–

за RO — от E. Martin-Vignerte и J. MacGuill, solicitors, C. Cumming, BL, и P. McGrath, SC,

–

за Minister for Justice and Equality, от M. Browne, G. Hodge, A. Joyce и G. Lynch, в качеството на представители, подпомагани от E. Duffy, BL, и de R. Barron, SC,

–

за румънското правителство, от L. Liţu и C. Canţăr, в качеството на представители,

–

за правителството на Обединеното кралство, от S. Brandon и C. Brodie, в качеството на представители, подпомагани от J. Holmes, QC, и de D. Blundell, barrister,

–

за Европейската комисия, от S. Grünheid, R. Troosters и M. Wilderspin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 50 ДЕС и на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамковото решение“).

2

Запитването е отправено в рамките на изпълнението в Ирландия на две европейски заповеди за арест, издадени от юрисдикции на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия срещу RO.

3

Член 50, параграфи 1—3 ДЕС предвижда:

„1.   Всяка държава членка може да реши, в съответствие със своите конституционни изисквания, да се оттегли от Съюза.

2.   Държавата членка, която реши да се оттегли, нотифицира за намерението си Европейския съвет. В съответствие с насоките, дадени от Европейския съвет, Съюзът договаря и сключва споразумение с тази държава, с което се определят редът и условията за нейното оттегляне, като се вземат предвид рамките на бъдещите ѝ отношения със Съюза. Това споразумение се договаря в съответствие с член 218, параграф 3 [ДФЕС]. Съветът сключва споразумението от името на Съюза, като действа с квалифицирано мнозинство след одобрение от Европейския парламент.

3.   Договорите престават да се прилагат спрямо засегнатата държава от датата на влизане в сила на споразумението за оттегляне, или при липса на такова, две години след нотификацията, посочена в параграф 2, освен ако Европейският съвет в съгласие със засегнатата държава членка не реши с единодушие да продължи този срок“.

4

Съображения 10 и 12 от Рамковото решение гласят:

[…]

5

Член 1 от Рамковото решение, озаглавен „Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ“, предвижда в параграфи 2 и 3:

„2.   Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.

3.   Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ДЕС]“.

6

Член 26 от Рамковото решение, озаглавен „Приспадане на срока на задържане в изпълняващата държава членка“, гласи в параграф 1:

„Издаващата държава членка трябва да приспадне срока на задържането въз основа на европейската заповед за арест от целия срок на задържане, който следва да бъде изтърпян в тази страна в резултат от постановяване на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане“.

7

Член 27 от Рамковото решение, озаглавен „Възможност за наказателно преследване за други престъпления“, предвижда в параграф 2:

„[…] лицето, което се предава, може да не бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за предходно престъпление, различно от това, за което се иска предаване“.

8

Член 28 от Рамковото решение урежда предаването или последващата екстрадиция към държава, различна от изпълняващата държава членка.

9

Рамковото решение е транспонирано в ирландския правен ред с European Arrest Warrant Act 2003 (Закон от 2003 г. за европейската заповед за арест).

10

Съдилищата на Обединеното кралство са издали две европейски заповеди за арест по отношение на RO, отправени към Ирландия.

11

Първата, издадена на 27 януари 2016 г., се отнася за убийство и палеж, за които се посочва, че са извършени на 2 август 2015 г. Втората, издадена на 4 май 2016 г., се отнася за изнасилване, за което се посочва, че е извършено на 30 декември 2003 г. За всяко от тези деяния се предвижда наказание доживотен затвор.

12

RO е бил арестуван и задържан под стража на 3 февруари 2016 г. От тази дата досега продължава задържането му под стража в тази държава членка въз основа на две европейски заповеди за арест, приети срещу него.

13

RO повдига възражения срещу предаването му на Обединеното кралство, основаващи се по-специално на оттеглянето на тази държава от Съюза и на член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), като посочва, че би могло да бъде подложен на нечовешко и унизително отношение, ако бъде лишен от свобода в затвор в Северна Ирландия.

14

Поради здравословното състояние на RO не е било възможно той да бъде изслушан преди 27 юли 2017 г.

15

След като разглежда твърденията на RO за отношението, на което може да бъде подложен в Северна Ирландия, с решение от 2 ноември 2017 г. High Court (Висш съд) приема, че е налице точна и актуална информация за условията на задържане в затвора „Мъгабри“, въз основа на която може да се смята, че поради уязвимото състояние на RO съществува реална опасност той да бъде подложен на нечовешко и унизително отношение. High Court (Висш съд) счита за необходимо с оглед на решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru (C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198), да поиска разяснения от органите на Обединеното кралство относно условията за задържане на RO, в случай че той бъде предаден.

16

На 16 април 2018 г. съдебният орган, издал разглежданите европейски заповеди за арест, а именно Laganside Court (Съд Лагансайд) в Белфаст (Северна Ирландия), предоставя информация за начина, по който администрацията, отговаряща за местата за лишаване от свобода в Северна Ирландия), ще предотврати опасността RO да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение в Северна Ирландия.

17

High Court (Висш съд) посочва, че отхвърля всяко от възраженията, повдигнати от RO срещу предаването му, с изключение на тези, които са свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза и на възражението, което се отнася до член 3 от ЕКПЧ, като счита, че той не може да се произнесе по тях, преди да получи отговор от Съда по няколко преюдициални въпроса.

18

High Court (Висш съд) припомня, че на 29 март 2017 г. Обединеното кралство е нотифицирало председателя на Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Съюза въз основа на член 50 ДЕС и че тази нотификация следва да доведе до оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, считано от 29 март 2019 г.

19

Същата юрисдикция посочва, че ако RO бъде предаден, той най-вероятно ще бъде все още в затвор в Обединеното кралство след тази дата.

20

High Court (Висш съд) отбелязва и че вероятно между Съюза и Обединеното кралство ще бъдат сключени споразумения за уреждане на отношенията между тези страни веднага след оттеглянето или в по-дългосрочен план в области като обхванатата от Рамковото решение.

21

Понастоящем обаче тази възможност остава несигурна и не е известно естеството на мерките, които ще бъдат предприети, по-специално относно компетентността на Съда да се произнесе по преюдициален въпрос.

22

High Court (Висш съд) посочва, че според Minister for Justice and Equality (министърът на правосъдието и равенството, Ирландия), следва да се прилага действащото към настоящия момент право, а не това, което би могло да съществува в бъдеще след оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза. От това според запитващата юрисдикция посоченият министър правилно е стигнал до извода, че предаването на RO се изисква въз основа на националното право, с което се привежда в изпълнение Рамковото решение.

23

Тази юрисдикция посочва, че напротив, според RO, предвид несигурността по отношение на правния режим, който ще съществува в Обединеното кралство след оттеглянето на тази държава членка от Съюза, не може да бъде гарантирано, че правата, от които се ползва по силата на правото на Съюза, могат на практика да бъдат прилагани като такива, поради което предаването му не трябва да се извършва.

24

Запитващата юрисдикция уточнява, че RO е установил четири аспекта от правото на Съюза, които теоретично биха могли да бъдат изтъкнати, а именно:

25

Според тази юрисдикция се поставя въпросът дали при евентуален спор по повод на един от тези четири аспекта и при липсата на мерки, които да предоставят компетентност на Съда да се произнася по преюдициални запитвания по тези аспекти, предаването на лице като RO води до значителен риск от несправедливост, а не до чисто теоретична опасност, поради което предаването му да не следва да се извършва.

26

При тези обстоятелства High Court (Висш съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

Запитващата юрисдикция е поискала настоящото преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 107 от Процедурния правилник на Съда.

28

В подкрепа на искането си тази юрисдикция изтъква факта, че заинтересованото лице понастоящем е задържано под стража в Ирландия единствено въз основа на европейските заповеди за арест, издадени от Обединеното кралство с цел провеждането на наказателно преследване и че предаването му на тази държава членка зависи от отговора на Съда. Запитващата юрисдикция подчертава, че нормалната процедура би продължила значително срока на задържане на заинтересованото лице, а то се ползва от презумпцията за невиновност.

29

В това отношение се установява, на първо място, че настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Рамковото решение, което е акт от областите, посочени в част трета, дял V от Договора за функционирането на ЕС, отнасящ се до пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Следователно запитването може да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство.

30

На второ място, що се отнася до критерия спешност, съгласно постоянната практика на Съда следва да се вземе предвид обстоятелството, че понастоящем заинтересованото лице не е на свобода и че продължаването на срока на задържането му зависи от изхода на спора в главното производство. Освен това положението на заинтересованото лице следва да се преценява към момента на изследване на искането за разглеждане на запитването по реда на спешното преюдициално производство (решение от 10 август 2017 г., Zdziaszek, C‑271/17 PPU, EU:C:2017:629, т. 72 и цитираната съдебна практика).

31

Впрочем в случая е безспорно, от една страна, че към тази дата е продължавало задържането под стража на RO в Ирландия, и от друга страна, че това положение зависи от решението, което ще бъде взето относно предаването му на Обединеното кралство, което е спряно в очакване на отговора на Съда по настоящото дело.

32

При тези обстоятелства на 11 юни 2018 г. по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат първи състав на Съда реши да уважи искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на преюдициалното запитване по реда на спешното преюдициално производство.

33

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 50 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че нотификацията от държава членка на намерението ѝ да се оттегли от Съюза в съответствие с този член води до това, че ако тази държава членка издаде европейска заповед за арест срещу дадено лице, изпълняващата държава членка трябва да откаже да изпълни тази европейска заповед за арест или да отложи изпълнението ѝ, като изчака да бъде уточнен правният режим, който ще се прилага в издаващата държава членка след нейното оттегляне от Съюза.

34

В това отношение е необходимо да се припомни, че както е видно от член 2 ДЕС, правото на Съюза почива на основополагащото схващане, че всяка държава членка споделя с всички останали държави членки и признава, че те споделят с нея поредица от общи ценности, на които се основава Съюзът. Това схващане предполага и обосновава съществуването на взаимно доверие между държавите членки относно признаването на тези ценности и следователно относно зачитането на правото на Съюза, което ги прилага (решения от 6 март 2018 г., Achmea, C‑284/16, EU:C:2018:158, т. 34 и от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 35).

35

Принципът на взаимно доверие между държавите членки изисква, що се отнася по-специално до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, от всяка от тези държави да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права (вж. в този смисъл решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 36).

36

От член 1, параграфи 1 и 2, и от съображения 5 и 7 от Рамково решение е видно по-конкретно че то има за цел да замести многостранната система за екстрадиция, установена с Европейската конвенция за екстрадиция от 13 декември 1957 г., със система за предаване между съдебните органи на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване, основана на принципа на взаимното признаване. Рамковото решение има за цел чрез въвеждането на посочената опростена и по-ефикасна система да улесни и ускори съдебното сътрудничество, за да допринесе за осъществяването на целта на Съюза да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки (решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 39 и 40).

37

Принципът на взаимно признаване намира приложение в член 1, параграф 2 от Рамковото решение, който прогласява правилото, че държавите членки са длъжни да изпълняват всяка европейска заповед за арест въз основа на този принцип и в съответствие с разпоредбите на Рамковото решение. Затова изпълняващите съдебни органи по принцип могат да откажат да изпълнят такава заповед само в предвидените в Рамковото решение изчерпателно изброени случаи на отказ за изпълнение, а за изпълнението на европейската заповед за арест не могат да се поставят други условия, освен изчерпателно уредените в това рамково решение. Следователно изпълнението на европейската заповед за арест е принципът, а отказът същата да бъде изпълнена е предвиден като изключение, което трябва да се тълкува стриктно (решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 41).

38

Затова в член 3 от Рамковото решение изрично са посочени случаите, при които не се допуска изпълнение на европейската заповед за арест, в членове 4 и 4а — случаите, при които може да се откаже нейното изпълнение, и в член 5 — гаранциите, които се предоставят от издаващата държава членка в особени случаи (решения от 10 август 2017 г., Tupikas, C‑270/17 PPU, EU:C:2017:628, т. 51 и от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 42).

39

Освен това Съдът е приел, че „при изключителни обстоятелства“ могат да се въведат ограничения в принципите на взаимно признаване и взаимно доверие между държавите членки (решения от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru, C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 82 и от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 43).

40

Съдът е признал, при определени условия, възможността за изпълняващия съдебен орган да прекрати въведената с Рамковото решение процедура по предаване, когато подобно предаване рискува да доведе до нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на издирваното лице (решения от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru, C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 104 и от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 44).

41

За тази цел Съдът се е позовал, от една страна, на член 1, параграф 3 от Рамковото решение, който предвижда, че то няма за последица изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, прогласени в членове 2 ДЕС и 6 ДЕС, а от друга страна, на абсолютния характер на основното право, гарантирано с член 4 от Хартата (решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 45).

42

За да прецени съществуването на реален риск лице, спрямо което е издадена европейска заповед за арест, да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение, изпълняващият съдебен орган трябва по-специално, подобно на запитващата юрисдикция в спора по главното производство, да поиска от издаващия съдебен орган в съответствие с член 15, параграф 2 от Рамковото решение да му предостави всякаква допълнителна информация, която той счита за необходима за преценката на съществуването на подобен риск (решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 76).

43

Въпреки това RO твърди, че вследствие на нотификацията от страна Обединеното кралство за намерението му да се оттегли от Съюза съгласно член 50 ДЕС, той е изложен на риска някои права, от които се ползва по силата на Хартата и на Рамковото решение, да не бъдат повече зачитани след оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. Според RO принципът на взаимно доверие, който е в основата на взаимното признаване, е непоправимо разколебан от тази нотификация, така че предвиденото в Рамковото решение предаване не трябва да бъде изпълнено.

44

В това отношение възниква въпросът дали самата нотификация от държава членка на намерението ѝ да се оттегли от Съюза съобразно с член 50 ДЕС може да обоснове по силата на правото на Съюза отказ да се изпълни европейска заповед за арест, издадена от тази държава членка, с мотива че след това оттегляне предаденото лице не може вече да се позове в издаващата държава членка на правата, които черпи от Рамковото решение, нито да поиска Съдът да упражни контрол за съответствието на тяхното прилагане от тази държава членка с правото на Съюза.

45

В този контекст следва да се отбележи, че такава нотификация не води до спиране на прилагането на правото на Съюза в държавата членка, която е нотифицирала за намерението си да се оттегли от Съюза, и че следователно това право, част от което са разпоредбите на Рамковото решение и свързаните с него принципи на взаимно доверие и взаимно признаване, остава изцяло в сила в тази държава до нейното действително оттегляне от Съюза.

46

Всъщност, както е видно от параграфи 2 и 3 от този член 50, той предвижда процедура за оттегляне, която обхваща, първо, нотифицирането на Европейския съвет за намерението за оттегляне, второ, договарянето и сключването на споразумение, с което се определят редът и условията за оттеглянето, като се вземат предвид бъдещите отношения между засегнатата държава и Съюза, и трето, самото оттегляне от Съюза към датата на влизане в сила на това споразумение, или при липса на такова, две години след нотификацията до Европейския съвет, освен ако последният в съгласие със засегнатата държава членка не реши с единодушие да продължи този срок.

47

Такъв отказ за изпълнение на европейската заповед за арест обаче би бил равнозначен, както отбелязва генералният адвокат в точка 55 от заключението си, на едностранна отмяна на разпоредбите на Рамковото решение в противоречие с текста на съображение 10, съгласно който Европейският съвет трябва установи нарушение в издаващата държава членка на принципите, прогласени в член 2 ДЕС, за се спре по отношение на тази държава членка прилагането на европейската заповед за арест (решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 71).

48

При това положение самата нотификация от държава членка за намерението ѝ да се оттегли от Съюза в съответствие с член 50 ДЕС не може да се счита само по себе си за изключително обстоятелство по смисъла на съдебната практика, припомнена в точки 39 и 40 от настоящото решение, което да може да обоснове отказ да се изпълни европейска заповед за арест, издадена от тази държава членка.

49

Все пак изпълняващият съдебен орган трябва да провери, след конкретна и точна преценка на дадения случай, дали има сериозни и потвърдени основания да се счита, че след оттеглянето от Съюза на издаващата държава членка има опасност лицето, за което се отнася тази заповед за арест, да бъде лишено от основните права и от правата, произтичащи по същество от членове 26—28 от Рамковото решение, на които се позовава RO и които са припомнени в точка 24 от настоящото решение (вж. по аналогия решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 73).

50

Що се отнася до основните права по член 4 от Хартата, които съответстват на правата, предвидени в член 3 от ЕКПЧ (решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru, C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 86), в случай че запитващата юрисдикция счита, както е видно от текста на нейните преюдициални въпроси и от преписката, представена пред Съда, че получената информация му позволява да изключи възможността за наличие на реален риск RO да бъде подложен в издаващата държава членка на нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата, тя по принцип не може да откаже да изпълни предаването на това основание, без да се засяга възможността на RO след предаването му да използва предоставените в правния ред на издаващата държава членка средства за защита, даващи възможност да се оспори съответно законосъобразността на условията на задържането му в пенитенциарно заведение в тази държава членка (вж. този смисъл решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru, C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 103).

51

Следва обаче да се разгледа и въпросът дали запитващата юрисдикция може да постави под съмнение тази констатация, тъй като правата, от които се ползва съответното лице след предаването му по силата на Рамковото решение, вече няма да бъдат гарантирани след оттеглянето на издаващата държава членка от Съюза.

52

В това отношение следва да се посочи, че в случая издаващата държава членка, а именно Обединеното кралство, е страна по ЕКПЧ, и както то подчерта в заседанието пред Съда, тази държава членка е включила разпоредбите на член 3 от ЕКПЧ в националното си право. Тъй като запазването на неговото участие по тази конвенция изобщо не е свързано с принадлежността му към Съюза, решението на посочената държава членка да се оттегли от последния, не оказва влияние върху задължението ѝ да спазва член 3 от ЕКПЧ, на който съответства член 4 от Хартата, и поради това не може да обоснове отказ за изпълнение на европейска заповед за арест, с мотива че предаденото лице би било изложено на риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на тези разпоредби.

53

Що се отнася до останалите права, на които се позовава RO, и преди всичко специалното правило по член 27 от Рамковото решение, следва да се припомни, че то е свързано със суверенитета на изпълняващата държава членка и предоставя на издирваното лице правото да бъде наказателно преследвано, осъдено или лишено от свобода само за престъплението, за което се иска неговото предаване (решение от 1 декември 2008 г. по дело Leymann и Pustovarov, C‑388/08 PPU, EU:C:2008:669, т. 44).

54

Както е видно от посоченото съдебно решение, необходимо е съответното лице да може да изтъкне неспазване на това правило пред юрисдикциите на издаващата държава членка след предаването му.

55

Следва обаче да се отбележи, че в акта за преюдициално запитване и в становището на RO пред Съда не се съдържат никакви данни за наличие на спор относно посоченото правило, нито конкретни индиции, от които да може да се предполага, че съществува спор по този въпрос.

56

Това се отнася и за правото по член 28 от Рамковото решение относно ограничаване на предаването или последващата екстрадиция към държава, различна от изпълняващата държава членка, тъй като в акта за преюдициално запитване не се съдържа никаква индиция по този въпрос.

57

От друга страна, следва да се подчертае, че разпоредбите на членове 27 и 28 от Рамковото решение отразяват съответно тези на членове 14 и 15 от Европейската конвенция за екстрадиция от 13 декември 1957 г. Впрочем, както бе припомнено в заседанието пред Съда, Обединеното кралство е ратифицирало тази конвенция и е транспонирало посочените разпоредби в своето национално право. От това следва, че правата, на които се позовава RO в тези области, по същество са обхванати от националното законодателство на издаващата държава членка, независимо от оттеглянето на тази държава членка от Съюза.

58

Що се отнася до приспадането от издаващата държава членка на срока на задържане в изпълняващата държава членка в съответствие с член 26 от Рамковото решение, Обединеното кралство посочи, че е включило и това задължение в националното си право и че го прилага независимо от правото на Съюза спрямо всяко екстрадирано лице на нейна територия.

59

Тъй като правата, произтичащи от членове 26—28 от Рамковото решение, както и основните права по член 4 от Хартата, са защитени от разпоредбите на националното право не само в случаите на предаване, но и при екстрадиция, те не са поставени в зависимост от прилагането на Рамковото решение в издаващата държава членка. От това е видно, че липсват конкретни индиции, че RO ще бъде лишен от възможността да се позовава на тези права пред юрисдикциите на тази държава членка след оттеглянето ѝ от Съюза, което запитващата юрисдикция следва да провери.

60

Обстоятелството, че при липса на споразумение по този въпрос между Съюза и Обединеното кралство посочените права несъмнено няма да могат да бъдат предмет на преюдициално запитване пред Съда след оттеглянето на държава членка от Съюза, не може да промени този извод. Всъщност, от една страна, както е видно от предходната точка, предаденото лице трябва да може да се позовава на всички тези права пред юрисдикция на държавата членка. От друга страна, следва да се припомни, че прилагането на механизма на преюдициалното производство пред Съда невинаги е било възможно за юрисдикциите, отговарящи за прилагането на европейската заповед за арест. По-специално, както отбелязва генералният адвокат в точка 76 от заключението си, едва на 1 декември 2014 г., а именно пет години след влизането в сила на Договора от Лисабон, Съдът получава пълна компетентност за тълкуването на Рамковото решение, въпреки че последното е трябвало да се прилага от държавите членки, считано от 1 януари 2004 г.

61

Следователно, както посочва генералният адвокат в точка 70 от заключението си, по дело като това в главното производство, за да се прецени дали следва да се изпълни европейска заповед за арест, е необходимо при вземането на това решение изпълняващият съдебен орган да може да предполага, че издаващата държава членка по същество ще приложи спрямо предаваното лице съдържанието на правата, които произтичат от Рамковото решение и са приложими за периода след предаването, след като тази държава членка се е оттеглила от Съюза. Такова предположение е възможно, ако националното право на издаващата държава членка по същество обхваща съдържанието на тези права, по-специално поради запазването на участието на посочената държава членка в международни конвенции, каквито са Европейската конвенция за екстрадицията от 13 декември 1957 г. и ЕКПЧ, дори след оттеглянето на тази държава от Съюза. Единствено при наличие на конкретни улики, с които да е възможно докаже противното, изпълняващите съдебни органи могат да откажат да изпълнят европейска заповед за арест.

62

Ето защо на поставените въпроси следва да се отговори, че член 50 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че самата нотификация от държава членка на намерението ѝ да се оттегли от Съюза в съответствие с този член не води до това, че ако тази държава членка издаде европейска заповед за арест срещу дадено лице, изпълняващата държава членка трябва да откаже да изпълни тази европейска заповед за арест или да отложи изпълнението ѝ, като изчака да бъде уточнен правният режим, който ще се прилага в издаващата държава членка след нейното оттегляне от Съюза. При липсата на сериозни и потвърдени основания да се счита, че след оттеглянето от Съюза на издаващата държава членка има опасност лицето, за което се отнася тази заповед за арест, да бъде лишено от права, признати от Хартата и от Рамковото решение, изпълняващата държава членка не може да откаже да изпълни същата европейска заповед за арест, при положение че издаващата държава членка е част от Съюза.

63

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 50 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че самата нотификация от държава членка на намерението ѝ да се оттегли от Европейския съюз в съответствие с този член не води до това, че ако тази държава членка издаде европейска заповед за арест срещу дадено лице, изпълняващата държава членка трябва да откаже да изпълни тази европейска заповед за арест или да отложи изпълнението ѝ, като изчака да бъде уточнен правният режим, който ще се прилага в издаващата държава членка след нейното оттегляне от Европейския съюз. При липсата на сериозни и потвърдени основания да се счита, че след оттеглянето от Европейския съюз на издаващата държава членка има опасност лицето, за което се отнася тази заповед за арест, да бъде лишено от права, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз и от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., изпълняващата държава членка не може да откаже да изпълни същата европейска заповед за арест, при положение че издаващата държава членка е част от Европейския съюз.