EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62018CJ0432

Решение на Съда (пети състав) от 4 декември 2019 г.
Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena срещу Balema GmbH.
Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof.
Преюдициално запитване — Закрила на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни — Регламенти (ЕО) № 510/2006 и (ЕС) № 1151/2012 — Член 13, параграф 1 — Регламент (EО) № 583/2009 — Член 1 — Регистрация на наименованието „Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ)“ — Закрила на негеографските понятия от това наименование — Обхват.
Дело C-432/18.

Court reports – general

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2019:1045

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

4 декември 2019 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Закрила на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни — Регламенти (ЕО) № 510/2006 и (ЕС) № 1151/2012 — Член 13, параграф 1 — Регламент (EО) № 583/2009 — Член 1 — Регистрация на наименованието „Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ)“ — Закрила на негеографските понятия от това наименование — Обхват“

По дело C‑432/18

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 12 април 2018 г., постъпил в Съда на 2 юли 2018 г., в рамките на производство по дело

Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena

срещу

Balema GmbH,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: E. Regan, председател на състава, I. Jarukaitis (докладчик), E. Juhász, M. Ilešič и C. Lycourgos, съдии,

генерален адвокат: G. Hogan,

секретар: D. Dittert, началник на отдел,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 23 май 2019 г.,

като има предвид становищата, представени:,

за Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena, от A. Ringle и A. Rinkler, Rechtsanwälte,

за Balema GmbH, от C. Eggers и C. Böhler, Rechtsanwälte,

за германското правителство, от J. Möller, M. Hellmann и U. Bartl, в качеството на представители,

за гръцкото правителство, от G. Kanellopoulos, A.‑E. Vasilopoulou и E.‑E. Krompa, в качеството на представители,

за испанското правителство, от A. Rubio González и L. Aguilera Ruiz, в качеството на представители,

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino, avvocato dello Stato,

за Европейската комисия, от B. Eggers, D. Bianchi, B. Hofstötter и I. Naglis, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 юли 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1 от Регламент (ЕО) № 583/2009 на Комисията от 3 юли 2009 година за вписване на наименование в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ) (ОВ L 175, 2009 г., стр. 7).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena (наричан по-нататък „Consorzio“), консорциум на производителите на продукти с наименованието „Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ)“, и Balema GmbH относно използването от последното на понятието „balsamico“ върху етикетите на продукти на основата на оцет, които не отговарят на спецификацията на това защитено географско указание (наричано по-нататък „ЗГУ“).

Правна уредба

Регламент (ЕО) № 510/2006,

3

Регламент (ЕИО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 93, 2006 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 114) отменя и заменя Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 208, 1992 г., стр. 12). Самият той е отменен и заменен, считано основно от 3 януари 2013 г., с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 2012 г., стр. 1).

4

Член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 510/2006, чийто текст е идентичен с този на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2081/92 и който по същество се съдържа вече в член 3, точка 6 от Регламент № 1151/2012, гласи:

„За целите на настоящия регламент „наименование, което е станало родово“ означава наименование на земеделски или хранителен продукт, което, въпреки че има връзка с мястото или района, където този продукт или храна първоначално е бил произвеждан или предлаган на пазара, е станало обичайно наименование на земеделски или хранителен продукт в Общността“.

5

Озаглавеният „Възражение/решение за регистрация“ член 7 от Регламент № 510/2006 предвижда в параграф 1 и в параграф 5, първа, трета и четвърта алинея:

„1.   В рамките на шест месеца от датата на публикацията в Официален вестник на Европейския съюз [на единния документ и на справката за публикация на спецификацията], всяка държава членка или трета страна може да възрази на предложената регистрация чрез изпращане на мотивирано възражение.

[…]

5.   Ако възражението е допустимо […], Комисията приканва заинтересованите страни да организират съответни консултации.

[…]

Ако не се постигне споразумение, Комисията взема решение съгласно процедурата, предвидена в [членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (JO L 184, 1999 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159)], като взема предвид честното и традиционно използване и действителната вероятност от объркване.

Решението се публикува в Официален вестник на Европейския съюз“.

6

Тези разпоредби са възпроизведени по същество в член 51, параграф 1, първа алинея, член 51, параграф 3, първа алинея, член 52, параграф 3, буква б) и член 52, параграф 4 от Регламент № 1151/2012.

7

Член 13, параграфи 1 и 2 от Регламент № 510/2006, чийто текст възпроизвежда без съществено изменение този на член 13, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2081/1992 и който се съдържа вече в член 13, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1151/2012, предвижда:

„1.   Правната закрила на регистрирани имена обхваща забрана за:

а)

всяко пряко или косвено търговско използване на регистрирано име по отношение на продукти, непокрити от регистрацията, доколкото такива продукти са сравними с регистрираните продукти под това име или доколкото използването на името се възползва от репутацията на защитеното име;

б)

всяка злоупотреба, имитация или пресъздаване дори когато е посочен истинският произход на продукта или ако защитеното име е преведено или придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“, „както е произведено в“, „имитация“ или подобни;

в)

всяко друго фалшиво или заблуждаващо означение по отношение на произхода, естеството или съществените качества на продукта върху вътрешната или външната опаковка, рекламен материал или документи, касаещи въпросния продукт и опаковката на продукта в контейнер, което може да създаде погрешна представа за неговия произход;

г)

всяка друга практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта.

Когато едно регистрирано наименование съдържа в себе си името на един земеделски или хранителен продукт, което се счита за родово наименование, използването на това родово наименование върху съответния земеделски или хранителен продукт няма да се счита противоречащо на буква а) или б) от първа алинея.

2.   Защитените имена не могат да се превърнат в родови“.

Регламент № 583/2009

8

Както е видно от позоваванията в него, Регламент № 583/2009 е приет въз основа на Регламент № 510/2006, по-специално на член 7, параграф 5, трета и четвърта алинея от него.

9

Съображения 2—5, 7, 8 и 10—12 от Регламент № 583/2009 гласят:

„(2)

Германия, Гърция и Франция представиха възражения относно регистрацията съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006. […]

(3)

Възражението на Германия се дължеше конкретно на опасенията, че регистрацията на „Aceto Balsamico di Modena“ като защитено географско указание може да нанесе щети на други продукти, които поне от пет години са пуснати законно на пазара и са продавани под наименованието „Balsamessig/Aceto balsamico“, както и във връзка с изтъквания от така посочените наименования родов характер. […]

(4)

Възражението на Франция се дължи конкретно на факта, че „Aceto Balsamico di Modena“ не притежава своя собствена репутация, която да се различава от тази на „Aceto balsamico tradizionale di Modena“, вече регистрирано като защитено наименование за произход въз основа на Регламент (ЕО) № 813/2000 на Съвета [от 17 април 2000 година за допълнение на приложението към Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията относно регистрацията на географските указания и наименованията за произход на основание процедурата, предвидена в член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 (ОВ L 100, 2000 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 32, стр. 94)]. Франция твърди, че потребителите могат да бъдат подведени по отношение на естеството и произхода на въпросния продукт.

(5)

Гърция подчерта значението, което има производството на балсамов оцет на нейна територия, продаван под имена като „balsamico“ или „balsamon“, както и отрицателното въздействие, което регистрацията на „Aceto Balsamico di Modena“ би имала върху тези продукти, които се продават законно на пазара от поне пет години. Освен това Гърция твърди, че наименованията „aceto balsamico“, „balsamic“ и т.н. са родови понятия.

[…]

(7)

Тъй като Франция, Германия, Гърция и Италия не постигнаха съгласие в рамките на предвидения срок, Комисията трябва да приеме решение [...].

(8)

Комисията поиска становището на Научния комитет за наименованията за произход, географските указания и сертификатите за специфичен характер […] относно това дали са спазени изискванията за регистрация. В своето единодушно становище, представено на 6 март 2006 година, комитетът посочи, че наименованието „Aceto Balsamico di Modena“ притежава неоспорима репутация на вътрешния и международния пазар, за което свидетелства честата му употреба в кулинарни рецепти от различни държави членки, силното му присъствие в интернет, както и в пресата и медиите. Следователно „Aceto Balsamico di Modena“ изпълнява основното условие продуктът да има специфична репутация, която да отговаря на посоченото наименование. Комитетът отбеляза факта, че разглежданите видове продукти присъстват съвместно на пазара от столетия насам. Комитетът констатира също, че „Aceto Balsamico di Modena“ и „Aceto balsamico tradizionale di Modena“ са различни продукти по своите характеристики, клиентела, използване, начин на дистрибуция, представяне и цена, което гарантира справедливо отношение към съответните производители, както и избягване на подвеждане на потребителите. Комисията изцяло потвърждава тези съображения.

[…]

(10)

Изглежда, че възражението на Германия и Гърция по отношение на родовия характер на предложеното за регистрация наименование не се отнася до цялото наименование, т.е. „Aceto Balsamico di Modena“, а само до някои негови елементи, по-конкретно понятията „aceto“, „balsamico“ и „aceto balsamico“, както и техния превод. Защита се предоставя на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“. Отделните негеографски понятия от съставното наименование както използвани заедно, така и техните преводи, могат да се използват на територията на Общността в съответствие с принципите и правилата, приложими съгласно правния ред на Общността.

(11)

Като се имат предвид тези елементи, наименованието „Aceto Balsamico di Modena“ следва да бъде вписано в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания.

(12)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет за защитени географски указания и наименования за произход“.

10

Член 1 от Регламент № 583/2009 предвижда, че „[н]аименованието, посочено в приложение I към [този регламент, се регистрира]“. В това приложение се посочва „Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ)“.

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

11

Balema произвежда и търгува с продукти на основата на оцет, получаван от вино от Баден (Германия), като разпространява тези продукти от най-малко 25 години. На етикетите на тези продукти се съдържат по-специално понятията „Balsamico“ и „Deutscher balsamico“, включени в надписите върху тях „Theo der Essigbrauer, Holzfassreifung, Deutscher balsamico traditionell, naturtrüb aus badischen Weinen“ (Theo — производителят на оцет, отлежаване в дървена бъчва, традиционно германско balsamico, естествена мътност, произведено от вино от Баден) или „1. Deutsches Essig-Brauhaus, Premium, 1868, Balsamico, Rezeptur No. 3“ (първи германски завод за оцет, премиум, 1868 г., balsamic, рецепта № 3).

12

Тъй като Consorzio счита, че използването от Balema на понятието „balsamico“ нарушава ЗГУ „Aceto Balsamico di Modena“, той му отправя предупреждение да преустанови нарушението. В отговор това дружество предявява пред германските юрисдикции отрицателен установителен иск относно задължението му да се въздържа от използване на това понятие под формата на посочените в предходната точка етикети за продукти, произведени в Германия на основата на оцет. След като този иск е отхвърлен в първоинстанционно производство, дружеството подава жалба, която е уважена по-специално с мотива, че посоченото използване не противоречи на член 13, параграф 1, първа алинея, буква б) от Регламент № 1151/2012, тъй като от защитата, предоставена на това ЗГУ от Регламент № 583/2009, се ползва единствено общото наименование „Aceto Balsamico di Modena“.

13

Сезиран от Consorzio с ревизионна жалба срещу това решение, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) приема, че уважаването ѝ зависи от отговора на въпроса дали използването на понятието „Balsamico“ или на словосъчетанието „Deutscher balamico“ нарушава член 13, параграф 1, първа алинея, букви а) и б) от Регламент № 1151/2012, което предполага най-напред да се установи дали защитата на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“, предоставена с член 1 от Регламент № 583/2009, се отнася само до това общо наименование, или пък обхваща използването на отделни негеографски понятия от него.

14

Запитващата юрисдикция счита, че от член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012 и от практиката на Съда следва, че защитата на наименование, съставено от няколко понятия, регистрирано като наименование за произход или географско указание, може да обхваща различните понятия, от които се състои. Въпреки това обхватът на защитата на ЗГУ, което се състои от няколко елемента, би могъл да бъде валидно ограничен от акта за регистрирането на съответното наименование. Тази юрисдикция смята също, че включването на забележки от Комисията в съображенията към регламентите за регистрирането на защитени наименования, които ограничават обхвата на защитата, не представлява неправомерно дерогиране на Регламент № 1151/2012, тъй като в съответствие с последния Комисията има основание да приеме решение относно регистрацията, когато е повдигнато възражение и не е постигнато споразумение.

15

Според запитващата юрисдикция в случая съображения 3, 5 и 10 от Регламент № 583/2009 подкрепят ограничаването на обхвата на защитата до общото наименование „Aceto Balsamico di Modena“, с което се изключват различните му негеографски понятия. Нещо повече, въпреки че по отношение на защитените наименования за произход (наричани по-нататък „ЗНП“) „Aceto balsamico tradizionale di Modena“ и „Aceto balsamico tradizionale di Reggio Emilia“, регистрирани с Регламент № 813/2000, при липсата на споменаване в това отношение в регламента за регистрирането им, законосъобразността на свободното използване на негеографските понятия от тези общи наименования трябва да се разглежда за всеки отделен случай с оглед на член 13, параграф 1, първа алинея, буква б) и на член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012, що се отнася до разглежданото пред нея ЗГУ, запитващата юрисдикция счита, че не би възникнало противоречие да се приеме, че в защита, предоставена му с Регламент № 583/2009, е внесено ограничение, при положение че липсата на уточнение в този смисъл в регламента за регистрирането на тези ЗНП би могла да произтича просто от липсата на възражение.

16

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Обхваща ли закрилата на общото наименование „Aceto Balsamico di Modena“ използването на отделни негеографски понятия от съставното наименование („Aceto“, „Balsamico“, „Aceto Balsamico“)?“.

По искането за възобновяване на устната фаза на производството

17

След прочитане на заключението на генералния адвокат, с писмо от 7 август 2019 г. Consorzio прави искане да се постанови възобновяване на устната фаза на производството. В подкрепа на искането си Consorzio по същество изтъква, че заключението на генералния адвокат се основава на нови доказателства, които още не са били обсъждани между страните и се отнасят до регистрацията на ЗНП „Aceto balsamico tradizionale di Modena“ и „Aceto balsamico tradizionale di Reggio Emilia“, както и факта, че могат да бъдат разглеждани общи термини и че предложеният отговор не засяга истинската проблематика по делото, нито позволява на запитващата юрисдикция надлежно да реши висящия пред нея спор. От заключението следвало също, че Съдът не разполага с достатъчно информация, за да се произнесе.

18

Съгласно член 83 от своя процедурен правилник Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат, да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.

19

Настоящият случай не е такъв. Всъщност, освен че не се твърди наличието на нов факт, Consorzio и другите заинтересовани субекти, участвали в настоящото производство, са могли да изложат както в писмената фаза, така и в устната фаза на производството фактическите и правните доводи, които считат за релевантни за отговора на поставения въпрос. В това отношение следва по-специално да се отбележи по отношение на твърдените нови доказателства, на които Consorzio се позовава, че първият въпрос е бил изрично разгледан от запитващата юрисдикция в нейния акт за преюдициално запитване, а вторият е повдигнат по-конкретно от Комисията в писменото ѝ становище и по него Съдът е отправил писмен въпрос до страните за отговор на съдебното заседание. При това положение след изслушване на генералния адвокат Съдът счита, че разполага с всички необходими сведения, за да се произнесе, и че делото не трябва да се реши въз основа на нов факт или на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти.

20

Освен това, що се отнася до критиките, изложени във връзка със заключението на генералния адвокат, следва да се припомни, от една страна, че Статутът на Съда на Европейския съюз и неговият процедурен правилник не предвиждат възможност заинтересованите страни да представят становища в отговор на представеното от генералния адвокат заключение (решения от 25 октомври 2017 г., Polbud — Wykonawstwo, C‑106/16, EU:C:2017:804, т. 23 и цитираната съдебна практика и от 25 юли 2018 г., Mitsubishi Shoji Kaisha и Mitsubishi Caterpillar Forklift Europe, C‑129/17, EU:C:2018:594, т. 25).

21

От друга страна, по силата на член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат има ролята да представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда се изисква неговото произнасяне. В това отношение Съдът не е обвързан нито от заключението на генералния адвокат, нито от мотивите, въз основа на които той стига до него. Поради това несъгласието на заинтересована страна със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решения от 25 октомври 2017 г., Polbud — Wykonawstwo, C‑106/16, EU:C:2017:804, т. 24 и от 25 юли 2018 г., Mitsubishi Shoji Kaisha и Mitsubishi Caterpillar Forklift Europe, C‑129/17, EU:C:2018:594, т. 26).

22

Предвид изложените по-горе съображения, след изслушване на генералния адвокат Съдът счита, че не следва да постанови възобновяване на устната фаза на производството.

По преюдициалния въпрос

23

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1 от Регламент № 583/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че защитата на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“ обхваща използването на отделните негеографски понятия от това наименование.

24

Съгласно член 1 от Регламент № 583/2009 във връзка със съображение 11 и приложение I към него наименованието „Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ)“ се регистрира и вписва в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания. Така съгласно текста на посочения член 1 наименованието „Aceto Balsamico di Modena“ е регистрирано в неговата цялост и вследствие на това е защитено.

25

В това отношение Съдът вече е постановил, че в системата на закрила, създадена от Регламент № 2081/92, която е възпроизведена в Регламент № 510/2006 и вече е уредена в Регламент № 1151/2012, въпросите, свързани със закрилата, която се предоставя на отделните съставни части на регистрирано наименование, попадат в рамките на преценката, която трябва да извърши националният съд на основата на подробен анализ на фактическия контекст, представен пред него от заинтересованите страни (вж. в този смисъл решения от 9 юни 1998 г., Chiciak и Fol, C‑129/97 и C‑130/97, EU:C:1998:274, т. 38 и от 26 февруари 2008 г., Комисия/Германия,C‑132/05, EU:C:2008:117, т. 30).

26

Все пак Съдът е приел също, че по отношение на „съставно“ наименование, регистрирано в съответствие с Регламент № 2081/92, фактът, че за това наименование няма указание, съдържащо се под формата препратка в бележка под линия в регламента за регистрирането му, която да уточнява, че не е била искана регистрация на една от частите на наименованието, не означава непременно, че всяка една от частите му е защитена. Всъщност Съдът уточнява, че макар да може да се окаже точно, че от член 13 от Регламент № 2081/92 следва, че при липсата на конкретни обстоятелства в обратния смисъл защитата, предоставена с тази разпоредба, обхваща не само съставното наименование като такова, но и всяка от съставните му части, случаят е такъв само ако тази част не е родов или общ термин (вж. в този смисъл решение от 9 юни 1998 г., Chiciak и Fol, C‑129/97 и C‑130/97, EU:C:1998:274, т. 37 и 39).

27

Тъй като системата за закрила на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни, която се е съдържала в Регламент № 2081/92, е възпроизведена без изменения по същество, що се отнася до закрилата на тези наименования в Регламент № 510/2006, а след това и в Регламент № 1151/2012, и тъй като разпоредбите на член 13 от първия регламент също са възпроизведени без изменения по същество в член 13 от всеки от тези последващи регламенти, следва да се приеме, че тази съдебна практика остава релевантна и следователно се прилага и по отношение на съставните наименования като разглежданото ЗГУ, регистрирани в съответствие с Регламент № 510/2006 и вече защитени с Регламент № 1151/2012.

28

Впрочем от специфичните обстоятелства, присъщи на регистрацията с Регламент № 583/2009 на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“, е видно, че защитата, предоставена на това наименование, не може да обхване отделните негеографски понятия от това наименование.

29

В това отношение е необходимо да се припомни, че разпоредителната част на даден акт е неразривно свързана с мотивите към него, така че, когато се налага тълкуването му, трябва да се вземат предвид мотивите, които са довели до неговото приемане (решения от 27 юни 2000 г., Комисия/Португалия, C‑404/97, EU:C:2000:345, т. 41 и цитираната съдебна практика и от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑91/01, EU:C:2004:244, т. 49).

30

В случая от съображение 8 от Регламент № 583/2009 следва, че наименованието „Aceto Balsamico di Modena“ притежава неоспорима репутация на вътрешния и международния пазар и че следователно посоченото съставно наименование в това си качество изпълнява основното условие продуктът да има специфична репутация, която да отговаря на наименованието.

31

Нещо повече, що се отнася до възраженията на Федерална република Германия и Република Гърция срещу регистрирането на посоченото наименование, в съображение 10 от този регламент се посочва, че възраженията им „не се отнася[т] до цялото наименование, т.е. „Aceto Balsamico di Modena“, а само до някои негови елементи, по-конкретно понятията „aceto“, „balsamico“ и „aceto balsamico“, както и техния превод“, че „[з]ащита се предоставя на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“ и че „[о]тделните негеографски понятия от съставното наименование както използвани заедно, така и техните преводи, могат да се използват на територията на [Съюза] в съответствие с принципите и правилата, приложими съгласно правния ред на [Съюза]“.

32

Поради това в съображение 11 от същия регламент е посочено, че „[к]ато се имат предвид тези елементи, наименованието „Aceto Balsamico di Modena“ следва да бъде вписано в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания“.

33

Така, от съображенията на Регламент № 583/2009 недвусмислено следва, че негеографските понятия от разглежданото ЗГУ, а именно „aceto“ и „balsamico“ и техните съчетания и преводи, не могат да се ползват от защитата, предоставена с Регламент № 510/2006, която вече е осигурена с Регламент № 1151/2012 по отношение на ЗГУ „Aceto Balsamico di Modena“.

34

Нещо повече, от една страна, е безспорно, че думата „aceto“ е общ термин, както Съдът вече е установил (вж. в този смисъл решение от 9 декември 1981 г., Комисия/Италия, 193/80, EU:C:1981:298, т. 25 и 26). От друга страна, думата „balsamico“ е превод на италиански език на прилагателното „балсамов“, което няма географски смисъл и що се отнася до оцета, обикновено се използва за обозначаване на оцет с характерен сладко-кисел вкус. При това положение също става въпрос за общ термин по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 26 от настоящото решение.

35

Накрая, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 57 и 58 от своето заключение, това тълкуване на обхвата на защитата, предоставена на разглежданото ЗГУ, е задължително с оглед на регистрациите на ЗНП „Aceto balsamico tradizionale di Modena“ и „Aceto balsamico tradizionale di Reggio Emilia“, които впрочем, както се посочва в съображенията на Регламент № 583/2009, също са взети предвид от Комисията при приемането му. Всъщност не може да се приеме, че използването в текста на тези ЗНП на думите „aceto“ и „balsamico“, както и използването на техните съчетания и преводи биха могли да накърнят защитата, предоставена на разглежданото ЗГУ.

36

Предвид всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1 от Регламент № 583/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че защитата на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“ не обхваща използването на отделните негеографски понятия от това наименование.

По съдебните разноски

37

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

 

Член 1 от Регламент (ЕО) № 583/2009 на Комисията от 3 юли 2009 година за вписване на наименование в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ) трябва да се тълкува в смисъл, че защитата на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“ не обхваща използването на отделните негеографски понятия от това наименование.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: немски.

Top