1

С жалбите си PJ и PC искат отмяната на определението на Общия съд на Европейския съюз от 30 май 2018 г., PJ/EUIPO — Erdmann & Rossi (Erdmann & Rossi) (T‑664/16, наричано по-нататък обжалваното определение, EU:T:2018:517), с което същият, от една страна, е отхвърлил като недопустима жалбата срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 18 юли 2016 г. (преписка R 1670/2015‑4), постановено в производство по обявяване на недействителност между Erdmann & Rossi и PJ, и от друга страна, е постановил, че липсват основания за произнасяне по подадената от PC молба за заместване.

2

Съгласно член 19, първа—четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от този статут:

„Държавите членки и институциите на Съюза се представляват пред Съда от представител, назначен за всеки конкретен случай; този представител може да бъде подпомаган от съветник или от адвокат.

Държавите, различни от държавите членки, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство [от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4)], а също и Надзорният орган на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), упоменат в това споразумение, се представляват по същия начин.

Останалите страни се представляват от адвокат.

Само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, може да представлява или да подпомага страна пред Съда“.

3

Член 51, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда:

„Страните трябва да бъдат представлявани от представител или адвокат при условията, предвидени в член 19 от Статута“.

4

Обстоятелствата, предхождащи спора, могат да бъдат обобщени по следния начин.

5

На 19 септември 2011 г. PJ подава до EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз за словния знак „Erdmann & Rossi“.

6

Стоките и услугите, за които се иска регистрацията, спадат към класове 12, 37 и 42 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година.

7

Марката е регистрирана на 3 февруари 2012 г. под номер 010310481.

8

На 26 март 2014 г. Erdmann & Rossi подава искане за обявяване на недействителност на спорната марка на основание член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1) (понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).

9

С решение от 29 юни 2015 г. отделът по отмяна на EUIPO отхвърля изцяло искането за обявяване на недействителност.

10

На 18 август 2015 г. Erdmann & Rossi подава жалба пред EUIPO.

11

С решение от 18 юли 2016 г. четвърти апелативен състав на EUIPO уважава жалбата и отменя решението на отдела по отмяна.

12

На 14 септември 2016 г. PJ подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на решението от 18 юли 2016 г. Жалбата е подписана от г‑н S. в качеството му на адвокат.

13

С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 31 март 2017 г., EUIPO повдига възражение за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

14

С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 3 април 2017 г., EUIPO уведомява Общия съд, че оспорената марка е била регистрирана на 28 февруари 2017 г. в регистъра на EUIPO в полза на нов притежател, а именно „[X] [GmbH & Co. KG]“, и на 1 март 2017 г., вследствие на извършена от EUIPO поправка — в полза на PC.

15

С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 8 май 2017 г., PJ отправя искане, от една страна, за процесуално-организационно действие във връзка с подозренията за манипулиране на административната преписка и от друга страна, за спиране на производството до приключването на наказателните разследвания срещу сътрудниците на EUIPO.

16

С акт, внесен в секретариата на Общия съд на 23 май 2017 г., адвокат S. подава, на основание член 174 от Процедурния правилник на Общия съд, молба за заместване в полза на PC.

17

С акт, внесен в секретариата на Общия съд на 24 май 2017 г., PJ представя становището си по възражението за недопустимост, повдигнато от EUIPO.

18

С обжалваното определение Общият съд отхвърля жалбата като недопустима, с мотива че жалбата не е подписана от независим адвокат.

19

В точка 51 от обжалваното определение Общият съд припомня, че по силата на член 19, трета и четвърта алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложими в производството пред Общия съд съгласно член 53, първа алинея от този статут, и съгласно член 73, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд страните, различни от държавите членки и институциите на Съюза, Надзорния орган на ЕАСТ или държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се представляват от адвокат, който трябва да отговаря на условието да има право да практикува пред съд на държава членка.

20

В точка 53 от обжалваното определение Общият съд подчертава, че концепцията за ролята на адвоката в правния ред на Съюза, която произтича от общите правни традиции на държавите членки и на която се основава член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, е на сътрудник на правосъдието, призван да предоставя напълно независимо и с оглед на висшия интерес на правосъдието правната помощ, от която клиентът има нужда.

21

В точка 54 от обжалваното определение Общият съд припомня, основавайки се на решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия (C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 24 и цитираната съдебна практика), че понятието за независимост на адвоката се определя не само позитивно, с позоваване на професионалната дисциплина, но и негативно, т.е. посредством липсата на правоотношение по наемане на работа между него и клиента му. В точка 55 от това определение Общият съд приема, че тези съображения се прилагат със същата сила в случая, когато адвокат е нает от образувание, свързано със страната, която той представлява, или когато адвокат е обвързан с жалбоподателя чрез граждански договор.

22

След като в точка 56 от обжалваното определение припомня, че адвокатът на непривилегирована страна не трябва да има лична връзка с въпросното дело или да е зависим от клиента си по такъв начин, че да не е в състояние да изпълнява основната си роля на сътрудник на правосъдието по възможно най-подходящия начин, в точка 57 от това определение Общият съд прави извода, че изискването за независимост не цели единствено да изключи възможността доверителят да бъде представляван от негови работници или служители или от икономически зависими от него лица, а представлява по-общо изискване, чието спазване трябва да бъде разглеждано за всеки отделен случай.

23

В настоящия случай Общият съд отбелязва в точка 62 от обжалваното определение, че PJ е един от съоснователите на адвокатска кантора Z и единият от общо двамата съдружници в нея, която е упълномощил да го представлява — чрез адвокат S., който действа за сметка на тази кантора — в производството по обжалване пред Общия съд, и че тази адвокатска кантора, регистрирано гражданско професионално дружество, е правен субект, отделен от PJ.

24

В точка 63 от обжалваното определение Общият съд приема, че поради обстоятелството че решенията в адвокатска кантора Z се вземат с единодушие, PJ упражнява в качеството си на съдружник ефективен контрол върху всички решения на посочената адвокатска кантора, включително тези, отнасящи се до сътрудниците на кантората, сред които е и адвокат S. В частност Общият съд подчертава, че адвокат S. не се ползва по отношение на PJ от същата степен на независимост като адвокат, упражняващ дейността си в кантора, различна от тази, в която клиентът му е съдружник, и [на адвокат S.] е по-трудно да се справи с евентуални противоречия между професионалните му задължения и целите на неговия клиент.

25

От това Общият съд прави извода, в точка 64 от обжалваното определение, че връзката между адвокат S. и адвокатска кантора Z може да повлияе на независимостта на този адвокат, след като интересите на кантората до голяма степен се сливат с тези на PJ и е налице вероятност професионалното мнение на адвокат S. да бъде, най-малкото частично, повлияно от професионалното му обкръжение.

26

В точка 65 от обжалваното определение Общият съд приема, че професионалната връзка, която адвокат S. е поддържал с PJ към момента на подаването на жалбата, е от такова естество, че е налице риск той да не бъде в състояние да изпълнява основната си роля на сътрудник на правосъдието по най-подходящия начин.

27

Що се отнася до молбата за заместване, в точка 78 от обжалваното определение Общият съд констатира, че в случай, че лицето, искащо заместване, е тясно свързано с жалбоподателя, молбата за заместване става безпредметна, след като жалбата се отхвърля като недопустима поради нередовност в процесуалното представителство на жалбоподателя.

28

В точка 80 от обжалваното определение Общият съд добавя, че във всички случаи, предвид факта, че условията на представителството съгласно член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз се прилагат и към молбата за заместване, адвокат S., който е подписал молбата за заместване, не е независим спрямо PC адвокат, тъй като управителят на PC е PJ.

29

Въз основа на това в точка 81 от обжалваното определение Общият съд прави извода, че вече не е необходимо произнасяне по молбата за заместване.

30

На 9 и 10 август 2018 г. PJ и PC подават жалби срещу обжалваното определение.

31

С решение от 29 ноември 2018 г. председателят на Съда разпорежда спиране на двете дела до постановяване на решението по съединени дела Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA (C‑515/17 P и C‑561/17 P).

32

На 4 февруари 2020 г. Съдът постановява решение Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA (C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73).

33

Производството е възобновено с решение от 6 февруари 2020 г.

34

С решение от 18 май 2021 г. двете жалби са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

35

С жалбата си по дело C‑529/18 P PJ иска от Съда:

36

С жалбата си по дело C‑531/18 P PC иска от Съда:

37

По двете дела EUIPO и Erdmann & Rossi искат от Съда:

38

В подкрепа на жалбата си по дело C‑529/18 P PJ изтъква три основания, изведени съответно от нарушение на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, от изопачаване на фактите и от нарушение на член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

39

В подкрепа на жалбата си по дело C‑531/18 P PC също изтъква три основания, изведени съответно от неправилна констатация за липса на основание за произнасяне по искането за заместване, от нарушение на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от нарушение на член 47, първа и втора алинея от Хартата.

40

Предвид констатираната връзка между първото и второто основание на жалбата по дело C‑529/18 P, от една страна, и второто основание на жалбата по дело C‑531/18 P, от друга страна, тези основания следва да се разгледат заедно.

41

В първото основание на жалбата си по дело C‑529/18 P, изведено от нарушение на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, PJ упреква Общия съд, че е приложил неправилно задължението, наложено на непривилегированите страни, да бъдат представлявани от адвокат.

42

Всъщност Общият съд дал твърде широко тълкуване на изискванията относно независимостта на адвоката — тълкуване, което не се оправдавало нито от текста, нито от смисъла на посочения член 19 и което не намирало никаква подкрепа в практиката на Съда. Това тълкуване било напълно непредвидимо и противоречало на принципа на правна сигурност.

43

Така, на първо място, PJ поддържа, че когато жалбоподател е физическо лице, самото обстоятелство, че упълномощеният от него адвокат е друго физическо лице, е достатъчно, за да се изпълни целта на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.

44

PJ припомня, че изискването за процесуално представителство пред юрисдикциите на Съюза от трето независимо лице цели, от една страна, да попречи на частноправните субекти да предприемат сами действия пред съд, без да прибягват до посредник, и от друга страна, да гарантира, че юридическите лица биват защитавани от представител, който е достатъчно отдалечен от представляваното от него юридическо лице.

45

На второ място, PJ счита, че дори в настоящото дело да се приложи критерият за преценка на независимостта на адвоката, чиито услуги са използвани, спрямо юридическите лица, няма основание за толкова широко тълкуване като възприетото от Общия съд. Всъщност Общият съд приложил неправилно съдебната практика относно юрисконсултите на предприятия и надхвърлил пределите на положенията, засягащи независимостта на адвоката, доколкото самото съществуване на икономическа връзка между адвоката и неговия клиент не е достатъчно, за да се приеме, че липсва независимост.

46

Положението по настоящото дело не било сходно с разглежданото по делото, по което е постановено решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия (C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553), на което Общият съд се основава в обжалваното определение. Всъщност интересите на PJ като предприемач и притежател на разглежданата марка изобщо не били идентични, нито се смесвали с тези на адвокатска кантора Z, в която практикува адвокат S. Впрочем не съществувал никакъв риск адвокат S. да не бъде в състояние да разрешава евентуални конфликти между функцията му на сътрудник на правосъдието и интересите на PJ, при положение че професионалните правила имали за цел именно предотвратяването на такива конфликти. По-нататък, PJ не разполагал с никакво средство да дава указания на адвокат S., тъй като ежедневната дейност на адвокатска кантора Z била ръководена от другия съдружник и всички важни решения се вземали с единодушие.

47

Във второто си основание PJ упреква Общия съд, че е изопачил фактите при прилагането на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, доколкото констатациите относно липсата на независимост на адвокат S. били основани на презумпции, които не са потвърдени от фактите. Всъщност направеният от Общия съд в точка 63 от обжалваното определение извод относно трудностите, пред които е изправен адвокат S., да се справи с евентуални противоречия между професионалните му задължения и целите на неговия клиент, изобщо не бил подкрепен.

48

Erdmann & Rossi оспорва твърдените от PJ факти, що се отнася до правомощията на същия в адвокатска кантора Z и до независимостта на адвокат S. То счита, че условието за независимост по член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз не може да бъде изпълнено само посредством спазването на германските професионални правила, при положение че понятието „адвокат“ по смисъла на тази разпоредба трябва да се тълкува с оглед на правото на Съюза. Според това дружество в случая критерият за независимост не е спазен, тъй като PJ е упълномощил не адвокат S., а адвокатска кантора Z като гражданско професионално дружество. При воденето на производството обаче професионалното сдружение действало чрез своите съдружници и представители, така че имало идентичност между доверителя и довереника.

49

EUIPO уточнява най-напред, че по подаденото от Erdmann & Rossi искане за обявяване на недействителност апелативният състав на EUIPO е приел, че PJ несъмнено е действал недобросъвестно, тъй като в ущърб на бившия си клиент е заявил регистрацията на знака, поверен му от последния, на свое име. Според апелативния състав това поведение не е съвместимо с договорните и следдоговорните задължения, произтичащи от правоотношението на PJ с неговия клиент.

50

EUIPO изтъква, че Общият съд е изтълкувал правилно двата критерия, определени в член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, а именно представителят да е трето лице и това трето лице да е адвокат.

51

Макар EUIPO да признава, че упражняването на адвокатската професия като наето лице може да бъде в съответствие с деонтологичните правила, тя все пак счита, че изискваната независимост на адвоката — наето лице, липсва в случаите, когато клиентът е работодател на този адвокат, тъй като последният не толкова лесно може да разрешава евентуални конфликти между професионалните си задължения и целите на работодателя. Такъв бил случаят и когато работодателят е юридическо лице, отделно от физическото лице на клиента, но същият е съдружник в това юридическо лице, защото фактически решенията се вземат от физическите лица, преди всичко когато последните действат в противоречие с деонтологичните правила.

52

Впрочем EUIPO счита, че отношенията между съдружник и адвокат от кантората са сравними с отношенията с юрисконсулт. Макар че адвокат, работещ като сътрудник в кантора, може да е независим при спазване на правилата за професионална етика, когато представлява клиенти — трети лица спрямо посочената кантора, тази независимост вече не съществувала, когато трябва да се представлява съдружник в кантората, в която работи и този адвокат, особено когато този съдружник се намира по-високо в йерархията от последния.

53

EUIPO заключава, че по делата, в които съществува правоотношение по наемане на работа или друга форма на зависимост, която може да възпрепятства представителство по смисъла на член 19, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, трябва да се извършва преценка за всеки отделен случай. Такава преценка обаче била фактически въпрос, който не попада в обхвата на контрола на Съда в рамките на производство по обжалване.

54

Що се отнася до второто основание, свързано с твърдяно изопачаване на фактите, EUIPO счита, че PJ в действителност иска Съдът да извърши нова преценка на същите.

55

В самото начало, що се отнася до доводите на EUIPO, изведени от недопустимостта на първото и второто основание по дело C‑529/18 P, поради това че се отнасят до фактически въпроси, е важно да се припомни, че от член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз произтича, че единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства тази преценка не представлява правен въпрос, който като такъв подлежи на контрол от Съда. Когато Общият съд е установил или преценил фактите, на основание член 256 ДФЕС Съдът е компетентен да упражнява контрол върху правната квалификация на тези факти и върху правните последици, които Общият съд е извел от тях (решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 47).

56

В случая, за да прецени естеството на връзката между PJ и неговия процесуален представител, Общият съд се основава на фактически обстоятелства, чиято квалификация Съдът може по-конкретно да провери с оглед на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз.

57

Вследствие на това повдигнатото от EUIPO възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.

58

По същество, що се отнася до представителството пред юрисдикциите на Съюза на страна, която не е посочена в първите две алинеи на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, следва да се припомни, че член 19, трета и четвърта алинея от този статут, приложим към производството пред Общия съд съгласно член 56 от посочения статут, предвижда две отделни и кумулативни условия, а именно, първо, страните, които не са визирани в първите две алинеи на посочения член 19, да бъдат представлявани от адвокат, и второ, представляващият тази страна адвокат да има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 55 и цитираната съдебна практика).

59

Що се отнася до второто условие, от текста на член 19, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че смисълът и обхватът на това условие трябва да се тълкуват чрез препращане към съответното национално право. В случая не се оспорва, че посоченото условие е спазено от представляващия PJ адвокат в рамките на първоинстанционното производство.

60

Що се отнася до първото условие, свързано с понятието „адвокат“, Съдът приема, че при липсата на препращане в член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз към националното право на държавите членки това понятие следва да се тълкува самостоятелно и еднакво в целия Съюз, като се държи сметка не само за текста на тази разпоредба, но и за нейния контекст и нейната цел (решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P, C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 57 и цитираната съдебна практика).

61

В това отношение, както отбелязва Общият съд в точка 52 от обжалваното определение, от текста на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, и по-специално от употребата на думата „се представлява[т]“, следва, че „страна“ по смисъла на тази разпоредба, независимо от качеството ѝ, няма право да действа сама пред юрисдикция на Съюза, а трябва да се ползва от услугите на трето лице. Така представянето на иск или жалба, подписан/а от самия ищец или жалбоподател, не може да е достатъчно за предявяването на иск или подаването на жалба, при това дори ако ищецът или жалбоподателят е адвокат, който има право да практикува пред национална юрисдикция (решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 58 и 59 и цитираната съдебна практика).

62

Тази констатация се потвърждава от контекста, в който се вписва третата алинея на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, от който изрично следва, че процесуалното представителство на страна, която не е посочена в първите две алинеи от този член, може да бъде осигурено само от адвокат, докато страните, визирани в първите две алинеи, могат да бъдат представлявани от представител, който евентуално може да бъде подпомаган от съветник или от адвокат (вж. в този смисъл решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 60).

63

В подкрепа на посочената констатация е целта на представителството от адвокат на непосочените в първите две алинеи на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз страни, която цел се състои, от една страна, в това да се попречи на частноправните субекти да предприемат сами действия пред съд, без да прибягват до посредник, и от друга страна, в това да се гарантира, че юридическите лица се защитават от представител, който е достатъчно отдалечен от представляваното от него юридическо лице (решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 61 и цитираната съдебна практика).

64

В това отношение Съдът подчертава, че целта на посочената в член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз функция на процесуално представителство от адвокат, която се упражнява в интерес на доброто правораздаване, се състои най-вече в това да се защитят по най-добрия начин интересите на доверителя при пълна независимост, както и при спазване на закона и на правилата на професионалната етика (вж. този смисъл решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 62).

65

Вярно е, че понятието за независимост на адвоката първоначално е развито в контекста на поверителността на документите в областта на конкуренцията, а съдебната практика, спомената в точки 53 и 63 от обжалваното определение, уточнява в това отношение, че адвокатът има ролята на сътрудник на правосъдието, призван да предоставя напълно независимо и с оглед на висшия интерес на правосъдието правната помощ, от която клиентът има нужда (вж. в този смисъл решения от 18 май 1982 г., AM & S Europe/Комисия, 155/79, EU:C:1982:157, т. 24 и от 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия и др., C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 42). Същевременно следва да се констатира, че значението на това понятие в областта на процесуалното представителство пред юрисдикциите на Съюза се е развило, като възприетият за преобладаващ в това отношение критерий вече е да се защитят интересите на клиента при спазване на закона и на приложимите професионални и деонтологични правила (вж. в този смисъл решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 62).

66

В съответствие с практиката на Съда изискването за независимост се определя не само отрицателно, т.е. чрез липсата на правоотношение по наемане на работа, но и положително, а именно чрез позоваване на професионалната дисциплина (вж. в този смисъл решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 63 и цитираната съдебна практика).

67

Както уточнява Общият съд в точка 54 от обжалваното определение, изискването за независимост на адвоката в специфичния контекст на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз непременно предполага липсата на правоотношения по наемане на работа между него и клиента му.

68

По-нататък, както отбелязва Общият съд в точка 55 от обжалваното определение, тези съображения се прилагат със същата сила в случая, когато адвокат е нает от дружество, свързано със страната, която той представлява (решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия, C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 25).

69

Що се отнася до положителното определение за понятието „независимост“ на адвоката, Съдът изрично подчертава, че това задължение трябва да се разбира не като липса на каквато и да било връзка на адвоката с неговия клиент, а само на връзки, които явно засягат способността му да изпълнява функцията си по защита, като обслужва по най-добрия начин интересите на своя клиент при спазване на закона и на професионалните и деонтологичните правила (вж. в този смисъл решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 62—64).

70

Именно в светлината на гореизложените съображения трябва да се преценяват по същество първото и второто основание на жалбата по дело C‑529/18 P, както и второто основание на жалбата по дело C‑531/18 P.

71

В това отношение Общият съд приема по същество в точки 54 и 55 от обжалваното определение, че що се отнася до преценката за независимостта на адвоката, положението на адвокат, който е обвързан с жалбоподателя чрез граждански договор, трябва да се приравни на положение на трудово правоотношение, което предполага липса на независимост на адвоката.

72

Същевременно, както Съдът вече е отбелязал, само наличието на каквото и да е договорно гражданско правоотношение между адвокат и неговия клиент не е достатъчно, за да се приеме, че този адвокат се намира в положение, което явно засяга способността му да защитава интересите на своя клиент при спазване на критерия за независимост (вж. в този смисъл решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 66 и 67).

73

По-нататък, Общият съд е изтълкувал неправилно критерия за независимост по смисъла на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, като е приел в точка 57 от обжалваното определение, че изискването за представляване от трето независимо лице не трябва да се възприема като изискване, чиято единствена цел е да изключи възможността доверителят да бъде представляван от негови работници или служители или от икономически зависими от него лица, а представлява по-общо изискване, чието спазване трябва да се разглежда за всеки отделен случай.

74

Действително, за да се вземе предвид целта на функцията на процесуалното представителство от адвокат, изискването за независимост, наложено от правото на Съюза на представителите на непривилегированите страни, трябва да се тълкува така, че да се ограничат случаите на недопустимост поради нередовност във функцията по представляване до хипотезите, при които е явно, че адвокатът не е в състояние да осигури своята функция на защита, обслужвайки по възможно най-добрия начин интересите на своя клиент, така че той трябва да бъде отстранен в интерес на последния.

75

Следва обаче да се припомни, че ако мотивите на решение на Общия съд разкриват нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив изглежда основан на други правни съображения, жалбата трябва да бъде отхвърлена (решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия, C‑594/18 P, EU:C:2020:742, т. 47 и цитираната съдебна практика).

76

В конкретния случай е безспорно, че PJ, който е адвокат и успоредно с това упражнява дейност в областта на предоставянето на лицензии за марки, е упълномощил адвокатска кантора Z — професионално гражданско дружество, на което е съучредител с още един съдружник — да го представлява по съдебно производство относно марка, на която е притежател, и че това представителство е възложено на адвокат S., който работи като сътрудник в посочената кантора.

77

След като в точки 62 и 63 от обжалваното определение анализира структурата на адвокатска кантора Z и процеса на вземане на решения в нея, Общият съд в точка 63 от това определение прави извода, че PJ упражнява ефективен контрол върху решенията на кантората относно адвокат S. и че това обстоятелство има за последица, че въпреки подчиняването му на професионалните правила на адвокатската професия, адвокат S. не се ползва по отношение на PJ от същата степен на независимост като адвокат, упражняващ дейността си в кантора, различна от тази, в която клиентът му е съдружник.

78

В това отношение трябва да се констатира, че връзката на адвокат S. с адвокатската кантора Z и дори с PJ в качеството му на съдружник в тази кантора не може служебно да се квалифицира като трудово правоотношение, предполагащо липса на всякаква независимост, както произтича от точки 66—68 от настоящото решение.

79

Всъщност общоизвестно е, че адвокатската професия може да се упражнява под различни форми, които могат да варират от самостоятелно практикуващ адвокат до големите международни кантори. Адвокатите, които се сдружават, определят реда и условията на сътрудничество помежду си и техните договорни отношения могат дори да бъдат под формата на заплата за положен труд, стига това да е позволено от закона, националните професионални правила и приложимите деонтологични правила. Трябва обаче да се презюмира, че адвокат, който е сътрудник в кантора, дори да упражнява професията си по трудов договор, отговаря на същите изисквания за независимост като адвокат, който практикува самостоятелно или като съдружник в кантора.

80

Въпреки това, ако се презюмира, че адвокат, който е сътрудник в кантора, отговаря по принцип на изискванията за независимост по смисъла на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, включително в хипотезата, при която изпълнява функциите си по трудов договор или в рамките на друго правоотношение при условията на подчиненост, следва да се провежда разграничение в зависимост от положението на представлявания клиент.

81

Всъщност, докато положението, при което клиентът е трето физическо или юридическо лице спрямо адвокатската кантора, в която въпросният сътрудник изпълнява функциите си, не поражда особен проблем във връзка с неговата независимост, това не важи за положението, при което самият клиент — физическо лице, е съдружник и съучредител на адвокатската кантора, поради което може да упражнява ефективен контрол върху сътрудника. В последния случай трябва да се приеме, че връзките между сътрудника адвокат и съдружника клиент са такива, че явно засягат независимостта на адвоката.

82

С оглед на гореизложеното и като се заменят мотивите, първото и второто основание на жалбата по дело C‑529/18 P, както и второто основание на жалбата по дело C‑531/18 P трябва да се отхвърлят по същество.

83

С третото основание на жалбата си по дело C‑529/18 P, изведено от нарушение на член 47, първа и втора алинея от Хартата, PJ изтъква, че широкото тълкуване, което прави Общият съд, има съществено отражение не само върху свободното упражняване на адвокатската професия в Европа, но и върху основните права на правните субекти, които се оказват лишени от ефективна съдебна защита. Доводите, на които се позовава PC в рамките на третото основание на жалбата по дело C‑531/18 P, са по същество идентични.

84

PJ твърди, че обжалваното определение нарушава правото на ефективна съдебна защита, тъй като това право предполага ефективен достъп до съд. PJ обяснява в това отношение, че ако Общият съд го беше уведомил своевременно за наличието на евентуална нередовност, опорочаваща законното представителство, той щеше да има възможност да упълномощи друг адвокат в определения срок.

85

Както Erdmann & Rossi, така и EUIPO считат, че в случая не е налице нарушение на правото на ефективна съдебна защита.

86

Важно е да се припомни, че принципът на ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, упоменат и в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, е общ принцип на правото на Съюза, произтичащ от общите за държавите членки конституционни традиции и е потвърден понастоящем в член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др., C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923, т. 55 и цитираната съдебна практика).

87

Ефективната съдебна защита на физическо лице като PJ, притежател на марка, която е предмет на искане за обявяване на недействителност, се осигурява от правото на това лице да подаде жалба пред съда на Съюза срещу решението за отмяна на апелативния състав на EUIPO.

88

Що се отнася до възможностите за отстраняване на нередовности, от практиката на Съда следва, че макар Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник на Общия съд да предвиждат възможност да се отстранят нередовности в искова молба или жалба, която не отговаря на някои изисквания за форма, неизпълнението на задължението за процесуално представителство от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава — страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, не е сред изискванията, чието неспазване може да бъде отстранено като нередовност след изтичането на срока за образуване на дело, в съответствие с член 21, втора алинея от този статут и член 44, параграф 6 от този процедурен правилник, междувременно станал член 78, параграф 6 от посочения правилник (определения от 27 ноември 2007 г., Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret и Akar/Комисия, C‑163/07 P, EU:C:2007:717, т. 26 и от 20 февруари 2008 г., Comunidad Autónoma de Valencia/Комисия, C‑363/06 P, непубликувано, EU:C:2008:99, т. 34).

89

Несъмнено, по силата на член 55, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд е възможно да се определи нов представител на страна, когато Общият съд реши да отстрани първоначално определения, защото счита, че неговото поведение е — както предвижда член 55, параграф 1 от посочения процедурен правилник — несъвместимо с престижа на Общия съд или с изискванията за добро правораздаване.

90

В случаи като посочения в точка 81 от настоящото решение обаче нито една разпоредба от Процедурния правилник на Общия съд или от Статута на Съда на Европейския съюз не задължава понастоящем Общия съд или Съда да предупреди ищец или жалбоподател, нито пък да му даде възможност да посочи нов представител в хода на производството.

91

От гореизложеното следва, че третото основание на жалбата по дело C‑529/18 P и третото основание на жалбата по дело C‑531/18 P трябва да се отхвърлят по същество.

92

В първото основание на жалбата по дело C‑531/18 P PC упреква Общия съд, че е констатирал липса на основание за произнасяне по искането за заместване в полза на PC.

93

Erdmann & Rossi и EUIPO искат това основание да бъде отхвърлено.

94

Като се има предвид, че законосъобразността на решението на Общия съд, с което се отхвърля подадената от PJ жалба като недопустима поради нередовност в процесуалното представителство на същия, е потвърдена с настоящото решение, следва да се констатира, че искането за заместване е станало безпредметно и че липсва основание за произнасяне по това искане.

95

Следователно първото основание на жалбата по дело C‑531/18 P също трябва да се отхвърли.

96

От гореизложените съображения следва, че жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

97

По силата на член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

98

В случая, след като Erdmann & Rossi и EUIPO са направили искане PJ и PC да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски и последните са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят разноските по настоящото производство по обжалване и по производството пред Общия съд.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: