1

Recylex SA, Fonderie et Manufacture de Métaux SA и Harz-Metall GmbH (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите“ или „Recylex“) са дружества, установени съответно във Франция, Белгия и Германия, които осъществяват дейност по производството на рециклирано олово и други продукти (полипропилен, цинк и специални метали).

2

С Решение C(2017) 900 окончателен от 8 февруари 2017 г. относно производство по член 101 ДФЕС (дело AT.40018 — Рециклиране на автомобилни акумулатори) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Европейската комисия установява, че е налице нарушение на член 101 ДФЕС в сектора на изкупуването за скрап на оловно-киселинни автомобилни акумулатори, използвани за производството на рециклирано олово. Това нарушение, в което участвали четири дружества или групи от дружества, а именно, първо, Campine NV и Campine Recycling NV (наричани по-нататък заедно „Campine“), второ, Eco-Bat Technologies Ltd, Berzelius Metall GmbH и Société de traitement chimique des métaux SAS (наричани по-нататък заедно „Eco-Bat“), трето, Johnson Controls, Inc., Johnson Controls Tolling GmbH & Co. KG и Johnson Controls Recycling GmbH (наричани по-нататък заедно „JCI“) и четвърто, Recylex, било извършено в периода от 23 септември 2009 г. до 26 септември 2012 г. (съображения 1 и 2 и член 1, параграф 1 от обжалваното решение).

3

Според Комисията разглежданото нарушение, което представлява единно продължено нарушение, се е осъществило под формата на споразумения или съгласувани практики на територията на Белгия, Германия, Франция и Нидерландия. То се е състояло, за четирите дружества или групи от дружества, посочени в точка 2 по-горе, в съгласуване на тяхното поведение по отношение на покупните цени за скрап на оловно-киселинни автомобилни акумулатори, използвани за производството на рециклирано олово (съображения 1 и 2 и член 1, параграф 1 от обжалваното решение).

4

Административното производството е образувано, след като на 22 юни 2012 г. JCI подава заявление за освобождаване от глоби съгласно Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, глава 8, том 5, стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 2006 г.“). На 13 септември 2012 г. Комисията предоставя на това дружество условно освобождаване от глоба съгласно точка 18 от посоченото известие (съображение 29 от обжалваното решение).

[…]

6

Eco-Bat и Recylex подават съответно на 27 септември 2012 г. и на 23 октомври 2012 г. заявление за освобождаване от глоби или — ако то бъде отхвърлено — заявление за намаляване на размера на глобата на основание на Известието относно сътрудничеството от 2006 г. На 4 декември 2012 г. Campine подава заявление за намаляване на размера глобата на основание на същото известие (съображение 31 от обжалваното решение).

[…]

10

С писмо от 24 юни 2015 г. Комисията уведомява Eco-Bat и Recylex за междинното си заключение, че доказателствата, които последните са ѝ представили, имат съществена добавена стойност по смисъла на точки 24 и 25 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., и съответно за намерението си да намали размера на глобата, която ще им бъде наложена. С писмо от същия ден Комисията също уведомява Campine за междинното си заключение, че последното не отговаря на изискванията за намаляване на размера на глобата по силата на Известието относно сътрудничеството от 2006 г. (съображение 33 от обжалваното решение).

[…]

13

На 8 февруари 2017 г. Комисията приема обжалваното решение, в което по-специално упреква Recylex за участието му в посоченото в точка 3 по-горе нарушение от 23 септември 2009 г. до 26 септември 2012 г. и му налага солидарно глоба в размер на 26739000 EUR.

136

С четвъртото си основание Recylex поддържа, че Eco-Bat не е изпълнило задължението си за сътрудничество по смисъла на точка 12, букви а) и в) от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., както се изисква в точка 24 от това известие. Според него, тъй като, за да се получи възможността за намаляване на размера на глобата, трябва да са изпълнени кумулативните условия по точка 12, букви а)—в) от това известие, глобата на Eco-Bat не е можело да бъде намалена. Поради това следвало да се заключи, че вместо да е второто предприятие, предоставило доказателства със съществена добавена стойност, Recylex е било първото предприятие, което е предоставило такива доказателства. Следователно Комисията допуснала грешка при прилагането на точка 26, първа алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., като му предоставила намаление в диапазона от 30 % до 20 %, вместо в този от 30 % до 50 %.

137

Recylex твърди, че Eco-Bat не е изпълнило задължението си за сътрудничество в няколко аспекта. Първо, Eco-Bat предоставило, преди заявлението за освобождаване от глоби, подадено от Recylex, непълна и подвеждаща информация по отношение на съответните територии на нарушението. Всъщност Eco-Bat твърдяло, че нарушението се ограничава до Германия, Нидерландия и в някои случаи — до Белгия. Eco-Bat дало и уклончив отговор на въпросите на Комисията за нарушението във връзка с Франция. Второ, Eco-Bat не разкрило целия обхват на участието на неговите представители в нарушението, което доказвало, че то не е извършило сериозни проучвания, за да предостави на Комисията пълно описание на своето участие. Трето, Eco-Bat предоставило подвеждаща информация относно ролята на един от своите представители. По-общо, от отговорите на Eco-Bat на исканията за предоставяне на информация от страна на Комисията не се установявало истинско сътрудничество.

138

Следователно, предвид дисквалифицирането на Eco-Bat, Recylex счита, че има право на максималното намаление от 50 % в първия диапазон по точка 26, първа алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Що се отнася до съществената добавена стойност на доказателствата, които е предоставило, Recylex по същество се позовава на същите доводи като тези, които посочва в подкрепа на първото и второто основание.

139

В съдебното заседание Recylex потвърждава, че с това основание то не цели да лиши Eco-Bat от намалението от 50 %, което последното е получило.

140

Комисията твърди, че между страните е безспорно, че на 27 септември 2012 г. Eco-Bat е било първото предприятие, което е предоставило доказателства със съществена добавена стойност. Recylex е второто предприятие, представило такива доказателства на 23 октомври 2012 г. Предвид хронологичния ред на подаването на доказателства със съществена добавена стойност, Recylex не можело в никакъв случай да бъде квалифицирано като първото предприятие, предоставило доказателства със съществена добавена стойност, дори ако Eco-Bat не получи каквото и да е намаляване поради неизпълнение на задължението за сътрудничество в съответствие с изискванията на точка 12 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Следователно Комисията счита оплакванията на Recylex относно неизпълнението на задължението за сътрудничество на Eco-Bat и твърденията му относно съществената добавена стойност на представените доказателства за безпредметни.

141

Първият въпрос, който възниква, е дали, когато две предприятия са представили доказателства със съществена добавена стойност, предприятието, предоставило ги второ по ред, би могло да заеме мястото на първото, ако се окаже, че сътрудничеството на последното не отговаря на изискванията по точка 12 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г.

142

В самото начало следва да се припомни, че с приемането на Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Комисията поражда оправдани правни очаквания, което тя впрочем сама признава в точка 38 от това известие. С оглед на оправданите правни очаквания, които могат да се породят у желаещите да сътрудничат на Комисията предприятия въз основа на това известие, Комисията е длъжна да се съобразява с него (вж. решение от 29 февруари 2016 г., Schenker/Комисия, T‑265/12, EU:T:2016:111, т. 361 и цитираната съдебна практика).

143

По-нататък, трябва да се припомни, че тъй като производството за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер е изключение от правилото, че предприятие трябва да бъде санкционирано за всяко нарушение на нормите на правото на конкуренцията, при това положение свързаните с него правила трябва да се тълкуват ограничително (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 27 февруари 2014 г., LG Display и LG Display Taiwan/Комисия, T‑128/11, EU:T:2014:88, т. 167).

144

Съгласно разпоредбите на точка 26, първа алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. се предвижда следното:

„Във всяко окончателно решение, прието в края на административното производство, Комисията определя размера на намалението за съответното предприятие спрямо глобата, която следва иначе да бъде наложена. За:

145

Точка 24 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. гласи, че за да бъде допуснато до възможността за намаляване, предприятието трябва да изпълни кумулативните условия, определени в точка 12, букви а)—в) от посоченото известие. В точка 12 се отбелязват изискванията относно задължението за сътрудничество. Тя по същество предвижда, че предприятието трябва, първо, да сътрудничи истински, пълно, непрекъснато и експедитивно в течение на административното производство на Комисията, което изисква предприятието да предостави точна, неподвеждаща и пълна информация. Второ, то трябва да преустанови участието си в твърдения картел и трето, то не трябва да е унищожило, фалшифицирало или укрило доказателства за твърдения картел. В случая жалбоподателите не оспорват, че Eco-Bat отговаря на второто условие.

146

Точка 30, последна алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. предвижда, че ако Комисията установи, че дадено предприятие не изпълнява условията по точка 12, то не може да се ползва от благоприятно третиране по това известие. Следователно, както впрочем е безспорно между страните, изискването за сътрудничество по смисъла на точка 12 от разглежданото известие, е първостепенен критерий за определянето дали дадено предприятие има право на пълно или частично освобождаване от глоба, или на някакво намаляване на размера на глобата. Ако не е изпълнило своето задължение за сътрудничество, то не може да се ползва от освобождаване от глоба.

147

Трябва обаче да се констатира, че от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. не следва, че неизпълнението на задължението за сътрудничество засяга реда на постъпването на заявленията за освобождаване от глоби.

148

Трябва също да се констатира, че съгласно постоянната съдебна практика от самата логика на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., както и на това от 2006 г., следва, че търсеният ефект е да се създаде климат на несигурност сред картелите, като се насърчи разкриването им пред Комисията. Тази несигурност произтича именно от факта, че участниците в картела знаят, че само един от тях може да се ползва от пълно освобождаване от глоба, като издаде останалите участници в нарушението и по този начин ги изложи на риска да им бъдат наложени глоби. В рамките на тази система и по същата логика се предполага, че предприятията, които най-бързо окажат съдействие, ще се ползват от намаления на глобите, които в противен случай биха им били наложени, по-големи от намаленията за предприятията, които не окажат съдействие също толкова бързо (вж. решения от 16 септември 2013 г., Wabco Europe и др./Комисия, T‑380/10, EU:T:2013:449, т. 147 и цитираната съдебна практика и от 16 септември 2013 г., Repsol Lubricantes y Especialidades и др./Комисия, T‑496/07, непубликувано, EU:T:2013:464, т. 334 и цитираната съдебна практика).

149

Хронологичният ред и бързината на предлаганото от членовете на картела съдействие представляват следователно основни елементи от въведената с Известието относно сътрудничеството от 2006 г. система (решение от 5 октомври 2011 г., Transcatab/Комисия, T‑39/06, EU:T:2011:562, т. 380; вж. също решение от 16 септември 2013 г., Wabco Europe и др./Комисия, T‑380/10, EU:T:2013:449, т. 148 и цитираната съдебна практика).

150

Следователно нито съдържанието на Известието относно сътрудничеството от 2006 г., нито неговата логика подкрепят тълкуване в смисъл, че когато две предприятия са предоставили доказателства, които имат съществена добавена стойност, предприятието, предоставило ги второ по ред, заема мястото на първото, ако се окаже, че сътрудничеството на последното не отговаря на изискванията на точка 12 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г.

151

Обратният извод може да доведе до хипотетично положение, при което две предприятия биха ползвали намаленията, предвидени във всяко от тиретата в точка 26 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Това би създало опасност от отслабване на стимулите за всяко предприятие, което участва в антиконкурентен картел, да сътрудничи възможно най-бързо на Комисията, без обаче да увеличи стимулите за оказване на пълно сътрудничество на последната, тъй като стимулите за осигуряване на истинско сътрудничество вече са изцяло защитени със заплахата за прилагане от страна на Комисията на точки 24 и 30 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г.

152

Накрая следва също да се отбележи, че Recylex не сочи нито в писмените си изявления, нито в отговора си на въпрос, поставен в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, относими доводи, които биха поставили под съмнение този извод.

153

Поради това следва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка, като не е предоставила на Recylex намаление в диапазона от 30 % до 50 %, в съответствие с точка 26, първо тире от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Всъщност дори Eco-Bat да не бе изпълнило задължението си за оказване на пълно сътрудничество на Комисията, това не би променило факта, че Recylex е второто предприятие, предоставило доказателства със съществена добавена стойност.

154

Следователно останалите доводи са неотносими, а четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши: