–

за KH, от C. Rugen, Rechtsanwalt,

–

за Sparkasse Südholstein, от F. van Alen, Rechtsanwalt,

–

за германското правителство, от J. Möller, M. Hellmann, E. Lankenau и T. Henze, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и C. Valero, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 2, буква а) от Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (ОВ L 271, 2002 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 183).

2

Запитването е отправено в рамките на спор на KH със Sparkasse Südholstein по повод правото на оттегляне от договор на KH във връзка с допълнителни споразумения към договори за кредит, с които се изменят първоначално определените лихвени проценти.

3

Съображения 1, 3, 13 и 16—18 от Директива 2002/65 гласят:

[…]

[…]

[…]

4

Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет и обхват“, предвижда:

„1.   Предмет на настоящата директива е сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на дистанционната търговия на потребителски финансови услуги.

2.   В случай на договори за финансови услуги, обхващащи начално споразумение за услуги, следвано от последователни операции или серия от отделни операции от едно и също естество, изпълнявани във времето, разпоредбите на настоящата директива се прилагат само за началното споразумение.

В случай че няма начално споразумение за услуги, но последователните операции или отделните операции от едно и също естество, изпълнявани с течение на времето, се изпълняват между същите страни по договора, членове 3 и 4 се прилагат само когато се изпълнява първата операция. Когато обаче, за повече от година не се изпълнява операция от същото естество, следващата операция ще се счита за първа от нова серия от операции и съответно ще се прилагат членове 3 и 4“.

5

Член 2 от посочената директива, озаглавен „Дефиниции“, предвижда:

„За целите на настоящата директива:

[…]“.

6

Член 3 от същата директива, озаглавен „Информация, предоставяна на потребителя преди сключването на дистанционния договор“, гласи следното:

„1.   Своевременно, преди потребителят да бъде обвързан с някакъв дистанционен договор или оферта, той получава следната информация относно:

[…]

[…]

2.   Информацията, посочена в параграф 1, търговската цел [на] която трябва да бъде изяснена, се предоставя по ясен и разбираем начин и по всякакъв начин, подходящ за използваните средства за комуникация от разстояние, като се вземат предвид по-конкретно принципите за добросъвестност при търговските сделки и принципите, регулиращи защитата на тези, които не са в състояние, съобразно законодателството на държавите членки, да дадат съгласието си, като например непълнолетни лица.

[…]“.

7

Член 6 от Директива 2002/65, озаглавен „Право на оттегляне от договора“, гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че на потребителя се дава период от 14 календарни дни за оттегляне от договора без неустойка и без да посочва основания. […]

Периодът за оттегляне започва:

[…]

3.   Държавите членки могат да предвидят, че правото за оттегляне от договора няма да се прилага за:

[…]“.

8

Член 312b, параграф 1 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс) в действащата редакция при настъпването на фактите, предмет на главното производство (наричан по-нататък „BGB“), гласи следното:

„Дистанционен договор“ означава договор за доставката на стоки или за предоставянето на услуги, включително на финансови услуги, сключен между търговец и потребител изключително чрез средства за комуникация от разстояние, освен ако договорът не е сключен между доставчик и потребител по организирана схема за продажба или осигуряване на услуги от разстояние. Финансови услуги по смисъла на първо изречение са услуги от банково, кредитно, застрахователно, лично пенсионно, инвестиционно или платежно естество“.

9

Член 312d от BGB предоставя на потребителя, сключил дистанционен договор, право на оттегляне от същия и уточнява по същество, че срокът за оттегляне от договора не започва да тече, преди да са били изпълнени задълженията за предоставяне на информация в този смисъл, а в случай на предоставяне на услуги, че същият не започва да тече преди сключване на договора.

10

Съгласно член 495, параграф 1 от BGB:

„При договор за кредит, сключен от потребител, кредитополучателят има право на оттегляне […]“.

11

Съдържанието на членове 312b и 312d от BGB е изменено с Gesetz zur Umsetzung der Verbraucherrechterichtlinie und zur Änderung des Gesetzes zur Regelung der Wohnungsvermittlung (Закон за транспониране на Директивата за потребителите и за изменение на Закона за агенциите за недвижими имоти) от 20 септември 2013 г. (BGBl. 2013 I, стр. 3642). Член 229, параграф 32 от Einführungsgesetz zum Bürgerlichen Gesetzbuch (Закон за преходните и заключителните разпоредби към Гражданския кодекс) предвижда обаче, че така внесените в BGB изменения са ирелевантни за договорите, сключени преди 13 юни 2014 г. От същия член 229, параграф 32 е видно също че при договорите за финансови услуги правото на потребителя на оттегляне от договора не се погасява, докато — в случая на дистанционен договор, сключен преди 13 юни 2014 г. — потребителят не бъде уведомен за правото си на оттегляне или не бъде уведомен в съответствие с действащите към момента на сключването му законови изисквания.

12

Член 495 от BGB в редакцията, приложима от 1 август 2002 г. до 12 юни 2014 г., предвижда в параграф 1:

„При договор за кредит, сключен от потребител, кредитополучателят има право на оттегляне в съответствие с член 355“.

13

В редакцията, приложима към датата на настъпване на фактите, предмет на главното производство, член 355 от BGB е предвиждал в параграф 3:

„Правото на оттегляне от договора се погасява не по-късно от шест месеца след сключване на договора. При продажба на вещ този срок не започва да тече преди деня на получаването ѝ от получателя. В отклонение от първото изречение, правото на оттегляне от договора не се погасява, когато потребителят не е бил надлежно информиран относно правото му на оттегляне от договора, а при дистанционни договори за финансови услуги правото на оттегляне от договора не се погасява и когато доставчикът не е изпълнил надлежно задължението си за предоставяне на информация съгласно член 312с, параграф 2, точка 1“.

14

На 1 юли 1994 г., 17 юли 1994 г. и 4 ноември 1999 г. банковата институция, чийто правоприемник е Sparkasse Südholstein, сключва три договора за кредит с KH. Първият договор за сумата от 114000 DEM (германски марки) (около 57000 EUR) с лихвен процент от 6,95 % и учредено вещно обезпечение върху недвижимост е за финансиране за недвижим имот. Вторият договор за сумата от 112000 DEM (около 56000 EUR) с лихвен процент от 5,7 % и учредено вещно обезпечение върху недвижимост също е за финансиране за недвижим имот. От своя страна третият договор за сумата от 30000 DEM (около 15000 EUR) с лихвен процент от 6,6 % е за финансиране за стоки за потребление.

15

Договорните клаузи, включени в посочените договори, предвиждат, че след определен срок всяка от страните по тях може да поиска адаптиране на първоначално уговорения лихвен процент, като в противен случай институцията кредитодател би могла да определи променлив лихвен процент, съпоставим с прилагания по кредити от същия вид.

16

В съответствие с тези клаузи в периода 2008—2010 г. страните сключват допълнителни споразумения към трите договора за определяне на нови годишни лихвени проценти, като използват само средства за комуникация от разстояние. При сключването на тези допълнителни споразумения Sparkasse Südholstein не уведомява KH, че има право на оттегляне.

17

С волеизявление от 2 септември 2015 г., получено от Sparkasse Südholstein на 8 септември 2015 г., KH уведомява последното, че възнамерява да се оттегли от допълнителните споразумения. След като подчертава, че всяко от тях представлява дистанционен договор, тя посочва, че след като не е била уведомена за правото си на оттегляне, тя все още има възможност да се оттегли по силата на член 495, параграф 1 от BGB или, при условията на евентуалност, по силата на член 312d, параграф 1 от BGB.

18

KH се обръща към Landgericht Kiel (Областен съд Кил, Германия) с иск да установи, че в резултат от оттеглянето от допълнителните споразумения към втория и третия договор изцяло е отпаднало съгласието между страните относно уговорените с тези допълнителни споразумения лихвени проценти и да осъди Sparkasse Südholstein да ѝ възстанови лихвите и главницата, внасяни след сключването на допълнителните споразумения, разноските за воденето на отчетност, както и да ѝ изплати обезщетение.

19

Sparkasse Südholstein желае искът да бъде отхвърлен, като оспорва съществуването на правото на KH да се оттегли от допълнителните споразумения. Всъщност според банковата институция освен че първоначалните договори не са били сключени с използването на средства за комуникация от разстояние, допълнителните споразумения, които не се отнасят за други финансови услуги, не можели да бъдат предмет на самостоятелно оттегляне. При условията на евентуалност, ако оттеглянията, извършени от KH, са действителни, единствената последица от тях би било унищожаването на допълнителните споразумения, но не и на първоначалните договори, по които щели да продължат да действат променливи лихвени проценти в съответствие с договорните разпоредби.

20

Запитващата юрисдикция сочи, че изходът на спора в главното производство зависи от отговора на въпросите дали за допълнителните споразумения трябва да се счита, първо, че са били сключени по организирана схема за осигуряване на услуги от разстояние, управлявана от доставчика, по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2002/65, и второ, че попадат в понятието „договори за финансови услуги“ съгласно същата разпоредба. По-конкретно запитващата юрисдикция подчертава, че отговорът на втория въпрос би бил необходим, за да може евентуално да приложи към спора в главното производство член 312b, параграф 1, както и член 312d, параграфи 1 и 2 от BGB, и добавя, че в съответствие с волята на германския законодател понятието „договори за предоставянето на услуги, включително на финансови услуги“ съгласно член 312b, параграф 1, първо изречение от BGB би трябвало да се тълкува в съответствие с Директива 2002/65.

21

При тези обстоятелства Landgericht Kiel (Областен съд Кил) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

С втория си въпрос, който следва да бъде разгледан най-напред, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 2, буква а) от Директива 2002/65 трябва да се тълкува в смисъл, че допълнително споразумение към договор за кредит попада в понятието „договор за финансови услуги“ по смисъла на тази разпоредба, когато с допълнителното споразумение се изменя само първоначално уговореният лихвен процент, без да се продължава срокът на кредита или да се изменя неговият размер, и когато първоначалните клаузи на договора за кредит предвиждат сключването на такова допълнително споразумение или, в противен случай, прилагането на променлив лихвен процент.

23

Най-напред следва да се отбележи, както е посочила генералният адвокат в точка 45 от своето заключение, че с Директива 2002/65 по принцип се прави пълна хармонизация в областите, които урежда, и следователно текстът ѝ трябва да получи тълкуване, общо за всички държави членки (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2019 г., Romano, C‑143/18, EU:C:2019:701, т. 34 и 55).

24

Съгласно постоянната практика на Съда, както от изискванията за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз, при което да се отчита не само съдържанието, но и контекстът ѝ и целта, преследвана с правната уредба, от която тя е част (решение от 23 май 2019 г., WB, C‑658/17, EU:C:2019:444, т. 50 и цитираната съдебна практика).

25

Що се отнася до текстуалното съдържание на понятието „договор за финансови услуги“, което фигурира в член 2, буква а) от Директива 2002/65, следва да се отбележи, че упоменаването на „финансовите услуги“ в неговите рамки е отличителният белег на това понятие, тъй като целта е да се очертае определена категория договори.

26

Член 2, буква б) от тази директива определя понятието „финансова услуга“ като всяка услуга от банково, кредитно, застрахователно, лично-пенсионно, инвестиционно или платежно естество.

27

Що се отнася конкретно до договора за кредит, Съдът вече е имал повод да уточни, че същественото задължение в неговите рамки е самото предоставяне на заетата сума, докато задължението на заемателя да върне тази сума е само последица от изпълнението на престацията на заемодателя (решение от 15 юни 2017 г., Kareda, C‑249/16, EU:C:2017:472, т. 41).

28

Що се отнася, на следващо място, до контекста, в който се вписва член 2, буква а) от Директива 2002/65, трябва да бъде посочено, както основателно отбелязват и запитващата юрисдикция, и генералният адвокат в точка 41 от своето заключение, че в случаите на договори за финансови услуги, обхващащи „начално споразумение за услуги“, следвано от други операции, в съответствие с член 1, параграф 2, първа алинея от посочената директива нейните разпоредби се прилагат само за началното споразумение за услуги. Съображение 17, второ изречение от тази директива уточнява в тази връзка, че добавянето на нови елементи към началното споразумение не представлява „операция“, а допълнителен договор, по отношение на който се прилага същата директива.

29

С оглед на дадените в това съображение 17 примери за операции следва да се приеме, че определянето с допълнително споразумение на нов лихвен процент в изпълнение на вече предвидена в първоначалния договор клауза за предоговаряне, която при липса на съгласие налага заместваща клауза, въвеждаща променлив лихвен процент, не съставлява нито операция по смисъла на член 1, параграф 2, първа алинея от Директива 2002/65, нито добавяне на елементи към началното споразумение.

30

В този смисъл както от буквалното, така и от систематичното тълкуване на член 2, буква а) от Директива 2002/65 следва, че за „договор за финансови услуги“ трябва да се счита договорът, предвиждащ предоставянето на такива услуги. Това условие обаче не е изпълнено в случай, при който — както по делото, предмет на главното производство — с разглежданото допълнително споразумение само се адаптира лихвеният процент, дължим срещу вече уговорена услуга.

31

Това тълкуване се потвърждава от анализа на други разпоредби от Директива 2002/65, от които следва, че тя по принцип обхваща споразуменията, които се отнасят до същественото задължение, което доставчикът трябва да изпълни. В този смисъл член 3 от тази директива предвижда, че потребителят трябва по-конкретно да бъде напълно информиран относно идентификацията на доставчика или основните характеристики на финансовата услуга, включително относно наличие или отсъствие на право на оттегляне от договора. В случая на допълнително споразумение, отнасящо се само до лихвения процент, повторното информиране на потребителя относно посочените аспекти би било лишено от интерес.

32

Що се отнася, накрая, до целта на Директива 2002/65, следва да се констатира, че в съответствие със съображения 3 и 13, тя има за цел да осигури високо ниво на защита на потребителите, за да се повиши доверието им в дистанционните продажби и да се осигури свободното движение на финансовите услуги.

33

Подобна цел не изисква непременно в случаите, при които в съответствие с първоначална клауза по договор за кредит с допълнително споразумение към него се определя нов лихвен процент, това допълнително споразумение непременно да се квалифицира като нов договор за финансови услуги.

34

С оглед на изложеното на втория въпрос следва да се отговори, че член 2, буква а) от Директива 2002/65 трябва да се тълкува в смисъл, че допълнително споразумение към договор за кредит не попада в понятието „договор за финансови услуги“ по смисъла на тази разпоредба, когато с допълнителното споразумение се изменя само първоначално уговореният лихвен процент, без да се продължава срокът на кредита или да се изменя неговият размер, и когато първоначалните клаузи на договора за кредит предвиждат сключването на такова допълнително споразумение или, в противен случай, прилагането на променлив лихвен процент.

35

Предвид отговора, даден на втория въпрос, не следва да се отговаря на първия въпрос.

36

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 2, буква а) от Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допълнително споразумение към договор за кредит не попада в понятието „договор за финансови услуги“ по смисъла на тази разпоредба, когато с допълнителното споразумение се изменя само първоначално уговореният лихвен процент, без да се продължава срокът на договора за кредит или да се изменя неговият размер, и когато първоначалните клаузи по кредита предвиждат сключването на такова допълнително споразумение или, в противен случай, прилагането на променлив лихвен процент.