I. Въведение

II. Правна уредба

А. Правото на Съюза

1. Договор за функционирането на Европейския съюз

2. Устав на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка

Б. Латвийското право

1. Наказателно-процесуален кодекс

2. Закон за Банката на Латвия

3. Закон за Службата за предотвратяване и борба с корупцията

III. Обстоятелства по спора

IV. Производства пред Съда и искания на страните

V. Преценка

А. По обхвата на способа за защита, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ

1. По естеството на способа за защита

а) Текст и генезис

б) Систематично и телеологично тълкуване

2. Относно ответника по иска

3. Междинно заключение

Б. По компетентността на Съда да се произнася по мерки за принуда, наложени на г‑н Rimšēvičs от KNAB

1. По компетентността на Съда

2. По мерките, наложени на г‑н Rimšēvičs като освобождаване от длъжност по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ

В. По същество

1. По нарушението на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ

а) Предварителни бележки

б) По понятията за изисквания, които са необходими за изпълнението на задълженията на управител на централна банка, и за сериозно нарушение

в) По доказателствата, необходими, за да се установи, че условията за освобождаване от длъжност на управител са изпълнени

1) Решение по същество, постановено от независим съд

2) Достатъчни доказателства, които да позволят на Съда да се увери в извършването на деянията

г) Междинно заключение

2. По твърдяното нарушение на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз

3. По твърдяното нарушение на латвийското право

Г. Междинно заключение

VI. Съдебни разноски

VII. Заключение

1.

При какви условия държавите — членки на Европейския съюз, могат да отстранят от длъжност управителите на техните централни банки?

2.

Това е въпросът, който се поставя по настоящите дела по отношение на г‑н Ilmārs Rimšēvičs, управител на Latvijas Banka (Банка на Латвия), който е отстранен от длъжност с решение на Korupcijas novēršanas un apkarošanas birojs (Служба за предотвратяване и борба с корупцията, Латвия) (наричана по-нататък „KNAB“) поради съмнения за търговия с влияние в полза на латвийската банка Trasta Komercbanka ( 2 ).

3.

Съдът е сезиран за първи път по този въпрос на основание на компетентността да се произнася по спорове относно решения за освобождаване от длъжност на управителите на централните банки на държавите членки, която му е предоставена съгласно член 14.2 от Протокол № 4 към Договора за функционирането на ЕС за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка ( 3 ) (наричан по-нататък „Уставът на ЕСЦБ и на ЕЦБ“).

4.

Тази компетентност се основава по-специално на факта, че макар да се назначават и освобождават от длъжност от държавите членки, управителите на централните банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото, са и членове на орган на институция на Съюза, а именно Управителния съвет на Европейската централна банка (наричан по-нататък „Управителният съвет“). Той е главният орган за вземане на решения на ЕЦБ и на Евросистемата ( 4 ) и освен това има важна роля в пруденциалния надзор над кредитните институции в Съюза ( 5 ).

5.

Поради това независимостта на управителите на националните централни банки, както и тази на ЕЦБ, се ползва с особена закрила по-специално тъй като тя е съществено условие за ценовата стабилност, основна цел на икономическата и паричната политика на Съюза ( 6 ), чиято значимост е подчертана чрез посочването ѝ в член 3 от Договора за ЕС ( 7 ).

6.

Членове 129—131 ДФЕС гласят:

„Член 129

1.   ЕСЦБ се управлява от органите за вземане на решения на Европейската централна банка, които са Управителен съвет и Изпълнителен съвет.

2.   Уставът на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, наричан по-нататък „Устав[ът] на ЕСЦБ и на ЕЦБ“, се съдържа в протокол, приложен към Договорите.

[…]

Член 130

При упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени им в съответствие с Договорите и Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, нито Европейската централна банка, нито национална централна банка, нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения имат право да искат или да приемат указания от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, от правителство на държава членка или от някой друг орган. Институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, както и правителствата на държавите членки се задължават да спазват този принцип и да не се стремят да оказват влияние върху членовете на органите за вземане на решения на Европейската централна банка или на националните централни банки при изпълнение на техните задачи.

Член 131

Всяка държава членка гарантира, че нейното национално законодателство, включително уставът на централната ѝ банка, е в съответствие с разпоредбите на Договорите и с Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ“.

7.

Членове 282 ДФЕС и 283 ДФЕС гласят следното:

„Член 282

1.   Европейската централна банка и националните централни банки образуват Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото и които съставляват Евросистемата, провеждат паричната политика на Съюза.

[…]

Член 283

1.   Управителният съвет на Европейската централна банка се състои от членовете на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка и от управителите на националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото.

[…]“.

8.

Член 14 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ е озаглавен „Национални централни банки“ и предвижда:

„14.1.   В съответствие с член 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всяка държава членка осигурява съответствието на нейното национално законодателство, включително и устройствения закон на нейната национална централна банка, с Договорите и с настоящия устав.

14.2.   Устройствените закони на национални централни банки, в частност следва да предвиждат, че мандатът на управителя на националната централна банка е не по-кратък от 5 години.

Управителят може да бъде освобождаван от длъжност само ако той повече не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения или ако е виновен за извършено сериозно нарушение. Решението по този въпрос може да бъде отнесено до Съда от засегнатия управител или от Управителния съвет, на основание нарушение на Договорите или на правна норма за тяхното прилагане. Такива дела се завеждат в срок до два месеца от публикуването на решението или от неговото съобщаване на ищеца, или при липса на такова, от деня, в който последният е узнал за него, в зависимост от конкретния случай.

14.3.   Националните централни банки са неразделна част от ЕСЦБ и действат в съответствие с насоките и указанията на ЕЦБ. Управителният съвет предприема необходимите мерки, за да гарантира съобразяването с насоките и указанията на ЕЦБ и изисква предоставяне на всякаква необходима информация.

[…]“.

9.

Член 249, параграф 1 от Kriminālprocesa likums (Наказателно-процесуален кодекс на Латвия) гласи:

„(1)   Ако при налагането на мярката за принуда предметът на основанието ѝ е отпаднал или основанието ѝ се е променило, ако условията за налагането ѝ, ако поведението на лицето са се променили или са установени други обстоятелства, които са определили избора на мярката за принуда, компетентният орган в производството взема решение за изменение или за оттегляне на посочената мярка“.

10.

Член 262, параграф 1, точки 2 и 3 и параграфи 2—5 от Наказателно-процесуалния кодекс гласи:

„(1)   По време на предварителното производство жалба срещу решението, взето от компетентния орган в производството, може да бъде подадена срещу:

[…]

[…]

(2)   Жалба срещу решението по параграф 1 на настоящия член може да бъде подадена само ако лицето, по отношение на което е наложена мярката на принуда, е в състояние да докаже, че спрямо него не може да се изпълнят условията на тази мярка. Жалбата може да бъде подадена до съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, от самото лице, от неговия защитник или от неговия представител в седемдневен срок, считано от получаването на препис от решението, с което се налага мярката за принуда.

(3)   Съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, разглежда жалбата в закрито заседание в срок от три работни дни. Ако е необходимо съдията изисква материалите по преписката и разяснения от лицето, на което е възложено разследването, или от подалото жалбата лице.

(4)   Съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, може, като приеме решение, да отхвърли жалбата или да разпореди на лицето, на което е възложено разследването, да измени наложената мярка за принуда или някои от разпоредбите ѝ в срок от три работни дни или да определи размера на гаранцията.

(5)   Препис от решението, прието от съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, се изпраща на лицето, на когото е възложено разследването, на лицето, на което е наложена разглежданата мярка за принуда, и на лицето, подало жалбата. Това решение не подлежи на обжалване“.

11.

Член 375, параграф 1 от Наказателно-процесуалния кодекс гласи:

„(1)   В хода на наказателното производство материалите по делото представляват следствена тайна и на служителите, на които е възложено провеждането на наказателното производство, както и на лицата, на които те показват въпросните материали, в съответствие с предвиденото в настоящия закон производство, е разрешено да се запознаят с тях“.

12.

Член 22 от Likums par Latvijas Banku (Закон за Банката на Латвия) гласи:

„Управителят на Банката на Латвия се назначава от Парламента, по предложение на поне десет негови членове.

Заместник-управителят и членовете на Съвета на Банката на Латвия се назначават от Парламента, по предложение на управителя на Банката на Латвия.

Мандатът на управителя, на заместник-управителя и на членовете на Съвета на Банката на Латвия е 6 години. Ако член на Съвета прекрати изпълнението на задълженията си преди изтичане на неговия мандат, се назначава нов член на Съвета на Банката на Латвия с мандат от 6 години.

Парламентът може да освободи от длъжност управителя, заместник-управителя и членовете на Съвета на Банката на Латвия преди изтичането на мандата, предвиден в трета алинея на настоящия член, само в следните случаи:

В случая, посочен в точка 2 от четвърта алинея на настоящия член, Парламентът може да реши да освободи от длъжност управителя, заместник-управителя и членовете на Съвета на Банката на Латвия след влизане в сила на осъдителната присъда.

Управителят на Банката на Латвия може да предяви жалба срещу решението на Парламента да го освободи от длъжност по реда на производството, предвидено в член 14.2 [от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ]. Заместник-управителят или член на Съвета на Банката на Латвия могат да отнесат решението на Парламента за освобождаването им от длъжност до юрисдикцията, предвидена в Административно-процесуалния кодекс“.

13.

Съгласно член 2, параграфи 1 и 2 от Korupcijas novēršanas un apkarošanas biroja likums (Закон за Службата за предотвратяване и борба с корупцията):

„(1)   Службата е централен административен орган, който упражнява функциите за предотвратяване и борба с корупцията, предвидени от настоящия закон […]

(2)   Службата се контролира от Министерския съвет. Министерският съвет осъществява институционален контрол чрез министър-председателя. Контролът обхваща правомощието на министър-председателя да контролира законосъобразността на административните решения, приемани от началника на Службата, и да отменя незаконосъобразните решения, както и, при констатиране на незаконно бездействие, да разпореди вземането на решение. Контролното правомощие на Министерския съвет не се отнася до решенията, взети от Службата при упражняване на функциите, посочени в членове 7, 8, 9 и 91 от настоящия закон“.

14.

Член 8, параграф 1, точка 2 от Закона за Службата за предотвратяване и борба с корупцията гласи:

„(1)   Във връзка с борбата с корупцията Службата упражнява следните функции:

[…]

15.

На 31 октомври 2013 г. с решение на Парламента г‑н Ilmārs Rimšēvičs е назначен отново на длъжността управител на Банката на Латвия за нов 6-годишен мандат, считано от 21 декември 2013 г. до 21 декември 2019 г.

16.

След образуването на 15 февруари 2018 г. на предварително производство, водено от KNAB, на 17 февруари 2018 г. г‑н Rimšēvičs е задържан, тъй като е заподозрян в извършването на престъпление пасивен и активен подкуп в качеството му на управител на Банката на Латвия.

17.

На 19 февруари 2018 г. г‑н Rimšēvičs е освободен срещу внасянето на гаранция. Същият ден заместник-началникът на отдела за разследвания на KNAB приема решение за привличане на г‑н Rimšēvičs като заподозрян, в което подробно са описани деянията, в които е обвинен, и са изброени наличните доказателства, както и решение, с което са му наложени няколко мерки за принуда, по-специално, освен внасянето на гаранцията, забрана да упражнява определени официални дейности, по-конкретно функциите на управител на Банката на Латвия, забрана да се доближава до определени лица и забрана за напускане на страната без предварително разрешение. Уточнява се, че тези мерки за принуда трябва да останат в сила по време на предварителното разследване и докато бъдат изменени или отменени.

18.

На 27 февруари 2018 г. съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas rajona tiesa (Районен съд, Рига, Латвия) отхвърля подадена от г‑н Rimšēvičs жалба срещу две от мерките за принуда, наложени от KNAB, а именно забраната за упражняване на определени официални дейности и забраната за напускане на страната без разрешение.

19.

На 1 юни 2018 г. заместник-началникът на отдела за разследвания на KNAB приема ново решение за привличането на г‑н Rimšēvičs като заподозрян, допълнено с нови факти.

20.

На 28 юни 2018 г. прокурорът от Службата на Главния прокурор на Република Латвия взема решение за привличане на г‑н Rimšēvičs към наказателна отговорност (повдигане на обвинение за извършено престъпление).

21.

На 20 юли 2018 г. заместник-председателят на Съда разпорежда Република Латвия да вземе необходимите мерки за спиране на действието на мерките за принуда, приети по отношение на г‑н Rimšēvičs, до постановяване на съдебен акт, с който се слага край на производството по дело C‑238/18, доколкото тези мерки го възпрепятстват да посочи свой заместник като член на Управителния съвет на ЕЦБ ( 8 ).

22.

На 25 юли 2018 г. прокурорът от Службата на Главния прокурор на Република Латвия приема решение за изменение на условията на мерките за принуда, приети по отношение на г‑н Rimšēvičs. На 1 август 2018 г. г‑н Rimšēvičs подава жалба, с която оспорва изменените мерки за принуда. На 22 август 2018 г. съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Първоинстанционен съд на район Vidzeme, град Рига, Латвия) частично уважава жалбата на г‑н Rimšēvičs. На 28 август 2018 г. прокурорът от Службата на Главния прокурор на Република Латвия приема решение, с което приетите по отношение на г‑н Rimšēvičs мерки за принуда отново са изменени.

23.

На 16 март 2018 г. г‑н Rimšēvičs подава в секретариата на Съда исковата молба по дело C‑202/18.

24.

Г‑н Rimšēvičs иска от Съда:

25.

В писмената си защита по дело C‑202/18 Република Латвия иска от Съда да отхвърли изцяло иска на г‑н Rimšēvičs.

26.

С акт, подаден в секретариата на Съда на 3 април 2018 г., ЕЦБ предявява иск по дело C‑238/18.

27.

ЕЦБ иска от Съда:

28.

Освен това с отделни актове, подадени в секретариата на Съда в същия ден, в който е подаден и искът, ЕЦБ отправя искане Съдът да разгледа дело C‑238/18 по реда на бързото производство в приложение на член 53, параграф 4 и член 133 от Процедурния правилник и подава молба за постановяване на временни мерки съгласно член 279 ДФЕС и член 160 от Процедурния правилник, заведена под номер C‑238/18 R.

29.

В писмената си защита по дело C‑238/18 Република Латвия иска от Съда да отхвърли изцяло иска на ЕЦБ.

30.

С определения от 12 юни 2018 г., Rimšēvičs/Латвия ( 9 ) и ЕЦБ/Латвия ( 10 ), председателят на Съда решава да разгледа дела C‑202/18 и C‑238/18 по реда на бързото производство съгласно член 133 от Процедурния правилник.

31.

С определение за допускане на обезпечение от 20 юли 2018 г., ЕЦБ/Латвия ( 11 ), заместник-председателят на Съда разпорежда на Република Латвия да вземе необходимите мерки за спиране на прилагането на мерките за принуда, приети на 19 февруари 2018 г. от KNAB по отношение на г‑н Rimšēvičs, до постановяване на съдебния акт, който слага край на производството по дело C‑238/18, доколкото тези мерки го възпрепятстват да посочи свой заместник в качеството му на член на Управителния съвет на ЕЦБ. Молбата за постановяване на временни мерки е отхвърлена в останалата ѝ част и Съдът не се произнася по съдебните разноски.

32.

На 25 септември 2018 г. е проведено общо съдебно заседание по дела C‑202/18 и C‑238/18.

33.

По време на общото съдебно заседание Съдът изисква от Република Латвия да му предостави в осемдневен срок всички необходими документи за обосноваване на мерките за принуда, наложени на г‑н Rimšēvičs, както и решението за привличането му към наказателна отговорност.

34.

На 2 октомври 2018 г. Република Латвия представя решението за привличане към наказателна отговорност на г‑н Rimšēvičs от 28 юни 2018 г., както и 43 други документа. Тези документи са изпратени на г‑н Rimšēvičs и на ЕЦБ, които представят становищата си на 19 октомври 2018 г.

35.

Настоящите дела са първите, които са образувани на основание член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. Поради това е уместно да бъдат разгледани някои аспекти относно обхвата на исковете, предявени съгласно тази разпоредба (A), преди да се премине към преценка на допустимостта (Б), а след това по същество (В) на исковете, предявени в случая от г‑н Rimšēvičs и от ЕЦБ.

36.

Способът за защита, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, е sui generis в системата на способите за защита пред съда на Съюза, тъй като той дава възможност на управителя на национална централна банка и на ЕЦБ ( 12 ) да отнесат акт, приет от национален орган, направо до Съда, за да осъществи своя контрол.

37.

Всъщност националните централни банки наистина осъществяват основна функция в ЕСЦБ и при прилагането на паричната политика на Съюза. Подобно на другите органи на държавите членки, на които е възложено прилагането на правото на Съюза, те остават обаче подчинени на националната сфера, що се отнася до състава им и до правилата им за функциониране. Следователно в рамката, установена от член 131 ДФЕС и член 14 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, постановяването и прилагането на правилата, уреждащи встъпването в длъжност и освобождаването от длъжност на управителите на централните банки на държавите членки, е от компетентността на държавите членки.

38.

Трябва ли тогава способът за защита по член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ да се разглежда като жалба за отмяна, въпреки че в системата на способите за защита на Договора за функционирането на ЕС жалбата за отмяна по принцип е предвидена само за оспорването на актовете на органите на Съюза ( 13 )? Или, подобно на иска за установяване на неизпълнение на задължения, той трябва да се счита за иск за установяване, че държава членка е нарушила задълженията си, въпреки че по принцип правомощие да сезират съда на Съюза за такова нарушение имат Европейската комисия и другите държави членки ( 14 )?

39.

Освен теоретичното значение на отговора на въпроса за естеството на настоящите искове не са за пренебрегване и практическите последици от него: Ако Съдът отмени решението на KNAB, с което на г‑н Rimšēvičs се налагат спорните мерки за принуда, той би могъл да поеме отново изпълнението на задълженията си след постановяване на решението на Съда. Ако Съдът обаче само установи несъвместимостта на разглежданите мерки с Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, Република Латвия ще трябва да вземе необходимите мерки, за да осигури прилагането на решението на Съда във вътрешния си правен ред.

40.

Както се установява от начина, по който са формулирани техните искания, и както г‑н Rimšēvičs и ЕЦБ потвърждават в съдебното заседание, целта им е да бъде постановено установително решение на Съда, с което се констатира, че като е наложила спорните мерки за принуда на г‑н Rimšēvičs, Република Латвия е нарушила член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. В резултат на това установително решение на Съда латвийските органи ще бъдат длъжни да вземат необходимите мерки, за да го изпълнят на национално равнище.

41.

За да се определи естеството на способа за защита, въведен с член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, както и задачата на сезирания съгласно тази разпоредба Съд, следва да се вземат предвид не само нейното съдържание, но и общата структура и контекста на правната уредба, от която тя е част, нейните цели ( 15 ), както и нейният генезис ( 16 ).

42.

Най-напред, текстът на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ не уточнява естеството на способа за защита, предвиден за целите на контрола на Съда върху решението за освобождаване от длъжност на управител на централна банка.

43.

Наистина в някои текстове на различни езици, по-специално на френски език, член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ предвижда иск „срещу“ решението за освобождаване от длъжност на управител, точно както член 263, четвърта алинея ДФЕС предвижда иск „срещу решенията […]“ ( 17 ). Освен това в повечето от текстовете на различните езици на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ основанието за сезиране на Съда, според което способът за защита може да бъде упражнен „на основание нарушение на Договорите или на правна норма за тяхното прилагане“, както и последното изречение относно срока на практика са идентични на текста, подобен на член 263, втора и шеста алинея ДФЕС.

44.

Предвид генезиса на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ обаче не изглежда тези терминологични аспекти да показват целенасочен избор на законодателя да квалифицира способа за защита, предвиден в тази разпоредба, като жалба за отмяна.

45.

Така, от една страна, Уставът на ЕСЦБ и на ЕЦБ, който е трябвало да бъде включен в Договора от Маастрихт, е изготвен от председателите на националните централни банки само на английски език ( 18 ).

46.

Представените в този контекст предложения обаче са съдържали само формулировка като тази в настоящия текст на английски език, според която решение, с което управител се освобождава от длъжност, „may be referred to the Court of Justice“ ( 19 ). Това се отнася и за Предложението на Председателството на междуправителствената конференция относно Икономическия и паричен съюз от 30 октомври 1991 г. ( 20 ).

47.

Следователно обстоятелството, че в няколко текста на различни езици на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ се споменава иск „срещу“ решението за освобождаване от длъжност, се дължи на случайности при превода. Ето защо то не може да разкрие решение на законодателя да замисли предвидения в тази разпоредба способ за защита като иск за отмяна. Този анализ се подкрепя от липсата, в много от текстовете на различни езици на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, на формулировка, напомняща тази на член 263, четвърта алинея ДФЕС ( 21 ).

48.

От друга страна, текстът на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, включен в Договора от Маастрихт, приет по време на Конференцията на Европейския съвет в Маастрихт в периода 9 — 11 декември 1991 г. и подписан след това през февруари 1992 г., съдържа по-нататък вметнатото изречение, че искът може да бъде предявен „на основание нарушение на Договорите и на правна норма за тяхното прилагане“, както и последното изречение относно срока за предявяване на иска.

49.

Действително изглежда, че дори в текста на английски език тези два елемента са „заети“ от предшественика на член 263, втора и шеста алинея ДФЕС. В коментарите, приложени към различните текстове, и в описанията на свързаните с тях обсъждания ( 22 ) няма никаква следа от разисквания относно естеството на предвидения способ за защита срещу решението за освобождаване от длъжност на управител на централна банка.

50.

Следователно няма никаква индиция, въз основа на която да може да се заключи, че включването в последния момент ( 23 ) на посочените в предходните точки два елемента показва концептуален избор на законодателя в полза на жалбата за отмяна, заимстван от иска, предвиден в член 263 ДФЕС. Възможно е въвеждането на срок да е свързано по-скоро със съображения за бързина и правна сигурност в случай на оспорване на освобождаването от длъжност на управител на централна банка.

51.

Това тълкуване се подкрепя от факта, че в член 14 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ липсва разпоредба, равнозначна на разпоредбата на член 264 ДФЕС, която определя задачата на съда във връзка с предвидения в член 263 ДФЕС иск, като посочва, че ако искът е обоснован, съдът обявява атакувания акт за недействителен.

52.

Доколкото текстът и генезисът на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ не позволяват на Съда да си изясни естеството на предвидения в тази разпоредба способ за защита, следва да се разгледат общата структура и контекстът на правната уредба, от която тя е част, както и нейните цели.

53.

Като се има предвид обаче установената в Договорите структура на способите за защита, логично е способът за защита по член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ да се разглежда не като жалба за отмяна, а като установителен иск, подобен на иска за установяване на неизпълнение на задължения.

54.

Така системата на правните способи за защита пред съда на Съюза обхваща две безспорно взаимосвързани, но все пак съвсем отделни сфери. Първата е тази на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, чиито актове подлежат на контрол за законосъобразност от съда на Съюза и по отношение на тях този съд може да упражни правомощието си за отмяна. След упражняване на това правомощие за отмяна правният ред на сферата на актовете на Съюза се оказва пряко изменен: отмененият акт незабавно престава да поражда последици. Фактът, че съгласно член 266 ДФЕС изпълнението на съдебно решение може да включва други мерки, които институцията, издала отменения акт, е длъжна да предприеме, изобщо не отменя тази последица, породена от жалбата за отмяна.

55.

За разлика от това във втората сфера, тази на държавите членки и на техните органи и институции, съдът на Съюза не се намесва пряко в националния правен ред, а само установява несъвместимостта на правен акт или правно положение от националното право с правото на Съюза и задълженията, които съответната държава членка има съгласно Договорите. Тази разлика в характера на намесата на съда е отражение на системната разлика между сферата на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и сферата на държавите членки: докато съдът на Съюза участва непосредствено в първата и действа в нея като институция на Съюза, той остава външен орган спрямо втората, която за всяка държава членка е собствена система, в която националните органи, включително юрисдикциите, се задължават да приложат неговите решения. Поради това в сферата на държавите членки те могат да изменят националния правен ред, като се съобразят с последиците от решенията на Съда относно съществуването в правния мир на съответните актове на националното право.

56.

Впрочем именно в съответствие с разделянето на тези две сфери Съдът е сезиран на основание член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ да се произнесе относно решението на държава членка за освобождаване от длъжност на управител на централна банка, а не с иск от тази държава членка, въз основа на който самият Съд да осъществи това освобождаване от длъжност. За разлика от предвиденото за членовете на институциите на Съюза ( 24 ) Съдът всъщност не е компетентен да се произнася непосредствено относно освобождаването от длъжност на управителите на националните централни банки, тъй като те могат да се назначават и освобождават от длъжност единствено от националните органи ( 25 ).

57.

Ето защо логично е също, че член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ предвижда като основание за предявяване на иска само нарушението на Договорите или на правна норма за тяхното прилагане, а не както член 263, втора алинея ДФЕС, и некомпетентност, съществено процесуално нарушение или още злоупотреба с власт. Всъщност последните три основания не са от значение за контрола на Съда по отношение на решението за освобождаване от длъжност на управител на централна банка. Що се отнася до процесуалната му законосъобразност и до компетентността на автора му, това решение попада в сферата на държавите членки, тоест на нормите на националното право и на контрола на националните юрисдикции. Контролът на Съда се отнася само до това дали поставените в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ условия за освобождаването от длъжност на управител са изпълнени ( 26 ).

58.

Ето защо упражняването на правомощие за отмяна от страна на съда на Съюза във връзка със способа за защита, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, би било равнозначно на смесване на сферата на Съюза и сферата на държавите членки.

59.

Наистина, да се предостави на Съда правомощието да отмени решение, с което управител неоснователно е освободен от длъжност, би било много ефективно средство с оглед защитата на целта на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, а именно запазването на независимостта на управителите на националните централни банки.

60.

Отмяната на акт, приет от национален орган, обаче би представлявала не само необичайна, но и изключително сериозна намеса в областта на компетентността и процесуалната автономия на държавите членки. С оглед конституционната значимост на принципите на субсидиарност и на предоставената компетентност, прогласени в членове 4 ДЕС и 5 ДЕС, възможността за такава намеса обаче би трябвало да бъде изрично предвидена в Договорите.

61.

Освен това фактът, че съдът на Съюза трябва да постанови само установително решение, а не решение за отмяна, не отнема нищо от правната сила на неговата намеса: държавите членки, както институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, са длъжни да се съобразяват с неговите решения.

62.

Поради това, ако във връзка със способа за защита, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, Съдът установи недопустимостта на решение за освобождаване от длъжност на управител, без да го отмени, държавите членки са задължени в не по-малка степен незабавно да предприемат действия за изпълнение на решението на Съда. В противен случай Комисията би могла да задейства процедурата, предвидена в членове 258—260 ДФЕС, която е средството, установено от Договорите, за да бъдат принудени държавите членки да изпълнят задълженията си.

63.

Да се разглежда способът за защита, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ като установителен иск, създаден по подобие на иска за установяване на неизпълнение на задължения, е логично и с оглед прилагането му на практика.

64.

Така в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ не се уточнява кой е ответникът по предвидения в този текст иск.

65.

При това положение използването на иска за установяване на неизпълнение на задължения като пример позволява да се приеме, че искът относно решението за освобождаване от длъжност на управителя на национална централна банка трябва да бъде насочен срещу съответната държава членка като едно цяло, която носи отговорност за действията на всички свои органи и администрации. Следователно държавата членка трябва да защитава решението за освобождаване от длъжност на управителя на своята централна банка, както и да осигури изпълнението на последващото решение на Съда във вътрешноправните си отношения.

66.

От друга страна, трудно е да си представим, че пред Съда няма да бъде призована държавата членка като едно цяло, а нейният орган, отговорен за приемането на спорната мярка — какъвто би могъл да е случаят при иск, създаден по примера на жалбата за отмяна. Задача на Съда ли трябва да бъде да установи на национално равнище кой е автор на решение, с което управител се освобождава от длъжност, и дори да прецени дали национален орган разполага съгласно националното право със собствена правосубектност, отделна от тази на държавата членка, която да му позволява да бъде призован пред съда? И какво би се случило, ако решението за освобождаване от длъжност на управител на централна банка не е било взето от администрация, а от Парламента на съответната държава членка или от национална юрисдикция? Тези разсъждения са показателни за практическата неприложимост на прякото привличане в производството пред Съда на национален орган за целите на отмяната на един от актовете му.

67.

От това следва, че г‑н Rimšēvičs и ЕЦБ са имали основание да предявят иска си срещу Република Латвия.

68.

От изложеното по-горе следва, че настоящите искове трябва да се разглеждат като искове, чиято цел е Съдът да установи, че като е приела по отношение на г‑н Rimšēvičs мерки за принуда, които го възпрепятстват да изпълнява задълженията си на управител на Банката на Латвия, Република Латвия не е изпълнила задълженията си съгласно член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

69.

Тъй като в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ е посочен „Съдът“, предвиденият в тази разпоредба иск е от компетентността на Съда, а не на Общия съд, в рамките на Съда на Европейския съюз.

70.

Всъщност, съгласно член 19 ДЕС изразите „Съд“ и „Общ съд“ обозначават двете юрисдикции, от които се състои институцията „Съд на Европейския съюз“. Уставът на ЕСЦБ и на ЕЦБ е в съответствие с тази терминология, тъй като за производствата на ЕЦБ пред юрисдикциите на Съюза, различни от производството, предвидено в член 14.2 от посочения Устав или за други специални производства, членове 35 и 36 посочват „Съда на Европейския съюз“. Следователно за общите съдебни производства на ЕЦБ пред юрисдикциите на Съюза се прилагат обичайните правила за разпределяне на правомощията.

71.

От друга страна, предоставената на Съда компетентност да се произнася по специалния иск, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, е обоснована с оглед на конституционната значимост на независимостта на управителите на централните банки ( 27 ) и на политическия аспект на въпросите, свързани с освобождаването им от длъжност. На последно място, необходимостта от бързо решаване на спор относно решението за освобождаване от длъжност на управител, за да се гарантира доброто функциониране на ЕСЦБ и на ЕЦБ, е довод против въвеждането на двуинстанционно производство за иска, предявен във връзка с това решение.

72.

Република Латвия отбелязва, че Съдът не е компетентен на основание на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ да се произнесе по мерките за принуда, наложени на г‑н Rimšēvičs от KNAB, тъй като те не представлявали освобождаване от длъжност по смисъла на тази разпоредба. Единствената цел на тези мерки била да позволят доброто протичане на разследването и те имали само временен характер и ограничен срок на прилагане. Така съгласно член 249, параграф 1 от латвийския Наказателно-процесуален кодекс ( 28 ) те могат да бъдат променяни или оттегляни във всеки момент и съгласно член 389, параграф 1, точка 4 от същия кодекс срокът им не можел да надвишава 22 месеца. За разлика от това понятието за освобождаване от длъжност по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ предполагало прекъсване на правната и институционалната връзка между съответния служител и съответната институция. Що се отнася до г‑н Rimšēvičs, такова прекъсване обаче можело да се осъществи само от латвийския Парламент съгласно член 22 от Закона за Банката на Латвия ( 29 ).

73.

Напротив, ЕЦБ и г‑н Rimšēvičs твърдят, че наложените му от KNAB мерки за принуда действително го възпрепятстват да изпълнява задълженията си на управител на Банката на Латвия и на член на Управителния съвет на ЕЦБ. Ето защо, за да се придаде полезно действие на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, чиято цел е да запази независимостта на управителите на националните централни банки от всякакъв натиск от страна на държавите членки, следва да се приеме, че спорните мерки могат да подлежат на контрол от Съда на основание на посочената разпоредба.

74.

Последните изложени доводи са убедителни.

75.

Така, без в случая да е необходимо Съдът да дава изчерпателно определение на понятието „освобождаване от длъжност“ по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, достатъчно е да се отбележи, че тази разпоредба би била лишена от полезното си действие, ако мерки като наложените на г‑н Rimšēvičs от KNAB с решението от 19 февруари 2018 г. не попадат в приложното ѝ поле.

76.

Както вече беше посочено, целта на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ е да се запази независимостта на управителите на националните централни банки и на Управителния съвет на ЕЦБ, главен орган за вземане на решения на тази банка, като абсолютно необходимо условие за ценовата стабилност, основна цел на икономическата и паричната политика на Съюза и на ЕСЦБ ( 30 ). За да бъде ефективна защитата на независимостта на управителите на националните централни банки обаче, е необходимо Съдът да може да осъществява контрол върху обосноваността на национална мярка, ако независимо от формалната ѝ класификация в националното право пряката последица от нея е да възпрепятства управител да изпълнява задълженията си. От друга страна, в съответствие с изложеното по-горе във връзка с основанията за предявяване на иска, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ ( 31 ), Съдът не следва да проверява дали мярка, която се отразява върху изпълнението на задълженията на управител на национална централна банка, формално съответства на освобождаване от длъжност според националното право или дали производствата, предвидени за тази цел в същото право, са били спазени ( 32 ).

77.

Без да се налага непременно да бъде изчерпателно определено, понятието „освобождаване от длъжност“ по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ е в не по-малка степен самостоятелно понятие в правото на Съюза, чието приложно поле е свързано не с формата на дадена мярка и със статуса ѝ в националното право, а със същността ѝ и конкретните последици от нея.

78.

Наистина в това отношение в текстовете на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ на френски и латвийски език, както в текстовете на други езици на тази разпоредба, е използвана формулировка, която подсказва, че е преустановено изпълнението на задълженията или заеманeто на длъжността или пълномощието от съответния управител ( 33 ). Тази констатация не може да се смекчи, както предлага ЕЦБ, поради факта, че в разпоредбите на Договора относно принудителното отстраняване от длъжност на членовете на някои институции или органи на Съюза се говори за „освобождаване от длъжност“, а не за „отстраняване от длъжност“, което според ЕЦБ очертавало по-общия характер на последното понятие ( 34 ). Впрочем този последен довод не се подкрепя от всички текстове на различните езици.

79.

Временният характер на дадена мярка или фактът, че тя не води до окончателно прекъсване на правната и институционалната връзка между съответния управител и съответната национална централна банка, обаче не може да бъде пречка тази мярка да се квалифицира като освобождаване от длъжност по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, ако действително последствието от нея е възпрепятстване на управителя да изпълнява задълженията си. Ако не беше така, държавите членки щяха да могат да заобиколят забраната, установена с посочената разпоредба, с приемането на мерки, които формално не са квалифицирани като освобождаване от длъжност, но на практика имат равностоен ефект. Нещо повече, както основателно отбелязва ЕЦБ, мярка, която привидно е временна, може да се окаже окончателна, ако последствията от нея продължат до изтичането на мандата на съответния управител. Освен това, както посочват и ЕЦБ, и г‑н Rimšēvičs, дори и временно възпрепятстване на изпълнението на задълженията му съставлява натиск, упражнен върху управителя на национална централна банка, и следователно заплаха за независимостта му, която именно се цели да бъде предотвратена с член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

80.

От това следва, че мерките за принуда, приети в случая от KNAB по отношение на г‑н Rimšēvičs с решението от 19 февруари 2018 г., а именно забраната да изпълнява задълженията си на управител на Банката на Латвия, както и забраната да напуска страната без предварително разрешение (доколкото в резултат на тази забрана г‑н Rimšēvičs е възпрепятстван да присъства на заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ), трябва да се квалифицират като освобождаване от длъжност по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. В това отношение обстоятелството, на което се позовава Република Латвия, че наложените на г‑н Rimšēvičs забрани не са попречили на функционирането на Банката на Латвия — ако се предположи, че е доказано — е без значение. Член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ има за цел да защити институционалната и личната независимост на управителите на националните централни банки и осъществяваната от тях функция в рамките на ЕСЦБ и на ЕЦБ, а не само доброто ежедневно функциониране на националните централни банки.

81.

От съображения за изчерпателност следва да се отбележи, че Република Латвия няма основание да се позовава и на член 276 ДФЕС, за да оспорва компетентността на Съда в конкретния случай. Съгласно член 276 ДФЕС при упражняване на предоставените му правомощия, свързани с разпоредбите на глави 4 („Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси“) и 5 („Полицейско сътрудничество“) на дял V, трета част от ДФЕС, относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие, Съдът на Европейския съюз не е компетентен да проверява валидността или пропорционалността на операции, проведени от полицията или други правоприлагащи служби в държава членка, нито да се произнася относно изпълнението на задълженията на държавите членки за поддържането на обществения ред и опазването на вътрешната сигурност.

82.

Разглежданите в случая мерки обаче не спадат нито към съдебното сътрудничество на държавите членки по наказателноправни въпроси, нито към полицейското сътрудничество, както вече посочи заместник-председателят на Съда ( 35 ). Следователно член 276 ДФЕС допуска възможността Съдът да разгледа в рамките на настоящите дела мерките за принуда, наложени на г‑н Rimšēvičs от KNAB, с оглед на установените критерии по член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

83.

На последно място, доводите на Република Латвия в подкрепа на твърдението, че да се признае в случая компетентността на Съда, би означавало на управителя на съответната централна банка да се предостави имунитет във връзка с наказателно преследване, както и да се извърши намеса в националното наказателно производство, също трябва да се отхвърлят. Всъщност изобщо не става въпрос за предоставяне на имунитет във връзка с наказателно преследване на г‑н Rimšēvičs ( 36 ) или за възпрепятстването на KNAB или на друг латвийски правоприлагащ орган да води наказателно разследване. Става дума само за това да се провери дали мерките за принуда, които са били наложени на г‑н Rimšēvičs, с обявената цел да се осигури доброто протичане на воденото от KNAB разследване, са обосновани с оглед на критериите, установени в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

84.

Разбира се ако Съдът стигне до извод в обратния смисъл, той може да установи, че мярка, наложена, за да осигури доброто протичане на наказателно преследване, е несъвместима с член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. Може с основание да се предполага обаче, че ако не е доказано, че управителят на национална централна банка повече не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения, или ако е виновен за извършено сериозно нарушение, разследване за други деяния може да протече, без да се налага въпросният управител да бъде възпрепятстван да изпълнява задълженията си. Ако е доказано обаче, че доброто протичане на образувано срещу него наказателно разследване налага да се попречи на управителя на централна банка да изпълнява задълженията си, има вероятност да бъде доказано също, че той повече не отговаря на изискванията, необходими за изпълнението на неговите задължения, или че е виновен за извършено сериозно нарушение.

85.

При всяко положение вероятно в повечето случаи факти, които могат да докажат, че управител повече не отговаря на изискванията, необходими за изпълнението на неговите задължения, или че е виновен за извършено сериозно нарушение, са от значение и с оглед на националното наказателно право. Ето защо смятам, че е съвсем вероятно национално наказателно разследване да протича едновременно с производството по член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. Това важи в още по-голяма степен, ако се изхожда от принципа, че трябва да има възможност управител да бъде отстранен от длъжност дори при липсата на осъдителна присъда, ако съществуват доказателства, с които може да се установи, че условията за освобождаването му от длъжност са изпълнени ( 37 ).

86.

От това следва, че Република Латвия не може да твърди и че изпращането на Съда на материали от преписката по наказателното разследване за целите на производството по член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ би попречило на доброто протичане на посоченото разследване. Така член 375, параграф 1 от латвийския Наказателно-процесуален кодекс наистина предвижда, че материалите от преписката представляват следствена тайна и не могат да се предоставят на лица освен тези, предвидени от посочения кодекс ( 38 ). При тълкуването на тази разпоредба в съответствие с правото на Съюза обаче, при осъществяване на предоставените му правомощия по член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, Съдът следва да се приравни на лице, на което преписката по разследването може да бъде предоставена. Всъщност Съдът не е произволно трето лице, а е съд, който преценява съвместимостта на националните мерки, водещи до възпрепятстване на управителя на централна банка да изпълнява задълженията си, с посочения устав. Впрочем Република Латвия не е доказала до каква степен предоставянето на Съда на материали от преписката по националното наказателно разследване конкретно би могло да попречи на доброто протичане на посоченото разследване.

87.

От изложените по-горе съображения следва, че на основание член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ Съдът е компетентен да се произнесе относно мерките за принуда, наложени на г‑н Rimšēvičs с решението на KNAB от 19 февруари 2018 г.

88.

Съгласно член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ управителят на национална централна банка може да бъде освободен от длъжност само ако повече не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения, или ако е виновен за извършено сериозно нарушение. С други думи, обратно, държавите членки не могат да освободят от длъжност управителя на тяхната централна банка, ако тези условия или поне едно от тях не са изпълнени.

89.

От тази разпоредба произтичат както основанията, които могат да бъдат изложени в подкрепа на иск, предявен по отношение на решение, с което управител се освобождава от длъжност, така и задачата на Съда, сезиран с такъв иск.

90.

Така в подкрепа на иск, предявен съгласно член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, съответният управител, както и ЕЦБ трябва да посочат, че съответната държава членка не е доказала изпълнението на условията за освобождаване от длъжност на управител. Ето защо задачата на Съда се състои в това да определи дали съответната държава членка надлежно е доказала, че тези условия са били налице.

91.

Наистина, както вече беше посочено, член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ предвижда, че решението за освобождаване от длъжност на управител може да бъде отнесено до Съда „на основание нарушение на Договорите или на правна норма за тяхното прилагане“ ( 39 ). Остава да се установи обаче кои може да са разпоредбите от Договора или правните норми, различни от самия този член, нарушаването на които би могло да се посочи в подкрепа на иск, предявен на основание на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. На следващо място, би могло евентуално да се помисли за разпоредбите, на чието нарушение в случая действително се позовава г‑н Rimšēvičs, които имат за цел да предпазят управителите от всякакъв натиск от страна на държавите членки ( 40 ) (тъй като неоснователното освобождаване от длъжност на управител означава именно да се упражни такъв натиск). Нещо повече, както предлага ЕЦБ, би могло да се помисли за нормите във връзка с функционирането на Управителния съвет и на Евросистемата, както и като цяло за общите за правото на Съюза принципи като задължението за лоялно сътрудничество между неговите институции и държавите членки.

92.

При всяко положение в случая не е необходимо да се определят изчерпателно разпоредбите, чието нарушение евентуално би могло да се изтъкне в подкрепа на иск, предявен съгласно член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. Всъщност достатъчно е да се констатира, че по настоящите дела както г‑н Rimšēvičs, така и ЕЦБ упрекват по същество Република Латвия, че не е доказала, че условията за освобождаване от длъжност на управител са били изпълнени съгласно посочената разпоредба по отношение на г‑н Rimšēvičs (вж. точка 1 по-долу). От съображения за изчерпателност следва да се разгледа въпросът за относимостта на други два нормативни акта, които той твърди, че са нарушени, а именно, от една страна, Протокол № 7 към ДФЕС за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (вж. точка 2 по-долу) и от друга страна, някои разпоредби на латвийското право (вж. точка 3 по-долу).

93.

Г‑н Rimšēvičs и ЕЦБ твърдят, че Република Латвия не е представила доказателства в подкрепа на корупционните действия, в които обвинява г‑н Rimšēvičs. Ето защо Република Латвия не е доказала, че в случая условията за освобождаване от длъжност на управител на централна банка съгласно член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ са били изпълнени.

94.

Както посочва генералният адвокат Geelhoed по дело Комисия/Cresson ( 41 ), присъщо на длъжностите на членовете на институциите на Съюза, както и на най-висшите публични длъжности в държавите членки, е че техните титуляри не подлежат на никакъв йерархичен контрол и не могат да бъдат отстранявани от длъжност на основания, свързани с изпълнението на техните задължения. Поради това правомощията по правоприлагането, с оглед на санкционирането на евентуална злоупотреба с власт от страна на титуляря на такава длъжност, по принцип са предоставени било на институцията, към която той принадлежи, било на друга институция с равностоен статус в конституционната йерархия.

95.

В това отношение вече беше посочено, че членовете на институциите на Съюза могат да бъдат освободени от длъжност само от Съда, евентуално (тоест освен за членовете на самия Съд на Европейския съюз) по искане на институцията, към която принадлежат, или на институция с равностоен конституционен статус ( 42 ). Поради това, макар тежестта на доказване на неизпълнението на задълженията от съответното лице да се носи от институцията, която се позовава на него, само Съдът, като упражнява правото си на преценка в пълния му обем, следва да направи правната квалификация, както и да установи извършването на разглежданите деяния. Следователно констатации, направени в акт на национална юрисдикция, наистина могат да бъдат взети предвид от Съда при анализа на посочените деяния, но той не може да бъде обвързан от правната квалификация на деянията в този акт ( 43 ).

96.

Както отбелязва ЕЦБ, причината, поради която Съдът не е компетентен да се произнесе непосредствено по освобождаването от длъжност на управителите на националните централни банки, е, че тези управители са назначени и могат да бъдат освобождавани само в рамките на процедурите, приложими в техните съответни държави членки ( 44 ). Поради това в рамките на производството, установено в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, Съдът не се произнася направо, по искане на дадена институция, относно освобождаването на титуляр от длъжността му, а проверява дали съответната държава членка основателно е отстранила от длъжност управителя на централната си банка. Тази разлика спрямо производствата, позволяващи освобождаването от длъжност на членовете на институциите на Съюза, все пак е само процедурна; от материална гледна точка критериите за преглед са същите, тъй като и в двата случая трябва да се определи дали са изпълнени условията, от които зависи освобождаването от длъжност.

97.

Следователно, на първо място, Съдът следва да направи правната квалификация на деянията, в които е обвинен съответният управител, тоест да определи дали от тези деяния може да се установи, че той повече не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения, или че е допуснато сериозно нарушение по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ (вж. подточка б) по-долу). При утвърдителен отговор на този въпрос, Съдът трябва, на второ място, с оглед на доказателствата, посочени от съответната държава членка, и евентуално като упражни предоставените му в Процедурния правилник правомощия за разследване, да провери дали деянията, в които е обвинен въпросният управител, действително са извършени (вж. подточка в) по-долу).

98.

Член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ гласи, че управител на централна банка може да бъде освобождаван от длъжност само ако той повече не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения, или ако е виновен за извършено сериозно нарушение, без обаче да определя по-точно тези понятия.

99.

В случая от решението на KNAB от 19 февруари 2018 г., с което г‑н Rimšēvičs е привлечен като заподозрян ( 45 ), се установява, че е заподозрян за това, че е поискал и приел подкуп от не по-малко от 100000 EUR от член на управителния съвет на банка и в замяна се е ангажирал да не възпрепятства дейностите на тази банка и да я подкрепя със съвети и препоръки с оглед сътрудничеството ѝ с латвийската Комисия за финансовите пазари и капитали (Finanšu un kapitāla tirgus komisija). Освен това г‑н Rimšēvičs се ангажирал да работи в тази насока при изпълнение на официалните си задължения и чрез влиянието си върху дейностите на Комисията за финансовите пазари и капитали и чрез информацията, с която разполага поради длъжността си.

100.

При такива твърдения не e необходимо Съдът да определя изчерпателно понятията за изисквания, които са необходими за изпълнението на задълженията на управител на централна банка или за сериозно нарушение по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. Всъщност достатъчно е да се установи, че в случая при всяко положение деянията, в които KNAB обвинява г‑н Rimšēvičs, а именно корупционни действия при изпълнение на официалните му задължения, както и злоупотреба със служебно положение в интерес на частно образувание — ако бъдат доказани — не само биха съставлявали сериозно нарушение, извършено от съответния управител, но и биха показали, че той повече не отговаря на изискванията, необходими за изпълнението на неговите задължения. Ето защо, противно на твърденията на ЕЦБ, настоящото дело попада в обхвата не само на втората, но и на първата хипотеза, предвидена в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

101.

От една страна, дори без да се прави опит да се определят изчерпателно условията, необходими за изпълнението на задълженията на управител на централна банка, налага се изводът, че при всяко положение независимостта представлява тяхното твърдо ненакърнимо ядро ( 46 ). Всъщност, както вече два пъти беше споменато, независимостта на националните централни банки, членове на ЕСЦБ, както и на Управителния съвет на ЕЦБ, като главен орган за вземане на решения на тази банка и на Евросистемата, е прогласена от Договора за функционирането на ЕС като абсолютно необходима предпоставка за ценовата стабилност, основна цел на икономическата и паричната политика на Съюза и на ЕСЦБ ( 47 ). По тази причина в член 130 ДФЕС, както и в член 7 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ изрично се посочва, че при упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени им в съответствие с Договорите и Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, членовете на органите за вземане на решения на ЕЦБ и на националните централни банки нямат право да искат или да приемат указания от какъвто и да е орган.

102.

Впрочем независимостта е първото качество, изисквано от членовете на всички институции на Съюза ( 48 ). Както посочва Съдът във връзка с членовете на Комисията, като се има предвид голямата отговорност, която им е поверена, важно е те да спазват най-строго нормите за поведение, което предполага по-специално да действат напълно независимо и в общ интерес на Съюза и във всеки момент да дават предимство на този интерес пред личните интереси ( 49 ).

103.

Оттук следва, че самото обстоятелство, че управител на централна банка е уличен в деяния като тези, в които в случая е обвинен г‑н Rimšēvičs, е показателно за това, че вече не е сигурно, че е независим, както се изисква за изпълнението на задълженията му.

104.

От друга страна, както основателно отбелязва ЕЦБ, в разпоредбите на дисциплинарното право на Съюза понятието „сериозно нарушение“ обозначава неправомерно поведение на титуляря на длъжност, което е достатъчно сериозно, за да обоснове отстраняването от длъжност на дееца ( 50 ).

105.

Корупционните действия, в които в случая е обвинен г‑н Rimšēvičs, които — ако съществуването им бъде доказано — биха съставлявали нарушение на член 320, параграф 4 от латвийския Наказателен кодекс, като се има предвид първостепенното значение на принципа на независимост на управителите на централните банки, са достатъчно тежки, за да обосноват освобождаване от длъжност на управител и поради това да съставляват сериозно нарушение по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

106.

От изложените по-горе съображения следва, че ако бъде установено, че г‑н Rimšēvičs действително е извършил деянията, в които е обвинен, би следвало да се приеме, че поставените в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ условия за освобождаването му от длъжност са изпълнени. Ето защо сега е необходимо да се провери дали Република Латвия надлежно е доказала, че деянията, в които е обвинен г‑н Rimšēvičs, действително са извършени.

107.

Както правилно отбелязва ЕЦБ, действителното извършване на деяния като тези, на които се позовава Република Латвия в случая, по принцип би трябвало да бъде потвърдено с решение по същество, постановено от независима юрисдикция, така че Съдът да може да приеме тези деяния за доказани с оглед прилагането на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ (вж. подточка 1 по-долу). При липсата на такова решение Съдът трябва да разполага с достатъчно доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че деянията, които се твърдят по отношение на съответния управител, са били извършени (вж. подточка 2 по-долу).

108.

При наличието на решение по същество, постановено от независим съд, с което се потвърждава извършването на деянията, за които е обвинен съответният управител, той следва да изложи данни, от които да може да се установи, че поради системни или общи недостатъци, свързани с независимостта на съдебната власт на съответната държава членка, както и поради личното положение на това лице има сериозни и потвърдени основания да се счита, че е нарушено правото му на справедлив съдебен процес и въпросното решение се основава на неправилни фактически констатации ( 51 ). При липсата на такива данни, в съответствие с принципа на взаимно доверие, при зачитане на правото на Съюза и на признатите от него основни права от всички държави членки ( 52 ), Съдът би могъл да приеме за доказани деянията, чието действително извършване е удостоверено в съдебното решение, без самият той да извършва преценка на доказателствата.

109.

В случая обаче деянията, в които KNAB обвинява г‑н Rimšēvičs, все още не са предмет на решение по същество, постановено от независим съд. При това положение не се налага да се разглежда поставения от ЕЦБ въпрос дали първоинстанционно решение, което все още не е окончателно, би могло да е достатъчно с оглед установяването на деянията, посочени в рамките на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

110.

При всяко положение мерките за принуда, наложени в случая на г‑н Rimšēvičs от KNAB с решението от 19 февруари 2018 г. ( 53 ), действително са предмет на жалба, подадена от г‑н Rimšēvičs пред съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas rajona tiesa (Районен съд на Рига), както и на решение на този съд, постановено на 27 февруари 2018 г. ( 54 ), което е сред представените пред Съда доказателства. От това решение се установява, че въпросната жалба е подадена на основание на член 262 от латвийския Наказателно-процесуален кодекс, който позволява подаването на жалба срещу мерки за принуда като разглежданите в случая с довода, че за съответното лице щяло да бъде невъзможно да се съобрази с посочените мерки ( 55 ).

111.

Според г‑н Rimšēvičs и ЕЦБ обаче проверката на съда, сезиран с такава жалба, се отнася само до това дали разглежданите мерки за принуда са подходящи и пропорционални спрямо твърдяното нарушение и преследваната цел (тоест например доброто протичане на разследването или предотвратяването на други вреди), както и до защитата на основните права на заинтересованото лице. Не била разгледана обаче основателността на повдигнатите спрямо него обвинения или извършването на деянията, на които се основават посочените обвинения. Всъщност мотивите на решението на съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas rajona tiesa (Районен съд Рига) от 27 февруари 2018 г. се отнасят само до обосноваността на мерките за принуда с оглед на повдигнатите на г‑н Rimšēvičs обвинения, но изобщо не засягат основателността на тези обвинения във връзка с евентуални доказателства.

112.

Наистина от член 262, параграф 3 от латвийския Наказателно-процесуален кодекс е видно, че съдията, натоварен да разгледа жалбата, подадена съгласно тази разпоредба, може да изиска представянето на данни по преписката от наказателното разследване, както и обяснения от лицето, водещо разследването, или от жалбоподателя. Освен това в решението на съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas rajona tiesa (Районен съд Рига) от 27 февруари 2018 г. е отбелязано „с оглед на данните по преписката по наказателно разследване № […]“ ( 56 ). Поради това не може да се изключи, че съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas rajona tiesa (Районен съд Рига), на когото е било възложено разглеждането на въпросната жалба, се е запознал с доказателства по преписката по наказателното разследване.

113.

В решението на съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas rajona tiesa (Районен съд Рига) от 27 февруари 2018 г. обаче не се споменава никаква преценка на доказателства, нито потвърждаване на извършването на деянията, въз основа на такива доказателства. Всъщност това решение се позовава само на „информацията относно деянията от процесуалните документи в преписката [по наказателното разследване]“ ( 57 ). Ето защо не може да се изключи, че предадените на съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas rajona tiesa (Районен съд Рига) материали по преписката по наказателното разследване, както и тези, представени пред Съда ( 58 ), се състоят само от процесуални документи, изготвени от разследващите органи, и съдържат описание на деянията без никакво доказателство, което да може да удостовери извършването на посочените деяния.

114.

От друга страна, въпреки че е разпитана изрично по този въпрос в съдебното заседание, Република Латвия не посочва никакви данни, които да могат да опровергаят твърденията на г‑н Rimšēvičs и на ЕЦБ, че контролът от страна на съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas rajona tiesa (Районен съд Рига), на когото е била възложена проверката на мерките за принуда, не включва основателността на обвиненията, повдигнати срещу г‑н Rimšēvičs и извършването на деянията, на които се основават тези обвинения. Република Латвия не посочва и никакви данни или поне обяснения в подкрепа на становището си, че Съдът би могъл да признае, че с решението на съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas rajona tiesa (Районен съд Рига) от 27 февруари 2018 г. е установено действителното извършване на деянията, в които е обвинен г‑н Rimšēvičs, и поради това да не прави самостоятелно преценка на доказателствата и да не установява извършването на тези деяния.

115.

Съдът може в още по-малка степен да се основава на решението на съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas rajona tiesa (Районен съд Рига) от 27 февруари 2018 г., за да установи действителното извършване на деянията, в които е обвинен г‑н Rimšēvičs, тъй като според последния към момента на постановяване на посоченото решение и дори до настоящия момент той не е имал достъп до доказателства, позволяващи отправените спрямо него твърдения за нарушения да бъдат обосновани. Република Латвия не опровергава това твърдение. Поради това, дори да се предположи, че съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas rajona tiesa (Районен съд Рига) е имал достъп до някои доказателства по преписката по наказателното разследване, невъзможно е да се определи дали той ги е преценил в хода на състезателно производство, годно да гарантира правото на защита на г‑н Rimšēvičs.

116.

Освен това мерките за принуда, наложени на г‑н Rimšēvičs, са предмет на решение на съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Първоинстанционен съд на район Vidzeme, град Рига) от 22 август 2018 г. ( 59 ). Това решение е постановено въз основа на жалба, с която г‑н Rimšēvičs оспорва начина, по който латвийските органи са изпълнили определението на заместник-председателя на Съда от 20 юли 2018 г., ЕЦБ/Латвия, за допускане на обезпечение ( 60 ). Съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Първоинстанционен съд на район Vidzeme, град Рига) уважава частично тази жалба, като установява, че поради противоречия в условията на мерките за принуда, наложени на г‑н Rimšēvičs, не е било възможно те да бъдат изпълнени. Поради това латвийските органи приемат ново решение, с което разглежданите мерки за принуда са изменени ( 61 ).

117.

От решението на съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Първоинстанционен съд на район Vidzeme, град Рига) от 22 август 2018 г. е видно, че осъщественият от него контрол също се свежда до възможността за прилагане на спорните мерки за принуда. Поради това, дори този съдия да е получил данни от преписката по наказателното разследване, не се установява той да е осъществил някакъв контрол върху основателността на фактическите твърдения, насочени към г‑н Rimšēvičs.

118.

При това положение Съдът не може да се основе нито на решението на съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas rajona tiesa (Районен съд Рига) от 27 февруари 2018 г., нито на решението на съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Първоинстанционен съд на район Vidzeme, град Рига) от 22 август 2018 г. с оглед установяването на извършването на деянията, за които е обвинен г‑н Rimšēvičs.

119.

Както правилно поддържа ЕЦБ, не може обаче единственото средство, с което разполага държава членка в рамките на производство по член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, за да докаже извършването на деянията, които според нея обосновават освобождаването от длъжност на управителя на централната ѝ банка, да бъде решение по същество, постановено от независим съд.

120.

Така, като предвижда възможността за освобождаване от длъжност на управител на централна банка в строго определени случаи, член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ защитава не само независимостта на управителите на националните централни банки, но и доброто функциониране на ЕСЦБ и на ЕЦБ. Всъщност възможността управител на централна банка, виновен за извършването на деяния като тези, в които е обвинен г‑н Rimšēvičs, да продължава да изпълнява задълженията си, да участва във вземането на решения и да има достъп до информация от неговата централна банка, от ЕСЦБ и от Управителния съвет на ЕЦБ, би представлявала сериозна заплаха за доброто функциониране на тези институции. Разследването и производството, което приключва с постановена от съд осъдителна присъда по същество, могат да отнемат значително време.

121.

Поради това, за да се запази доброто функциониране на ЕСЦБ и на ЕЦБ, трябва да бъде възможно временното отстраняване от длъжност на управител, докато се изчаква изходът от наказателно производство, ако съществуват доказателства, които са годни сами по себе си, а не само чрез предположения, да установят твърдените факти. Тези доказателства трябва да бъдат достатъчно точни и съвпадащи, за да обосноват твърдото убеждение в съзнанието на Съда, че тези факти действително са настъпили ( 62 ).

122.

Оттук следва, че при изключителни обстоятелства като тези, които в случая твърди Република Латвия, Съдът може да приеме, че условията за отстраняване от длъжност на управител на централна банка са изпълнени, ако държавата членка му представи доказателства, които да могат да потвърдят, че този управител е виновен за извършването на деяния, показващи, че той повече не отговаря на изискванията, необходими за изпълнение на неговите задължения, или че е виновен за извършено сериозно нарушение по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

123.

В самото начало обаче се налага констатацията, че в случая Република Латвия не е представила такива доказателства. Следователно Съдът не разполага с никакви данни, които да му позволят да провери основателността на изложените от KNAB фактически твърдения по отношение на г‑н Rimšēvičs.

124.

Така, на първо място, Република Латвия не е посочила никакво доказателство в подкрепа на първоначалното си писмено изложение по дела C‑202/18 и C‑238/18 ( 63 ). Ето защо в хода на общото заседание по посочените дела Съдът изисква от нея да представи в осемдневен срок всички необходими документи, за да обоснове мерките за принуда, наложени на г‑н Rimšēvičs ( 64 ). Като отправя това искане, Съдът специално обръща внимание на значението на представянето на тези документи, които трябва да послужат за мотивиране и доказване на основателността на разглежданото решение. Тоест Съдът препоръчва на Република Латвия да подбере много старателно документите, които да му предостави.

125.

В отговор на искането Република Латвия представя на Съда 44 документа, представляващи около 270 страници, които съдържат, от една страна, съвкупност от процесуални документи относно привличането на г‑н Rimšēvičs като заподозрян, относно налагането на мерките за принуда и повдигането на обвинението ( 65 ), и от друга страна, кореспонденция между KNAB, Банката на Латвия, ЕЦБ, както и германски органи във връзка с дейността на г‑н Rimšēvičs в ЕЦБ и решения на ЕЦБ във връзка с банката, в полза на която се твърди, че е действал г‑н Rimšēvičs. Някои особено обемисти документи измежду тях са представени в двоен екземпляр, както и на различни езици.

126.

Освен разгледаните вече две решения на съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека ( 66 ), както и обикновени административни документи, предоставените от Република Латвия документи са само документи, изготвени от административни органи във връзка с длъжността и твърдените деяния на г‑н Rimšēvičs.

127.

Наистина в тези документи се изброяват обвиненията, повдигнати от латвийските органи, и се описват деянията, в които е обвинен г‑н Rimšēvičs. Освен това те позволяват на Съда да проследи как са протекли събитията и производствата в Латвия след задържането на г‑н Rimšēvičs на 17 февруари 2018 г., както и контактите между латвийските разследващи органи, Банката на Латвия и ЕЦБ, в такива подробности като придружителни писма при изпращане на документи между органите, бележка на преводач и различни искания за превод.

128.

Тези документи не съдържат обаче никакви фактически данни, които да могат да потвърдят твърденията на латвийските органи и следователно да докажат истинността на деянията, в които е обвинен г‑н Rimšēvičs.

129.

Според решението на KNAB от 19 февруари 2018 г. за привличането на г‑н Rimšēvičs като заподозрян ( 67 ) доказателствата, подкрепящи повдигнатите обвинения, съдържат аудио записи, разпечатки на телефонни разговори, свидетелски показания, иззети вещи, както и протоколи от проверки. Налага се констатацията, че нито едно такова доказателство не е представено пред Съда.

130.

Както правилно отбелязва ЕЦБ, поради това представените документи изобщо не позволяват да се заключи, дори чрез презумпции, че деянията, в които е обвинен г‑н Rimšēvičs, обобщени в точка 99 по-горе, са били извършени. Дори да се предположи, че съществуват доказателствени средства, които могат да удостоверят действителното извършване на тези деяния, те не са сред документите, представени от Република Латвия пред Съда.

131.

При това положение, без дори да е необходимо да се определят условията за допустимост на доказателствата или условията за тяхната преценка от Съда в рамките на производството, предвидено в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, се налага изводът, че Съдът не е в състояние да провери дали поставените в тази разпоредба условия за освобождаване от длъжност на управител на централна банка са изпълнени. При липсата на каквото и да е доказателство Съдът не може да осъществи контрол върху истинността на фактическите твърдения, изложени от Република Латвия, за да обоснове, че г‑н Rimšēvičs е извършил сериозно нарушение и поради това повече не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения.

132.

Както Съдът вече е посочвал в други области, ефективността на съдебния контрол в правния ред на Съюза предполага уведомяването на компетентния съд за мотивите на всяко неблагоприятно решение, за да може той да упражни контрола си в пълен обем ( 68 ). Ефикасността на този съдебен контрол предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да включи въпроса дали тези мотиви са обосновани ( 69 ).

133.

Следователно в случая, за да позволи на Съда да упражни контрола си, Република Латвия е трябвало да му представи не само документи, изготвени от латвийските органи за целите на разследването и на повдигането на обвинение срещу г‑н Rimšēvičs, но и доказателства, които сами по себе си удостоверяват извършването на твърдените деяния. Само по себе си висящо наказателно преследване, по което все още не са направени фактически констатации в рамките на окончателно съдебно решение, не може да се приравни на доказани фактически обстоятелства ( 70 ).

134.

Обратно на случая, при който фактите са установени с решение по същество, постановено от независим съд ( 71 ), Съдът всъщност не може да приеме за доказани факти, за които административни органи само твърдят, че са настъпили. Тези органи не се ползват със същите гаранции за институционална и функционална независимост като съдиите и следователно не вземат решенията си след провеждане на състезателно производство, съчетано с гаранции за ефективни правни средства за защита ( 72 ). Ето защо, да се приемат за доказани факти, твърдени от административен орган, без да се упражни контрол върху истинността им, би означавало да се лишат заинтересованите правни субекти от правото им на ефективен съдебен контрол и в случая да се изпразни от съдържание и полезно действие установеният в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ способ за защита.

135.

Макар в писменото си изложение Република Латвия да посочва данни, които могат да удостоверят известна независимост на KNAB при изпълнението на задачите ѝ, не се спори, че KNAB е част от изпълнителната власт и изобщо не би могла да бъде приравнена на независима юрисдикция ( 73 ). Не е доказано, нито дори се твърди, че положението е различно, що се отнася до Службата на Главния прокурор на Република Латвия. Освен това, както отбелязва г‑н Rimšēvičs, до момента тя е приела само решение за повдигане на обвинение, но все още не е приключила разследването и не е препратила делото на съда.

136.

Ето защо се налага изводът, че Република Латвия не е представила на Съда доказателствата, необходими, за да се обосноват мерките, приети по отношение на г‑н Rimšēvičs.

137.

Освен това, както вече беше посочено, Република Латвия не може да се позовава на поверителността на данните от преписката по наказателното разследване, за да обоснове обстоятелството, че не е представила на Съда доказателства, които могат да подкрепят твърденията ѝ във връзка с г‑н Rimšēvičs ( 74 ). Нещо повече, в съдебното заседание Съдът е указал на Република Латвия, че в други области съществува изключителната и строго регламентирана възможност заинтересованото лице да не бъде уведомено за доказателствата, представени пред съда на Съюза ( 75 ). В същия смисъл ЕЦБ посочва, че е готова да се откаже от правото си на достъп до преписката, ако правилното протичане на наказателното разследване изисква поверително третиране на евентуална информация, която Република Латвия би представила пред Съда. Република Латвия обаче не дава никакъв отговор във връзка с това припомняне на възможността да се поиска поверително третиране на евентуални доказателства, които ще бъдат представени пред Съда, и още по-малко излага изключително важни съображения, които да могат да обосноват такова поверително третиране.

138.

На последно място, членове 24—30 от Устава на Съда на Европейския съюз, както и член 64 от Процедурния правилник наистина поставят на разположение на Съда множество способи за събиране на доказателства, включващи по-специално, освен искането за представяне на информация и на документи, личното явяване на страните, свидетелските показания или също огледа на място. Съдът обаче не е длъжен да прибягва служебно до такива мерки при липсата на каквото и да е доказателствено искане, дори и на каквото и да е указание в този смисъл от страна на съответната държава членка. В случая Република Латвия не посочва на Съда ползата от какъвто и да е способ за събиране на доказателства.

139.

Освен това в съответствие с посоченото по-горе във връзка с естеството на настоящия иск и на факта, че ответникът е съответната държава членка като едно цяло ( 76 ), Съдът не може и да се обърне направо към образувания в тази държава членка, както например в случая KNAB, за да изисква направо от тях сведения. Поне в рамките на производството по член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, субдържавни образувания не могат да бъдат приравнени на институции, органи или служби, от които Съдът може да изисква да предоставят цялата информация, която той счита за необходима съгласно член 24 от Статута на Съда на Европейския съюз.

140.

От изложените по-горе съображения следва, че ако беше доказано, че г‑н Rimšēvičs действителното е извършил деянията, за които е обвинен, от тях щеше да може да се установи, че условията за освобождаването от длъжност на управител на централна банка, поставени в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, са изпълнени.

141.

Република Латвия обаче не представя никакво доказателство, с което да може да удостовери извършването на тези деяния. Поради това за Съда е невъзможно да провери дали условията, поставени в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ за освобождаване от длъжност на г‑н Rimšēvičs, са изпълнени.

142.

Оттук следва, че като е освободила от длъжност г‑н Rimšēvičs, без да докаже, че са изпълнени условията, поставени от член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, Република Латвия е нарушила посочената разпоредба. Поради това основанието на г‑н Rimšēvičs и на ЕЦБ, изведено от нарушението на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ от Република Латвия, трябва да се уважи.

143.

Г‑н Rimšēvičs твърди, че освобождаването му от длъжността управител на Банката на Латвия съставлява нарушение на имунитета, с който той се ползва като член на Управителния съвет на ЕЦБ съгласно Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, който съгласно член 22, първа алинея от него се прилага също и спрямо ЕЦБ, както и спрямо членовете на нейните органи и служителите ѝ.

144.

Съгласно член 11, буква a) от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз длъжностните лица и другите служители на Съюза на територията на всяка държава членка се ползват с имунитет по отношение на съдебни производства във връзка с осъществените от тях действия при изпълнението на служебните им задължения, включително за казаното или написаното от тях. Макар в тази разпоредба да се говори само за „имунитет по отношение на съдебни производства“ ( 77 ), не може да се изключи, че поне в случаите, в които става въпрос за служители на ръководни длъжности, този имунитет трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на тези служители и защита срещу наказателно преследване ( 78 ). Като се има предвид впрочем значението на независимостта на членовете на Управителния съвет на ЕЦБ ( 79 ), изглежда логично спрямо тях да не може да се води наказателно преследване, включващо мерки като тези, приети от KNAB по отношение на г‑н Rimšēvičs, а именно задържане под стража или проверки ( 80 ), без да е прието решение за снемане на имунитета от Управителния съвет.

145.

Имунитетът, предоставен на членовете на Управителния съвет с Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, следва да се разграничава от защитата срещу освобождаване от длъжност, с която се ползват управителите на националните централни банки съгласно Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. Така, когато става въпрос за освобождаване от длъжност на управител, независимостта му е гарантирана от член 14.2 от посочения устав, който има предимство като lex specialis пред общите разпоредби на Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз. Ако условията, поставени в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, са изпълнени — което Съдът евентуално трябва да провери — управител може да бъде освободен от длъжност, без да е необходимо да се приема и решение за снемане на имунитета му. Ето защо само по себе си нарушение на разпоредбите на Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз не може да бъде противопоставено на решението за освобождаване от длъжност на управител във връзка с иск, предявен на основание на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

146.

Имунитетът, предоставен на управителите с Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, ги защитава обаче срещу наказателно преследване, образувано независимо от наличието на решение за освобождаване от длъжност, преди приемането му ( 81 ) или също в хипотезата на оттегляне на такова решение в резултат от оспорването му пред Съда. Следователно този имунитет би могъл да се окаже от значение във връзка с иск, предявен срещу решението за освобождаване от длъжност на управител, ако сочените от съответната държава членка доказателства в подкрепа на това решение са получени в нарушение на този имунитет.

147.

Разбира се, в случая не е необходимо да се разглежда въпросът за допустимостта на доказателствата, получени евентуално в нарушение на имунитета на г‑н Rimšēvičs, преди отстраняването му от длъжност, тъй като при всяко положение Република Латвия не е представила доказателства, така че Съдът не следва да се произнася по твърдението на г‑н Rimšēvičs за нарушение на Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.

148.

Имунитетът, предоставен на г‑н Rimšēvičs с посочения протокол, би могъл обаче отново да бъде от значение, ако той бъде възстановен на длъжността си в резултат на решение на Съда, с което се установява, че условията за освобождаването му от длъжност не са били изпълнени.

149.

В това отношение ЕЦБ действително отбелязва, че имунитетът, предоставен на г‑н Rimšēvičs с Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, се отнася само до действията, извършени в качеството му на член на Управителния съвет на ЕЦБ, докато действията, за които г‑н Rimšēvičs е обвинен от латвийските органи, са извършени само в качеството му на управител на Банката на Латвия. Така по-специално банката, в полза на която се твърди, че е действал г‑н Rimšēvičs, Trasta Komercbanka, подлежала на прекия пруденциален надзор на латвийската Комисия за финансовите пазари и капитали. Ето защо по отношение на тази банка не е взето никакво решение на ЕЦБ, свързано с пруденциалния надзор, с изключение на решението за отнемане на лиценза ѝ, прието през 2016 г. Нещо повече, това решение не се изготвяло от Управителния съвет и се приемало от него само в рамките на процедура при липса на възражение, при която не било необходимо изрично съгласие от страна на членовете му ( 82 ).

150.

В съответствие с Регламент № 1024/2013 и въпреки възражението на ЕЦБ, възпроизведено в предходната точка, Управителният съвет на ЕЦБ все пак най-малкото е свързан с пруденциалния надзор над кредитните институции като Trasta Komercbanka и отговаря за вземането на решенията относно лицензите им. Ето защо предвид деянията, в които е обвинен г‑н Rimšēvičs от KNAB ( 83 ), не може направо да се изключи възможността разследването на KNAB, както и по-нататък разследването от страна на прокурор от Службата на Главния прокурор на Република Латвия, да се отнася и до действията на г‑н Rimšēvičs, извършени при изпълнение на задълженията му като член на Управителния съвет на ЕЦБ.

151.

Г‑н Rimšēvičs твърди, че като му е наложила спорните мерки за принуда с решението от 19 февруари 2018 г., KNAB е нарушила Закона за Банката на Латвия, както и латвийския Наказателно-процесуален кодекс.

152.

От една страна, KNAB нарушила Закона за Банката на Латвия, приет, за да транспонира релевантните разпоредби на ДФЕС, тъй като този закон позволявал отстраняването от длъжност на управителя на Банката на Латвия само в някои точно определени случаи и единствено с решение, прието от Парламента на Република Латвия.

153.

От друга страна, KNAB нарушила латвийския Наказателно-процесуален кодекс, тъй като условията за налагането на мерките за принуда, а именно опасност дадено лице да възпрепятства разследването или да извърши други нарушения, що се отнася до г‑н Rimšēvičs, не били изпълнени. Така г‑н Rimšēvičs от началото оказал активно съдействие на разследващите органи. Освен това в рамките на правомощията си на управител на Банката на Латвия при всяко положение г‑н Rimšēvičs не разполагал с необходимите правомощия, за да упражнява влияние в полза на определена банка, за което е упрекван. На последно място, задържането на г‑н Rimšēvičs било незаконно, тъй като условията да се пристъпи към такова задържане съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, също не били налице.

154.

Най-напред, от съображения за изчерпателност, следва да се отбележи, че в случая Съдът е сезиран да се произнесе само относно мерките за принуда, наложени от KNAB на г‑н Rimšēvičs с решението от 19 февруари 2018 г., които не включват задържането му. Поради това Съдът не следва да разглежда редовността на задържането на г‑н Rimšēvičs ( 84 ).

155.

На следващо място, твърденията за нарушение на латвийското право трябва да се отхвърлят, без да е необходимо Съдът да преценява тяхната основателност.

156.

Всъщност допустимостта на отстраняването от длъжност на управител на национална централна банка трябва да се преценява единствено с оглед на правото на Съюза и по-специално на условията, поставени в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, които трябва да се тълкуват самостоятелно, за да се осигури еднаквото им прилагане ( 85 ).

157.

Ето защо, ако условията, поставени с тези разпоредби, са изпълнени — което Съдът евентуално трябва да провери — управител на национална централна банка може да бъде освободен от длъжност, независимо от евентуални условия, предвидени от националното право за такова освобождаване от длъжност. Обратно, ако тези условия не са изпълнени, управител на централна банка не може да бъде освободен от длъжност, макар предвидените за тази цел от националното право условия или производства да са били спазени.

158.

Следователно въпросът дали управител на централна банка е отстранен от длъжност по реда на „официално“ производство, предвидено за тази цел от съответното национално право или чрез друга мярка, е без значение за преценката на допустимостта на такова освобождаване от длъжност с оглед на правото на Съюза. Това важи в още по-голяма степен, както вече беше посочено ( 86 ), тъй като понятието „освобождаване от длъжност“ по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което се свързва не с формата на дадена мярка или със статуса ѝ в националното право, а със същността ѝ и конкретните последици от нея.

159.

Освен това, както също вече беше посочено ( 87 ), ако съществуват достатъчно доказателства, за да се установи, че поставените в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ материалноправни условия за освобождаването от длъжност на управител са изпълнени, трябва да е възможно този управител да бъде временно отстранен от длъжност, докато се изчаква изходът от наказателно производство или провеждането на предвиденото от националното право „официално“ производство за освобождаване от длъжност.

160.

От изложеното по-горе следва, че твърдението на г‑н Rimšēvičs за нарушение на Закона за Банката на Латвия и на латвийския Наказателно-процесуален кодекс е неотносимо и поради това трябва да се отхвърли.

161.

Както вече беше посочено ( 88 ), от разглеждането на настоящите дела следва, че Република Латвия не е представила никакво доказателство, с което да може да се удостовери, че деянията, за които е обвинен г‑н Rimšēvičs, действително са извършени. Ето защо за Съда е невъзможно да провери дали условията, поставени от член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ за освобождаване на г‑н Rimšēvičs от длъжността управител на Банката на Латвия, са изпълнени.

162.

При това положение, в съответствие с изложеното по-горе във връзка с естеството на настоящите искове ( 89 ), се налага констатацията, че като е освободила от длъжност г‑н Rimšēvičs, без да докаже, че условията, поставени от член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, са изпълнени, Република Латвия не е изпълнила задълженията си съгласно тази разпоредба.

163.

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

164.

От изложените по-горе съображения следва, че по настоящите дела Република Латвия е загубилата делото страна.

165.

Освен това по дело C‑238/18 ЕЦБ е поискала Република Латвия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Поради това Република Латвия следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на ЕЦБ по дело C‑238/18. Това се отнася и за съдебните разноски, понесени във връзка с производството за допускане на обезпечение, по което е постановено определение на заместник-председателя на Съда от 20 юли 2018 г. (C‑238/18 R, непубликувано, EU:C:2018:581), по което Съдът не се е произнесъл по съдебните разноски.

166.

По дело C‑202/18 г‑н Rimšēvičs обаче не е поискал Република Латвия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, както и Република Латвия не е поискала г‑н Rimšēvičs да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Поради това, при липсата на искане относно съдебните разноски, следва да се постанови всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски по дело C‑202/18 ( 90 ).

167.

Предвид изложеното по-горе предлагам на Съда да се произнесе по дело C‑202/18 по следния начин:

168.

Освен това предлагам на Съда да се произнесе по дело C‑238/18 по следния начин: