EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62018CJ0722

Решение на Съда (девети състав) от 28 ноември 2019 г.
KROL - Zakład Robót Wodno-Kanalizacyjnych Sp. z o.o., S.k. срещу Porr Polska Construction S.A.
Преюдициално запитване — Борба със забавяне на плащане по търговските сделки — Директива 2000/35/ЕО — Член 1 и член 6, параграф 3 — Приложно поле — Национална правна уредба — Търговски сделки, финансирани от структурните фондове и от Кохезионния фонд на Европейския съюз — Изключване.
Дело C-722/18.

Court reports – general – 'Information on unpublished decisions' section

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2019:1028

 РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)

28 ноември 2019 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Борба със забавяне на плащане по търговските сделки — Директива 2000/35/ЕО — Член 1 и член 6, параграф 3 — Приложно поле — Национална правна уредба — Търговски сделки, финансирани от структурните фондове и от Кохезионния фонд на Европейския съюз — Изключване“

По дело C‑722/18

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Okręgowy w Warszawie, XXIII Wydział Gospodarczy Odwoławczy (Окръжен съд Варшава, XXIII въззивно търговско отделение, Полша) с акт от 29 октомври 2018 г., постъпил в Съда на 19 ноември 2018 г., в рамките на производство по дело

KROL — Zakład Robót Wodno-Kanalizacyjnych sp. z o.o., S. k.

срещу

Porr Polska Construction S.A.,

СЪДЪТ (девети състав),

състоящ се от: D. Šváby, изпълняващ функцията на председател на състава, K. Jürimäe и N. Piçarra (докладчик), съдии,

генерален адвокат: E. Танчев,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

за Европейската комисия, от K. Mifsud-Bonnici и M. Rynkowski, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на съображения 13, 20 и 22 от Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 година относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (OВ L 200, 2000 г., стр. 35; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 226), както и на член 18 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между KROL — Zakład Robót Wodno-Kanalizacyjnych sp. z o.o., sp.k. (наричано по-нататък „KROL“) и Porr Polska Construction S.A. (наричано по-нататък „Porr“) относно плащането от последното дружество на първото дружество на законни лихви за забава, свързани с възнаграждение за извършени от KROL дейности съгласно договор, сключен между тези две дружества.

Правна уредба

Правото на Съюза

3

Съображения 9, 10, 13, 16, 20 и 22 от Директива 2000/35 гласят:

„(9)

Съществуващите различия между държавите членки по отношение на правилата и практиките за плащане представляват препятствие за нормалното функциониране на вътрешния пазар.

(10)

Ефектът от това е значително ограничаване на търговските сделки между държавите членки. Това е в противоречие с член [18] от Договора [за функционирането на ЕС], защото е желателно предприемачите да могат да търгуват своите продукти в целия вътрешен пазар при условия, които гарантират, че трансграничните сделки не представляват по-голям риск от продажбите вътре в държава членка. Може да има опасения от изкривяване на конкуренцията, ако коренно различни разпоредби уреждат вътрешните операции, от една страна, и трансграничните, от друга страна.

[…]

(13)

Следва да се ограничи обхватът на настоящата директива до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, и да не се уреждат сделките, извършвани с потребителите, нито лихвите във връзка с други видове плащания, например плащанията, извършвани по силата на законодателството за чековете и полиците, или плащанията, извършвани в рамките на обезщетения за щети, включително тези, извършвани от застрахователните компании.

[…]

(16)

Забавата за плащане представлява нарушение на договора, което е станало финансово привлекателно за длъжниците в повечето държави членки поради ниските лихви за забава и/или бавната процедура на обжалване. Необходими са решителни промени, включително обезщетяване на кредиторите за понесените разходи, за да се обърне тази тенденция и да се направи така че последствията от нарушенията на сроковете на плащане да бъдат такива, че да обезсърчат тази практика.

[…]

(20)

Последствията от забава за плащане могат да бъдат възпиращи, само ако се придружават от бързи и ефективни процедури за обжалване за кредитора. В съответствие с принципа за недискриминация, съдържащ се в член [18] от Договора [за функционирането на ЕС], такива процедури трябва да са достъпни за всички кредитори, установени в Общността.

[…]

(22)

Настоящата директива трябва да урежда всички търговски сделки, независимо дали се извършват между частни или държавни предприятия или между предприятия и държавни органи предвид факта, че последните извършват значителен брой плащания към фирмите. Следователно, тя трябва също да урежда всички търговски сделки между основните предприятия по договора и техните доставчици и подизпълнители“.

4

Съгласно член 1 („Приложно поле“) от Директива 2000/35:

„Настоящата директива се прилага за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки“.

5

Член 2, точка 1, първа алинея от споменатата директива определя понятието „търговска сделка“ като „всяка сделка между предприятия или между предприятия и държавни органи, която води до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение“.

6

Член 6, параграф 3 от цитираната директива предвижда:

„При транспонирането на настоящата директива държавите членки могат да изключат:

а)

вземанията, които са предмет на започнала процедура по несъстоятелност на длъжника;

б)

договорите, които са сключени преди 8 август 2002 г. и

в)

исканията за лихви с размер под пет евро“.

7

Директива 2000/35 е отменена с Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ L 48, 2011 г., стр. 1), считано от 16 март 2013 г., по силата на член 13, първа алинея от нея.

8

Член 12, параграф 4 от Директива 2011/7 гласи:

„При транспонирането на директивата държавите членки решават дали да изключат договорите, сключени преди 16 март 2013 г.“.

9

Съгласно член 13, първа алинея, второ изречение от тази директива, Директива 2000/35 остава приложима за договорите, сключени преди 16 март 2013 г., за които първата директива не се прилага съгласно член 12, параграф 4 от нея.

Полското право

10

Директива 2000/35 е транспонирана в полското право с ustawa o terminach zapłaty w transakcjach handlowych (Закон за сроковете за плащане по търговски сделки) от 12 юни 2003 г. (Dz. U., 2003 г., бр. 139, позиция 1323) (наричан по-нататък „Законът от 12 юни 2003 г.“), влязъл в сила на 1 януари 2004 г.

11

Съгласно член 4, точка 3, буква c) от този закон, последният не се прилага за:

„договорите с предмет възмездна доставка на стоки или услуги, финансирани изцяло или отчасти със средства от:

[…]

c)

структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз“.

12

Законът от 8 март 2013 г. (Dz. U., 2013 г., позиция 403), който транспонира Директива 2011/7, отменя Закона от 12 юни 2003 г., считано от 28 април 2013 г. Той не съдържа разпоредби, които изключват от приложното му поле търговските сделки, чието финансиране е осигурено от структурните фондове или от Кохезионния фонд на Европейския съюз.

13

Съгласно член 15 от този закон сключените преди 28 април 2013 г. търговски сделки се уреждат от разпоредбите на Закона от 12 юни 2003 г.

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

14

С договор, сключен на 10 август 2009 г., полската държава, в качеството на възложител, възлага на Teerag-Asdag Polska, което впоследствие се слива с Porr, строителството на пътно съоръжение. Изпълнението на този договор се финансира отчасти със средства от Кохезионния фонд на Съюза въз основа на договор за съфинансиране на проекта.

15

С договор, сключен на 9 септември 2009 г., Porr възлага на KROL извършването на част от строителните работи по това съоръжение.

16

Porr е трябвало да изплаща възнаграждението въз основа на фактурите, изготвени от KROL при завършването на съответните етапи от работите.

17

След като изпраща на Porr фактурите във връзка с възнаграждението за извършените работи, на 3 септември 2014 г. KROL му издава лихвено известие, както и, два дни по-късно, покана за плащане на законните лихви за забава в срок от седем дни от получаването на поканата.

18

Тъй като тази покана не е уважена, KROL предявява иск пред Sąd Rejonowy dla m. st. Warszawy (районен съд Варшава — столица, Полша). С решение от 25 септември 2017 г. тази юрисдикция отхвърля иска на KROL за плащане на посочените лихви за забава със съображението, че престацията, която това дружество е трябвало да направи, е част от съфинасиран от Кохезионния фонд на Съюза проект и следователно е изключена от приложното поле на Закона от 12 юни 2003 г.

19

KROL обжалва това решение пред Sąd Okręgowy w Warszawie, XXIII Wydział Gospodarczy Odwoławczy (Окръжен съд Варшава, XXIII въззивно търговско отделение, Полша). Този съд има съмнения дали Законът от 12 юни 2003 г. е съвместим с Директива 2000/35, тъй като този закон изключва от приложното си поле търговските сделки, които включват цялостно или частично финансиране със средства от структурните фондове или от Кохезионния фонд на Европейския съюз.

20

В тази насока запитващата юрисдикция отбелязва, че Директива 2000/35 не разграничава търговските сделки според произхода на паричните средства, с които те се финансират, и не предвижда различно третиране на сделките, финансирани от структурните фондове на Съюза. Тази юрисдикция добавя, че изключването на посочените сделки от приложното поле на Закона от 12 юни 2003 г. може да постави под въпрос целта за борба със забавянето на плащанията във вътрешния пазар, преследвана с Директива 2000/35. Накрая, тя отбелязва, че към момента на сключване на договора на KROL не му е било известно, че договорът ще се финансира отчасти от Кохезионния фонд на Съюза, и че във всички случаи този договор за съфинансиране не се отнася до договора, сключен между KROL и Porr.

21

При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie, XXIII Wydział Gospodarczy Odwoławczy (Окръжен съд Варшава, XXIII въззивно търговско отделение, Полша) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Правото на Европейския съюз, и в частност съображения 13, 20 и 22 от Директива 2000/35 […] и член 18 от Договора, който закрепва принципа за недопускане на дискриминация, допуска ли възможност да се изключи правото на обезщетение за забава на плащане, когато става дума за сделки, финансирани изцяло или отчасти със средства от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, както е предвидено в член 4, точка 3, буква c) от [Закона от 12 юни 2003 г.]?“.

По преюдициалния въпрос

По допустимостта на преюдициалното запитване

22

След подаването на настоящото преюдициално запитване полското правителство уведоми, че Законът от 12 юни 2003 г., който изключва правото на обезщетение за забава на плащане, когато става дума за сделки, финансирани изцяло или отчасти със средства от структурните фондове и Кохезионния фонд на Съюза, е отменен със Закона от 8 март 2013 г., който вече не предвижда такова изключване.

23

При това положение Съдът следва да провери дали е необходимо да отговори на поставения въпрос (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2004 г., Lenz, C‑315/02, EU:C:2004:446, т. 53 и 54).

24

В настоящия случай следва да се припомни, че Директива 2011/7, транспонирана в полското право със Закона от 8 март 2013 г., предвижда в член 12, параграф 4 от нея, че държавите членки решават дали да изключат от приложното ѝ поле договорите, сключени преди 16 март 2013 г. Когато държава членка използва тази възможност, съгласно член 13, първа алинея от въпросната директива Директива 2000/35 остава приложима за договорите, сключени преди тази дата.

25

Последната разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изключат от приложното поле на Директива 2011/7 забавянето на плащания при изпълнението на договор, сключен преди 16 март 2013 г., дори в случаите, когато забавянето на тези плащания настъпва след тази дата (решение от 1 юни 2017 г., Zarski, C‑330/16, EU:C:2017:418, т. 34).

26

От данните в преписката, представена на Съда, обаче следва, че член 15 от Закона от 8 март 2013 г. изрично предвижда, че търговските сделки, сключени преди датата на влизането му в сила, попадат в обхвата на приложимите дотогава разпоредби, а именно на Закона от 12 юни 2003 г. Във връзка с това запитващата юрисдикция уточнява, че след като процесният по главното производство договор е бил сключен на 9 септември 2009 г., той попада в обхвата на последния закон, който транспонира Директива 2000/35.

27

Ето защо тълкуването на разпоредбите на тази директива е необходимо предвид на изразените от запитващата юрисдикция съмнения дали Законът от 12 юни 2003 г. е съвместим с тази директива.

28

Следователно на поставения въпрос трябва да се отговори по същество.

По същество

29

С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1 и член 6, параграф 3 от Директива 2000/35 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото по главното производство, съгласно което получаването на гарантираното от тази директива обезщетение за забава на плащане се изключва за търговските сделки, финансирани изцяло или отчасти със средства от структурни фондове и от Кохезионния фонд на Съюза.

30

В тази насока, на първо място, трябва да се припомни, че разпоредбите на Директива 2000/35 се прилагат, съгласно член 1 от нея, „за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки“.

31

Съгласно член 2, точка 1, първа алинея от тази директива „търговска сделка“ е „всяка сделка между предприятия или между предприятия и държавни органи, която води до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение“. Тази разпоредба трябва да се разглежда в светлината на съображения 13 и 22 от споменатата директива, от които по-конкретно следва, че по същество същата директива е предвидено да се прилага към всички плащания, извършени като възнаграждение по търговски сделки, включително по сделки между предприятия и държавни органи, без сделките, извършвани с потребителите, и други видове плащания.

32

Следователно член 1 от Директива 2000/35 във връзка с член 2, точка 1, първа алинея от нея определя много широко приложното поле на тази директива. С оглед на тези разпоредби по никакъв начин не е видно, че от това приложно поле е изключена търговска сделка, чието финансиране е осигурено изцяло или отчасти със средства от структурни фондове и от Кохезионния фонд на Съюза.

33

На второ място, следва да се отбележи, че наистина член 6, параграф 3 от Директива 2000/35 дава възможност на държавите членки да изключат от приложното поле на националната правна уредба, която транспонира тази директива, вземанията, предмет на започнала процедура по несъстоятелност на длъжника, договорите, сключени преди 8 август 2002 г., и исканията за лихви с размер под пет евро. Като разпоредба, дерогираща установения в член 1 от Директива 2000/35 принцип, че разпоредбите на тази директива се прилагат за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, обаче член 6, параграф 3 трябва да бъде тълкуван стриктно (вж. по аналогия решение от 10 април 2014 г., ACI Adam и др., C‑435/12, EU:C:2014:254, т. 22 и цитираната съдебна практика).

34

От предходното следва, че след като Директива 2000/35 не предвижда изключването, когато се транспонира в националното право, на търговските сделки, чието финансиране е осигурено изцяло или отчасти със средства от структурни фондове и от Кохезионния фонд на Съюза, тя не допуска национална правна уредба, която прави такова изключване.

35

Тази констатация се потвърждава от целта на Директива 2000/35, която — видно от съображения 9, 10 и 20 от нея — е да хармонизира последиците от забавата на плащане, за да бъдат те възпиращи, така че търговските сделки в целия вътрешен пазар да не бъдат възпрепятствани.

36

Всъщност изключването на немалка част от търговските сделки, а именно на сделките, чието финансиране е осигурено изцяло или отчасти със средства от структурни фондове и от Кохезионния фонд на Съюза, от предвидените с Директива 2000/35 механизми за борба със забавата на плащане по търговските сделки със сигурност би довело до намаляване на полезния ефект на тези механизми, включително по отношение на сделки, при които могат да участват оператори от различни държави членки.

37

При това положение не е необходимо да се тълкува член 18 ДФЕС в този контекст.

38

По предходните съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1 и член 6, параграф 3 от Директива 2000/35 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, съгласно която получаването на предвиденото от тази директива обезщетение за забава на плащане се изключва за търговските сделки, финансирани изцяло или отчасти със средства от структурни фондове и от Кохезионния фонд на Съюза.

По съдебните разноски

39

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

 

Член 1 и член 6, параграф 3 от Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 година относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото по главното производство, съгласно което получаването на предвиденото от тази директива обезщетение за забава на плащане се изключва за търговските сделки, финансирани изцяло или отчасти със средства от структурни фондове и от Кохезионния фонд на Европейския съюз.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: полски.

Top