1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 2006 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262) и на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитванията са отправени в рамките на спорове между няколко работнички, наети в качеството на танцьорки във Fondazione Teatro dell’Opera di Roma (наричана по-нататък „фондацията“) относно тяхното уволнение поради навършване на пределната възраст за оставане на работа.

3

Член 1 от Директива 2006/54, озаглавена „Цел“, гласи:

„Целта на настоящата директива е да се осигури прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите.

За тази цел тя съдържа разпоредби за прилагане на принципа на равното третиране по отношение на:

Тя също така съдържа разпоредби за осигуряването на по-голяма ефективност на такова прилагане чрез въвеждане на подходящи процедури“.

4

Член 2 от тази директива, озаглавен „Определения“, има следния текст:

„1.   За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]“.

5

Съгласно член 3 от посочената Директива 2006/54, озаглавен „Позитивни мерки“:

„Държавите членки могат да поддържат или приемат мерки по смисъла на член 141, параграф 4 от Договора с цел осигуряване на практика на пълната равнопоставеност между мъжете и жените в трудовия живот“.

6

Член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54 гласи:

„Не се допуска никаква дискриминация, пряка или непряка, основаваща се на пола, в публичния или частния сектор, включително публичните органи по отношение на:

[…]

7

Съгласно италианското законодателство работникът, навършил пенсионна възраст, може да бъде уволнен ad nutum от своя работодател, т.е. без последният да е длъжен да изложи мотиви в това отношение.

8

Според запитващата юрисдикция за работниците в сферата на спектаклите, числящи се към категорията танцьори, възрастта за пенсиониране е 47 години за жените и 52 години за мъжете. Тя посочва, че член 3, параграф 7 от Декрет-закон № 64 от 30 април 2010 г., преобразуван в Закон № 100 от 29 юни 2010 г., в редакцията му, действаща към момента на настъпване на фактите по главното производство (наричан по-нататък „Декрет-закон № 64/2010“), изменя тези пределни възрасти за работниците от двата пола, като определя обща пределна възраст за оставане на работа 45 навършени години.

9

Тази разпоредба въвежда също така в полза на последните преходна възможност за упражняване на избор, приложима в продължение на период от две години, считано от датата на влизане в сила на посочената разпоредба, по силата на която те могат да останат на работа след тази обща пределна възраст. По този начин посочените работници, назначени на безсрочен договор, навършили или надхвърлили новоопределената възраст за пенсиониране, биха могли да продължат упражняват професионалната си дейност до действащите преди това граници на възрастта за пенсиониране, а именно 47 години за жените и 52 за мъжете, упражнявайки посочената възможност за избор, подлежащ на ежегодно подновяване, в двумесечен срок от датата на влизане в сила на посочената разпоредба или поне три месеца преди придобиването на окончателното право на пенсия.

10

В самото начало следва да се уточни, че споровете по главните производства са между работниците, наети в качеството на танцьорки и танцьори, и фондацията, която е техен работодател. Същевременно, както е видно от актовете за преюдициално запитване и потвърдено от запитващата юрисдикция вследствие на искане за пояснения от Съда, положението на работниците от мъжки пол не е от значение за въпросите, поставени по настоящите преюдициални запитвания. При това положение в конкретния случай трябва да се разгледа само положението на съответните работнички.

11

Същите са били наети на работа от фондацията до 31 март 2014 г., когато са били уволнени с мотива, че са навършили пределната възраст за пенсиониране. Прекратяването на техния трудов договор е на основание член 3, параграф 7 от Декрет-закон № 64/2010.

12

Те сезират Tribunale di Roma (Районен съд Рим, Италия) с искова молба, с която искат отмяна на уволнението им, възстановяването им на заеманата длъжност и осъждането на работодателя да им изплати обезщетение за претърпени вреди. Според тях уволнението им е незаконно, тъй като са упражнили правото на избор, позволяващо им да продължат да упражняват професионалната си дейност и предвидено в член 3, параграф 7 от Декрет-закон № 64/2010, което е било ежегодно подновявано поне три месеца преди навършването на законовата пределна възраст за оставане на работа.

13

Сезираният съд уважава исковите молби.

14

Вследствие на подадената от фондацията жалба, с решение от 14 октомври 2015 г. Corte d’appello di Roma (Апелативен съд Рим, Италия) отхвърля исканията на работничките, разглеждани по главното производство. Тази юрисдикция приема, че член 3, параграф 7 от Декрет-закон № 64 не нарушава правото на Съюза, с мотива че тази разпоредба намалява на 45 години възрастта за пенсиониране, като същевременно предоставя на персонала, навършил 45‑годишна възраст преди влизането в сила на посочената разпоредба или през периода от 1 юли 2010 г. до 1 юли 2012 г., правото да се възползва от границите на възрастта за оставане на работа, предвидени в действащата преди това национална правна уредба, а именно 47 години за жените и 52 години за мъжете.

15

Според Corte d’appello di Roma (Апелативен съд Рим) националният законодател е възнамерявал да създаде ред и условия за постепенно въвеждане на новата пределна възраст за оставане на работа за работниците, които, наближаващи тази нова възраст, са изложени на ненадейната промяна, в ограничителен смисъл, на предшестващия режим. При това положение според тази юрисдикция не е налице несъвместимост на въпросната норма с принципите на правото на Съюза, дори като се вземе предвид преходното естество на разпоредбата и ограниченият кръг адресати.

16

Разглежданите по главното производство работнички обжалват това решение пред Corte suprema di cassazione (Касационен съд, Италия), като изтъкват по-конкретно несъвместимостта на член 3, параграф 7 от Декрет-закон № 64/2010 с член 157 ДФЕС, член 21 от Хартата и Директива 2006/54.

17

Фондацията също подава жалба пред запитващата юрисдикция срещу решението на Corte d’appello di Roma (Апелативен съд Рим) от 14 октомври 2015 г.

18

Като подчертава, че изходът на споровете по главното производство зависи от тълкуването, което следва да се даде на понятието за „недопускане на дискриминация, основана на пола“, предвидено в Директива 2006/54 и в член 21 от Хартата, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 3, параграф 7 от Декрет-закон № 64/2010 е съвместим с разпоредбите на правото на Съюза, на които се позовават жалбоподателките.

19

При тези условия Corte suprema di cassazione (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда, по всяко от делата, следния преюдициален въпрос:

„Допуска ли принципът за недопускане на дискриминация, основана на пола, предвиден в Директива 2006/54 и в Хартата (член 21), националната правна уредба по член 3, параграф 7 от [Декрет-закон № 64/2010], според която „за работниците в сферата на спектаклите, числящи се към категориите танцьори и балетисти, възрастта за пенсиониране за мъжете и жените е определена на 45 навършени години; с прилагане, за работниците, по отношение на които се прилага изцяло система с вноски или смесена система, на коефициента за преобразуване по член 1, шеста алинея от Закон № 335 от 8 август 1995 г., за по-високата възраст. За двете години след влизането в сила на настоящата разпоредба на работниците по тази алинея, назначени на безсрочен договор, които навършват или надхвърлят възрастта за пенсиониране, е предоставена възможност да упражнят избор, подлежащ на ежегодно подновяване, да останат на работа. Тази възможност трябва да се упражни посредством формална молба, отправена до ente nazionale di previdenza e assistenza per i lavoratori dello spettacolo (ENPALS) (национален институт за осигуряване и подпомагане на работниците в сферата на спектаклите) в двумесечен срок от датата на влизане в сила на настоящата разпоредба или поне три месеца преди придобиването на окончателното право на пенсия, като максималната възраст за пенсиониране е 47 години за жените и 52 години за мъжете?“.

20

С решение на председателя на Съда от 27 април 2017 г. дела C‑142/17 и C‑143/17 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

21

Съгласно член 99 от неговия процедурния правилник, когато отговорът на преюдициалният въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът на такъв въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

22

Тази разпоредба следва да се приложи по настоящите дела.

23

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като предвидената в член 3, параграф 7 от Декрет-закон № 64/2010, по силата на която работниците, наети на работа в качеството на танцьори, навършили възрастта за пенсиониране, определена в тази правна уредба на 45 години както за жените, така и за мъжете, имат възможността през преходен двугодишен период да направят избор, позволяващ им да продължат да упражняват своята професионална дейност до пределната възраст за оставане на работа, предвидена в действащата преди това правна уредба, определена на 47 години за жените и 52 години за мъжете.

24

В самото начало трябва да се констатира, че Съдът е постановил, че въпросът за предоставяне на пенсия за осигурителен стаж и възраст, от една страна, и този за условията за прекратяване на трудовото правоотношение, от друга страна, са различни (вж. по-конкретно решение от 18 ноември 2010 г., Kleist, C‑356/09, EU:C:2010:703, т. 24).

25

По отношение на последните член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54 предвижда, че прилагането на принципа на равно третиране по отношение на условията за уволнение означава липсата на всякаква пряка или непряка дискриминация, основаваща се на пола, в публичния или частния сектор, включително в публичните институции.

26

В това отношение понятието за уволнение по смисъла на тази разпоредба — понятие, което трябва да се схваща в широк смисъл, обхваща прекратяването на трудовото правоотношение с мотива, че работникът е навършил пределната възраст за оставане на работа, установена от националната правна уредба в рамките на обща политика по пенсиониране, провеждана от даден работодател, дори когато това пенсиониране води до предоставянето на пенсия за осигурителен стаж и възраст (вж. в този смисъл решение от 18 ноември 2010 г., Kleist, C‑356/09, EU:C:2010:703, т. 26).

27

От това следва, че дело като разглежданите по главното производство, в които съответните работнички, в съответствие с националната правна уредба, са пенсионирани задължително от своя работодател с мотива, че са навършили пределната възраст за оставане на работа, се отнася до условията за уволнение по смисъла на член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54 (вж. в този смисъл решение от 18 ноември 2010 г., Kleist, C‑356/09, EU:C:2010:703, т. 27).

28

Съдът вече е постановил, що се отнася до Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд (ОВ L 39, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 164), която е отменена с Директива 2006/54, че обща политика по уволнение, която води до уволнението на работничка само поради това че е достигнала или надхвърлила възрастта, с навършване на която придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и която съгласно националното законодателство е различна за мъжете и за жените, представлява дискриминация, основана на пола, забранена по силата на Директива 76/207 (решение от 18 ноември 2010 г., Kleist, C‑356/09, EU:C:2010:703, т. 28).

29

Такова тълкуване е приложимо и за национална правна уредба като тази по член 3, параграф 7 от Декрет-закон № 64/2010, която предвижда, че работниците, навършили пределната възраст за оставане на работа, могат през преходен двугодишен период да направят избор, позволяващ им да продължат да упражняват своята професионална дейност, когато възрастта, на която трудовият договор приключва окончателно, е различна според това дали съответният работник е мъж или жена.

30

В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/54 пряка дискриминация съществува, когато едно лице се третира по-неблагоприятно въз основа на неговия пол, отколкото друго лице е, е било или би било третирано в сравнима ситуация.

31

В конкретния случай от член 3, параграф 7 от Декрет-закон № 64/2010 следва, че през преходен двугодишен период, който тече от датата на влизане в сила на тази разпоредба, на танцьорите, назначени по безсрочен договор, които са навършили или надхвърлили новоопределената възраст за пенсиониране, е предоставена възможността да упражнят избор да продължат да упражняват професионалната си дейност, подлежащ на ежегодно подновяване, в двумесечен срок от датата на влизане в сила на посочената разпоредба или поне три месеца преди придобиването на окончателното право на пенсия, до действащите преди това граници на възрастта за пенсиониране, а именно 47 години за жените и 52 години за мъжете.

32

От тази разпоредба произтича, че редът и условията за упражняване на разглежданото право на избор зависят от пола на работниците.

33

На второ място, следва да се разгледа въпросът дали в контекст като уредения от посочената разпоредба работниците от женски пол на възраст 45 или повече години се намират в сравнимо положение по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/54 с тази на работниците от мъжки пол от същата възрастова група.

34

Елементите, които характеризират различните положения, и в този смисъл сходният им характер, трябва по-конкретно да се определят и преценяват в светлината на предмета и целта на разглежданите разпоредби, като за тази цел трябва да се вземат предвид и принципите и целите в съответната област, към която се отнася разглежданият акт (вж. по-специално решение от 26 октомври 2017 г., BB construct, C‑534/16, EU:C:2017:820, т. 43 и цитираната съдебна практика).

35

В делата по главното производство предмет на правната уредба, с която се установява въпросната разлика в третирането, са условията, при които могат да бъдат прекратени трудовите правоотношения на съответните работници.

36

В този контекст обаче не може да се установи нито едно обстоятелство, годно да придаде на положението на работниците от женски пол специфичен характер спрямо това на работниците от мъжки пол. Следователно съответните работници от женски пол се намират в положение, сравнимо по смисъла на член 2, параграф 1, буква a) от Директива 2006/54 на това на работниците от мъжки пол на същата възраст, що се отнася до условията на прекратяване на трудовото правоотношение. Вследствие на това такава разпоредба въвежда разлика в третирането, пряко основана на пола.

37

При тези обстоятелства разлика в третирането, пряко основана на пола, като тази, установена от разглежданата по главното производство национална правна уредба, представлява пряка дискриминация, основана на пола, по смисъла на член 2, параграф 1, буква a) от Директива 2006/54 (вж. в този смисъл решение от 18 ноември 2010 г., Kleist, C‑356/09, EU:C:2010:703, т. 42).

38

В това отношение следва да се припомни, че Директива 2006/54 провежда разграничение между, от една страна, дискриминацията, пряко основана на пола, и от друга страна, дискриминацията, наречена „непряка“, в смисъл че първата не може да бъде обоснована от легитимна цел. Обратно, по силата на член 2, параграф 1, буква б) от посочената директива разпоредбите, критериите или практиките, които могат да представляват непряка дискриминация, биха могли да не бъдат квалифицирани като дискриминация, при условие че са „обоснован[и] от легитимна цел и средствата за постигането на тази цел са подходящи и необходими“ (решение от 18 ноември 2010 г., Kleist, C‑356/09, EU:C:2010:703, т. 41).

39

Поради това разлика в третирането като разглежданата в делата по главното производство не може да бъде обоснована с желанието съответните работници да не се излагат на ненадейна промяна, в ограничителен смисъл, на предшестващия режим за оставане на работа.

40

Следователно на поставения въпрос трябва да се отговори, че член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54 трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като предвидената в член 3, параграф 7 от Декрет-закон № 64/2010, по силата на която работниците, наети на работа в качеството на танцьори, навършили възрастта за пенсиониране, определена в тази правна уредба на 45 години както за жените, така и за мъжете, имат възможността през преходен двугодишен период да направят избор, позволяващ им да продължат да упражняват своята професионална дейност до пределната възраст за оставане на работа, предвидена в действащата преди това правна уредба, определена на 47 години за жените и 52 години за мъжете, въвежда пряка дискриминация, основана на пола, забранена от тази директива.

41

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като предвидената в член 3, параграф 7 от Декрет-закон № 64/2010 от 30 април 2010 г., преобразуван в Закон № 100 от 29 юни 2010 г., в редакцията му, действаща към момента на настъпване на фактите по главното производство, по силата на която работниците, наети на работа в качеството на танцьори, навършили възрастта за пенсиониране, определена в тази правна уредба на 45 години както за жените, така и за мъжете, имат възможността през преходен двугодишен период да направят избор, позволяващ им да продължат да упражняват своята професионална дейност до пределната възраст за оставане на работа, предвидена в действащата преди това правна уредба, определена на 47 години за жените и 52 години за мъжете, въвежда пряка дискриминация, основана на пола, забранена от тази директива.