Жалба, подадена на 31 май 2017 г. от Cryo-Save AG срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 23 март 2017 г. по дело T-239/15 — Cryo-Save AG/EUIPO

(Дело C-327/17 P)

(2017/C 330/03)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Cryo-Save AG (представител: C. Onken, Rechtsanwältin)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), MedSkin Solutions Dr. Suwelack AG

Искания на жалбоподателя

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква едно основание, а именно нарушение на член 64, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (1), правило 50, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (2) във връзка с член 56, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и с правила 37 и 39 от Регламент № 2868/95, и член 76, параграф 1 Регламент № 207/2009. Нарушението се дължи на това, че Общият съд е приел първото основание на молителя и настоящ жалбоподател за недопустимо.

С първото си основание молителят и жалбоподател оспорва недопустимостта на искането за отмяна на неговата марка на ЕС. Като мотив посочва, че искането не е достатъчно мотивирано в противоречие с член 56, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и правило 37, буква б), подточка iv) от Регламент № 2868/95.

Общият съд постановява, че първото основание на молителя и жалбоподател е недопустимо, тъй като в производството пред апелативния състав не е посочил нарушение на формалните изисквания по член 56, параграф 2 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 37, буква б), подточка iv) от Регламент № 2868/95, разглеждането на жалбата се ограничава до проверката на реалното използване и поради това не е трябвало апелативният състав задължително да преценява редовността на искането за отмяна. Разглеждането на първото основание от Общия съд, според него, би било разширяване на фактическата и правната рамка, разгледана от апелативния състав.

Молителят и жалбоподател оспорва това с довода, че допустимостта на искането за отмяна е предпоставка за постановяване на решението по същество, която следва служебно да се провери от ответника на всеки етап от производството; член 76, параграф 2, първо изречение от Регламент № 207/2009, правило 39, параграф 1, правило 40, параграф 1, второ изречение от Регламент № 2868/95, член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009, правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95. Поради това е без значение дали молителят и жалбоподател е повдигнал конкретно въпроса за допустимостта на искането за отмяна пред апелативния състав.

Освен това отделът по отмяна към ответника служебно проверява допустимостта на искането за отмяна и приема, че са налице предпоставките на член 56, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и правило 37 от Регламент № 2868/95. Установеният в практиката на Общия съд принцип на функционална приемственост изисква пълна проверка от апелативния състав на решението на отдела по отмяна, включително на преценката за допустимост на искането за отмяна. В подкрепа на становището си молителят се позовава и на практиката на Общия съд по дела KLEENCARE, решение от 23 септември 2003 г., T-308/01, т. 24—26, 28, 29 и 32 (3) и HOOLIGAN, решение от 1 февруари 2005 г., T-57/03, т. 22 и 25 (4).

На последно място молителят и жалбоподател, макар и с други думи, винаги е оспорвал допустимостта на искането за отмяна, както в производството пред отдела за отмяна, така и пред апелативния състав.

С оглед на всички посочени три причини въпросът за допустимостта на искането за отмяна е част от фактическата и правната рамка на производството пред апелативния състав. Поради това проверката на Общия съд относно допустимостта на искането за отмяна не би надхвърлила тази рамка. Ето защо възражението за недопустимост на искането за отмяна се различава от посочването на нови основания за отмяна или за недействителност, съответно от късното искане за доказване на реалното използване на по-ранна марка.

(1)  ОВ L 78, стр. 1.

(2)  ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189.

(3)  ECLI:EU:T:2003:241.

(4)  ECLI:EU:T:2005:29.