1.

Настоящата жалба се отнася до обхвата на контрола, който Общият съд извършва по отношение на решенията на апелативните състави на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), приети в рамките на производство относно относителните основания за отказ на регистрация на марки на Европейския съюз. Конкретният въпрос, който се повдига, е доколко Общият съд може да изследва доводи, които страните не са изтъкнали пред EUIPO.

2.

За да се отговори на този въпрос, следва да се уточни значението на член 76, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз ( 2 ) и на член 188 от Процедурния правилник на Общия съд.

3.

Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 ( 3 ) предвижда:

„Относителни основания за отказ

1.   При възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка:

[…]

4.

Член 76 от Регламент № 207/2009 ( 4 ), в редакцията си, приложима в настоящото дело, гласи:

„Служебна проверка на фактите

1.   В хода на производството Службата пристъпва към служебна проверка на фактите; обаче при производство относно относителните основания за отказ на регистрация проверката се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, и исканията, представени от страните.

2.   Службата може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, и доказателствата, които те не са представили навреме“.

5.

От своя страна член 188 от Процедурния правилник на Общия съд гласи:

„Предмет на спора пред Общия съд

С писмените изявления, подадени от страните в производството пред Общия съд, не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав или отделението по жалбите“.

6.

Фактите, изложени в обжалваното съдебно решение ( 5 ), могат да бъдат обобщени по следния начин.

7.

На 27 януари 2015 г. Przedsiębiorstwo Produkcyjno-Handlowe „Primart“ Marek Łukasiewicz (наричано по-нататък „Primart“) подава в EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз съгласно Регламент № 207/2009. Марката, чиято регистрация е заявена, е следният фигуративен знак:

8.

Стоките, за които е заявена регистрация, спадат към клас 30 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят на следното описание: „Захар, натурални подсладители, сладкарски покрития и пълнежи, пчелни продукти; кафе, чай, какао и техни заместители; лед, сладоледи, замразени кисели млека и сорбета; сол, подправки, ароматизатори и смеси от подправки; печива, сладкарски изделия, шоколад и десерти; обработени зърнени храни, нишестета и стоки от тях, смеси за тестени изделия и кваси; крекери [тънки, сухи бисквити]“.

9.

На 29 април 2015 г. Bolton Cile España, SA подава на основание член 41 от Регламент № 207/2009 възражение срещу регистрацията на заявената марка по отношение на всички посочени в предходната точка стоки. Възражението се основава по-специално на испанската марка „PRIMA“, регистрирана на 22 септември 1973 г. под номер 2578815 и подновена на 9 април 2013 г., обозначаваща стоки от клас 30, които отговарят на следното описание: „Сосове и смеси от подправки; кафе; чай; какао; захар; ориз; тапиока; саго, заместители на кафе; брашно и зърнени продукти; хляб; бисквити; торти; сладкиши и сладкарски изделия; заледени продукти за ядене; мед; меласа; мая, бакпулвер, сол; горчица; черен пипер; оцет; лед“. В подкрепа на възражението е изтъкнато основанието по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

10.

На 2 септември 2016 г. отделът по споровете отхвърля възражението изцяло. След подадена от Bolton Cile España жалба, с решение от 22 юни 2017 г. ( 6 ) четвърти апелативен състав на EUIPO обаче отменя решението на отдела по споровете, уважава възражението, отказва регистрацията на заявената марка и осъжда Primart да заплати разноските, направени в производствата по възражение и обжалване.

11.

Що се отнася до по-ранната испанска марка, апелативният състав приема, че територията, която е от значение за анализа на вероятността от объркване, е Испания и че съответните потребители са широкият кръг потребители в тази държава членка. След като сравнява знаците, апелативният състав стига до извода, че е налице вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители. В този контекст той отбелязва, че за съответния испански потребител думата „prima“ означава „братовчедка“ или „премиално плащане“. За разлика от това заявената марка нямала смислово значение. Апелативният състав също посочва, че степента на присъщ отличителен характер на по-ранната национална марка е средна. Според него испанският потребител няма да разбере думата „prima“ в смисъл, означаващ ценното качество на нещо, какъвто е случаят на други езици на Европейския съюз (например немски или нидерландски).

12.

На 24 август 2017 г. Primart подава жалба пред Общия съд за отмяна на спорното решение. В своята жалба Primart твърди допуснато нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

13.

На 12 септември 2018 г. Общият съд отхвърля жалбата, като потвърждава изводите на апелативния състав относно наличието на вероятност от объркване между двата знака. В този контекст Общият съд приема доводите на Primart относно твърдения слаб отличителен характер на по-ранната марка за недопустими съгласно член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, тъй като не са били представени пред апелативния състав.

14.

В жалбата си пред Съда, подадена на 9 ноември 2018 г., Primart иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, както и спорното решение на четвърти апелативен състав на EUIPO, да осъди EUIPO и Bolton Cile España да заплатят разноските, направени в производствата пред апелативния състав и пред Общия съд, и да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, направени в производството пред Съда.

15.

От своя страна EUIPO и Bolton Cile España искат от Съда да отхвърли жалбата и да осъди Primart да заплати съдебните разноски.

16.

Primart изтъква едно-единствено основание, а именно нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Primart оспорва точки 87—90 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд е приел доводите му относно слабия отличителен характер на по-ранната марка за недопустими.

17.

В първата част от настоящото заключение ще се спра на твърдението на Bolton Cile España, че жалбата е недопустима (A). След това ще разгледам основателността на жалбата (Б), като обобщя основните доводи на страните (1) и разясня причините, поради които считам, че Общият съд е допуснал грешка от правна страна при прилагането на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (2). Втората част на настоящото заключение се отнася до последиците от този анализ. Считам, че обжалваното съдебно решение следва да се отмени и делото да се върне на Общия за ново разглеждане (В).

18.

Bolton Cile España счита, че жалбата е недопустима на две основания. Първо, то поддържа, че в нарушение на член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда жалбата не съдържа кратко изложение на изтъкнатите основания. Второ, основните доводи на Primart, които се отнасят до значението на думата „prima“ и отличителния характер на марка, съдържаща тази дума, повдигали фактически, а не правни въпроси.

19.

Считам, че доводите на Bolton Cile España са неубедителни.

20.

Що се отнася до първото основание, отбелязвам, че на страница 3 от жалбата се съдържа кратко изложение на основанията, изтъкнати от Primart. Това кратко изложение обяснява кратко, но ясно, мотивите за оплакванията на Primart и посочва точките от обжалваното съдебно решение, за които се твърди, че са опорочени поради грешка.

21.

Що се отнася до второто основание, доводите на Primart се отнасят до това, че Общият съд не е разгледал въпроса дали думата „prima“ има допълнителни значения (освен тези, които са били установени) и хвалебствен подтекст и ако това е така — дали това оказва въздействие върху присъщия отличителен характер на по-ранната марка. Primart твърди, че този пропуск води до нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Без съмнение това е правен въпрос и поради това подлежи на съдебен контрол в производството по обжалване.

22.

Primart счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009. То подчертава, че Общият съд е трябвало да приеме доводите му относно твърдения слаб отличителен характер на по-ранната марка за допустими и следователно да ги разгледа по същество, въпреки че са повдигнати за първи път на този етап от производството.

23.

По-конкретно Primart твърди, че значението на думата „prima“ — съответстващо на понятия като „първият“, „най-добрият“ или „най-важният“ и следователно имащо хвалебствен подтекст — представлява общоизвестен факт. Според него в административната фаза на производството не е необходимо да се изтъкват общоизвестни факти. В това отношение Primart се позовава на съдебната практика, според която заявителят на марка, срещу който EUIPO се позовава на общоизвестни факти, трябва да може да оспори верността на тези факти пред Общия съд ( 7 ).

24.

В този контекст Primart подчертава, че правилото относно предвиденото в член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 разглеждане от EUIPO на фактите, доказателствата и аргументите в рамките на производство по възражение представлява изключение от правилото, че тя трябва да извърши „служебна проверка на фактите“. Ето защо това правило трябвало да се тълкува ограничително.

25.

Освен това Primart счита, че след като апелативният състав е изследвал значението на думата „prima“ служебно, то трябва да има правото да оспори заключенията му по този въпрос пред Общия съд.

26.

По този въпрос EUIPO до голяма степен споделя становището на Primart. Според нея Общият съд действително е приложил неправилно член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009.

27.

EUIPO признава, че строго буквалното тълкуване на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 би могло да подкрепи даденото от Общия съд тълкуване. Такова тълкуване обаче вече било отхвърлено от Общия съд, и то правилно според EUIPO ( 8 ). От тази съдебна практика следвало, че присъщият отличителен характер на по-ранната марка е един от елементите, които Общият съд следва да разгледа, ако е необходимо служебно, за да гарантира правилното прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. EUIPO изтъква, че въпросът за отличителния характер на по-ранната марка представлява правен въпрос, който може да бъде повдигнат за първи път пред Общия съд.

28.

Напротив, Bolton Cile España поддържа по същество, че жалбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото. Функцията на производството пред Общия съд не била да се извършва нова преценка на фактическите обстоятелства в светлината на доказателства, представени за първи път пред него. Целта на съдебното производство била само да се извърши съдебен контрол на решенията на EUIPO от гледна точка на фактическата обстановка и правната уредба по спора, както те са представени пред апелативния състав от страните.

29.

Bolton Cile España подчертава, че доводите на Primart относно твърдения слаб отличителен характер на по-ранната марка не са били изтъкнати пред апелативния състав. Допускането на обсъждане на тези доводи за първи път пред Общия съд щяло да доведе до нарушение на член 188 от Процедурния правилник на Общия съд, тъй като с тях се изменял предметът на спора пред апелативния състав.

30.

Обхватът на упражнявания от Общия съд контрол върху решенията, приети от EUIPO, е уточнен в член 188 от Процедурния правилник на Общия съд. Съгласно тази разпоредба, озаглавена „Предмет на спора пред Общия съд“, „[с] писмените изявления, подадени от страните в производството пред Общия съд, не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав“ ( 9 ).

31.

Следователно въпросите, които могат да бъдат надлежно представени пред Общия съд, трябва да се определят в зависимост от въпросите, представени пред апелативния състав. В това отношение член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 гласи, че EUIPO „пристъпва към служебна проверка на фактите“. Въпреки това „при производство относно относителните основания за отказ на регистрация проверката се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, и исканията, представени от страните“.

32.

Следователно, въпреки че настоящата жалба се отнася до твърдяна процесуална грешка, допусната от Общия съд, следва най-напред да се определи смисълът на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009.

33.

Безспорно е, че Primart не е твърдяло пред EUIPO, че присъщият отличителен характер на по-ранната марка е слаб, тъй като думата „prima“ има хвалебствено значение. То не е представило, a fortiori, и никакви факти или доказателства в това отношение.

34.

Ето защо от буквалния прочит на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, разгледан отделно, би могло да се стигне до заключението, че Общият съд не е допуснал грешка в точки 87—90 от обжалваното съдебно решение. Това важи в още по-голяма степен, когато посоченият член 76, параграф 1 се разглежда в текста на Регламента на английски език, който е езикът на производството по настоящото дело.

35.

Според мен обаче това заключение би било погрешно.

36.

Когато текстът на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 се анализира на различните езици на Регламента и по-специално когато тази разпоредба се тълкува в светлината на нейната цел и общата структура, от която тя е част, става ясно, че приложното ѝ поле не е толкова широко, колкото може би изглежда на пръв поглед.

37.

Най-напред следва да се отбележи, че има значителни разлики в текста на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на различните езици. Докато текстът на английски език уточнява, че в рамките на производство по възражение EUIPO може да вземе предвид само „фактите, доказателствата и аргументите“, представени от страните, и „исканията“, представени от тях, в текстовете на другите езици правилото не изглежда толкова стриктно.

38.

Това, което е безспорно с оглед на текстовете на всички езици на Регламента, е, че в рамките на производство по възражение, както и в други видове производства, апелативният състав следва да остане в рамките на исканията, представени от страните. С други думи, когато се произнася по спор, апелативният състав не може да се произнася ultra petita.

39.

Що се отнася обаче до подробностите относно взаимодействието на страните с апелативния състав, техните фактически и правни доводи и представянето на доказателства, текстът на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 далеч не е последователен.

40.

Например в текстовете на някои езици тази разпоредба ограничава обхвата на проверката на апелативния състав до „основания“, а не „аргументи“ ( 10 ). Това е доста съществена разлика, тъй като в подкрепа на едно основание очевидно могат да бъдат изложени различни аргументи. Освен това, докато текстовете на някои езици, като английския, изрично споменават както правни, така и фактически въпроси ( 11 ) или използват понятия, за които може да се приеме, че обхващат и двете категории ( 12 ), в текстовете на други езици правилото се ограничава само до фактически твърдения (и не се споменават понятията „основания“ или „аргументи“) ( 13 ) или обратно — до „основания“ или „аргументи“ (без да се посочват изрично „факти“ или „доказателства“) ( 14 ).

41.

Така текстът на английски език на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 е сред най-ограничителните по отношение на обхвата на проверката на апелативния състав ( 15 ). Текстовете на редица други езици са много по-либерални в това отношение. Като цяло е налице очевидна липса на терминологична точност по отношение на начина, по който следва да се ограничи проверката.

42.

Съгласно постоянната практика на Съда в случай на несъответствия между текстовете на различните езици въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общия разум и целите на правната уредба, от която тя е част ( 16 ).

43.

Ключът за систематичното тълкуване на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 е в разграничението между абсолютните основания за отказ (предвидени в член 7 от Регламент № 207/2009) и относителните основания за отказ (посочени в член 8 от същия регламент). Първите се отнасят главно до защитата на интересите от обществен ред и изначалната възможност за регистрация на дадена марка ( 17 ), докато вторите се отнасят до защитата на частни търговски интереси в спорове между частноправни субекти ( 18 ).

44.

EUIPO може (и би трябвало) при необходимост служебно да извършва проверка на въпроси, свързани с абсолютните основания за отказ. Защитата и ефективното спазване на интересите, които са в основата на абсолютните основания за отказ, по принцип не могат да зависят от действията на частните лица, чиито интереси в даден случай може да съвпадат, но може и да не съвпадат с обществения интерес.

45.

За разлика от това, когато въпросите относно възможността за регистрация на дадена марка са свързани единствено с наличието на по-ранни права, разумно е анализът на EUIPO да се ограничи до правните и фактическите доводи, представени от заинтересованите страни, и исканията им пред EUIPO. Накратко, в тези случаи възможността за регистрация се поставя под въпрос само ако и доколкото притежателят на по-ранни права оспорва регистрацията.

46.

В този контекст ми се струва разумно член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че в последната хипотеза общо взето страните трябва да представят своите тези пред EUIPO. Те са длъжни да представят всички правни и фактически обстоятелства, които считат за релевантни с оглед на спора, и евентуално да представят доказателства в тяхна подкрепа.

47.

С оглед на това обаче очевидно се поставя въпросът за степента на детайлност и конкретика, на която трябва да отговарят правните и фактическите доводи на страните пред EUIPO.

48.

По мое мнение член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 не може да се тълкува в смисъл, че задължава апелативния състав да не извършва проверка на правни или фактически обстоятелства, които, макар да не са изрично изтъкнати от някоя от страните, са неразривно свързани с изтъкнатите от страните обстоятелства.

49.

Например, след като даден въпрос е бил представен пред апелативния състав, от него не може да се очаква да не взема предвид разпоредбите от Регламент № 207/2009, които, макар да не са посочени от страните, са приложими по отношение на случая. По същия начин правните съображения, които апелативният състав трябва да следва, за да отговори на даден въпрос, поставен от страните, може да го задължат да премине чрез различни стъпки. Фактът, че страните може да не са обсъждали една или няколко от тези стъпки, не означава, че апелативният състав не може да ги засегне.

50.

Този прочит на разпоредбата се подкрепя от съдебната практика, съгласно която правните обстоятелства, изложени пред апелативния състав, включват също всички правни обстоятелства, които е необходимо да бъдат разгледани с оглед на преценката на изтъкнатите от страните факти и доказателства и на уважаването или отхвърлянето на доводите, дори страните да не са изразили становище по тези обстоятелства и EUIPO да не се е произнесла в това отношение ( 19 ).

51.

Според мен това е така при едно условие: апелативният състав да може да се произнесе по тези правни или фактически обстоятелства. С други думи, апелативният състав трябва да разполага с цялата необходима информация, за да се произнесе по тези обстоятелства. Затова, независимо от твърденията на страните, апелативният състав може да се позове на общоизвестни факти, при условие че на засегнатата страна е дадена възможност да докаже наличието на грешка в преценката за общоизвестния характер на тези факти ( 20 ). Обратно, от EUIPO не може да се изисква да повдигне и да се произнесе служебно по въпроси, за чието посочване и доказване отговарят страните.

52.

Посочените по-горе принципи са релевантни и важни за очертаването на обхвата на контрола, който извършва Общият съд съгласно член 188 от своя Процедурния правилник на правните и фактическите доводи, които страните са изтъкнали за първи път в хода на съдебното производство.

53.

Съгласно постоянната съдебна практика контролът за законосъобразност на решенията на апелативните състави, който Общият съд е длъжен да извърши, трябва да се осъществява „съобразно фактическия и правен контекст на спора, изложен пред апелативния състав“ ( 21 ).

54.

Това обаче не означава, че Общият съд е обвързан от неправилна преценка на фактите от този състав, доколкото посочената преценка е част от изводите, чиято законосъобразност се оспорва пред него ( 22 ). В по-общ план съдилищата на Съюза постановяват, че макар да трябва да се произнасят само по искане на страните, които очертават рамките на спора, те не са обвързани от доводите, изтъкнати от тях в подкрепа на исканията им, тъй като биха могли да се окажат принудени да основат решенията си на погрешни правни съображения ( 23 ).

55.

Логиката, на която се основава тази съдебна практика, е, че когато упражняват контрол върху констатациите на EUIPO, от съдилищата на Съюза не може да се изисква да „носят наочници“. За да се провери дали EUIPO правилно е тълкувала и приложила релевантните разпоредби от Регламент № 207/2009, на съдилищата на Съюза може да се наложи да разгледат някои правни или фактически въпроси, които не могат да бъдат пренебрегнати, независимо от твърденията на страните. Всъщност всеки друг подход би могъл да доведе до това тези съдилища да подкрепят явно погрешно тълкуване или прилагане на тези разпоредби.

56.

В този контекст съдилищата на Съюза потвърждават, че има редица въпроси, които, макар да не са били обсъждани в доводите на страните, представени в рамките на производство по възражение, все пак следва да бъдат разгледани от EUIPO и следователно могат да бъдат изтъкнати, дори и за първи път, пред Общия съд.

57.

Първо, твърдените съществени процесуални нарушения, допуснати от EUIPO, са част от приложимата по делото правна уредба, независимо дали тези въпроси са били изтъкнати и обсъждани от страните пред апелативния състав ( 24 ).

58.

Второ и по-важно за настоящото дело, член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и член 188 от Процедурния правилник на Общия съд не могат да се тълкуват в смисъл, че забраняват на страните да поставят под въпрос преценката на EUIPO по отношение на правни или фактически обстоятелства, които тази служба е била длъжна да разгледа (при необходимост и служебно) и по които е могла да се произнесе.

59.

Такъв може да е по-специално случаят с въпросите относно отличителния характер на по-ранната марка, въз основа на които се твърди, че заявената марка води до вероятност от объркване.

60.

Следва да се припомни, че според добре установената съдебна практика вероятността от объркване трябва да се преценява общо, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай ( 25 ). Важното е, че сред тези фактори е и отличителният характер на по-ранната марка, който — както посочва Съдът — „определя обхвата на нейната защита“: колкото по-силен е отличителният характер на тази марка, толкова по-голяма е вероятността от объркване ( 26 ). В крайна сметка отличителният характер на по-ранната марка е фактор, който „трябва да се вземе предвид при преценката дали сходството между обозначените от двете марки стоки или услуги е достатъчно, за да възникне вероятност от объркване“ ( 27 ).

61.

С оглед гореизложеното, след като някоя от страните твърди, че е налице вероятност от объркване между по-ранна марка и знак, чиято регистрация е заявена, EUIPO не може да определи дали е налице такава вероятност, без да изследва отличителния характер на по-ранната марка. Въпреки това фактът, че въпросите относно отличителния характер на по-ранната марка са били надлежно повдигнати пред апелативния състав, не означава, че всеки довод в това отношение е допустим пред Общия съд.

62.

Следва да се има предвид, че посочената в точка 54 по-горе съдебна практика се основава на идеята, че съществуват определени фактически или правни обстоятелства, чиято оценка представлява неизбежен етап от преценката, която трябва да се извърши от EUIPO. Макар страните да могат да представят становища по тези обстоятелства ( 28 ), EUIPO по принцип може да ги прецени служебно. Неотчитането на някой от тези фактори или оценката му съгласно неправилни критерии е грешка при прилагане на правото, която може да бъде изтъкната за първи път пред Общия съд.

63.

От друга страна, има елементи на анализа, които EUIPO не би била в състояние да прецени при липсата на доводи или доказателства от страните. Страните са тези, които трябва да представят становища относно тези елементи. EUIPO не може да бъде упреквана, че не е взела предвид фактически или правни обстоятелства, които страните не са представили пред нея. Когато тези обстоятелства не са своевременно изтъкнати пред EUIPO, те са недопустими пред Общия съд.

64.

Разграничението между тези два различни вида въпроси ясно личи от решението по дело Hooligan ( 29 ), чиито факти са сходни с тези по настоящото дело. По това дело отделът по споровете уважава възражението на притежателя на две по-ранни марки („OLLY GAN“), като заключава, че съществува вероятност от объркване със заявената марка („HOOLIGAN“). След като заявителите на марката подават жалба, апелативният състав обаче отменя решението на отдела по споровете и отхвърля възражението. Притежателят на по-ранните марки, който не е участвал в производството пред апелативния състав, обжалва решението на състава пред Общия съд. В този контекст той се позовава на наличието на подчертан отличителен характер на своите марки, както по отношение на присъща отличителност, така и по отношение на придобита репутация. От своя страна, Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) моли Общия съд да отхвърли тези доводи като недопустими, тъй като не са били представени пред апелативния състав.

65.

Общият съд уважава частично възражението на СХВП.

66.

Общият съд отбелязва, че „позоваването на подчертан отличителен характер представлява основание, съдържащо смесица от фактически и правни обстоятелства“. С оглед на това становище той прави разграничение според това дали СХВП е могла да се произнесе по доводите на страните предвид представените от тях доказателства. Въз основа на това Общият съд приема, че доводите относно отличителния характер, свързани с репутацията на марката, „в голяма степен се основават единствено на предположения“ и следователно страните трябва да предоставят достатъчно информация и документи, които да позволят на СХВП да се произнесе по тези доводи. При липсата на доводи и доказателства от страните СХВП не може да бъде упреквана, че не е разгледала това обстоятелство. Следователно основанието на жалбоподателя, изведено от репутацията на неговите по-ранни марки, и свързаните с него доказателства са отхвърлени като недопустими ( 30 ).

67.

Общият съд обаче приема, че при образувано производство по възражение присъщият отличителен характер на по-ранната марка представлява обстоятелство, което СХВП е била длъжна да разгледа, при необходимост и служебно. Той подчертава, че за разлика от преценката за наличие на репутация преценката на присъщия отличителен характер не предполага никакво фактическо обстоятелство, което страните трябва да установят. Всъщност СХВП сама може да установи и прецени присъщия отличителен характер на по-ранната марка. Поради тази причина Общият съд приема, че присъщият отличителен характер на по-ранните марки на жалбоподателя при преценката на вероятността от объркване е представлявал част от правните обстоятелства, необходими за осигуряване на правилно прилагане на действащия към този момент регламент относно марките, предвид фактите, доводите и доказателствата, представени от жалбоподателя пред СХВП. Поради това доводите на жалбоподателя във връзка с този въпрос са разгледани по същество ( 31 ).

68.

Впоследствие тези принципи са потвърдени в други решения на Общия съд по отношение на преценката на присъщия отличителен характер на съответните знаци ( 32 ) или по отношение на други обстоятелства, които представляват неизменни етапи от изисквания от EUIPO анализ, поради което не могат да бъдат предоставени на усмотрението на страните и ако е необходимо, трябва да се разгледат служебно ( 33 ).

69.

Макар да следва да се признае, че разграничението между тези два вида доводи невинаги е лесно осъществимо, поради гореизложените съображения в конкретния случай не виждам основателна причина за отклонение от установената практика на Общия съд. Поради това в точки 87—90 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел за недопустими доводите на Primart относно твърдения слаб присъщ отличителен характер на по-ранната марка.

70.

Тази констатация не води до нарушение на член 188 от Процедурния правилник на Общия съд ( 34 ), както твърди Bolton Cile España. Представените от Primart доводи относно присъщия отличителен характер на по-ранната марка са свързани с въпрос, който е бил разгледан от апелативния състав, и следователно могат да бъдат надлежно представени пред Общия съд. В спорното решение апелативният състав приема, че по-ранната марка има среден отличителен характер предвид значението на думата „prima“ и начина, по който тази дума ще бъде разбрана от съответните потребители (точки 22 и 27 от спорното решение) ( 35 ).

71.

Както Primart с основание изтъква, доколкото апелативният състав е взел предвид служебно тези аспекти, то трябва да има правото да оспори свързаните с тях констатации пред Общия съд. Едва ли е необходимо да се припомня, че съгласно член 263 ДФЕС, по-специално във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, жалбоподателят трябва по принцип да може да оспори пред съдилищата на Съюза всички фактически и правни въпроси, на които орган на Съюза основава своите решения. Това важи в още по-голяма степен, когато на етапа на административно обжалване пред орган на Съюза този орган има право да въведе служебно и за първи път съществени обстоятелства, които не са били посочени преди това в административното решение в първоинстанционното производство и по които жалбоподателят или страните не са имали възможност да изразят становище.

72.

На последно място, налице са релевантни, макар и второстепенни съображения във връзка с правораздавателната политика. Стриктното прилагане на този принцип ми се струва още по-важно сега, когато Статутът на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Статутът“) бе изменен, за да се въведе филтриращ механизъм за допускане на жалби, подадени срещу решения на Общия съд, с които от своя страна се преразглеждат решения на независими апелативни състави на някои служби и агенции на Съюза (включително по-специално EUIPO) ( 36 ). Съгласно наскоро въведения член 58а от Статута всяка такава жалба се разглежда само ако Съдът реши да я допусне, тъй като с нея се повдига въпрос „от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза“.

73.

Следователно от съществено значение е Общият съд да поддържа хоризонталната съгласуваност на своята съдебна практика. Разбира се, все още остава възможно Общият съд да се отклонява от тълкувателни практики, които е следвал преди това. Всяко такова отклонение обаче трябва да бъде целенасочено и достатъчно обяснено и мотивирано, в идеалния случай от разширен състав на този съд, за да се гарантира неговата видимост и законосъобразност.

74.

В заключение, основанието за обжалване на Primart, изведено от нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, е основателно.

75.

Primart счита, че тъй като не е взел предвид неговите доводи относно отличителния характер на по-ранната марка, Общият съд е преценил неправилно този аспект, а оттук и съществуването на вероятност от объркване между двата знака. Обжалваното съдебно решение следователно трябвало да се отмени. Според Primart следва да се отмени и спорното решение.

76.

От своя страна EUIPO счита, че въпреки допуснатата от Общия съд грешка при прилагане на правото, обжалваното съдебно решение следва да се потвърди. На първо място, тя изтъква, че представените от Primart пред Общия съд доказателства в подкрепа на доводите му относно значението на думата „prima“ са или ирелевантни, или недопустими, като по този начин твърдението му относно слабия отличителен характер на по-ранната марка остава неподкрепено с доказателства. На второ място, EUIPO изтъква, че от спорното решение следва, че хвалебственото значение, което се твърди, че има думата „prima“ на испански език по отношение на разглежданите стоки, не е общоизвестен факт и следователно не подлежи на съдебен контрол в производството по обжалване. На трето място, EUIPO изтъква, че дори да се приеме, че по-ранната марка е притежавала само слаб отличителен характер, това не би променило извода, до който се достига в обжалваното съдебно решение. Можело да съществува вероятност от объркване дори когато по-ранните марки имат слаб отличителен характер.

77.

Доводите, които EUIPO изтъква в подкрепа на потвърждаването на обжалваното съдебно решение, независимо от установената по-горе грешка при прилагане на правото, не са убедителни.

78.

Както бе припомнено в точка 60 по-горе, Съдът неизменно подчертава, че отличителният характер на по-ранната марка е елемент, който трябва да се вземе предвид в рамките на общата преценка, необходима, за да се установи наличието на вероятност от объркване между два знака. Макар този елемент вероятно да е невинаги определящ, той очевидно има значителна тежест. С оглед на това невъзможността на жалбоподателя да оспори пред Общия съд определени аспекти от оценката на EUIPO във връзка с този елемент, далеч не е без значение за преценката, както EUIPO изглежда намеква.

79.

Вярно е, както поддържа EUIPO, че констатациите на апелативния състав по този въпрос в крайна сметка биха могли да бъдат потвърдени, дори ако доводите на Primart се приемат за основателни. Действително вероятност от объркване може да се породи и по отношение на марки със слаб отличителен характер ( 37 ).

80.

Това обаче е без значение в контекста на настоящия случай. Само възможността да се запази валидността на тези констатации, не е достатъчна, за да се отхвърли жалбата. Обжалваното съдебно решение може да бъде потвърдено въпреки установената по-горе грешка при прилагане на правото само ако се докаже, че тази грешка е напълно ирелевантна за изхода на делото. С други думи, изводите на апелативния състав относно наличието на вероятност от объркване трябва да остават непроменени, независимо от евентуалната основателност на доводите на Primart.

81.

В настоящото производство това обаче не е така. На този етап просто не е известно дали доводите на Primart са основателни. Преди всичко не е известно и дали, ако те са основателни, ще се запази изводът на апелативния състав относно вероятността от объркване.

82.

Принципът на процесуална икономия, който изисква решението да не бъде ненужно отменяно поради по-скоро второстепенен въпрос, ако резултатът от новото разглеждане на делото би бил същият, със сигурност е важен. Задължението за извършване на обща преценка на вероятността от объркване обаче прави невъзможно прилагането на този принцип в конкретния случай. Тази преценка е като смес от различни съставки (като отличителния характер на по-ранната марка, степента на сходство между сравняваните знаци вследствие на визуално, фонетично и концептуално сравнение, сходството между обозначените стоки и услуги и т.н.) ( 38 ). В зависимост от специфичните във всеки конкретен случай обстоятелства изменението на някоя от тези съставки може и да промени или не окончателния вкус на сместа.

83.

Следва също да се подчертае, че общата преценка не е представлява просто формална преценка. Различните релевантни за преценката обстоятелства трябва да се разглеждат в тяхната съвкупност и ако е необходимо, да се претеглят едно спрямо друго. Общата преценка не може да се изразява в разглеждане на всеки от различните фактори, взети поотделно, а предполага отчитането на взаимозависимостта между тях ( 39 ).

84.

Следователно определящо в конкретния случай е, че ако присъщият отличителен характер на по-ранната марка е слаб (както поддържа Primart), а не среден (както е констатирал апелативният състав), изводът относно наличието на вероятност от объркване би могъл евентуално да бъде различен.

85.

Както постанови неотдавна Общият съд, „подценяването на отличителния характер на по-ранната марка от апелативния състав може да опорочи обжалваното решение с грешка при преценката на вероятността от объркване“ ( 40 ). Обратното, разбира се, също е вярно: надценяването на отличителния характер на по-ранната марка също може да повлияе преценката на вероятността от объркване. Както EUIPO сама подчертава в своите Насоки, констатация, че дадена марка има ниска или много ниска степен на отличителен характер, по принцип е „аргумент срещу вероятността от объркване“ ( 41 ).

86.

Накратко, изглежда се твърди, че сезираният с жалбата съд, който не трябва да прави фактически преценки, би могъл да извърши пълна и по същество нова обща преценка на вероятността от объркване в рамките на производство по обжалване на друго основание, без да е разгледал никакви доводи на страните относно вероятността от объркване, и по този начин би могъл да предвиди точно резултата от тази преценка, ако тя бе извършена надлежно от нисшестоящия съд. Това предложение напомня на една стара чешка приказка за легендарното умение на сляп майстор часовникар ( 42 ).

87.

Накрая следва да се отбележат две заключителни съображения.

88.

Първо, Съдът няма за задача да преценява допустимостта, релевантността и доказателствената стойност на доказателствата, представени от Primart пред Общия съд в подкрепа на неговите доводи. Във всеки случай, както бе посочено в точка 67 по-горе, преценката на присъщия отличителен характер на по-ранната марка не е елемент, който изисква представянето на доказателства от страните, и следователно може да се преценява служебно от EUIPO (и впоследствие от Общия съд). Самата EUIPO подчертава този аспект, когато обяснява защо според нея Общият съд е приложил неправилно член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Ето защо не става ясно от пръв поглед защо такива доводи следва да бъдат релевантни в настоящия контекст.

89.

Второ, констатациите на Общия съд в точка 91 от обжалваното съдебно решение не правят негодно изтъкнатото от Primart основание за обжалване.

90.

В точка 91 Общият съд отбелязва, че пред отдела по споровете Primart твърди, че понятието „prima“ на испански език означава „премиално“ (плащане) или „братовчедка“, и че тези значения в крайна сметка са били приети от апелативния състав в спорното решение. В резултат на това Общият съд приема, че при липсата на смислово значение на по-ранната марка по отношение на съответните стоки тя има средна степен на присъща отличителност.

91.

Макар и да не е съвсем ясно какво е имал предвид Общият съд в този абзац, струва ми се, че независимо от значението, съображенията на Общия съд не поправят установената по-горе грешка.

92.

Този абзац би могъл евентуално да се разбира в смисъл, че Общият съд е разгледал, при условията на евентуалност, доводите на Primart по същество и ги е счел за неоснователни. Така той е потвърдил смисловите значения на думата „prima“, които е счел за правилни (и вероятно за единствени): премия и братовчедка.

93.

Ако това е така, съгласен съм с EUIPO, че в тази част от обжалваното съдебно решение Общият съд е направил фактическа преценка, която по принцип не може да е обект на контрол в производството по обжалване. Ако обаче това тълкуване е правилно, в обжалваното съдебно решение липсват достатъчно мотиви по отношение на тази констатация: защо Общият съд е счел, че доводите на Primart са неоснователни? Както е добре известно, непълнотата на мотивите е абсолютно основание за отмяна, което съдът на Съюза трябва да разгледа служебно ( 43 ).

94.

Фактът, че Primart признава пред EUIPO определени значения на тази дума, трудно може да се разглежда като неопровержимо доказателство, че това са правилните и единствените възможни значения. Във всеки случай Primart представя различен довод. Доколкото го разбирам, Primart не оспорва значенията на думата „prima“, посочени от EUIPO и впоследствие потвърдени от Общия съд. Всъщност това, което Primart твърди, е, че с оглед на множеството употреби на думата и на нейната етимология (произхождаща от латинския език — езикът, от който до голяма степен произлиза съвременният испанския език) тази дума се възприема от съответните потребители като имаща и други значения, и в по-широк смисъл — като имаща хвалебствен подтекст.

95.

В обжалваното съдебно решение не са представени мотиви защо тези доводи трябва да се отхвърлят като неоснователни. За разлика от EUIPO не виждам как тази преценка на доводите на Primart се подразбира от решението. Едва ли е необходимо да се отбелязва, че думите могат да имат няколко значения. Освен това не може автоматично да се приеме, че съответните потребители разбират само официалния език на въпросната/ите държава/и членка/и ( 44 ). При оценката на начина, по който дадена дума се разбира от съответните потребители, етимологията на тази дума също може да бъде от значение ( 45 ).

96.

Във всеки случай, след като се стига до извода, че Primart не е било длъжно да повдига въпросния довод в хода на административното производство и би могло да го изтъкне за първи път пред Общия съд, без значение е какво е посочило Primart пред EUIPO по този въпрос и какво не е.

97.

В заключение, обстоятелството, че Общият съд не е разгледал въпроса дали думата „prima“ има допълнителни значения (освен вече установените) и хвалебствен подтекст, и ако това е така — дали това се отразява върху присъщия отличителен характер на по-ранната марка, представлява грешка, която неизменно налага ново разглеждане на делото. Трябва да се изследва основателността на доводите относно присъщия отличителен характер на по-ранната марка и ако е необходимо, да се направи нова преценка относно наличието на вероятност от объркване между разглежданите два знака.

98.

Ето защо съгласно член 61 от Статута делото следва да се върне на Общия съд. Действително преценката на доводите на Primart изисква проверка на нови правни и фактически доводи и на нови доказателства. Общият съд следва да реши дали той може да извърши тази преценка или делото всъщност трябва да се върне на апелативния състав, като се имат предвид представените по съществото на делото доводи на двете страни. Едва след като извърши тази преценка, Общият съд може да направи извод дали спорното решение следва да бъде потвърдено. С оглед на това искането на Primart за отмяна и на спорното решение следва да се отхвърли в рамките на настоящото производство по обжалване.

99.

С оглед на горното предлагам на Съда: