–

за X BV, от A. Baert и P. Heeren, advocaten, R. Ramautarsing, K. Winters и L. Gilhuijs,

–

за нидерландското правителство, от M. К. Bulterman и C. S. Schillemans, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от W. Roels и B. Hofstötter, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграфи 2, 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1484/95 на Комисията от 28 юни 1995 година относно определяне на подробни правила за прилагане на системата на допълнителни вносни мита и относно фиксиране на представителни цени в секторите птиче месо и яйца и за яйчен албумин, и за отмяна на Регламент № 163/67/ЕИО (ОВ L 145, 1995 г., стр. 47; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 92), изменен с Регламент (ЕС) № 248/2010 на Комисията от 24 март 2010 г. (ОВ L 79, 2010 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1484/95“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между X BV и Staatssecretaris van Financiën (държавен секретар по финансите, Нидерландия) по повод на акт за събиране на допълнителни мита върху вноса на замразено птиче месо с произход от Бразилия.

3

Член 141 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) № 491/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. (ОВ L 154, 2009 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Общият регламент за ООП“) гласи:

„1.   Допълнително вносно мито се прилага за вноса, при ставката на митото, определена в членове 135—140а, на един или повече от продуктите от секторите „Зърнени култури“, „Ориз“, „Захар“, „Плодове и зеленчуци“, „Преработени плодове и зеленчуци“, „Говеждо и телешко месо“, „Мляко и млечни продукти“, „Свинско месо“, „Овче и козе месо“, „Яйца“, „Птиче месо“ и „Банани“, както и „Гроздов сок“ и „Гроздова мъст“, за да се предотвратят или отстранят отрицателните последици върху [вътрешния пазар], които може да бъдат причинени от този внос, ако:

Праговият обем се основава на възможностите за достъп до пазара, определени при необходимост като внос в процентно изражение спрямо съответното вътрешно потребление през трите предходни години.

2.   Допълнително мито не се налага в случаите, когато е малко вероятно вносът да предизвика смущения на [вътрешния пазар], или когато последиците от него биха били несъразмерно малки в сравнение с желания резултат.

3.   За целите на параграф 1, буква а) вносните цени се определят на базата на CIF вносни цени за въпросната пратка.

CIF вносните цени се проверяват спрямо представителните цени за съответния продукт на световния пазар или на пазара на внос на този продукт в [Съюза]“.

4

Трето съображение от Регламент № 1484/95 гласи:

„като има предвид, че вносните цени, които следва да бъдат взети предвид за налагането на допълнителни вносни мита, следва да бъдат проверени спрямо представителните цени на световния пазар или на вносния пазар на Общността за въпросните продукти; като има предвид, че е необходимо държавите членки да съобщават цените на различните етапи на извършване на търговия на редовни интервали, за да могат да определят представителните цени и съответните допълнителни мита“.

5

Член 2, параграф 1 от този регламент предвижда:

„Представителните цени, посочени в член 141, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета и в член 3, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 2783/75 [на Съвета от 29 октомври 1975 година за общата система за търговия с яйчен албумин и млечен албумин (ОВ L 282, 1975 г., стр. 104; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 2, стр. 115)], се определят редовно въз основа на сведенията, събрани при надзора на Общността по силата на член 308г от Регламент (ЕИО) № 2454/93 [на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3)]“.

6

Член 3 от Регламент № 1484/95 гласи:

„1.   Допълнителното мито се установява въз основа на вносната цена CIF на въпросната пратка в съответствие с разпоредбите на член 4.

2.   Когато вносната цена CIF за 100 кг от пратката е по-висока от приложимата представителна цена, посочена в член 2, параграф 1, вносителят представя пред компетентните органи на държавата членка—вносител поне следните доказателства:

3.   В случая, посочен в параграф 2, вносителят трябва да депозира обезпечението, посочено в член 248, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, равно на разликата между размера на допълнителното мито, изчислен въз основа на приложимата за съответния продукт представителна цена, и размера на допълнителното мито при внос, изчислен въз основа на цената CIF при внос на въпросната пратка.

4.   Вносителят разполага с два месеца от датата на продажбата на въпросните продукти, в рамките на срок от девет месеца от датата на приемане на декларацията за освобождаване за свободно обращение, за да докаже, че пратката е пласирана според условия, потвърждаващи съответствието с цените, посочени в параграф 2. Неспазването на някой от тези срокове води до загуба на депозираното обезпечение. Въпреки това периодът от девет месеца може да бъде удължен от компетентните органи най-много с три месеца по искане на вносителя, което трябва да бъде надлежно обосновано.

Депозираното обезпечение се освобождава, доколкото е осигурено доказателство за условията по пласирането по удовлетворителен за митническите органи начин. В противен случай обезпечението се задържа чрез плащането на допълнителните мита.

5.   Ако при проверка компетентните органи установят, че изискванията на настоящия член не са били спазени, те осигуряват вземането под отчет на митата в дължимия им размер в съответствие с член 220 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 [на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 1992, 302 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58)]. Пълният размер на митата или остатъкът до пълния им размер включва лихва от датата, на която стоките са били допуснати за свободно обращение, до датата на вземането под отчет на така определения размер на дължимите мита. Прилаганият размер на лихвата е този, който е в сила за действия по събиране на дължими плащания съгласно националното законодателство“.

7

Член 4 от Регламент № 1484/95 гласи:

„1.   Ако разликата между въпросната цена при пускане на пазара, посочена в член 1, параграф 2 и вносната цена CIF на въпросната пратка:

8

Член 4 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. (ОВ L 17, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 9, стр. 250) (наричан по-нататък „Митническият кодекс“), предвижда:

„За целите на настоящия кодекс се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

9

Член 29, параграф 1 от Митническия кодекс предвижда:

„Митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие е разпоредбите на членове 32 и 33, при условие че:

10

Съгласно член 30, параграфи 1 и 2 от този кодекс:

„1.   Когато митническата стойност не може да се определи съгласно член 29, се прилагат последователно букви а), б), в) и г) от параграф 2 […]

2.   Митническа стойност, определена в резултат на прилагане на този член, е:

[…]“.

11

Член 31 от този кодекс гласи:

„1.   Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по силата членове 29 или 30, тя се определя въз основа на наличните данни в [Съюза] и чрез разумни способи, съответстващи на общите принципи и разпоредби на:

и

[…]“.

12

Член 220, параграф 1 от Митническия кодекс предвижда:

„Когато размерът на сборовете, произтичащ от дадено митническо задължение, не е бил взет под отчет съгласно членове 218 и 219 или е бил взет под отчет размер, по-нисък от дължимия, вземането под отчет на пълния размер на сборовете или на остатъка до пълния размер трябва да се извърши в срок от 2 дни, считано от датата, на която митническите органи установят това положение и са в състояние да изчислят дължимия размер и да определят длъжника (последващо вземане под отчет). Този срок може да бъде удължен съгласно член 219“.

13

X е дружество, което търгува с продукти от птиче месо. То е част от международна група, към която принадлежи и E SA, производител на продукти, също произведени от птиче месо, който е установен в Бразилия. Свързаните с този производител предприятия като X купуват и продават тези стоки и организират тяхното разпространение на пазара на Съюза.

14

X купува замразено птиче месо от F Ltd, с което е свързано. Впоследствие това месо се продава на пазара на Съюза както на предприятия, свързани с X, така и на трети независими лица.

15

Замразеното птиче месо, класирано в подпозиция 02071410 от Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 1987, 256 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), се облага със специфично мито в размер на 102,40 EUR на 100 килограма. Освен това за посоченото месо се прилага системата на допълнителните мита, предвидени в Регламент № 1484/95 и Общия регламент за ООП. Така върху вноса на това месо може да се дължат допълнителни мита, когато вносната цена CIF на птичето месо е по-ниска от цената при пускане на пазара, посочена в член 141, параграф 1, буква а) от Общия регламент за ООП.

16

От акта за преюдициално запитване е видно, че в случая нидерландските митнически органи са сключили с X споразумения относно метода за изчисляване на митническата стойност на замразеното птиче месо с произход от Бразилия, продавано от E. Договорено е тя да се основава на цената, която E фактурира на установените в Съюза и свързани с него предприятия, увеличена с 15 %, за да се покрият преките и непреките разходи, различни от производството, както и печалба.

17

Според нидерландските митнически органи този метод е приемлив за целите на изчисляването на вносната цена CIF. Посочват обаче, че си запазват правото да вземат необходимите мерки за точното определяне на митническата стойност, в случай че изчисляването на посочената стойност е извършено въз основа на неточни данни.

18

В периода между 1 януари 2009 г. и 30 юни 2010 г. X подава 709 декларации за допускане за свободно обращение на съответното птиче месо в съответствие със споразуменията, посочени в точка 16 от настоящото решение. Посочената в тези декларации вносна цена CIF винаги е била по-висока от цената при пускане на пазара. Поради това нидерландските митнически органи всеки път допускат това месо в свободно обращение, без да събират допълнителни вносни мита. Освен това в отклонение от член 3, параграфи 3 и 4 от Регламент № 1484/95 посочените органи не са поискали нито X да предостави обезпечение за допускането за свободно обращение на това месо, нито да докаже, след това допускане за свободно обращение, че пратката на посоченото птиче месо е пласирана според условия, потвърждаващи съответствието с декларираната вносна цена CIF.

19

През ноември 2011 г. инспектор от нидерландските митнически органи (наричан по-нататък „инспекторът“) извършва последваща проверка, за да се увери в точността на вносната цена CIF, посочена от Х в тези декларации. В това отношение той констатира, от една страна, че X е продал това птиче месо на една и съща цена на свързаните с него дружества и на трети независими лица. От друга страна, инспекторът констатира, че приложената от Х продажна цена е почти във всички случаи по-ниска от посочената в същите декларации вносна цена CIF, увеличена със специфичните вносни мита, така и от цената при пускане на пазара.

20

Поради това инспекторът приема, че за 705 от подадените декларации съответното птиче месо не е било препродадено от Х при обичайни търговски условия и следователно посочените вносни цени CIF не са приемливи, поради което се дължат допълнителни мита.

21

Прилагайки „по аналогия“ член 4 от Регламент № 1484/95, инспекторът изчислява размера на дължимите допълнителни мита въз основа на разликата между цената при пускане на пазара и представителната цена, определена в член 141, параграф 3 от Общия регламент за ООП във връзка с член 2, параграф 1 от Регламент № 1484/95. Във връзка с това инспекторът изпраща на X акт за събиране на допълнителни мита в размер на 2163793,55 EUR.

22

X обжалва този акт пред Rechtbank Noord Holland (Районен съд на провинция Северна Холандия, Нидерландия). Тъй като жалбата му е отхвърлена като неоснователна, X подава въззивна жалба срещу постановеното от този съд решение пред Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия), а след като последният съд отхвърля жалбата му, подава касационна жалба пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия).

23

Запитващата юрисдикция посочва, че изтъкнатите пред нея касационни основания са, от една страна, неправилно прилагане на членове 3 и 4 от Регламент № 1484/95, доколкото Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам) е приел, че неточността на вносните цени CIF, посочени в съответните митнически декларации, може да се изведе от факта, че продажните цени са били по-ниски от посочените вносни цени CIF и от приложимите представителни цени. От друга страна, инспекторът е допуснал грешка, като приел в разглежданите споразумения, че X може да изчисли вносната цена CIF, без да изисква продажбата на съответните стоки да е печеливша.

24

Според запитващата юрисдикция тези основания повдигат въпроси, свързани с критериите, които трябва да се използват, когато точността на вносна цена CIF е предмет на последваща проверка или контрол по член 3, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1484/95, както и с последиците, които съответните органи трябва да изведат от невъзможността да определят тази цена въз основа на тези критерии.

25

Тази юрисдикция иска да се установи дали продажбата на даден продукт на цена, по-ниска от посочената вносна цена CIF или от действащата представителна цена, е достатъчна, за да се установи, че се дължат допълнителни мита. В частност тя поставя въпроса относно смисъла, който следва да се вложи в понятието „условия“, посочени в член 3, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1484/95. Освен това тя иска да установи дали с оглед на тълкуването на това понятие следва да се вземе предвид фактът, че внесените стоки са купени и препродадени на свързано със съответното предприятие лице.

26

Според запитващата юрисдикция, от една страна, положителен отговор на този въпрос може да се обоснове с обстоятелството, че продажбата на продукти на цена, по-ниска от представителната цена, смущава пазара на Съюза и следователно оправдава налагането на допълнителни мита. Според това тълкуване, възприето от Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам), не е необходимо да се разглежда въпросът дали посочената от вносителя вносна цена CIF е точна. По този начин допълнителните вносни мита могат да се прилагат само въз основа на представителната цена. Запитващата юрисдикция обаче иска да установи дали е възможно подобен подход да се съчетае с член 141, параграф 3 от Общия регламент за ООП, както е тълкуван от Съда в решение от 13 декември 2001 г., Kloosterboer Rotterdam (C‑317/99, EU:C:2001:681), съгласно което представителната цена за въпросния продукт се взема предвид само за целите на проверката на точността на вносната цена CIF.

27

От друга страна, запитващата юрисдикция не изключва наличието на положения, при които продажната цена би могла да бъде по-ниска от вносната цена CIF и дори от представителната цена. Така оператор на съответния пазар можел да бъде принуден при трудни пазарни условия да продава през ограничен период от време продукти на загуба, за да запази позицията си на пазара. Тази юрисдикция обаче посочва, че по-специално в случая на свързани предприятия сделки биха могли да се извършват изкуствено, главно за да се заобиколи или избегне плащането на допълнителни мита. Ето защо би следвало да се разгледат сделките преди и след разглеждания внос, както и икономическата и търговската обосновка на тези сделки.

28

В това отношение било възможно член 3, параграфи 2, 4 и 5 от Регламент № 1484/95 да се тълкува в смисъл, че предвиденият в него механизъм за контрол цели да се гарантира, че компетентните органи ще се запознаят с сделките, които могат да породят съмнения относно точността на посочените вносни цени CIF. При това положение компетентните органи следва да извършат допълнителна проверка, какъвто е бил случаят по делото, по което е постановено решение от 19 октомври 2017 г., A (C‑522/16, EU:C:2017:778), за да проверят точността на вносната цена CIF, която, както Съдът е установил в решение от 13 декември 2001 г., Kloosterboer Rotterdam (C‑317/99, EU:C:2001:681), е единствената възможна основа за определянето на допълнителните мита.

29

Невъзможността да се установи неточността на вносната цена CIF, посочена от съответното предприятие вследствие на такава допълнителна проверка, би трябвало да доведе до приемането на тази цена, посочена от вносителя. Това разрешение е в съответствие с принципа на правна сигурност, позволявайки на вносителя да изчисли при вноса размера на дължимите допълнителни мита.

30

При тези условия Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

31

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 4 от Регламент № 1484/95 следва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че внасяните в Съюза стоки са продадени на загуба, а именно на цена, по-ниска от вносната цена CIF, посочена в митническата декларация, само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че тази цена не е установена.

32

За да се отговори на този въпрос, следва най-напред да се определи смисълът, който следва да се вложи в предвиденото в член 3, параграф 4 от Регламент № 1484/95 изискване „пратката [да] е пласирана според условия, потвърждаващи съответствието с [вносните цени CIF]“.

33

В това отношение следва да се отбележи, че този регламент не определя понятието „условия за пласиране“, съдържащо се в член 3, параграф 4.

34

Освен това както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че понятията в разпоредба от правото на Съюза, която не препраща изрично към правото на държавите членки за определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза (решение от 1 октомври 2019 г., Planet49, C‑673/17, EU:C:2019:801, т. 47 и цитираната съдебна практика). Освен това съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст и целите ѝ, но също и нейният контекст, както и всички разпоредби на правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 4 юли 2019 г., Baltic Media Alliance, C‑622/17, EU:C:2019:566, т. 63 и от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи), C‑543/17, EU:C:2019:573, т. 49).

35

Що се отнася, на първо място, до буквалното тълкуване на понятието „условия за пласиране“, използвано в текста на член 3, параграф 4 от Регламент № 1484/95 на повечето езици, фактът, че терминът „условия“ е използван в множествено число, показва волята на законодателя да посочи всички, а не само едно условие. Освен това терминът „пласиране“ по принцип препраща към протичането на продажбата на пратка стоки на пазара на Съюза, след като те са били внесени.

36

Освен това член 3, параграф 4 от Регламент № 1484/95 уточнява, че тези „условия за пласиране“ могат да потвърдят съответствието с вносната цена CIF, посочена в митническата декларация. Използването на термина „потвърждаващи“ в това отношение показва, че свързаните с тези условия елементи могат да представляват съвкупност от индиции, потвърждаващи верността на вносната цена CIF, посочена в митническата декларация.

37

Така от текста на тази разпоредба следва, че понятието „условия за пласиране“ трябва да се разбира като обозначаващо всички обстоятелства, настъпили след пускането на стоките в свободно обращение в Съюза, които могат да потвърдят или да опровергаят верността на вносната цена CIF, посочена в митническата декларация.

38

На второ място, следва да се отбележи, че тази възможност да се потвърди верността на вносната цена CIF с оглед на всички обстоятелства, свързани с протичането на пласирането на стоките, отговаря на преследваната от Регламент № 1484/95 цел, която, както следва от член 3, параграф 2 във връзка с трето съображение от този регламент, е да се въведе процедура за проверка на верността на вносната цена CIF, посочена в митническа декларация. Тази процедура се задейства, когато вносната цена CIF, посочена в митническа декларация, е по-висока от приложимата за съответния продукт представителна цена, която съгласно член 2, параграф 1 от посочения регламент по същество съответства на средната пазарна цена на разглеждания продукт в определен момент.

39

Всъщност, доколкото допълнителните мита се изчисляват въз основа на вносната цена CIF, посочена в митническа декларация, вносителят би могъл да има интерес, за да избегне или намали размера на дължимите мита, да декларира по-висока вносна цена CIF. Както следва от член 4 от Регламент № 1484/95, колкото по-висока е вносната цена CIF, толкова по-малък е размерът на допълнителните мита, които вносителят следва да плати.

40

Следователно, в случай че вносната цена CIF е по-висока от приложимата представителна цена, член 3, параграф 4 от Регламент № 1484/95 позволява на митническите органи след пускането на стоките в свободно обращение да проверят верността на вносната цена CIF, като проверят дали тази цена се потвърждава с оглед на „условията за пласиране“ на пратката, съдържаща тези стоки.

41

На трето място, що се отнася до контекста, в който се вписва това понятие, следва да се отбележи, че от съвместния прочит на член 3, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1484/95 следва, че митническите органи могат да проверят a posteriori, а именно след пускането на съответните стоки в свободно обращение, верността на вносната цена CIF, посочена в митническа декларация, за да могат евентуално да се наложат допълнителни мита, които не са били първоначално наложени поради декларирането на вносна цена CIF, която не отговаря на действителността.

42

От гореизложеното следва, че понятието „условия за пласиране“, съдържащо се в член 3, параграф 4 от Регламент № 1484/95, трябва да се тълкува като отнасящо се до всички условия, свързани с протичането на продажбата на стоки в Съюза, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди верността на вносната цена CIF, посочена в митническа декларация, за да се установи дали се дължи пълният размер на допълнителните мита или остатъкът до пълния им размер.

43

Въз основа на това тълкуване, на второ място, следва да се определи дали само по себе си обстоятелството, че вносител е продал стоките си в Съюза на загуба, а именно на цена, по-ниска от вносната цена CIF, посочена в митническата декларация, може да позволи на митническите органи да установят, че верността на тази цена не е установена и да наложат допълнителни мита.

44

В това отношение следва да се отбележи, че такава продажба на загуба, която по естеството си не е рентабилна търговска практика, несъмнено може да представлява сериозна индикация, че посочената в митническата декларация вносна цена CIF е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба.

45

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 43 от заключението си, сама по себе си констатацията, че вносител е препродал стоките в Съюза на загуба, не може да позволи на митническите органи автоматично да заключат, че посочената в митническа декларация вносна цена CIF не отговаря на действителността.

46

Както бе констатирано в точка 42 от настоящото решение, в съответствие с член 3, параграф 4 от Регламент № 1484/95 проверката на верността на вносната цена CIF, посочена в митническа декларация, трябва да се извърши с оглед на всички условия за пласиране на пратката стоки. Всъщност само когато обстоятелствата, които са част от съвкупност от съвпадащи индиции относно всички тези условия, не позволяват да се потвърди верността на вносната цена CIF, посочена в тази декларация, митническите органи могат да приемат, че тази цена не отговаря на действителността, и да установят пълния размер на допълнителните мита или остатъка до пълния им размер, който следва да се събере. Следователно митническите органи не могат да се ограничат до проверка на продажната цена на съответните стоки, за да изключат вносната цена CIF и да наложат допълнителни мита.

47

Както изтъкват в становищата си нидерландското правителство и Комисията, възможно е в хипотеза, в която стоки са внесени в Съюза и след това са продадени на загуба, посочената в митническата декларация вносна цена CIF да бъде обоснована с оглед на други условия, свързани с пласирането на пратката стоки, включително търговските данни за тази пратка. Така не е изключено неблагоприятно развитие на пазара на цената на въпросните стоки при определени обстоятелства да задължи вносителя да продава през определен период тези стоки на цена, по-ниска от действително платената от него при сделката, за която са подадени митническите декларации, за да запази позицията си на този пазар.

48

Както обаче следва от член 3, параграф 4 от Регламент № 1484/95, вносителят трябва да докаже пред митническите органи, че дадена пратка е пласирана според условия, потвърждаващи съответствието с вносната цена CIF, посочена в митническата декларация.

49

От това следва, както отбелязва генералният адвокат в точки 43 и 45 от заключението си, че в хипотезата, при която вносната цена CIF е по-ниска от приложимата представителна цена, вносителят е този, който трябва да докаже — като представи цялата необходима в това отношение информация и обяснения, отнасящи се по-специално до обстоятелствата около евентуална продажба на загуба на съответните стоки и до евентуалните връзки между вносителя и приобретателите на посочените стоки на пазара на Съюза — че условията за пласиране на съответната пратка потвърждават верността на вносната цена CIF, която е декларирал.

50

Ако, след като е могъл да докаже, че тези условия за пласиране потвърждават верността на вносната цена CIF, посочена в митническата декларация, вносителят не е представил доказателства или данни, от които да се установи верността на тази цена, от член 3, параграф 5 от Регламент № 1484/95 следва, че митническите органи пристъпват към събиране на дължимите допълнителни мита в съответствие с член 220 от Митническия кодекс.

51

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 4 от Регламент № 1484/95 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че внасяните в Съюза стоки са продадени на загуба, а именно на цена, по-ниска от вносната цена CIF, посочена в митническата декларация, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че не е установена верността на вносната цена CIF, ако вносителят докаже, че всички условия във връзка с процеса на изпращане на посочените стоки потвърждават верността на тази цена.

52

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи метода, който митническите органи трябва да използват, за да определят евентуално дължимите допълнителни мита, ако вносителят не докаже в съответствие със съображенията в точки 48—50 от настоящото решение верността на вносната цена CIF, посочена в митническата декларация.

53

Ето защо следва да се приеме, че с този въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 5 и член 4 от Регламент № 1484/95 трябва да се тълкуват в смисъл, че ако вносителят не е могъл да докаже верността на вносната цена CIF, посочена в митническата декларация, допълнителните мита следва да се изчисляват въз основа на представителната цена.

54

В самото начало е важно да се отбележи, че макар Съдът да е установил в решение от 13 декември 2001 г., Kloosterboer Rotterdam (C‑317/99, EU:C:2001:681, т. 30), на което се позовава запитващата юрисдикция, че при наличието на вносна цена CIF тази цена трябва винаги да служи като основа за установяването на допълнително мито, това решение се отнася до действаща предишна редакция на член 3 от Регламент № 1484/95, която е предвиждала, че това мито се определя въз основа на вносната цена в CIF само ако вносителят е поискал това. За сметка на това въпросът по какъв начин трябва да се изчисляват допълнителните вносни мита, когато верността на вносната цена CIF не е доказана, не е разгледан от Съда в това решение.

55

В това отношение следва да се припомни, че допълнителните вносни мита, установени съгласно член 3 от Регламент № 1484/95, трябва да се считат за „налози при внос, въведени съгласно общата селскостопанска политика“ по смисъла на член 4, точка 10 от Митническия кодекс и включени в митническото задължение (вж. по аналогия решение от 19 октомври 2017 г., A, C‑522/16, EU:C:2017:778, т. 39 и 57).

56

В този контекст съгласно постоянната практика на Съда правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C‑354/09, EU:C:2010:439, т. 27 и цитираната съдебна практика). Така при изчисляването на допълнителните вносни мита митническите органи не могат да се основават на цена, която не е установена.

57

От това следва, че при положение, при което не е доказана верността на декларираната от вносителя вносна цена CIF, митническите органи трябва да не вземат предвид тази цена. При това положение, за да се изчисли размерът на дължимите допълнителни мита, следва да се приложат общите разпоредби на Митническия кодекс относно методите за определяне на митническата стойност на стоките, и по-специално тези, предвидени в член 29 от този кодекс.

58

Както обаче отбелязва по същество генералният адвокат в точки 51—53 от заключението си, когато не е възможно да се определи митническата стойност чрез прилагане на посочения член 29, митническите органи могат да използват вторичните методи за определяне на митническата стойност на тези стоки, предвидени в членове 30 и 31 от Митническия кодекс, по-специално като вземат предвид продажната цена на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване (вж. по аналогия решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C‑291/15, EU:C:2016:455, т. 33 и 35).

59

От всички изложени по-горе съображения следва, че на втория въпрос трябва да се отговори, че член 3, параграф 5 и член 4 от Регламент № 1484/95 трябва да се тълкуват в смисъл, че ако вносителят не е могъл да докаже верността на вносната цена CIF, посочена в митническата декларация, за да наложат допълнителни мита, митническите органи трябва да не вземат предвид тази цена и да използват методите за определяне на митническата стойност на внесените стоки, предвидени в членове 29—31 от Митническия кодекс.

60

Предвид отговора, даден на първия и втория въпрос, не следва да се отговаря на третия въпрос.

61

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: