марка, може да се окаже релевантно за целите на установяването на недобросъвестността на заявителя.

65

Всъщност, дори ако в подобна хипотеза стоките, обозначени с идентичните или сходни знаци, са различни, близостта на съответните сегменти на пазара може да предостави на заявителя на оспорваната марка възможност, ако такова е намерението му, за разработване на стратегии за нейната експлоатация в разрез с етиката или почтените практики в областта на промишлеността и търговията. Например той ще може да я използва с цел да породи умишлено в съзнанието на търговците от сектора или на потребителите връзка с предприятието собственик или ползвател на идентични или сходни знаци или още с цел да попречи на разширяването на дейността на това предприятие на пазарния сегмент, за който неговата марка е регистрирана, въпреки че това разширяване на дейността би могло да представлява за това предприятие законна търговска стратегия за разрастване.

66

На второ място, следва да се отбележи, че преценката на апелативния състав относно, от една страна, използването от встъпилата страна на знака „ANN TAYLOR“ (или на сходния в голяма степен знак „ANNTAYLOR“), и от друга страна, идентичността или сходството на оспорваните марки и тези знаци, не са погрешни.

67

В това отношение, от една страна, е достатъчно да се констатира, че с оглед на представените от встъпилата страна доказателства в рамките на производството за обявяване на недействителност, апелативният състав е констатирал използването от 1954 г. поне в САЩ на марката „ANN TAYLOR“ от това дружество, по-конкретно за дрехите, както и съществуването на няколко регистрации на идентични или сходни марки, притежавани от същото дружество в близо 90 страни по-специално за същите стоки. Следва да се отбележи по-конкретно, че встъпилата страна е депозирала заявки за марки пред EUIPO и пред органите на някои държави членки за знака „ANN TAYLOR“ или за сходни в голяма степен знаци преди подаването заявките за оспорваните марки.

68

От друга страна, трябва да се установи идентичността на оспорваната словна марка и на словната марка „ANN TAYLOR“, притежател на които е встъпилата страна, и сходството ѝ с една от нейните други словни марки, „ANNTAYLOR“, като единствената разлика, в последния случай, се състои в пространството между елемента „ann“ и елемента „taylor“. Освен това е вярно, че както става ясно от преценката на отдела по отмяна, потвърдена от апелативния състав, общото впечатление, което създава оспорваната фигуративна марка, не се различава съществено от това на горепосочените марки на встъпилата страна поради включването на елемента с главни букви „ANN TAYLOR“ в посочената фигуративна марка и отличителната самостоятелна и доминираща позиция, която тя заема в него.

69

На трето място, от съдебната практика следва, че независимо от въпроса дали стоките от клас 14, като ръчни часовници, и стоки от клас 25, като артикули от сектора на облеклото, са сходни по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, тези продукти принадлежат към близки пазарни сегменти. Всъщност по-специално в областта на луксозните изделия тези стоки се продават под известни марки на реномирани дизайнери и производители, и следователно производителите на дрехи се насочват към пазара на стоките, спадащи към клас 14, включително този на ръчните часовници (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2015 г., Compagnie des montres Longines, Francillon/СХВП — Cheng (B), T‑505/12, EU:T:2015:95, т. 47—49 и цитираната съдебна практика).

70

Освен това от съдебната практика също следва, че дори и да не може да се установи наличието на връзка на взаимно допълване между ръчните часовници и облеклото, за да се установи дали тези стоки са сходни, това не променя факта, че общото между тези стоки е, че те играят роля във външния вид на лице, поради което купуването им може да е мотивирано поне отчасти от впечатлението, което те ще създадат за това лице, дори от стремежа към известно „естетическо взаимно допълване“ (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 9 юли 2015 г., CMT/СХВП — Camomilla (Camomilla), T‑98/13 и T‑99/13, непубликувано, EU:T:2015:480, т. 75 и от 28 септември 2016 г., The Art Company B & S/EUIPO — G-Star Raw (THE ART OF RAW), T‑593/15, непубликувано, EU:T:2016:572, т. 42).

71

Следователно, без да допуска грешка, апелативният състав е констатирал взаимовръзка между стоките, обхванати от оспорваните марки, и стоките от сектора на облеклото, за които марките на встъпилата страна са били използвани или заявени. Освен това апелативният състав е констатирал напълно правилно, че практиката на модните дизайнери да разширяват предлаганите от тях стоки със стоки, принадлежащи към съседни сегменти на пазара на облеклото, е онагледена в конкретния случай чрез разширяването на гамата от стоки, обозначени с марките на встъпилата страна към други стоки, освен дрехите, каквито са обувките, бижутата, слънчевите очила, парфюмите и ръчните часовници.

72

Вследствие на това апелативният състав правилно е приел, че фактът, че марки, идентични или много сходни с оспорваните марки, са били използвани и защитени от 1954 г. насам за стоки, принадлежащи към сегмент на съседен пазар, представлява в случая релевантен фактор, за да се прецени наличието на недобросъвестността на заявителя в момента на подаване на заявките за оспорваните марки.

73

Доводите на жалбоподателя и доказателствата, представени в подкрепа на тези доводи, не биха могли да поставят под въпрос този извод.

74

От една страна, макар и да е вярно, че с оглед на принципите на равно третиране и на добра администрация EUIPO трябва да вземе предвид решенията, които вече е приела по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва или не да се произнесе по същия начин, прилагането на тези принципи трябва да бъде съобразено със спазването на принципа на законосъобразност (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma, C‑564/16 P, EU:C:2018:509, т. 61 и цитираната съдебна практика).

75

В настоящия случай, първо, жалбоподателят се позовава пред Общия съд на две решения, които са приети след обжалваните решения. Следователно апелативният състав не може да бъде упрекнат, че не ги е взел предвид. Освен това съгласно постоянната съдебна практика жалбата пред Общия съд, предвидена в член 65 от Регламент 2017/1001, цели да се осъществи контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави, а в производството за отмяна законосъобразността на обжалвания акт трябва да се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства, съществуващи към датата, на която е приет актът. По този начин задачата на Общия съд не е да преразгледа фактическите обстоятелства в светлината на доказателствата, представени за първи път пред него (вж. решение от 21 март 2012 г., Feng Shen Technology/СХВП — Majtczak (FS), T‑227/09, EU:T:2012:138, т. 25, потвърдено с определение от 7 февруари 2013 г., Majtczak/Feng Shen Technology и СХВП, C‑266/12 P, непубликувано, EU:C:2013:73, т. 45).

76

Второ, що се отнася до решенията на EUIPO, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на производство за обявяване на недействителност, последният се ограничава до това да посочи, че броят на тези решения е над петдесет и във всички тях е направено заключение за наличието на разлика между ръчните часовници и дрехите, без да се позове по-специално на някое от тях. Тези съображения обаче явно не са достатъчни, за да се докаже, че апелативният състав е бил длъжен да вземе предвид тези решения. Освен това съгласно постоянната съдебна практика общото препращане към други документи не заличава липсата на съществените обстоятелства от правните доводи, които следва да бъдат посочени в самата жалба. Така в рамките на жалба срещу решение на апелативния състав на EUIPO Общият съд не следва да търси в преписката по производството пред EUIPO доводите, на които жалбоподателят би могъл да се позове, нито да ги разглежда (вж. в този смисъл решение от 17 юни 2008 г., El Corte Inglés/СХВП — Abril Sánchez и Ricote Saugar (BoomerangTV), T‑420/08, EU:T:2008:203, т. 92 и 93 и цитираната съдебна практика).

77

Трето, следва да се отбележи, че в решенията, посочени от жалбоподателя както пред EUIPO, така и пред Общия съд, съображенията относно разликата между ръчните часовници и дрехите са направени в рамките на прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 или на член 8, параграф 5 от същия регламент. Следователно поради причините, изтъкнати в точки 55—61 по-горе, тези решения не са релевантни.

78

От друга страна, съображенията на жалбоподателя относно липсата на връзка между оспорваните марки и по-ранните марки на встъпилата страна, поради факта че те са съставени от често срещани женско собствено и фамилно име, могат само да бъдат отхвърлени. Всъщност, както апелативният състав констатира правилно в точка 25 от обжалваните решения, фактът, че собственото име „Ann“ и фамилното име „Taylor“ са широко използвани в англоговорещите страни, не означава непременно, че тяхното съчетание само по себе си е обичайно. Освен това, както той също е констатирал, не се твърди, че трети лица използвали на пазара други марки, съдържащи тази комбинация. Подобно обстоятелство не следва и от доказателствата от преписката по производството за обявяване на недействителност пред EUIPO. Следователно връзката между оспорваните марки и марките на встъпилата страна, които са идентични или сходни в голяма степен, не е отслабена поради степента на отличителен характер, присъщ на тези марки или на използването им.

79

С оглед на всичко гореизложено първата част на първото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

83

В настоящия случай апелативният състав е приел, че знанието от жалбоподателя на правата на встъпилата страна върху знаци, идентични или сходни с оспорваните марки, за облекла, е било доказано въз основа на следните обстоятелства.

84

На първо място, в точки 33—37 от обжалваните решения апелативният състав отбелязва, въз основа на писмените клетвени декларации на адвокати, защитавали интересите на встъпилата страна и електронно писмо от адвоката на жалбоподателя до един от горепосочените съветници на встъпилата страна, че е било установено, че управителят на жалбоподателя, г‑н Holzer, се е опитал да се свърже с ръководителите на встъпилата страна с цел постигане на споразумение за световен лиценз от началото на 2000-та година. Апелативният състав констатира, че тези факти са настъпили преди заявяването в Мексико през 2003 г. на марката „ANN TAYLOR“, първата марка на жалбоподателя, регистрирана в тази страна, и съдържаща словните елементи „ann taylor“, на която той се позовава, за да обоснове своята стратегия за търговско разрастване към Съюза. Апелативният състав приема, че независимо от доводите си жалбоподателят се е съгласил относно съществуването на този опит.

[…]

91

Освен това жалбоподателят оспорва валидността, от една страна, на писмените клетвени декларации на адвокатите на встъпилата страна, с мотива че посочените адвокати са били използвани от нея, и от друга страна, на електронното писмо на един от нейните адвокати, с мотива че този адвокат не е бил непосредствено запознат със съдържанието и на целта на постъпките на г‑н Holzer и че поверителният характер на това писмо е бил пречка EUIPO да го вземе предвид.

92

В настоящия случай, от една страна, следва да се отбележи, че нито едно доказателство от преписката не позволява да се направи изводът, че адвокатите, направили посочените декларации и които представляват интересите на встъпилата страна, са били използвани от последната или са свързани с нея по друг начин.

93

За сметка на това, от приложенията към искането за обявяване на недействителност, съдържащи тези декларации, следва, че двама от тези адвокати са съдружници в адвокатската кантора F., Z., L. и Z., установена в Ню Йорк, Ню Йорк (САЩ), и че останалите двама са съдружници в две адвокатски кантори, установени в Мексико, първият в кантората A. & L., а вторият в кантората O. & Cia.

94

Поради това следва да се направи изводът, че тези адвокати са независими и представляват трети лица спрямо встъпилата страна.

95

Освен това адвокатите по принцип са длъжни да спазват професионална дисциплина, която по-конкретно им налага да бъдат неподкупни под страх от дисциплинарни наказания (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия и др., C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 42 и 45).

96

Като последица от това доказателствената стойност на разглежданите клетвени декларации неминуемо е по-висока от тази на служителите на встъпилата страна или на лица, които по един или друг начин са свързани с последната (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2012 г., Süd-Chemie/СХВП — Byk-Cera (CERATIX), T‑312/11, непубликувано, EU:T:2012:296, т. 30).

[…]

102

Освен това следва да се припомни, че съгласно постоянна съдебна практика поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокати и клиенти трябва да бъде обект на защита на равнището на Съюза, стига размяната на кореспонденция с адвоката да е свързана със защитата на клиента и посоченият адвокат да е независим (вж. решение от 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия и др., C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 40 и 41 и цитираната съдебна практика). В областта на конкуренцията тази защита има за последица да изключи тези разговори и кореспонденция от правомощията за разследване на Комисията и да не допусне тя да основе на тях решение за налагане на глоба за нарушение на правото на конкуренцията на Съюза (решение от 29 февруари 2016 г., Deutsche Bahn и др./Комисия, T‑267/12, непубликувано, EU:T:2016:110, т. 49).

103

Дори обаче да се предположи, че тази съдебна практика е приложима спрямо доказателствата, използвани в рамките на производствата пред EUIPO, електронното писмо от адвоката на жалбоподателя, посочено в точка 84 по-горе, е изпратено до един от адвокатите на встъпилата страна. Следователно не става въпрос за комуникацията между адвокати и клиенти по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 102 по-горе. Макар да е вярно, че това електронно писмо предоставя данни, които са били доведени до знанието на адвоката на жалбоподателя от последния, трябва да се констатира, че той не твърди, че не е дал съгласието си за оповестяването на тези елементи на представителите на встъпилата страна, нито на самата встъпила страна, което впрочем изобщо не е видно от посоченото електронно писмо. Предупреждението в долната част на страницата на това електронно писмо, което обичайно се намира в професионалните кореспонденции, се противопоставя единствено на оповестяването на това писмо на трети страни или на публикуването му и не може само по себе си да възпрепятства използването му в рамките на спорното производство за обявяване на недействителност, което се отнася до самия жалбоподател и самата встъпила страна.

104

Във всеки случай следва да се отбележи, че данните относно предмета на постъпките на г‑н Holzer пред встъпилата страна в това писмо са били посочени и в клетвените декларации на адвокатите на встъпилата страна и са били възпроизведени отчасти от самия жалбоподател в собствените му изявления пред EUIPO, както вече беше посочено в точка 87 по-горе. Следователно сами по себе си тези доказателства не са имали поверителен характер.

105

Вследствие на това апелативният състав е можел основателно да приеме, че писмените клетвени декларации на адвокатите на встъпилата страна и електронното писмо на един от нейните адвокати са валидни и доказващи елементи за определяне на предмета на постъпките на г‑н Holzer пред встъпилата страна преди регистрацията на марката „ANN TAYLOR“ в Мексико.

106

Впрочем следва да се отбележи, че макар жалбоподателят да оспорва, че тези постъпки са били насочени към сключването на споразумение за търговията с ръчни часовници с марката „ANN TAYLOR“, той не е представил никакви обяснения относно целта и съдържанието тези постъпки, чието съществуване при все това признава. Именно той е бил в най-добро положение, за да осведоми апелативния състав относно намеренията, стоящи в основата на тези постъпки, и да го убеди, въпреки горепосочените доказателства, че посочените постъпки не са имали връзка с търговската експлоатация на марката „ANN TAYLOR“.

[…]

111

Второто твърдение за нарушение се състои от две части.

112

От една страна, жалбоподателят поддържа, че обстоятелствата, които апелативният състав е приел, за да заключи, че притежателят на оспорваните марки е имал съзнателно намерение да се създаде връзка между тях и марките на встъпилата страна, не могат да бъдат взети предвид, тъй като те не му се приписват пряко и не попадат в рамките на неговия контрол или влияние.

113

От друга страна, жалбоподателят поддържа, че апелативният състав не е взел предвид други обстоятелства от естество да обяснят неговото поведение и да докажат неговата добросъвестност. В това отношение, на първо място, той твърди, че не може да бъде упрекнат, че е използвал неправомерно репутацията на марката на встъпилата страна поради липсата на такава репутация, поради разликата между стоките, защитени от конфликтните знаци, и сериозната и продължителна експлоатация на двете оспорваните марки. На второ място, той твърди, че няма никакво доказателство от естество да установи, че регистрацията на оспорваните марки, която е логичен етап от неговата търговска стратегия, е имала за цел да попречи на трето лице да навлезе на пазара. На трето място, той поддържа, че не е било доказано никакво предходно отношение с встъпилата страна и че оспорваните марки са независимо творение.

114

EUIPO и встъпилата страна оспорват тези доводи.

124

На първо място, следва да се отбележи, че както следва от точки 85—105 по-горе, апелативният състав е могъл, без да допусне грешка, да приеме за установено в достатъчна степен от правна гледна точка, че преди подаването на заявката за първата мексиканска марка „ANN TAYLOR“ жалбоподателят се е опитал да получи правото да продава ръчни часовници с идентична марка, притежавана от встъпилата страна, и че последната е отказала съгласието си вследствие на тези постъпки.

125

Следователно апелативният състав е могъл да приеме, че тези обстоятелства са били първата индиция за недобросъвестността на жалбоподателя. Всъщност последователността на фактите, която характеризира тези обстоятелства, навежда на мисълта, че използването на марката „ANN TAYLOR“ от жалбоподателя е продиктувано от намерението за присвояване на този знак за търговията с ръчни часовници и за пораждане на асоциация с по-ранните идентични или сходни марки на встъпилата страна без нейното съгласие, тъй като не е получил такова съгласие и въпреки че тя изрично се е противопоставила на подобно използване на горепосочената марка.

126

На второ място, следва да се отбележи, както бе припомнено в точка 54 по-горе, че използването на оспорвания знак може да представлява елемент, който трябва да се вземе предвид като характеристика на намерението, ръководещо заявката за регистрация на този знак, включително използване след датата на тази заявка. Вследствие на това напълно правилно апелативният състав е приел, че въпреки изтъкнатите от встъпилата страна обстоятелства, що се отнася до използването на мексиканските марки на жалбоподателя, настъпили след заявяването на оспорваните марки, те са от естество да изяснят неговите намерения в момента на посоченото заявяване и трябва на това основание да бъдат взети предвид (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 16 май 2017 г., Airhole Facemasks/EUIPO — sindustrysurf (AIR HOLE FACE MASKS YOU IDIOT), T‑107/16, EU:T:2017:335, т. 41].

[…]

157

Жалбоподателят се основава на твърдяната в случая липса на обстоятелства, които са били възприети в предходната съдебна практика като такива от естество да представляват доказателство за недобросъвестност, например опитът да се експлоатира по паразитен начин репутацията на по-ранната марка или да се извлекат облаги от нея (решение от 8 май 2014 г., Simca Europe/СХВП — PSA Peugeot Citroën (Simca), T‑327/12, EU:T:2014:240, т. 56), това да се поиска регистрацията на марка с единствената цел да се попречи на трето лице да проникне на пазара и да използва собствената марка (решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, C‑529/07, EU:C:2009:361, т. 44), това да се поиска финансово обезщетение (решение от 8 май 2014 г., Simca, T‑327/12, EU:T:2014:240, т. 72), както и обстоятелствата, при които оспорваният знак е бил създаден, използването му от неговото създаване, търговската логика, стояща в основата на заявката за регистрация на знака като марка на Европейския съюз и хронологията от събития, водещи до тази заявка.

158

В това отношение, на първо място, от цитираната в точка 52 по-горе съдебна практика е видно, че липсата на фактор, който в конкретния контекст на спора или на въпроса, с който тогава са били сезирани, Общият съд или Съдът са счели за релевантен за установяване на недобросъвестността на заявителя, не е непременно пречка недобросъвестността на заявителя на марката да бъде установена при различни обстоятелства. Всъщност, както беше припомнено в точка 53 по-горе, понятието за недобросъвестност по смисъла на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 не може да се сведе до категория, сведена до конкретни факти.

159

На второ място, обратно на твърденията на жалбоподателя, както обстоятелствата, при които оспорваният знак е бил създаден, така и използването му и търговската логика, стояща в основата на заявяването на оспорваните марки, и хронологията на събитията, довели до това, представляват в конкретния случай относими доказателства, които могат да установят неговата недобросъвестност.

160

Всъщност, доколкото, както посочва самият жалбоподател, оспорваните марки имат за цел да разширят защитата на идентични марки, заявени за първи път в Мексико, напълно правилно апелативният състав е взел предвид обстоятелствата, при които те са били създадени, използването им, търговската логика, стояща в основата на това използване, както и хронологията на събитията, довели до заявяването им. Както следва от точки 124—155 по-горе, апелативният състав е могъл да изведе, от една страна, от последователността на фактите, която характеризира създаването на първата мексиканска марка „ANN TAYLOR“ на жалбоподателя, че тя е израз на намерението му да използва идентичната марка на встъпилата страна без нейното съгласие и пораждайки асоциация с нея, и от друга страна, от употребата на посочената мексиканска марка, прилагането на търговска стратегия, имаща за цел да породи подобна асоциация.

161

Фактът, че тези обстоятелства не се отнасят пряко до заявяването на оспорваните марки и тяхното използване в Съюза, е без значение, при положение че жалбоподателят не е представил никакви доказателства за това, че посоченото заявяване и посоченото използване отговарят на цели, различни от целите на заявяването и използването на марките, които той е регистрирал в Мексико. Напротив, според твърденията на самия жалбоподател заявяването на оспорваните марки се вписва в рамките на търговска стратегия за разширяване на защитата на неговите по-ранни мексикански марки.

162

На трето място, разсъжденията на жалбоподателя, че той не може да бъде упрекнат за опита да се възползва от добрата репутация на марката „ANN TAYLOR“ на встъпилата страна поради липсата на такава репутация, не могат да бъдат приети.

163

Всъщност, от една страна, доказателствата, на които се е основал апелативният състав, показват, при липсата на надеждно алтернативно обяснение, че използването на асоцииране между американската марка „ANN TAYLOR“ на встъпилата страна и идентичната мексиканска марка на жалбоподателя е било част от търговската стратегия на последния. Ето защо от това непременно трябва да се направи извод, че жалбоподателят е считал, че има интерес от такова използване, независимо от въпроса дали репутацията на марката на встъпилата страна е установена.

164

От друга страна, следва да се припомни, че встъпилата страна е подала заявки за марки пред EUIPO и пред органите на държавите членки за знака „ANN TAYLOR“ или за подобни знаци преди заявяването на оспорваните марки. Следва да се добави, че встъпилата страна е предоставила доказателства за познаването на нейната марка сред някои търговци от сектора на модата в Обединеното кралство и покупки на стоки, продавани под тази марка от потребители, установени в Съюза. Тези доказателства показват развитието от страна на встъпилата страна на търговска стратегия спрямо потребителите на Съюза, от която жалбоподателят, с оглед на собствената му стратегия, може да се възползва. Следователно те не позволяват да се постави под въпрос разсъждението на апелативния състав, че заявяването на оспорваните марки се вписва в рамките на същата търговска стратегия за асоцииране с марката „ANN TAYLOR“ на встъпилата страна, като тази, стояща в основата на заявяването и използването на мексиканските марки на жалбоподателя, чиято защита те целят да разширят.

[…]

166

На пето място, нито обстоятелството, че жалбоподателят не е поискал финансово обезщетение от встъпилата страна, нито дори ако се приеме за установен фактът, че е имало сериозно и продължително използване на оспорваните марки след тяхното заявяване, съставляват, с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, доказателства, които могат да докажат, че посоченото заявяване е отговаряло на легитимни намерения. Всъщност поведението на недобросъвестност, приписано на жалбоподателя от апелативния състав, не се свързва нито с опита да се принуди встъпилата страна да го обезщети финансово, нито със заявяването на чисто спекулативна марка, а с намерението да се присвои знакът „ANN TAYLOR“ без съгласието на встъпилата страна и умишлено да се породи асоциация с по-ранните идентични или сходни на нея марки.

[…]

173

Следователно апелативният състав е имал право да приеме, че постъпките на жалбоподателя, посочени в точки 169 и 170 по-горе, са изразявали намерението му да попречи на встъпилата страна да разшири използването на нейната марка „ANN TAYLOR“ към сектора на ръчните часовници в Съюза, което разширяване можело да съответства, от гледна точка на последната, ако това е било намерението ѝ, на законна търговска стратегия. Напротив, след като е било доказано, че заявяването на оспорваните марки се вписва в недобросъвестна стратегия, целяща да се присвои, без съгласието на встъпилата страна, знакът „ANN TAYLOR“ и да се породи асоциация с идентичните или сходни марки на последната, опитът на жалбоподателя да създаде пречки не би могъл да се счита за отговарящ на легитимната цел за защита на посочените оспорвани марки срещу тяхното нелоялно използване от лице, което отскоро е навлязло на пазара (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, C‑529/07, EU:C:2009:361, т. 46—49).

174

Предвид гореизложеното втората част на второто твърдение за нарушение трябва да се отхвърли и следователно цялото второ твърдение за нарушение.

175

Жалбоподателят твърди, че заключенията на апелативния състав се основават на второстепенни, слаби и съмнителни доказателства и че той го задължава да докаже липсата на събития, което представлява probatio diabolica.

176

EUIPO и встъпилата страна оспорват тези доводи.

177

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както показва анализът, направен в рамките на разглеждането на първите две твърдения за нарушения, доказателствата, на които се основават заключенията на апелативния състав, не могат да се считат за слаби, второстепенни или съмнителни.

178

От една страна, видно от точки 91—103 по-горе, следва, че жалбоподателят не е доказал, че доказателствата, събрани от встъпилата страна с цел да докаже наличието на опит на г‑н Holzer да получи от нея лицензионно споразумение, не са убедителни или не трябва да се вземат предвид от апелативния състав.

179

От друга страна, както следва от точки 126—152 по-горе, апелативният състав правилно е приел, че доказателствата, представени от встъпилата страна относно търговската експлоатация на мексиканската марка „ANN TAYLOR“ от жалбоподателя, са можели да му се припишат. Също така, видно от точки 153—155 и точки 169—173 по-горе, апелативният състав е имал основание да приеме, че тези доказателства са били потвърдени от обстоятелства, свързани, от една страна, със заявяването от жалбоподателя на идентични марки на по-ранни марки с добра репутация без съгласието на притежателите на последните, и от друга страна, с неговите постъпки, за да се противопостави на използването в Съюза на марката „ANN TAYLOR“ на встъпилата страна за ръчни часовници.

180

Следователно жалбоподателят не би могъл да поддържа, че апелативният състав е направил в негов ущърб разместване на тежестта на доказване и му е възложил да представи доказателства, каквито не съществуват.

181

Всъщност наистина, както припомня жалбоподателят, подалото искане за обявяване на недействителност лице трябва да докаже обстоятелствата, от които може да бъде направен извод за недобросъвестността на заявителя при подаване на заявката за регистрация на оспорваната марка. При все това, както беше отбелязано в точка 36 по-горе, последният, който е в най-добра позиция в това отношение, има задачата да предостави правдоподобни обяснения, които могат да убедят EUIPO, че неговите намерения са били легитимни, въпреки наличието на обективни обстоятелства, които могат да оборят презумпцията за добросъвестност, от която се ползва подобно заявяване. В случая обаче са съществували подобни обективни обстоятелства и жалбоподателят не е дал никакво правдоподобно обяснение, позволяващо на апелативния състав да констатира, че въпреки тези обстоятелства заявяването на оспорваните марки е продиктувано от легитимни намерения.

182

Предвид гореизложеното третото твърдение за нарушение следва да се отхвърли, а следователно и жалбата в нейната цялост.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

От правна страна

По първото твърдение за нарушение, изведено от грешка в преценката на апелативния състав за наличието на сходство между конфликтните знаци, пораждащо вероятност от объркване и за знанието на притежателя на спорните марки за съществуването на сходна марка

По първата част, изведена от грешка в преценката на апелативния състав относно наличието на пораждащо вероятност от объркване сходство между конфликтните знаци

По втората част от първото твърдение за нарушение, изведена от грешка на апелативния състав относно знанието от жалбоподателя към момента на заявяване на спорните марки, за идентични или сходни марки на встъпилата страна

По второто твърдение за нарушение, изведено от грешка в преценката на апелативния състав относно намерението на жалбоподателя към момента на заявяване на оспорваните марки

По първата част от второто твърдение за нарушение, изведена от неправилното отчитане на обстоятелства, които не могат да се припишат на жалбоподателя

По втората част от второто твърдение за нарушение, изведена от пропуск на апелативния състав да вземе предвид посочените от жалбоподателя обстоятелства като такива от естество да докажат неговата добросъвестност

По третото твърдение за нарушение, изведено от грешка в преценката на апелативния състав относно доказателствената стойност на доказателствата, представени от встъпилата страна в подкрепа на искането ѝ за обявяване на недействителност и относно тежестта на доказване