–

за B. S., от T. Grzejszczak, adwokat,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за гръцкото правителство, от M. Tassopoulou, A. Dimitrakopoulou и I. Kotsoni, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от C. Perrin и M. Siekierzyńska, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 2 от Директива 92/83/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (ОВ L 316, 1992 г., стр. 21; Специално издание на български език 2007 г., глава 9, том 1, стр. 1) във връзка с приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), в редакцията след приемане на Регламент (ЕИО) № 2587/91 на Комисията от 26 юли 1991 г. (ОВ L 259, 1991 г., стр. 1).

2

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу B. S., поради това че представял на полската данъчна администрация неверни данни, водещи до намаляване на дължимия от него акциз.

3

Член 2 от Директива 92/83 предвижда, че:

„По смисъла на настоящата директива понятието „бира“ означава всеки продукт, включен в код по КН 2203, или всеки продукт, представляващ смес от бира и безалкохолни напитки, включен в код по КН 2206, и в двата случая с действително алкохолно съдържание в обемно изражение, превишаващо 0,5 % vol“.

4

Според член 26 от тази директива:

„Позоваванията в настоящата директива на кодове по КН се отнасят до редакцията на Комбинираната номенклатура, действаща към момента на приемане на настоящата директива“.

5

Член 12 от Регламент № 2658/87 предвижда, че Европейската комисия приема ежегодно регламент, в който се възпроизвежда пълният текст на Комбинираната номенклатура (КН) заедно със съответните автономни и конвенционални митнически ставки по Общата митническа тарифа, съобразен с приетите от Съвета на Европейския съюз или Комисията мерки. Този регламент се публикува не по-късно от 31 октомври в Официален вестник на Европейския съюз и се прилага от 1 януари следващата година.

6

В съответствие с член 26 от Директива 92/83, приложимата по отношение на фактите в главното производство КН е съдържащата се в приложение I към Регламент № 2658/87, в редакцията, изменена с Регламент № 2587/91.

7

Във втората част от КН глава 22 е озаглавена „Безалкохолни и алкохолни напитки и видове оцет“ и в нея са позиции 2203 и 2206 от тази номенклатура.

8

Позиция 2203 има следното съдържание:

9

Позиция 2206 има следното съдържание:

10

Съветът за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация (СМО), е учреден с конвенцията за създаване на посочения съвет, сключена на 15 декември 1950 г. в Брюксел. Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък „ХС“) е изработена от СМО и е въведена с Международната конвенция относно Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, сключена на 14 юни 1983 г. в Брюксел и одобрена, заедно с протокола за изменението ѝ от 24 юни 1986 г., от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 г. (ОВ L 198, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 3, стр. 199). КН възпроизвежда позициите и подпозициите от шест цифри на ХС. Само седмата и осмата цифра формират присъщи за нея подразделения.

11

Обяснителните бележки към ХС са съставени в рамките на СМО в съответствие с разпоредбите на последната посочена конвенция и са публикувани на двата официални езика на СМО — френски и английски.

12

В текста на френски език обяснителната бележка към ХС относно позиция 2203 гласи следното:

„Бирата е алкохолна напитка, която се получава при ферментацията на пивна мъст, приготвена от малц от ечемик или пшеница, която е варена с вода, обикновено с хмел. Известни количества немалцувани зърнени култури (например царевица и ориз) могат евентуално да се използват за приготвянето на пивна мъст. Добавянето на хмел придава горчивина и аромат и позволява по-добро съхранение на продукта. Понякога тя се ароматизира по време на ферментацията с помощта на череши или други продукти.

Понякога към бирата се добавят захари, оцветители, въглероден диоксид или други вещества.

Според способите на ферментация бирата може да бъде получена с долна ферментация, при ниска температура с дрожди, наречени дрожди за долна ферментация, и бира получена с горна ферментация, получена при висока температура с дрожди, наречени дрожди за горна ферментация.

Бирите могат да бъдат светли или тъмни, сладки или горчиви, леки или силни, обикновено се предлагат в бурета, в бутилки или в херметически затворени кутии и могат да се търгуват с наименованията „ейл“, „стаут“ и т. н.

Тази позиция включва и концентрираните бири, приготвени чрез концентрация до 1/5 или 1/6 от обема им, бири, които по начало са с ниско алкохолно съдържание, но са богати на малцов екстракт.

В тази позиция не са включени:

13

В текста на английски език същата обяснителна бележка гласи:

„Beer is an alcoholic beverage obtained by fermenting a liquor (wort) prepared from malted cereals (most commonly barley or wheat), water and (usually) hops. Certain quantities of non-malted cereals (e.g., maize (corn) or rice) may also be used for the preparation of the liquor (wort). The addition of hops imparts a bitter and aromatic flavour and improves the keeping qualities. Cherries or other flavouring substances are sometimes added during fermentation.

Sugar (particularly glucose), colouring matter, carbon dioxide and other substances may also be added.

According to the fermenting process employed, the products may be bottom fermentation beer, obtained at a low temperature with bottom yeasts, or top fermentation beer, obtained at a higher temperature with top yeasts.

Beer may be pale or dark, sweet or bitter, mild or strong. It may be put up in barrels, bottles or in airtight tins and may be marketed as ale, stout, etc.

This heading also covers concentrated beer prepared by vacuum-condensing beer of low alcoholic strength (but with a high content of malt extract) to between one fifth and one sixth of its original volume.

The heading does not cover:

14

Член 94 от ustawa o podatku akcyzowym (Закон за акцизите) от 6 декември 2008 г. (Dz. U. от 2009 г., № 3, позиция 11), в редакцията, приложима по делото в главното производство (наричан по-нататък „Законът за акцизите“), гласи:

„1.   Бира по смисъла на този закон е всеки продукт, включен в позиция 220300 от КН, или всеки продукт, представляващ смес от бира и безалкохолни напитки, включен в позиция 220600 от КН, ако действителното алкохолно съдържание по обем на продукта превишава 0,5 % vol.

[…]

4.   Акцизната ставка за бирата е 7,79 [полски злоти (PLN) (около 1,8 eur)] на хектолитър за всеки градус Плато на завършения продукт“.

15

Член 96 параграф 4 от този закон гласи:

„Акцизните ставки върху ферментиралите напитки са следните:

16

Между май 2011 г. и май 2013 г. B. S. произвежда алкохолна напитка, която според него е смес от бира и безалкохолни напитки. Сто хектолитра от пивната мъст в основата на междинния продукт, който той определя като бира, са получени от 134,9 литра екстракт от малц, 1708,2 литра глюкозен сироп, 9 литра лимонена киселина, 2,4 литра амониев фосфат, от хранителни съставки и вода.

17

В периода между 29 юни 2011 г. и 26 юни 2013 г., B. S. подава всеки месец в компетентното митническо бюро декларация за акцизи, като определя напитката, която произвежда, като „смес от бира“ от позиция 2203 от КН и от безалкохолни напитки, като по силата на член 94 от Закона за акцизите прилага акцизната ставка за бирата, която е 7,79 PLN (около 1,8 eur) на хектолитър за всеки градус Плато готов продукт.

18

С няколко решения, приети между 27 септември 2012 г. и 14 февруари 2014 г., началникът на компетентното митническо бюро оспорва декларациите на B. S. и определя дължимия акциз в много по-голям размер, тъй като произвежданата от B. S. напитка трябвало да се класира в позиция 2206 от КН като напитка на основата на ферментирали напитки, различни от бира, и на безалкохолни напитки и трябвало да се обложи с акциз от 158 PLN (около 36,5 eur) на хектолитър готов продукт. Тези решения се основавали на факта, че главната съставка, използвана за производството на междинния продукт, бил глюкозният сироп, а не малцът и поради това не могло този продукт да се класира в позиция 2203 от КН, която е относно „малцова бира“. Поради това началникът на митническото бюро приема, че крайният продукт, посочен в декларациите, споменати в точка 17 от настоящото решение, който представлява напитка на основата на този междинен продукт и на безалкохолни напитки, трябва да се счита за напитка на основата на други ферментирали напитки, различни от бирата, и на безалкохолни напитки.

19

Тези решения на началника на митническото бюро са потвърдени с няколко решения на директора на митницата. Освен това жалбите, подадени от B. S. срещу тези решения, са отхвърлени от полските административни юрисдикции.

20

По делото в главното производство B. S. е подведен под наказателна отговорност, затова че между юни 2011 г. и юни 2013 г. е заблудил полската данъчна администрация, като е подал за произвежданата от него напитка невярна информация в декларациите си за облагане с акциз, което довело до голямо намаляване на този данък, както и до изнасянето на тази напитка от данъчния склад, без преди това да бъде поставен бандерол за акциза.

21

С присъда на Sąd Rejonowy w Piotrkowie Trybunalskim (Районен съд Пьотърков Трибуналски, Полша) от 21 юни 2017 г. B. S. е признат за виновен за тези нарушения и е осъден на 300 дневни ставки глоба в размер на по 200 злоти PLN (около 46,2 eur). B. S. подава въззивна жалба срещу тази присъда до запитващата юрисдикция.

22

Тази юрисдикция отбелязва, че според относимите разпоредби от Закона за акцизите квалификацията на продукт въз основа на този закон трябва да се установи, като се използва класификацията по КН в съответствие с приложените към нея правила за тълкуване. Тя подчертава освен това, че съдържащата се в този закон дефиниция на бирата е идентична с тази в член 2 от Директива 92/83

23

Запитващата юрисдикция подчертава, че за прилагането на разпоредбите от Закона за акцизите понятието „бира“ включва не само малцовата бира в позиция 2203 от КН, но и смесите от бира, спадащи към тази позиция, и от безалкохолни напитки, посочени в позиция 2206 от КН, при положение че алкохолното съдържание е по-високо от 0,5 % vol. Тя смята обаче, че тези разпоредби не уточняват процентното съдържание (минимално или максимално) на съставките на произвежданата бира, като оставят на производителя свобода на преценка относно пропорциите на тези съставки. Въз основа на това тя заключава, че може да се използва каквото и да е количество немалцови съставки, стига да има малц. В тези разпоредби не се уточнявало и това, че захар може да се добавя в бирата едва след приключването на процеса на ферментация.

24

Според тази юрисдикция, за да се прецени дали B. S. е извършил преследвано по наказателното право нарушение, от основно значение е да се установи дали произвежданата от B. S. напитка правилно е квалифицирана от него като „смес от бира“, спадаща към позиция 2203 от КН, и безалкохолни напитки, или става въпрос за напитка на основата на ферментирала напитка, различна от бирата, и безалкохолни напитки.

25

Като се основава на издадена във Франция обвързваща тарифна информация, запитващата юрисдикция отбелязва, че има различия между държавите членки във връзка с тарифното класиране на тази напитка, когато малцовите съставки не са преобладаващи, което обосновавало необходимостта от хармонизация чрез съдебната практика.

26

При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Gorzowie Wielkopolskim (Окръжен съд Пьотрков Трибуналски, Полша) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 2 от [Директива 92/83] във връзка с приложение I към [Регламент № 2658/87] да се тълкува в смисъл, че може да се смята за бира от малц с код 2203 от Комбинираната номенклатура продуктът, при който за производството на готовата за заквасване пивна мъст се използват малцов екстракт, глюкозен сироп, лимонена киселина и вода, включително когато делът на немалцовите съставки в пивната мъст преобладава спрямо малцовите съставки и глюкозният сироп се добавя към подготвената за заквасване пивна мъст преди процеса на ферментация на мъстта, и какви критерии трябва да се вземат предвид при определянето на пропорцията между малцовите и немалцовите съставки в готовата за заквасване пивна мъст, за да се окачестви полученият продукт като бира с код 2203 по КН?“.

27

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2 от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че междинен продукт, предназначен за смес от безалкохолни напитки, получен от пивна мъст, съдържаща по-малко малцови съставки от немалцовите съставки и в която глюкозният сироп е добавен преди процеса на ферментация, може да се квалифицира като „малцова бира“, спадаща към позиция 2203 от КН.

28

Член 2 от Директива 92/83 включва в определението за „бира“ не само всеки продукт, спадащ към позиция 2203 от КН, но също и всеки продукт, представляващ смес от бира и безалкохолни напитки, спадащ към позиция 2206 от КН, и в двата случая този продукт е с действително алкохолно съдържание в обемно изражение, превишаващо 0,5 % vol.

29

От акта за преюдициално запитване се установява, че търгуваният от B. S. краен продукт е смес от междинен алкохолен продукт, получен чрез ферментация, и от безалкохолни напитки. От това следва, че сместа, която представлява търгуваният от B. S. краен продукт, не може да се класира в позиция 2203 от КН и следователно не попада в първата от двете хипотези, посочени в член 2 от Директива 92/83. Следователно този продукт може да се квалифицира като „бира“ и да попадне в приложното поле на посочения член 2 само ако междинният алкохолен продукт, предназначен от B. S. за смесване с безалкохолни напитки, за да се получи този краен продукт, може самият той да се квалифицира като „малцова бира“ по смисъла на позиция 2203 от КН, като се има предвид, че изглежда, не се спори, че крайният продукт има действително алкохолно съдържание в обемно изражение, превишаващо 0,5 % vol.

30

Съгласно член 26 от Директива 92/83 приложимата по делото в главното производство КН е тази в редакцията на КН, действаща към момента на приемане на тази директива, тоест тази по Регламент № 2587/91 (вж. в този смисъл решение от 14 юли 2011 г., Paderborner Brauerei Haus Cramer, C‑196/10, EU:C:2011:487, т. 28).

31

Съгласно постоянната съдебна практика в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и на забележките към разделите или главите. Освен това обяснителните бележки, изготвени, що се отнася до КН, от Европейската комисия, и тези, що се отнася до ХС, от СМО, имат съществен принос за тълкуването на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила (вж. решение от 12 май 2016 г., Toorank Productions, C‑532/14 и C‑533/14, EU:C:2016:337, т. 34 и 36 и цитираната съдебна практика).

32

В светлината на тези съображения следва да се определи дали алкохолен продукт, получен чрез ферментация на пивна мъст, състояща се именно от глюкозен сироп и малко относително съдържание на малц, може да се квалифицира като „малцова бира“ по смисъла на позиция 2203 от КН.

33

Що се отнася, на първо място, до относителното съдържание на малц в пивната мъст, следва да се отбележи, че в КН не е определен минимален процент на малцовите съставки в пивната мъст, предназначена за производството на бира.

34

Наистина в позиция 2203 от КН се сочат „малцови бири“, което предполага, че бира, спадаща към тази позиция, не може да бъде произведена, без в състава ѝ да има малц. Все пак само от текста „малцови бири“, не може да се направи извод, че се изисква минимално процентно съдържание на малц в пивната мъст.

35

Освен това в обяснителната записка от ХС към позиция 2203 изрично се посочва, че известни количества немалцови житни растения могат да се използват за приготвянето на пивната мъст, без да има изискване относителното съдържание на тези немалцови съставки да бъде по-ниско от това на малцовите съставки.

36

Що се отнася, на второ място, до глюкозния сироп, влизащ в състава на пивната мъст, следва да се отбележи, че наличието на този сироп не е забранено от КН.

37

Освен това обяснителната записка от ХС относно позиция 2203 изрично признава възможността в хода на ферментацията към пивната мъст да се добавят ароматни субстанции. От друга страна, и дори да има известно разминаване между текстовете на френски и на английски език относно точния момент на евентуалното добавяне на глюкозата, тъй като в първия се сочи добавянето ѝ „към бирата“, докато във втория няма такова уточнение, нито един от тези два официални текста все пак не изисква в подложената на ферментация пивна мъст да няма глюкоза.

38

От това следва, че продукт, произведен с ниско относително съдържание на малц и добавена преди алкохолната ферментация глюкоза, не е само поради това изключен от понятието „малцова бира“, спадаща към позиция 2203 от КН.

39

Такъв продукт обаче може да спада към посочената позиция само при условие че обективните му характеристики и свойства съответстват на тези на бирата. В това отношение следва по-специално да се вземат предвид органолептичните свойства на съответния продукт (вж. в този смисъл решения от 7 май 2009 г., Siebrand, C‑150/08, EU:C:2009:294, т. 36 и 37 и от 16 декември 2010 г., Skoma-Lux, C‑339/09, EU:C:2010:781, т. 46).

40

От това следва, че ако органолептичните свойства на междинния алкохолен продукт, който B. S. смесва с безалкохолни напитки, за да произведе крайния продукт, който продава, не отговарят на тези на бирата, какъвто би бил случаят, ако този междинен продукт видимо не прилича на бирата или няма специфичния вкус, този продукт не би могъл да се квалифицира като „малцова бира“, спадаща към позиция 2203 от КН. Запитващата юрисдикция следва да направи необходимите в това отношение проверки.

41

С оглед на изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2 от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че междинен продукт, предназначен за смесване с безалкохолни напитки, получен от пивна мъст, съдържаща по-малко малцови съставки, отколкото немалцови съставки и в която преди процеса на ферментация е добавен глюкозен сироп, може да бъде квалифициран като „малцова бира“, спадаща към позиция 2203 от КН, стига органолептичните характеристики на този продукт да съответстват на тези на бирата, което запитващата юрисдикция следва да провери.

42

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Член 2 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки трябва да се тълкува в смисъл, че междинен продукт, предназначен за смесване с безалкохолни напитки, получен от пивна мъст, съдържаща по-малко малцови съставки, отколкото немалцови съставки и в която преди процеса на ферментация е добавен глюкозен сироп, може да бъде квалифициран като „малцова бира“, спадаща към позиция 2203 от Комбинираната номенклатура в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията след приемане на Регламент (ЕИО) № 2587/91 на Комисията от 26 юли 1991 г., стига органолептичните характеристики на този продукт да съответстват на тези на бирата, което запитващата юрисдикция следва да провери.