1

Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) е приет с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година за установяване на Правилник за длъжностните лица на Европейските общности и Условия за работа на другите служители на Европейските общности и установяване на специални мерки, временно приложими за длъжностни лица на Комисията (ОВ L 56, 1968 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 12), изменен по-специално с Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. (ОВ L 287, 2013 г., стр. 15).

2

Член 35 от Правилника е част от озаглавената „Административен статут“ глава 2 от дял III от Правилника и предвижда, че длъжностното лице може да има един от следните административни статути: в активна заетост, командировка, в отпуск по лични причини, в неактивна заетост, в отпуск за отбиване на военна служба, в отпуск за отглеждане на дете или отпуск по семейни причини и в отпуск в интерес на службата.

3

Член 42в от Правилника, който е част от същата глава, предвижда:

„Най-рано пет години преди настъпването на пенсионна възраст на длъжностно лице, длъжностно лице с най-малко десет години служебен стаж може да бъде задължен[о] да ползва с решение на органа по назначаването отпуск в интерес на службата, за организационни нужди, свързани с придобиването на нови компетентности в рамките на институциите.

Общият брой на длъжностните лица, задължени да ползват отпуск в интерес на службата, за всяка година не може да надвишава 5 % от броя на длъжностните лица във всички институции, които са се пенсионирали през предходната година. Така изчисленият общ брой се разпределя между институциите съгласно съответния им брой длъжностни лица към 31 декември предходната година. За всяка институция резултатът от това разпределение се закръгля към най-близкото по-голямо цяло число.

Този отпуск не съставлява дисциплинарна мярка.

Продължителността на отпуска съответства по принцип на периода до момента, в който длъжностното лице достига пенсионна възраст. В изключителни ситуации обаче органът по назначаването може да реши да прекрати отпуска и да възстанови длъжностното лице на работа.

Когато длъжностно лице, задължено да ползва отпуск в интерес на службата, достигне пенсионна възраст, то се пенсионира автоматично.

Отпускът в интерес на службата се урежда със следните правила:

Така задълженото да ползва отпуск в интерес на службата длъжностно лице получава обезщетение, изчислено в съответствие с приложение IV.

По искане на длъжностното лице от обезщетението се приспадат вноските за пенсионноосигурителната схема, изчислени на база на това обезщетение. В такъв случай периодът на трудов стаж като длъжностно лице в отпуск в интерес на службата се взема предвид за целите на изчисляването на годините на осигурителен стаж по смисъла на член 2 от приложение VIII.

По отношение на обезщетението не се прилага корекционен коефициент“.

4

Член 47 от Правилника е част от озаглавената „Прекратяване на служебното правоотношение“ глава 4 от дял III от Правилника. Този член предвижда, че служебното правоотношение се прекратява при оставка, задължителна оставка, отстраняване от длъжност в интерес на службата, уволнение поради професионална некомпетентност, отстраняване от служба, пенсиониране или смърт.

5

Член 52, първа алинея, букви а) и б) от Правилника, който също е част от глава 4, предвижда по-специално че без да се засягат разпоредбите на член 50 от Правилника (който се отнася до пенсионирането в интерес на службата на длъжностни лица на ръководни длъжности), длъжностното лице се пенсионира автоматично в последния ден на месеца, през който навърши 66 години, или по негово искане в последния ден от месеца, за който е подадено искането, ако е достигнало пенсионна възраст.

6

Приложение XIII към Правилника съдържа преходни мерки, приложими за длъжностните лица.

7

Член 22, параграф 1 от приложение XIII към Правилника гласи:

„1.   Длъжностни лица, които към 1 май 2004 г. имат 20 или повече години служба, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж при навършване на 60 години.

Длъжностни лица, които към 1 май 2014 г. са на възраст 35 или повече години и които са постъпили на служба преди 1 януари 2014 г., придобиват право на пенсия за осигурителен стаж при навършването на възрастта, посочена в следната таблица:

Длъжностни лица, които към 1 май 2014 г. не са навършили 35‑годишна възраст, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж при навършване на 65 години.

Независимо от това, за длъжностни лица, които към 1 май 2014 г. са на възраст 45 или повече години и са постъпили на служба между 1 май 2004 г. и 31 декември 2013 г., пенсионната възраст остава 63 години.

Освен ако в настоящия правилник не е предвидено друго, за длъжностни лица, постъпили на служба преди 1 януари 2014 г., възрастта за пенсиониране, която се взема предвид при всички позовавания на възрастта за пенсиониране в настоящия правилник, се определя по реда на горните разпоредби“.

8

Член 23, параграф 1 от приложение XIII към Правилника предвижда по-специално че длъжностно лице, което е на служба преди 1 януари 2014 г., се пенсионира автоматично на последния ден от месеца, през който навършва 65‑годишна възраст.

9

Жалбоподателят RW е бивше длъжностно лице на Европейската комисия. Той постъпва на служба в тази институция на 1 октомври 1982 г. и от 12 декември 1999 г. е назначен в генерална дирекция (ГД) „Образование и култура“. На 1 януари 2010 г. той е повишен в степен AD 12.

10

С писмо от 1 декември 2016 г. генерална дирекция (ГД) „Човешки ресурси и сигурност“ (наричана по-нататък „ГД „Човешки ресурси“) уведомява жалбоподателя за намерението на органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) да го задължи да ползва отпуск в интерес на службата съгласно член 42в от Правилника, считано от 1 април 2017 г.

11

На 14 декември 2016 г. жалбоподателят представя становище по писмото от 1 декември 2016 г. и прави искане да бъде изслушан.

12

На 13 януари 2017 г. жалбоподателят и началникът на отдел „Управление на кариерното развитие и мобилност“ на ГД „Човешки ресурси“ провеждат събеседване в присъствието на представител на персонала, на член на посочения отдел и на представител на ГД „Образование и култура“.

13

След това събеседване отдел „Управление на кариерното развитие и мобилност“ на ГД „Човешки ресурси“ изпраща на ОН становище в подкрепа на прилагането на член 42в от Правилника по отношение на жалбоподателя.

14

С решение от 2 март 2017 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) ОН решава, от една страна, да задължи жалбоподателя да ползва отпуск в интерес на службата съгласно член 42в от Правилника, считано от 1 юни 2017 г., и от друга страна, предвид факта че той вече е навършил пенсионна възраст съгласно член 22, параграф 1 от приложение XIII към Правилника, да го пенсионира автоматично от същата дата на основание член 42в, пета алинея от Правилника.

15

На 20 март 2017 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу обжалваното решение на основание член 90, параграф 2 от Правилника, която е отхвърлена с изрично решение на ОН от 26 юли 2017 г.

16

На 20 март 2017 г. жалбоподателят подава жалбата по настоящото дело в секретариата на Общия съд. С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд същия ден, жалбоподателят иска на основание на членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС изпълнението на обжалваното решение да бъде спряно по реда за налагане на временни мерки. Производството по главното дело е спряно съгласно член 91, параграф 4 от Правилника.

17

С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 20 март 2017 г., жалбоподателят прави искане да се запази неговата анонимност съгласно член 66 от Процедурния правилник на Общия съд. С решение от 17 май 2017 г. Общият съд уважава това искане.

18

С определение от 18 май 2017 г., RW/Комисия (T‑170/17 R, непубликувано, EU:T:2017:351), председателят на Общия съд спира изпълнението на обжалваното решение.

19

Съгласно член 91, параграф 4 от Правилника производството по главното дело е възобновено след приемането на 26 юли 2017 г. на решението за изричен отказ по жалбата, подадена от жалбоподателя по административен ред.

20

С определение от 10 януари 2018 г., Комисия/RW (C‑442/17 P (R), непубликувано, EU:C:2018:6), заместник-председателят на Съда отхвърля жалбата на Комисията срещу определението от 18 май 2017 г., RW/Комисия (T‑170/17 R, непубликувано, EU:T:2017:351).

21

Писмената фаза на главното производство е приключена на 9 януари 2018 г. с подаването на дупликата.

22

С молба, внесена в секретариата на Общия съд на 2 февруари 2018 г., жалбоподателят подава мотивирано искане по член 106 от Процедурния правилник да бъде изслушан в рамките на устната фаза на производство.

23

Устните състезания са проведени и отговорите на страните на поставените им от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 11 декември 2018 г.

24

При приключването на съдебното заседание Общият съд приканва страните да се споразумеят, за да постигнат, доколкото е възможно, доброволно уреждане на спора, включително по съдебните разноски в настоящото производство. Председателят на втори състав на Общия съд определя на страните краен срок до 31 януари 2019 г., за да уведомят Общия съд за резултата от споразумението и решава до представянето му да не прекратява устната фаза на производството.

25

Устната фаза на производството приключва с решение на председателя на втори състав на Общия съд от 4 февруари 2019 г. след изпратената от страните на Общия съд информация с писма от 29 януари 2019 г., според която не е постигнато споразумение за доброволно уреждане на спора.

26

Жалбоподателят моли Общия съд:

27

Комисията моли Общия съд:

28

Комисията отбелязва, че изложеното в жалбата искане за отмяна не се отнася до двата предмета на обжалваното решение, а именно до задължаването за ползване на отпуск в интерес на службата и до автоматичното пенсиониране на жалбоподателя, а само до втория предмет. Тези два предмета обаче не можело да бъдат отделени един от друг, така че частичната отмяна на обжалваното решение би довела до изменение на неговата същност. При тези обстоятелства и с оглед на съдебната практика, съгласно която частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта, Комисията поддържа, че в случая искането на жалбоподателя е недопустимо или най-малкото първите две основания в подкрепа на искането за отмяна са недопустими.

29

Жалбоподателят оспорва повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост.

30

Най-напред следва да се приемат съображенията на Комисията, съгласно който двата предмета на обжалваното решение, а именно задължаването на жалбоподателя да ползва отпуск в интерес на службата и едновременно с това автоматичното му пенсиониране, не могат да бъдат отделени един от друг. Всъщност от член 42в, пета алинея от Правилника следва недвусмислено, че задължаването на съответните длъжностни лица да ползват отпуск в интерес на службата не може да има действие отвъд „пенсионната възраст“, тъй като за длъжностните лица, които са постъпили на служба преди 1 януари 2014 г., тази възраст се определя съгласно член 22, параграф 1, пета алинея от приложение XIII към Правилника, така че ако задължаването за ползване на отпуск в интерес на службата се отнася до длъжностно лице, което вече е навършило посочената „пенсионна възраст“, то трябва едновременно с това автоматично да бъде пенсионирано. Тези съображения са приложени в обжалваното решение, в рамките на което жалбоподателят е бил задължен да ползва отпуск в интерес на службата и едновременно с това автоматично е пенсиониран (вж. т. 14 по-горе). Всъщност жалбоподателят е навършил 63 години към датата на влизане в сила на обжалваното решение и следователно е надхвърлил „пенсионната възраст“, която в неговия случай е определена на 60 години съгласно член 22, параграф 1, пета алинея от приложение XIII към Правилника във връзка с първа алинея от тази разпоредба. Доколкото към датата, на която е задължен да ползва отпуск в интерес на службата, жалбоподателят е навършил „пенсионна възраст“, едновременно с това той е пенсиониран автоматично съгласно член 42в, пета алинея от Правилника.

31

Тъй като съображенията на Комисията относно неотделимостта на двата предмета на обжалваното решение се приемат, следва да се отбележи, че повдигнатото възражение за недопустимост се основава на схващането, че съдържащото се в жалбата искане за отмяна представлява искане за частична отмяна, тъй като се отнася само до втория предмет на обжалваното решение, а именно до автоматичното пенсиониране на жалбоподателя.

32

Схващането, на което се основават доводите на Комисията обаче, е неправилно.

33

Безспорно в исканията на жалбоподателя се съдържа изразът „с което жалбоподателят е автоматично пенсиониран, считано от 1 юни 2017 г.“. Този израз обаче не може да се възприема като ограничаващ предмета на искането за отмяна само до пенсионирането на жалбоподателя.

34

Всъщност от съдържанието на жалбата е видно, че искането за отмяна се отнася до двата предмета на обжалваното решение, тъй като жалбоподателят ясно е установил връзката, която съществува съгласно съображенията в обжалваното решение, между задължаването му да ползва отпуск в интерес на службата и автоматичното му пенсиониране. В това отношение следва да се вземе предвид по-специално точка 34 от жалбата, в рамките на първото основание за отмяна, съгласно която: „[в] случая ОН приема решение, с което задължава жалбоподателя да ползва отпуск в интерес на службата, което е равносилно на автоматичното му пенсиониране“.

35

Следва също така да се вземе предвид второто основание за отмяна, изведено от несъобразяване с приложното поле на закона, в рамките на което жалбоподателят твърди по същество, че член 42в от Правилника не се прилага спрямо него, тъй като той е навършил „пенсионна възраст“ по смисъла на първа алинея от тази разпоредба. Всъщност ясно е, че ако Общият съд уважи посоченото основание, това би довело до отмяна на обжалваното решение в неговата цялост, тъй като то би било лишено от правно основание, а не само до частичната му отмяна в частта, в която жалбоподателят е пенсиониран автоматично.

36

От изложените по-горе съображения следва, че независимо от израза „с което жалбоподателят е автоматично пенсиониран, считано от 1 юни 2017 г.“, съдържащ се в исканията на жалбоподателя, формулираното в жалбата искане за отмяна ясно се отнася до двата предмета на обжалваното решение — които не могат да бъдат отделени един от друг — свързани с това, че жалбоподателят е задължен да ползва отпуск в интерес на службата и едновременно с това е автоматично пенсиониран. Следователно не става въпрос за искане за частична отмяна, както твърди Комисията. Ето защо повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.

37

В съдебното заседание Комисията твърди, че решението на Общия съд по настоящото дело няма да има отражение върху положението на жалбоподателя. Комисията пояснява, че поради спирането на изпълнението на обжалваното решение, постановено от съдията по обезпечителното производство, жалбоподателят е оставен на служба като длъжностно лице в активна заетост в институцията за „максималното възможно време, позволено от Правилника“, тоест до 1 ноември 2018 г. — датата, когато е навършил 65‑годишна възраст и автоматично е пенсиониран съгласно член 23, параграф 1 от приложение XIII към Правилника. Поради спирането на изпълнението на обжалваното решение жалбоподателят е избегнал ползването на отпуск в интерес на службата, на което се е противопоставял, и е продължил да получава обичайното възнаграждение, като в крайна сметка е бил автоматично пенсиониран при същите условия, които биха се прилагали, ако спрямо него не беше прието решение съгласно член 42в от Правилника. Въз основа на тези доводи Комисията стига до извода, че жалбоподателят вече няма правен интерес.

38

Жалбоподателят оспорва извода на Комисията относно отпадането на правния му интерес в хода на производството.

39

Съгласно постоянната съдебна практика, за да може лице, което попада в приложното поле на Правилника, в производство по обжалване по членове 90 и 91 от Правилника да има право да иска отмяната на акт с неблагоприятни за него последици по смисъла на член 90, параграф 2, към момента на подаване на жалбата то трябва да има възникнал и все още съществуващ, достатъчно съществен интерес от отмяната на този акт, като такъв интерес съществува, когато искането за отмяна може чрез резултата си да му донесе полза. Като условие за допустимост правният интерес на жалбоподателя трябва да се преценява към момента на подаване на жалбата. За да може обаче лице, за което се прилага Правилникът, да продължи да поддържа жалба за отмяна на решение на ОН, то трябва да запази личен интерес от отмяната на решението. В този смисъл, ако правният интерес престане да съществува, отпада основанието за произнасяне по същество по жалбата (вж. решение от 8 ноември 2018 г., Cocchi и Falcione/Комисия, T‑724/16 P, непубликувано, EU:T:2018:759, т. 50 и цитираната съдебна практика).

40

В случая твърденията на Комисията в точка 37 по-горе, които не са оспорени от жалбоподателя, действително може да повдигнат въпроса дали правният интерес на жалбоподателя не е отпаднал в хода на производството.

41

Както обаче самата Комисия посочва в съдебното заседание, ако обжалваното решение е валидно и не бъде отменено от съда на Съюза, то би могло евентуално да послужи като основание Комисията да поиска от жалбоподателя да ѝ възстанови разликата между платените суми за заплата през периода от 1 юни 2017 г., датата, на която обжалваното решение влиза в сила, до 1 ноември 2018 г. — датата, на която жалбоподателят автоматично е пенсиониран, и сумите, за които жалбоподателят би могъл да претендира във връзка с пенсията си, ако обжалваното решение е било изпълнено незабавно и изпълнението му не е било спряно.

42

От това следва, че жалбоподателят, както впрочем самият той твърди в съдебното заседание, продължава да има правен интерес от отмяната на обжалваното решение и от отпадането му от правовия ред на Съюза, за да се гарантира, че в бъдеще Комисията няма да иска възстановяване на посочената в точка 41 по-горе разлика в сумите.

43

Този извод не може да се постави под съмнение нито с твърдението на Комисията в съдебното заседание, че възможността да получи обратно горепосочената разлика в сумите била трудно приложима, доколкото жалбоподателят е продължил да работи като длъжностно лице в активна заетост до автоматичното си пенсиониране на 1 ноември 2018 г., нито с даденото от нея в съдебното заседание уверение, че във всички случаи няма да поиска от жалбоподателя да възстанови посочената разлика в сумите. Всъщност става дума за обикновени твърдения и уверения на Комисията, които впрочем не поставят под съмнение факта, че запазването в сила на обжалваното решение в правовия ред на Съюза представлява източник на правна несигурност за жалбоподателя, от което произтича неговият съществуващ правен интерес от отмяната на решението.

44

С оглед на гореизложените съображения се налага изводът, че жалбоподателят продължава да има правен интерес.

45

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания, с първото се твърди нарушение на членове 47 и 52 от Правилника, с второто — несъобразяване с приложното поле на закона, в случая член 42в от Правилника, и с третото — неизпълнение на задължението за мотивиране и нарушение на правото на защита. В репликата си жалбоподателят посочва, че оттегля третото основание.

46

Доколкото в рамките на второто основание Общият съд следва да определи приложното поле на член 42в от Правилника, който е правното основание на обжалваното решение, първо трябва да се разгледа това основание.

47

Въз основа на буквално и систематично тълкуване на член 42в от Правилника жалбоподателят твърди, че тази разпоредба не се прилага за длъжностни лица, които, подобно на него, са достигнали „пенсионна възраст“ по смисъла на тази разпоредба във връзка с член 22, параграф 1, пета алинея от приложение XIII към Правилника. Жалбоподателят твърди по-специално че отпускът в интерес на службата — административен статут, който могат да имат съответните длъжностни лица съгласно член 42в от Правилника — трябва да има известна продължителност. Прилагането обаче на тази разпоредба към длъжностни лица, които към датата на прилагането ѝ са навършили „пенсионна възраст“ съгласно член 42в, пета алинея от Правилника, би довело до това въпросните длъжностни лица да бъдат задължени да ползват отпуск в интерес на службата и едновременно с това да бъдат автоматично пенсионирани и по този начин да се злоупотребява с целта на тази разпоредба и да се заобикалят предвидените в Правилника условия за прекратяване на служебното правоотношение на дадено длъжностно лице. Жалбоподателят заключава, че в случая ОН не се е съобразил с приложното поле на член 42в от Правилника и на това основание обжалваното решение следва да се отмени.

48

Позовавайки се по-специално на доводите, изведени от текста на член 42в от Правилника и от ratio legis на разпоредбата, Комисията оспорва тезата на жалбоподателя и поддържа, че тази разпоредба може да се прилага към длъжностно лице, което е навършило „пенсионна възраст“, какъвто е случаят с жалбоподателя.

49

В самото начало следва да се отбележи, че както основателно посочва жалбоподателят, прилагането на член 42в от Правилника към длъжностно лице, навършило „пенсионна възраст“ по смисъла на тази разпоредба, води до задължаването му да ползва отпуск в интерес на службата и едновременно с това до автоматичното му пенсиониране съгласно пета алинея от посочената разпоредба. Тези съображения са приложени в обжалваното решение по отношение на жалбоподателя, както вече беше констатирано в точка 30 по-горе.

50

Ето защо възниква въпросът дали член 42в от Правилника може да се прилага към длъжностни лица, които, подобно на жалбоподателя, са навършили „пенсионна възраст“ по смисъла на тази разпоредба, като се има предвид фактът, че това прилагане води до задължаване на тези длъжностни лица да ползват отпуск в интерес на службата и едновременно с това до автоматичното им пенсиониране. При това положение трябва да се определи в този смисъл приложното поле ratione personae на член 42в от Правилника, като за целта е необходимо неговото тълкуване.

51

Член 42в, първа алинея от Правилника предвижда, че задължаването на длъжностно лице да ползва отпуск в интерес на службата се прилага „не по-рано от пет години преди настъпването на пенсионна възраст“. Както правилно твърди Комисията в съдебното заседание, изразът „пенсионна възраст на длъжностно лице“ в член 42в, първа алинея от Правилника съответства на израза „пенсионна възраст“ в четвърта и пета алинея от тази разпоредба. Ето защо, за да се определи „пенсионната възраст на длъжностно лице“, що се отнася до длъжностните лица, които са постъпили на служба преди 1 януари 2014 г., е необходимо, подобно на определянето на „пенсионната възраст“, да се обърнем към член 22, параграф 1, пета алинея от приложение XIII към Правилника, в който се уточнява:

„Освен ако в настоящия правилник не е предвидено друго, за длъжностни лица, постъпили на служба преди 1 януари 2014 г., възрастта за пенсиониране, която се взема предвид при всички позовавания на възрастта за пенсиониране в настоящия правилник, се определя по реда на горните разпоредби“.

52

Изразът „горните разпоредби“ в член 22, параграф 1, пета алинея от приложение XIII към Правилника препраща към първите четири алинеи от тази разпоредба, в които се уточнява възрастта, на която длъжностните лица, които са постъпили на служба преди 1 януари 2014 г., придобиват право на пенсия за осигурителен стаж.

53

Що се отнася до длъжностните лица, които са постъпили на служба след 1 януари 2014 г., изразът „пенсионна възраст на длъжностно лице“ в член 42в, първа алинея от Правилника препраща към пенсионната възраст за автоматично пенсиониране, предвидена в член 52, първа алинея, буква а) от Правилника, която е 66 години, както страните потвърждават в съдебното заседание.

54

При това положение от текста на член 42в, първа алинея от Правилника следва, че тази разпоредба предоставя информация за датата, от която тази разпоредба може да се прилага към дадено длъжностно лице, а именно „най-рано пет години преди настъпването на пенсионна възраст“. Освен това, както правилно твърди Комисията, що се отнася до длъжностните лица, постъпили на служба преди 1 януари 2014 г., текстът на тази разпоредба не изключва възможността тя да се прилага към длъжностно лице, което е навършило и a fortiori надхвърлило „пенсионна възраст“.

55

При това положение следва да се припомни, че член 42в, четвърта алинея от Правилника предвижда, че продължителността на отпуска в интерес на службата съответства „по принцип“ на периода до момента, в който длъжностното лице достига „пенсионна възраст“, но че „в изключителни ситуации“ ОН може да реши да прекрати отпуска и да възстанови длъжностното лице на работа.

56

Изразите „продължителност на отпуска“ и „периода до момента, в който длъжностното лице достига пенсионна възраст“ в член 42в, четвърта алинея, първо изречение от Правилника са в подкрепа на тезата на жалбоподателя, че отпускът в интерес на службата трябва да има известна продължителност. Обратно на посоченото от Комисията, изразът „по принцип“ в това изречение не поставя под въпрос горепосочената констатация. Всъщност тези изрази трябва да се разбират с оглед на член 42в, четвърта алинея, второ изречение от Правилника, който гласи:

„В изключителни ситуации обаче [ОН] може да реши да прекрати отпуска и да възстанови длъжностното лице на работа“.

57

Оказва се, че изразът „по принцип“ не доказва съществуването на възможна дерогация на принципа, че отпускът в интерес на службата трябва да има известна продължителност, а показва, че е възможно дерогиране на принципа, че отпускът в интерес на службата изтича на датата, на която съответното длъжностно лице достигне „пенсионна възраст“, като тази възможна дерогация е свързана с обстоятелството, че „в изключителни ситуации“ ОН може да реши да възстанови длъжностното лице на работа, като по този начин прекрати отпуска в интерес на службата.

58

Тезата на жалбоподателя, че отпускът в интерес на службата трябва да има известна продължителност, се потвърждава от текста на член 42в, пета алинея от Правилника, който предвижда, че „[к]огато длъжностно лице, задължено да ползва отпуск в интерес на службата, достигне пенсионна възраст, то се пенсионира автоматично“. От този текст, и по-специално от използването на глагола „достигам“ следва, че автоматичното пенсиониране предполага, че към датата, на която съответното длъжностно лице достига „пенсионна възраст“, то има административен статут „отпуск в интерес на службата“ и че този отпуск има известна продължителност.

59

От горепосочените съображения следва изводът, че текстът на член 42в от Правилника подкрепя довода на жалбоподателя, че отпускът в интерес на службата трябва да има известна продължителност, което изключва възможността задължаването за ползване на отпуск да се приложи едновременно с автоматичното пенсиониране. С оглед на съображенията, изложени в точки 30 и 50 по-горе, изключването на възможността задължаването за ползване на отпуск в интерес на службата да бъде едновременно с автоматичното пенсиониране на съответното длъжностно лице означава, че посочената разпоредба не може да се прилага към длъжностни лица, които, подобно на жалбоподателя, са достигнали „пенсионна възраст“.

60

Следва да се провери дали този извод не се опровергава от систематичното и телеологическото тълкуване на член 42в от Правилника.

61

Следва да се припомни, че член 42в от Правилника е част от озаглавената „Административен статут“ глава 2 от дял III от Правилника. Съгласно член 35 от Правилника, съдържащ се в същата глава, длъжностното лице може да има един от следните административни статути: в активна заетост, командировка, в отпуск по лични причини, в неактивна заетост, в отпуск за отбиване на военна служба, в отпуск за отглеждане на дете или отпуск по семейни причини и в отпуск в интерес на службата.

62

„Прекратяването на служебното правоотношение“ се урежда обаче от глава 4 от дял III от Правилника. В член 47 от Правилника, съдържащ се в тази глава, се определят случаите, при които служебното правоотношение се прекратява, като оставка, задължителна оставка, отстраняване от длъжност в интерес на службата, уволнение поради професионална некомпетентност, отстраняване от служба, пенсиониране или смърт.

63

От посоченото е видно, че докато отпускът в интерес на службата е замислен от законодателя на Съюза като „административен статут“, който длъжностното лице може да има по време на професионалната си кариера в институциите на Съюза, тезата на Комисията относно възможността за прилагане на член 42в от Правилника към длъжностно лице, което е достигнало „пенсионна възраст“, и по този начин относно възможността то да бъде задължено да ползва отпуск в интерес на службата едновременно с автоматичното пенсиониране, води до превръщане на разглежданата мярка от административен „статут“ в „прекратяване на служебното правоотношение“. Всъщност, както отбелязва съдията по обезпечителното производство, прилагането от Комисията на член 42в от Правилника в обжалваното решение е сходно с „автоматично пенсиониране в интерес на службата“ против волята на заинтересованото лице (определение от 18 май 2017 г., RW/Комисия, непубликувано, T‑170/17 R, EU:T:2017:351, т. 61).

64

От изложените по-горе съображения следва, че систематичното място на член 42в от Правилника в глава 2 от дял III от същия трудно може да се съгласува с посочената теза на Комисията и във всеки случай не опровергава извода в точка 59 по-горе.

65

Комисията поддържа, че ratio legis на член 42в от Правилника е да се подобри управлението на човешките ресурси на институциите. Тази разпоредба позволява известна гъвкавост при управлението на персонала в предпенсионна възраст или на който предстои непосредствено пенсиониране, като същевременно предоставя на съответните лица разумно обезщетение. Според Комисията законодателят на Съюза не е възнамерявал да ограничи обхвата на текста до длъжностните лица, на които не предстои непосредствено пенсиониране. Търсеното подобрение на управлението на човешките ресурси предполагало висока степен на преценка, още повече че, от една страна, то се извършва при зачитане на интересите на съответното длъжностно лице, и от друга страна, мярката е приоритетно насочена към длъжностните лица в предпенсионна възраст. Би било парадоксално мярката да не се прилага към длъжностни лица, които вече са достигнали пенсионна възраст. В този смисъл Комисията поддържа, че ограничителното тълкуване, предлагано от жалбоподателя, лишава предвидената в член 42в от Правилника мярка от част от ефикасността и от смисъла ѝ.

66

Безспорно, както правилно твърди Комисията, като се позовава на съображение 7 от Регламент № 1023/2013, целта на член 42в от Правилника в крайна сметка е подобряване на управлението на човешките ресурси на институциите. Както обаче отбелязва самата Комисия, законодателят на Съюза се е погрижил задължаването за ползване на отпуск в интерес на службата, по думите на Комисията, „да защитава в достатъчна степен правата на съответните длъжностни лица“.

67

В това отношение следва да се припомни, че член 42в, седма алинея от Правилника предвижда, че задълженото да ползва отпуск в интерес на службата длъжностно лице получава обезщетение, изчислено в съответствие с приложение IV към Правилника. От единствения член, първа алинея от приложението във връзка с член 42в от Правилника следва, че през първите три месеца от прилагането на мярката месечното обезщетение е равно на основната заплата на съответното длъжностно лице. От четвъртия до шестия месец то възлиза на 85 % от основната заплата, а след това и до автоматичното пенсиониране — на 70 % от основната заплата.

68

Доколкото представлява разпоредба, предвидена от законодателя на Съюза, която смекчава неблагоприятните последици за съответните длъжностни лица от задължаването за ползване на отпуск в интерес на службата, следва да се насочим към член 42в, осма алинея от Правилника, който по същество позволява на съответното длъжностно лице да продължи да прави вноски към пенсионноосигурителната схема през периода на отпуска в интерес на службата, за да увеличи размера на пенсията, която ще получи при пенсионирането си.

69

Налага се изводът, че ако се допускаше член 42в от Правилника да се прилага към длъжностно лице, навършило „пенсионна възраст“, и следователно автоматичното му пенсиониране да бъде едновременно със задължаването му да ползва отпуск в интерес на службата, длъжностното лице нямаше да извлече полза от разпоредбите на член 42в, седма и осма алинея от Правилника, тъй като продължителността на отпуска в интерес на службата би била несъществуваща. При тези обстоятелства търсеното от законодателя на Съюза равновесие при приемането на член 42в от Правилника между съображенията, свързани с подобреното управление на човешките ресурси на институциите, и съображенията, свързани с достатъчната степен на защита на интересите на съответните длъжностни лица, би било нарушено в ущърб на последните съображения.

70

Освен това следва също така да се констатира, че в случай на автоматично пенсиониране едновременно със задължаването за ползване на отпуск в интерес на службата ОН няма да разполага с възможността, предвидена в член 42в, четвърта алинея от Правилника, най-малкото „в изключителни ситуации“, да прекрати отпуска в интерес на службата и да възстанови длъжностното лице на работа. От това следва, че горепосоченият случай трудно може да се съгласува с тази разпоредба, доколкото, от една страна, тя автоматично води до лишаване на институциите, чрез отнемане на правото им на преценка, от инструмент за управление на персонала, каквато е възможността за възстановяване на съответното длъжностно лице на работа, и от друга страна, лишава длъжностното лице от възможността за такова възстановяване на работа.

71

От горепосочените съображения следва изводът, че телеологичното тълкуване на член 42в от Правилника не подкрепя тезата на Комисията, а обратно, е в подкрепа на извода в точка 59 по-горе.

72

Ето защо при тълкуването на член 42в от Правилника следва да се направи извод, че тази разпоредба не е приложима към длъжностни лица, които, подобно на жалбоподателя, са достигнали „пенсионна възраст“ по смисъла на тази разпоредба. Следователно, като е приела обжалваното решение въз основа на тази разпоредба, Комисията не се е съобразила с приложното поле на разпоредбата и поради това обжалваното решение трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглежда основанието, с което се твърди нарушение на членове 47 и 52 от Правилника.

73

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

74

След като Комисията е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, включително и тези за обезпечителното производство, в съответствие с исканията на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши: