1

С жалбата си Constantin Film Produktion GmbH иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 януари 2018 г., Constantin Film Produktion/EUIPO (Fack Ju Göhte) (T‑69/17, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2018:27), с което същият отхвърля жалбата му за отмяна на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 1 декември 2016 г. (преписка R 2205/2015‑5, наричано по-нататък „спорното решение“), относно заявка за регистрация на словния знак „Fack Ju Göhte“ като марка на Европейския съюз.

2

Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1) е изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21), който е влязъл в сила на 23 март 2016 г. Регламент № 207/2009, изменен с Регламент 2015/2424, е отменен и заменен, считано от 1 октомври 2017 г., от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1). Предвид датата на подаване на разглежданата заявка за регистрация — 21 април 2015 г., фактите по случая се уреждат от материалноправните разпоредби на Регламент № 207/2009.

3

Член 7 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Абсолютни основания за отказ“, предвижда в параграфи 1—3:

„1.   Отказва се регистрацията на:

[…]

[…]

2.   Параграф 1 се прилага, независимо че мотивите за отказ съществуват само в една част на [Европейския съюз].

3.   Параграф 1, букви б), в) и г) не се прилагат ако в резултат на използването ѝ марката е придобила отличителен характер за стоките или услугите, за които се иска регистрация“.

4

Член 75 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Мотивиране на решенията“, гласи:

„Решенията на Службата се мотивират. […]“.

5

Член 76 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Служебна проверка на фактите“, предвижда в параграф 1:

„В хода на производството Службата пристъпва към служебна проверка на фактите; обаче при производство относно относителните основания за отказ на регистрация проверката се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, и исканията, представени от страните“.

6

Съображение 21 от Регламент 2015/2424 гласи:

7

Съображение 21 от Регламент 2017/1001 възпроизвежда дословно текста на съображение 21 от Регламент 2015/2424, цитиран в предходната точка.

8

На 21 април 2015 г. жалбоподателят, Constantin Film Produktion, подава в EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание Регламент № 207/2009.

9

Марката, чиято регистрация е поискана, е словния знак „Fack Ju Göhte“, който впрочем е и заглавие на германска кинокомедия, продуцирана от жалбоподателя, която е един от най-големите кинематографични успехи за 2013 г. в Германия. Две продължения на тази кинокомедия, продуцирани от жалбоподателя, са излезли в кинозалите под заглавие „Fack Ju Göhte 2“ и „Fack Ju Göhte 3“ съответно през 2015 г. и 2017 г.

10

Стоките и услугите, за които е поискана регистрацията, са от класове 3, 9, 14, 16, 18, 21, 25, 28, 30, 32, 33, 38 и 41 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:

11

С решение от 25 септември 2015 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация за стоките и услугите по предходната точка на основание член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 7, параграф 2 от този регламент.

12

На 5 ноември 2015 г. жалбоподателят подава жалба пред EUIPO срещу решението на проверителя, на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009.

13

Със спорното решение пети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата.

14

С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 3 февруари 2017 г., жалбоподателят иска отмяна на спорното решение.

15

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания, като твърди, първо, че е налице нарушение на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 и второ — нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от същия.

16

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля тези две основания, а следователно и жалбата в нейната цялост.

17

Жалбоподателят иска от Съда:

18

EUIPO иска от Съда:

19

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания: първо, нарушение на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, второ, нарушение на принципа на равно третиране и трето, нарушение на принципите на правна сигурност и на добра администрация.

20

На първо място следва да се разгледа основанието, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

21

С първото си основание жалбоподателят по същество упреква Общия съд, че при разглеждането на въпроса дали заявената марка накърнява добрите нрави, е допуснал множество грешки в тълкуването и прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009. Това основание се подразделя на четири части.

22

Първо, според жалбоподателя Общият съд е нарушил принципа на индивидуално разглеждане, защото не е разгледал заявения знак „Fack Ju Göhte“, а различен знак, а именно „Fuck you, Goethe“.

23

Освен това жалбоподателят твърди, че изразите „Fuck“ и „Fuck you“ са загубили своето вулгарно значение в резултат на развитието на езика в обществото. Нямало общ отказ да се регистрират като марки изрази, съдържащи тези думи, което било видно от регистрацията като марки на Европейския съюз на знаци като „Fucking Hell“ и „MACAFUCKER“.

24

Второ, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е приложил твърде широко абсолютното основание за отказ, свързано с добрите нрави, посочено в член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, прилагайки преценките относно думите „Fuck“ и „Fuck you“ към заявената марка в нейната цялост и приемайки, че словният знак „Fack Ju Göhte“ бил по естеството си вулгарен и че елементът „Göhte“ не можел да смекчи тази вулгарност.

25

Жалбоподателят счита по-конкретно че Общият съд не е проявил необходимите предпазливост и чувствителност в прилагането на това основание за отказ, което, макар да се отнасяло до субективни ценности, трябвало същевременно да се прилага възможно най-ограничително и обективно, за да се избегне рискът да бъде отказана регистрацията на тези знаци само поради това че не отговарят на личния вкус на този, който извършва преценката. Така Общият съд е трябвало да отчете факта, че общото впечатление от заявената марка, предвид фонетичната транскрипция на немски език на израза на „Fuck You“ в комбинация с елемента „Göhte“, схващан като обозначаващ непопулярни учебни предмети, има безобиден, детински и игрив характер, изразяващ недоволството от училището.

26

Трето, жалбоподателят поддържа, че Общият съд неправилно е приел, че не е установено, че съответните потребители, които говорят немски език, няма да бъдат шокирани от заявената марка във връзка с разглежданите стоки и услуги. В това отношение той изтъква, че Общият съд е приложил неправилно правилата за тежестта на доказване. По-нататък Общият съд е пренебрегнал факта, че възприятието за заявената марка у съответните потребители не може да бъде определено абстрактно и отделено от всякаква емпирична база само въз основа на субективни ценности, а трябва да се оценява, като се вземат предвид елементите, предоставящи индиции във връзка с реалното възприемане от тези потребители. По-конкретно големият успех на едноименния филм, както и използването на този филм от Goethe-Institut (Германия) за педагогически цели обаче доказвали, че широката говореща немски език общественост, която в случая съставява съответният кръг потребители, разбира хумористичния характер на заявената марка и изобщо не я счита за шокираща или вулгарна.

27

Четвърто, поради погрешните си преценки Общият съд бил допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с претеглянето, от една страна, на интереса на жалбоподателя от регистрирането на заявената марка и от друга страна, на интереса на обществеността да не се сблъсква с марки, които противоречат на добрите нрави, и следователно с марки, които са обезпокоителни, груби, обидни или дори заплашителни.

28

Според EUIPO първото основание трябва да бъде отхвърлено.

29

На първо място, EUIPO счита, че доводът на жалбоподателя, че Общият съд бил разгледал знака „Fuck you, Goethe“, а не заявената марка, а именно „Fack Ju Göhte“, почива на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение. Точки 17, 18 и 20 от това решение трябвало да се четат с оглед на предпоставката, изложена в точка 16 от посоченото решение, според която потребителят „обикновено възприема марката като едно цяло“, което не му пречи да идентифицира „словните елементи, които за него придават конкретно значение или приличат на думи, които знае“.

30

На второ място, доводът на жалбоподателя, че изразите „Fuck“ и „Fuck you“ били загубили своето изначално сексуално значение, така че вече не били възприемани като вулгарни и шокиращи, бил недопустим, тъй като засягал фактическа констатация. Във всички случаи този довод не бил основателен, при положение че Общият съд е констатирал вътрешноприсъщата на израза „Fuck you“ вулгарност и в хипотезата, при която този израз в резултат на развитието на езика вече не бил схващан в сексуалната му конотация.

31

На трето място, EUIPO изтъква, че Общият съд в точка 18 от обжалваното съдебно решение изрично е взел предвид промяната в смисъла на израза „Fuck you“, обяснявайки, че той можел да се използва и за изразяване на гняв, съпротива или презрение към някого.

32

На четвърто място, според EUIPO е неоснователен доводът на жалбоподателя, че Общият съд бил възприел погрешно тълкуване на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, като е констатирал, че големият успех на филма Fack Ju Göhte не означава, че съответните потребители няма да бъдат шокирани от заявената марка. Обратно на изтъкнатото от жалбоподателя, Общият съд не бил приложил чисто субективен критерий при разглеждането на добрите нрави, а бил анализирал изрично в точки 28—30 от обжалваното съдебно решение възможността заявената марка да не е вулгарна, а да бъде разбрана като „шега“.

33

В този контекст EUIPO изтъква, че целта на изключителното право, предоставено от търговската марка, била да се гарантира ненарушената конкуренция, а не свободата на изразяване, докато заглавието на филм служи, за да отличи едно художествено произведение от друго и да опише неговото съдържание, като същевременно е проявление на свободата на изразяване и на художествената свобода. Средният потребител съзнавал тази разлика и следователно нямало непременно да възприеме марките и заглавията на филми по един и същ начин. Поради това дори за потребителите, които познават разглеждания филм, нямало да е възможно да се презумира, че заявената марка се възприема като „шега“. По-нататък, съответните потребители в настоящия случай били доста по-многобройни от тези, които познават разглеждания филм и които са запознати с „жаргона на младите“.

34

На пето място, EUIPO поддържа, че Общият съд правилно е направил извода, че ако заявената марка се състои от дума, която се възприема от съответните потребители като изначално вулгарна и следователно като шокираща, става въпрос за „явно неприлична марка“ и противоречаща на „добрите нрави“.

35

На шесто място, EUIPO счита, че жалбоподателят неправилно упреква Общия съд, че неправомерно е разместил тежестта на доказване в точка 30 от обжалваното съдебно решение, като е приел, че не било доказано, че съответните потребители разпознават в заявената марка заглавието на разглеждания филм и следователно — „шега“. Тази констатация трябвало да се разглежда в нейния контекст. Макар да било вярно, че по силата на член 75, параграф 1 и на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 абсолютните основания за отказ трябва да се разгледат служебно от EUIPO и тяхното съществуване трябва да бъде мотивирано по логически последователен начин, това не променяло факта, че когато EUIPO или Общият съд, за който се прилагат същите правни изисквания, когато последният отхвърля жалба срещу отказа на регистрация на марка от EUIPO, противопоставят на заявителя общоизвестни факти или преценка, основана на негодността на заявената марка да бъде регистрирана, заявителят трябвало да ги обори с конкретни и обосновани данни. В обжалваното съдебно решение обаче Общият съд бил спазил посочените правни изисквания.

36

На седмо и последно място, според EUIPO доводът на жалбоподателя, че Общият съд не е претеглил справедливо интересите на заявителя и на обществеността, е неоснователен.

37

По силата на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 се отказва регистрацията на марките, които противоречат на обществения ред или на добрите нрави. Освен това от член 7, параграф 2 от този регламент следва, че абсолютните основания за отказ, установени в член 7, параграф 1 от посочения регламент, са приложими, независимо че съществуват само в една част на Съюза.

38

Както констатира Общият съд в точка 24 от обжалваното съдебно решение, без това да е оспорено от жалбоподателя, EUIPO е отказала на основание член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 регистрацията на словния знак „Fack Ju Göhte“ не поради евентуално противоречие на този знак с обществения ред, а единствено с мотива, че той противоречи на добрите нрави. Следователно първото основание от жалбата трябва да се разгледа само с оглед на последното абсолютно основание за отказ.

39

Що се отнася до посоченото основание за отказ, следва да се отбележи, че тъй като понятието „добри нрави“ не е определено в Регламент № 207/2009, то трябва да се тълкува, като се държи сметка за обичайния му смисъл, както и за контекста, в който по принцип се използва. Както отбелязва генералният адвокат в точка 77 от своето заключение, в обичайния си смисъл това понятие се отнася до ценностите и до основните морални норми, които се спазват от дадено общество в даден момент. Тези ценности и тези норми, които биха могли да еволюират в течение на времето и да варират в пространството, трябва да се определят в зависимост от преобладаващия в това общество социален консенсус в момента на оценката. За целта на това определяне трябва надлежно да се вземе предвид социалният контекст, включително при необходимост, културните, религиозни или философски различия, които са характерни за него, за да се оцени обективно това, което посоченото общество счита в този момент за морално приемливо.

40

Впрочем при прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 проверката дали знак, чиято регистрация като марка на Европейския съюз е поискана, е в противоречие с добрите нрави, изисква анализ на всички специфични за конкретния случай обстоятелства, за да се определи начинът, по който съответните потребители биха възприели такъв знак в случай на използването му като марка за заявените стоки или услуги.

41

В това отношение, за да попадне съответният знак в приложното поле на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, не е достатъчно същият да се счита за проява на лош вкус. Той трябва към момента на разглеждането да се възприема от съответните потребители като противоречащ на ценностите и на основните морални норми в обществото във вида им, съществуващ към този момент.

42

За да се установи дали това е така, за основа следва да се ползва възприятието на разумна личност със среден праг на чувствителност и толерантност, като се вземат предвид контекстът, в който марката би могла да бъде срещната, както и при необходимост особените обстоятелства, характерни за съответната част от Съюза. Релевантни обстоятелства за тази цел са например законодателните текстове и административните практики, общественото мнение и съответно начинът, по който съответните потребители са реагирали в миналото на този знак или на други сходни знаци, както и всеки друг елемент, който би могъл да позволи да се оцени възприятието на тези потребители.

43

Проверката, която следва да се извърши по този начин, не може да се ограничи до абстрактна преценка на заявената марка или дори на някои нейни компоненти, а трябва да се установи особено когато заявителят се е позовал на обстоятелства, които могат да поставят под съмнение факта, че марката се възприема от съответните потребители като противоречаща на добрите нрави, че използването на посочената марка в конкретния и актуален социален контекст действително би било възприето от тези потребители като противоречащо на ценностите и на основните морални норми на обществото.

44

Именно с оглед на тези принципи следва да се разгледа по същество първото основание, изведено от неправилно тълкуване и прилагане от Общия съд на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

45

В настоящия случай е безспорно, както констатира Общият съд в точки 14 и 17 от обжалваното съдебно решение, потвърждавайки в това отношение преценката на апелативния състав, че съответният кръг потребители е съставен от широката общественост немскоговорящи потребители в Европейския съюз, а именно в частност тези в Германия и Австрия.

46

Що се отнася до възприемането на заявената марка от тези потребители, Общият съд отбелязва в точка 18 от обжалваното съдебно решение, че посочените потребители ще оприличат тази марка на английския израз „Fuck you“, към който е добавено фамилното име Goethe, всичко това написано с различен правопис, произтичащ от фонетичното препредаване на тези думи на немски език. Макар в първото си значение английският израз „Fuck you“ да притежавал сексуална конотация и да носел отпечатък на вулгарност, той се използвал и в различен контекст за изразяване на гняв, съпротива или презрение към някого. Същевременно дори в тази хипотеза този израз оставал не по-малко вулгарен по естеството си и фактът, че е добавен елементът „Göhte“ в края на разглеждания знак, въпреки че не позволявал да се идентифицира до кого са „адресирани“ думите, от които се състои началото на посочения знак, не можел да смекчи тяхната вулгарност.

47

В точка 19 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, обстоятелството, че филмът Fack Ju Göhte е бил гледан от няколко милиона души при излизането му в кинозалите, не означава, че съответният кръг потребители няма да бъде шокиран от заявената марка.

48

От това той прави извода, в точка 20 от обжалваното съдебно решение, че при тези условия трябва да се приеме, че апелативният състав правилно е преценил, че английския израз „Fuck you“ и оттам — заявената марка в нейната цялост са вулгарни по естеството си и че могат да шокират съответните потребители. При това положение той правилно бил заключил, че на заявената марка е трябвало да бъде отказана регистрация на основание член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

49

В това отношение трябва да се констатира, че осъщественият от Общия съд контрол не отговаря на стандартите по член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, изложени в точки 39—43 от настоящото решение.

50

Всъщност предвид социалния контекст и елементите, на които се позовава в това отношение жалбоподателят, и в частност на факта, че словният знак „Fack Ju Göhte“ съответства, както отбелязва Общият съд в точки 2 и 19 от обжалваното съдебно решение, на заглавието на германска кинокомедия, продуцирана от жалбоподателя, която е била един от най-големите кинематографични успехи на 2013 г. в Германия и е била гледана от няколко милиона души при излизането ѝ по кината, Общият съд, за да установи в достатъчна степен, че заявената марка се възприема от широката общественост, говореща немски език, като противоречаща на добрите нрави, не е можело да се ограничава до абстрактна преценка на тази марка и на английския израз, на който се оприличава от тази общественост първата част от същия.

51

Така обстоятелството, че самата марка е трябвало да бъде разгледана, не означава, че при това разглеждане е могло да не се вземат предвид елементите от контекста, които биха могли да хвърлят светлина върху начина, по който съответните потребители възприемат посочената марка.

52

Както отбелязва генералният адвокат в точка 94 от заключението си, сред тези елементи са например големият успех на посочената едноименна комедия сред широката общественост, говореща немски език, и обстоятелството, че нейното заглавие, изглежда, не е породило разногласия, както и фактът, че достъпът на младата публика до него е бил разрешен и че Goethe-Institut — културният институт на Федерална република Германия, развиващ дейност в световен мащаб — една от задачите на който е да насърчава изучаването на немски език, си служи с него за педагогически цели.

53

Доколкото тези елементи могат a priori да представляват индиция, че въпреки оприличаването на първата част от заявената марка на английския израз „Fuck you“ широката общественост, говореща немски език, не възприема словния знак „Fack Ju Göhte“ като морално неприемлив, Общият съд, за да направи извод за несъвместимостта на този знак с добрите нрави, не е следвало да се основава само на вътрешноприсъщата вулгарност на този английски израз, без да разглежда посочените елементи и без да излага по категоричен начин причините, поради които приема, въпреки тях, че широката общественост, говореща немски език, възприема посочения знак като противоречащ на ценностите и на основните морални норми в обществото, когато същият се използва като марка.

54

Не са достатъчни в частност за тези изисквания за контрол и мотивиране прости твърдения като това, фигуриращо в точка 19 от обжалваното съдебно решение, възпроизведено в точка 47 от настоящото решение, или това, фигуриращо в точка 30 от обжалваното съдебно решение, според което не било установено, че по повод на дейностите, по време на които съответните потребители биха могли да се сблъскат със заявената марка, тези потребители разпознават в тази марка заглавието на успешен филм и възприемат посочената марка като „шега“.

55

Що се отнася по-специално до последното твърдение, важно е да се отбележи, от една страна, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е трябвало да се увери, че EUIPO не е нарушила член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, който в рамките на процедура във връзка с абсолютни основания за отказ налага на последния да разгледа служебно фактите и да установи в достатъчна степен наличието на такива основания. От друга страна, необходимостта да се разгледат елементи от контекста като тези, описани в точка 52 от настоящото решение, за целите на конкретното оценяване на начина, по който съответните потребители възприемат заявената марка, изобщо не е обусловена от установяването на факта, че тези потребители разпознават в тази марка заглавието на едноименната комедия или че възприемат посочената марка като „шега“, като липсата на тези две обстоятелства освен това не позволява да се установи накърняване на добрите нрави.

56

Накрая, следва да се добави още, че противно на констатираното от Общия съд в точка 29 от обжалваното съдебно решение, според която „в областта на изкуството, културата и литературата съществува постоянна загриженост за запазване на свободата на изразяване, която не съществува в областта на марките“, свободата на изразяване на мнение, закрепена в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се вземе предвид, както EUIPO признава в съдебното заседание и както посочва генералният адвокат в точки 47—57 от заключението си, при прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009. В подкрепа на този извод впрочем е както съображение 21 от Регламент 2015/2424, с който е изменен Регламент № 207/2009, така и съображение 21 от Регламент 2017/1001, които подчертават изрично необходимостта от прилагане на тези регламенти по начин, който гарантира пълното зачитане на основните права и свободи, и по-специално свободата на изразяване.

57

От всички изложени по-горе съображения следва, че тълкуването и прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, направени от Общия съд в обжалваното съдебно решение, са опорочени от грешки при прилагане на правото, които сами по себе си са достатъчни, за да се уважи първото основание за обжалване, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на това основание.

58

Следователно обжалваното съдебно решение трябва да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат второто и третото основание за обжалване.

59

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато жалбата е основателна, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

60

Настоящият случай е такъв.

61

С първото си основание жалбоподателят изтъква пред Общия съд, че спорното решение нарушава член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

62

Следва обаче да се констатира, че това решение, и по-специално разглеждането в точки 21—41 от него на това как се възприема заявената марка от съответните потребители, съдържа до голяма степен същите грешки като тези, опорочаващи обжалваното съдебно решение.

63

Така, след като констатира по същество в точки 21—23 от спорното решение, че съответните потребители разпознават в първата част от заявената марка английския израз „Fuck you“, апелативният състав отбелязва в точки 24—28 от това решение, че този израз е вулгарен и шокиращ. По-нататък, в точки 29—33 от посоченото решение той приема, че добавянето на елемента „Göhte“ не е в състояние да измени съществено възприемането на обидата „Fack ju“, като се основава на доста абстрактна преценка на английския израз „Fuck you“ и без да вземе предвид елементите от контекста, споменати в точка 52 от настоящото решение.

64

Що се отнася до тези елементи, апелативният състав признава в точка 36 от спорното решение, че от представените от жалбоподателя документи несъмнено може да се направи извод, че комедията Fack ju Göhte, гледана от около 7,4 милиона зрители в Германия, и комедията Fack ju Göhte 2 се числят към най-големите успехи на германското кино, що се отнася до брой зрители, и са имали голям успех и в Австрия. Апелативният състав констатира, че следователно може да се предположи, че съответният общ кръг потребители, говорещи немски език, вече поне са чували за тези комедии. Въпреки това апелативният състав приема, в точка 37 от това решение, че от големия успех на тези комедии сред съответните потребители е невъзможно да се направи изводът, че същите не са били шокирани от заглавието им, при положение че то не било описателно за съдържанието на посочените комедии и че по-конкретно Goethe няма никаква роля в това. Обратно, употребата на обидата „Fack ju“ като заглавие на филм не казва нищо за обществената му приемливост.

65

Същевременно, от една страна, изобщо не е необходимо заглавието на филм да описва неговото съдържание, за да съставлява релевантен елемент от контекста при оценяването дали съответните потребители възприемат това заглавие и едноименен словен знак като противоречащи на добрите нрави.

66

От друга страна, макар несъмнено успехът на един филм да не доказва автоматично обществената приемливост на неговото заглавие и на едноименен словен знак, това не променя факта, че става въпрос най-малкото за индиция за такава приемливост, която трябва да се оцени в светлината на всички релевантни обстоятелства по случая, за да се установи конкретно възприемането на този знак в случай на използване на същия като марка.

67

В това отношение е важно да се отбележи, че в случая не само комедиите Fack ju Göhte и Fack ju Göhte 2, които впрочем имат продължение от 2017 г., са пожънали, именно сред съответните потребители, такъв успех, че апелативният състав дори констатира, че може да се презюмира, че този кръг потребители вече поне са чували за тези комедии, но освен това и въпреки голямата известност, придружаваща такъв успех, заглавието им не изглежда да е провокирало разногласия сред тези потребители. Впрочем достъпът на младата публика до посочените комедии, който се осъществява в училищна среда, е бил разрешен с това заглавие и същите са получили, както е видно от точка 39 от спорното решение, финансови средства от различни организации и са били използвани от Goethe-Institut за педагогически цели.

68

Така, следва да се констатира, че всички тези елементи от контекста показват недвусмислено, че въпреки оприличаването на думите „Fack ju“ на английския израз „Fuck you“ заглавието на посочените комедии не е било възприемано като морално неприемливо от широката публика, говореща немски език. Следва също да се отбележи в това отношение, че възприемането на този английски израз от говорещите немски език потребители, макар той да е широко известен на тези потребители, които знаят значението му, не е непременно същото като възприемането от англоезичните потребители, тъй като чувствителността на майчиния език е потенциално по-голяма, отколкото тази на чужд език. Поради същата причина говорещите немски език потребители също така не възприемат задължително посочения английски израз по същия начин, по който биха възприели немския му превод. По-нататък, заглавието на разглежданите комедии и следователно заявената марка се състоят не от този английски израз като такъв, а от неговото фонетично препредаване на немски език, придружено от елемента „Göhte“.

69

При тези условия и предвид факта, че не е представено никакво конкретно доказателство, което да обяснява по правдоподобен начин защо широката публика, говореща немски език, ще възприеме словния знак „Fack Ju Göhte“ като противоречащ на ценностите и на основните морални норми на обществото, когато се използва като марка, докато същата тази публика явно не е считала за противоречащо на добрите нрави заглавието на едноименните комедии, трябва да се констатира, че EUIPO не е доказала в достатъчна степен, че член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 не допуска регистрацията на заявената марка.

70

Следва да се добави още, че обратно на предлаганото от апелативния състав в точка 38 от спорното решение, релевантността на успеха на едноименните комедии като елементи от контекста изобщо не се разколебава от факта, че абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 не може да се преодолее посредством доказването на отличителен характер, придобит в резултат на използването, по смисъла на член 7, параграф 3 от този регламент, на заявената марка. Действително, успехът на едноименните комедии сред съответните потребители, и по-конкретно липсата на разногласия по повод заглавието им, трябва да бъде взет предвид при определянето на това дали съответните потребители възприемат заявената марка като противоречаща на добрите нрави, и следователно да се установи дали това абсолютно основание за отказ е пречка за регистрацията ѝ, а не за да се изключи посоченото основание, след като неговата приложимост в конкретния случай е била установена.

71

От гореизложеното следва, че в случая апелативният състав неправилно е изтълкувал и приложил член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, поради което спорното решение трябва да се отмени.

72

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

73

Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

74

Тъй като жалбоподателят е направил искане EUIPO да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски във връзка както с първоинстанционното производство по дело T‑69/17, така и с това по обжалване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: