1

С жалбата си Valencia Club de Fútbol SAD (наричан по-нататък „Valencia CF“) иска отмяната на определението на председателя на Общия съд на Европейския съюз от 22 март 2018 г., Valencia Club de Fútbol/Комисия (T‑732/16 R, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2018:171), с което той е отхвърлил молбата му за спиране на изпълнението на Решение (ЕС) 2017/365 на Комисията от 4 юли 2016 година относно държавна помощ SA.36387 (2013/C) (ex 2013/NN) (ex 2013/CP), приведена в действие от Испания в полза на Valencia Club de Fútbol [SAD], Hércules Club de Fútbol [SAD] и Elche Club de Fútbol [SAD] (ОВ L 55, 2017 г., стр. 12, наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Жалбоподателят, Valencia CF, е създаден през 1919 г. професионален футболен клуб, който играе в първа дивизия на испанската футболна лига.

3

През 2012 г. и 2013 г. Европейската комисия е предупредена за наличието на презумирани държавни помощи, отпуснати от Generalitat Valenciana под формата на гаранции по банкови заеми в полза на три футболни клуба от Автономна област Валенсия, сред които е Valencia CF.

4

На 4 юли 2016 г. Комисията приема спорното решение. В това решение тя констатира по същество в член 1, че Кралство Испания е отпуснало незаконно несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи, по-конкретно на Fundación Valencia Club de Fútbol (наричана по-нататък „Fundación Valencia“), от една страна, в размер от 19193000 EUR посредством държавната гаранция, предоставена от Instituto Valenciano de Finanzas, финансовата институция на Generalitat Valenciana, във връзка с отпуснат на Fundación Valencia банков заем с оглед на записването на акции във Valencia CF в рамките на увеличаването на капитала на последния, и от друга страна, в размер от 1188000 EUR за погасяването на главницата и начислените лихви и разноски по посочения банков заем. В членове 2—4 от спорното решение Комисията разпорежда на Кралство Испания да възстанови незабавно и ефективно разглежданите държавни помощи от Valencia CF, ведно с лихвата, считано от датата, на която помощите са били предоставени на последния, и да я информира за изпълнението на това решение.

5

С акт, заведен в секретариата на Общия съд на 20 октомври 2016 г., жалбоподателят подава настоящата жалба, целяща по същество отмяната на спорното решение.

6

С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 28 октомври 2016 г., жалбоподателят иска образуването на обезпечително производство с цел, най-напред, да се спре изпълнението на членове 3 и 4 от спорното решение, доколкото в него Комисията разпорежда възстановяването на разглежданите държавни помощи от него, по-нататък, при условията на евентуалност, изпълнението да бъде спряно след представянето на гаранция в полза на Instituto Valenciano de Finanzas, и накрая, при условията на по-голяма евентуалност, да бъдат постановени всякакви други мерки за спиране, каквито Общият съд счита за необходими.

7

На 4 ноември 2016 г. председателят на Общия съд отправя до жалбоподателя въпроси за писмен отговор, на които той отговаря на 7 ноември 2016 г.

8

С определение от 10 ноември 2016 г. в съответствие с член 157, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд председателят на Общия съд постановява временно спиране на изпълнението до приемането на определението, с което се слага край на обезпечителното производство.

9

На 5 декември 2016 г. Fundación Valencia иска да встъпи в обезпечителното производство в подкрепа на исканията на жалбоподателя. Тази молба е отхвърлена с определението на председателя на Общия съд от 6 април 2017 г., Valencia Club de Fútbol/Комисия (T‑732/16 R, непубликувано, EU:T:2017:272).

10

На 11 декември 2017 г. председателят на Общия съд поканва жалбоподателя „да предостави актуална информация относно своето финансово положение, подкрепена с подходящи писмени доказателства, включително последния одитиран счетоводен баланс, както и всякакъв друг вид релевантна информация относно промените, настъпили след подаването на молбата за допускане на обезпечение“. Жалбоподателят изпълнява това искане на 21 декември 2017 г. На 18 януари 2018 г. Комисията изразява становище по отговорите, дадени от жалбоподателя.

11

На 24 януари 2018 г. жалбоподателят иска разрешение да представи междинния си счетоводен баланс, обхващащ периода до 31 декември 2017 г., и да изрази становище по двата довода на Комисията, изтъкнати в нейното становище от 18 януари 2018 г. Този документ е приложен към преписката и на жалбоподателя е разрешено да представи междинния си счетоводен баланс, което той прави на 5 февруари 2018 г.

12

На 22 март 2018 г. председателят на Общия съд приема обжалваното определение, с което отхвърля молбата за допускане на обезпечителни мерки.

13

За тази цел председателят на Общия съд разглежда най-напред дали е изпълнено условието относно неотложността. В това отношение той припомня по-конкретно в точка 39 от обжалваното определение, че съгласно постоянната съдебна практика при искане за спиране на изпълнението на акт на Съюза налагането на поисканата временна мярка е обосновано само ако въпросният акт е определящата причина за твърдяната значителна и непоправима вреда. В точка 41 от това определение той добавя, че в случаите, когато твърдяната вреда е от финансов порядък, исканите временни мерки са обосновани, ако е видно, че при непостановяването им страната, която иска тези мерки, би изпаднала в положение, което би могло да застраши финансовата ѝ жизнеспособност до момента на постановяване на решението, с което се слага край на производството по разглеждане на жалбата ѝ по същество, или че пазарните ѝ дялове биха се променили значително с оглед по-специално на размера на оборота на нейното предприятие, както и на характеристиките на групата, към която то принадлежи.

14

От точка 47 от обжалваното определение следва, че за да докаже неотложността на поисканото спиране на изпълнението, жалбоподателят изтъква, че незабавното възстановяване на разглежданите суми би застрашило финансовата му жизнеспособност и би изменило значително и по необратим начин положението му на пазара на футболните клубове.

15

В това отношение председателят на Общия съд констатира в точка 48 от обжалваното определение, че изтъкнатата от жалбоподателя вреда има паричен характер.

16

След анализ на представените от жалбоподателя доказателства председателят на Общия съд приема, че същият не се намирал в положение, в което неговата финансова жизнеспособност била застрашена, нито че имало опасност от значителни и необратими промени в неговите пазарни дялове.

17

Поради това председателят на Общия съд отхвърля молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечителни мерки и отменя определението си от 10 ноември 2016 г.

18

С жалбата си жалбоподателят иска по същество от Съда:

19

С отделна молба, подадена в секретариата на Съда на същия ден като жалбата за отмяна, жалбоподателят иска образуването на обезпечително производство.

20

Тъй като заместник-председателят и председателят на първи състав на Съда са възпрепятствани да присъстват, на 4 юни 2018 г. председателят на втори състав на Съда е определен да упражнява функциите на съдия по обезпечителното производство по силата на член 13 от Процедурния правилник на Съда.

21

С определение на председателя на втори състав на Съда от 13 юни 2018 г., Valencia Club de Fútbol/Комисия [C‑315/18 P(R)‑R, непубликувано, EU:C:2018:443], прието, без да са изслушани другите страни в производството в съответствие с член 160, параграф 7 от Процедурния правилник на Съда, е спряно изпълнението на спорното решение до датата, на която бъде прието едно от следните две определения — определението, с което се слага край на обезпечителното производство, или това, което се произнася по настоящата жалба.

22

В своя писмен отговор, представен в секретариата на Съда на 18 юни 2018 г., Комисията иска от Съда:

23

Комисията оспорва допустимостта на жалбата, която според нея се основава на прости несъгласия между страните относно направената от председателя на Общия съд преценка на фактите.

24

Следва да се отбележи, че с жалбата си жалбоподателят сочи по същество, от една страна, че председателят на Общия съд не отговорил на някои изтъкнати от него доводи в първоинстанционното производство, и от друга страна, че не взел предвид доказателство, за което при все това той му съобщил и което трябвало да бъде представено по-късно. По този начин председателят на Общия съд нарушил принципа на ефективна съдебна защита.

25

В това отношение е достатъчно да се констатира, както следва от постоянната практика на Съда, че в рамките на производството по обжалване Съдът проверява дали Общият съд се е произнесъл надлежно по всички изложени от жалбоподателя доводи (определение на заместник-председателя на Съда от 14 юни 2016 г., Chemtura Netherlands/ЕОБХ, C‑134/16 P(R), непубликувано, EU:C:2016:442, т. 46; вж. също в този смисъл решение от 26 май 2016 г., Rose Vision/Комисия, C‑224/15 P, EU:C:2016:358, т. 26 и цитираната съдебна практика), както и да провери дали общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата са били спазени (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2006 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, EU:C:2006:592, т. 70 и цитираната съдебна практика).

26

Следва, че жалбата е допустима.

27

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания.

28

С първото си основание жалбоподателят упреква председателя на Общия съд, че не разгледал критерия за неотложност с оглед на вредите, които не са от парично или финансово естество, въпреки че в писмените защити и в документите, които той представил на 24 януари и 5 февруари 2018 г. и които били приложени към преписката на Общия съд, той посочил други вреди, каквито за стогодишен футболен клуб са засягането на доброто му име, както и други вреди от спортен характер. Така председателят на Общия съд направил откъслечен анализ на неотложността, с което нарушил принципа на ефективна правна защита.

29

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

30

В самото начало следва да се отбележи, че макар в жалбата си жалбоподателят да изтъква нарушение на принципа на ефективна съдебна защита, трябва да се констатира, че доводите, които той изтъква в подкрепа на това основание, целят по същество да се докаже, че въпреки изложените в неговите защити от 24 януари и 5 февруари 2018 г. доводи в този смисъл председателят на Общия съд не е изразил становище по критерия за неотложност с оглед на вредите, които нямат паричен характер.

31

В това отношение следва да се припомни, че основание, изведено от липса на отговор от страна на Общият съд на доводи, които са били изложени пред първата инстанция, означава по същество да се твърди нарушение на задължението за излагане на мотиви, което произтича от член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложимо за Общият съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут и от член 119 от Процедурния правилник на Общия съд (определение на заместник-председателя на Съда от 14 юни 2016 г., Chemtura Netherlands/ЕОБХ, C‑134/16 P(R), непубликувано, EU:C:2016:442, т. 46 и цитираната съдебна практика).

32

В обжалваното определение, след като припомня в точка 34, от една страна, че спирането на изпълнението и другите привременни мерки могат да бъдат наложени от съдията по обезпечителното производство, ако е установено, че има вероятна основателност постановяването им да е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тези действия са неотложни в смисъл, че е необходимо те да бъдат постановени и да породят действието си преди решението по главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на молителя, и от друга страна, че тези условия са кумулативни, поради което молбите за налагане на привременни мерки трябва да се отхвърлят, ако едно от тези условия не е изпълнено, председателят на Общия съд разглежда в самото начало дали условието, свързано с неотложността, е изпълнено.

33

В точка 47 от обжалваното определение той подчертава, че за да докаже неотложността на поисканото спиране на изпълнението, жалбоподателят е изтъкнал, че незабавното възстановяване на разглежданите суми би застрашило неговата финансова жизнеспособност и би изменило значително и по необратим начин неговото положение на пазара на футболни клубове.

34

В това отношение, на първо място, той посочва в точка 48 от обжалваното определение, що се отнася до сумата от 20381000 EUR на основание главницата и до сумата от 2949523,62 EUR на основание лихвите, изчислени до 5 ноември 2016 г., които са предмет на разпореждането за възстановяване, че така изтъкнатата от жалбоподателя вреда има паричен характер.

35

На второ място, що се отнася до въпроса дали жалбоподателят е успял да докаже, че изтъкнатата вреда е тежка и непоправима, председателят на Общия съд, основавайки се на представените от жалбоподателя одитирани счетоводни баланси за финансовата година 2016/2017, приключена на 30 юни 2017 г., констатира в точка 50 от обжалваното определение, че от тези счетоводни баланси следва, първо, че жалбоподателят е предвидил провизия в размери, съответстващи на сумата — предмет на разпореждането за възстановяване, второ, че към този момент жалбоподателят е разполагал с две, все още налични, кредитни линии от своя мажоритарен акционер, първата в размер от 12000000 EUR, а втората в размер от 42000000 EUR, и трето, че мажоритарният акционер се съгласил към този момент да предостави финансовата си подкрепа, за да може жалбоподателят да продължи дейността си. Четвърто, председателят на Общия съд добавя, че жалбоподателят не е поддържал, че тези кредитни линии вече не били налични или че мажоритарният акционер е отменил ангажимента си да предостави финансовата подкрепа, необходима, за да се гарантира продължаването на неговата дейност.

36

На трето място, в точка 51 от обжалваното определение председателят на Общия съд отбелязва, че с оглед на тези елементи жалбоподателят бил длъжен да установи причините, поради които той се намирал в положение, в което неговата финансова жизнеспособност била застрашена или имало опасност неговите пазарни дялове да бъдат променени завинаги и по необратим начин.

37

На четвърто място, в точка 52 от обжалваното определение той при все това подчертава, че в доводите относно финансовото си състояние жалбоподателят е пропуснал да посочи наличните кредитни линии в размер до 54000000 EUR и обещаната от неговия мажоритарен акционер финансова помощ и че не е обяснил причините, поради които трябвало да се заключи, въпреки тази помощ, че неговата финансова жизнеспособност е застрашена.

38

На пето място, председателят на Общия съд посочва в точки 54 и 55 от обжалваното определение, що се отнася до твърдяната опасност пазарните дялове на жалбоподателя да бъдат изменени значително и по необратим начин, че доводите на последния се основават главно на хипотезата, че неговото нестабилно финансово състояние не му позволявало да плати посочените в разпореждането за възстановяване суми, без да това да предизвика много тежки последствия върху дейността му, свързана с трансферите на играчи, и върху позицията му на пазара на елитните футболни клубове. При все това жалбоподателят пропуснал да посочи кредитните линии и помощта на своите мажоритарни акционери, споменати в точка 37 от настоящото определение.

39

Както става ясно от предходните съображения и с изключение на довода на жалбоподателя, че той не бил в състояние да извърши успешно трансферите на играчи, на който председателят на Общия съд отговаря в точка 55 от обжалваното определение, чието съдържание е припомнено в предходната точка на настоящото определение, председателят на Общия съд не изразява конкретно становище, както твърди жалбоподателят в жалбата си, по евентуалните други вреди с непаричен характер, изтъкнати в неговите писмени защити от 24 януари и 5 февруари 2018 г.

40

Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика решенията на Общия съд трябва да бъдат достатъчно мотивирани, за да бъде Съдът в състояние да упражни съдебен контрол. В това отношение е достатъчно разсъжденията да са ясни и разбираеми и освен това да са годни по естеството си да мотивират извода, който те целят да подкрепят (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от 18 октомври 2002 г., Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, C‑232/02 P(R), EU:C:2002:601, т. 56, и определение на заместник-председателя на Съда от 19 декември 2013 г., Комисия/Германия, C‑426/13 P(R), EU:C:2013:848, т. 66).

41

Освен това съгласно също постоянна съдебна практика на Съда последният не задължава Общия съд да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички логически разсъждения, направени от страните по спора, и мотивирането на Общият съд следователно може да бъде имплицитно, при условие че позволява на заинтересуваните лица да установят причините, поради които последният не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно елементи, за да упражни своя контрол (определение на заместник-председателя на Съда от 14 юни 2016 г., Chemtura Netherlands/ЕОБХ, C‑134/16 P(R), непубликувано, EU:C:2016:442, т. 47 и цитираната съдебна практика).

42

В конкретния случай следва да се припомни, че всички изтъкнати от жалбоподателя вреди в писмените му защити от 24 януари и 5 февруари 2018 г. се основават, както Общият съд посочва по същество в точки 54 и 55 от обжалваното определение, на предположението, че той бил принуден да поиска започването на процедура за превантивно преструктуриране с оглед на плащането на сумите, посочени в разпореждането за възстановяване, или най-малкото че той не бил в състояние да изплати дълговете си спрямо своите играчи и технически лица, регулаторни органи или още клубове, членове на професионалната футболна лига.

43

Всъщност в своята писмена защита от 24 януари 2018 г. жалбоподателят изтъква, най-напред, че искане за започване на процедура за превантивно преструктуриране „би могло да доведе до административно снижаване на категорията в националния шампионат“ или до загубата на статута на член посредством експулсирането на спортното образувание, което би принудило клубът, неизпълнил своите задължения, да се впише в „аматьорския“ шампионат. Той добавя, че подаването на подобно искане можело да му попречи да получи лиценз от Съюза на европейските футболни асоциации (UEFA). След това жалбоподателят уточнява, че основните имуществени последици от тази ситуация за него се състояли в загубата на приходите от националните и международни състезания, загубата на „първокласните играчи“ срещу получаването на нулева или слаба компенсация за техния трансфер, загубата на доходите от правата за предаване по телевизията, на доходите от реклами, както и на доходите от мърчандайзинг. Накрая, жалбоподателят подчертава, че опасността да не участва в професионални състезания през един, дори два сезона, би имала пагубен ефект върху него, причиняващ непоправима вреда на реномето на клуба и водещ до масивно напускане на „първокласните играчи“, както и загуби от няколко милиона евро в редовните приходи на клуба.

44

Освен това в писмената си защита от 5 февруари 2018 г. жалбоподателят поддържа, че съгласно устава на професионалната футболна лига невъзможността за изплащане на дълговете към своите играчи и технически лица, регулаторни органи или свързани клубове се счита за много тежко нарушение, което може да доведе до започването на дисциплинарна процедура и до строги санкции като понижаване в категория, загубата на статута на член или загубата на лицензия. Така самото искане за започване на процедура за превантивно преструктуриране можело да попречи на жалбоподателя да изпълни своите финансови задължения в краткосрочен план и оттам да участва в професионалните състезания през следващия сезон, което би имало пагубни имуществени и икономически последици и би причинило непоправима вреда на реномето на клуба.

45

Верността на предположението, посочено в точка 42 от настоящото определение, обаче не е доказана от жалбоподателя пред Общия съд. Всъщност, както председателят на Общия съд, в неговата суверенна преценка на фактите, чиято неточност или изопачаване изобщо не е била изтъкната пред Съда, констатира в точки 48—55 от обжалваното определение, изглежда, че жалбоподателят, който разполага, според констатациите на председателя на Общия съд, с налични кредитни линии до размер от 54000000 EUR и с финансовата помощ на своя мажоритарен акционер, не е обяснил причините, поради които трябвало да се заключи, въпреки посочените линии и помощ, че неговата финансова жизнеспособност била застрашена.

46

При липсата на подобна опасност и на започване на евентуална процедура за превантивно преструктуриране председателят на Общия съд не е нарушил задължението за мотивиране, като е отхвърлил молбата за допускане на обезпечителни мерки, без да е заел конкретна позиция по доводите на жалбоподателя относно твърдените вреди, нямащи парично или финансово естество, които биха произтекли от подобно започване.

47

От това следва, че първото основание трябва да се отхвърли.

48

С второто си основание жалбоподателят изтъква, че в отговор на поставения от председателя на Общия съд въпрос с цел да получи актуална информация относно неговото финансово състояние, той му съобщил за завършването в най-кратък срок на доклад на одиторски кабинет относно неговия междинен счетоводен баланс към 31 декември 2017 г. В това отношение в своите писмени защити от 21 декември 2017 г., 24 януари и 5 февруари 2018 г. той подчертал значимостта на представянето на пълен междинен счетоводен баланс и на посочения доклад, преди председателят на Общия съд да се произнесе по молбата за допускане на обезпечителни мерки. Спазването на принципа на ефективна съдебна защита обаче налагало председателят на Общия съд да се произнесе по молбата за допускане на обезпечителни мерки едва след получаването на тези документи.

49

Комисията поддържа, че второто основание трябва да се отхвърли по същество.

50

Най-напред трябва да се отбележи, че в писмената си защита от 21 декември 2017 г. жалбоподателят информира председателя на Общия съд, че на 7 февруари 2018 г. би могъл да му изпрати проект на междинен счетоводен баланс към 31 декември 2017 г. и ако председателят на Общия съд счете това за уместно, ограничения анализ на междинния счетоводен баланс, както и приложението към междинния баланс, след получаването на 31 март 2018 г. на споменатия в точка 48 от настоящото определение доклад на одиторския кабинет.

51

В писмената си защита от 24 януари 2018 г. жалбоподателят прави също искане да представи своя междинен счетоводен баланс към 31 декември 2017 г. с цел, според него, председателят на Общия съд да може да си създаде обща представа за цялото възможно най-актуално финансово състояние, преди да постанови своето определение.

52

След като председателят на Общия съд уважава това искане, жалбоподателят представя своя междинен счетоводен баланс на 5 февруари 2018 г. В становището, придружаващо този баланс, жалбоподателят предлага на председателя на Общия съд, „с оглед на неговото значение“, да му представи пълния междинен счетоводен баланс, както и посочения доклад на одиторския кабинет, който ще бъде завършен на 31 март 2018 г.

53

В това отношение е безспорно, че председателят на Общия съд не е отговорил на това предложение и е постановил обжалваното определение на 22 март 2018 г.

54

С тези си действия председателят на Общия съд не е допуснал грешка при прилагане на правото.

55

Всъщност следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика молбата за допускане на обезпечителни мерки трябва сама по себе си да позволява на ответника да подготви становището си, а на съдията по обезпечителното производство — да се произнесе, евентуално без да разполага с други данни, като основните правни и фактически обстоятелства, на които тя почива, трябва да следват от текста на самата молба за допускане на обезпечителни мерки (определение на заместник-председателя на Съда от 6 септември 2016 г., Inclusion Alliance for Europe/Комисия, C‑378/16 P‑R, непубликувано, EU:C:2016:668, т. 17 и цитираната съдебна практика).

56

С оглед на бързината, с която по естеството си се характеризира обезпечителното производство, може разумно да се изисква от страната, които иска налагането на привременни мерки, да представи, освен в изключителни случаи, още на стадия на подаването на своята молба всички налични доказателства в подкрепа на същата, за да може съдията по обезпечителното производство да прецени въз основа на същите дали посочената молба е основателна (определение на заместник-председателя на Съда от 6 септември 2016 г., Inclusion Alliance for Europe/Комисия, C‑378/16 P‑R, непубликувано, EU:C:2016:668, т. 18 и цитираната съдебна практика).

57

Дори да се предположи, че дадено доказателство може, както е в конкретния случай, да бъде на разположение едва след подаването на молбата за допускане на обезпечение, от съдебната практика следва, че председателят на Общия съд самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по разглежданите от него дела (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 67, и определение на заместник-председателя на Съда от 17 май 2018 г., Съединени американски щати/Apple Sales International и др., C‑12/18 P(I), непубликувано, EU:C:2018:330, т. 22).

58

В конкретния случай в точка 36 от обжалваното определение председателят на Общия съд приема, че с оглед на материалите по преписката той разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по молбата за допускане на обезпечителни мерки.

59

Освен това наличието или липсата на доказателствен характер на материалите по делото попада в обхвата на неговата самостоятелна преценка на фактите, която остава извън контрола на Съда в рамките на производството по обжалване, освен в случай на изопачаване на представените на Общия съд доказателства или когато от съдържащите се в преписката документи проличава неточност на фактическите констатации на последния (решения от 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, т. 163, и от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 58 и цитираната съдебна практика).

60

Подобна неточност или изопачаване обаче изобщо не са изтъкнати в настоящата жалба. Напротив, в нея жалбоподателят подчертава, че изготвеният от одиторския кабинет доклад върху ограничения анализ на пълния междинен счетоводен баланс, който в крайна сметка му е бил предоставен на 23 март 2018 г., се свеждал до „потвърждаване на финансовото състояние на клуба, както то е показано в междинния счетоводен баланс към 31 декември 2017 г.“

61

Следва, че второто основание на жалбата трябва да се отхвърли, както и жалбата като цяло.

62

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

63

След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, направени в рамките на настоящото производство по обжалване, както и в обезпечителното производство по дело C‑315/18 P(R)‑R.

По изложените съображения съдията по обезпечителното производство определи: