This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62017TN0319
Case T-319/17: Action brought on 22 May 2017 –Aldridge and Others v Commission
Дело T-319/17: Жалба, подадена на 22 май 2017 г. — Aldridge и др./Комисия
Дело T-319/17: Жалба, подадена на 22 май 2017 г. — Aldridge и др./Комисия
OB C 249, 31.7.2017, p. 33–34
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
31.7.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 249/33 |
Жалба, подадена на 22 май 2017 г. — Aldridge и др./Комисия
(Дело T-319/17)
(2017/C 249/49)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподатели: Adam Aldridge (Schaerbeek, Белгия) и тридесет и шест други жалбоподатели (представители: S. Rodrigues и A. Tymen, avocats)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
— |
да приеме, че жалбата им е допустима и основателна, |
въз основа на това:
— |
да отмени решението от 15 юли 2016 г., с което е отхвърлено искането за прекласиране от 16 март 2016 г. |
— |
да отмени решението от 13 февруари 2017 г., с което е отхвърлена жалбата по административен ред от 14 октомври 2016 г. |
— |
да постанови поправяне на имуществените и неимуществените вреди на жалбоподателите, |
— |
да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски. |
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат четири основания.
1. |
Първото основание е изведено от възражение за незаконосъобразност на решението на Директора на службата за борба с измамите (наричана по-нататък „OLAF“) от 16 октомври 2012 г. да организира процедура за прекласиране единствено за срочно наетите служители, които имат договори за неопределено време. Жалбоподателите считат, че това решение е незаконосъобразно, тъй като с него са нарушени член 10, параграф 3 и член 15 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“), йерархията на нормативните актове и принципа на защита на оправданите правни очаквания. Така решението на Директора на OLAF от 15 юли 2016 г., с което е отхвърлено искането за прекласиране от 16 март 2016 г., и това от 13 февруари 2017 г., с което е отхвърлена жалбата по административен ред от 14 октомври 2016 г. (наричани по-нататък „обжалваните решения“), били приети въз основа на незаконосъобразно решение и поради това трябвало да бъдат отменени. |
2. |
Второто основание е изведено от нарушение на принципа на добра администрация, главно тъй като влизането в сила на новия Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз от 2014 г. и на разпоредбите, ограничаващи възможностите за професионално развитие над степен AD12 и AST9 не било основателна причина за изключването на тези срочно наети служители от организирането на процедури за прекласиране. |
3. |
Третото основание е изведено от нарушение на принципа на равно третиране, тъй като обжалваните решения противоречали на решение на Комисията за агенциите на Европейския съюз, в което се предвижда участието на срочно наетите служители в процедурите за прекласиране. Така за срочно наетите служители с договори за неопределено време от Съвместния изследователски център („СИЦ“) на Комисията имало система за годишно прекласиране, което жалбоподателите изтъкват като разлика в третирането, която не била оправдана. |
4. |
Четвъртото основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, по-специално тъй като ограничаването до само едно прекласирне в рамките на кариерното развитие на едно лице не било мярка, отговаряща на посочената в решението от 16 октомври 2016 г. цел да се задоволят нуждите на OLAF от специфични познания и опит, а по-скоро могло да не позволи на OLAF да запази на служба за продължителни периоди срочно наети служители. |