–

за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и M. A. M. de Ree, в качеството на представители,

–

за Съвета на Европейския съюз, от H. Marcos Fraile и B. Driessen, в качеството на представители, подпомагани от N. Tuominen, адвокат,

–

за Европейската комисия, от S. Noë и M. França, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) № 501/2013 на Съвета от 29 май 2013 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, за да включва вноса на велосипеди, изпращани от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали са декларирани с произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис (ОВ L 153, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „спорният регламент“), в частта, в която този регламент се отнася до Kelani Cycles (Pvt) Ltd и Creative Cycles (Pvt) Ltd, двама производители износители на велосипеди, установени в Шри Ланка.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Trace Sport SAS и Inspecteur van de Belastingdienst/Douane, kantoor Eindhoven (данъчен/митнически инспектор, дирекция Айндховен, Нидерландия) (наричан по-нататък „инспекторът“) относно законосъобразността на две постановления за плащането на мита за внос на велосипеди, които са с произход и са изпратени от Шри Ланка.

3

Към момента на приемането на спорния регламент разпоредбите относно приемането на антидъмпингови мерки от страна на Европейския съюз са се съдържали в Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51 и поправки в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22, ОВ L 36, 2011 г., стр. 20 и ОВ L 44, 2016 г., стр. 20), изменен с Регламент (ЕС) № 1168/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. (ОВ L 344, 2012 г., стр. 1, наричан по-нататък „основният регламент“).

4

Член 13 от основния регламент, озаглавен „Заобикаляне“, гласи следното:

„1.   Обхватът на антидъмпинговите мита, наложени съгласно настоящия регламент, може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти, независимо дали последните са леко видоизменени или не, или за внос на леко видоизменени сходни продукти от страната, подложена на мерките, или части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Обхватът на антидъмпингови мита, които не надвишават остатъчното антидъмпингово мито, наложено съгласно член 9, параграф 5 може да бъде разширен и върху вноса от дружества, които се ползват от индивидуални мита в страните, подложени на мерки, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Заобикалянето се определя като промяна в схемите на търговия между трети страни и Общността или между отделни дружества [от] страната, обект на мерките и Общността, което произтича от практика, процес или дейност, за които няма достатъчно основание или икономическа обосновка освен налагането на митото, и когато има доказателства за нанесена вреда или за това че коригиращият ефект на митото е изложен на риск по отношение на цените и/или количествата на сходния продукт, и когато има доказателства за дъмпинг във връзка с предварително определените нормални стойности за сходните продукти, ако това е необходимо съгласно разпоредбите на член 2.

Практиката, процесът или дейността, посочени в първата алинея, включват, inter alia, лекото видоизменение на съответния продукт, за да може той да попадне в митнически кодове, които принципно не са предмет на мерките, при условие че видоизменението не променя същностните характеристики на продукта, изпращането на продукта, обект на мерките, през трети страни, реорганизацията от страна на износителите или производителите на схемите им за търговия и техните търговски канали в страната, обект на мерки, с крайна цел продуктите им да бъдат изнесени за Общността чрез производители, ползващи се от индивидуални ставки на митата, по-ниски от митата, приложими за продуктите на производителите, и при обстоятелствата посочени по-долу [в] параграф 2, комплект[у]ването на части чрез операция по комплект[у]ване в Общността или в трета страна.

2.   Комплект[у]ването в Общността или в трета страна се разглежда като заобикаляне на действащите мерки, когато:

3.   Разследвания по настоящия член се откриват по инициатива на Комисията или по искане на държава членка или друга заинтересована страна въз основа на достатъчно доказателства по отношение на факторите, посочени в параграф 1. Откриването се извършва след консултации с консултативния комитет, с регламент на Комисията, който може също така да инструктира митническите органи да въведат регистрационен режим на вноса съгласно член 14, параграф 5 или да поискат гаранции. Комисията извършва разследвания, за които митническите органи могат да съдействат, и които завършват в срок от 9 месеца. Когато окончателно установените факти оправдават разширяването на обхвата на мерките, това се извършва от Съвета по предложение на Комисията, след консултации с консултативния комитет. Предложението се приема от Съвета, освен когато същият реши с обикновено мнозинство да отхвърли предложението, в срок от един месец след представянето му от Комисията. Разширението на обхвата на мярката влиза в сила от датата, от която е бил въведен регистрационен режим съгласно член 14, параграф 5 или на която са били поискани гаранции. Съответните процедурни разпоредби на настоящия регламент по отношение на откриването и провеждането на разследванията се прилагат съгласно настоящия член.

4.   Вносът не подлежи на регистрационен режим по член 14, параграф 5 или на мерките, когато търговията се осъществява от дружества, ползващи се с освобождаване. Искания за освобождаване, надлежно подкрепени с доказателства, се подават в рамките на сроковете, установени с регламента на Комисията за откриване на разследването. В случай на практики, процеси или дейности за заобикаляне на мерките, които се случват извън Общността, на производителите може да бъде предоставено освобождаване от митата за разглеждания продукт, ако покажат, че не са свързани с производител, подлежащ на мерките, и е установено, че не са замесени в практики за заобикаляне, определени в параграфи 1 и 2 от настоящия член. В случай че практиката, процесът или дейността за заобикалянето се случва в рамките на Общността, на вносителите може да бъде предоставено освобождаване, ако покажат, че не са свързани с производители, подложени на мерките.

Освобождаването се предоставя с решение на Комисията след консултации с консултативния комитет или с решение на Съвета, с което се налагат мерките и остава в сила за срока и при условията, посочени в решението.

[…]“.

5

Член 18, параграф 1 от посочения регламент предвижда:

„В случай че заинтересована страна откаже достъп или по друг начин не предостави в срока, предвиден по настоящия регламент, необходимата информация или значително възпрепятства разследването, предварителните или окончателни заключения, положителни или отрицателни, могат да бъдат направени въз основа на наличните факти. […]“.

6

През 1993 г. Съветът на Европейския съюз въвежда окончателно антидъмпингово мито в размер на 30,6 % върху вноса в Съюза на велосипеди с произход от Китай. Впоследствие това мито е запазено в същия размер. През 2005 г. посоченото мито е повишено на 48,5 %. Този размер на митото е бил запазен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 на Съвета от 3 октомври 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република след провеждането на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (ОВ L 261, 2011 г., стр. 2).

7

След като е била сезирана с искане, на 25 септември 2012 г. Комисията приема Регламент (ЕС) № 875/2012 за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение № 990/2011, чрез внос на велосипеди, изпратени от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали е с деклариран произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис или не, и въвеждане на регистрационен режим за този внос (ОВ L 258, 2012 г., стр. 21).

8

В края на това разследване на 29 май 2013 г. Съветът приема спорния регламент.

9

От съображение 22 от този регламент следва, че Комисията е извършила проверки на място на шест дружества от Шри Ланка, сред които е и Kelani Cycles.

10

Относно степента на съдействие на дружествата от Шри Ланка, в съображения 35—42 от посочения регламент Съветът по същество отбелязва, че от шестте дружества от Шри Ланка, подали искане за освобождаване по член 13, параграф 4 от основния регламент, само за три е счетено, че са оказали съдействие. Що се отнася до въпросните три дружества, едното е оттеглило искането си за освобождаване, а другите две не са оказали достатъчно съдействие, поради което заключенията са били направени въз основа на наличните данни в съответствие с член 18 от основния регламент.

11

В съображение 58 от спорния регламент Съветът стига до заключението, че е налице промяна в схемите на търговия между Шри Ланка и Съюза по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент.

12

В съображения 77—82 от спорния регламент Съветът анализира естеството на практиките на заобикаляне, стоящи в основата на промяната в схемите на търговия между тази трета държава и Съюза.

13

Що се отнася до практиките на претоварване, съображения 77—79 от този регламент гласят:

14

В съображения 81 и 82 от спорния регламент Съветът посочва, че наличието на операции по комплектуване по смисъла на член 13, параграф 2 от основния регламент не е било установено.

15

В съображения 92, 96 и 110 от спорния регламент Съветът констатира, първо, липсата на основание или на икономическа обосновка извън намерението да се избегнат действащите антидъмпингови мерки, второ, неутрализирането на коригиращия ефект от тези мерки и трето, наличието на дъмпинг спрямо установената преди това нормална стойност.

16

При това положение в съображение 115 от спорния регламент Съветът стига до заключението, че е налице заобикаляне по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент чрез операции по претоварване през Шри Ланка.

17

Съгласно член 1, параграф 1 от спорния регламент обхватът на окончателното антидъмпингово мито в размер на 48,5 %, предвидено в член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 990/2011, се разширява, за да включва вноса на велосипеди, изпращани от Шри Ланка, независимо дали са декларирани с произход от тази държава. В член 1, параграф 3 от спорния регламент се предвижда събиране на митото, чийто обхват е разширен, върху същия този внос, регистриран в съответствие с Регламент № 875/2012.

18

В периода съответно от 27 септември до 15 октомври 2012 г. и от 13 февруари до 21 май 2013 г. включително, двама представители на митницата, действащи от името и за сметка на установен във Франция вносител на велосипеди, а именно Trace Sport, подават в Нидерландия декларации за допускане за свободно обращение на велосипеди, изпращани от Шри Ланка. Във всички тези декларации като износители на велосипедите са декларирани производители износители от Шри Ланка, а именно според случая Kelani Cycles или Creative Cycles.

19

В резултат на последващи проверки на валидността на посочените декларации инспекторът приема, че за велосипедите, декларирани за допускане за свободно обращение през периода от 27 септември 2012 г. до 5 юни 2013 г. включително, трябва да бъде платено антидъмпингово мито в размер на 48,5 %.

20

Поради това на 27 февруари и 29 април 2014 г. инспекторът издава две постановления за плащане на суми в размер съответно на 229990,88 EUR и 234275,37 EUR.

21

С две решения от 24 септември 2015 г. инспекторът потвърждава тези постановления и отхвърля подадените от Trace Sport по административен ред срещу тях жалби.

22

Тези две решения са обжалвани от Trace Sport пред запитващата юрисдикция.

23

Посочената юрисдикция подчертава, че противно на изложените от Trace Sport пред нея твърдения, спорният регламент е приложим към спора по главното производство.

24

За сметка на това посочената юрисдикция си задава въпроса за валидността на този регламент с оглед на доводите, изтъкнати пред нея от Trace Sport, изведени от решението от 26 януари 2017 г., Maxcom/City Cycle Industries (C‑248/15 P, C‑254/15 P и C‑260/15 P, EU:C:2017:62). Според Trace Sport от информацията, с която разполага, Съветът не би могъл да достигне до извода, че е била осъществена операция по претоварване в Шри Ланка, нито че Kelani Cycles и Creative Cycles са участвали в такива операции. В съдебното заседание, проведено пред същата юрисдикция, Trace Sport обаче подчертава, че е поискало от Комисията да бъде изслушано, за да представи доказателства, които първоначално са били представени от Kelani Cycles, но които Комисията отказала да вземе предвид.

25

Запитващата юрисдикция отбелязва, че в съображения 39 и 42 от спорния регламент се приема, че Kelani Cycles не е оказало съдействие, докато Creative Cycles, което не е изрично посочено в този регламент, трябва да се счита за част от производителите износители от Шри Ланка, посочени в съображение 78 от регламента, които не са заявили интерес. Съветът е обосновал извода, че тези производители износители са участвали в операциите по претоварване, въз основа на констатацията за промяна в схемите на търговия между Шри Ланка и Съюза и неоказването на съдействие от страна на посочените производители износители. В решението от 26 януари 2017 г., Maxcom/City Cycle Industries (C‑248/15 P, C‑254/15 P и C‑260/15 P, EU:C:2017:62) Съдът обаче е постановил, че от информацията, с която разполага, Съветът не е имал основание да достигне до извода за наличието на практики на претоварване в Шри Ланка. Според запитващата юрисдикция направеният от Съда извод в това решение по отношение на производителя износител City Cycle Industries е също така валиден и за Kelani Cycles и Creative Cycles.

26

Като отбелязва обаче, че член 1, параграфи 1 и 3 от спорния регламент е отменен само по отношение на City Cycle Industries и че съгласно точка 185 от решение от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma (C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74) тази отмяна не означава, че посоченият регламент е недействителен и по отношение на други производители износители, запитващата юрисдикция счита, че е необходимо да се отправи запитване до Съда относно валидността на този регламент по отношение на Kelani Cycles и на Creative Cycles.

27

При това положение Rechtbank Noord-Holland (Районен съд Северна Холандия, Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

28

В представените пред Съда становища нидерландското правителство, Съветът и Комисията изразяват съмнения относно допустимостта на настоящото преюдициално запитване с оглед на съдебната практика по решения от 9 март 1994 г., TWD Textilwerke Deggendorf (C‑188/92,EU:C:1994:90, т. 13, 14 и 16), от 15 февруари 2001 г., Nachi Europe (C‑239/99, EU:C:2001:101, т. 30 и 37) и от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma (C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 56), поради това че Trace Sport несъмнено е могло да подаде пред съда на Съюза жалба за отмяна срещу спорния регламент на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС.

29

В това отношение съгласно постоянната съдебна практика общият принцип, който гарантира на всяко лице правото в рамките на производство по жалба против национална мярка в негов ущърб по пътя на възражение да се позове на невалидността на акт на Съюза, послужил за основание на тази мярка, не представлява пречка за поставянето на това право в зависимост от условието заинтересованото лице да не е имало право да поиска отмяната му пряко от съда на Съюза съгласно член 263 ДФЕС. Все пак единствено в хипотезата, в която може да се приеме, че без никакво съмнение определено лице е можело да отправи допустимо искане за отмяна на разглеждания акт, за него е налице пречка да повдигне възражение за невалидността на акта пред компетентната национална юрисдикция (решение от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma, C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 56 и цитираната съдебна практика).

30

Следователно единствено в хипотеза, при която може да се приеме, че Trace Sport без никакво съмнение е процесуално легитимирано да поиска отмяна на спорния регламент по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС, за него е налице пречка да повдигне възражение за невалидността на този регламент пред запитващата юрисдикция.

31

В самото начало следва да се констатира, че именно по силата на приети от компетентните национални органи актове плащането на антидъмпинговите мита, чийто обхват е разширен със спорния регламент, се налага на съответните оператори като Trace Sport. Следователно не може да се приеме, че този регламент очевидно не включва мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. по-аналогия решение от 18 октомври 2018 г., Rotho Blaas, C‑207/17, EU:C:2018:840, т. 38 и 39).

32

Следователно единствено в хипотезата, при която би могло да се приеме, че вносител като Trace Sport е без съмнение пряко и лично засегнат от спорния регламент по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, той би могъл да бъде възпрепятстван да повдигне възражение за невалидността на този регламент пред запитващите юрисдикции.

33

В това отношение следва да се отбележи, че регламентите, с които се въвежда антидъмпингово мито, имат нормативен характер, тъй като се прилагат за всички заинтересовани икономически оператори (решение от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma, C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 58 и цитираната съдебна практика).

34

По изложените съображения същото важи и за регламент като спорния регламент, с който се разширява обхватът на антидъмпингово мито поради съществуването на практики на заобикаляне. Всъщност целта на подобен регламент е да разшири приложното поле на антидъмпингово мито, наложено с регламент като посочения в предходната точка.

35

От практиката на Съда обаче следва, че даден оператор може да бъде засегнат пряко и лично от регламент за налагане на антидъмпингово мито. Така в практиката си Съдът е идентифицирал някои категории икономически оператори, които могат да са лично засегнати от регламент за налагане на антидъмпингово мито, без да се изключва възможността други оператори да бъдат лично засегнати поради някои присъщи за тях качества, които ги разграничават от всички останали лица (решение от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma, C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 59; вж. също в този смисъл решение от 16 май 1991 г., Extramet Industrie/Съвет, C‑358/89, EU:C:1991:214, т. 16).

36

Съгласно практиката на Съда могат да бъдат лично засегнати от регламент за налагане на антидъмпингово мито, първо, онези производители и износители на съответната стока, за които въз основа на данните за търговската им дейност е установено, че носят отговорност за дъмпинговите практики, второ, вносители на съответния продукт, чиито препродажни цени са били взети предвид за целите на формирането на експортните цени и които следователно са засегнати от констатациите по въпроса за наличието на дъмпингова практика, и трето, вносителите, които са свързани с износители на съответната стока, по-специално в хипотезата на изчисляване на експортната цена въз основа на прилаганите от тези вносители препродажни цени на пазара на Съюза и на изчисляване на самото антидъмпингово мито в зависимост от тези препродажни цени (решение от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma, C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 60—62 и цитираната съдебна практика).

37

От тази съдебна практика следва, че качеството на вносител, дори свързан с износителите на съответния продукт, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че даден вносител е лично засегнат от регламент за налагане на антидъмпингово мито. Напротив, индивидуализирането на вносител, дори и свързан с посочените износители, изисква да се докаже, че данните за търговската му дейност са били взети предвид за целите на установяването на дъмпингови практики, или, ако това не е възможно, да се докаже наличието на други присъщи за него качества, които го разграничават от всички останали лица.

38

С оглед на посочената съдебна практика не може да се изключи възможността даден вносител на съответния продукт да може, като докаже наличието на някои присъщи за него качества, които го разграничават от всички останали лица, да се счита за лично засегнат от регламент за разширяване на обхвата на антидъмпингово мито поради съществуването на практики на заобикаляне, какъвто е спорният регламент.

39

В представените пред Съда становища нидерландското правителство, Съветът и Комисията поддържат, че случаят на Trace Sport е такъв. В това отношение те подчертават, от една страна, че Trace Sport е дружество, установено във Франция, чийто собственик е физическо лице, което посредством офшорни дружества притежава също така 50 % дялово участие в капитала както на Kelani Cycles, така и на Creative Cycles. Последните обаче като производители износители несъмнено са били процесуално легитимирани да искат отмяна на спорния регламент. Освен това Kelani Cycles било учредено, за да поеме за своя сметка дейностите на Creative Cycles. От друга страна, Trace Sport е било уведомено за разследването по отношение на Kelani Cycles, за което свидетелства неуспешният му опит да представи някои доказателства пред Комисията, които преди това Kelani Cycles е представило пред тази институция.

40

Освен това Комисията заявява, че Trace Sport, както и Kelani Cycles и Creative Cycles са замесени в измами с митнически сборове и антидъмпингови мита.

41

Тези обстоятелства, дори да се предположи, че са доказани, не са обаче достатъчни, за да се приеме, че Trace Sport е без съмнение пряко и лично засегнато от спорния регламент по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

42

Всъщност, макар и Trace Sport да е вносител на разглежданите в главното производство продукти, то не би могло да участва в разследването и не е било споменато по никакъв начин в спорния регламент. Само по себе си обстоятелството, че е знаело за разследването по отношение на Kelani Cycles и че вероятно е споделяло с последно посоченото дружество определена информация, не е достатъчно, за да се приеме, че Trace Sport разполага с присъщи за него качества, които го разграничават от всички останали лица.

43

Качеството на Trace Sport на вносител на разглежданите в главното производство продукти и евентуалната му принадлежност към същата група като производител износител, който е участвал в разследването, не може да доведе до различен извод предвид съображенията, изложени в точки 37 и 38 от настоящото решение.

44

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се заключи, че данните, с които разполага Съдът, не позволяват да се приеме, че без никакво съмнение Trace Sport е процесуално легитимирано да иска отмяна на спорния регламент по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

45

Следователно преюдициалното запитване е допустимо.

46

С въпросите си, които следва да бъдат разгледани заедно, юрисдикцията иска по същество да се установи дали спорният регламент е невалиден в частта, в която се прилага към вноса на велосипеди, изпращани от Шри Ланка, независимо дали са декларирани с произход от тази държава.

47

В самото начало най-напред следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите и политическите положения, които трябва да разглеждат. Що се отнася до съдебния контрол върху такава преценка, той трябва да се сведе до проверката на това дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт (решения от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 63 и цитираната съдебна практика и от 26 януари 2017 г., Maxcom/City Cycle Industries, C‑248/15 P, C‑254/15 P и C‑260/15 P, EU:C:2017:62, т. 56).

48

По-нататък, що се отнася до тежестта на доказване на заобикалянето, съгласно член 13, параграф 1 от основния регламент заобикаляне на антидъмпинговите мерки има, когато са изпълнени четири условия. Първо, трябва да има промяна в схемите на търговия между трета държава и Съюза или между дружества от държавата, обект на мерките, и Съюза. Второ, тази промяна трябва да произтича от практики, процеси или дейности, за които няма достатъчно основания или икономическа обосновка, освен налагането на митото. Трето, трябва да има доказателства, от които да е видно причиняването на вреда на промишлеността на Съюза или коригиращият ефект на антидъмпинговото мито да е изложен на риск. Четвърто, трябва да са налице доказателства за наличието на дъмпинг.

49

Съгласно член 13, параграф 3 от този регламент Комисията е длъжна да започне разследване въз основата на доказателства, от които на пръв поглед е видно наличието на практики на заобикаляне. Според практиката на Съда с тази разпоредба се въвежда принципът, че институциите на Съюза носят тежестта на доказване на съответното заобикаляне (решение от 26 януари 2017 г., Maxcom/City Cycle Industries, C‑248/15 P, C‑254/15 P и C‑260/15 P, EU:C:2017:62, т. 58 и цитираната съдебна практика).

50

Накрая, като се има предвид член 18 от основния регламент и практиката на Съда, следва да се припомни, че в случай на недостатъчно или несъществуващо сътрудничество на част или на всички производители износители институциите на Съюза са оправомощени да се позоват на съвкупност от съвпадащи косвени доказателства, за да заключат, че е налице заобикаляне, като се има предвид, че тези косвени доказателства трябва да са насочени към доказването, че изброените в член 13, параграф 1 от регламента четири условия, така както са посочени в точка 48 от настоящото решение, са изпълнени. За сметка на това не съществува никаква правна презумпция, позволяваща от неоказването на съдействие от една заинтересована страна пряко да се направи заключението, че такова заобикаляне е налице (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2017 г., Maxcom/City Cycle Industries, C‑248/15 P, C‑254/15 P и C‑260/15 P, EU:C:2017:62, т. 65, 66, 68 и 69 и цитираната съдебна практика).

51

В случая, що се отнася до практиките на заобикаляне на антидъмпинговите мерки чрез операции по претоварване през Шри Ланка, Съветът в съображения 77—79 от спорния регламент разглежда второто от четирите условия, припомнени в точка 48 от настоящото решение. В съображение 77 от този регламент Съветът най-напред посочва, че за три от шестте първоначално оказали съдействие дружества при разследването не се разкрива наличие на практики на претоварване. Що се отнася до останалия износ към Съюза, Съветът уточнява, че не му е било оказано никакво съдействие. По-нататък, в съображение 78 от този регламент Съветът посочва, от една страна, че наличието на промяна в схемите на търговия между Шри Ланка и Съюза е било констатирано в съображение 58 от посочения регламент и от друга страна, че не всички производители износители от Шри Ланка са заявили интерес и са оказали съдействие. Съветът съответно достига до извода, че износът към Съюза на тези производители износители може „да се отдаде“ на практики на претоварване. Накрая, в съображение 79 от спорния регламент Съветът констатира, че наличието на практики на претоварване на продукти с китайски произход през Шри Ланка се потвърждава.

52

Следователно заключението относно наличието на практики на претоварване се отнася за всички производители износители, отказали да съдействат, и се основава на две констатации, а именно, от една страна, че е налице промяна в схемите на търговия и от друга страна, че част от производителите износители не са оказали съдействие.

53

Тези две констатации обаче не позволяват да се направи извод за наличието на практики на претоварване в Шри Ланка. Всъщност, от една страна, Съветът не е имал основание да приеме наличието на такива практики на претоварване само поради неоказването на съдействие от част от производителите износители. От друга страна, тъй като промяната в схемите на търговия е първото от четирите условия, които трябва да бъдат удовлетворени, за да може наличието на заобикаляне да бъде надлежно установено, Съветът не може да използва констатирането на въпросното наличие като косвено доказателство за това, че второто от тези четири условия — а именно промяната да произтича от практики на заобикаляне — е било проверено (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2017 г., Maxcom/City Cycle Industries, C‑248/15 P, C‑254/15 P и C‑260/15 P, EU:C:2017:62, т. 76—78).

54

Следователно на поставените въпроси следва да се отговори, че спорният регламент е невалиден в частта, в която се отнася до вноса на велосипеди, изпращани от Шри Ланка, независимо дали са декларирани с произход от тази държава.

55

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Регламент за изпълнение (ЕС) № 501/2013 на Съвета от 29 май 2013 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, за да включва вноса на велосипеди, изпращани от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали са декларирани с произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, е невалиден в частта, в която се отнася до вноса на велосипеди, изпращани от Шри Ланка, независимо дали са декларирани с произход от тази държава.