1

Жалбоподателят, RY, постъпва на служба в Европейската комисия на 1 ноември 2014 г. в качеството на срочно нает служител, назначен по силата на член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“) в рамките на договор за неопределено време.

2

В съответствие с членове 2 и 3 от договора за наемане на работа, подписан от генералния директор на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ на Комисията на 11 декември 2014 г. жалбоподателят упражнява, считано от 1 ноември 2014 г., длъжността заместник началник на кабинета на член на Комисията, като е класиран в степен AD 12, стъпка 2.

3

В съответствие с изменение на договора за наемане на работа, подписано на 2 октомври 2015 г. с действие от 1 октомври същата година, функциите на жалбоподателя са изменени, при което той вече заема експертна длъжност в кабинета на член на Комисията, като е класиран в степен AD 13, стъпка 2.

4

С решение на генералния директор на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ от 27 април 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията прекратява договора на жалбоподателя като срочно нает служител по силата на член 47, буква в), подточка i) от УРДС, считано от 1 август 2016 г. Това решение е предвиждало даването на тримесечно предизвестие за периода от 1 май 2016 г. до 31 юли 2016 г., през който жалбоподателят е трябвало да бъде на разположение на генерална дирекция. С оглед на отпуска по болест на жалбоподателя по време на периода на предизвестие, последният е действително преустановен на 30 октомври 2016 г.

5

На 27 юли 2016 г. жалбоподателят сезира органа, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък „ООСД“) на Комисията, с жалба по административен ред срещу обжалваното решение на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз. В подкрепа на жалбата си по административен ред жалбоподателят се позовава, от една страна, на нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и от друга страна, на нарушение на член 2, буква в) от УРДС.

6

По отношение на твърдяното нарушение на член 41 от Хартата жалбоподателят сочи в своята административна жалба, че обжалваното решение е опорочено от пълна липса на мотиви и от нарушение на правото на изслушване. В раздел Б, озаглавен „По същество“, на жалбата по административен ред жалбоподателят по-специално посочва в точка 1, че не е бил информиран за основанията, довели до прекратяване на договора му, поради което не бил в състояние да изтъкне пред ООСД пороците, от които страда обжалваното решение. В точка 2 от същия раздел той добавя, че нито въпросният член на Комисията, нито друго лице са го уведомили за прекъсване на връзката на доверие.

7

С решение от 28 ноември 2016 г. (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“) действащият в качеството на ООСД заместник-председател на Комисията, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, отхвърля жалбата по административен ред на жалбоподателя.

8

В това решение ООСД приема, че няма задължение за изслушване на заинтересованото лице преди уволнение, когато, както е в настоящия случай, що се отнася до срочно нает служител, назначен на основание член 2, буква в) от УРДС, решението за прекратяване на договора е взето поради прекъсване на връзката на доверие. ООСД счита при всички случаи, че доводът, изведен от нарушението на правото на защита, трябва да се отхвърли, тъй като на жалбоподателя е била дадена възможност да изложи гледната си точка относно напускането на кабинета, по-конкретно по време на събрания, проведени през септември и декември 2015 г.

9

Освен това ООСД счита, че обжалваното решение е било надлежно мотивирано. В тази връзка ООСД посочва по-специално, че жалбоподателят е бил многократно информиран, че резултатите от работата му не били задоволителни и че възможността за прекратяване на договора му била спомената поне два пъти по време на разговори с началника на кабинета, от една страна, и члена на Комисията, от друга страна. ООСД добавя, че в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред на жалбоподателя са били посочени допълнителни мотиви.

10

На 10 март 2017 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

11

По предложение на девети състав Общият съд на основание член 28 от своя Процедурен правилник решава да препрати делото на разширен съдебен състав.

12

По предложение на съдията докладчик Общият съд (девети разширен състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия да прикани страните да съсредоточат устните си състезания върху въпроса за относимостта на правното основание, изведено от нарушение на правото на изслушване, гарантирано с член 41, параграф 2 от Хартата, и ако се предположи, че подобно правно основание е относимо, върху реда за прилагане на правото на изслушване, по-специално що се отнася до съответните роли на въпросния член на Комисията и на ООСД.

13

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 12 септември 2018 г.

14

Жалбоподателят моли Общия съд:

15

Комисията моли Общия съд:

16

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на своята жалба. Първото основание е изведено от нарушение на правото на изслушване, гарантирано с член 41, параграф 2 буква а) от Хартата. Второто основание е изведено от неспазване от администрацията на задължението за мотивиране, предвидено в член 41, параграф 2 буква в) от Хартата.

17

Най-напред следва да се разгледа правното основание, изведено от нарушение на правото на изслушване.

18

В подкрепа на това основание жалбоподателят изтъква по-специално, че той не е бил информиран за евентуално прекъсване на връзката на доверие преди приемането на обжалваното решение и че Комисията не представя доказателства в подкрепа на твърденията си за разговорите, проведени с члена на Комисията и с началника на кабинета, по-специално през месеците септември и декември 2015 г.

19

Комисията оспорва твърдeнията на жалбоподателя. Тя посочва по-специално, че приемането на решение, с което се прекратява, поради прекъсване на връзката на доверие, договор, сключен въз основа на член 2 буква в) от УРДС, не предполага предварително изслушване на заинтересованото лице и че във всички случаи членът на Комисията и началникът на кабинета са изслушали многократно жалбоподателя преди приемането на обжалваното решение.

20

Съгласно член 41 от Хартата, озаглавен „Право на добра администрация“:

„1.   Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок.

2.   Това право включва по-специално:

21

Трябва да се констатира, че както следва от самата ѝ формулировка, тази разпоредба е с общо приложение (решение от 22 ноември 2012 г., M., C‑277/11, EU:C:2012:744, т. 84).

22

Освен това Съдът винаги е посочвал значението на правото на изслушване и широкия му обхват в правния ред на Европейския съюз, приемайки, че това право трябва да се прилага към всяко производство, което може да доведе до приемането на увреждащ акт (вж. решение от 22 ноември 2012 г., M., C‑277/11, EU:C:2012:744, т. 85 и цитираната съдебна практика).

23

В съответствие с практиката на Съда зачитането на правото на изслушване е наложително дори когато приложимата правна уредба не предвижда изрично такова формално изискване (вж. решение от 22 ноември 2012 г., M., C‑277/11, EU:C:2012:744, т. 86 и цитираната съдебна практика).

24

Правото на изслушване гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му (вж. по-специално решение от 22 ноември 2012 г., M., C 277/11, EU:C:2012:744, т. 87 и цитираната съдебна практика).

25

С оглед на осигуряването на ефективна защита на съответното лице това правило има за цел по-конкретно да му даде възможност да поправи грешка или да изтъкне свързани с личното му положение обстоятелства, които могат да са основания за това решението да бъде прието, да не бъде прието или да има определено съдържание (решение от 11 декември 2014 г., Boudjlida, C‑249/13, EU:C:2014:2431, т. 37).

26

Правото на изслушване означава също, че администрацията отделя цялото необходимо внимание на така представеното становище на заинтересованото лице, като разглежда грижливо и безпристрастно всички релевантни за случая обстоятелства (вж. решение от 22 ноември 2012 г., M., C‑277/11, EU:C:2012:744, т. 88 и цитираната съдебна практика).

27

Така посоченото право трябва да даде възможност на администрацията да проучи преписката, за да вземе решение при пълно познаване на фактите и да го мотивира надлежно, така че при необходимост заинтересованото лице да може валидно да упражни своето право на жалба (вж. по аналогия решение от 11 декември 2014 г., Boudjlida, C‑249/13, EU:C:2014:2431, т. 59).

28

Накрая, наличието на нарушение на правото на изслушване трябва да се разглежда в зависимост от правните норми, уреждащи съответната област (вж. решение от 9 февруари 2017 г., M., C‑560/14, EU:C:2017:101, т. 33 и цитираната съдебна практика).

29

В случая е безспорно, че обжалваното решение, с което се прекратява договорът на жалбоподателя като срочно нает служител, е взета срещу последния индивидуална мярка, която го засяга неблагоприятно по смисъла на член 41, параграф 2 буква а) от Хартата.

30

При все това Комисията подчертава особената роля на лицата, които изпълняват функциите си в кабинетите на членовете на Комисията. Тя изтъква, че тъй като тези лица трябва да имат доверието на члена на Комисията, към когото са прикрепени, приемането на решение, с което поради прекъсване на връзката на доверие се прекратява договор, сключен въз основа на член 2 буква в) от УРДС, не предполага предварително изслушване на заинтересованото лице.

31

В това отношение е вярно, че членовете на Комисията разполагат с кабинет, състоящ се от сътрудници, които са техни лични консултанти. Назначаването на тези сътрудници се извършва intuitu personae, т.е. при голяма свобода на преценката, тъй като заинтересованите лица се избират както поради техните професионални и морални качества, така и поради способността им да се приспособят към личните методи на съответния член на Комисията и към тези на целия му кабинет (решение от 11 юли 2006 г., Комисия/Cresson, C‑432/04, EU:C:2006:455, т. 130).

32

Голямата свобода на преценката, с която разполага членът на Комисията при избора на своите сътрудници, е оправдана по-конкретно от специфичното естество на функциите, упражнявани в рамките на кабинета на член на Комисията, и от необходимостта от поддържане на отношения на взаимно доверие между члена на Комисията и неговите сътрудници (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 29 април 2004 г., Парламент/Reynolds, C‑111/02 P, EU:C:2004:265, т. 51).

33

При все това специфичното естество на функциите, изпълнявани в рамките на кабинет на член на Комисията, и необходимостта от поддържане на отношения на взаимно доверие не биха могли да лишат съответния сътрудник от правото на изслушване преди приемането на решение за едностранно прекратяване на договора поради прекъсване на връзката на доверие.

34

Всъщност, първо, следва да се припомни, че правото на заинтересованото лице да бъде изслушано преди приемането на всяко индивидуално решение, което го засяга неблагоприятно, е изрично прогласено в разпоредбите на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, която, считано от 1 декември 2009 г. — датата на влизане в сила на Договора от Лисабон — има същата юридическа сила като договорите. При това положение, доколкото Комисията се позовава на практиката на Общия съд и на Съда на публичната служба на Европейския съюз, според която, когато се взема решение за уволнение поради загуба на доверие, заинтересованото лице не разполага с гарантирането на правото на изслушване по време на административното производство (решения от 24 февруари 2010 г., P/Парламент, F‑89/08, EU:F:2010:11, т. 31—33, от 7 юли 2010 г., Tomas/Парламент, F‑116/07, F‑13/08 и F‑31/08, EU:F:2010:77, т. 100 и 101 и решение от 24 октомври 2011 г., P/Парламент, T‑213/10 P, EU:T:2011:617, т. 43), следва да се припомни, че както е постановил впоследствие Съдът на публичната служба, следва да се отчитат разпоредбите на Хартата, които имат същата правна сила като тази на Договорите (решения от 12 декември 2013 г., CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 37 и от 22 май 2014 г., CU/ЕИСК, F‑42/13, EU:F:2014:106, т. 37).

35

Второ, следва да се добави, че спазването на правото на изслушване се налага в още по-голяма степен — що се отнася до прекратяване на договор за неопределено време на срочно нает служител, извършено по инициатива на администрацията — тъй като, колкото и да е оправдана, подобна мярка представлява акт с тежки последици за заинтересованото лице, което губи работното си място и чиято кариера би могла да бъде отрицателно засегната в продължение на много години (вж. в този смисъл решение от 8 октомври 2015 г., DD/FRA, F‑106/13 и F‑25/14, EU:F:2015:118, т. 95).

36

Трето, при положение че се планира уволнението на служител, изпълняващ функциите си в кабинета на член на Комисията, поради прекъсване на връзката на доверие, основание за преценката за която съответният член на Комисията разполага с голяма свобода, налице е добра администрация, ако заинтересованото лице бъде предварително информирано за предвиденото уволнение и може да представи своите коментари с цел например да коригира евентуална грешка, да отстрани евентуално недоразумение или да изтъкне данни, свързани с личното или професионалното си положение.

37

Четвърто, по-конкретно когато прекъсването на връзката на доверие се дължи на субективни оценки на въпросния член на Комисията на мястото на неговия сътрудник, този член би могъл да приеме, след като на сътрудника му е била предоставена възможност да представи становището си, че връзката на доверие в крайна сметка не е била прекъсната.

38

Освен това, макар ООСД да не следва да заменя своята преценка с тази на засегнатия член на Комисията, що се отнася до действителното прекъсване на връзката на доверие, все пак този орган трябва най-напред да провери дали липсата или загубата на връзка на доверие е действително изтъкната, след което да се увери в точността на фактическите констатации (вж. в този смисъл решение от 22 май 2014 г., CU/ЕИСК, F‑42/13, EU:F:2014:106, т. 41) и накрая, да се увери, че с оглед на изтъкнатото основание искането за разваляне на договора не е опорочено от нарушение на основните права (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2013 г., CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 41) или още от злоупотреба с власт. В този контекст ООСД може по-специално да прецени, с оглед на направените от заинтересованото лице коментари, че конкретните обстоятелства налагат да се предвидят други мерки, различни от уволнение, например преназначаване на заинтересованото лице на друга длъжност в рамките на Комисията.

39

Пето, следва да се подчертае, че Комисията няма основание да се позовава на решението от 29 април 2004 г., Парламент/Reynolds (C‑111/02 P, EU:C:2004:265) в подкрепа на тезата, че не била длъжна да изслуша жалбоподателя преди приемането на обжалваното решение. Всъщност обстоятелствата по настоящото дело се различават от тези по делото, по което е постановено това решение, тъй като последното се отнася до факти, настъпили преди влизането в сила на Хартата. Впрочем спорното решение по това дело е било решение за прекратяване на командироването на длъжностно лице на Европейския парламент, изпълняващ функциите на генерален секретар на политическа група, и за връщането му в неговата първоначална генерална дирекция, а не решение за уволнение на срочно нает служител.

40

От гореизложеното следва, че противно на поддържаното от Комисията, решение за прекратяване на договора за неопределено време на назначен по силата на член 2, буква в) от УРДС срочно нает служител поради прекъсване на връзката на доверие може да бъде прието само ако предварително е било спазено гарантираното с член 41, параграф 2 буква а) от Хартата право на този служител да бъде изслушан.

41

Вследствие на това в рамките на настоящата жалба жалбоподателят може надлежно да се позовава на нарушение на правото на изслушване.

42

На този етап следва да се прецени дали правото на жалбоподателя да бъде изслушан, е било нарушено.

43

Жалбоподателят твърди, че не бил изслушан преди приемането на обжалваното решение. Той посочва, че никой не го е информирал за евентуалното прекъсване на връзката на доверие преди развалянето на договора му. Не му бил представен никакъв документ, посочващ неспособност да изпълнява своите функции или проблеми, свързани с неговата ефективност и поведението му в службата. Той твърди, че Комисията не представя доказателства, че споменатите в точки 28—36 от писмената защита разисквания са били проведени с члена на Комисията и началника на кабинета, по-конкретно що се отнася до срещите от 3 септември и 14 декември 2015 г. Той добавя, че оспорва твърденията на Комисията в това отношение.

44

Комисията твърди, че жалбоподателят бил изслушан няколкократно преди да бъде прието обжалваното решение. Жалбоподателят, който първоначално бил назначен като заместник-ръководител на кабинета, изпитал затруднения да се адаптира към работната среда на институцията и да изпълнява задълженията във връзка със сигурността — приоритетна част от функциите на члена на Комисията, което началникът на кабинета и членът на Комисията обсъдили няколко пъти с жалбоподателя. На 3 септември 2015 г. била проведена среща между ръководителя на кабинета и жалбоподателя, по време на която било предвидено напускането на кабинета от последния. Тази среща била последвана от разговор с члена на Комисията по същия въпрос. Комисията подчертава, че през октомври 2015 г. на жалбоподателя била предложена длъжност като експерт, за да му се позволи да остане на служба в рамките на кабинета. На 14 декември 2015 г. жалбоподателят бил поканен от ръководителя на кабинета и въпросът за заминаването му бил поставен още по-конкретно. Жалбоподателят е могъл отново да изрази гледната си точка и да я обсъди още веднъж лично с члена на Комисията на проведена по-късно среща. Въпреки инициативите на кабинета жалбоподателят не подобрил изпълнението на своите задължения. Поради тази причина през април 2016 г. членът на Комисията решил да предприеме действията по разваляне на договора на жалбоподателя с мотива, че връзката на доверие била прекъсната.

45

Следва да се припомни, че когато дадено решение може да бъде взето само при зачитане на правото на изслушване, на заинтересованото лице трябва да се даде възможност да изложи надлежно своята гледна точка относно планираната мярка в рамките на организирано по инициатива на ООСД писмено или устно обсъждане, за провеждането на което последният носи тежестта на доказване (вж. в този смисъл решения от 6 декември 2007 г., Marcuccio/Комисия, C‑59/06 P, EU:C:2007:756, т. 47 и от 3 юни 2015 г., BP/FRA, T‑658/13 P, EU:T:2015:356, т. 54). Ето защо Комисията погрешно твърди в дупликата, че жалбоподателят носи тежестта на доказване за това дали е бил изслушан преди приемането на обжалваното решение.

46

В случая следва да се констатира, че Комисията не представя доказателство, че на жалбоподателя е била предоставена възможност да изложи надлежно своята гледна точка в рамките на писмено или устно обсъждане на предвидената мярка.

47

Всъщност, макар Комисията да твърди, че са били проведени разговори между члена на Комисията и началника на кабинета, от една страна, и жалбоподателя, от друга страна, дори да се предположи, че подобни разговори могат да позволят на заинтересованото лице да изложи надлежно своята гледна точка относно предвидената мярка по смисъла на точка 45 по-горе, Комисията не представя доказателство за това, въпреки че жалбоподателят оспорва твърденията ѝ. Комисията не е представила например никаква бележка, електронна поща, свидетелско показание. Впрочем тя не твърди, че по време на срещите от септември и декември 2015 г. загубата на доверие и развалянето на договора на това основание са били разисквани с жалбоподателя.

48

Макар да е вярно, както изтъква Комисията, че припомнената в точка 45 по-горе съдебна практика не изисква да е проведено изслушване и това изслушване да е предмет на доклад или протокол, за да е спазено правото на изслушване, това не променя факта, че когато срочно нает служител оспорва, както е в настоящия случай, да е бил изслушан, Комисията е длъжна да докаже, че на заинтересованото лице е била дадена възможност да представи становището си по намерението на Комисията да развали договора му, позовавайки се на загубата на доверие. От друга страна, изтъкнатото от Комисията обстоятелство, че кабинетите на членовете на Комисията са малки отделения, само по себе си не позволява да се приеме за установено, че служител на длъжност в един от тези кабинети е бил надлежно изслушан, преди да бъде уволнен. Накрая, макар жалбоподателят да не дава обяснение или оправдание, що се отнася до посочените от Комисията срещи от септември и декември 2015 г., достатъчно е да се констатира, че той оспорва твърденията на Комисията, че на тези срещи е бил надлежно изслушан, без да е възможно на простите твърдения на Комисията да се даде предимство спрямо отричането им от другата страна (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2007 г., Marcuccio/Комисия, C‑59/06 P, EU:C:2007:756, т. 69 и 70).

49

Освен това, що се отнася до повдигнатия от Комисията въпрос дали е допустим и основан упрекът на жалбоподателя за липсата на изготвен доклад в края на изпитателния срок, достатъчно е да се констатира, че този въпрос е без значение за извода, че Комисията не е доказала, че правото на жалбоподателя да бъде изслушан, е било спазено.

50

От гореизложеното следва, че правото на жалбоподателя да бъде изслушан преди приемане на обжалваното решение, е било нарушено.

51

Съгласно постоянната съдебна практика нарушението на правото на изслушване води до отмяна на решението, прието в резултат на съответната административна процедура, само ако при липсата на това нарушение е могло резултатът от тази процедура да бъде друг (решения от 10 септември 2013 г., G. и R., C‑383/13 PPU, EU:C:2013:533, т. 38 и от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑584/16, EU:T:2017:282, т. 157; вж. също решение от 9 септември 2015 г., De Loecker/ЕСВД, F‑28/14, EU:F:2015:101, т. 127 и цитираната съдебна практика).

52

В случая жалбоподателят твърди, че ако беше изслушан преди приемането на обжалваното решение, е щял да бъде информиран за нарушенията, в които е упрекнат, да изложи становището си и да представи електронни писма, доказващи, че изтъкнатите от Комисията доводи са неоснователни. Той посочва, че твърденията за нарушения, на които се позовава Комисията в подкрепа на обжалваното решение, са субективни елементи, които по своето естество са можели да бъдат променени, ако той беше изслушан.

53

В това отношение по същество от решението за отхвърляне на жалбата по административен ред става ясно, че прекъсването на връзката на доверие между жалбоподателя и въпросния член на Комисията е породено от „затрудненията [на жалбоподателя] да се адаптира към работната среда на Комисията, както и да изпълнява задълженията си по отношение на приоритетна сфера, каквато е сигурността“. Освен това съгласно решението за отхвърляне на жалбата по административен ред жалбоподателят „не е бил в състояние да съветва [члена на Комисията] във връзка с неговите функции, и по-специално да разработи стратегия относно гражданството“.

54

Подобни твърдения, формулирани много общо, са резултат от оценки на начина, по който жалбоподателят изпълнява служебните си задължения, като се основават както на обективни елементи, така и на субективни оценки. Що се отнася по-конкретно до последните, както напълно правилно е подчертал жалбоподателят, поради субективния им характер те обаче могат да бъдат променени в рамките на обмен на информация със заинтересованото лице (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 18 септември 2015 г., Wahlström/Frontex, T‑653/13 P, EU:T:2015:652, т. 28). Освен това независимо от степента на субективност на разглежданите преценки, като не е дала никаква възможност на жалбоподателя да изложи гледната си точка, Комисията е лишила последния от възможност да наложи убеждението, че е била възможна друга оценка на начина, по който той е изпълнявал служебните си задължения, и по този начин да се опита да възстанови връзката на доверие между него и члена на Комисията. Всъщност, ако беше изслушан, жалбоподателят е можел да изложи съображения относно начина, по който изпълнява служебните си задължения, или относно неговото лично или професионално положение, които са можели да доведат до различно схващане на отправените срещу него упреци.

55

Това важи в още по-голяма степен, както бе отбелязано в точки 32 и 36 по-горе, доколкото засегнатият член на Комисията разполага с голяма свобода на преценка при избора на своите сътрудници, назначени на основание член 2, буква в) от УРДС, което му дава широка възможност както да предложи уволнението на посочените служители, така и да преразгледа подобно предложение.

56

Така при конкретните обстоятелства да се приеме, че ООДС е щял неминуемо да приеме идентично решение, ако на жалбоподателя беше дадена възможност да изложи надлежно гледната си точка в хода на административното производство, означава прогласеното в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата основно правно на изслушване да се лиши от неговата същност, при положение че самото съдържание на това право включва възможността на заинтересованото лице да повлияе на въпросния процес по вземане на решения (вж. в този смисъл решения от 14 септември 2011 г., Marcuccio/Комисия, T‑236/02, EU:T:2011:465, т. 115 и от 5 октомври 2016 г., ECDC/Съд, T‑395/15 P, непубликувано, EU:T:2016:598, т. 80).

57

Накрая, що се отнася до противопоставения от Комисията довод в нейната писмена защита, изведен от това, че не било допустимо жалбоподателят да представи на по-късен етап от съдебното производство споменатите в жалбата електронни писма, ако се предположи, че има такива и че тяхното съдържание отговаря на изтъкнатото от жалбоподателя, следва да се отбележи, от една страна, че жалбоподателят не е представил тези писма пред Общия съд и от друга страна, че евентуалната недопустимост на посочените електронни писма пред Общия съд не засяга възможността, която е щял да има жалбоподателят, ако беше изслушан, да представи тези електронни писма или при всички случаи всички други необходими материали в хода на административното производство, за да се опита да избегне приемането на предвиденото решение за уволнение.

58

При тези условия не може да се изключи възможността, че процедурата за уволнение е можела да доведе до различен резултат, ако жалбоподателят беше надлежно изслушан.

59

От гореизложеното следва, че правното основание, изведено от нарушение на гарантираното с член 41, параграф 2, буква а) от Хартата право на изслушване, трябва да се уважи.

60

Следователно обжалваното решение трябва да се отмени, без да е необходимо да се разглежда второто изтъкнато от жалбоподателя правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране.

61

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като в разглеждания случай Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)

реши: