Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62018CC0761

    Заключение на генералния адвокат M. Bobek, представено на 16 юли 2020 г.
    Päivi Leino-Sandberg срещу Европейски парламент.
    Обжалване — Достъп до документи на институциите на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Член 10 — Отказ за предоставяне на достъп — Жалба пред Общия съд на Европейския съюз срещу решение на Европейския парламент за отказ да предостави достъп до документ — Публично оповестяване на документ с анотации от трето лице след подаването на жалбата — Определение на Общия съд за липса на основание за произнасяне по същество поради отпадане на правния интерес — Грешка при прилагането на правото.
    Дело C-761/18 P.

    Court reports – general – 'Information on unpublished decisions' section

    ECLI identifier: ECLI:EU:C:2020:595

     ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

    М. BOBEK

    представено на 16 юли 2020 година ( 1 )

    Дело C‑761/18 P

    Päivi Leino-Sandberg

    срещу

    Европейски парламент

    „Обжалване — Достъп до документи на институциите на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Заявление за достъп на трета страна до документ, обжалван пред Общия съд към момента на подаване на заявлението — Отказ на Европейския парламент да предостави достъп въз основа на защитата на съдебните процедури — Жалба за отмяна — Установяване на липса на основание за произнасяне по същество поради наличието на искания документ в интернет блога на неговия адресат — Цел на жалбата за отмяна — Запазване на правния интерес — Юридически последици, произтичащи от публикуването на текста на искания документ от адресата“

    I. Въведение

    1.

    За любителите на научната фантастика „пътуването без движение“ винаги ще се свързва с романа „Дюн“ на Франк Хърбърт ( 2 ), по-специално когато е представено чрез сюрреалистичната фантазия на филма на Дейвид Линч от 1984 г. ( 3 )

    2.

    Независимо от това, възможно ли е съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията ( 4 ) да съществува „оповестяване без предоставяне“? Това е основният въпрос в настоящата жалба, описан в кратка и метафорична форма.

    3.

    Г‑жа Päivi Leino-Sandberg иска достъп до документ на Европейския парламент. Искането ѝ е отхвърлено на основание, че исканият документ се обжалва от неговия адресат пред Общия съд ( 5 ). Следователно според Парламента той не могъл да бъде оповестен на основание на защитата на съдебните процедури по силата на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001. Г‑жа Leino-Sandberg подава жалба за отмяна на това решение пред Общия съд. При все това, без знанието нито на г‑жа Leino-Sandberg, нито на Парламента, текстът на искания документ вече е бил предоставен на разположение в (частен) блог, публикуван там от адресата на въпросния документ. На тази основа Общият съд впоследствие обявява, че липсва основание за произнасяне по жалбата, тъй като исканият документ вече е достъпен в интернет.

    4.

    Какви са правните последици от публикуването в интернет от трета страна на текст на документ, във връзка с който е подадено заявление за достъп съгласно Регламент № 1049/2001, което е предмет на висящ спор пред съд на Съюза? Може ли да се счита, че предметът на жалба против отказа да се предостави достъп до този документ е отпаднал, тъй като жалбоподателят вече няма интерес от изхода на делото, докато първоначалното отрицателно решение на институцията, с което се отказва достъп, все още е в сила и жалбоподателят така и не е получил автентичния текст на искания документ от тази институция?

    II. Правна уредба на Съюза

    А.   Регламент № 1049/2001

    5.

    Член 1 от Регламент № 1049/2001 гласи:

    „Целта на настоящия регламент е:

    а)

    да определи принципите, условията и границите, на базата на съображения за обществен или частен интерес, които регулират правото на достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (наричани по-долу „институциите“), посочени в член 255 от Договора за ЕО, с цел гарантиране на възможно най-широк достъп до документите;

    б)

    да установи правилата, гарантиращи възможно най-лесно упражняване на това право; и

    в)

    да насърчава добрите административни практики относно достъпа до документи“.

    6.

    Член 2, озаглавен „Бенефициери и приложно поле“, гласи:

    „1.   Всеки гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или чието седалище според учредителния акт е в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, при условие че са спазени принципите, условията и ограниченията, определени в настоящия регламент.

    […]“.

    7.

    Член 3 съдържа някои определения за целите на Регламент № 1049/2001:

    „[…]

    а)

    „документ“ означава всякаква информация, която се съдържа на независимо какъв информационен носител (на хартиен носител или в електронна форма, звукозапис, видео- или аудио-визуален запис) и касаеща области, свързани с политиките, дейностите и решенията, които попадат в сферата на компетенциите на съответната институция;

    б)

    „трети страни“ е всяко физическо или юридическо лице или образувание, което се явява външно за съответната институция, включително държавите членки, другите институции или органи на Общността или институции и органи извън Общността, както и трети страни“.

    8.

    Член 4 от Регламент № 1049/2001 гласи:

    „1.   Институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването им засяга защитата на:

    а)

    обществения интерес по отношение на:

    обществената сигурност,

    отбраната и военните въпроси,

    международните отношения,

    финансовата, валутната или икономическата политика на Общността или на държава членка;

    б)

    [личния] живот и личната неприкосновеност, и по-специално в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни.

    2.   Институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на:

    търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост,

    съдебните процедури и правни становища,

    целите на дейности по инспектиране, разследване и одит,

    освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.

    […]

    7.   Изключенията, както са установени в параграфи 1, 2 и 3, се прилагат само за периода, през който защитата по отношение на съдържанието на документа е обоснована. Изключенията могат да се прилагат за максимален период от тридесет години […]“.

    9.

    В съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 „заявителят не е длъжен да мотивира заявката си“.

    10.

    Член 10, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 гласи:

    „Ако определен документ вече е бил издаден от съответната институция и е леснодостъпен за заявителя, институцията може да изпълни своето задължение и да разреши достъп до документа, като информира заявителя как да получи искания документ“.

    III. Фактите и производството

    А.   Обстоятелства по спора и производството пред Общия съд

    11.

    Обстоятелствата в основата на спора и производството пред Общия съд, както са изложени в обжалваното определение ( 6 ) и се съдържат в преписката, могат да бъдат обобщени по следния начин.

    12.

    На 8 юли 2015 г. с решение A(2015) 4931 (наричано по-нататък „исканият документ“) Европейският парламент отказва да предостави на г‑н Emilio De Capitani достъп до документите LIBE-2013‑0091‑02 и LIBE-2013‑0091‑03, съдържащи четвъртата колона от две таблици, изготвени в рамките на провеждащите се към онзи момент законодателни тристранни срещи. На 18 септември 2015 г. г‑н De Capitani подава жалба пред Общия съд за отмяна на това решение за отказ (наричано по-нататък „делото De Capitani“).

    13.

    Междувременно, изглежда, на 12 юли 2015 г. г‑н De Capitani публикува анотиран текст на искания документ в блог ( 7 ). В качения в блога текст в отворен html формат обаче, изглежда, са променени някои части от възпроизведения текст. Части от изречения или цели абзаци са отбелязани в получер шрифт, други — в курсив, някои изречения са подчертани и, изглежда, има някои пропуски. Освен това на места е въведен текст от автора на блога, в който той изразява своето становище или несъгласие във връзка с твърденията на Европейския парламент.

    14.

    През декември 2016 г., докато делото De Capitani все още е висящо пред Общия съд, г‑жа Päivi Leino-Sandberg (наричана по-нататък „жалбоподателката“), която към онзи момент е професор по международно и европейско право в University of Eastern Finland, иска от Европейския парламент (наричан по-нататък „ответникът“) да ѝ предостави достъп до решението на Парламента по искането на г‑н De Capitani. Тя посочва, че достъпът до искания документ е необходим за завършването на два изследователски проекта, които ръководи.

    15.

    На 23 януари 2017 г. ответникът отказва да предостави на жалбоподателката достъп до искания документ, с мотива че оповестяването му би засегнало защитата на съдебните процедури, предвидена в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001. Впоследствие жалбоподателката подава потвърдително заявление.

    16.

    На 3 април 2017 г. с решение A(2016) 15112 (наричано по-нататък „спорното решение“) ответникът потвърждава отказа си да предостави на жалбоподателката достъп до искания документ. Той по-специално се позовава на факта, че към онзи момент въпросното решение се обжалвало пред Общия съд и публичното му оповестяване би засегнало правото на справедлив съдебен процес, както и равните процесуални възможности на страните. Освен това в по-широк смисъл то би изложило правораздавателната дейност на външен натиск и неизбежно би нарушило нормалното протичане на производството.

    17.

    На 6 юли 2017 г. жалбоподателката подава жалба пред Общия съд за отмяна на обжалваното решение. Впоследствие ответникът представя писмения си отговор.

    18.

    На 14 ноември 2017 г. с процесуално-организационно действие, прието на основание член 89 от процедурния му правилник, Общият съд уведомява жалбоподателката, че г‑н De Capitani е оповестил искания документ в горепосочения блог ( 8 ). Общият съд иска от жалбоподателката да посочи дали обстоятелството, че исканият документ е достъпен в интернет, я удовлетворява.

    19.

    На 30 ноември 2017 г. жалбоподателката отговаря, че не е знаела, че исканият документ е достъпен в интернет, докато Общият съд не я е уведомил за това. Тя посочва, че не е удовлетворена от обстоятелството, че спорният документ е достъпен в интернет.

    20.

    Впоследствие Общият съд разпорежда на страните да се съсредоточат върху допустимостта на жалбата на жалбоподателката във втората им размяна на писмени изявления. Жалбоподателката представя писмената си реплика през януари 2018 г. Ответникът представя писмената си дуплика на 9 март 2018 г. Последният по-специално посочва, че самият той не е знаел за публикуването на искания документ в интернет, докато Общият съд не е изтъкнал това. По негово мнение обстоятелството, че жалбоподателката вече знаела за тази публикация, правело жалбата ѝ за отмяна безпредметна. Поради това в дупликата си Парламентът иска да се установи, че липсва основание за произнасяне.

    21.

    С писмо от 15 март 2018 г. Общият съд уведомява страните, че не се е произнесъл по искането на Парламента за установяване на липса на основание за произнасяне, тъй като то не е отправено в отделна молба, както изисква член 130, параграф 2 от неговия процедурен правилник.

    22.

    На 27 март 2018 г. Парламентът отправя отделна молба с искане да се установи липса на основание за произнасяне. При условията на евентуалност ответникът поддържа, че Общият съд трябва да отхвърли жалбата на жалбоподателката като недопустима или неоснователна и да я осъди да заплати съдебните разноски.

    23.

    На 5 април 2018 г. Общият съд приканва жалбоподателката да представи становището си по искането на ответника да се установи липса на основание за произнасяне. В писмената си реплика жалбоподателката подчертава, че нито тя, нито ответникът в действителност са знаели, че г‑н De Capitani е качил искания документ в блог в интернет, докато Общият съд не ги уведомил за това. Тя поддържа, че думата „публикувал“ е доста неподходяща, когато даден документ е качен в блог от частно лице някъде в киберпространството. Тя добавя, че решението за отказ на Европейския парламент, което продължава да бъде в сила, не може да бъде изключено от обхвата на съдебния контрол, поради обстоятелството че някой е качил искания документ в блог.

    24.

    Междувременно на 22 март 2018 г., докато първоинстанционното производство по настоящото дело все още е висящо, Общият съд се произнася по делото De Capitani. Той отменя решението на Парламента във връзка с г‑н De Capitani, като посочва, че като е отказал оповестяването в хода на процедурата на четвъртата колона от спорните документи, с мотива че то би довело до сериозно засягане на неговия процес на вземане на решения, Парламентът е нарушил член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 ( 9 ).

    Б.   Обжалваното определение и производството пред Съда

    25.

    В определението си от 20 септември 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното определение“) ( 10 ) Общият съд приема, че липсва основание за произнасяне по жалбата на жалбоподателката.

    26.

    Общият съд отбелязва по същество, че предметът на жалба за отмяна на решение, с което се отказва достъп до документи, отпада, когато въпросните документи са направени достъпни от трето лице, като жалбоподателката може да получи достъп до тях и да ги използва също толкова законосъобразно, колкото ако ги беше получила в резултат от заявка, подадена по реда на Регламент № 1049/2001 ( 11 ). Като се имало предвид, че пълният текст на искания документ бил предоставен на разположение от самия адресат на документа, нямало никакво съмнение, че жалбоподателката може да го използва напълно законосъобразно за целите на университетската си дейност ( 12 ).

    27.

    Освен това, според Общия съд, изглежда, нямало вероятност твърдяната незаконосъобразност на отказа на достъп да се повтори в бъдеще извън конкретните обстоятелства по случая. Отказът на ответника да предостави достъп до искания документ бил специфичен за делото и с характер ad hoc, тъй като, първо, делото De Capitani все още било висящо, и второ, контекстът, в рамките на който било подадено заявлението на жалбоподателката, се характеризирал с разпалени разисквания в блогове и с изразяване на становища, които вероятно биха повлияли на собствената позиция на ответника по делото ( 13 ). Освен това, тъй като самият адресат, а не ответникът, оповестил искания документ, жалбоподателката не можела да твърди, че последният е прибягнал до тактика на отлагане, изразяваща се в изчакване да бъде предявен евентуален иск пред съд на Съюза, преди да оповести документа, до който е поискан достъп ( 14 ).

    28.

    С оглед на това Общият съд заключава, че поради оповестяването на искания документ от страна на г‑н De Capitani жалбата на жалбоподателката е останала без предмет. Следователно вече нямало основание за произнасяне нито по жалбата, нито по молбите за встъпване на Република Финландия и на Кралство Швеция. Общият съд осъжда всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски. Той също така осъжда Република Финландия и Кралство Швеция да понесат направените от тях съдебни разноски.

    29.

    С настоящата жалба жалбоподателката иска от Съда да отмени обжалваното определение, да се произнесе окончателно по делото и да осъди ответника да заплати съдебните разноски, в това число и на встъпилите страни.

    30.

    Жалбоподателката излага две основания в подкрепа на жалбата си. Първо, тя твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел, че предметът на жалбата е отпаднал. Второ, той допуснал грешки при прилагане на материалното и процесуалното право, като приел, че жалбоподателката била изгубила правния си интерес.

    31.

    В писмения си отговор Парламентът изтъква, че двете основания за обжалване трябва да бъдат отхвърлени или като частично недопустими и частично неоснователни, или като неоснователни.

    32.

    Жалбоподателката и Парламентът също представят съответно писмена реплика и писмена дуплика.

    33.

    Република Финландия и Кралство Швеция встъпват в подкрепа на жалбоподателката.

    IV. Анализ

    34.

    Структурата на настоящото заключение е следната. Най-напред ще разгледам връзката между двете основания за обжалване, изтъкнати от жалбоподателката, и по-специално разликата между целта (или предмета) на дадена жалба за отмяна и (остатъчния) допълнителен интерес от такова производство, в случай че първоначалният предмет на производството действително е отпаднал (А). След това ще разгледам първото основание за обжалване (Б). Тъй като съм съгласен с жалбоподателката, че предметът на настоящия спор не е отпаднал, поради което първото основание за обжалване следва да се уважи, след това ще разгледам накратко второто основание за обжалване (В), преди да направя извод относно решението по настоящата жалба (Г).

    А.   Връзката между двете основания за обжалване, представени от жалбоподателката

    35.

    В жалбата си жалбоподателката посочва две основания: първо, Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото, като приел, че предметът на жалбата е отпаднал, и второ, той допуснал грешки при прилагане на правото, като приел, че жалбоподателката е изгубила правния си интерес.

    36.

    Що се отнася до връзката между тези две основания за обжалване, жалбоподателката поддържа, че в обжалваното определение неоснователно се смесват предполагаемата липса на предмет на жалбата за отмяна и правният интерес. Става въпрос обаче за две различни правни понятия, които трябва да се оценят поотделно. Ответникът счита, че запазването на предмета на жалбата трябва да се оцени заедно със запазването на правния интерес.

    37.

    Според практиката на Съда правният интерес на жалбоподателя трябва да е налице с оглед на предмета на жалбата към момента на подаването ѝ, тъй като в противен случай същата би била недопустима. Предметът на спора трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне, което предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала ( 15 ).

    38.

    Жалбоподател може да запази интерес да иска отмяна на решение или за да постигне възстановяване на предишното положение, или за да накара автора на акта да внесе за в бъдеще подходящите промени и така да се избегне опасността да се допусне отново незаконосъобразността, от която се твърди, че е опорочен обжалваният акт ( 16 ).

    39.

    Съгласен съм с ответника, че може да съществува известно припокриване между целта на жалбата за отмяна и запазването на правния интерес. Очевидно е също, че използваната терминология невинаги е последователна. Например „целта“ на спора се използва взаимозаменяемо с неговия „обект“, „предмет“ или дори „крайна цел“. Освен това, когато стане ясно, че исканият документ междувременно е бил оповестен от институцията и съответно първоначалното искане на жалбоподателя по същество е било удовлетворено, Съдът като цяло разглежда интереса набързо, което води до евентуално отпадане на „целта“ на жалбата, която се разглежда като един от факторите в общия контекст дали се запазва правният интерес ( 17 ).

    40.

    По отношение на своята логика обаче в действителност Съдът по принцип прави разграничение между два вида интереси: първо, първоначалният правен интерес на жалбоподателя, и второ, всеки остатъчен, допълнителен интерес на жалбоподателя, който продължава да съществува дори след настъпването на определено събитие, което слага край на първоначалния интерес.

    41.

    Казано по-точно, в рамките на действителния контекст по споровете относно достъпа до документи на основание Регламент № 1049/2001, предметът на жалба ( 18 ) за предявяване по съдебен ред на правата на достъп представлява отмяната на обжалваните решения. Това несъмнено представлява формалният предмет на жалбата: отмяната на неблагоприятното решение, като по този начин съответната институция се принуждава да вземе ново решение. По отношение на жалбата за отмяна на отрицателно решение относно достъпа до поискан документ също може да се твърди, че е налице предмет по същество, който е залегнал в нейната основа, или по-скоро че в този смисъл е налице (скрита) цел: да се получи исканият с първоначалното заявление за достъп документ.

    42.

    Жалбоподател запазва първоначалния интерес (и жалбата не може да остане без предмет) освен при настъпване на някоя от двете хипотези: i) обжалваното решение бъде формално оттеглено (формално отпадане на предмета на спора) или ii) институцията предостави на жалбоподателя пълен достъп до искания документ, без непременно да отменя предходното решение, но като удовлетвори напълно жалбоподателя по същество (отпадане на предмета на спора по същество).

    43.

    След това, ако приемем, че такъв първоначален интерес действително е отпаднал, жалбоподателят все пак може да запази остатъчен правен интерес от воденето на делото или, какъвто по-често е случаят на практика, да продължи да води делото до постановяване на окончателно съдебно решение, въпреки че е получил документа в хода на производството.

    44.

    Във втория случай практиката на Съда отразява по-специално две хипотези. Първо, жалбоподателят запазва правния си интерес от водене на делото, за „да постигне възстановяване на предишното положение“. Именно на тази основа Съдът приема например, че интересът от жалбата за отмяна може да се запази като основание за евентуален иск за търсене на отговорност ( 19 ). Такъв интерес трябва да се преценява in concreto, като се вземат предвид по-специално последиците от твърдяната незаконосъобразност ( 20 ). Второ, жалбоподателят може да запази интерес „да накара автора на акта да внесе за в бъдеще подходящите промени и така да се избегне опасността да се допусне отново незаконосъобразността, от която се твърди, че е опорочен обжалваният акт“ ( 21 ).

    45.

    В обобщение, първоначалният интерес от подаването на жалба за отмяна ще продължава да съществува, докато обжалваното решение бъде формално отменено или докато жалбоподателят получи пълно удовлетворение по същество. Всеки друг (допълнителен или остатъчен) интерес ще се отнася до всички други съображения, които могат да накарат Съда въпреки това да се произнесе по спора, дори ако първоначалният предмет на жалбата е отпаднал.

    46.

    По отношение на реда на проверката е важно да се отбележи, че двете категории представляват два последователни (хроно)логични етапа. Вторият етап трябва да се разгледа единствено ако в рамките на първия бъде установено, че жалбоподателят е изгубил първоначалния си правен интерес. Обратно, при условие че жалбоподателят не е напълно удовлетворен нито формално, нито по същество, не е необходимо да се разглежда евентуален друг или допълнителен интерес от постановяване на решение за отмяна от съд на Съюза.

    47.

    Поради тези причини считам за уместно в настоящия случай да разгледам — последователно — всяко от двете основания за обжалване, изтъкнати от жалбоподателката. Те действително представляват логичният ред, в който следва да се разгледа по подходящ начин въпросът за интереса от даден спор.

    Б.   Първото основание за обжалване

    48.

    Първото основание за обжалване по същество цели да се установи дали жалбоподателката е получила удовлетворение по същество и следователно дали първоначалният предмет (и първоначалният правен интерес) е отпаднал.

    49.

    Жалбоподателката, подкрепяна от финландското и шведското правителство, твърди, че това не е така. Ответникът не е оттеглил спорното решение. Както следва от решение ClientEarth ( 22 ), публикуването на документите, до които е поискан достъп, не е релевантен фактор за целите на преценката дали предметът на дадена жалба продължава да е налице. Освен това жалбоподателката поддържа също, че така и не е получила автентичен текст на искания документ от Парламента. Тя не може да разчита в своите изследвания на някаква частична и неавтентична информация, извлечена от частни блогове в интернет.

    50.

    Според ответника предметът на жалбата, представена от жалбоподателката, е отпаднал, след като е установено публикуването на искания документ от адресата. Блогът, в който г‑н De Capitani е качил документа, най-вероятно е бил известен на жалбоподателката, тъй като в него са качени и нейни статии. Следователно жалбоподателката е могла да получи достъп до този документ и да го използва по законосъобразен начин за целите на академичното си изследване или за всякакви други цели.

    51.

    Нито от преписката по делото пред Общия съд, нито от представената на Съда информация личи Парламентът някога формално да е оттеглял първоначалното си отрицателно решение. Поради това тази хипотеза не е налице в настоящия случай и следователно е ирелевантна.

    52.

    Удовлетворена ли е жалбоподателката по същество, тъй като първоначалният предмет (и първоначалният правен интерес) е отпаднал по този начин?

    53.

    Както стана видно от предходния раздел, въпросът за първоначалния правен интерес и за запазването на интереса пред съдилищата на Съюза представлява процесуален въпрос. Налице ли е все още дело предвид промяната в обстоятелствата? Въпреки че въпросът за правния интерес до голяма степен представлява самостоятелна и трансверсална категория, приложима за всички видове дела пред съдилищата на Съюза, той е също толкова свързан с предмета или с правната област, в която се завежда дело. Как иначе би могло да се прецени дали искът е лишен от предмет и следователно потенциално недобросъвестен, ако не е ясно какво право съгласно правото на Съюза цели да предяви по съдебен ред жалбоподателката?

    54.

    По тази причина ще започна следващата част именно със следното напомняне: какви са всъщност правата на частноправните субекти (и свързаните с тях задължения на институциите), произтичащи от Регламент № 1049/2001, които може да се твърди, че отстоява жалбоподател, който иска отмяна на отрицателно решение за достъп, издадено от институция? (1) След това ще се спра на проверката, използвана от Общия съд по настоящото дело, за да определи дали жалбоподателката е удовлетворена по същество (2). По-нататък, като използвам примера на настоящото дело, ще покажа защо подобна проверка е концептуално погрешна и незащитима от практическа гледна точка (3), преди да стигна до заключение каква следва да бъде правилната проверка (4).

    1. Правата на частноправните субекти съгласно Регламент № 1049/2001

    55.

    Член 2, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 изрично предвижда (субективно) право на достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и Комисията в полза на „[в]секи гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или чието седалище според учредителния акт е в държава членка“. В съответствие с член 2, параграф 3 от Регламента от материалноправна гледна точка това право по същество обхваща „всички документи, държани от институцията, т.е. които са изготвени или получени от нея и са нейно притежание, във всички области на дейност на Европейския съюз“.

    56.

    Какво обаче се случва с документите, които вече са предоставени на разположение на обществеността и са обществено достояние? Подготвителните работи по Регламент № 1049/2001, както и системата на действащия понастоящем регламент, предоставят достатъчно ясен отговор в това отношение.

    57.

    Първо, що се отнася до подготвителните работи, в представения от Комисията проект на предложение действително се установява изключение от достъпа до документи, като се предвижда, че Регламентът няма се прилага за „документи, които вече са публикувани или публично достъпни по друг начин“ ( 23 ). В хода на законодателния процес обаче Европейският парламент не само изразява желание да отмени проекта на тази разпоредба, но и да въведе разпоредба (проект на член 2а, параграф 1), в която изрично се уточнява, че „правото на достъп до документи на институциите включва достъп до публикувани документи“ ( 24 ). По този начин изглежда, че именно Парламентът е поискал да включи документите, които вече са предоставени на разположение на обществеността по друг начин (т.е. документите, до които по принцип е предоставен общ достъп от самата институция на Съюза или от трета страна), сред документите, до които може да се поиска достъп от институция на Съюза по силата на Регламент № 1049/2001.

    58.

    Второ, що се отнася до вътрешната логика на Регламента, настоящият му текст, изглежда, възприема средно положение. В конкретния случай на документи, които вече са издадени от съответната институция и са леснодостъпни за заявителя, член 10, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 съдържа изменено задължение на институцията на Съюза по отношение на заявителя. При тези обстоятелства институцията на Съюза не е длъжна да представи искания документ, а може само да информира заявителя как да го получи.

    59.

    Бих искал да подчертая две точки, които ясно произтичат от текста на член 10, параграф 2 от Регламента. Първо, изразът „ако определен документ вече е бил издаден от съответната институция“ евентуално и с известна благосклонност би могъл да се тълкува в смисъл, че този документ е издаден или от съответната институция, или може би и от всяка друга институция, естествено при условие че няма съмнение относно автентичността на искания документ ( 25 ). Второ, във всеки случай изразът „като информира заявителя как да получи“ искания документ винаги представлява „официално потвърждение“ на въпросното копие.

    60.

    Регламент № 1049/2001 не съдържа никакви разпоредби относно публичното оповестяване на документи от трети страни. Член 3, буква б) от него съдържа определение на „трети страни“, но поради други причини, по-специално във връзка с достъпа до документи на трети страни съгласно член 4, параграф 4. Регламентът определено не предвижда изпълнение на задължението за предоставяне на достъп от трета страна и във всеки случай не от частноправен субект ( 26 ). Това обаче е съвсем логично.

    61.

    Първо, що се отнася до законодателния текст, Регламент № 1049/2001 не предвижда никакво изключение във връзка с обстоятелството, че исканият документ е оповестен публично от трета страна. Изключенията, при които се отказва достъп, са изброени изчерпателно в член 4 от Регламент № 1049/2001.

    62.

    Второ, що се отнася до целта, в член 1, както и в съображения 1, 2, 3 и 4 от Регламент № 1049/2001 се указва неговата цел да осигури прозрачност и откритост в рамките на институциите на Съюза, обхванати от този регламент, и да гарантира на всеки гражданин на Съюза възможно най-широк достъп до документите на Съюза, както и възможно най-лесно упражняване на това право чрез пряк диалог между институцията и заявителя. Така последният има право на отговор от съответната институция на Съюза дори по отношение на документи, които са обществено достояние.

    63.

    Трето, „официалното потвърждение“ от институцията във връзка с въпросния документ съгласно член 10, параграф 2 е от съществено значение за неговата пълнота, цялост, автентичност и законосъобразно използване. Разбира се, никой не би имал право да предоставя информация, която е намерил някъде в интернет, като официален документ или като позиция на институцията, докато и освен ако получи оригинала на документа или официален отговор, или най-малкото ясно потвърждение от страна на тази институция, че намереният документ действително е на тази институция и отразява официалната ѝ позиция. Всяка такава информация съгласно член 10, параграф 2 е още по-важна, когато институцията на Съюза първоначално е отказала да предостави достъп до съответния документ въз основа на изключенията, предвидени в член 4 от Регламента.

    64.

    В обобщение, от Регламент № 1049/2001 ясно следва, че гражданите на Съюза имат субективно право на достъп. Когато получи заявление от частноправен субект, съответната институция по същество разполага с три възможности. Първо, тя може да предостави искания достъп. Второ, тя може да откаже достъп, като обясни защо не може да се предостави такъв. Трето, ако желае и на практика като метод за предоставяне на положителен отговор в рамките на първата възможност, тя може да даде отговор съгласно член 10, параграф 2. Институцията може да насочи заявителя към място, където той може сам да намери исканата информация, която е леснодостъпна, като при това също се гарантират автентичността и надеждността на посочената по този начин информация.

    65.

    Публичното оповестяване на документ от трета страна обаче нито изпълнява, нито погасява правото на заявителите да получат подходящ отговор от съответната институция на Съюза съгласно Регламент № 1049/2001. Нито текстът, нито духът на този регламент предполага, че ясните и специфични задължения на институциите на Съюза могат в действителност да бъдат възложени на трета страна като подизпълнител.

    2. Решение Jurašinović

    66.

    Обикновено заявител, който е останал неудовлетворен и който счита, че са нарушени правата му съгласно Регламент № 1049/2001, подава жалба за отмяна на отрицателно решение, издадено от съответната институция. В контекста на такава жалба първоначалният и все още валиден предмет на спора може да отпадне по същество, ако — обикновено в хода на производството — съответната институция в крайна сметка предостави пълен достъп до исканата информация, като по този начин на практика приеме положително решение и предостави достъп по член 10, параграф 1. Също така би било възможно институцията да се свърже със заявителя в хода на такова производство и да го информира, че документът вече е публично достъпен в съответствие с член 10, параграф 2, като му предостави информация относно местонахождението на документа и по този начин гарантира неговата цялост и автентичност.

    67.

    В настоящия случай очевидно липсва такова удовлетворение по същество, освен ако се направи опит писмената дуплика на Парламента или последващото му искане да се установи липса на основание за произнасяне в рамките на производството пред Общия съд (като може би донякъде изненадващо същността на това решение е била съобщена на жалбоподателката чрез Общия съд) да се тълкува като решение по член 10, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 ( 27 ).

    68.

    Като се основава най-вече на решение Jurašinović/Съвет (наричано по-нататък „решение Jurašinović“) ( 28 ), в точки 27 и 28 от обжалваното определение Общият съд обаче приема, че: „предметът на жалба за отмяна на решение, с което се отказва достъп до документи, отпада, когато въпросните документи са направени достъпни от трета страна, като жалбоподателката може да получи достъп до тях и да ги използва също толкова законосъобразно, колкото ако ги беше получила в резултат от заявка, подадена по реда на Регламент № 1049/2001. […] Тази съдебна практика се прилага a fortiori в настоящия случай, тъй като пълният текст на искания документ е бил предоставен на разположение от самия адресат на документа, така че няма никакво съмнение, че жалбоподателката може да го използва напълно законосъобразно за целите на университетската си дейност“.

    69.

    Както вече бе посочено по-горе, общата процесуална категория на правния интерес може да се разглежда като независима до известна степен от материалните права, чието предявяване по съдебен ред се цели с такава жалба ( 29 ). В този смисъл подобна процесуална категория може да не съответства напълно на спора по същество. Освен това би трябвало да съществува разумна степен на прагматизъм при определянето на категорията на правния интерес. В действителност, поне що се отнася до жалбите за отмяна, съдилищата на Съюза, подобно на всички други юрисдикции, не са консултативни агенции по правни въпроси, които следва да бъдат сезирани от лица без видим интерес от изхода на делото.

    70.

    От друга страна, съществуват и известни граници за запазване на такава необвързаност. В основата на тези граници е залегнала връзката, която съществува между същността и процедурата, за която се предполага, че придава действие на тази същност. В контекста на споровете относно достъпа до документи потенциалът за удовлетворяване на заявлението по същество и съответно евентуалното отпадане на предмета на спора трябва да се преценят с оглед на правата, с които разполага заявителят на първо място.

    71.

    Предвид това считам, че следваният от Общия съд подход чрез позоваването на предишното решение по дело Jurašinović, който по-нататък ще наричам просто „проверката Jurašinović“, е неправилен както от концептуална, така и от практическа гледна точка. Преди да илюстрирам защо това действително е така, като използвам фактите от настоящата жалба, първо ще поясня това решение в неговия собствен контекст: как е възникнал този подход (i), защо е по-скоро трудно съвместимо с други решения на Общия съд, като разкрива липса на съгласуваност в съдебната практика (ii) и най-вече защо не може да бъде оставено в сила след решението на големия състав на Съда по дело ClientEarth (iii).

    i) От решение Weber до решение Jurašinović: създаването на проверката

    72.

    Решение Weber/Комисия (наричано по-нататък „решение Weber“) ( 30 ), изглежда, е първият случай, в който Общият съд приема с определение, че липсва основание за произнасяне, тъй като исканият документ е бил предоставен на разположение на обществеността (в интернет) от трето лице.

    73.

    В случая по това дело журналист иска от Комисията да му предостави достъп до писмо на генерална дирекция „Конкуренция“ до германското правителство относно германска държавна помощ. В отговор на въпрос, поставен от Общия съд до страните, Комисията потвърждава, че това писмо е напълно достъпно в електронно списание в интернет. В точка 41 от определението се посочва, че: „според Комисията жалбоподателят разполага с достъп до писмото, с което желае да направи справка, и може да го използва също толкова законосъобразно, колкото ако го беше получил в резултат от заявление, подадено по реда на Регламент № 1049/2001“. Тъй като обаче жалбата за отмяна е обявена за явно недопустима на друго основание, това твърдение е отправено само in passim в допълнение към мотивите на Общия съд, без да е действително приложено в разглеждания случай.

    74.

    По-нататък, в решение Jurašinović на жалбоподателя е отказан достъп до документи на Съвета, отнасящи се до Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (наричан по-нататък „МНТБЮ“) и висящо пред него съдебно производство. В своя защита Съветът изтъква, че жалбоподателят няма правен интерес, доколкото към датата на подаване на жалбата някои от исканите документи са били публикувани от МНТБЮ в съдебно-информационната му база данни, достъпна в интернет.

    75.

    На този фон Общият съд изрично се позовава на решение Weber, за да постанови, че „предметът на жалба за отмяна на решение, с което се отказва достъп до документи, отпада, когато въпросните документи са направени достъпни от трето лице, като заявителят може да получи достъп до тях и да ги използва също толкова законосъобразно, колкото ако беше ги получил в резултат от заявка, подадена по реда на Регламент № 1049/2001“ ( 31 ). Тъй като обаче Общият съд отбелязва, че спорните документи не са достъпни на уебсайта на МНТБЮ „към датата на подаване на жалбата“, в крайна сметка той отхвърля възражението за недопустимост, повдигнато от Съвета, тъй като от материалите по делото не се установява, че спорните документи са били публично достъпни към тази дата ( 32 ).

    76.

    Така от прегледа на делата, цитирани от Общия съд като прецеденти за ключовата му правна теза в обжалваното определение ( 33 ), изглежда, че изложената в настоящия случай проверка всъщност никога преди това не е била прилагана. Това само по себе си действително не е решаващо. Развитието на съдебна практика на Съюза означава, че passim dictum в едно дело внезапно се превръща в ratio на друго дело. Причината да се спомене обстоятелството, че проверката в действителност никога не е била приложена, е само да се подчертае, че нейното въздействие и последици по необходимост остават до известна степен неизвестни.

    ii) Различията в практиката на Общия съд

    77.

    Освен това в практиката на Общия съд съществуват и други съществени направления, отнасящи се до същия въпрос: дали и до каква степен предметът (целта) на жалба за отмяна във връзка с достъп до документи отпада вследствие на оповестяването на искания документ от трета страна.

    78.

    През 1995 г., преди постановяването на решенията Weber и Jurašinović, по време, когато достъпът до държаните от институциите на Съюза документи се урежда от специфични за всяка институция правила, Svenska Journalistförbundet неуспешно иска от Съвета да получи достъп до определени документи във връзка с Европейската полицейска служба (Европол). Във всички случаи същият жалбоподател вече е бил получил спорните документи от шведските органи. В този контекст Общият съд все пак приема, че „всяко лице, на което е отказан достъп до документ или до част от документ, има дори единствено поради това обстоятелство интерес от отмяната на решението. […] Обстоятелството, че исканите документи вече са обществено достояние, е ирелевантно в това отношение“ ( 34 ). По-нататък Общият съд разглежда делото по същество, като в крайна сметка отменя решението на Съвета да откаже достъп на жалбоподателя до исканите документи.

    79.

    Може би дори още по-важен е фактът, че след постановяването на решенията Weber и Jurašinović жалбоподателят по дело Access Info Europe/Съвет ( 35 ) обжалва отказа на Съвета да му предостави достъп до определена информация, съдържаща се в докладна записка във връзка с предложение за регламент относно публичния достъп до документи на институциите на Съюза, на основание че това би засегнало неговия процес на вземане на решения. В писмената си защита Съветът посочва, че пълният текст на искания документ вече е бил достъпен на уебсайта на организацията Statewatch преди датата на подаване на жалбата. Според Съвета това публикуване не било разрешено. Съветът не знаел за него към момента, в който е взел решение относно заявлението за достъп. В писмената си реплика жалбоподателят признава, че вече разполага с копие от пълния текст на документа, като същевременно посочва, че при подаването на заявлението си за достъп не е знаел за въпросното копие.

    80.

    Общият съд приема, че оповестяването на текста на искания документ в интернет, както и последващото узнаване на съдържанието на този текст от жалбоподателя, не позволяват да се приеме, че той вече няма интерес да иска отмяната на обжалваното решение ( 36 ). Приема се, че поведението на организацията Statewatch е без значение за преценката на интереса на жалбоподателя от отмяната на това решение. В резултат на това, макар да е успял да получи информацията, достъпът до която му е бил отказан от Съвета, жалбоподателят все пак има интерес от отмяната на обжалваното решение ( 37 ).

    81.

    За разлика от Общия съд ( 38 ), срещам известни затруднения да разбера защо подходът, възприет от Общия съд по тези дела, е различен от следвания в настоящия случай. Приетото от Общия съд решение в тези дела следва съвсем различна логика и подход: счита се, че оповестяването от трета страна на искания документ (независимо дали е „законосъобразно“, какъвто е случаят в решение Svenska Journalistförbundet, или на практика е „неразрешено“, както е в решение Access Info Europe) няма никакво значение за удовлетворяването по същество и съответно за правния интерес на жалбоподателя да иска отмяна на решение за отказ.

    iii) Решение ClientEarth

    82.

    На последно място и може би като най-важно обстоятелство следва да се посочи, че в рамките на решение ClientEarth ( 39 ) големият състав на Съда наскоро имаше възможност да разгледа въпроса как удовлетворението по същество в рамките на жалба за отмяна, свързана с достъп до документи, се отразява на интереса на жалбоподателя.

    83.

    ClientEarth е организация за опазване на околната среда с нестопанска цел. Тя иска от Комисията да ѝ предостави достъп до някои доклади за оценка на степента на въздействието. Първоначално Комисията отказва на основание на защита на процеса на вземане на решения. Впоследствие обаче тя постепенно оповестява всички документи, поискани от ClientEarth, в хода на производството пред Съда ( 40 ).

    84.

    В отговор на искането на Комисията да се установи, че липсва основание за произнасяне, Съдът отговаря, че „въпреки че в хода на настоящото производство различните [поискани] документи […] са публикувани или предадени на [жалбоподателя], […] спорните решения не са оттеглени от Комисията, поради което предметът на спора не е отпаднал“ ( 41 ).

    85.

    Съгласен съм с жалбоподателката, че в това отношение решение ClientEarth е релевантно за настоящото дело. Неговото отражение върху първото основание не може да бъде пренебрегнато, въпреки че от гледна точка на обстоятелствата по делото решението ClientEarth е показателно най-вече във връзка с въпроса за допълнителния или остатъчен правен интерес в случай на пълно удовлетворяване на жалбоподателя и следователно ще е релевантно най-вече за разглеждането на второто основание за обжалване, представено от жалбоподателката.

    86.

    Ако решение ClientEarth бъде разгледано през призмата на последващото уточнение, направено в решение Rogesa ( 42 ), в него Съдът потвърждава, че за да отпадне предметът на спора, трябва да е налице или формално удовлетворение на жалбоподателя (обжалваното решение трябва да е било оттеглено от институцията), или пълно и изчерпателно удовлетворение по същество, осигурено от самата институция. Бих искал да подчертая, че и в двете посочени дела пълно удовлетворение по същество означава (за Съда) единствено положение, при което жалбоподателят: i) е получил всички поискани документи в тяхната пълнота, и то ii) от съответната институция.

    87.

    От друга страна, такъв подход не може да се приложи по отношение на: i) жалбоподател, на когото е съобщено, че съществува редактиран текст евентуално на искания документ, ii) но не от институцията, от която е поискал документа, а от съд, като iii) този текст е качен в интернет от частна трета страна без знанието на жалбоподателя или на институцията.

    88.

    Да се приеме загуба на интерес в такъв случай би противоречало изцяло на логиката и духа на Регламент № 1049/2001. Освен това, дори във фазата на евентуалното предявяване на такива права пред съд на Съюза ( 43 ) би било грешка да се приложи изкусителната prima facie логика за бързо приключване на дадено дело, доколкото тя изобщо би могла да играе роля ( 44 ). Освен очевидното ѝ противоречие с духа на закона, проверката Jurašinović в действителност поставя повече практически проблеми, отколкото дори потенциално би могла (лесно) да реши — проблем, който ще разгледам сега.

    3. Проблемите на решение Jurašinović (демонстрирани от настоящото дело)

    89.

    В решение Jurašinović Общият съд посочва три критерия или условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се заключи, че жалбата за отмяна на отказ на институция на Съюза е останала без предмет. Те явно са кумулативни: i) документът трябва да е бил представен на разположение от трета страна, така че вече да е бил обществено достояние към момента на подаване на жалбата за отмяна или най-малкото към момента на постановяване на съдебното решение; ii) жалбоподателят може да осъществи достъп до него; iii) използването на този документ е законосъобразно.

    90.

    Практическите проблеми, свързани с тази проверка, са най-малко три: осведоменост, автентичност и законосъобразно използване.

    91.

    Първо, съществува въпросът за осведомеността и наличието на документа. Жалбоподателката изтъква, че правото ѝ на информация по силата на Регламент № 1049/2001 не може да зависи от способността ѝ да използва „Гугъл“ или от осведомеността ѝ, че трета страна е качила искания документ в киберпространството. Принуждаването на гражданите да търсят в киберпространството би противоречало на целта на Регламент № 1049/2001 да се гарантира възможно най-лесно упражняване на правото на достъп до документи. От своя страна ответникът посочва, че жалбоподателката вероятно е била осведомена за това публикуване, тъй като в действителност в този блог са качени някои нейни статии.

    92.

    По този въпрос съм напълно съгласен с жалбоподателката. Регламент № 1049/2001 установява институционален способ за получаване на определени документи. Трябва ли всеки заявител, който понастоящем желае да поиска документ, първо да направи задълбочено проучване в интернет за въпросния документ? Освен това, ако жалбоподателката някога пожелае да заведе дело за отмяна на отрицателно решение, трябва ли тя периодично да извършва повторно търсене, докато жалбата е висяща, за да е сигурна, че исканият документ не се е появил някъде в интернет в следващите години?

    93.

    Настоящият случай подчертава и друго странно обстоятелство, свързано с първото условие по решение Jurašinović: интересът ще отпадне не само ако жалбоподателят, изглежда, е бил удовлетворен по същество още към момента на подаване на жалбата, но и във всеки момент след това — „най-малкото към момента на постановяване на съдебното решение“. Това противоречи не само на предходните твърдения на Общия съд ( 45 ), но и на последващото решение ClientEarth, в което много основателно се поддържа, че случващото се след подаването на жалбата за отмяна на решение за отказ може да е релевантно само в ограничена степен.

    94.

    Освен това в настоящото дело тази логика е доведена до абсурд: стига ли се до подобна загуба на интерес не само защото трета страна е предоставила на разположение документи някъде в интернет, но и във връзка с онези документи, за които нито жалбоподателят, нито институцията ответник са осведомени? Те не са знаели за публикуването, както подчертават и двете страни пред Общия съд, към момента, в който Парламентът е приел потвърдителното си решение, чак до момента, в който този факт е представен на тяхното внимание от самия Общ съд. Така в отговор на повдигнатия във въведението на настоящото заключение въпрос, заимстван от „Дюн“, според Общия съд по същество е възможно „оповестяване (на поискан документ) без (изобщо) да се предоставя (достъп до него)“ или дори „оповестяване без да се знае за това“.

    95.

    Второ, що се отнася до въпроса за автентичността и целостта на искания документ: жалбоподателката и шведското правителство изтъкват, че тя трябва да получи информация от автентични източници, особено с оглед на професионалната ѝ дейност, а именно академични изследвания. Жалбоподателката подчертава, че тя е академичен изследовател, финансиран от Академията на Финландия. Тъй като е обвързана от стандартите за качество, обективност и етика в областта на научните изследвания, тя не може да разчита на търсене в интернет за изтекла или редактирана информация, а е длъжна да използва само информация от автентични източници. В този контекст тя подчертава, че г‑н De Capitani е посочил в своя блог, че това, което е качил, е: „текст, в който съм подчертавал/добавял бележки“.

    96.

    От своя страна Общият съд отбелязва, че страните са се съгласили, че г‑н De Capitani „е предоставил пълния текст на този документ на разположение на обществеността в интернет“ и че „Съдът е изложил обстойно съдържанието на искания документ“ ( 46 ) в решение De Capitani ( 47 ).

    97.

    Няма да коментирам фактическите твърдения на Общия съд в този контекст. Жалбоподателката не твърди да е имало изопачаване на доказателствата. Следователно не е моя задача да преценя какво всъщност означава „пълния текст“ на искания документ, който поне в момента, в който го разгледах, представляваше статия в блог в отворен html формат, която беше редактирана и с анотации от автора ( 48 ).

    98.

    От изявлението на жалбоподателката пред Съда и пред Общия съд следва, че не е „удовлетворена“ от „оповестения“ документ, тъй като текстът, качен в интернет от г‑н De Capitani, не е автентичен и тя не може да разчита на него за своите цели.

    99.

    И в този случай мога единствено да се съглася с последното твърдение. Според мен съгласно Регламент № 1049/2001 целта, поради която заявителят желае да получи даден документ, е ирелевантна ( 49 ). Всеки заявител, независимо дали е журналист, академичен изследовател или просто любопитен гражданин, разполага с ясно право по силата на Регламента да получи отговор от институцията. Както вече бе посочено по-горе ( 50 ), ако се настоява да се получи отговор от институцията в случай на положително решение на основание член 10, параграф 1 или параграф 2, това само по себе си гарантира автентичността и надеждността на предоставената информация. По силата на Регламента това право принадлежи на всеки заявител, независимо с каква цел търси съответната информация.

    100.

    И в този случай практическите последици, до които би довело твърдението на Общия съд в точка 26 от обжалваното определение, по същество се изразяват в „направи си сам текст на официално решение въз основа на редактиран от частно лице блог и решение на Общия съд по друго дело“, като и двете са публикувани или „открити“ дълго след приемането на първоначалното решение, което все още се преразглежда.

    101.

    Трето, към предходните две точки се добавя и въпросът за законосъобразното използване, което представлява третото условие в решение Jurašinović. Точка 28 от обжалваното определение гласи, че „пълният текст на искания документ е бил предоставен на разположение от самия адресат на документа, така че няма никакво съмнение, че жалбоподателката може да го използва напълно законосъобразно за целите на университетската си дейност“.

    102.

    Това твърдение също ме обърква в известна степен. Как може лице, което е пожелало да получи достъп до документ и е получило отговор от институцията, че този документ не може да бъде оповестен, след което е уведомено за съществуването на текста на този документ някъде в частен блог, да бъде сигурно, че използването на такъв документ, намерен в интернет, е „също толкова законосъобразно, както ако го беше получило въз основа на Регламент № 1049/2001“? На жалбоподателката е съобщено, че не може да получи същия документ. Не трябва ли с оглед на такъв изричен отказ жалбоподателката съвсем логично да предположи, че въпросният документ е качен в интернет без разрешение? Не трябва ли това в действителност да е неизбежното заключение, при условие че, дори след като е узнал за това оповестяване в интернет от трета страна, Парламентът така и не е оттеглил първоначалното си отрицателно решение и то продължава да е в сила и до днес?

    103.

    Въз основа на обстоятелствата по настоящото дело разумното допускане относно „законосъобразното използване“, до което следва да достигне жалбоподателката, по-скоро би било точно обратното на посоченото от Общия съд. Освен това по принцип несъмнено не трябва да се очаква от лице, което е следвало правилния институционален способ, за да получи достъп до даден документ по силата на Регламент № 1049/2001, да извърши задълбочена правна оценка или да представи случая си пред съд на Съюза, за да може той да извърши тази оценка, така че да определи дали може законосъобразно да използва намерения в интернет текст на искания документ. Подчертавам още веднъж, че съгласно въведената с Регламент № 1049/2001 система това лице има право да получи еднозначен и пряк отговор от институцията на Съюза, което същевременно гарантира и целостта, автентичността и законосъобразността на използването на документите, предоставени на разположение на обществеността от трета страна.

    104.

    Яснотата по отношение на законосъобразното използване е още по-важна в свят, в който рано или късно в интернет се появява всякаква информация ( 51 ). Оценката дали определена информация се използва законосъобразно може да е сложна, като се започне с въпроса за действителния автор и автентичността на документа. Ето защо въведената с Регламент № 1049/2001 система е от решаващо значение за авторитетното установяване на законосъобразното използване от самата институция, така че да не възникват такива въпроси в последващи дела или спорове ( 52 ).

    4. Обратно към корените: условията за удовлетворяване по същество на жалбоподател по дело за достъп до документи

    105.

    В настоящото заключение се отделя доста време и място, за да се обсъди подробно проверката Jurašinović, която Общият съд отстоява в обжалваното определение. Целта е да се обясни защо според мен този подход е погрешен от концептуална гледна точка и абсурден в практически план.

    106.

    Както е видно и от предходния раздел, усилията, които биха положили в бъдеще съдилищата на Съюза, когато бъдат сезирани с жалби за отмяна на отрицателни решения, издадени съгласно Регламент № 1049/2001, не биха имали никаква връзка със същността на делото. Прилагането на проверката би довело до безкрайни дискусии (от фактическо естество) относно това кой какво точно е качил, къде и кога е качено, кой е знаел за него, дали документ, качен някъде от трета страна, има същия брой параграфи като оригинала и т.н.

    107.

    Освен това в такъв случай подобни фактически дискусии в действителност биха се използвали, за да се лиши на практика частноправен субект от достъп до съд на Съюза. Следва да се има предвид, че определението за установяване на липса на основание за произнасяне е доста драстична мярка, при която, противно на волята на жалбоподателя, съд на Съюза стига до извода, че искът на жалбоподателя по същество е недобросъвестен и е лишен от реално съдържание. Поради това тя трябва да се прилага внимателно, да не кажем деликатно, особено в ситуации, когато съд на Съюза вече е заменил формалния предмет на спора с предмет по същество, какъвто е случаят с делата относно достъпа до документи ( 53 ). Ако в следващата фаза съдържанието на удовлетворението по същество започне да се преформулира до неузнаваемост от гледна точка на първоначалното искане, отправено към съответния съд ( 54 ), нараства тревожно опасността от лишаване от реален достъп до съда.

    108.

    Поради всички тези причини ще предложа на Съда да уважи първото основание за обжалване и да се върне към рационалната простота на сегашната проверка за удовлетворение по същество, потвърдена наскоро от Съда в решения ClientEarth и Rogesa, която може да бъде обобщена по следния начин.

    109.

    Жалбоподател, който иска отмяната на решение, постановено от институция съгласно Регламент № 1049/2001, може да загуби първоначалния си правен интерес само ако бъде напълно удовлетворен формално или по същество. Формално удовлетворение означава институцията да оттегли обжалваното решение. Удовлетворение по същество може да бъде налице и при липсата на формално оттегляне, но само ако жалбоподателят получи: i) всички поискани документи в пълния им вид във формата и до степента, в която ги е поискал, ii) от въпросната институция съгласно предвидените условия в член 10, параграф 1 или дори съгласно член 10, параграф 2 от Регламент № 1049/2001.

    110.

    Такова пълно удовлетворяване може да доведе до загуба на първоначалния интерес от предявяване или поддържане на иск пред съд на Съюза. При условие че не съществува и допълнителен или друг интерес на жалбоподателя от продължаване на делото (този въпрос ще бъде разгледан в следващия раздел в рамките на второто основание за обжалване), по изключение би могла да се постанови пълна загуба на интерес по делото, като последицата от това е липсата на основание за произнасяне ( 55 ).

    111.

    В случая обаче се налага изводът, че не е налице нито формално удовлетворение, нито удовлетворение по същество на жалбоподателката. Тя очевидно запазва първоначалния си интерес да се постанови решение по същество в рамките на настоящото производство. Поради това Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Обжалваното определение следва да бъде отменено.

    В.   Второто основание за обжалване

    112.

    Според мен първото основание за обжалване, представено от жалбоподателката, трябва да бъде уважено. Ако Съдът приеме моя анализ по този въпрос, няма да има нужда да се разглежда второто основание за обжалване. Като се има предвид обаче задачата на генералните адвокати да подпомагат напълно Съда, ще изложа няколко кратки заключителни бележки и по второто основание за обжалване.

    113.

    Тези бележки действително могат да бъдат относително кратки, тъй като след решение ClientEarth жалбоподателката със сигурност би била права и по второто основание за обжалване. Ако приложим постановеното в това решение към фактите по настоящия случай, можем единствено да заключим, че освен че изобщо не е загубила първоначалния си интерес в настоящото производство, жалбоподателката има и допълнителен интерес от постановяването на решение от Общия съд, най-малкото с цел да се избегне повторно възникване на незаконосъобразността при евентуални последващи заявления за достъп.

    114.

    В точка 33 от обжалваното определение Общият съд приема, че отказът на Парламента да предостави достъп бил специфичен за делото и с характер ad hoc. Твърдяната незаконосъобразност нямало вероятност да възникне отново в бъдеще извън конкретните обстоятелства по настоящото дело. По-специално „отказът на Парламента, съдържащ се в обжалваното решение, се основава на изключението, свързано с мотива за защита на съдебните процедури, […] докато такова производство е висящо, тъй като Парламентът посочва, че исканият документ има релевантна връзка с висящото съдебно производство по делото, по което е постановено решение [De Capitani], и че контекстът на заявлението за достъп се характеризира с разпалени разисквания в блогове и с изразяване на становища, които вероятно биха повлияли на собствената позиция на ответника по делото“.

    1. Становища на страните

    115.

    Жалбоподателката, както и финландското и шведското правителство споделят гледната точка, че тя продължава да има правен интерес, тъй като разглежданата незаконосъобразност има вероятност да възникне отново в бъдеще, независимо от особените обстоятелства по делото. Според жалбоподателката отказът на ответника да предостави достъп до искания документ нито е специфичен за делото, нито е с характер ad hoc. Подобно на дело ClientEarth, в бъдеще жалбоподателката със сигурност ще подаде нови заявления за достъп до документи, подобни на разглеждания в настоящия случай, тъй като сегашните ѝ изследвания по този въпрос ще продължат поне до 2021 г.

    116.

    Жалбоподателката поддържа също, че обжалването на документ пред Съда на Европейския съюз е присъща част от съдебното производство. Наличието на разпалени разисквания в блогове не може да обоснове отказването на достъп до документи. Чрез обжалваното определение Общият съд на практика би създал категория от документи — а именно окончателните решения за отказ, които са предмет на обжалване по съдебен ред — която не подлежи на оповестяване и по отношение на която се прилага (de facto) обща презумпция за неоповестяване.

    117.

    От своя страна финландското правителство счита, че в бъдеще действително съществува значителен риск ответникът да откаже да оповести приеманите от него решения на основание защита на съдебните процедури.

    118.

    Според ответника жалбоподателката смесва въпроса за запазването на правния интерес със законосъобразността на обжалваното решение. Общият съд правилно е приел, че въпросът дали решението за отказ е специфично за делото и с характер ad hoc е релевантен фактор. Отказът на достъп е специфичен за обстоятелствата в конкретния случай. Той се основава на преценка на съответния документ в специфичния контекст на съдебно производство, довело до значителен интерес от пресата и широката общественост. По този начин според ответника Общият съд правилно не е квалифицирал решението за отказ на ответника като de facto обща презумпция за неоповестяване. Обстоятелствата по настоящото дело се различават от тези по дело ClientEarth, така че последното не намира приложение.

    2. Повторно разглеждане на решение ClientEarth

    119.

    Съгласен съм със страните, че решението на Съда по дело ClientEarth действително е от решаващо значение за настоящото дело. Тъй като обаче двете страни, изглежда, правят от това решение донякъде различни изводи, изглежда, е необходимо да се изложат подробно изводите по него.

    120.

    Следва да се припомни, че тъй като към момента на постановяване на решението на Съда по това дело ( 56 ) Комисията вече е удовлетворила изцяло и по същество отправеното заявление от жалбоподателя, именно последващият или допълнителен интерес от продължаването на делото е придобил решаващо значение. Поради този остатъчен или допълнителен интерес Съдът изтъква три релевантни фактора.

    121.

    Първо, Съдът отбелязва, че късното оповестяване на документите, извършено след приключване на процеса на вземане на решения, не е позволило да се постигнат изцяло целите, които ClientEarth е искало да постигне с подаването на заявлението си за достъп, а именно да повлияе на процеса на вземане на решения (наричано по-нататък „несъобразяване с целта за оповестяване“) ( 57 ).

    122.

    Второ, Съдът счита, че Комисията е основала първоначалното си решение на общата презумпция, че оповестяването на документи, изготвени в рамките на подготовката на оценка на въздействие, би засегнало сериозно процеса на вземане на решения, който е бил в ход. Възможно е в бъдеще Комисията отново да приложи тази обща презумпция във връзка с нови заявления за достъп до документи, изготвени в рамките на подготовка на оценка на въздействието, която е в ход. По този начин Съдът стига до извода, че тази незаконосъобразност може да бъде допусната отново (наричана по-нататък „опасност от повторно допускане на незаконосъобразността“) ( 58 ).

    123.

    Трето, Съдът отбелязва, че ClientEarth е особено изложено на такова прилагане на посочената презумпция в бъдеще. Като организация, насочена към опазването на околната среда, една от задачите му е да работи за по-голяма прозрачност и легитимност на законодателния процес в Съюза. Поради това е възможно в бъдеще то отново да поиска достъп до документи, а Комисията отново да отхвърли заявлението за достъп, като се основе на посочената обща презумпция. Тогава ClientEarth би трябвало да подаде нова жалба за отмяна, за да оспори правилността на тази презумпция (наричано по-нататък „специално положение на уязвимост“) ( 59 ).

    3. Опасността от повторно допускане на незаконосъобразността

    124.

    За разлика от жалбоподателката, не съм напълно сигурен до каква степен трите изложени по-горе точки всъщност представляват „проверка“ и доколко те са просто три различни обстоятелствени елемента, които Съдът приема за релевантни в конкретния случай, така че да доведе докрай производството от гледна точка на остатъчния правен интерес на ClientEarth.

    125.

    При все това съм напълно съгласен с жалбоподателката, че ако приложеният в дело ClientEarth подход относно вероятността от повторно допускане на незаконосъобразността, в която се упреква институцията, бъде приложен в настоящия случай, това условие би било изпълнено.

    126.

    Според мен логиката, залегнала в основата на втората категория, посочена в решение ClientEarth, може да се запази относително проста: дали отказът да се предостави достъп в предишния случай i) се основава на обща правна теза, която ответникът има вероятност да приложи в бъдещи дела, ii) по отношение на същия жалбоподател?

    127.

    Логиката на определеното по този начин изключение е съвсем ясна: нито частноправният субект (субективен интерес), нито впрочем и съдилищата на Съюза (обективен интерес) биха желали да разглеждат многократно едни и същи видове случаи, в които поради поведението на институцията ответник никога няма да бъде разгледан спорът по същество. Така в интерес на правото и дори на доброто правораздаване понякога може да се прибегне до отдаване на предимство и съответното дело да бъде доведено докрай по същество, дори ако, строго погледнато, първоначалният предмет на спора е отпаднал.

    128.

    При все това, що се отнася до цялостния подход, следван в решение ClientEarth, то всъщност е доста благосклонно към жалбоподателите.

    129.

    Първо, вероятността от повторно допускане на незаконосъобразността е ясно отделена от особените обстоятелства по делото и следователно очевидно „[не зависи] от особените обстоятелства“ ( 60 ). Това впрочем е съвсем логично: целта е същата (спорна) правна теза да не се прилага в други подобни случаи. Ако това не беше така, би се стигнало до доста проблематичен (и изпразнен от съдържание) прочит на това условие, съгласно който всеки случай винаги е различен и следователно всяко решение е ad hoc и неприложимо за други случаи. Тук обаче целта очевидно не е такава: трябва да бъде обхваната именно потенциалната приложимост на приетото по отделните дела.

    130.

    Второ, това, което следователно трябва да бъде установено, е начинът на формулиране на обща правна теза, която да не е твърде абстрактна и да може да се прилага в бъдещи дела. Ако въз основа на разглеждания случай би могла да се формулира такава логическа предпоставка, потенциалният заявител естествено няма да е длъжен да представя доказателства, че случаят ще е такъв ( 61 ). Достатъчно е да съществува разумна степен на вероятност ( 62 ).

    131.

    Трето, ясно е обаче и че тази вероятност от повторно допускане на незаконосъобразността трябва да се отнася до същия заявител. В тази връзка може да има известно значение дали той или тя представлява „особено изложено“ на такъв риск лице, но изглежда решение ClientEarth не стига дотам, че да въведе възможността частноправен субект да заведе дело в общ интерес, като посочи просто, че институцията може да допусне същия вид незаконосъобразност по отношение на други бъдещи заявители. Правният интерес продължава да съществува по отношение на конкретния жалбоподател, който на първо място е имал личен интерес да обжалва спорното отрицателно решение на Съюза, до настъпването на събитие, върху което жалбоподателят не е имал контрол, а именно промяната на решението на автора на обжалвания акт в полза на жалбоподателя в конкретен случай ( 63 ).

    132.

    Връщайки се към настоящото дело, действително трябва да се съглася с жалбоподателката, че тези елементи от решение на Съда по дело ClientEarth са напълно приложими в настоящото производство по обжалване.

    133.

    Първо, основан ли е отказът на широка правна теза относно прилагането на Регламент № 1049/2001, която би могла да се приложи отново? Действително е основан. За всички практически цели тази презумпция или по-скоро правна норма или теза ( 64 ), изглежда, предполага, че оповестяването на решенията на Съюза, обжалвани пред съд на Съюза, би засегнало сериозно защитата на съдебните процедури по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, по-специално когато тези решения водят до разпалени разисквания ( 65 ).

    134.

    Може ли такава правна теза да се прилага в бъдещи дела? Разбира се, че може, и то съвсем лесно, като оказва доста сериозно въздействие върху достъпа до документи в сходни дела: всяко окончателно административно съдебно решение, за което се оказва, че е подложено на съдебен контрол пред съда на Съюза, на практика би могло да бъде изключено от възможността за достъп съгласно Регламент № 1049/2001 в рамките на доста дългите срокове, които отнема съдебният контрол пред съда на Съюза ( 66 ).

    135.

    Второ, без да искам да навлизам в интригуващия дебат по въпроса дали академиците, които получават безвъзмездни средства за научни изследвания, представляват особено изложена на риск група (по смисъла на решение ClientEarth), твърди се, че има вероятност в бъдеще самата жалбоподателка да подаде допълнителни заявления за достъп до документи, държани от институциите на Съюза. Тя извършва изследователска дейност именно по тази тема, като сегашните ѝ изследвания се финансират със субсидия, която ще продължи поне до 2021 г. Така в съответствие с постановеното от Съда в решение ClientEarth съществува разумна вероятност същата жалбоподателка да отправи допълнителни заявления или по-скоро въз основа на всички представени пред Съда факти със сигурност не може да бъде изключена такава вероятност от подаване на заявления в бъдеще.

    136.

    В обобщение, в случай че Съдът реши да разгледа и второто основание за обжалване, представено от жалбоподателката, според мен това основание също следва да бъде прието по същество.

    Г.   Обхват на настоящото дело

    137.

    Жалбоподателката иска от Съда да отмени преразглежданото определение. Освен това тя иска от Съда да приложи и член 61, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз. Тази разпоредба позволява на Съда сам да постанови окончателно решение по спора, когато фазата на производството позволява това, без да връща делото на Общия съд за постановяване на решение.

    138.

    Тъй като в настоящото дело Общият съд не е разгледал нито допустимостта, нито спора по същество, с който е сезиран, предлагам на Съда да отмени преразглежданото определение и да върне делото на Общия съд на основание член 61, първо изречение от Статута на Съда на Европейския съюз. Всъщност, като се има предвид доста особеният ход на производството в настоящия случай, необходимото обсъждане, което е трябвало да бъде проведено по тези въпроси, е било прекъснато чрез промяната на фокуса на спора от Общия съд под формата на предприетото от него процесуално-организационно действие на основание член 89 от процедурния му правилник.

    V. Заключение

    139.

    Предлагам на Съда:

    да отмени определение на Общия съд на Европейския съюз от 20 септември 2018 г., Leino-Sandberg/Парламент (T‑421/17, непубликувано, EU:T:2018:628),

    да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

    да не се произнася по съдебните разноски.


    ( 1 ) Език на оригиналния текст: английски.

    ( 2 ) Първо издание, публикувано от Chilton, Филаделфия, през 1965 г.

    ( 3 ) При все това изглежда, че за други „пътуването без движение“ е по-вероятно да бъде свързано със заглавието на третия студиен албум на британската фънк и ейсид джаз група „Джъмиръкуай“, издаден през 1996 г.

    ( 4 ) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

    ( 5 ) Впоследствие по това дело е постановено решение от 22 март 2018 г., De Capitani/Парламент (T‑540/15, EU:T:2018:167).

    ( 6 ) Определение от 20 септември 2018 г., Leino-Sandberg/Парламент (T‑421/17, непубликувано, EU:T:2018:628).

    ( 7 ) На уебсайта https://free-group.eu/2015/07/12/eus-laws-are-like-sausages-you-should-never-watch-them-being-made/ (възпроизведен в преписката на Общия съд в редакцията, до която последно е осъществен достъп на 21 май 2020 г.).

    ( 8 ) Бележка под линия 7 от настоящото заключение с възпроизведената в нея хипервръзка, посочена от Общия съд.

    ( 9 ) Решение от 22 март 2018 г., De Capitani/Парламент (T‑540/15, EU:T:2018:167).

    ( 10 ) Определение от 20 септември 2018 г., Leino-Sandberg/Парламент (T‑421/17, непубликувано, EU:T:2018:628).

    ( 11 ) Точка 27 от обжалваното определение.

    ( 12 ) Точка 28 от обжалваното определение.

    ( 13 ) Точка 33 от обжалваното определение.

    ( 14 ) Точка 35 от обжалваното определение.

    ( 15 ) Вж. например решения от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия (C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42), от 17 април 2008 г., Flaherty и др./Комисия (C‑373/06 P, C‑379/06 P и C‑382/06 P, EU:C:2008:230, т. 25), от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 61), от 9 ноември 2017 г., HX/Съвет (C‑423/16 P, EU:C:2017:848, т. 30), от 23 ноември 2017 г., Bionorica и Diapharm/Комисия (C‑596/15 P и C‑597/15 P, EU:C:2017:886, т. 84 и 85), и от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия (C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 43).

    ( 16 ) Вж. например решения от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия (C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 50), от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 63), и от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия (C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 48).

    ( 17 ) Вж. например решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия (C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 4352).

    ( 18 ) Умишлено предпочитам да използвам термина „предмет“ на жалбата вместо термина, който се използва в преводите на английски език на някои решения на Съда в тази област, в които се говори за „цел“ на жалбата.

    ( 19 ) Вж. например решения от 5 март 1980 г., Könecke Fleischwarenfabrik/Комисия (76/79, EU:C:1980:68, т. 9), и от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 64).

    ( 20 ) Вж. например решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 65).

    ( 21 ) Вж. например решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 63), в контекста на ограничителни мерки и запазването на интерес на жалбоподателя въпреки заличаването на името му от списък, с който се налагат такива мерки, или решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия (C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 4954).

    ( 22 ) Решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия (C‑57/16 P, EU:C:2018:660).

    ( 23 ) Член 2, параграф 2 от проекта за регламент, като се има предвид че не се определя какво означава „други средства“ (COM(2000) 30 — 2000/0032(COD).

    ( 24 ) Доклад от 27 октомври 2000 година на Европейския парламент относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (засилена процедура на Хюс) — Комисия по граждански права и свободи, правосъдие и вътрешни работи COM(2000) 30 — 2000/0032(COD), PE 285.961. Вж. по-конкретно стр. 19, 20 и 72. Курсивът е мой.

    ( 25 ) Така например отговор на Комисията до заявител, в който се указва, че в действителност исканите документи са достъпни на (ясно посочен) уебсайт на Съвета, би отговарял на духа на член 10, параграф 2, дори евентуално да не следва стриктно неговия текст.

    ( 26 ) Евентуалното (координирано) оповестяване на искан документ от държава членка съгласно член 5 от Регламента представлява различен случай.

    ( 27 ) Това обаче впоследствие би довело до някои интересни въпроси, сред които, докъде се простира потвърждението от Парламента чрез посочването на въпросния блог, тъй като този блог съдържа и редица доста неласкави забележки и изявления от неговия автор по отношение на „правния анализ“, извършен от Парламента, които са включени във възпроизведените части на искания документ.

    ( 28 ) Решение от 3 октомври 2012 г., Jurašinović/Съвет (T‑63/10, EU:T:2012:516).

    ( 29 ) Вж. по-горе точка 53 от настоящото заключение.

    ( 30 ) Определение от 11 декември 2006 г., Weber/Комисия (T‑290/05, непубликувано, EU:T:2006:381).

    ( 31 ) Решение от 3 октомври 2012 г., Jurašinović/Съвет (T‑63/10, EU:T:2012:516, т. 24).

    ( 32 ) Пак там, точка 26.

    ( 33 ) В последното решение, посочено в точка 27 от обжалваното определение — решение от 15 октомври 2013 г., European Dynamics Belgium и др./EMA (T‑638/11, непубликувано, EU:T:2013:530), позоваването passim на решение Jurašinović е ирелевантно.

    ( 34 ) Решение от 17 юни 1998 г., Svenska Journalistförbundet/Съвет (T‑174/95, EU:T:1998:127, т. 67 и 69). Курсивът е мой.

    ( 35 ) Решение от 22 март 2011 г., Access Info Europe/Съвет (T‑233/09, EU:T:2011:105), потвърдено при обжалване с решение от 17 октомври 2013 г., Съвет/Access Info Europe (C‑280/11 P, EU:C:2013:671).

    ( 36 ) Пак там, точка 34.

    ( 37 ) Пак там, точки 36 и 37.

    ( 38 ) Вж. точки 29 и 30 от обжалваното определение. Единственият опит да се направи разграничаване от решение Svenska Journalistförbundet (като същевременно не се казва нищо за този аспект в решение Access Info Europe) се изразява в твърдението, че за разлика от решение Svenska Journalistförbundet, в настоящия случай няма никакво съмнение относно законосъобразността на оповестяването. Тази логическа предпоставка обаче не само е донякъде оспорима, но и също така е ирелевантна, както ще стане ясно в следващия раздел от настоящото заключение.

    ( 39 ) Решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия (C‑57/16 P, EU:C:2018:660).

    ( 40 ) Пак там, точки 37 и 39.

    ( 41 ) Точка 45, в която Съдът се позовава на решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия (C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 48 и 49).

    ( 42 ) В определение от 17 декември 2019 г., Rogesa/Комисия (C‑568/18 P, непубликувано, EU:C:2019:1092), Съдът приема, че липсва основание за произнасяне, когато Комисията в крайна сметка е оповестила исканите документи, макар и без да оттегля първоначалното си отрицателно решение. Както обаче уточнява Съдът в точка 26, жалбоподателят не оспорва факта, че с оповестяването напълно се изпълняват преследваните от него цели в заявлението му за достъп, като той е получил всичко, което е поискал, от Комисията.

    ( 43 ) Естествено при условие че все още остава нещо, за което да се налага да се иска достъп по съдебен ред, тъй като в днешно време рано или късно нещо винаги се появява някъде в интернет…

    ( 44 ) Quid non. Изкушението обаче винаги остава.

    ( 45 ) Вж. по-горе, точки 77—81 от настоящото заключение.

    ( 46 ) Точка 26 от обжалваното определение.

    ( 47 ) Решение от 22 март 2018 г., De Capitani/Парламент (T‑540/15, EU:T:2018:167).

    ( 48 ) Както е посочено по-горе в точка 13 от настоящото заключение.

    ( 49 ) Срв. член 6, параграф 1, последно изречение от Регламента (цитиран в точка 9 от настоящото заключение).

    ( 50 ) Вж. по-горе точки 58—64 от настоящото заключение.

    ( 51 ) Като скорошен пример вж. решение от 18 юли 2017 г., Комисия/Breyer (C‑213/15 P, EU:C:2017:563, т. 62) или определение от 14 май 2019 г., Унгария/Парламент (C‑650/18, непубликувано, EU:C:2019:438, т. 14). Вж. също определение от 29 януари 2009 г., Donnici/Парламент (C‑9/08, непубликувано, EU:C:2009:40, т. 18).

    ( 52 ) В определението от 14 май 2019 г., Унгария/Парламент (C‑650/18, непубликувано, EU:C:2019:438), към искането си пред Съда Унгария прилага правно становище, изготвено от правната служба на Европейския парламент. Без Унгария или друга страна да е поискала оповестяването му обаче, това правно становище е предоставено на разположение на уебсайта Politico. Съдът приема, че да се разреши на тази държава членка да приложи към преписката правно становище на Парламента, чието оповестяване не е разрешено от последния, на практика би означавало да се заобиколи предвидената в Регламент № 1049/2001 процедура за заявление за достъп до такъв документ.

    ( 53 ) По-специално, ако тази мярка се прилага в контекст, в който не съществуват ясни правила относно правилното поведение на институцията при такива обстоятелства. Може ли дадена институция да удовлетвори по същество жалбоподател, без някога формално да преразгледа предходното си решение? Може ли по този начин действията ѝ всъщност да противоречат на собственото ѝ валидно решение? Ако е необходимо то да бъде преразгледано, по служебен път ли става това или едва след ново искане на жалбоподателя, обикновено когато отпадне предишната пречка за оповестяване? По-голямата гъвкавост на институциите на Съюза, произтичаща от факта, че не съществува европейски административнопроцесуален кодекс, който обикновено следва да урежда такива въпроси, не може да се използва и на практика да се противопоставя на частноправни жалбоподатели, които искат достъп до съдебен контрол. Би трябвало да е вярно точно обратното: ако не друго, липсата на правила следва да се тълкува срещу институцията или институциите, със сигурност доколкото става въпрос за достъп на частноправни субекти до съд на Съюза.

    ( 54 ) Не желая да изпадам в прекомерен формализъм, но първоначалният предмет на жалбата е и продължава да бъде отмяната на обжалваното решение на Европейския парламент. Да си представим по аналогия положение, при което закупя билети за концерт, които така и не биват доставени от организаторите (по каквато и да било причина). Когато решавам да съдя организаторите пред граждански съд да ми изпратят билетите или да ми върнат парите, тази юрисдикция ми задава въпроса дали бих се задоволил да гледам (някои части от) концерта, записан на мобилен телефон от някой от публиката с треперещи ръце и впоследствие публикуван в интернет. Тъй като този видеоклип очевидно е качен при спазване на правилата за авторското право, гражданският съд обявява, че липсва основание за произнасяне по моята жалба, тъй като мога да гледам този видеоклип в интернет.

    ( 55 ) В онези случаи, в които подобна загуба на първоначалния интерес е настъпила едва след подаването на заявлението и няма специфични обстоятелства, всички съдебни разноски следва да се поемат от институцията на Съюза — вж. в този смисъл решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия (C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 130), както и определение от 17 декември 2019 г., Rogesa/Комисия (C‑568/18 P, непубликувано, EU:C:2019:1092, т. 37).

    ( 56 ) Вж. по-горе, точки 82—85 от настоящото заключение.

    ( 57 ) Решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия (C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 46 и 47).

    ( 58 ) Пак там, точки 49—53.

    ( 59 ) Пак там, точка 54.

    ( 60 ) Освен решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия (C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 48 и 50), вж. например и решения от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия (C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 52) и от 30 април 2020 г., Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych/Комисия (C‑560/18 P, EU:C:2020:330, т. 40).

    ( 61 ) Разбира се, това не изключва възможността някои заявители да са толкова добри експерти, че в действителност да са в състояние да представят доказателства за бъдещето.

    ( 62 ) Всъщност в точка 53 от решение ClientEarth Съдът стига дотам, че на практика прехвърля тази тежест върху институцията ответник, като посочва, че „възможно е в бъдеще Комисията отново да приложи общата презумпция […] във връзка с нови заявления […], като това впрочем не се оспорва от тази институция“. Курсивът е мой.

    ( 63 ) Вж. в този смисъл решение от 30 април 2020 г., Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych/Комисия (C‑560/18 P, EU:C:2020:330, т. 49 и 50), в което се потвърждава решение ClientEarth, макар че се прави разграничаване между двете дела въз основа на фактите по тях, поради което се стига до различен изход. Вж. също заключението на генералния адвокат Pitruzzella по дело Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych/Комисия (C‑560/18 P, EU:C:2019:1052, т. 88).

    ( 64 ) Според мен решение ClientEarth в действителност е насочено не към правна презумпция (по смисъла на presumptio iuris и всички правни последици от такава конструкция), а по-скоро към правна теза или правна норма.

    ( 65 ) Така формулираната правна теза е поразително сходна с тезата, на която се позовава Съдът в решение ClientEarth, посочена в точка 49 от това решение.

    ( 66 ) Без дори да е необходимо да се впускаме в дискусия какво би могло да означава контекстът на заявлението да се „характеризира с разпалени разисквания в блогове“ (точка 33 от обжалваното определение), а вместо това просто като се отбележи удивителният парадокс в тази теза: ако нещо представлява интерес и следователно има вероятност да предизвика дебат, следва ли достъпът до него да бъде отказан? Трябва ли често споменаваните откритост, прозрачност и засилена отчетност на институциите на Съюза (съображение 2 от Регламент № 1049/2001) да се търсят само във връзка с решения, за които е сигурно, че не са от никакъв интерес за всички?

    Top