Жалба, подадена на 25 април 2017 г. от Mast-Jägermeister SE срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 9 февруари 2017 г. по дело T-16/16, Mast-Jägermeister SE/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

(Дело C-217/17 P)

(2017/C 300/15)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Mast-Jägermeister SE (представител: C. Drzymalla, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

Основания и основни доводи

Жалбата е срещу решението на Общия съд от 9 февруари 2017 г. по дело T-16/16, с което Общият съд е разгледал изискванията относно представянето на промишлен дизайн с оглед определянето на дата на подаване що се отнася по-конкретно до заявки за регистрация на промишлен дизайн № 002683615-0001 и 002683615-002 (чаша).

Твърди се, че обжалваното съдебно решение нарушава член 46, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002, разгледан във връзка с членове 36 и 38 от същия регламент, доколкото Общият съд е приел, че от духа и целта на тези разпоредби следва, че заявките за регистрация не трябва да се разглеждат като заявки за регистрация на промишлен дизайн на Общността, когато EUIPO счита, че е налице неяснота или двусмислие по отношение на предмета на защита в заявките за регистрация на промишлен дизайн. От важността на датата на подаване за заявителя следвало обаче, че представянето на промишления дизайн не може да бъде подчинено на стриктни изисквания и че с оглед на определянето на датата на подаване по смисъла на член 38 от Регламент № 6/2002, член 36, параграф 1, буква в) изисква единствено физическа годност на представянето на промишления дизайн да бъде възпроизвеждан.

Противно на приетото от Общия съд, от член 4, параграф 1, буква д) от Регламент № 2245/2002, разгледан във връзка с член 10, параграф 1, буква в) и параграф 2 от този регламент не следвало нещо по-различно. Доколкото от тези разпоредби следвало, че представянето на промишления дизайн трябва да бъде с качество, което да позволява всички подробности от предмета, за който се търси закрила, да се открояват ясно, тези разпоредби се отнасят единствено до физическата годност на представянето да бъде възпроизвеждано. Това важало особено като се има предвид фактът, че единствен заявителят може да определи предмета на заявката за регистрация, тоест това, за което се иска защитата. Най-сетне, окончателният обхват на защитата на промишлен дизайн се определял единствено и изключително от сезираната с иск за фалшифициране юрисдикция.

Доколкото регистрацията на промишлен дизайн би могла да създаде правна несигурност що се отнася до представянето му, регистрацията може да бъде отказана, но не и определянето на дата на подаване, която е много важна за заявителя, предвид правилата на член 4, буква A от Парижката конвенция относно приоритета, произтичащ от първоначалната молба.

В този контекст, Общият съд пренебрегнал недвусмисления текст на диференцираните правила на член 46, параграфи 2 и 3. Съгласно член 46, параграф 2 от Регламент № 6/2002, само когато нередностите се отнасят до условията, посочени в член 36, параграф 1 от Регламент № 6/2002, дадена заявка не може да се разглежда като заявка за промишлен дизайн на Общността. Все пак, що се отнася до представянето на промишления дизайн, член 36, параграф 1 от посочения регламент изисквал единствено това представяне да бъде годно да бъде възпроизвеждано. Съгласно член 46, параграф 3 от Регламент № 6/2002, други нередности, по-специално тези, произтичащи от прилагането на Регламент № 2245/2002, могат да доведат единствено до отхвърляне на заявката, след определяне на дата на подаване. Това следвало от препращането в член 46, параграф 3 към член 45, параграф 2, буква а), разгледан във връзка с член 36, параграф 5 от Регламент № 5/2002.