–

за UTE Luz Madrid Centro, от M. A. Cruz Pérez, abogado,

–

за испанското правителство, от S. Jiménez García, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от A. Szmytkowska и N. Ruiz García, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 8 ДФЕС, 10 ДФЕС и 157 ДФЕС, на член 3 ДЕС, на член 23 и член 33, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на член 1 и член 14, параграф 1 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 2006 г., стр. 23; Специално издание на български език 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262), разглеждани във връзка с Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 година за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО (ОВ L 68, 2010 г., стр. 13).

2

Запитването е отправено в рамките на правен спор, страни по който са г‑н José Manuel Ortiz Mesonero и UTE Luz Madrid Centro, по повод отказа на последното да му предостави правото да работи при фиксирано работно време, за да се грижи за децата си.

3

Съгласно член 1 от Директива 2006/54, който е озаглавен „Цел“:

„Целта на настоящата директива е да се осигури прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите.

За тази цел тя съдържа разпоредби за прилагане на принципа на равното третиране по отношение на:

Тя също така съдържа разпоредби за осигуряването на по-голяма ефективност на такова прилагане чрез въвеждане на подходящи процедури“.

4

Член 2 от тази директива е озаглавен „Определения“ и в параграф 1 предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

5

Член 14 от посочената директива е озаглавен „Забрана за дискриминация“ и в параграф 1 предвижда:

„Не се допуска никаква дискриминация, пряка или непряка, основаваща се на пола, в публичния или частния сектор, включително публичните органи по отношение на:

[…]

6

Ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено на 18 юни 2009 г. (наричано по-нататък „Ревизираното рамково споразумение“), се съдържа в приложението към Директива 2010/18. Точки 15 и 16 от общите съображения на Рамковото споразумения гласят:

7

Клауза 1 от Рамковото споразумение е озаглавена „Цел и обхват“ и в точки 1 и 2 предвижда:

8

Клауза 2 от Рамковото споразумение за родителския отпуск е озаглавена „Родителски отпуск“ и има следното съдържание:

9

Клауза 3 от Рамковото споразумение е озаглавена „Условия и ред за прилагане“ и в точка 1 предвижда следното:

„Условията за ползване и подробните правила за прилагане на родителския отпуск се определят от закона и/или от колективните трудови договори в държавите членки, при спазване на минималните изисквания на настоящото споразумение. Държавите членки и/или социалните партньори могат, по-специално:

[…]“.

10

Клауза 6 от посоченото рамково споразумение е озаглавена „Завръщане на работа“ и в точка 1 гласи:

„С цел да се насърчи по-успешното съвместяване на професионалния и семейния живот, държавите членки и/или социалните партньори предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че при завръщане от родителски отпуск работниците могат да поискат промяна на работното си време и/или трудов ритъм за определен срок. Работодателите разглеждат тези искания и дават съответния отговор, като вземат под внимание както собствените си нужди, така и тези на своите служители.

Условията за прилагане на настоящия параграф се определят в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори и/или установената практика“.

11

Член 34, параграф 8 от Real Decreto Legislativo 2/2015, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley del Estatuto de los Trabajadores (Кралски законодателен декрет 2/2015 за одобрение на консолидирания текст на Закона за Статута на работниците) от 23 октомври 2015 г. (BOE бр. 255 от 24 октомври 2015 г., стр. 100224), в редакцията, приложима към момента на настъпване на фактите в главното производство (наричан по-нататък „Статутът на работниците“), гласи:

„Работникът има право да промени продължителността и разпределението на работното си време, за да упражни ефективно правото си на съвместяване на личния, семейния и професионалния живот в съответствие с условията на колективния трудов договор или на споразумението с работодателя като във всички случаи се спазват условията на колективния трудов договор.

[…]“.

12

Член 37, параграф 6 от Статута на работниците има следния текст:

„Този, който съгласно закона пряко полага грижи за дете на възраст до дванадесет години или за лице с увреждания, което не упражнява дейност срещу заплащане, има право на намаляване на дневното работно време най-малко с една осма и най-много с половината от неговата продължителност, съпроводено с пропорционално намаляване на заплатата.

Същото право се предоставя и на този, който трябва пряко да полага грижи за роднина до втора степен на кръвно родство или сватовство, който поради възрастта си, поради злополука или поради болест не може да се грижи сам за себе си и не упражнява дейност срещу заплащане.

[…]“.

13

Г‑н Ortiz Mesonero е назначен на работа от UTE Luz Madrid Centro, временно обединение на предприятията SICE SA, Urbalux SA, ImesAPI SA, Extralux SA и Citelum Ibérica SA, което е възложител на обществена поръчка за поддържане на електрическото осветление в град Мадрид (Испания). Спрямо сключения между двете страни трудов договор се прилага колективният трудов договор в металургичната промишленост в Мадрид.

14

Г‑н Ortiz Mesonero има две деца, родени съответно през 2010 г. и 2014 г. Съпругата му работи като адвокат.

15

В UTE Luz Madrid Centro се прилага режим на работа на смени, като за тази цел са организирани следните смени: сутрешна смяна от 7,15 ч. до 15,15 ч., следобедна смяна от 15,15 ч. до 23,15 ч., и нощна смяна от 23,15 ч. до 7,15 ч. Г‑н Ortiz Mesonero работи на ротационен принцип в тези три смени, като почива по два дни на седмица, които се променят в зависимост от изготвените от работодателя графици.

16

На 26 март 2018 г. г‑н Ortiz Mesonero поисква от UTE Luz Madrid Centro да може да работи само сутрешна смяна от понеделник до петък, запазвайки броя на часовете положен труд и без намаляване на заплатата, за да се грижи за децата си. Неговият работодател отхвърля това искане.

17

Г‑н Ortiz Mesonero обжалва по съдебен ред този отказ пред запитващата юрисдикция Juzgado de lo Social no 33 de Madrid (Съд по трудови и осигурителни спорове № 33 Мадрид, Испания).

18

Запиващата юрисдикция отбелязва, че г‑н Ortiz Mesonero е поискал да бъде включен в сутрешната смяна на основание член 34, параграф 8 от Статута на работниците. Тази разпоредба обаче не била приложена в нито едно споразумение между г‑н Ortiz Mesonero и неговия работодател, нито в колективния трудов договор в металургичната промишленост в Мадрид. При тези условия посочената юрисдикция решава в съответствие с испанския граждански процесуален кодекс — който дава право на съда да реши делото съгласно приложимите разпоредби, дори ако не са били правилно посочени от страните по спора — че искането на г‑н Ortiz всъщност било на основание член 37, параграф 6 от Статута на работниците.

19

Посочената разпоредба предвиждала само правото на работника на намаляване на нормалната продължителност на работното време и пропорционално намаляване на заплатата с цел съвместяването на семейния и професионалния живот.

20

Съгласно същата разпоредба не се предвиждала възможността работникът да поиска да работи по друг график, без да се намаляват работното време и заплатата му. Когато обаче производствената дейност се осъществява през времеви интервал, по-дълъг от часовете, които работникът трябва да отработи, съществувала възможността графикът на работа да се адаптира, за да се съвмести със семейните нужди, без да се намалява работното време на работника. В конкретния казус случаят с г‑н Ortiz Mesonero бил такъв, тъй като имало три смени на работа, в които той работи на ротационен принцип.

21

Запитващата юрисдикция посочва по-специално че съгласно статистическите данни, изготвени от Instituto Nacional de Estadística (Национален статистически институт, Испания) във връзка с преброяването на населението през 2011 г., 23,79 % от работещите жени намаляват работното си време с повече от месец, за да се грижат за децата си, докато при работещите мъже този процент е 2,05 %.

22

Запитващата юрисдикция посочва също така, че макар преюдициалният въпрос да се основава на факта, че приложимата правна уредба създава положение на основана на пола непряка дискриминация по отношение на работещите жени, обстоятелството, че в конкретния случай мъж, а не жена иска да промени работното си време, за да съвмести семейния и професионалния си живот, не може да означава, че този въпрос е хипотетичен. Всъщност, макар да е установено, че посочената национална правна уредба създава непряка дискриминация спрямо работещите жени, последиците от тази констатация се прилагали и за работещите мъже, които се позовават на правото на съвместяване на семейния и професионалния си живот.

23

Запитващата юрисдикция посочва и че установените от испанския законодател разпоредби относно съвместяването на семейния и професионалния живот са по-благоприятни от предвидените в клауза 2, параграф 2 от Рамковото споразумение за родителския отпуск. По-благоприятният им характер обаче не можел да обоснове обстоятелството, че националната правна уредба е в противоречие с принципа за равенството на половете.

24

Ето защо, като се позовава на решения на Съда от 30 септември 2010 г., Roca Álvarez (C‑104/09, EU:C:2010:561), от 20 юни 2013 г., Riežniece (C‑7/12, EU:C:2013:410), и от 16 юли 2015 г., Maïstrellis (C‑222/14, EU:C:2015:473), запитващата юрисдикция изпитва съмнения по въпроса дали член 37, параграф 6 от Статута на работниците представлява случай на непряка дискриминация спрямо работещите жени, които основно ползват родителски отпуск.

25

При тези обстоятелства Juzgado de lo Social no 33 de Madrid (Съд по трудови и осигурителни спорове № 33 Мадрид) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Недопустима ли е съгласно членове 8 ДФЕС, 10 ДФЕС и 157 ДФЕС, член 3 ДЕС, член 23 и член 33, параграф 2 от [Хартата], както и член 1 и член 14, параграф 1 от Директива [2006/54], разглеждани във връзка с Директива [2010/18], национална правна уредба като тази по член 37, параграф 6 от Статута на работниците, която поставя като условие за упражняване на правото на съвместяване на семейния и професионалния живот на работника, за да може той пряко да се грижи за малолетни или за членове на семейството на негова издръжка, работникът във всички случаи да намали нормалната продължителност на работното си време при съответното пропорционално намаление на заплатата?“.

26

В писменото си становище испанското правителство повдига възражение срещу явната недопустимост на преюдициалния въпрос.

27

От една страна, като се позовава на точка 43 от решение от 30 септември 2010 г., Roca Álvarez (C‑104/09, EU:C:2010:561), посоченото правителство поддържа, че макар да не може да се изключи, че правото по член 37, параграф 6 от Статута на работниците попада в обхвата на понятието за родителски отпуск по смисъла на Директива 2010/18, в акта за преюдициално запитване не е изложено съдържанието на националните разпоредби относно родителския отпуск и не са уточнени основанията, поради които това право трябвало да се счита за родителски отпуск по смисъла на посочената директива.

28

От друга страна, запитващата юрисдикция не обяснила връзката, която е установила между член 37, параграф 6 от Статута на работниците и член 1 и член 14, параграф 1 от Директива 2006/54, на които се позовава във въпроса си.

29

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 2 май 2019 г., Asendia Spain, C‑259/18, EU:C:2019:346, т. 15 и цитираната съдебна практика).

30

Ето защо необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правния контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малко да обясни фактическите хипотези, на които те се основават. Всъщност Съдът е оправомощен да се произнася по тълкуването на разпоредба от правото на Съюза само с оглед на фактите, които са му посочени от националната юрисдикция (решение от 2 mai 2019 г., Asendia Spain, C‑259/18, EU:C:2019:346, т. 17 и цитираната съдебна практика).

31

Запитващата юрисдикция трябва да посочи и конкретните причини, поради които има колебания относно тълкуването на някои разпоредби на правото на Съюза и счита за нужно да постави преюдициални въпроси на Съда. Освен това е необходимо запитващата юрисдикция да даде минимални разяснения относно причините да иска тълкуване именно на посочените от нея разпоредби на правото на Съюза, както и относно връзката, която установява между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо към разглеждания от нея спор (решение от 2 mai 2019 г., Asendia Spain, C‑259/18, EU:C:2019:346, т. 18 и цитираната съдебна практика).

32

Тези изисквания относно съдържанието на преюдициалното запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник на Съда, съгласно който преюдициалното запитване съдържа „кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите“, „съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби, и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика“, както и „изл[ожение на] причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство“.

33

В настоящия случай следва да се отбележи, че съгласно член 37, параграф 6 от Статута на работниците този, който съгласно закона пряко полага грижи за дете на възраст до дванадесет години или за лице с увреждания, което не упражнява дейност срещу заплащане, има право на намаляване на дневното работно време най-малко с една осма и най-много с половината от неговата продължителност, съпроводено с пропорционално намаляване на заплатата.

34

На първо място, що се отнася до прилагането на Директива 2010/18 в дело като главното производство, запитващата юрисдикция смята, че тази директива представлява гъвкава нормативна уредба, която трябва да бъде допълнена във всяка държава членка, и че съгласно член 34, параграф 8 и член 37, параграф 6 от Статута на работниците Кралство Испания е избрало да създаде минимална правна уредба, която може да бъде усъвършенствана посредством колективни или индивидуални трудови договори. Ето защо посочената юрисдикция счита, че правото на работника по член 37, параграф 6 от Статута на работниците попада в обхвата на понятието за родителски отпуск по смисъла на Директива 2010/18.

35

Тъй като по този начин запитващата юрисдикция е установила връзка между посочената директива и член 37, параграф 6 от Статута на работниците, отправеният въпрос не може да бъде отхвърлен като недопустим в частта относно Директива 2010/18.

36

На второ място, запитващата юрисдикция по същество посочва, че Директива 2010/18 трябва да се тълкува с оглед на принципа за равенство на мъжете и жените и на правото на семеен живот, закрепени в член 23 и в член 33, параграф 2 от Хартата. Ето защо в частта относно посочените разпоредби от Хартата преюдициалният въпрос трябва да се обяви за допустим.

37

На трето място, що се отнася до Директива 2006/54, запитващата юрисдикция счита, че член 37, параграф 6 от Статута на работниците води до непряка дискриминация спрямо работещите жени по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от посочената директива.

38

В това отношение следва да се отбележи, че за разлика от националната правна уредба, разглеждана по делата, по които са постановени решения от 30 септември 2010 г., Roca Álvarez (C‑104/09, EU:C:2010:561), и от 16 юли 2015 г., Maïstrellis (C‑222/14, EU:C:2015:473), посоченият член 37, параграф 6 представлява норма, която се прилага еднакво спрямо работещите мъже и жени.

39

Запитващата юрисдикция обаче не е посочила при наличието на такава еднакво приложима норма каква е конкретната неблагоприятна последица, претърпяна в дело като главното производство от работник от мъжки пол като г‑н Ortiz Mesonero, ако основаната на пол непряка дискриминация се прилага спрямо работещите жени.

40

Ето защо констатирането на непряка дискриминация спрямо работещите жени — ако се предположи, че съществува такава —, не се явява релевантно за решаването на спора в главното производство. Следователно в частта относно Директива 2006/54 поставеният въпрос е хипотетичен и на това основание трябва да се приеме за недопустим.

41

На последно място, запитващата юрисдикция посочва в своя въпрос и членове 8 ДФЕС, 10 ДФЕС и 157 ДФЕС, както и член 3 ДЕС.

42

Посочената юрисдикция обаче не уточнява нито мотивите, поради които си поставя въпроси относно тълкуването на посочените разпоредби, нито връзката, която е установила между тези разпоредби и националното законодателство, разглеждано по делото, с което е сезирана. Ето защо посочените разпоредби не следва да се тълкуват.

43

По изложените съображения следва да се установи, че от една страна, преюдициалният въпрос е допустим в частта относно Директива 2010/18 и член 23 и член 33, параграф 2 от Хартата, и от друга страна, той е недопустим в частта относно Директива 2006/54, членове 8 ДФЕС, 10 ДФЕС и 157 ДФЕС и член 3 ДЕС.

44

Запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали Директива 2010/18, както и член 23 и член 33, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че за да полага пряко грижи за малолетни или членове на своето семейство, които са на негова издръжка, работник има правото да намали нормалната продължителност на работното си време при пропорционално намаляване на неговата заплата, без да може, когато обичайният му режим на работа е на смени при променлив график, да се ползва от фиксиран график, като запази нормалната продължителност на работното си време.

45

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно клауза 1, точка 1 от Рамковото споразумение за родителския отпуск това споразумение определя минимални изисквания, предназначени да улеснят съвместяването на родителските и професионалните задължения на работещите родители, при спазване на националното законодателство, колективните трудови договори и/или установената практика.

46

Единствената разпоредба от Рамковото споразумение за родителския отпуск, която се отнася до промяната на работното време е клауза 6, точка 1, съгласно която държавите членки и/или социалните партньори предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че при „завръщане от родителски отпуск“ работниците могат да поискат промяна на работното си време и/или трудов ритъм за определен срок.

47

В настоящия случай г‑н Ortiz Mesonero, чийто обичаен режим на работа е на смени при променлив график, иска промяна на работното си време, за да може да работи при фиксиран график. От акта за преюдициално запитване не следва, че той се е завърнал от родителски отпуск по смисъла на клауза 6, точка 1 от Рамковото споразумение.

48

При тези условия следва да се отбележи, че нито Директива 2010/18, нито Рамковото споразумение за родителския отпуск съдържат разпоредба, която може да задължи държавите членки при подадена молба за родителски отпуск да предоставят на молителя правото да работи при фиксиран график, когато неговият обичаен режим на работа е на смени с променлив график.

49

Що се отнася до член 23 и член 33, параграф 2 от Хартата, е важно да се припомни, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата разпоредбите ѝ се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Член 6, параграф 1 ДЕС и член 51, параграф 2 от Хартата уточняват, че разпоредбите на последната не разширяват приложното поле на правото на Съюза извън определената в Договорите компетентност на Съюза.

50

В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че когато дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност (решение от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 22 и определение от 15 май 2019 г., Corte dei Conti и др., C‑789/18 и C‑790/18, непубликувано, EU:C:2019:417, т. 28).

51

В настоящия случай, доколкото от точки 40, 42 и 48 от настоящото решение следва, че нито Директива 2010/18, нито която и да било друга разпоредба, посочена в преюдициалния въпрос, са приложими към спора в главното производство, не се установява, че спорът се отнася до национална правна уредба, с която се прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата (вж. по аналогия определение от 15 май 2019 г., Corte dei Conti и др., C‑789/18 и C‑790/18, непубликувано, EU:C:2019:417, т. 29).

52

Ето защо не е необходимо да се тълкуват член 23 и член 33, параграф 2 от Хартата.

53

По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че Директива 2010/18 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага спрямо национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че за да полага пряко грижи за малолетни или членове на своето семейство, които са на негова издръжка, работник има правото да намали нормалната продължителност на работното си време при пропорционално намаляване на неговата заплата, без да може, когато обичайният му режим на работа е на смени с променлив график, да се ползва от фиксиран график, като запази нормалната продължителност на работното си време.

54

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 година за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага спрямо национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че за да полага пряко грижи за малолетни или членове на своето семейство, които са на негова издръжка, работник има правото да намали нормалната продължителност на работното си време при пропорционално намаляване на неговата заплата, без да може, когато обичайният му режим на работа е на смени с променлив график, да се ползва от фиксиран график, като запази нормалната продължителност на работното си време.