–

за г‑жа Rust-Hackner, г‑н M. Gmoser, г‑жа Plackner и KL, от N. Nowak, Rechtsanwalt,

–

за LK, от M. Poduschka, Rechtsanwalt,

–

за MJ и NI, от P. Mandl, Rechtsanwalt,

–

за Nürnberger Versicherung Aktiengesellschaft Österreich, UNIQA Österreich Versicherungen AG и Allianz Elementar Lebensversicherungs-Aktiengesellschaft, от P. Konwitschka, Rechtsanwalt,

–

за DONAU Versicherung AG Vienna Insurance Group, от D. Altenburger и G. Hoffmann, Rechtsanwälte,

–

за австрийското правителство, от J. Schmoll, в качеството на представител,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Garofoli, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от H. Tserepa-Lacombe, K.‑P. Wojcik и G. Braun, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 15, параграф 1 от Втора директива 90/619/ЕИО на Съвета от 8 ноември 1990 година за координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане, за предвиждането на разпоредби за улесняване на ефективното осъществяване на свободно предоставяне на услуги и за изменение на Директива 79/267/ЕИО (ОВ L 330, 1990 г., стр. 50), изменена с Директива 92/96/ЕИО на Съвета от 10 ноември 1992 г. (ОВ L 360, 1992 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 90/619“), на член 31 от Директива 92/96/ЕИО на Съвета от 10 ноември 1992 година за координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане и за изменение на директиви 79/267/ЕИО и 90/619/ЕИО (Трета директива за животозастраховането) (ОВ L 360, 1992 г., стр. 1), на член 35, параграф 1 и член 36 от Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането (ОВ L 345, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 192) и на член 185, параграф 1 и член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 2009 г., стр. 1).

2

Запитванията са отправени във връзка със седем спора — от които три са висящи пред Landesgericht Salzburg (Областен съд Залцбург, Австрия) и са между Nürnberger Versicherung Aktiengesellschaft Österreich (наричано по-нататък „Nürnberger“) и съответно г‑жа Barbara Rust-Hackner, г‑н Christian Gmoser и г‑жа Bettina Plackner, а четири са висящи пред Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Районен съд по търговски спорове Виена, Австрия) и са между KL и UNIQA Österreich Versicherungen AG (наричано по-нататък „UNIQA“), LK и DONAU Versicherung AG Vienna Insurance Group (наричано по-нататък „DONAU“), MJ и Allianz Elementar Lebensversicherungs-Aktiengesellschaft (наричано по-нататък „Allianz“), както и NI и Allianz — относно обхвата и преклузивния срок за упражняване на правото на отказ от договор за застраховка „Живот“.

3

Член 15, параграф 1 от Директива 90/619, отменена с Директива 2002/83, предвижда:

„Всяка държава членка предвижда титулярят на полица, който сключва индивидуален договор за застраховка „Живот“, да разполага със срок от 14 до 30 дни от датата, на която е бил информиран, че договорът е сключен, в който да се откаже от него.

Съобщението за отказ от титуляря на полица го освобождава от всякакво бъдещо задължение, произтичащо от този договор.

Останалите правни последици и условията за отказ се определят от правото, приложимо към договора, […] особено що се отнася до реда за уведомяване на титуляря на полицата, че договорът е сключен“. [неофициален превод]

4

Съображение 23 от Директива 92/96, също отменена с Директива 2002/83, гласи:

„като има предвид, че в рамките на единен застрахователен пазар потребителят ще има по-широк и разнообразен избор от застрахователни договори; че за да може да извлече максимална полза от това разнообразие и от нарасналата конкуренция, той трябва да разполага с необходимата информация, за да избере застрахователния договор, който най-добре отговаря на потребностите му; че предоставянето на информация е от голямо значение и поради това че срокът на действие на договора може да бъде много дълъг; че ето защо следва да бъде съгласуван минимум от разпоредби, за да се даде възможност на потребителя да получи ясна и точна информация за основните характеристики на предлаганите му продукти, както и за органите, пред които притежателите на полица, застрахованите лица и бенефициерите могат да подадат оплаквания“. [неофициален превод]

5

Член 31 от Директива 92/96 е предвиждал:

„1.   Преди да бъде сключен застрахователният договор, на титуляря на полица се предоставя най-малко информацията, включена в приложение II, част А.

[…]

4.   Подробните правила за прилагането на настоящия член и приложение II се определят от държавата членка на задължението“. [неофициален превод]

6

Приложение II към тази директива е било озаглавено „Информация за титулярите на полици“ и е гласяло:

„Информацията, посочена по-долу, която трябва да бъде съобщена на титуляря на полица преди сключването на договора (А) или по време на срока на действие на договора (Б), трябва да бъде предоставена по ясен и точен начин, писмено, на официалния език на държавата членка на задължението.

[…]

7

Съображения 46 и 52 от Директива 2002/83, отменена с Директива 2009/138, са гласели:

[…]

8

Член 35 от Директива 2002/83 е бил озаглавен „Срок за [отказ]“ и в параграф 1 е предвиждал:

„Всяка държава членка предвижда титулярят на полица, който сключва индивидуален договор за застраховка „Живот“, да разполага със срок от 14 до 30 дни от датата, на която той[…] е бил информиран[…], че договорът е сключен, в който да [се откаже от него].

[Изявлението за отказ] от титуляря на полица го[…] освобождава от всякакво бъдещо задължение, произтичащо от този договор.

Останалите правни действия и условия за [отказ] се определят от правото, приложимо към договора, както е определено в член [31], особено що се отнася до условията за уведомяване на титуляря на полица, че договорът е сключен“.

9

Член 36 от тази директива е бил озаглавен „Информация за титулярите на полици“ и е гласял:

„1.   Преди да бъде сключен договорът, на титуляря на полица се предоставя най-малко информацията, включена в приложение III, част А.

[…]

4.   Подробните правила за прилагането на настоящия член и приложение III се определят от държавата членка на задължението“.

10

Приложение III към посочената директива е било озаглавено „Информация за титулярите на полици“ и е гласяло:

„Информацията, посочена по-долу, която трябва да бъде съобщена на титуляря на полица преди сключването на договора (А.) или по време на срока на действие на договора (Б.), трябва да бъде предоставена по ясен и точен начин, писмено, на официалния език на държавата членка на задължението.

[…]

A. Преди сключване на договора

11

Съображение 79 от Директива 2009/138 гласи:

„В условията на вътрешен застрахователен пазар потребителите разполагат с по-голям и разнообразен избор от договори. За да могат потребителите да извлекат максимална полза от това разнообразие и от увеличената конкуренция, преди сключването на договора и по време на неговия срок те следва да имат достъп до цялата необходима информация, която им позволява да изберат договора, който най-пълно удовлетворява потребностите им“.

12

Член 185 от споменатата директива е озаглавен „Информация за титулярите на полица“ и предвижда:

„1.   Преди да бъде сключен животозастрахователният договор, на титуляря на полица се предоставя най-малко информацията съгласно параграфи 2—4.

[…]

3.   Предоставя се следната информация за задължението:

[…]

[…]

6.   Информацията, посочена в параграфи 2—5, се предоставя по ясен и точен начин, писмено, на официалния език на държавата членка на задължението.

[…]

8.   Подробните правила за прилагането на параграфи 1—7 се определят от държавата членка на задължението“.

13

Член 186 от споменатата директива е озаглавен „Срок за отказ“ и в параграф 1 гласи:

„Държавите членки предвиждат титулярите на полици, които сключват индивидуален договор за застраховка „живот“, да разполагат със срок между 14 и 30 дни от датата, на която те са били информирани, че договорът е сключен, в който да се откажат от договора.

[Изявлението] за отказ от титулярите на полица ги освобождава от всякакво бъдещо задължение, произтичащо от този договор.

Останалите правни последици и условия за отказ се определят от правото, приложимо към договора, особено що се отнася до условията за информиране на титуляря на полица, че договорът е сключен“.

14

Член 165a от Bundesgesetz über den Versicherungsvertrag (Закон за застрахователните договори) от 2 декември 1958 г. (BGBl. 2/1959, наричан по-нататък „VersVG“) в редакцията му, в сила от 1 януари 1997 г. до 30 септември 2004 г., гласи:

„(1)   Титулярят на полица има право да се откаже от договора в рамките на две седмици от сключването му. Ако застрахователят предоставя временно покритие, той има право на премия за съответния период на покритието.

(2)   Ако застрахователят не изпълни задължението си за съобщаване на своя адрес (член 9a, параграф 1, точка 1 от [Bundesgesetz über den Betrieb und die Beaufsichtigung der Vertragsversicherung (Versicherungsaufsichtsgesetz) (Федерален закон за функционирането и надзора на застрахователните договори) (Закон за застрахователния надзор) от 18 октомври 1978 г. (BGBl. 569/1978)], срокът за отказ съгласно параграф 1 не започва да тече, докато този адрес не стане известен на титуляря на полица.

(3)   Предходните параграфи не се прилагат към групови застрахователни договори и към договори с максимален срок от шест месеца“.

15

Член 165а от VersVG в редакцията му, в сила от 1 януари 2007 г. до 30 юни 2012 г., предвижда:

„(1)   Титулярят на полица има право да се откаже от договора в рамките на 30 дни от сключването му. Ако застрахователят предоставя временно покритие, той има право на премия за съответния период на покритието.

(2)   Ако застрахователят не изпълни задължението си за съобщаване на своя адрес (член 9a, параграф 1, точка 1 от Федералния закон за функционирането и надзора на застрахователните договори), срокът за отказ съгласно параграф 1 не започва да тече, докато този адрес не стане известен на титуляря на полица.

(3)   Предходните параграфи не се прилагат към групови застрахователни договори и към договори с максимален срок от шест месеца“.

16

Член 165а от VersVG в редакцията му, в сила от 1 юли 2012 г. до 31 декември 2015 г., гласи:

„(1)   Титулярят на полица има право да се откаже от договора в рамките на 30 дни от датата, на която е информиран за сключването му. Ако застрахователят предоставя временно покритие, той има право на премия за съответния период на покритието.

(2)   Ако застрахователят не изпълни задължението си за съобщаване на своя адрес (член 9a, параграф 1, точка 1 от Федералния закон за функционирането и надзора на застрахователните договори), срокът за отказ съгласно параграф 1 не започва да тече, докато този адрес не стане известен на титуляря на полица.

(2a)   Ако титулярят на полицата е потребител (член 1, параграф 1, точка 2 от Konsumentenschutzgesetz (Закон за защита на потребителите) от 8 март 1979 г. (BGBl. 140/1979), срокът за отказ съгласно параграфи 1 и 2 започва да тече едва когато той бъде уведомен и за правото на отказ.

(3)   Предходните параграфи не се прилагат към групови застрахователни договори и към договори с максимален срок от шест месеца“.

17

Член 176 от VersVG в редакцията му, публикувана в BGBl. 509/1994, предвижда:

„(1)   Застрахователят възстановява произтичащата от застраховката откупна стойност, ако „капиталова застраховка „Живот“, отнасяща се за случай на смърт, е сключена така, че възникването на задължението на застрахователя за плащане на договорения капитал е сигурно, се отменя с отказ, прекратяване или оспорване.

[…]

(3)   Откупната стойност следва да се изчисли съгласно признатите актюерски правила въз основа на счетоводните принципи за изчисляване на премията за края на текущия застрахователен период, като текуща застрахователна стойност. Остатъкът от премията се приспада от откупната стойност.

Застрахователят има право на приспадане само ако това е уговорено и уместно“.

18

Член 9а от Федералния закон за функционирането и надзора на застрахователните договори в редакцията му, в сила от 1 август 1996 г. до 9 декември 2007 г., гласи:

„(1)   При сключване на застрахователен договор относно риск в рамките на страната, преди да подаде изявлението си за сключване на договора, титулярят на полица следва да бъде информиран писмено за:

[…]

19

Член 9 от Федералния закон за функционирането и надзора на застрахователните договори в редакцията му, в сила от 10 декември 2007 г. до 31 декември 2015 г., гласи:

„(1)   При сключване на застрахователен договор относно риск в рамките на страната, преди да подаде изявлението си за сключване на договора, титулярят на полица следва да бъде информиран писмено за:

[…]

20

Г‑жа Rust-Hackner, г‑н Gmoser и г‑жа Plackner са сключили всеки поотделно с Nürnberger договор за застраховка „Живот“, свързан с инвестиционни фондове. Съгласно преюдициалните запитвания във всеки един от тези договори се съдържа информация, че евентуален отказ от договора за застраховка е валиден само ако е направен в писмена форма.

21

Г‑жа Rust-Hackner прекратява договора си за застраховка „Живот“ на 14 март 2017 г. На 23 май 2017 г. тя прави изявление за отказ от договора с мотива, че Nürnberger ѝ е предоставило погрешна информация относно правото на отказ.

22

През 2010 г. г‑н Gmoser откупува договора, който е сключил през 1998 г. На 3 май 2017 г. той прави изявление за отказ от договора също с мотива, че му е била предоставена погрешна информация относно правото на отказ.

23

На 27 май 2017 г. г‑жа Plackner прави изявление за отказ от сключения от нея през 2000 г. и все още действащ договор, като изтъква същия мотив.

24

Австрийският първоинстанционен съд уважава исканията на г‑жа Rust-Hackner, г‑н Gmoser и г‑жа Plackner, като осъжда Nürnberger да върне всички платени вноски, ведно с лихвите, поради неоснователно обогатяване. Този съд всъщност приема, че тъй като австрийското право не предвижда изискване за писмена форма на отказа, Nürnberger е предоставило на титулярите на полици погрешна информация. Видно от решение от 19 декември 2013 г., Endress (C‑209/12, EU:C:2013:864), погрешната информация се равнява на липса на информация, поради което според този съд преклузивният срок за упражняване на правото на отказ все още не е започнал да тече и това право може да се упражни без ограничения във времето, включително след прекратяването на договора.

25

Решението е обжалвано пред Landesgericht Salzburg (Областен съд Залцбург), който иска да се установи дали информация — която, въпреки че изисква изявлението за отказ да бъде в писмена форма, не въвежда в заблуждение титуляря на полица относно съществуването на правото му на отказ от договора — би могла все пак да се счита за погрешна с оглед на член 15, параграф 1 от Директива 90/619 и дали в такъв случай упражняването на правото на отказ е неограничено във времето.

26

Този съд отбелязва по-специално, че предоставената в случая информация отговаря на правните изисквания, тъй като посочва правилно срока за упражняване на правото на отказ, и титулярят на полица следователно е бил уведомен за това си право. Освен това според този съд писмената форма не е забранена от австрийското право, а цели защита на правната сигурност в интерес включително и на самия титуляр на полица. Освен това изискването за писмена форма на отказа по принцип не би могло да попречи на титуляря на полица да се откаже от договора в предвидения за това срок.

27

Ето защо с оглед както на решение от 19 декември 2013 г., Endress (C‑209/12, EU:C:2013:864), така и на целта, преследвана с предоставянето на информация и посочена в съображение 23 от Директива 92/96, Landesgericht Salzburg (Областен съд Залцбург) иска да се установи дали тълкуване на австрийското право в съответствие с посочената директива изисква да се приеме, че при тези обстоятелства титулярят на полица може да упражни правото си на отказ без ограничение във времето.

28

Освен това по дела C‑355/18 и C‑356/18 този съд иска да се установи и дали може да се направи изявление за отказ от договор за застраховка „Живот“ поради погрешна информация относно правото на отказ и след едностранното прекратяване на този договор (и откупуването му) от титуляря на полица.

29

Всъщност, след като бъде прекратен и след като бъдат изпълнени свързаните с това взаимни престации, договорът за застраховка „Живот“ не предвижда бъдещо задължение, от което титулярят на полица би могъл да се освободи по смисъла на член 15, параграф 1 от Директива 90/619. Освен това отказ след прекратяване на договор за застраховка „Живот“ би предоставил на титуляря на полица възможност за извършване на спекулативни сделки в ущърб на застрахователното предприятие и на застрахованите, без да спомага така за постигането на целта за защита на потребителите.

30

При тези обстоятелства Landesgericht Salzburg (Областен съд Залцбург) решава да спре производството и да постави по дела C‑355/18 и C‑356/18 следните два преюдициални въпроса, а по дело C‑357/18 само първия от тях:

31

За целите на преюдициалното запитване по дело C‑479/18 Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Районен съд по търговски спорове Виена) съединява четири висящи пред него дела, като ги нарича „дела A, B, C и D“.

32

Страни по дело A са KL и UNIQA. KL сключва с предшественика на UNIQA договор за застраховка „Живот“ за периода от 1 август 1997 г. до 1 август 2032 г. С формуляра, с който е отправено предложението за сключване на договора, на KL е предоставена информация, че отказ от договора е валиден само в писмена форма.

33

На 24 октомври 2017 г. KL уведомява UNIQA, че се отказва от действието на договора си за застраховка. Тъй като последното не приема изрично отказа, KL иска връщане на всички платени премии без рисковите разходи, ведно с лихвите.

34

Страни по дело B са LK на DONAU. LK сключва с DONAU договор за застраховка „Живот“ за периода от 1 декември 2003 г. до 1 декември 2022 г. Преди сключването на договора на LK не е предоставена информация относно правото на отказ.

35

На 4 януари 2018 г., след като през 2013 г. вече е прекратила този си договор за застраховка и е получила откупната му стойност, LK уведомява DONAU, че се отказва от действието на същия договор поради непредоставянето ѝ на достатъчно информация относно правото на отказ. Тъй като DONAU не ѝ отговаря, LK предявява искане за връщане на всички платени премии без рисковите разходи, ведно с лихвите, след приспадане на вече получената от нея през 2013 г. откупна стойност.

36

Страни по дело C са MJ и Allianz, а по „дело D“ — NI и Allianz. MJ и NI са сключили поотделно договор за застраховка „Живот“ с Allianz за периода от 1 декември 2011 г. до 1 декември 2037 г. С формуляра, с който им е било отправено предложение за сключване на тези договори, Allianz е информирало MJ и NI, че имат право да се откажат „писмено“ от договора.

37

През 2017 г. MJ и NI правят изявление за отказ от договорите си за застраховка. Тъй като Allianz не приема изрично отказа, MJ и NI предявяват искане за връщане на всички платени премии без рисковите разходи, ведно с лихвите.

38

Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Районен съд по търговски спорове Виена) припомня, че съгласно правото на Съюза условията за валидност на отказа, които същото не установява пряко, се уреждат от националното законодателство. Този съд отбелязва, че австрийското право не предвижда каквито и да било условия за особена форма за изявлението за отказ. Ето защо той иска да се установи, на първо място, дали срокът за упражняване на правото на отказ започва да тече и при предоставена погрешна информация относно режима за упражняване на това право. В това отношение посоченият съд иска да се установи дали в случая е уместно да се приложи съдебната практика по решение от 19 декември 2013 г., Endress (C‑209/12, EU:C:2013:864). В него Съдът приема, че когато не е предоставило никаква информация за правото на отказ на титуляр на полица, застрахователното предприятие не може да му противопостави факта, че срокът за упражняване на това право е изтекъл. Ето защо възниква въпросът дали това важи и в хипотезата, при която титулярят на полица е получил точна информация относно съществуването на правото на отказ и срока за упражняването му, но погрешна информация относно необходимостта от подаване за целта на писмено изявление.

39

На второ място, Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Районен съд по търговски спорове Виена) иска да се установи дали във всички случаи и независимо от съобщената от застрахователното предприятие погрешна информация срокът за отказ от договора започва да тече от момента, когато титулярят на полица действително е узнал, че има право на отказ. Утвърдителен отговор би бил обоснован, ако единствената цел на приложимото към случая право на Съюза е да гарантира, че титулярят на полица познава правата си и следователно може да ги упражни. Това обаче не би било така, ако правото на отказ има за цел да насърчи изпълнението на задълженията на застрахователните предприятия за предоставяне на информация.

40

На трето място, по отношение на дело B, по което LK е прекратила договора си за застраховка „Живот“ и е получила откупната му стойност, поради което и всички нейни бъдещи задължения по този договор са отпаднали, запитващата юрисдикция иска да се установи и дали правото на отказ не е във всички случаи погасено, след като единствената му цел е да освободи титуляря на застрахователната полицата от всички бъдещи договорни задължения.

41

На четвърто място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали при отказ поради късно предоставяне на информация относно режима за упражняване на това право титулярят на полица може да претендира само за изплащане на откупната стойност на договора, или, обратно, за връщане на всички платени от него суми след приспадане на вноските за периода, през който е бил застрахован. В това отношение запитващата юрисдикция счита, че правото на отказ би било безсмислено, ако титулярят на полица не би могъл да получи след него само откупната стойност.

42

Накрая, Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Районен съд по търговски спорове Виена) иска по същество да се установи дали общият давностен срок от три години може да се приложи и по отношение на упражняването на правото на възнаградителни лихви при връщане на недължимо платеното, ограничавайки така размера на тези лихви до отнасящата се до този тригодишен период част.

43

Запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно практиката на Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) гарантирането на съответствието на член 165, параграф 2 от VersVG с правото на Съюза налага тълкуване на тази разпоредба в смисъл, че погрешна информация относно правото на отказ се равнява на липса на информация и че предоставя възможност на титуляря на полица да упражни правото си на отказ без ограничения във времето.

44

При тези обстоятелства Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Районен съд по търговски спорове Виена) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

45

На 22 юни 2018 г. председателят на Съда съединява дела C‑355/18—C‑357/18 за целите на писмената и устната фаза на производство и на съдебното решение. С решение на Съда от 26 февруари 2019 г. тези три дела са съединени с дело C‑479/19 за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

46

С акт, постъпил в секретариата на Съда на 22 ноември 2019 г., Nürnberger, UNIQA и Allianz искат възобновяване на устната фаза на производството.

47

В подкрепа на исканията си те твърдят, първо, че решението от 11 септември 2019 г., Romano (C‑143/18, EU:C:2019:701), постановено два месеца след произнасяне на заключението на генералния адвокат по делото, би трябвало да може да бъде обсъдено от заинтересованите лица, второ, че изложените в точка 51 от заключението доводи относно изискванията за форма на изявлението за отказ са нови и също трябва да бъдат подложени на дискусия и трето, че някои основни аспекти от споменатото заключение са критикувани в австрийската и швейцарската правна доктрина, що се отнася по-специално до въпроса каква част от застрахователните премии трябва да бъдат изплатени в случай на прекратяване на договора за застраховка.

48

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник на Съда не предвиждат възможност за заинтересованите субекти по член 23 от Статута да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат (решения от 6 март 2018 г., Achmea, C‑284/16, EU:C:2018:158, т. 26 и от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на Дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 61).

49

От друга страна, съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от изложените от генералния адвокат мотиви към него. Поради това несъгласието на заинтересован субект със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решения от 6 март 2018 г., Achmea, C‑284/16, EU:C:2018:158, т. 27 и от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на Дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 62).

50

Независимо от това във всеки един момент след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството в съответствие с член 83 от Процедурния правилник, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от заинтересованите субекти.

51

В случая обаче след изслушване на генералния адвокат Съдът намира, че от отправената до него молба за възобновяване на устната фаза на производството не се установява нов факт, който да е от решаващо значение за бъдещото му решение по тези дела. Що се отнася по-специално до решение от 11 септември 2019 г., Romano (C‑143/18, EU:C:2019:701), същото се отнася до тълкуване на член 4, параграф 2, член 5, параграф 1, член 6, параграф 1, втора алинея, второ тире, параграф 2, буква в) и параграф 6, както и на член 7, параграф 4 от Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (ОВ L 271, 2002 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 183), която директива няма каквато и да било връзка с разглежданите тук дела.

52

Освен това Съдът счита, че след приключване на писмената и устната фаза на производството разполага с всички необходими данни, за да отговори на поставените му въпроси, без при това да се налага да взема предвид доводи като посочените в точка 47 от настоящото решение, които не са били обсъдени от заинтересованите субекти.

53

При тези обстоятелства няма основание да се разпореди възобновяване на устната фаза на производството.

54

Г‑жа Rust‑Hackner, г‑н Gmoser и г‑жа Plackner, що се отнася до третия и петия въпрос по дело C‑479/18, Allianz и UNIQA, оспорват компетентността на Съда да отговори на въпроси, които се отнасят само до националното право. Всъщност според тях, от една страна, уредбата относно режима за упражняване на правото на отказ би трябвало да се приема от държавите членки. От друга страна, приложимото австрийско право е предвидило конкретно задължение за застрахователните предприятия да информират — преди сключването на договора за застраховка и в писмена форма — титулярите на полици относно обстоятелствата, при които могат да прекратят едностранно договора или да се откажат от него.

55

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че действително, както изтъква и генералният адвокат в точки 23—25 от заключението си, член 15, параграф 1, трета алинея от Директива 90/619 и член 31, параграфи 1 и 4 във връзка с част A, буква a.13 от приложение II към Директива 92/96 предоставят на държавите членки отговорността за приемане на правната уредба на режима за упражняване на правото на отказ, както и за съобщаване по-специално на свързаната с упражняването на това право информация. Съдът обаче вече е имал възможност да уточни, че при приемането на тази правна уредба държавите членки са длъжни да осигурят полезното действие на споменатите директиви предвид целта на тези директиви (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2013 г., Endress, C‑209/12, EU:C:2013:864, т. 23 и цитираната съдебна практика).

56

В случая Съдът е компетентен да отговори на поставените му по разглежданите дела въпроси, тъй като от него се иска да тълкува приложимите разпоредби от правото на Съюза.

57

Г‑жа Rust-Hackner, г‑н Gmoser и г‑жа Plackner оспорват допустимостта на преюдициалните запитвания по дела C‑355/18—C‑357/18 с мотива, че актовете за преюдициално запитване не представят достатъчно подробно националната правна уредба съгласно изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда.

58

В това отношение следва да се отбележи, че поставените по тези дела преюдициални въпроси се отнасят пряко до тълкуването на разпоредби от правото на Съюза и че с тези си въпроси запитващата юрисдикция иска да получи разяснения относно пределите на компетентност на държавите членки за приемане на правна уредба относно режима за упражняване на предвиденото в тези разпоредби право на отказ. При тези обстоятелства изложението на националната правна уредба в посочените актове за преюдициално запитване по никакъв начин не пречи нито на Съда, нито на заинтересованите лица да разберат тези въпроси, както и контекста, в който те са поставени.

59

Следователно преюдициалните запитвания са допустими.

60

С единствения въпрос по дело C‑357/18 и с първия въпрос по дела C‑355/18, C‑356/18 и C‑479/18 запитващите юрисдикции искат по същество да се установи дали член 15, параграф 1 от Директива 90/619, във връзка с член 31 от Директива 92/96, член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185, параграф 1 във връзка с член 186, параграф 1 от Директива 2009/138, трябва да се тълкуват в смисъл, че срокът за упражняване на правото на отказ от договор за застраховка „Живот“ започва да тече от момента, когато титулярят на полица е бил информиран, че договорът е сключен, дори и когато предоставената му от застрахователното предприятие информация или не уточнява, че приложимото към договора национално право не предвижда каквото и да било изискване за форма за упражняването на правото на отказ, или посочва изисквания за форма, които в действителност приложимото към договора национално право не предвижда.

61

За да се отговори на тези въпроси, най-напред следва да се отбележи, че посочените разпоредби от правото на Съюза, приложими ratione temporis към споровете в главните производства, по същество предвиждат, от една страна, че титуляр на полица, който сключва индивидуален договор за застраховка „Живот“, разполага със срок от 14 до 30 дни от момента, когато е бил информиран, че договорът е сключен, в който да се откаже от него, като отказът го освобождава от всякакво бъдещо задължение по този договор, и от друга страна, че останалите правни последици и условия за отказ се определят от правото, приложимото към договора, особено що се отнася до условията на информиране на титуляря на полица, че договорът е сключен.

62

В това отношение, както бе посочено в точка 55 от настоящото решение, Съдът вече е имал възможност да уточни, че държавите членки несъмнено имат право да приемат правна уредба относно режима за упражняване на правото на отказ и че поради самото си естество този режим може да включва ограничения на правото на отказ. При приемането на тази правна уредба държавите членки са длъжни да осигурят полезното действие на директиви 90/619 и 92/96, като вземат предвид целта им.

63

По отношение на целта на посочените директиви следва да се припомни, че съгласно съображение 23 от Директива 92/96 „в рамките на единен застрахователен пазар потребителят ще има по-широк и разнообразен избор от застрахователни договори“ [неофициален превод]. Същото съображение предвижда и че „за да извлече максимална полза от това разнообразие и от нарасналата конкуренция, [въпросният потребител] трябва да разполага с необходимата информация, за да избере застрахователния договор, който най-добре отговаря на потребностите му“ [неофициален превод]. Накрая, в посоченото съображение се уточнява, че „това изискване за предоставяне на информация придобива още по-голямо значение, като се знае, че срокът на задължението може да бъде много дълъг“ [неофициален превод] (решение от 19 декември 2013 г., Endress, C‑209/12, EU:C:2013:864, т. 24).

64

С оглед постигането на посочената цел за информиране член 31, параграф 1 във връзка с част А, точка a.13 от приложение II към Директива 92/96 предвижда, че на титуляря на полица трябва да бъдат съобщени „най-малко“„[п]равилата за упражняване на правото на отказ“, и то „[п]реди да бъде сключен договорът“ (решение от 19 декември 2013 г., Endress, C‑209/12, EU:C:2013:864, т. 25).

65

Предвид това Съдът стига до извода, че национална разпоредба, съгласно която правото на титуляря на полица да се откаже от договора, се погасява в момент, в който той не е бил уведомен за това право, застрашава постигането на основната цел на директиви 90/619 и 92/96, а следователно и полезното им действие.

66

Изложените съображения са приложими и по отношение на директиви 2002/83 и 2009/138, чиито съответни съображения 52 и 79 предвиждат по същество същите цели.

67

Ето защо, на първо място, когато титуляр на полица не е получил никаква информация относно самото съществуване на правото на отказ, предвиденият за упражняването на това право преклузивен срок не може да започне да тече.

68

Всъщност, ако не е осведомен за правото на отказ, титулярят на полица не би могъл да го упражни (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2013 г., Endress, C‑209/12, EU:C:2013:864, т. 27).

69

Освен това застрахователното предприятие не би могло да се позовава на съображения за правна сигурност, за да избегне последиците от собственото си неизпълнение на произтичащото от правото на Съюза изискване да предостави точно определена информация, включително относно правото на титуляря на полица да се откаже от договора (решение от 19 декември 2013 г., Endress, C‑209/12, EU:C:2013:864, т. 30).

70

На второ място, следва да се припомни, че титулярят на полица не само трябва да бъде информиран за съществуването на правото на отказ, а съгласно точка a.13, част A от приложение II към Директива 92/96, точка a.13, част A от приложение III към Директива 2002/83 и член 185, параграф 3, буква й) и параграф 6 от Директива 2009/138 трябва да получи по-специално информация относно режима за упражняване на това право, която да е представена по ясен и точен начин, писмено.

71

Следователно от приложимите разпоредби от споменатите директиви ясно личи, че със същите се цели титулярят на полица да получи точна информация, що се отнася до правото му на отказ (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2013 г., Endress, C‑209/12, EU:C:2013:864, т. 25).

72

Информацията относно условията, свързани с формата на изявлението за отказ, трябва да бъде предоставена на титуляря на полица, тъй като по-специално му е необходима, за да може да упражни правото си на отказ. Такъв е по-специално случаят, когато националното право задължително налага такива условия на страните по договор за застраховка „Живот“. Всъщност изявление за отказ в различна от предвидената задължителна форма би могло да се счита за нищожно.

73

От предоставените на Съда преписки по делата е видно, че приложимото към главните производства австрийско право не обвързва упражняването на правото на отказ с каквото и да било условие за форма. От преписките по делата обаче не става ясно, че австрийското право допуска страните по договор за застраховка да предвидят условие за форма за упражняването на това право.

74

В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че ако австрийското право не допуска страните по застрахователния договор да уговарят особена форма за изявлението за отказ, не би било необходимо — за да се гарантира полезното действие на правото на отказ — да се изисква титулярят на полица задължително да е бил информиран, че това право може да бъде упражнено под каквато и да било форма. Всъщност в такъв случай титулярят на полица би имал основание да заяви на застрахователното предприятие намерението си да се откаже от договора в каквато и да било форма по свой избор, като следователно това предприятие не би могло да изисква особена форма за изявлението за отказ и така упражняването на предвиденото от законодателството на Съюза право на отказ не би било ограничено в каквото и да било отношение. И в този случай застрахователното предприятие би могло, разбира се, да информира титуляря на полица за липсата на изискване за форма по националното право.

75

Ако, напротив, страните по договора могат съгласно австрийското право да се отклонят от предвидената от него липса на форма, титулярят на полица би трябвало задължително да бъде информиран за свързаните с правото на отказ условия за форма.

76

От друга страна, независимо дали е задължителна или факултативна, информацията относно свързаните с правото на отказ условия за форма би трябвало, за да е точна, да е в съответствие с националното право или с уговорените между страните договорни клаузи при спазване на приложимото към договора право.

77

Ето защо информация — която е предоставена от застрахователно предприятие и съгласно която изявлението за отказ е подчинено на изискване за спазване на определени условия за форма — е погрешна, ако тези условия не са в съответствие с установените от приложимото право задължителни изисквания или с договорните клаузи, като запитващите юрисдикции следва да проверят наличието на такова съответствие.

78

При все това обаче, макар предоставянето на погрешна информация относно изискванията за форма на упражняване на правото на отказ на титуляря на полица действително да е възможно да въведе последния в заблуждение относно правото му на отказ и да може поради това да се приравни на липса на каквато и да било информация в това отношение (вж. по аналогия решение от 10 април 2008 г., Hamilton, C‑412/06, EU:C:2008:215, т. 35), не би могло все пак да се приеме, че всяка свързана с тези изисквания за форма грешка в информацията, предоставена от застрахователното предприятие на титуляря на полица, съответства на непредоставяне на информация.

79

В частност, ако дадена информация, макар и погрешна, не лишава титуляря на полица от възможността да упражни правото си на отказ по същество при същите условия като тези, от които би се възползвал, ако тя беше вярна, предоставянето на възможност на последния да се освободи от задълженията си по добросъвестно сключен договор би било непропорционално.

80

В такъв случай титулярят на полица всъщност е бил информиран за правото си на отказ, като е запазил възможността си да упражни това си право и да преразгледа задълженията, които е поел, което съответства на посочената в точки 63—66 от настоящото решение цел на директиви 90/619, 92/96, 2002/83 и 2009/138.

81

Запитващите юрисдикции следва да проверят дали в случаите на разглежданите от тях дела застрахователните предприятия са предоставили информация относно условията за формата на изявлението за отказ. Ако това е така, запитващите юрисдикции следва освен това да преценят дали информацията е била вярна, или пък е била погрешна до такава степен, че по обща преценка, която отчита по-специално националния законодателен контекст и фактите в главните производства, е лишила титулярите на полици от възможността да упражнят правото си на отказ по същество при същите условия като тези, от които биха се възползвали, ако информацията беше точна.

82

С оглед на изложеното на единствения въпрос по дело C‑357/18 и на първия въпрос по дела C‑355/18, C‑356/18 и C‑479/18 следва да се отговори, че член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96, член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185, параграф 1 във връзка с член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 трябва да се тълкуват в смисъл, че срокът за упражняване на правото на отказ от договор за застраховка „Живот“ започва да тече от момента, когато титулярят на полица е бил информиран, че договорът е сключен, дори и предоставената му от застрахователното предприятие информация:

83

С втория въпрос по дело C‑479/18 Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Районен съд по търговски спорове Виена) иска по същество да се установи дали член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 трябва да се тълкува в смисъл, че ако застрахователното предприятие не е дало на титуляря на полица информация относно правото му на отказ или пък му е дало информация, която е погрешна до такава степен, че го е лишила от възможността да упражни правото си на отказ по същество при същите условия като тези, от които би се възползвал, ако информацията беше вярна, срокът за упражняване на правото на отказ не започва да тече, дори и ако титулярят на полица е узнал по друг начин за съществуването на правото на отказ.

84

За да се отговори на този въпрос, следва да се отбележи, че нито член 15, параграф 1 от Директива 90/619, нито член 31 от Директива 92/96 изрично уточняват, че посочената в тези разпоредби информация трябва да бъде съобщена на титулярите на полица от застрахователните предприятия.

85

Както обаче Съдът вече е приел, правото на Съюза налага на застрахователното предприятие задължение да предостави на титуляря на полица точно определена информация, включително относно правото на титуляря на полица да се откаже от договора (решение от 19 декември 2013 г., Endress, C‑209/12, EU:C:2013:864, т. 30).

86

При тези условия обстоятелството, че титулярят на полица е узнал по друг начин вярното съдържание на информацията, която застрахователното предприятие е трябвало да му съобщи, не може да породи по отношение на срока за отказ същите правни последици, каквито би породило предоставянето ѝ от застрахователното предприятие в изпълнение на наложеното му в това отношение задължение.

87

Всъщност, най-напред, обратното би противоречало на споменатата в точка 71 от настоящото решение цел на Директива 2002/83 да се гарантира, че титулярят на полица ще получи вярна информация по-специално относно правото си на отказ, която, както бе уточнено в точка 85 от настоящото решение, трябва да му бъде предоставена от застрахователното предприятие.

88

По-нататък, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 65 от заключението си, обстоятелството, че титулярят на полица е узнал за правото си на отказ извън контекста на договорните си отношения със застрахователното предприятие, би могло да породи затруднения при доказването по-специално на момента на това узнаване, а следователно и при определянето на срока, в който трябва да бъде упражнено правото на отказ.

89

Накрая, както отбелязва Европейската комисия, освобождаването от задължението за предоставяне на информация със съображението, че титулярят на полица е узнал съдържанието ѝ по друг начин, не би насърчило застрахователното предприятие да изпълни задължението си за предоставяне на вярна информация на титуляря на полица.

90

С оглед на изложеното на втория въпрос по дело C‑479/18 следва да се отговори, че член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 трябва да се тълкува в смисъл, че ако застрахователното предприятие не е предоставило на титуляря на полица информация относно правото му на отказ или пък му е предоставило информация, която е погрешна до такава степен, че го е лишила от възможността да упражни правото си на отказ по същество при същите условия като тези, от които би се възползвал, ако информацията беше вярна, срокът за упражняване на правото на отказ не започва да тече, дори и титулярят на полица да е узнал по друг начин за съществуването на правото на отказ.

91

С втория въпрос по дела C‑355/18 и C‑356/18, както и с третия въпрос по дело C‑479/18 запитващите юрисдикции искат по същество да се установи дали член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 и член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 трябва да се тълкуват в смисъл, че след прекратяването на договора и изпълнението на всички произтичащи от него задължения, и по-специално след плащането от застрахователното предприятие на откупната стойност, титулярят на полица все още може да упражни правото си на отказ, ако приложимото по отношение на договора право не урежда правните последици от липсваща или погрешна информация относно правото на отказ.

92

За да се отговори на този въпрос, следва да се припомни, че съгласно член 15, параграф 1, втора алинея от Директива 90/619 и член 35, параграф 1, втора алинея от Директива 2002/83 изявлението за отказ от договора на титуляря на полица го освобождава от всякакво бъдещо задължение, произтичащо от този договор.

93

Ето защо изявлението за отказ в предвидените за това срокове от титуляря на полица го освобождава от всякакво бъдещо задължение, произтичащо от този договор, чието изпълнение застрахователното предприятие не може повече да изисква.

94

Тези разпоредби не уреждат нито условията, при които трябва да бъде направено изявлението за отказ, нито правните последици от отказа за евентуални предвидени от националното право задължения за застрахователното предприятие, сред които по-специално задължението за връщане.

95

Всъщност споменатите условия и правни последици не попадат в приложното поле на посочените разпоредби и съгласно член 15, параграф 1, трета алинея от Директива 90/619 и член 35, параграф 1, трета алинея от Директива 2002/83 се определят от приложимото към договора право.

96

Поради това тези разпоредби не могат да се тълкуват в смисъл, че налагат на държавите членки изискване да обусловят от етапа на изпълнение на договора за застраховка „Живот“ възможността за отказ от този договор или възникналите в резултат на направено в предвидения срок изявление за отказ от договора правни последици, като например евентуалното възникване на задължение за връщане. В този смисъл, като се има предвид мълчанието на австрийското право в това отношение, правото на отказ би могло да се упражни дори и след прекратяването на договора и след изпълнението на всички произтичащи от него задължения.

97

Противно на поддържаното в становищата на DONAU и на австрийското правителство, предложеното тълкуване на посочените разпоредби не би било в противоречие с решение от 10 април 2008 г., Hamilton (C‑412/06, EU:C:2008:215), в което Съдът приема, че правото на отказ по Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект (ОВ L 372, 1985 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 188) не може да се упражни, ако не съществува никакъв ангажимент. Споменатото решение се отнася всъщност до съответствието с посочената директива на национална разпоредба, която предвижда, че правото на отказ се погасява с изтичането на един месец от момента, в който страните по договора изцяло са изпълнили задълженията си по него. В главните производства обаче не се разглежда подобна разпоредба, тъй като австрийският законодател не е приел такава във връзка с договорите за застраховка „Живот“ (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2013 г., Endress,C‑209/12, EU:C:2013:864, т. 31).

98

С оглед на това на втория въпрос по дела C‑355/18 и C‑356/18, както и на третия въпрос по дело C‑479/18 следва да се отговори, че член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 и член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 трябва да се тълкуват в смисъл, че след прекратяването на договора и изпълнението на всички задължения по него, и по-специално след плащането от застрахователното предприятие на откупната стойност, титулярят на полица все още може да упражни правото си на отказ, ако приложимото към договора право не урежда правните последици от непредоставянето или от предоставянето на погрешна информация относно правото на отказ.

99

С четвъртия си въпрос Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Районен съд по търговски спорове Виена) иска по същество да се установи дали член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която застрахователното предприятие е длъжно да изплати на титуляр на полица, упражнил правото си на отказ, само откупната стойност.

100

За да се отговори на този въпрос, следва да се припомни, че както вече беше посочено в точки 61, 62 и 66 от настоящото решение, правни последици, които не са предвидени в споменатите разпоредби от правото на Съюза, се определят от приложимото към договора право и че при приемането на такива правни норми държавите членки са длъжни да гарантират полезното действие на директиви 90/619, 92/96, 2002/83 и 2009/138 с оглед на техните цели.

101

В това отношение, както вече беше посочено по същество в точка 63 от настоящото решение, целта на правото на отказ е да се позволи на титуляря на полица да избере отговарящия най-добре на потребностите му договор, а следователно и да му позволи да се откаже от договор, за който установи — след като вече го е сключил, но преди да изтече предвиденият за упражняването на правото му на отказ срок за размисъл — че не съответства на потребностите му.

102

Именно на изискването за гарантиране на такава свобода на избор отговарят разпоредбите на член 15, параграф 1, втора алинея от Директива 90/619, член 35, параграф 1, втора алинея от Директива 2002/83 и член 186, параграф 1, втора алинея от Директива 2009/138, съгласно които изявлението за отказ в предвидените за това срокове от титуляря на полица го освобождава от всякакво бъдещо задължение, произтичащо от този договор.

103

Всъщност, ако остава обвързан от договора и след отказа си от него, титулярят на полица би се въздържал да се възползва от правото си на отказ и по този начин би бил лишен от възможността да избере отговарящия най-добре на потребностите му договор.

104

За да се гарантира полезното действие на правото на отказ, другите правни последици от упражняването на правото на отказ, предвидени от приложимото за договора право, също трябва да бъдат от такова естество, че да не възпират титуляря на полица да упражни правото си на отказ.

105

В случая обаче, както е видно от акта за преюдициално запитване по дело C‑479/18, член 176 от VersVG в редакцията му, приложима към главните производства, по същество предвижда, че при отказ, прекратяване или оспорване на застраховка като в разглежданите в главните производства застрахователното предприятие трябва да възстанови произтичащата от застраховката откупна стойност.

106

Посочената разпоредба урежда по един и същи начин, от една страна, положението на титуляр на полица, който е приел, че договорът отговаря на потребностите му и е решил да не се възползва от правото си на отказ, но по други причини е решил да го прекрати, и от друга страна, положението на титуляр на полица, който, след като е установил, че договорът не отговаря на потребностите му, е упражнил правото си на отказ.

107

В този смисъл, като предвижда едни и същи правни последици по-специално при отказ и при прекратяване на договор, посочената разпоредба напълно лишава от полезно действие уреденото от правото на Съюза право на отказ.

108

Това тълкуване не противоречи по-специално на твърдението на Allianz, че ако титулярят на полица има право на връщане на изплатените суми, неблагоприятните финансови последици биха били поети преди всичко от застрахованите и че съгласно приетото от Съда в решение от 15 април 2010 г., E. Friz (C‑215/08, EU:C:2010:186) при късен отказ заинтересованото лице трябва да поеме част от риска.

109

Всъщност, от една страна, ако застрахователното предприятие му предостави вярна информация относно правото на отказ, титулярят на полица разполага само с относително кратък срок, за да упражни правото си на отказ, така че финансовите последици от евентуален отказ върху застрахованите могат да се считат за попадащи в общото управление на застрахованите рискове. Когато обаче отказът е извършен късно поради липса на информация или поради информация, която е била погрешна до такава степен, че е лишила титуляря на полица от възможността да упражни правото си на отказ по същество при същите условия като тези, от които би се възползвал, ако информацията беше вярна, би следвало, както бе припомнено в точка 69 от настоящото решение, самото застрахователно предприятие да поправи положението, създалото се поради собственото му неизпълнение на изискването, произтичащо от правото на Съюза, да предостави на титуляря на полица точно определена информация, включително относно правото му да се откаже от договора.

110

От друга страна, обхватът на решение от 15 април 2010 г., E. Friz (C‑215/08, EU:C:2010:186), както предвижда точка 24 от същото, е изрично ограничен до участието на потребител във фонд за недвижими имоти от затворен тип, учреден като гражданско дружество, и следователно като цяло не се отнася до алеаторни договори.

111

С оглед на изложеното на четвъртия въпрос по дело C‑479/18 следва да се отговори, че член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185, параграф 1 от Директива 2009/138 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че при упражняване на право на отказ от титуляр на полица застрахователното предприятие е длъжно да му изплати само откупната стойност.

112

С петия си въпрос Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Районен съд по търговски спорове Виена) иска по същество да се установи дали член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда тригодишен давностен срок, в който упражнил правото си на отказ титуляр на полица може да предяви правото си на възнаградителни лихви върху върнатите му като недължимо платени суми.

113

За да се отговори на този въпрос, следва да се отбележи, че посочените разпоредби от правото на Съюза, като предвиждат, че титуляр на полица, който е сключил индивидуален договор за застраховка „Живот“, разполага със срок от 14 до 30 дни от момента, когато е бил информиран, че договорът е сключен, за да се откаже от този договора, предоставят на този титуляр на полица право на отказ.

114

В този смисъл титулярят на полица придобива правото да се откаже от договора за застраховка „Живот“ единствено поради обстоятелството че е сключил този договор, а съобщаването му от застрахователното предприятие на условията за упражняване на това право само слага начало на преклузивния срок.

115

Видно от предоставената на Съда преписка по дело C‑479/18, австрийското право — което е приложимо към разглежданите в главното производство договори и с което се цели последиците от отказа да бъдат уредени в съответствие с посочените разпоредби от правото на Съюза — предвижда, от една страна, че упражняването на правото на отказ води до задължение за възстановяване на извършените плащания, а от друга страна, че върху подлежащите на възстановяване суми се начисляват възнаградителни лихви. Освен това правото на такива лихви се погасява с изтичането на тригодишен срок, като този срок всъщност е предвиденият от Allgemeines Bürgerliches Gesetzbuch (Гражданския кодекс) общ давностен срок за вземания за просрочени годишни плащания.

116

Тъй като обаче се отнася само до възнаградителните лихви, този срок не засяга пряко правото на титуляря на полица да се откаже от договора.

117

Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Районен съд по търговски спорове Виена) следва все пак да провери дали прилагането на давностен срок за упражняването на правото на възнаградителни лихви може да постави под въпрос ефективността на самото признато на титуляря на полица от разпоредбите на правото на Съюза право на отказ.

118

В това отношение следва да се приеме, от една страна, че както Съдът вече е отбелязал, застрахователните договори са сложни от правна гледна точка финансови продукти, които могат значително да се различават според застрахователя, който ги предлага, и да налагат съществени и евентуално дългосрочни финансови задължения (решение от 19 декември 2013 г., Endress, C‑209/12, EU:C:2013:864, т. 29).

119

Ако при тези обстоятелства фактът, че натрупалите се от повече от три години лихви се погасяват по давност, може да накара титуляря на полица да не упражни правото си на отказ, и то въпреки че договорът не отговаря на потребностите му, такъв срок би могъл да засегне посоченото право, тъй като по-специално титулярят на полица не е бил вярно информиран за условията на упражняване на посоченото право.

120

От друга страна, следва да се подчертае, че потребностите на титуляря на полица трябва да бъдат преценени към момента на сключването на договора, без да се отчитат печалбите, които той може да извлече от късен отказ, тъй като такъв отказ би имал за цел не да защити свободата на избор на титуляря на полица, а да му позволи да получи по-голяма възвръщаемост, дори и печалба от разликата между действителната доходност от договора и процента на възнаградителните лихви.

121

С оглед на изложеното на петия въпрос по дело C‑479/18 следва да се отговори, че член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда тригодишен давностен срок, в който упражнил правото си на отказ титуляр на полица може да предяви правото си на възнаградителни лихви върху върнатите му като недължимо платени суми, при условие че определянето на такъв срок не поставя под въпрос ефективността на правото на отказ на титуляря на полица, като запитващата юрисдикция по дело C‑479/18 следва да провери дали това условие е изпълнено.

122

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: