1

Жалбоподателката, г‑жа Michela Curto, е наета на работа от органа, оправомощен да сключва договорите за назначаване от името на Европейския парламент (наричан по-нататък „ООСД“), като акредитиран парламентарен сътрудник (наричан по-нататък „АПС“) на г‑жа М., член на тази институция, за периода от 16 юли 2013 г. до края на мандата на Парламента, т.е. до май 2014 г.

2

На 7 ноември 2013 г. г‑жа М. иска от ООСД да прекрати договора на жалбоподателката, посочвайки обстоятелството, че без да иска разрешение, последната решила да не идва на работа в продължение на една седмица и следователно не изпълнила условията на договора си за наемане на работа. Този член на Парламента посочва в искането си, че когато е направила забележка за това на жалбоподателката, последната я е обидила и впоследствие не се появила повече.

3

От 7 до 24 ноември 2013 г. жалбоподателката е в отпуск по болест.

4

На 11 ноември 2013 г. жалбоподателката получава писмо от началника на отдел „Назначаване и преместване на персонала“ на дирекция „Развитие на човешките ресурси“ към генерална дирекция (ГД) „Персонал“ на Парламента, с което е уведомена, че г‑жа М. е поискала от ООСД да прекрати договора ѝ за наемане на работа като АПС поради загуба на доверие. Във връзка с прекратяването на договора жалбоподателката е освободена от работа по време на предизвестието.

5

На 25 ноември 2013 г. отделът, отговарящ за отпуските към дирекция „Управление на помощните и социалните услуги“ на ГД „Персонал“, получава от жалбоподателката медицинско свидетелство за удължаване на отпуска ѝ по болест от 25 ноември до 15 декември 2013 г., както и искане от заинтересованото лице да прекара отпуска си по болест в Италия през периода от 28 ноември до 15 декември 2013 г. По този повод едно от медицинските лица на институцията се опитало безуспешно да се свърже с жалбоподателката по телефона и с електронно съобщение на личната и професионалната ѝ електронна поща, с цел тя отново да се свърже с отдела, отговарящ за отпуските.

6

На 27 ноември 2013 г. жалбоподателката информира отдела, отговарящ за отпуските, че вече е в Италия.

7

С решение от 5 декември 2013 г. ООСД прекратява договора на жалбоподателката, считано от 24 декември 2013 г., като взема предвид обстоятелството, че тя е била в отпуск по болест от 15 до 24 ноември 2013 г. (наричано по-нататък „решението за потвърждаване на уволнението“).

8

С решение от 9 декември 2013 г. директорът на дирекция „Управление на помощните и социалните услуги“ към ГД „Персонал“ в качеството си на ООСД приема, че жалбоподателката е нарушила член 60, втора алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), който се прилага за АПС съгласно член 131, параграф 5 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз и който гласи, че „[д]лъжностно лице, което желае да прекара отпуска си по болест на място, различно от мястото си на работа, трябва предварително да поиска разрешение от органа по назначаването“. Всъщност жалбоподателката не подала молба за предварително разрешение по този въпрос и напуснала мястото си на работа без такова предварително разрешение. Поради тези причини посоченият директор решава, че медицинското свидетелство, представено на 25 ноември 2013 година от жалбоподателката, трябва да се отхвърли като недопустимо, в резултат на което съгласно член 60, първа алинея от Правилника периодът на отсъствие на жалбоподателката от 25 ноември до датата на прекратяване на договора ѝ трябва да се счита за неразрешено отсъствие и да се приспадне от годишния ѝ отпуск и евентуално да доведе до загуба на правото ѝ на заплата за съответния период от време.

9

На 16 декември 2013 г. отделът, отговарящ за отпуските към дирекция „Управление на помощните и социалните услуги“, получава от жалбоподателката ново медицинско свидетелство, издадено на 14 декември 2013 г., с което се удостоверява необходимостта тя да ползва отпуск по болест за периода от 14 до 24 декември 2013 г. С решение от 13 януари 2014 г. директорът на тази дирекция, действащ в качеството на ООСД, решава да отхвърли това медицинско свидетелство като недопустимо поради същите причини като изложените в предходното му решение от 9 декември 2013 г.

10

На 14 декември 2013 г. лекарят на жалбоподателката издава медицинско свидетелство, съгласно което тя е в отпуск по болест до 13 януари 2014 г.

11

На 3 февруари 2014 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу решенията от 9 декември 2013 г. и от 13 януари 2014 г.

12

На 10 февруари 2014 г. лекарят на жалбоподателката издава медицинско свидетелство, съгласно което тя е в отпуск по болест до 12 март 2014 г.

13

На 5 март 2014 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателката подава жалба по административен ред, регистрирана на 6 март 2014 г., срещу решението за потвърждаване на уволнението.

14

На 14 април 2014 г. жалбоподателката подава чрез адвокатите си искане за съдействие до ООСД (наричано по-нататък „искането за съдействие“) на основание член 90, параграф 1 и член 24 от Правилника с мотива, че в периода на изпълнение на задълженията си като АПС била подложена от страна на г‑жа M. на „психически тормоз“ по смисъла на член 12а от Правилника, приложим по аналогия за АПС съгласно член 127 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз. Други двама колеги на жалбоподателката, чрез същите адвокати, подават едновременно подобни искания за съдействие, които са разгледани заедно от ООСД.

15

В искането за съдействие жалбоподателката настоява ООСД да образува административно разследване за установяване на фактите, тя да бъде преназначена, за да се избегне възможността отново да работи с г‑жа M. в случай на оттегляне или отмяна на решението за потвърждаване на уволнението, както и да бъдат предприети всякакви други подходящи мерки, като например да бъдат наложени санкции на г‑жа M., ООСД да изготви писмо, в което да признае, че спрямо жалбоподателката е бил упражнен психически тормоз, да получи финансова помощ, за да може да осигури защитата си, да бъдат възстановени медицинските разходи, които е направила, както и да бъдат предприети конкретни действия за предотвратяване на подобни случаи в бъдеще.

16

В подкрепа на искането за съдействие жалбоподателката представя писмените свидетелски показания на трима АПС, които преди това са работили за г‑жа M., сред които са и двамата сътрудници, подали искания за съдействие по същото време като жалбоподателката. Те имат за цел да потвърдят, че поведението на г‑жа М. спрямо жалбоподателката е било неподходящо, като се е изразявало в пренебрежително отношение, унижения, заплахи, презрение, обиди и крясъци. Жалбоподателката описва също така редица събития, състояли се през периода, в който е била назначена за АПС. Освен това тя обяснява, че поради отношението, на което е била подложена от страна на г‑жа M., на 6 ноември 2013 г. изпада в паническа криза и се обръща към медицинската служба на Парламента, където медицинско лице ѝ препоръчало да си вземе почивка. Тя обяснява, че на следващия ден нейният личен лекар ѝ предписал отпуск по болест поради „тревожно разстройство вследствие на проблеми с тормоз на работното място“, с което се обосновава „временна неработоспособност до 15 декември 2013 г.“.

17

На 22 май 2014 г. генералният директор на ГД „Персонал“ (наричан по-нататък „генералният директор по персонала“), съгласно използваната от ООСД формулировка, „предава преписката“ на жалбоподателката на Консултативния комитет по проблемите на тормоза и неговото предотвратяване на работното място, разглеждащ жалби на АПС срещу членове на Парламента (наричан по-нататък „специалният консултативен комитет във връзка с АПС“), който е създаден скоро преди това с Решение на Бюрото на Парламента от 14 април 2014 година за приемане на вътрешни правила за създаване на Консултативен комитет по проблемите на тормоза и неговото предотвратяване на работното място, разглеждащ жалби на АПС срещу депутати в Парламента (наричани по-нататък „вътрешните правила за АПС по проблемите на тормоза“). Комитетът се състои от петима членове, определени от председателя на Парламента. Председателят и двама от членовете на комитета са квестори, един член се определя от Комитета на акредитираните парламентарни сътрудници, а администрацията се представлява от председателя на Консултативния комитет по проблемите на тормоза и неговото предотвратяване на работното място, създаден с решение на Парламента от 21 февруари 2006 г.

18

С решение от 17 юни 2014 г. генералният секретар на Парламента (наричан по-нататък „генералният секретар“), в качеството си на ООСД, отхвърля като неоснователна жалбата по административен ред от 3 февруари 2014 г.

19

На 24 юни 2014 г. жалбоподателката, г‑жа M., и другите двама бивши АПС, подали оплаквания, че са станали жертва на психически тормоз от страна на г‑жа M., са изслушани от специалния консултативен комитет във връзка с АПС.

20

На 15 юли 2014 г. квесторската колегия на Парламента заседава при закрити врата по поверителния доклад от 24 юни 2014 г. (наричан по-нататък „докладът от 24 юни 2014 г.“), приет от специалния консултативен комитет във връзка с АПС на основание член 10 от вътрешните правила за АПС по проблемите на тормоза, който предвижда, че „комитетът изпраща на квесторската колегия поверителен доклад, който съдържа“„описание на обвиненията“, „данни за производството“, „заключението на този комитет“ и „предложения за предприемане на бъдещи действия и при необходимост искане за указания за провеждането на подробно разследване“. При тези обстоятелства квесторската колегия провежда обсъждане на проекта за заключение, предложен от комитета, и решава с единодушие, че не следва да се предвижда приемането на други мерки по разглеждания случай.

21

С решение от 16 юли 2014 г. генералният секретар, в качеството си на ООСД, отхвърля жалбата по административен ред от 6 март 2014 г. в частта относно решението за потвърждаване на уволнението като просрочена и следователно недопустима, тъй като жалбоподателката е посочила в искането си за съдействие, че е получила това решение на 11 ноември 2013 г. За сметка на това, що се отнася до датата, на която уволнението поражда действие, генералният секретар частично уважава жалбата по административен ред, като приема, че то е трябвало да породи действие на 27 декември 2013 г., а не на 24 декември 2013 г.

22

На 4 ноември 2014 г. специалният консултативен комитет във връзка с АПС уведомява жалбоподателката за заключението на квесторската колегия.

23

С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на Европейския съюз на 27 октомври 2014 г. и регистрирана под номер F‑125/14, жалбоподателката иска по-конкретно отмяна на решението за потвърждаване на уволнението.

24

С решение от 12 ноември 2014 г. генералният директор по персонала в качеството си на ООСД отхвърля искането за съдействие като неоснователно (наричано по-нататък „първото решение за отказ за съдействие“).

25

На 12 февруари 2015 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателката подава жалба по административен ред до генералния секретар, който на 2 юни 2015 г. приема решение за отмяна на първото решение за отказ за съдействие и изпраща случая на жалбоподателката за повторно разглеждане от специалния консултативен комитет във връзка с АПС, като същевременно я уведомява, че ще бъде прието ново решение по искането за съдействие.

26

С определение от 25 ноември 2015 г.Curto/Парламент (F‑125/14, EU:F:2015:142) Съдът на публичната служба отхвърля като явно недопустима жалбата, подадена от жалбоподателката срещу решението за потвърждаване на уволнението.

27

На 22 декември 2015 г. съгласно член 10 от вътрешните правила за АПС по проблемите на тормоза, изменени с решение на Бюрото на Парламента от 6 юли 2015 г., съгласно който специалният консултативен комитет във връзка с АПС трябва вече да изпраща поверителния си доклад на председателя на Парламента, а не на квесторите, председателят на Парламента, след като се запознава с новото заключение на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, посочва на жалбоподателката, че според него описаните в искането за съдействие действия не показват неподходящо поведение от страна на член на Парламента спрямо АПС и че ще предаде преписката на ООСД, който да приеме решение по искането за съдействие (наричано по-нататък „мотивираното решение на председателя“).

28

Всъщност според председателя на Парламента, който съгласно член 12 от вътрешните правила за АПС по проблемите на тормоза, изменени с решение на Бюрото на Парламента от 6 юли 2015 г., има правомощието, „като вземе предвид становището на [специалния консултативен комитет във връзка с АПС]“, да приеме „мотивирано решение, в което се посочва дали са налице доказателства за тормоз“, и евентуално правомощието да „наложи санкция на съответния депутат в съответствие с членове 11 и 166 от Правилника за дейността на Парламента [за 8‑ия парламентарен мандат (2009—2014 г.)]“, употребата на груб (harsh) език и повишаването на тон не са рядкост в ситуации на стрес, свързани с дейността на членовете на Парламента. В резултат на близките им и интензивни работни отношения не било също така рядко явление депутатите да се обаждат по телефона на своите АПС през почивните дни и по време на отпуск. В този смисъл, що се отнася до телефонните разговори, които някои от приятелите на жалбоподателката чули и по време на които г‑жа M. отправила вулгарни и дори обидни думи към жалбоподателката, председателят на Парламента приема, че дори да са налице единични случаи, те могат да се обяснят с неотложни служебни въпроси и с факта, че г‑жа M. не е била удовлетворена от изпълнението на служебните задължения на жалбоподателката.

29

Освен това председателят на Парламента счита, че описаните в искането за съдействие факти трябва да се разглеждат в контекста на тесните и близки отношения между жалбоподателката и г‑жа M., тъй като последната била майка на една от нейните приятелки. В този смисъл цветистият език, използван понякога от г‑жа M. при общуването ѝ с жалбоподателката, може според него да е повлиян от близостта на взаимоотношенията им. Освен това той посочва, че през октомври 2013 г. е имало напрежение между г‑жа M., жалбоподателката и други двама АПС, които, изглежда, са искали договорите им да бъдат прекратени. В този контекст били записвани разговори без знанието на г‑жа M., което според председателя на Парламента било в състояние да нагнети всяка работна атмосфера на което и да е работно място.

30

Поради това в мотивираното си решение председателят на Парламента заключава, че разглежданото в настоящия случай поведение на г‑жа М. не може да се приеме за прекомерно в конкретния делови контекст, характерен за работните отношения между член на Парламента и АПС, и че следователно нормално чувствителен външен наблюдател, който познава този специфичен работен контекст, не би заключил, че подобно поведение би могло да урони личността, достойнството или да накърни физическата или психологическата цялост на жалбоподателката по смисъла на член 12а от Правилника.

31

На последно място, председателят на Парламента отбелязва в мотивираното решение, че жалбоподателката не е изложила твърдение за психически тормоз в жалбата, подадена по административен ред на 5 март 2014 г. срещу решението за потвърждаване на уволнението, т.е. преди подаването на искането за съдействие на 14 април същата година.

32

След като първо ѝ изпраща писмо на адрес, на който жалбоподателката вече не живее, генералният директор по персонала с писмо от 25 февруари 2016 г., адресирано до нейните адвокати, ѝ дава възможност до 1 април 2016 г. да представи становище по мотивираното решение на председателя, преди да приеме окончателно решение по искането за съдействие в качеството си на ООСД.

33

В подаденото на 30 март 2016 г. становище жалбоподателката оспорва предварителния анализ, извършен в мотивираното решение на председателя.

34

С решение от 30 юни 2016 г. генералният директор по персонала в качеството си на ООСД отхвърля искането за съдействие, като по същество възприема анализа на председателя на Парламента, изложен в неговото мотивирано решение (наричано по-нататък „второто решение за отказ за съдействие“).

35

На 27 септември 2016 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу второто решение за отказ за съдействие.

36

С решение от 31 януари 2017 г. генералният секретар, в качеството си на ООСД, отхвърля жалбата по административен ред от 27 септември 2016 г. (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“), като подчертава, че спорните събития са настъпили в условията на голямо напрежение между г‑жа M. и жалбоподателката. В този смисъл според генералния секретар, макар използването на груб език само по себе си да е неприятно, същевременно понякога е трудно човек да се въздържи от използването на такъв език в стресираща политическа среда. Впрочем получените от жалбоподателката телефонни повиквания по време на сватба и през почивните дни, посочени в искането за съдействие, били обосновани от неотложни служебни въпроси, като генералният секретар подчертава, че понякога се налага АПС да работят в извънработно време и през почивните дни. Освен това генералният секретар смята, че обстоятелството, че г‑жа М., по това време член на Парламента, не е удовлетворена от изпълнението на професионалните задължения на жалбоподателката, само влошило вече напрегнатата обстановка, особено в натоварени периоди на работа.

37

На 10 май 2017 г. жалбоподателката подава в секретариата на Общия съд жалбата по настоящото дело.

38

С писмо от 25 май 2017 г. жалбоподателката уведомява Общия съд, че не желае да бъде осигурена анонимност на свързаните с нея данни по делото. Затова иска от Общия съд да премахне анонимността, която той първоначално ѝ е осигурил служебно; това искане е уважено.

39

С решение от 12 юли 2017 г. Общият съд (първи състав) указва на съдията‑докладчик да потърси възможности за доброволно уреждане на спора съобразно член 50а от Статута на Съда на Европейския съюз и член 125а, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд. След отказ на жалбоподателката да бъде потърсена такава възможност, Общият съд приема, че това производство е приключило безуспешно.

40

С писмо от секретариата на Общия съд от 20 юли 2017 г. Парламентът е приканен по-специално, в рамките на процесуално-организационно действие, да представи доклада от 24 юни 2014 г., който е изпратен на квесторската колегия, и да отговори на някои въпроси, и в частност дали за ООСД продължава да се прилага задължението за съдействие, предвидено в член 24 от Правилника, когато няколко месеца преди подаване на искането за съдействие съответният служител е напуснал институцията и поради това служителят и институцията вече не са в трудово правоотношение. Жалбоподателката от своя страна е приканена да изясни естеството на личните отношения, които от години е имала с г‑жа M. преди наемането ѝ на работа.

41

Страните изпълняват разпореденото в рамките на тези процесуално-организационни действия в определения срок. При все това в отговора си от 10 август 2017 г. Парламентът иска докладът от 24 юни 2014 г., който е отказал да предостави, да се счита за поверителен документ по смисъла на член 103 от Процедурния правилник на Общия съд и следователно жалбоподателката да не може да има достъп до него.

42

С писмо на секретариата от 25 август 2017 г. Парламентът по-конкретно е приканен, в рамките на процесуално-организационно действие, да разясни на Общия съд дали новото заключение на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, изпратено на председателя на Парламента и на което последният се основава в своето мотивирано решение, е прието под формата на доклад като този от 24 юни 2014 г., изпратен на квесторската колегия, и ако това е така — да представи доклада.

43

С писмо от 8 септември 2017 г. Парламентът потвърждава по-специално, че на 29 октомври 2015 г. специалният консултативен комитет във връзка с АПС действително е приел втори доклад (наричан по-нататък „докладът от 29 октомври 2015 г.“), но уведомява Общия съд, че на този етап от производството не може да представи и този доклад, тъй като той трябва да остане поверителен по отношение на жалбоподателката.

44

С определение от 2 октомври 2017 г. Общият съд на основание член 92, параграф 3 от Процедурния правилник задължава Парламента в определен от секретариата на Общия съд срок да представи докладите от 24 юни 2014 г. и от 29 октомври 2015 г., които е отказал да изпрати в изпълнение на процесуално-организационните действия, предприети от Общия съд, като уточнява, че на този етап от производството посочените документи няма да бъдат предоставени на жалбоподателката.

45

На 12 октомври 2017 г. Парламентът представя докладите от 24 юни 2014 г. и от 29 октомври 2015 г.

46

На 13 октомври 2017 г. жалбоподателката с молба, отделна от репликата, иска от Общия съд да гарантира, че правото ѝ на ефективна съдебна защита ще бъде спазено, като ѝ се даде възможност да се запознае с докладите от 24 юни 2014 г. и от 29 октомври 2015 г. От друга страна, тя моли Общия съд да поиска, ако е необходимо, от Парламента да представи записките или протоколите от изслушването на свидетелите, евентуално изготвени от специалния консултативен комитет във връзка с АПС в рамките на административното разследване, както и приетото по случая ѝ заключение на квесторите от 15 юли 2014 г.

47

След двойна размяна на писмени становища писмената фаза на производството приключва на 4 декември 2017 г.

48

На 18 декември 2017 г., като приема, че докладите от 24 юни 2014 г. и от 29 октомври 2015 г. са релевантни за решаването на спора и не са поверителни по отношение на жалбоподателката по-специално защото показанията на двамата свидетели, събрани от специалния консултативен комитет във връзка с АПС в рамките на административното разследване, не са с поверителен характер по отношение на жалбоподателката, след като двамата посочени свидетели също са подали искане за съдействие, аналогично на това на жалбоподателката, и са се съгласили да ѝ предоставят за целите на настоящото обжалване писмените си показания, Общият съд решава, че на основание член 103, параграф 3 от Процедурния правилник жалбоподателката следва да се запознае с докладите, като ѝ определя срок до 12 януари 2018 г. да вземе отношение по тях.

49

На 8 януари 2018 г. жалбоподателката и Парламентът отговарят на въпросите, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, и представят изисканите от последния документи.

50

На 12 януари 2018 г. жалбоподателката представя становище по докладите от 24 юни 2014 г. и от 29 октомври 2015 г.

51

На 9 февруари 2018 г. Парламентът представя становище по отговорите на жалбоподателката от 8 януари 2018 г. и по становището ѝ от 12 януари 2018 г., а на 10 февруари същата година жалбоподателката представя становище по отговорите на Парламента от 8 януари 2018 г.

52

С писмо от 23 март 2018 г. Парламентът иска да се приложи член 109 от Процедурния правилник и съдебното заседание за изслушване на устните състезания да се проведе при закрити врата. С решение от 17 април 2018 г. Общият съд отхвърля това искане.

53

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 3 май 2018 г.

54

Жалбоподателката иска от Общия съд:

55

Парламентът иска от Общия съд:

56

В самото начало следва да бъдат обсъдени изтъкнатите от Парламента доводи, че към момента на подаването на искането за съдействие жалбоподателката вече не е била в трудово правоотношение с ООСД и мандатът на г‑жа М. е изтекъл, което според него означава, че той вече няма възможност да приема мерки за съдействие по смисъла на член 24 от Правилника, свързани с условията на труд на жалбоподателката, нито да налага санкции на г‑жа М. на основание членове 166 и 167 от приложимия понастоящем Правилник за дейността на Парламента.

57

В това отношение следва да се изтъкне най-напред, както подчертава Съдът, че целта на задължението за съдействие, предвидено в член 24 от Правилника, е да осигури на длъжностните лица и на служителите на активна служба сигурност за настоящето и бъдещето с цел в общия интерес на службата да могат да изпълняват най-добре задълженията си. Въз основа на това Съдът заключава, че задължението за съдействие не е предвидено единствено в полза на длъжностните лица и служителите на активна служба, а на него могат да се позовават и бивши длъжностни лица или служители, в случая — пенсионирани длъжностни лица или служители на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 12 юни 1986 г., Sommerlatte/Комисия, 229/84, EU:C:1986:241, т. 19).

58

Освен това в хипотеза, в която ООСД е бил редовно сезиран с искане за съдействие в момент, в който както АПС, така и членът на Парламента продължават да упражняват съответните си функции в рамките на институцията, Съдът вече е приел, че ООСД е длъжен да проведе административно разследване по твърденията за психически тормоз, независимо дали междувременно твърденият тормоз е преустановен поради напускането на някоя от страните в конфликта (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент, F‑132/14, EU:F:2015:115, т. 122) и следователно дори ако поради такова напускане ООСД евентуално вече не може да приеме мерките, посочени в случая от Парламента.

59

В подкрепа на такъв подход е взето предвид, първо, че целта на административното разследване е да се установят фактите и след запознаване с тях да се вземат подходящи мерки по отношение както на конкретния случай, по който се провежда разследването, така и в по-общ план — за предотвратяване на подобни случаи в бъдеще, съгласно принципа на добра администрация; второ, самият факт на евентуалното признаване на наличието на психически тормоз от ООСД след приключването на административното разследване, евентуално проведено с помощта на консултативен комитет като специалния консултативен комитет във връзка с АПС, може да окаже положително въздействие в терапевтичния процес по възстановяването на пострадалия от тормоза АПС и би могъл освен това да се използва от пострадалото лице за целите на евентуален съдебен иск по националното право, в производството по който ще продължи да се прилага задължението за съдействие от ООСД на основание член 24 от Правилника и това задължение няма да се погаси след изтичането на срока на договора на АПС; и трето, провеждането на административното разследване до неговия край може, обратно, да позволи да се отхвърлят твърденията на предполагаемото пострадало лице, позволявайки по този начин да се поправят вредите, които такова обвинение, ако се е оказало неоснователно, е могло да причини на лицето, за което е образувано разследване по подозрение, че е извършило тормоз (решение от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент, F‑132/14, EU:F:2015:115, т. 95, 123 и 124).

60

Следователно обстоятелството, че в случая към датата на подаване на искането за съдействие ООСД вече не е можело да приеме мерки за съдействие по член 24 от Правилника, свързани с условията на труд на жалбоподателката, и/или да наложи санкции на г‑жа М. на основание членове 166 и 167 от Правилника за дейността на Европейския парламент, е без значение за въпроса дали ООСД е бил длъжен да разгледа искането за съдействие, независимо че жалбоподателката и г‑жа М. са напуснали институцията, и евентуално да проведе административното разследване до край.

61

Въпреки това след изтичането на срока на договора бивш срочно нает служител не може да подаде искане за съдействие на основание член 24 от Правилника по всяко време. В това отношение, доколкото нито член 24, нито член 90, параграф 1 от Правилника предвиждат срок, в който трябва да бъде подадено искане за съдействие, следва да се прилага изискването за подаване на подобно искане в разумен срок спрямо периода, през който са настъпили твърдените в него факти, който по принцип не би могло да надвишава пет години (вж. в този смисъл решение от 8 февруари 2011 г., Skareby/Комисия, F‑95/09, EU:F:2011:9, т. 52 и 53).

62

В случая искането за съдействие е подадено няколко месеца след настъпването на спорните фактите и нещо повече, непосредствено след периода, в който са били разгледани жалбите, подадени от жалбоподателката по административен ред срещу решението за потвърждаване на уволнението и решенията на ООСД относно допустимостта на представените от нея медицински свидетелства. Поради това не може да се приеме, че в конкретния случай искането за съдействие е просрочено, което означава, че ООСД действително е бил длъжен да го разгледа, което всъщност е направил с приемането на второто решение за отказ за съдействие.

63

Съгласно постоянната съдебна практика исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, водят до сезирането на Общия съд с жалба срещу акта, срещу който е подадена жалбата по административен ред, когато сами по себе си тези искания нямат самостоятелно съдържание (вж. в този смисъл решения от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 8 и от 6 април 2006 г., Camós Grau/Комисия, T‑309/03, EU:T:2006:110, т. 43).

64

В настоящия случай, тъй като решението за отхвърляне на жалбата по административен ред само потвърждава отказа на ООСД да приеме във второто решение за отказ за съдействие, че поведението на г‑жа M. спрямо жалбоподателката попада в обхвата на понятието „психически тормоз“ по смисъла на член 12а от Правилника, което обосновава отхвърлянето на искането за съдействие по член 24 от Правилника, следва да се приеме, че искането за отмяна на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред няма самостоятелно съдържание и следователно няма основание за отделно произнасяне по него, макар че при разглеждането на законосъобразността на второто решение за отказ за съдействие ще трябва да се вземат под внимание мотивите в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, доколкото се предполага, че те трябва да съвпадат с мотивите на второто решение за отказ за съдействие (вж. в този смисъл решение от 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, EU:T:2009:485, т. 58 и 59 и цитираната съдебна практика).

65

В подкрепа на искането за отмяна на второто решение за отказ за съдействие жалбоподателката изтъква две основания, а именно, първо, явна грешка в преценката и второ, нарушение на член 24 от Правилника.

66

В рамките на първото основание жалбоподателката твърди, че като е отказал да приеме, че описаното в искането за съдействие поведение на г‑жа М. представлява психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника, ООСД е допуснал явна грешка в преценката. Всъщност с оглед на обстоятелствата, описани в искането за съдействие и потвърдени не само от трима други АПС, работили при г‑жа М., двама от които също са подали искания за съдействие едновременно с жалбоподателката, но и от външни за институцията лица, а в съдебната фаза — от двама други бивши колеги от Парламента, във второто решение за отказ за съдействие ООСД неправилно приел, че поведението на г‑жа М. не е непристойно и не е имало за последица уронване на личността и достойнството или накърняване на физическата или психологическата цялост на жалбоподателката, и то при положение че е признал, че действията са извършени умишлено и многократно.

67

Що се отнася до спорните факти, жалбоподателката счита, че е била подложена на словесно насилие, по-специално на потоци от обиди и агресивни думи, както и на психологически натиск, включително чрез парадоксални заповеди, и че непристойното поведение на г‑жа М. не се е ограничавало до описаните в искането за съдействие събития, а е било проявявано постоянно.

68

Като пример жалбоподателката изтъква по-специално тона, с който в кратко текстово съобщение (SMS), изпратено на 18 октомври 2013 г. във връзка с организирането на пътуване на г‑жа М. в Страсбург (Франция), което се забавя поради стачка на ръководителите на полети, г‑жа M. е поискала от нея да поднесе извиненията си по следния начин: „Бих се радвала да получа най-малко извиненията ти за днешната издънка!!!“ („Mi farebbe piacere ricevere pero almeno le tue scuse per il massacro di oggi!!!“). На следващо място, тя изтъква постоянните телефонни обаждания от г‑жа M. вечерта на 26 октомври 2013 г., събота, докато жалбоподателката вечеря с двама свои приятели. Като уточнява, че става въпрос за дата, включена в „зелената седмица“, през която членовете на Парламента обичайно се връщат в своите избирателни райони, жалбоподателката обяснява — както се потвърждава и от свидетели — че г‑жа M. е крещяла яростно по телефона и приключила тази дълга поредица от телефонни обаждания, в които нарекла жалбоподателката „глупава“ („stupida“), като казала на последната „[да] върви по дяволите“ („Ma va a cagare“). Един от свидетелите потвърждава, че е чул г‑жа М. да изрича по адрес на жалбоподателката думата „тъпачка“ („stronza“).

69

Жалбоподателката посочва също събитията от почивните дни на 5 и 6 октомври 2013 г., когато присъства на сватбената церемония на една от своите приятелки. В този случай г‑жа М. ѝ се обаждала многократно по телефона. Тези телефонни разговори били пуснати на високоговорител в присъствието на други лица, по-точно докато управлява автомобила си, които са се съгласили да представят писмени показания. Според тези свидетели думите на г‑жа M. към жалбоподателката били следните: „Ти си просто една тъпачка! Заминаваш всяка събота и неделя по една или друга причина, изобщо не ти пука, по дяволите, мислиш само за шибане“ („Sei solo una stronza ! Tutti i weekend sei via, per un motivo o per l’altro non te ne frega un cazzo, pensi solo a scopare“), „Такава тъпачка си! Никога не си тук през почивните дни, много си подла и не ти пука за нищо, мислиш само за шибане“ („Sei una stronza ! Non ci sei mai il weekend, meschina e menefreghista, pensi solo a scopare“), „Всичко, което трябва да направиш, е да се извиниш, мръсна непукистке, мислиш само за шибане“ („Dovresti solo chiedermi scuza menefreghista del cazzo, pensi solo a scopare“), „За съжаление това е въпрос на мозъчни клетки; ако не можеш да се справиш, не можеш да се справиш […] идиотке“ („Purtroppo e’ una questione di neuroni ; se non ce la fai non ce la fai […] idiota“), „ти наистина си олигофрен, ама как не можеш да схванеш […], глупачка“ („sei proprio una cretina ; ma come si fa a non capire […] stupida“), „Ти си просто една патка […] вие всички сте малоумни, какво правя, за да попадам само на малоумници“ („testa di cazzo che non sei altro […] siete tutti degli imbecilli, come facio io a trovare solo imbecilli“).

70

Жалбоподателката изтъква и събитията от почивните дни на 1—3 ноември 2013 г., през които, докато е в Италия с партньора си, г‑жа М. не престанала да ѝ се обажда по телефона, включително късно през нощта около 1 часа. Въпреки че жалбоподателката плачела по телефона, г‑жа M., както потвърждава този партньор, казала на жалбоподателката: „Да, плачи, идиотке, […] трябва просто да застанеш на колене и да плачеш, тъпачко“ („Atroche piangere, cretina […] dovresti solo metterti in ginocchio e piangere stronza“).

71

Жалбоподателката се позовава също на факта, че на 7 ноември 2013 г., докато е в отпуск по болест, г‑жа М. поискала от нея да дойде на работа със следното текстово съобщение: „Днес е работен ден и ти ТРЯБВА да предадеш преписките, очаквахме те за обяд, идвай СПЕШНО!!!! Обядът с приятелка може да почака, засрами се!!!!“ („Oggi è una giornata di lavoro e DEVI passare le consegne : eri attesta alle 12, vieni URGENTEMENTE !!!! Il pranzo con amica può attendere : VERGOGNATI !!!!“). Жалбоподателката обяснява, че тъй като не е отишла на работа, следобеда г‑жа M. ѝ изпраща текстово съобщение, гласящо следното: „Трябва за съжаление да докладвам за поведението ти [пред ООСД]“ („Devo, purtroppo denunciare il tuo comportamento !“).

72

Жалбоподателката посочва също това, че на 13 ноември 2013 г., докато е в отпуск по болест и вече е получила писмото от 11 ноември същата година, с което е уведомена за уволнението си, получава следното текстово съобщение от г‑жа М.: „Надявам се, че дълбоко се срамуваш от поведението си, ти не изпълни нито една от възложените задачи и пречиш (въпреки че получаваш много добро заплащане) на дейността на службата“ („Spero che tu ti vergogni profondamente del tuo comportamento : non hai portato a compimento alcun compito assegnato e stai ostacolando (molto ben retribuita) l’attività dell’ufficio“). Освен това на 29 ноември 2013 г. г‑жа М. изпраща електронно съобщение на дъщеря си, приятелка на жалбоподателката, с цел да злепостави последната, като в съобщението се посочва следното: „Гледай каква НИКАКВИЦА е тази Микела: ТЯ Е ТУК, ЗА ДА ИЗПОЛЗВА ЦЕЛИЯ МИ БЮДЖЕТ, ЗА ДА СИ СТОИ В КЪЩИ И ДА НЕ Ѝ ДРЕМЕ ЗА НИЩО“ („Guarda che MERDA la Michela : STA USANDO TUTTO IL MIO BUDGET PER RIMANERE A CASA E NON FARE UN CAZZO“).

73

Парламентът иска да се установи, че това основание не е налице, като подчертава, че сочените от жалбоподателката телефонни обаждания са проведени в ситуация на стрес и на напрегната работа, че през този период АПС на служба при г‑жа М. са имали провокативно поведение спрямо този член на Парламента, и тъй като жалбоподателката е приятелка на дъщерята на г‑жа М., езикът, използван от последната, „не [е] надхвърлял обикновено спречкване между депутата и жалбоподателката, свързано с поставените задачи“. Освен това Парламентът посочва, че жалбоподателката е била на работа при г‑жа M. само за период от три месеца, включително двата летни месеца на 2013 г., през които г‑жа М. е отсъствала от службата. В допълнение жалбоподателката е повишена в степен 5 на 25 септември 2013 г., което доказвало, заедно с двете дузини разменени текстови съобщения с нормален и дори приятелски тон, че г‑жа M. не е имала отрицателно отношение към жалбоподателката.

74

В самото начало следва да се припомни, че що се отнася до мерките, които се вземат в случай, попадащ в приложното поле на член 24 от Правилника, включително при разглеждането на искане за съдействие, съдържащо твърдения за психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника от страна на член на институция (вж. решения от 12 декември 2013 г., CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 54—58 и от 26 март 2015 г., CN/Парламент, F‑26/14, EU:F:2015:22, т. 42), администрацията разполага с широко право на преценка (решение от 15 септември 1998 г., Haas и др./Комисия, T‑3/96, EU:T:1998:202, т. 54) — под контрола на съдилищата на Съюза — при избора на мерките и средствата за прилагане на член 24 от Правилника (решение от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑570/16, EU:T:2017:283, т. 48). Следователно контролът на съдилищата на Съюза в това отношение се свежда до проверката дали съответната институция е действала в разумни граници и дали не е упражнила правото си на преценка по явно неправилен начин (решения от 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T‑154/05, EU:T:2007:322, т. 137 и от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент, F‑132/14, EU:F:2015:115, т. 89).

75

Въпреки това при разглеждането на първото основание Общият съд трябва да провери дали ООСД правилно е приел във второто решение за отказ за съдействие, че твърдените от жалбоподателката деяния не съставляват психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника, поради което няма основания за предприемането на мерки за съдействие по член 24 от Правилника. В това отношение следва да се подчертае също, че даденото в член 12а от Правилника определение се основава на обективно понятие, което, дори да почива на квалификация на контекста на действията и поведението на длъжностни лица и служители, която невинаги се извършва лесно, все пак не налага извършването на сложни преценки като тези, които могат да произтекат от икономически (вж. по отношение на мерките за търговска защита решения от 7 май 1991 г., Nakajima/Съвет, C‑69/89, EU:C:1991:186, т. 86 и от 27 септември 2007 г., Ikea Wholesale, C‑351/04, EU:C:2007:547, т. 40), научни (вж. относно решенията на Европейската агенция по химикали (ECHA) решение от 7 март 2013 г., Rütgers Germany и др./ECHA, T‑94/10, EU:T:2013:107, т. 98 и 99) или технически понятия (вж. относно решенията на Службата на Общността за сортовете растения (CPVO) решение от 15 април 2010 г., Schräder/CPVO, C‑38/09 P, EU:C:2010:196, т. 77) и които биха обосновали признаването на право на преценка на администрацията при прилагането на съответното понятие. Следователно при наличието на твърдение за нарушение на член 12а от Правилника следва да се провери дали ООСД е допуснал грешка в преценката на фактите с оглед на определението за психически тормоз, посочено в тази разпоредба, а не явна грешка в преценката на тези факти.

76

Що се отнася до понятието „психически тормоз“, то е определено по смисъла на член 12а, параграф 3 от Правилника като „непристойно поведение“, което се изразява, първо, във физически действия, устни или писмени изказвания, жестове или други действия, които се осъществяват „през определен период от време, многократно или систематично“; това означава, че психическият тормоз трябва да се разглежда като процес, който по необходимост протича във времето и предполага наличието на многократни или непрекъснати действия, които са „извършени умишлено“, а не „случайно“. Второ, за да попаднат в обхвата на това понятие, тези физически действия, устни или писмени изказвания, жестове или други действия трябва да имат за последица уронването на личността, достойнството или накърняването на физическата или психологическата цялост на друго лице (решение от 13 декември 2017 г., HQ/CPVO, T‑592/16, непубликувано, EU:T:2017:897, т. 101; вж. също решение от 17 септември 2014 г., CQ/Парламент, F‑12/13, EU:F:2014:214, т. 76 и 77 и цитираната съдебна практика).

77

Следователно не се изисква да се докаже, че съответните физически действия, устни или писмени изказвания, жестове или други действия са извършени с намерението да се уронят личността, достойнството или да се накърнят физическата или психологическата цялост на друго лице. С други думи, психически тормоз може да е налице и без да е доказано, че упражняващото тормоз лице е имало намерение с действията си да накърни доброто име на пострадалото лице или да влоши съзнателно условията му на труд. Достатъчно е тези действия, стига да са умишлени, да са довели обективно до такива последици (вж. решения от 5 юни 2012 г., Cantisani/Комисия, F‑71/10, EU:F:2012:71, т. 89 и от 17 септември 2014 г., CQ/Парламент, F‑12/13, EU:F:2014:214, т. 77 и цитираната съдебна практика).

78

Накрая, доколкото по силата на член 12а, параграф 3 от Правилника тези прояви трябва да са непристойни, квалификацията „тормоз“ зависи от условието той да има достатъчно обективно проявление в действителността в смисъл, че безпристрастен и разумен, нормално чувствителен наблюдател, поставен при същите условия, може да определи въпросното поведение или действие като прекомерно и укоримо (решения от 16 май 2012 г., Skareby/Комисия, F‑42/10, EU:F:2012:64, т. 65 и от 17 септември 2014 г., CQ/Парламент, F‑12/13, EU:F:2014:214, т. 78).

79

Тъй като в настоящото дело се разглежда поведението на член на институция, следва да се добави също, че поради това качество на г‑жа М. предвидените в Правилника задължения, и по-специално забраната за психически тормоз по член 12а от него, действително не се прилагат пряко за нея.

80

Същевременно, от една страна, съгласно член 9, параграф 2 от Правилника за дейността на Парламента, приложим към момента на настъпване на фактите, а именно за 7‑ия парламентарен мандат (2009—2014 г.), „[п]оведението на членовете на ЕП се характеризира с взаимно уважение, основава се на ценностите и принципите, определени в основните текстове на Европейския съюз, зачита достойнството на Парламента и не нарушава нормалното протичане на парламентарната работа или реда и спокойствието в помещенията на Парламента“. Член 11, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента, приложим за 8‑ия парламентарен мандат (2014—2019 г.), вече изрично препраща, що се отнася до ценностите и принципите, към тези, залегнали по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. От друга страна, ООСД трябва във всички случаи да осигури на своите длъжностни лица и служители условия на труд, които опазват тяхното здраве и зачитат достойнството им.

81

От това следва, както бе прието за безспорно между жалбоподателката и Парламента в съдебното заседание, че тези разпоредби от Правилника за дейността на Парламента изискват от членовете на тази институция да спазват и забраната за психически тормоз по член 12а от Правилника, тъй като забраната за такова поведение, установена на ниво правилник, всъщност се основава на ценностите и принципите, определени в основните текстове, и попада в обхвата на член 31 от Хартата на основните права, съгласно който „[в]секи работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му“.

82

След тези уточнения следва да се констатира, че в случая спорните факти, които жалбоподателката твърди в искането за съдействие и в жалбата, са потвърдени от свидетелите и в крайна сметка истинността им не е оспорена нито в досъдебната фаза от ООСД, нито в съдебната фаза от Парламента. Съгласно мотивираното решение на председателя г‑жа М. също не е оспорила фактите, що се отнася до телефонните ѝ обаждания през почивните дни, късно вечер и по време на отпуск на жалбоподателката.

83

Освен това, въпреки че случайни думи или жестове, дори да изглеждат неподходящи, са изключени от приложното поле на член 12а, параграф 3 от Правилника (решение от 17 септември 2014 г., CQ/Парламент, F‑12/13, EU:F:2014:214, т. 95), няма съмнение, че в настоящия случай Парламентът не оспорва, че укоримите действия на г‑жа M. са извършени многократно и умишлено, тоест съзнателно, и по-конкретно той с основание приема, че обстоятелството, че жалбоподателката е упражнявала функциите си само за кратък период от време, не означава, че тези действия не могат да попаднат в приложното поле на член 12а от Правилника.

84

Въпреки това както ООСД, възприемайки позицията на председателя на Парламента, приета въз основа на доклада от 29 октомври 2015 г., така и Парламентът, като ответник, считат, че действията на г‑жа M. по отношение на жалбоподателката не могат да се квалифицират като неподходящо поведение на член на Парламента спрямо АПС. По-конкретно, от една страна, използването на груб език и повишаването на глас не били редки в ситуации на стрес, свързани с дейността на членовете на Парламента. От друга страна, що се отнася до непристойните и дори обидни изявления на г‑жа M. спрямо жалбоподателката, дори това да са единични случаи и според Парламента да могат да се обяснят с неотложни служебни въпроси и с факта, че г‑жа M. не е удовлетворена от изпълнението на служебните задължения на жалбоподателката, в крайна сметка тя се изразила по груб начин.

85

В това отношение се налага изводът, че съдържанието, включително изключителната вулгарност на думите на г‑жа М. към жалбоподателката, по-специално по телефона, представлява дискредитиране както на личността на жалбоподателката, така и на нейната работа. Също така изглежда, че г‑жа M. дискредитира работата на жалбоподателката на работното ѝ място, дори я обижда, включително в присъствието на външни за институцията лица. Следователно поведението на г‑жа М., онагледено в материалите по преписката, видимо е непристойно и не може по никакъв начин да се счита за достойно поведение на член на институция на Съюза, която съгласно член 31, параграф 1 от Хартата на основните права е длъжна да гарантира на своите длъжностни лица и служители условия на труд, които опазват тяхното здраве и безопасност и зачитат достойнството им.

86

Противно на твърденията на Парламента, непристойният характер на спорните действия не може да бъде смекчен от близостта на отношенията между г‑жа М. и жалбоподателката, поради факта че последната е приятелка на дъщерята на г‑жа М., или пък от напрегнатия климат, който цари в екипа на АПС на служба при г‑жа М.

87

Всъщност, дори да се предположи, както по същество твърди г‑жа М. пред специалния консултативен комитет във връзка с АПС, че жалбоподателката не е изпълнявала професионалните си задължения по задоволителен за г‑жа M. начин, че е била наета по-специално поради личните си контакти с г‑жа M. или поне с дъщеря ѝ, или също че жалбоподателката е твърдяла, че има намерение да напусне работа, дори че е подписвала сама заповеди за командировка в своя полза или е нарушавала разпоредбите на Правилника за длъжностните лица, включително като е записвала разговори на работното си място без знанието на г‑жа М., това не променя факта, че жалбоподателката има право на условия на труд, които опазват здравето ѝ и зачитат достойнството ѝ. Всъщност такива обстоятелства, които евентуално могат да обосноват предприемането на дисциплинарни мерки или уволнение с мотив загуба на доверие, по никакъв начин не могат да позволят на член на институция на Съюза да има непристойно поведение, осъществявано многократно и умишлено спрямо длъжностно лице или служител на Съюза. Във всички случаи ООСД е длъжен, по силата на член 24 от Правилника във връзка с член 31, параграф 1 от Хартата на основните права и член 12а от Правилника, да гарантира на своите длъжностни лица и служители условия на труд, които опазват тяхното здраве и зачитат достойнството им, и по-специално да гарантира работна среда без каквато и да е форма на психически или сексуален тормоз.

88

Що се отнася до твърдението на Парламента относно значителното ниво на стрес, присъщо за дейността на членовете на тази институция, по-специално поради значителния обем на работа, налагащ при необходимост изпълнение на отделни задачи през почивните дни, а в някои случаи дори по време на отпуските, което поради това обосновавало изискването АПС да са на разположение извън нормираното работно време, налага се изводът, че в случая се разглежда не непременно обстоятелството, че г‑жа M. се е свързвала с жалбоподателката в извънработно време, но като цяло непристойното поведение на г‑жа M. не само на работното място през работното време, но също така и през периодите на почивка на жалбоподателката, и по-специално тонът и вулгарният език, употребявани в телефонни разговори многократно и по такъв начин, че се накърнява личната сфера на съответния АПС.

89

От изложеното по-горе следва, че като приема във второто решение за отказ за съдействие, че разглежданото в случая поведение на г‑жа М. не е непристойно по смисъла на член 12а от Правилника, ООСД е допуснал грешка в преценката, която освен това е явна, предвид даденото в тази разпоредба определение.

90

Що се отнася до въпроса дали това поведение уронва личността и достойнството или накърнява физическата или психологическата цялост на жалбоподателката по смисъла на член 12а от Правилника, изглежда също, че като е приел във второто решение за отказ за съдействие, че случаят не е такъв, ООСД е допуснал грешка в преценката, която освен това е явна, предвид даденото в тази разпоредба определение.

91

Всъщност, като се има предвид, че многократните изказвания по отношение на жалбоподателката са изключително вулгарни и обидни, както и че очевидното им послание е открито дискредитиране на личността и качеството на работата на жалбоподателката, ООСД не е могло да заключи, че непристойното поведение на г‑жа М. не е уронило личността и достойнството или накърнило психологическата цялост на жалбоподателката.

92

Освен това, въпреки че становищата на медицинските експерти не могат сами по себе си да докажат наличието от правна гледна точка на тормоз или неизпълнение от страна на институцията на задължението ѝ за съдействие (решения от 6 февруари 2015 г., BQ/Сметна палата, T‑7/14 P, EU:T:2015:79, т. 49, от 16 май 2017 г.CW/Парламент, T‑742/16 RENV, непубликувано, EU:T:2017:338, т. 69 и от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент, F‑132/14, EU:F:2015:115, т. 92), представените в случая медицински свидетелства потвърждават, че психологическата цялост на жалбоподателката действително е била накърнена.

93

С оглед на всички изложени по-горе съображения Общият съд счита, че външен нормално чувствителен наблюдател, който познава специфичния контекст на работата на членовете на Парламента и на техните АПС, би заключил, че разглежданото в случая поведение на г‑жа М. е прекомерно и укоримо и може да е довело до уронване на личността и достойнството или до накърняване на физическата или психологическата цялост на жалбоподателката.

94

Ето защо трябва да се приеме, че е налице първото основание.

95

В подкрепа на второто основание за отмяна жалбоподателката излага доводи, че ООСД не е изпълнил задължението си за съдействие по член 24 от Правилника, първо, като не е действал с дължимата грижа и бързина, за да образува административно разследване и да сезира при тези обстоятелства специалния консултативен комитет във връзка с АПС, което довело до удължаването на производството с няколко месеца, второ, като не е подходил с необходимата сериозност, както било видно от факта, че е изчакал да бъде уважена първата жалба по административен ред, преди най-накрая да реши да започне административно разследване, и трето, като е изпратил мотивираното решение на председателя на адрес, на който жалбоподателката вече не живее, което е довело до закъснение от още два месеца. Следователно жалбоподателката се оплаква от закъснението, с което са постановени различните решения на ООСД, което довело до забава при предявяването от нея на съдебен иск срещу г‑жа M. пред национален съд, тъй като жалбоподателката смятала, че за целите на такъв иск било необходимо да може да се позове на официално признаване от страна на ООСД на наличието на твърдения психически тормоз.

96

Парламентът иска да се установи, че не е налице това основание, като по-специално по отношение на срока за разглеждане на искането за съдействие изтъква, че той следва да започне да тече едва от приемането на решението от 2 юни 2015 г., с което се уважава жалбата, подадена от жалбоподателката по административен ред срещу първото решение за отказ за съдействие.

97

В това отношение, когато ООСД или, в зависимост от случая, органът по назначаването на дадена институция е сезиран на основание член 90, параграф 1 от Правилника с искане за съдействие по смисъла на член 24 от този правилник, съгласно задължението за съдействие и ако установи наличието на инцидент, несъвместим с реда и спокойствието в службата, този орган трябва да се намеси с цялата необходима енергичност и да отговори с полагаемата се бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая, за да установи фактите, и след като се запознае с тях, да вземе подходящи мерки. За тази цел е достатъчно длъжностното лице или служителят, който иска закрила от своята институция, да представи косвени доказателства за наличието на посегателствата, на които твърди, че е подложен. При наличието на такива доказателства съответната институция е длъжна да вземе подходящите мерки в сътрудничество с подалото жалба длъжностно лице, като извърши административно разследване, за да установи фактите, във връзка с които е подадено искането за съдействие (решения от 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, EU:C:1989:38, т. 15 и 16, от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑570/16, EU:T:2017:283, т. 46 и от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент, F‑132/14, EU:F:2015:115, т. 87).

98

При наличие на твърдения за тормоз задължението за съдействие съдържа по-специално задължение за администрацията да разгледа сериозно, бързо и напълно поверително искането за съдействие, в което се твърди наличие на тормоз, и да уведоми лицето, подало искането, за хода по последното (решения от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑570/16, EU:T:2017:283, т. 47, от 27 ноември 2008 г., Klug/EMEA, F‑35/07, EU:F:2008:150, т. 74 и от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент, F‑132/14, EU:F:2015:115, т. 88).

99

Що се отнася до мерките, които трябва да приеме в случай като разглеждания, който попада в приложното поле на член 24 от Правилника, администрацията разполага с широко право на преценка — под контрола на съдилищата на Европейския съюз — при избора на мерките и средствата за прилагане на член 24 от Правилника (решения от 15 септември 1998 г., Haas и др./Комисия, T‑3/96, EU:T:1998:202, т. 54, от 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T‑154/05, т. 137 и от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент, F‑132/14, EU:F:2015:115, т. 89).

100

В това отношение следва в самото начало да се отхвърли критиката на жалбоподателката относно обстоятелството, че е трябвало да подаде първата жалба по административен ред, както тя твърди, преди да бъде образувано административно разследване. Всъщност, от една страна, като сезира за първи път на 22 май 2014 г. специалния консултативен комитет във връзка с АПС със случая на жалбоподателката, ООСД образува първото административно разследване, поверявайки го на тази структура, като в хода на това разследване комитетът е изслушал жалбоподателката, г‑жа M. и други двама АПС. От друга страна, жалбоподателката не може да упреква генералния секретар в качеството му на ООСД, че е уважил подадената от нея жалба по административен ред, като е решил отново да предаде нейния случай на този комитет. Освен това, като се има предвид широкото право на преценка на ООСД при избора на мерките и средствата за прилагане на член 24 от Правилника, обстоятелството, че генералният секретар е уважил тази жалба по административен ред, не може да се смята за равнозначно на това той да признае наличието на явна грешка в преценката в първото решение за отказ за съдействие.

101

Що се отнася до общия срок, в който е разгледано искането за съдействие в настоящия случай, следва да се припомни, че тъй като Правилникът не предвижда специфична разпоредба относно срока, в който администрацията трябва да проведе административно разследване, по-специално в случай на психически тормоз, в това отношение ООСД е длъжен да спазва принципа за разумен срок (вж. в този смисъл решение от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑570/16, EU:T:2017:283, т. 59 и 62). В този смисъл съответната институция или орган на Съюза трябва при провеждането на административното разследване да следи всяко действие да се извършва в разумен срок спрямо предходното (вж. решение от 10 юни 2016 г., HI/Комисия, F‑133/15, EU:F:2016:127, т. 112 и цитираната съдебна практика) и противно на поддържаното от Парламента, обстоятелството, че жалбоподателката и г‑жа M. са напуснали институцията, не освобождава ООСД от задължението да действа бързо при разглеждането на искането за съдействие, по-специално с оглед на поставените цели съгласно член 24 от Правилника, припомнени в точки 97 и 98 от по-горе.

102

В това отношение е видно, че в случая при изпълнение на задължението за съдействие ООСД не е спазил изискванията за бързина, които трябва да изпълнява по силата на член 24 от Правилника. Всъщност след приемането на 15 юли 2014 г. на заключението на квесторската колегия ООСД е изчакал до 12 ноември 2014 г., тоест около четири месеца, преди да вземе решение за отхвърляне на искането за съдействие, което впоследствие, на 2 юни 2015 г., е отменено от генералния секретар при произнасянето по жалбата по административен ред от 12 февруари същата година. Въпреки че подадената от жалбоподателката жалба по административен ред е уважена на 2 юни 2015 г., едва на 22 декември 2015 г. — или повече от шест месеца по-късно — ООСД изпраща на жалбоподателката мотивираното решение на председателя, което се основава на втория доклад на специалния консултативен комитет във връзка с АПС от 29 октомври 2015 г., който освен това не е преценил за необходимо да изслуша отново различните засегнати лица — изслушвания, които биха могли да обяснят този шестмесечен период.

103

Освен това независимо от довода на Парламента, че жалбоподателката по онова време не е съобщила на ООСД за новия си адрес, става ясно, че макар жалбоподателката да е избрала да бъде представлявана от адвокатите си в досъдебната фаза, включително за подаването на жалбите по административен ред, посочени в точки 11 и 13 по-горе, ООСД изпраща мотивираното решение на председателя на адрес, на който жалбоподателката вече не живее, и предприема действия да ѝ го предаде чрез нейните адвокати едва на 25 февруари 2016 г., като това води до закъснение от още два месеца в разглеждането на искането за съдействие.

104

Въпреки това обстоятелството, че в нарушение на задължението за полагане на грижа ООСД не е отговорил с необходимата бързина на искането за съдействие на основание член 24 от Правилника, може да доведе до подвеждане на съответната институция под отговорност за евентуалните вреди, причинени на жалбоподателката, но не би могло само по себе си да засегне законосъобразността на второто решение за отказ за съдействие на основание член 24 от Правилника. Всъщност нарушението на принципа за спазването на разумен срок може да обоснове отмяната на решението, прието след провеждане на административното производство, само когато изтичането на прекомерно дълъг период от време може да има значение за самото съдържание на решението, с което приключва административното производство (вж. в този смисъл определение от 13 декември 2000 г., SGA/Комисия, C‑39/00 P, EU:C:2000:685, т. 44, решения от 6 декември 2012 г., Füller-Tomlinson/Парламент, T‑390/10 P, EU:T:2012:652, т. 116 и от 18 май 2009 г., Meister/СХВП, F‑138/06 и F‑37/08, EU:F:2009:48, т. 76 и цитираната съдебна практика), а в настоящия случай това не е така.

105

Така в конкретния случай липсата на бързина на ООСД при разглеждане на искането за съдействие със сигурност съставлява нарушение на член 24 от Правилника и на това основание трябва да бъде взета предвид в рамките на искането за обезщетение, но тя не може сама по себе си да обоснове отмяната на второто решение за отказ за съдействие.

106

При тези обстоятелства твърденията за наличие на второто основание следва да бъдат отхвърлени като частично неоснователни и частично неотносими.

107

С оглед на всички изложени по-горе съображения и без да е необходимо произнасяне по искането на жалбоподателката да се задължи Парламентът да представи проектодоклада, първоначално изпратен до квесторите, следва да се уважи искането за отмяна на второто решение за отказ за съдействие, допълнено с решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, поради допуснатата от ООСД грешка в преценката, що се отнася до наличието в конкретния случай на поведение на г‑жа М., представляващо психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника.

108

В рамките на искането за обезщетение жалбоподателката моли Общия съд да осъди Парламента да поправи неимуществените вреди, които тя твърди, че е претърпяла в резултат от нарушението от страна на ООСД на предвиденото в член 24 от Правилника задължение за съдействие, по-специално поради прекомерната продължителност на производството, която я държи в състояние на несигурност и безпокойство, възпрепятства я да започне да се възстановява психологически и я лишава от необходимото съдействие за предявяването на иск срещу г‑жа M. пред национален съд. Тези неимуществени вреди следвало да се разграничат от незаконосъобразността на второто решение за отказ за съдействие, изтъкната по първото основание. Следователно такива неимуществени вреди не могло да бъдат поправени само с отмяната на второто решение за отказ за съдействие.

109

Парламентът моли да се отхвърли искането за обезщетение.

110

Най-напред, що се отнася до поправянето на неимуществените вреди, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла в резултат от разглежданото поведение на г‑жа М., изтъкнато от жалбоподателката в писмените ѝ изявления, следва да се припомни, че съгласно член 24, първа алинея от Правилника Съюзът оказва съдействие на длъжностното лице или служителя „по-специално в производства срещу всяко лице, отправящо заплахи, обиди или клеветнически действия или твърдения, или нападение срещу личността или имуществото, на които длъжностното лице или член от неговото семейство е подложено поради длъжността, която заема, или служебните му задължения“. Освен това съгласно член 24, втора алинея от Правилника Съюзът „дълж[и] солидарно обезщетение на длъжностното лице за вредите, претърпени от него в такива случаи, доколкото длъжностното лице само не е причинило умишлено или с груба небрежност вреди и не е успяло да получи обезщетение от виновния“.

111

В това отношение целта на предвиденото в член 24 от Правилника задължение за съдействие е длъжностните лица и служителите да получат защита от страна на институцията, в която работят, срещу действия на трети лица, а не срещу актове на самата институция, контролът върху които се урежда от други разпоредби от Правилника (решения от 17 декември 1981 г., Bellardi-Ricci и др./Комисия, 178/80, EU:C:1981:310, т. 23 и от 9 септември 2016 г., De Esteban Alonso/Комисия, T‑557/15 P, непубликувано, EU:T:2016:456, т. 45). Въпреки това по смисъла на тази разпоредба други длъжностни лица, служители или членове на институция на Съюза, като г‑жа М., могат да се считат за трети лица (вж. в този смисъл решение от 14 юни 1979 г., V./Комисия, 18/78, EU:C:1979:154, т. 15).

112

Поради това в съответствие с член 24, втора алинея от Правилника, що се отнася до неимуществените вреди, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла вследствие на действията на г‑жа М., жалбоподателката трябва, както самата тя посочва, да търси обезщетение за тях, като предяви иск пред национален съд, като се има предвид, че съгласно посочената разпоредба от Правилника ООСД може да бъде солидарно отговорен за вредите, причинени на жалбоподателката от действия на „трето лице“ по смисъла на тази разпоредба, само ако не бъде получено такова обезщетение.

113

При все това следва да се уточни, че по силата на задължението за съдействие ООСД може вече да има задължението да подпомогне жалбоподателката, по-специално финансово, в търсенето на такова обезщетение (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2013 г., CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 57), в случая за предявяването на иск със съдействието на институцията, за да се признае, че действията, извършени спрямо нея поради длъжността ѝ или служебните ѝ задължения и на които се основава искането за съдействие, са неправомерни и дават основание за присъждането на обезщетение от национален съд (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2016 г., De Esteban Alonso/Комисия, T‑557/15 P, непубликувано, EU:T:2016:456, т. 42 и цитираната съдебна практика).

114

След тези уточнения трябва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика отмяната на акт, опорочен поради незаконосъобразност, като второто решение за отказ за съдействие, сама по себе си представлява подходящо средство и по принцип е достатъчна за поправяне на неимуществените вреди, които този акт евентуално е причинил. Това обаче не важи, в случай че жалбоподателката докаже, че е претърпяла неимуществени вреди, които не произтичат от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и които не могат да бъдат напълно поправени с тази отмяна (вж. в този смисъл решения от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2004:94, т. 131, от 16 май 2017 г., CW/Парламент, T‑742/16 RENV, непубликувано, EU:T:2017:338, т. 64 и от 19 май 2015 г., Brune/Комисия, F‑59/14, EU:F:2015:50, т. 80).

115

В конкретния случай неимуществените вреди, на които се позовава жалбоподателката, не са настъпили в резултат от допуснатата от ООСД грешка в преценката, изтъкната по първото основание за отмяна на второто решение за отказ за съдействие, а от нарушението от страна на ООСД на задължението му за съдействие, предвидено в член 24 от Правилника, което е изтъкнато по второто основание за отмяна.

116

В това отношение следва да се отбележи, че при разглеждането на второто основание Общият съд установява, че ООСД е нарушил задължението си за съдействие по-специално като не е разгледал достатъчно бързо искането за съдействие, но че такава незаконосъобразност не може да доведе до отмяната на второто решение за отказ за съдействие по тази причина.

117

При това положение следва да се приеме, че неимуществените вреди, на които се позовава жалбоподателката, не произтичат от незаконосъобразността, а именно от грешката в преценката, дала основание за отмяната на второто решение за отказ за съдействие, и че във всички случаи вредите не могат да бъдат напълно поправени с тази отмяна.

118

При обстоятелствата в случая, по-специално с оглед на колебанието в действията на ООСД, довело до повторно сезиране на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, и на прекомерния срок от повече от две години, който е бил нужен на ООСД, за да разгледа искането за съдействие, и през който жалбоподателката е в несигурност и е възпрепятствана да предприеме съдебни действия срещу г‑жа M. или най-малкото е забавено предприемането на такива действия, Общият съд счита, че е оправдано размерът на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателката, да бъде определен ex æquo et bono на 10000 EUR, както претендира и жалбоподателката.

119

Що се отнася до искането на жалбоподателката върху размера на обезщетението евентуално да бъдат начислени лихви за забава в размер на основния лихвен процент на Европейската централна банка (ЕЦБ), Общият съд счита, че то следва да бъде уважено и при липса на сведения за датата, от която следва да се начислят такива лихви за забава, приема, че това е датата на обявяване на настоящото съдебно решение (вж. в този смисъл решения от 16 май 2017 г., CW/Парламент, T‑742/16 RENV, непубликувано, EU:T:2017:338, т. 67 и от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент, F‑132/14, EU:F:2015:115, т. 127).

120

С оглед на всички изложени по-горе съображения второто решение за отказ за съдействие следва да бъде отменено поради допуснатата в него грешка в преценката и Парламентът да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сума в размер от 10000 EUR като обезщетение за претърпените неимуществени вреди заедно с лихвите за забава, считано от датата на обявяване на настоящото съдебно решение, по определения от ЕЦБ процент за основните операции по рефинансиране.

121

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Парламентът е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателката.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши: