1.

Настоящите преюдициални запитвания, постъпили в секретариата на Съда съответно на 15 юни 2018 г. (дело C‑398/18) и на 28 юни 2018 г. (дело C‑428/18), се отнасят до тълкуването на правото на ЕС, по-специално на член 48 ДФЕС и освен това, на членове 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност ( 2 ).

2.

Със своите въпроси Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Висш съд на Галисия, Испания) по същество иска да се установи дали член 48 ДФЕС не допуска национално законодателство, което, за да определи дали едно лице има право на предсрочно обезщетение за старост, изисква, inter alia, размерът на полагаемото обезщетение да надвишава този на минималното обезщетение за старост, на което при навършване на 65 години заинтересованото лице би имало право съгласно това законодателство с оглед на семейното му положение. По-конкретно по този начин в испанското законодателство се отчита единствено изплащаното от тази държава членка обезщетение за старост, без да се вземат предвид и равностойните обезщетения, които заинтересованото лице евентуално получава от една или повече други държави членки.

3.

Запитванията са отправени в рамките на производства между г‑н Bocero Torrico, от една страна, и Instituto Nacional de la Seguridad Social (Национален осигурителен институт) (наричан по-нататък „INSS“) и Tesorería General de la Seguridad Social (Главна осигурителна каса) (наричана по-нататък „TGSS“), от друга страна (дело C‑398/18), както и между г‑н Bode, от една страна, и INSS и TGSS, от друга (дело C‑428/18).

4.

Следва да се отбележи, че съгласно предвиденото в член 48 ДФЕС Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз трябва да приемат „такива мерки в областта на социалната сигурност, които са необходими за гарантиране на свободно движение на работниците“, по-специално като създадат условия на работниците мигранти за „сумиране на всички периоди, които се зачитат по съответните национални законодателства“ ( 3 ). Настоящата система за сумиране на периодите се съдържа в Регламент № 883/2004. В това отношение член 6 от Регламент № 883/2004 предвижда сумирането на периодите на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, а в членове 52 и 58 от него се съдържат правила за изчисляване на обезщетенията за старост и минималните обезщетения за старост, когато лицето има периоди на осигуряване или на пребиваване в повече от една държава членка.

5.

Макар преюдициалното запитване да се отнася конкретно до член 48 ДФЕС, според мен отговорът на преюдициалния въпрос се съдържа в член 5 от Регламент № 883/2004, в който е залегнал произтичащият от практиката на Съда принцип на равно третиране на обезщетенията, доходите и фактите.

6.

Съображения 9, 10, 11 и 12 от Регламент № 883/2004 гласят:

7.

Член 3 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Материален обхват“, гласи:

„1.   Настоящият регламент се прилага към всички законодателства относно следните клонове на социална сигурност:

[…]

[…]“.

8.

Член 5 от Регламента, озаглавен „Равно третиране на обезщетения, доходи, факти и събития“, гласи:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент и в светлината на установените специални разпоредби по прилагането, се прилага следното:

9.

Член 6 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Сумиране на периоди“, гласи:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, компетентната институция на държава членка съгласно чието законодателство:

зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство“.

10.

Член 52 от Регламента, озаглавен „Отпускане на обезщетения“, гласи в параграф 1:

„1.   Компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение:

11.

Член 58 от този регламент, озаглавен „Отпускане на добавка“, гласи:

„1.   На получаващ обезщетения, за когото се прилага тази глава, в държавата членка по пребиваване и съгласно чието законодателство му се дължи обезщетение не може да бъде отпуснато обезщетение, което е по-малко от минималното обезщетение, определено в това законодателство за осигурителен период или период на пребиваване, равен на всички периоди, зачитани за изплащане в съответствие с тази глава.

2.   Компетентната институция на тази държава членка, ако е необходимо, му изплаща по време на периода на неговото пребиваване на нейна територия добавка, равна на разликата между общия размер на обезщетенията, дължими по тази глава и размера на минималното обезщетение“.

12.

В редакцията, в сила към датата, на която кандидатите подават исканията си, член 208 от Ley General de la Seguridad Social (Общ закон за социалната сигурност), в консолидирания му текст, одобрен с Real Decreto Legislativo 8/2015 (Кралски законодателен декрет 8/2015) от 30 октомври 2015 ( 4 ), предвижда:

„1.   Заинтересованото лице може да поиска предсрочно пенсиониране, ако:

2.   При предсрочно пенсиониране по реда на този член за всяко тримесечие или част от тримесечие, което към момента на настъпване на правопораждащия факт не достига на работника, за да навърши законоустановената пенсионна възраст, изискуема за всеки отделен случай съгласно предвиденото в член 205.1.а), пенсията се намалява, като се прилагат следните коефициенти в зависимост от доказания осигурителен стаж:

[…]

Единствено с цел определяне на посочената законоустановена пенсионна възраст релевантна възраст е тази, която би била приложима, ако работникът бе продължил да се осигурява между настъпването на правопораждащия факт и навършването на законоустановената пенсионна възраст, изискуема за всеки отделен случай съгласно предвиденото в член 205, параграф 1, буква а).

При изчисляване на осигурителните периоди се вземат предвид завършени периоди, като част от период не се приравнява на завършен период“.

13.

Член 14, параграф 3 от Real Decreto 1170/2015, de 29 de diciembre, sobre revalorización de pensiones del sistema de seguridad social y de otras prestaciones sociales públicas para el ejercicio 2016 (Кралски декрет № 1170/2015 от 29 декември за индексация на пенсиите от системата за социална сигурност и други публични социални плащания за финансовата 2016 година) ( 5 ) предвижда:

„Ако след прилагане на предвиденото в предходния параграф, общият размер на пенсиите, признати съгласно двустранна или многостранна конвенция за социална сигурност, както от испанското, така и от чуждестранно законодателство, е по-нисък от приложимия минимален размер на съответната пенсия в Испания, всеки бенефициер, който пребивава на национална територия и отговаря на общите условия, има право на разликата между общия размер на признатите испанска и чуждестранна пенсия и посочения минимален размер.

За пенсии, признати на основание общностните правила за социална сигурност, се прилага предвиденото в член 50 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и в член 58 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност.

[…]“.

14.

Г‑н Bocero Torrico, роден на 15 декември 1953 г., е осигурен в испанската система за социална сигурност. На 16 декември 2016 г. подава до испанските социалноосигурителни органи молба за предсрочно обезщетение за старост, която INSS отхвърля с решение от 9 ноември 2016 г., тъй като полученото обезщетение не достига размера на минималното обезщетение за старост, на което при навършване на 65 години заинтересованото лице би имало право с оглед на семейното му положение. Г‑н Bocero Torrico подава жалба по административен ред, която в крайна сметка е отхвърлена с решение от 25 април 2017 г. ( 6 ).

15.

Г‑н Bocero Torrico е придобил общо 16637 дни осигурителен стаж, от които 9947 дни в Испания и 6690 дни в Германия. В Германия му е отпуснато обезщетение за старост в размер на 507,35 EUR. Полагаемото му предсрочно обезщетение за старост в Испания теоретично би било в размер на 530,15 EUR, получен като върху средния осигурителен доход (773,75 EUR) се приложи коригиращ коефициент за достигната възраст от 88 % и се изчисли пропорционална част 76,86 %, която се плаща от Испания.

16.

Г‑н Bode, роден на 4 юни 1952 г., е осигурен в испанската система за социална сигурност. На 31 май 2015 г. подава молба до испанските социалноосигурителни органи за предсрочно обезщетение за старост, която INSS отхвърля с решение от 26 август 2015 г., тъй като изчисленото обезщетение не достига размера на минималната пенсия, на която при навършване на 65 години заинтересованото лице би имало право с оглед на семейното му положение.

17.

Г‑н Bode е придобил общо 16725 дни осигурителен стаж, от които 2282 дни в Испания и 14443 дни в Германия. В Германия му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с действителен размер от 1185,22 EUR. Полагаемото предсрочно обезщетение за старост в Испания теоретично би било в размер на 206,60 EUR, получен като върху средния осигурителен доход (1357,80 EUR месечно) се приложи коригиращ коефициент за достигната възраст от 87 % и се изчисли пропорционална част от 17,49 %, която се плаща от Испания.

18.

За 2016 г. минималното обезщетение за старост за лица над 65 години със съпруг на тяхна издръжка в Испания е в размер на 784,90 EUR.

19.

Г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode подават жалби пред Juzgado de lo Social (Съд по трудови и социалноосигурителни спорове) ( 7 ) срещу INSS и TGSS с цел да им бъде признато правото да получат предсрочно обезщетение за старост, считано съответно от 1 януари 2017 г. и от 1 юли 2015 г.

20.

Juzgado de lo Social (Съд по трудови и социалноосигурителни спорове) приема и по двата случая, че съгласно националното законодателство размерът на полагаемото предсрочно обезщетение за старост трябва да надвишава размера на минималното обезщетение за старост, на което при навършване на 65 години заинтересованото лице би имало право с оглед на семейното му положение. Според този съд размерът на полагаемото обезщетение за старост трябва да съответства на изчисленото пропорционално обезщетение за старост в Испания, тъй като това е действителното обезщетение за старост, което бенефициерът реално ще получава от Испания, и което се различава от всяка друга държава членка. Така в това решение са възприети доводите на INSS, който се позовава на националното законодателство, чиято цел е да се избегне допълване на предсрочните обезщетения за старост до законовия минимум на лица, които все още не са достигнали законоустановената пенсионна възраст, задържайки ги по този начин на пазара на труда.

21.

Така жалбите на г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode са отхвърлени, съответно с решения от 6 октомври 2017 г. и 15 ноември 2017 г.

22.

Г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode подават въззивни жалби срещу тези решения, съответно на 3 ноември 2017 г. и 22 ноември 2017 г.

23.

Според запитващата юрисдикция г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode не представляват тежест за испанската система за социална сигурност; предсрочното им обезщетение за старост няма да бъде допълвано за сметка на Испания с добавка за достигане на минималното предсрочно обезщетение за старост, тъй като те получават такова обезщетение и от Германия, а от общия сбор на двете действителни обезщетения за старост се получава размер, който надвишава предвиденото в Испания обезщетение за старост. Според запитващата юрисдикция член 14, параграф 3 от Кралски декрет 1170/2015, който препраща към член 58 от Регламент № 883/2004, допуска изплащане само на разликата между сбора на обезщетенията, дължими на основание на правилата на ЕС, и минималните обезщетения, предвидени в Испания. С други думи, в случай че бъде отпуснато предсрочното обезщетение за старост, трябва да бъде взет предвид действителният размер на двете обезщетения, получавани в Испания и Германия, поради което бенефициерите изобщо няма да имат право на добавки за достигане на минималния размер.

24.

Според запитващата юрисдикция, ако работник, който не е мигрирал и получава от Испания предсрочно обезщетение за старост на стойност 1193,38 EUR ( 8 ), бъде сравнен с работник мигрант, който получава същия размер от две или повече държави членки, става ясно, че работникът мигрант е ощетен и дискриминиран в резултат на преместването му в други държави членки (в случая — в Германия), тъй като няма достъп до предсрочното обезщетение за старост, на което работник, който не е мигрирал, би имал право. Така според този съд изразът в член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност „размерът на полагаемата пенсия“ би трябвало да се тълкува като общия сбор на действителното обезщетение за старост, получавано от Испания, и действителното обезщетение, получавано от Германия. Освен това според запитващата юрисдикция при този подход ще бъде изпълнена целта на разпоредбата да не се наложи Испания да допълва пенсионното обезщетение до законовия минимум, без да се забравя, както вече бе посочено, че съгласно испанското законодателство и законодателството на ЕС правото на добавка за достигане на минималния размер на пенсията изисква да се вземе предвид сборът от двете обезщетения.

25.

При тези условия Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Висш съд на Галисия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 48 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която обвързва предсрочното пенсиониране с условието размерът на полагаемата пенсия да надвишава минималната пенсия, на която заинтересованото лице би имало право съгласно посоченото национално законодателство, като тази „полагаема пенсия“ се разбира като действителната пенсия, изплащана само от компетентната държава членка (в случая Испания), без да се взема предвид и действителната пенсия, която това лице евентуално получава от една или повече други държави членки като друго обезщетение от същия вид?“.

26.

Писмени становища представят г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode, INSS, Кралство Испания и Комисията, като всички те излагат устни становища в съдебното заседание на 2 май 2019 г.

27.

Според г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode националните разпоредби, съгласно които правото на предсрочно обезщетение за старост зависи от размера на пропорционалното обезщетение, което компетентната институция изплаща на основание на вноските, направени съгласно нейното законодателство, са в противоречие с правото на Съюза. Подобни правила поставяли правото на обезщетение в зависимост от вноските, платени само в една държава членка, и така водели до неефективност на разпоредбите и принципите на правото на Съюза относно свободното движение и сумирането на осигурителните периоди, и по-конкретно на правилата, свързани със сумирането на осигурителните периоди с цел достъп до обезщетенията за старост по членове 45 и 48 ДФЕС и членове 6, 50, 51, член 52, параграф 1, буква б) и член 58 от Регламент № 883/2004.

28.

Според г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode „размерът на полагаемата пенсия“ по член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност следва да бъде приравнен на размера на теоретичното обезщетение, определено в член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, тъй като това води до приравняване на работника мигрант на местен работник в същото положение, който не е мигрирал. При условията на евентуалност те твърдят, че тази формулировка следва да се тълкува в съответствие с член 5, буква а) от Регламент № 883/2004 в смисъл, че се отнася до сбора на пропорционалните обезщетения, получени от заинтересованото лице от две или повече държави членки за всички осигурителни периоди, които се вземат предвид, за да се установи дали е налице право и как се изчислява предсрочното обезщетение за старост в Испания. Те все пак отбелязват, че този подход има два недостатъка. Първо, поставял правото на предсрочно обезщетение за старост в Испания в зависимост от размера, който се получава при определянето на обезщетения в две или повече държави членки съгласно член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 883/2004, без да се взема предвид размерът на обезщетението, на който заинтересованото лице би имало право в Испания, ако всички осигурителни периоди са завършени съгласно испанското законодателство, и второ, поставял правото на предсрочно обезщетение за старост в една държава членка в зависимост от правото да се получи предсрочно обезщетение за старост в друга държава, без да се взема предвид фактът, че предсрочното пенсиониране не е предвидено в законодателството на всички държави членки и не е уредено по един и същ начин в онези държави, които предвиждат такава възможност за предсрочно обезщетение за старост.

29.

Според INSS съгласно ново становище на администрацията 3/2018 от 13 февруари 2018 г. условието по член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност е изпълнено, стига, първо, теоретичният размер на обезщетението ( 9 ) да надвишава минималното испанско обезщетение за старост, и второ, сборът на испанското обезщетение и обезщетението от една или повече държави да надвишава минималното обезщетение за старост в Испания. Според INSS, ако теоретичният размер на обезщетението надвишава минималното испанско обезщетение за старост, не се плаща добавка по член 14, параграф 2 от Кралски декрет 1170/2015, за да се стигне до размера на минималното обезщетение за старост. Освен това, когато сборът на испанското обезщетение и обезщетението от една или повече държави надвишава минималното испанско обезщетение за старост, не се плаща добавка по член 14, параграф 3. Затова INSS счита, че за да се отговори на въпроса на запитващата юрисдикция, следва да се вземе предвид теоретичното обезщетение, изчислено чрез сумирането на периоди съгласно членове 5, 6, 51 и 52 от Регламент № 883/2004.

30.

Според Кралство Испания Регламент № 883/2004 не изисква държавите членки да добавят пропорционалното обезщетение, плащано от държава членка и съответстващо на предсрочно обезщетение за старост, за да се достигне минималната пенсия, плащана в тази държава членка при навършени 65 години, тъй като това би довело до дискриминация в полза на работниците, които не са се осигурявали за целия период в Испания. То подчертава факта, че вноските на г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode в Германия са били взети предвид от INSS съгласно член 52 от Регламент № 883/2004, за да се изчисли размерът на тяхното предсрочно обезщетение за старост. Регламент № 883/2004 обаче не предвиждал размерът на германските им обезщетения да бъде добавян, за да може да се изпълни изискването по член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност; това щяло да доведе до нарушаване на испанското право в областта на социалната сигурност.

31.

Кралство Испания потвърждава също така, че двете изисквани в ново административно становище 3/2018 условия са приложими по отношение на молбите на г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode за предсрочно обезщетение за старост.

32.

Според Комисията молбите на г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode за предсрочно обезщетение за старост трябва да се разглеждат в светлината на принципа за равно третиране на обезщетенията, доходите, фактите и събитията, предвиден в член 5, буква а) от Регламент № 883/2004, тълкуван в светлината на членове 45 и 48 ДФЕС. Така използваният в испанското законодателство израз „размерът на полагаемата пенсия“ трябвало да се тълкува в смисъл, че се има предвид сборът на въпросното испанско и германско обезщетение, които били равностойни обезщетения по смисъла на тази разпоредба.

33.

За да се даде полезен отговор на националния съд, най-напред следва да се подчертае, че Регламент № 883/2004 не създава обща схема за социална сигурност, а запазва съществуването на отделните национални схеми и само осигурява координирането им. Така съгласно постоянната съдебна практика държавите членки запазват компетентността си да уреждат системите си за социална сигурност. Поради това при липса на хармонизиране на равнището на Съюза законодателството на всяка държава членка следва да определи по-специално условията, при които се предоставя право на обезщетения. При упражняването на тази компетентност обаче държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и в частност разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, относно признатата на всеки гражданин на Съюза свобода на движение и на пребиваване на територията на държавите членки ( 10 ). Законът не бива да наказва лицата, които упражняват правото на свободно движение за това, че са го упражнили.

34.

Държавата членка по принцип е свободна да осигури право на минимална пенсия за старост ( 11 ) и да наложи условия за получаването на предсрочно обезщетение за старост, стига тези условия да не представляват пречка за свободното движение на работници за целите на член 45 ДФЕС. Затова според мен държавата членка по принцип е свободна, както в разглеждания случай, да предвиди, че за предсрочно обезщетение за старост лицето трябва да е навършило определена възраст, да е осигурявано определен брой години и да има право на обезщетение, чийто размер е по-висок от този на минималното обезщетение за старост в тази държава членка ( 12 ).

35.

Всъщност, изглежда, че в главното производство пред запитващата юрисдикция не са оспорени сами по себе си трите условия по член 208, параграф 1 от Общия закон за социалната сигурност. Спорът е по-скоро относно начина, по който третото условие по член 208, параграф 1 ( 13 ) от това национално законодателство се прилага ( 14 ) по отношение на лица като г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode, упражнили правото си на свободно движение.

36.

Налице е явно разминаване в представените пред Съда становища по въпроса дали член 5 и/или член 6 от Регламент № 883/2004 са приложими към разглежданите в главното производство обстоятелства.

37.

Съгласно постоянната съдебна практика ( 15 )придобиването на право на обезщетение за старост попада в обхвата на член 6 от Регламент № 883/2004 ( 16 ). За сметка на това правилата за изчисляване на размера на обезщетението се определят в член 52 и сл. от този регламент ( 17 ).

38.

Член 6 от Регламент № 883/2004 прилага принципа на сумиране на периодите на осигуряване, пребиваване, заетост и самостоятелна заетост съгласно член 48 ДФЕС ( 18 ), като предвижда inter alia, че когато съгласно законодателството на държава членка придобиването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, компетентната институция на тази държава членка е длъжна да отчете завършените периоди съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че са били завършени съгласно законодателството, което тя прилага. С други думи, завършените периоди в различни държави членки следва да бъдат сумирани ( 19 ).

39.

Що се отнася до обезщетенията за старост, член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004 предвижда, че компетентната институция изчислява теоретичния размер на обезщетението, на което заинтересованото лице има право, както ако всички периоди на осигуряване и/или пребиваване, през които то е работило в различни държави членки, са били завършени в държавата членка на компетентната институция. След това на основание член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламента компетентната институция определя действителния размер на обезщетението въз основа на теоретичния размер съобразно съотношението между продължителността на завършените в държавата членка на компетентната институция осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване спрямо общата продължителност на осигурителните периоди и/или периоди на пребиваване, завършени в различни държави членки — тоест пропорционалният метод на изчисляване ( 20 ).

40.

От значение е да се отбележи, че в главното производство не се поставя под въпрос изчисляването на теоретичния размер и впоследствие на действителните размери (пропорционалното обезщетение) на обезщетенията за старост на г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode в Испания и Германия.

41.

INSS, Кралство Испания и всъщност г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode считат, че за да се прецени дали е изпълнено изискването относно размера на минималното обезщетение по член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност, следва да се използва теоретичният размер на обезщетение, изчислен съгласно член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004.

42.

Не съм съгласен с това.

43.

Според мен теоретичният размер на обезщетение, изчислен съгласно член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, е междинна стъпка при изчисляването на действителното пропорционално обезщетение, което трябва да бъде отпуснато, и не може да бъде използван, за да се прецени дали действително е придобито право на (предсрочно) обезщетение за старост ( 21 ). Освен това, както посочвам в точки 37 и 38 от настоящото заключение, в Регламент № 883/2004 е налице ясно разграничение между правилата относно придобиването на право на обезщетение за старост и правилата относно изчисляването на обезщетението ( 22 ).

44.

Освен това, макар придобиването на право на обезщетение за старост да попада в обхвата на член 6 от Регламент № 883/2004, в тази разпоредба ясно се посочва сумирането на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, а не други условия, пораждащи такова право ( 23 ). Предвид това, че съгласно член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност правото на предсрочна пенсия за старост възниква inter alia, при условие че размерът на полученото обезщетение надвишава минималното обезщетение за старост, което при навършване на 65 години заинтересованото лице би имало право да получава в Испания с оглед на семейното му положение, считам, че член 5 от Регламент № 883/2004 е релевантната разпоредба, която следва да се приложи ( 24 ). Всъщност съображение 10 от Регламент № 883/2004 предвижда, че принципът на приравняване или на равно третиране на обезщетенията, доходите, фактите или събитията в друга държава членка съгласно член 5 от този регламент не следва да се противопоставя на принципа по член 6 за сумиране на някои периоди — каквито са периодите на осигуряване в друга държава членка — все едно че са били завършени съгласно законодателството на компетентната държава членка ( 25 ).

45.

Според мен изискването по член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност към правото на предсрочна пенсия за старост гарантира, че „получаването“ на определен размер ( 26 ) от обезщетението за старост „има правни последици“, поради което това изискване трябва да спазва принципа на равно третиране, предвиден в член 5 от Регламент № 883/2004, за да не се ощетяват работниците, упражняващи правото си на свободно движение ( 27 ). Затова считам, че обезщетенията за старост в Испания трябва да се прибавят към сходни или равностойни обезщетения, получавани в една или повече други държави членки, за да се изпълни условието по член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност.

46.

Видно от преписката пред Съда и при условие че запитващата юрисдикция провери това, предсрочното обезщетение за старост, предвидено в член 208, параграф 1 от Общия закон за социалната сигурност ( 28 ), и обезщетенията за старост на г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode ( 29 ) от Германия са сходни или равностойни по смисъла на член 5, буква а) от Регламент № 883/2004 ( 30 ).

47.

В съдебното заседание от 2 май 2019 г. INSS и Кралство Испания заявяват, че целта на въпросната национална разпоредба е двойна: първо, да гарантира, че кандидатите с право на предсрочното обезщетение за старост, предвидено в член 208, параграф 1 от Общия закон за социалната сигурност, няма да са в тежест на испанската система за социална сигурност, и второ, да насърчи активността на пазара на труда и да предотврати предсрочното им пенсиониране.

48.

Предвид изричната формулировка на член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност изглежда, че конкретното предназначение на въпросните национални разпоредби е да гарантират, че кандидатите за обезщетения за старост имат право на определен размер от приложимата минималната пенсия и така нямат право на някои допълнително прибавени обезщетения или добавки, с което се гарантира, че те не се превръщат в допълнителна тежест за испанската система за социална сигурност. Трябва да се подчертае, че не тази цел сама по себе си по някакъв начин е поставена под въпрос в настоящото производство, а по-скоро фактът, че националното законодателство се прилага дискриминационно в ущърб на работниците, упражнили основното си право на свободно движение. Освен това ще отбележа, че съгласно посоченото от самата запитваща юрисдикция ( 31 ), след като се добавят испанските и германските им обезщетение за старост, нито г‑н Bocero Torrico, нито г‑н Bode биха имали право на добавка ( 32 ). При тези обстоятелства никой от кандидатите няма да е в тежест на испанската система за социална сигурност.

49.

Целта да обезкуражи или възпре кандидатите за предсрочно пенсиониране, за да се повиши националната производителност и да се намали тежестта за националната система за социална сигурност, може да заслужава одобрение, особено предвид застаряващото население и увеличената продължителност на живота; тази цел обаче не бива да бъде постигана по начин, който дискриминира лицата, упражнили основното си право на свободно движение. В това отношение със съжаление ще посоча, че в настоящите дела е трудно да се избегне впечатлението, че испанските органи са упражнили своите законоустановени правомощия по начин, който явно дискриминира кандидатите, упражнили своите права на свободно движение, за който няма — или поне не следва да има — оправдание.

50.

Ето защо според мен член 5, буква а) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която обвързва правото на предсрочно обезщетение за старост с условието размерът на полагаемото обезщетение да надвишава минималното обезщетение, на което заинтересованото лице би имало право съгласно посоченото национално законодателство, без да се взема предвид и действителното обезщетение, което това лице евентуално получава от една или повече други държави членки като друго обезщетение от същия вид.

51.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на поставения от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Висш съд на Галисия, Испания) преюдициален въпрос по следния начин:

„Член 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която обвързва правото на предсрочно обезщетение за старост с условието размерът на полагаемото обезщетение да надвишава минималното обезщетение, на което заинтересованото лице би имало право съгласно посоченото национално законодателство, без да се взема предвид и действителното обезщетение, което това лице евентуално получава от една или повече други държави членки като обезщетение от същия вид“.