–

за Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и Bart Vandendries, от E. Maes и M. Denef, advocaten,

–

за Belgische Unie van Osteopaten и др., от B. Hermans, J. Bosquet, advocaten, и H. Van den Keybus, avocate,

–

pour Plast.Surg. BVBA и др., от T. De Gendt, advocaat,

–

за белгийското правителство, от J.‑C. Halleux, P. Cottin и C. Pochet, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от D. Colas, E. de Moustier и A. Alidière, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от J. Jokubauskaitė и P. Vanden Heede, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 98, член 132, параграф 1, букви б), в) и д), член 134 и точки 3 и 4 от приложение III към Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

2

Запитването е отправено в рамките на спор на Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и Bart Vandendries, Belgische Unie van Osteopaten и др., Plast.Surg. BVBA и др. и Belgian Society for Private Clinics VZW и др. с Ministerraad (Министерски съвет, Белгия) по повод искане за отмяна на белгийски правни норми, уреждащи реда и условията за прилагане на данъка върху добавената стойност (ДДС) за доставките на медицински услуги, както и на лекарствени продукти и медицински изделия.

3

Член 96 от Директива 2006/112 предвижда:

„Държавите членки прилагат стандартна ставка на ДДС, която се определя от всяка държава членка като процент от данъчната основа и която е една и съща за доставката на стоки и за доставката на услуги“.

4

Съгласно член 98 от тази директива:

„1.   Държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки.

2.   Намалените ставки се прилагат само за доставки на стоки или услуги в категориите, предвидени в приложение III.

[…]“.

5

Член 132, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Държавите членки освобождават следните сделки:

[…]

[…]

[…]“.

6

Член 134 от същата директива предвижда:

„Доставката на стоки или услуги не се освобождава, както е предвидено в разпоредбите на член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н), в следните случаи:

7

Точка 3 от приложение III към Директива 2006/112, озаглавено „Списък на доставките на стоки и услуги, за които могат да бъдат приложени намалените ставки, посочени в член 98“, упоменава „фармацевтични продукти от вид, обикновено използван за здравна помощ, профилактика на заболявания и за лечение за медицински и ветеринарни цели, включително продукти, използвани за противозачатъчни и санитарни цели“.

8

В точка 4 от приложението са посочени „медицинско оборудване, помощни и други уреди, обикновено предназначени за облекчаване или лечение на инвалидност, за изключително персонално използване от инвалиди, включително ремонта на такива стоки и доставката на детски седалки за автомобил“.

9

Член 110 от Wet houdende maatregelen inzake versterking van jobcreatie en koopkracht (Закона относно мерки за засилено създаването на работни места и укрепване на покупателната способност) от 26 декември 2015 г. (Belgisch Staatsblad, 30 декември 2015 г., стр. 80634, наричан по-нататък „Законът от 26 декември 2015 г.“) гласи:

„Член 44 от Кодекса за данъка върху добавената стойност, заменен със Закона от 28 декември 1992 г. и последно изменен със Закона от 12 май 2014 г., придобива следната редакция:

10

Запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно член 1, втора алинея, буква а) от Koninklijk besluit nr. 20 tot vaststelling van de tarieven van de belasting over de toegevoegde waarde en tot indeling van de goederen en de diensten bij die tarieven bekrachtigt (Кралски указ № 20 за определяне на ставки на данък върху добавената стойност и разпределяне на стоките и услугите съобразно тези ставки) от 20 юли 1970 г. (Belgisch Staatsblad, 31 юли 1970 г., стр. 7920) в Белгия лекарствените продукти и медицинските изделия обичайно се облагат с намалена ставка на ДДС от 6 %.

11

През май и юни 2016 г. специалисти по хиропрактика, остеопатия, пластични хирурзи и някои професионални съюзи подават пред запитващата юрисдикция жалби, по-специално за отмяната на член 110 от Закона от 26 декември 2015 г.

12

Жалбите, подадени от специалисти по хиропрактика, остеопатия и някои техни професионални съюзи, сочат като основание по-специално твърдяно нарушение на член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112. Според тях член 110 от споменатия закон е несъвместим с тази разпоредба, тъй като без разумно оправдание ограничава предвиденото в него освобождаване от ДДС само за лица, упражняващи регламентирана медицинска или парамедицинска професия, а по белгийското право упражняващите своята професия специалисти по хиропрактика и остеопатия не притежават такова качество.

13

Жалбите, подадени от пластични хирурзи, от своя страна се основават по-специално на неоправданата разлика в третирането по белгийското право между лекарствените продукти или медицински изделия, предоставяни при интервенции и процедури с естетична цел, и тези, които се предоставят при интервенции и процедури с терапевтична цел, тъй като само последните се облагали с намалена ставка на ДДС.

14

Запитващата юрисдикция освен това сочи, че при условията на евентуалност като преходна мярка Министерският съвет е поискал от нея да запази действието на разпоредбите, които евентуално би решила да отмени, за да даде възможност на белгийския законодател да приведе разглежданата в главното производство национална правна уредба в съответствие с Директива 2006/112.

15

От акта за преюдициално запитване е видно, че това искане се основава, от една страна, на бюджетните и административни проблеми, както и на липсата на правна сигурност за потребителите на съответните услуги, които биха възникнали в резултат от отмяната на разглежданите в главното производство разпоредби с обратна сила, и от друга страна, на нарушаването на Директивата в резултат от прилагането на режима, действащ преди приемането на Закона от 26 декември 2015 г.

16

При тези условия Grondwettelijk Hof (Конституционен съд, Белгия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

17

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че ограничава прилагането на предвиденото в него освобождаване само за доставките на услуги, извършвани от лица, упражняващи медицинска или парамедицинска професия, регламентирана от законодателството на съответната държава членка.

18

В началото следва да се отбележи, че член 13, А, параграф 1, буква в) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 1977 г., стр. 1), и член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват по един и същ начин и поради това практиката на Съда във връзка с първата разпоредба може да послужи като основа за тълкуването на втората (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2010 г., Future Health Technologies, C‑86/09, EU:C:2010:334, т. 27).

19

От текстуалното тълкуване на член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 следва, че доставката на услуги трябва да бъде освободена, ако отговаря на две условия, а именно, от една страна, да представлява медицинска помощ, и от друга страна, да е предоставена при упражняване на медицинските и парамедицински професии, определени от съответната държава членка (вж. в този смисъл решения от 10 септември 2002 г., Kügler, C‑141/00, EU:C:2002:473, т. 27 и от 27 април 2006 г., Solleveld и Van den Hout-van Eijnsbergen, C‑443/04 и C‑444/04, EU:C:2006:257, т. 23).

20

От акта за преюдициално запитване е видно, че лицата, упражняващи разглежданите в главното производство професии, действително извършват услуги по предоставяне на медицинска помощ, тъй като предлагат процедури, извършвани с цел лечение и доколкото е възможно, възстановяване на здравето при заболявания или отклонения в здравословното състояние.

21

При тези условия поставеният въпрос цели единствено да уточни обхвата на второто упоменато в точка 19 от настоящото решение условие, като установи дали само регламентираните в законодателството на съответната държава членка професии могат да се считат за „медицински и парамедицински“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112.

22

В това отношение трябва да се отбележи, че макар съгласно това условие да е необходимо предвиденото в споменатата разпоредба освобождаване да се ограничи само за някои конкретни професии, от нейния текст не следва, че законодателят на Съюза е имал намерение да наложи на съответните държави членки да ограничат въпросното освобождаване само за професиите, регламентирани в тяхното законодателство.

23

Всъщност от самия текст на тази разпоредба се вижда, че тя самата не определя понятието „медицински и парамедицински професии“, а по този въпрос препраща към определението, възприето във вътрешното право на държавите членки (вж. в този смисъл решение от 27 април 2006 г., Solleveld и Van den Hout-van Eijnsbergen, C‑443/04 и C‑444/04, EU:C:2006:257, т. 28).

24

При това положение, по-специално за да осигурят правилното и просто прилагане на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112, държавите членки разполагат с право на преценка при определянето на професиите, при чието упражняване услугите по предоставяне на медицинска помощ се освобождава от ДДС, и по-конкретно при установяването на необходимите квалификации за упражняването на тези професии (вж. в този смисъл решение от 27 април 2006 г., Solleveld и Van den Hout-van Eijnsbergen, C‑443/04 и C‑444/04, EU:C:2006:257, т. 29, 30 и 32).

25

Това право на преценка обаче не е неограничено, тъй като държавите членки трябва да вземат под внимание, от една страна, преследваната с тази разпоредба цел, а именно да се гарантира прилагане на освобождаването само за услуги по предоставяне на медицинска помощ от лица с необходимата професионална квалификация, и от друга страна, принципът на данъчен неутралитет (вж. в този смисъл решение от 27 април 2006 г., Solleveld и Van den Hout-van Eijnsbergen, C‑443/04 и C‑444/04, EU:C:2006:257, т. 31, 36 и 37).

26

Така държавите членки трябва, на първо място, да гарантират спазването на тази цел, като се уверят, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване се прилага само за услуги по предоставяне на медицинска помощ с достатъчно равнище на качество (вж. в този смисъл решение от 27 април 2006 г., Solleveld и Van den Hout-van Eijnsbergen, C‑443/04 и C‑444/04, EU:C:2006:257, т. 37).

27

Въпреки че държавите членки са компетентни да се уверят, че съответните предоставящи помощ лица притежават необходимата за целта професионална квалификация (вж. в този смисъл решение от 27 април 2006 г., Solleveld и Van den Hout-van Eijnsbergen, C‑443/04 и C‑444/04, EU:C:2006:257, т. 37 и 38), това изискване не означава непременно тези лица да упражняват професия, регламентирана от законодателството на съответната държава членка, тъй като е възможно да се предвидят други ефективни способи за контрол на професионалната им квалификация в зависимост от организацията на медицинските и парамедицинските професии в тази държава членка.

28

На второ място, държавите членки трябва да спазват принципа на данъчен неутралитет, който не допуска сходни доставки на услуги, които следователно са в конкуренция помежду си, да бъдат третирани по различен начин от гледна точка на ДДС (решение от 27 април 2006 г., Solleveld и Van den Hout-van Eijnsbergen, C‑443/04 и C‑444/04, EU:C:2006:257, т. 39 и цитираната съдебна практика).

29

Това изискване също не означава предвиденото в член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 освобождаване непременно да се ограничи само за лица, упражняващи професия, регламентирана от законодателството на съответната държава членка, тъй като не би могла по общ и абсолютен начин да се изключи възможността лица, които не упражняват подобна професия, да разполагат с необходимата квалификация да предоставят помощ с достатъчно качество, за да се счита за сходна с помощта, предлагана от представителите на такава професия, по-специално ако въпросните лица са преминали обучение в признато от тази държава членка учебно заведение.

30

Освен това от практиката на Съда следва, че правната уредба на съответната държава членка е само един сред множество други елементи, които следва да се вземат под внимание, за да се установи дали определено данъчнозадължено лице притежава необходимата професионална квалификация, за да се ползва от прилагането на това освобождаване (вж. в този смисъл решение от 27 април 2006 г., Solleveld и Van den Hout-van Eijnsbergen, C‑443/04 и C‑444/04, EU:C:2006:257, т. 46 и 50), което означава, че принадлежността на предоставящите помощ лица към определена регламентирана професия не би могла да съставлява условие, чието спазване държавите членки трябва непременно да изискват за целта.

31

Поради това на първия въпрос следва да се отговори, че член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не ограничава прилагането на предвиденото в него освобождаване само за доставките на услуги, извършвани от лица, упражняващи медицинска или парамедицинска професия, регламентирана от законодателството на съответната държава членка.

32

Белгийското правителство поддържа, че вторият въпрос е напълно безпредметен, поради което не изисква отговор. В действителност белгийската правна уредба не променяла приложимата ставка на ДДС за лекарствените продукти и медицинските изделия в зависимост от тяхната употреба и следователно не предвиждала прилагането на различни ставки, когато те се предоставят при интервенции или процедури с терапевтична, а не при интервенции или процедури с естетична цел.

33

В това отношение от акта за преюдициално запитване е видно, че според запитващата юрисдикция разглежданата в главното производство белгийска правна уредба би могла да се тълкува по няколко начина. При това положение вторият въпрос има за цел да установи по-специално дали съгласно правото на Съюза следва да се отхвърли тълкуването на тази правни уредба, при което за лекарствените продукти и медицинските изделия би трябвало да се прилагат различни ставки на ДДС в зависимост от тяхната употреба.

34

Следователно, макар белгийското правителство да счита, че подобно тълкуване на посочената правна уредба при всички положения е изключено, оказва се, че този довод се основава на тълкуване на националното право, различно от възприетото от запитващата юрисдикция.

35

От постоянната практика на Съда обаче следва, че не е негова задача в рамките на системата за съдебно сътрудничество, установена от член 267 ДФЕС, да се произнася по тълкуването на национални разпоредби, нито да преценява или да проверява дали направеното от запитващата юрисдикция тълкуване на тези разпоредби е правилно (решение от 26 март 2015 г., Macikowski, C‑499/13, EU:C:2015:201, т. 51 и цитираната съдебна практика), а в рамките на разпределението на правомощията между него и националните юрисдикции трябва да вземе предвид фактическия и правен контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси, така както е очертан с акта за преюдициално запитване (вж. в този смисъл решение от 15 април 2010 г., Fundación Gala-Salvador Dalí и VEGAP, C‑518/08, EU:C:2010:191, т. 21).

36

Поради това вторият въпрос следва да се обяви за допустим.

37

С втория въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 98, член 132, параграф 1, букви б), в) и д) и член 134 от Директива 2006/112 във връзка с точки 3 и 4 от приложение III към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която въвежда различно третиране между лекарствените продукти и медицинските изделия, предоставяни при интервенции или процедури с терапевтична цел, от една страна, и лекарствените продукти и медицинските изделия, предоставяни при интервенции или процедури само с естетична цел, от друга страна, като не допуска последните да се ползват от намалената ставка на ДДС, приложима за първите.

38

Най-напред следва да се отбележи, че макар в текста на втория въпрос да са посочени по-специално членове 132 и 134 от Директива 2006/112, в мотивите на акта за преюдициално запитване по този въпрос тези разпоредби не са упоменати, а е отбелязано, напротив, че единствената цел на въпроса е да се уточни дали правото на Съюза изключва възможността за прилагане на стандартната ставка на ДДС по отношение на някои лекарствени продукти и някои медицински изделия, които са изключени от намалената ставка на ДДС, предвидена в член 98 от същата директива, разгледан във връзка с точки 3 и 4 от приложение III към нея, когато държава членка е избрала да прилага тази намалена ставка за други лекарствени продукти и за други медицински изделия.

39

При това положение на втория въпрос следва да се отговори на плоскостта на член 98 от Директива 2006/112, като отговорът не засяга евентуалното прилагане на режима на освобождаване от ДДС, наложен с член 132, параграф 1, буква б) от тази директива за лекарствените продукти и медицинските изделия, необходими за посочените в тази разпоредба сделки, както и прилагането на режима на освобождаване, произтичащ от член 132, параграф 1, букви в) и д) от същата директива, по отношение на лекарствените продукти и медицинските изделия, които са абсолютно необходими в момента на извършване доставките съгласно тези разпоредби (вж. в този смисъл решение от 13 март 2014 г., Klinikum Dortmund, C‑366/12, EU:C:2014:143, т. 34).

40

Във връзка с лекарствените продукти и медицинските изделия, които не попадат в обхвата на такива режими на освобождаване, трябва да се припомни, че съгласно член 96 от Директива 2006/112 по принцип една и съща ставка на ДДС, а именно съответната стандартна ставка, определена от всяка държава членка, се прилага за доставката на стоки и на услуги (вж. в този смисъл решение от 9 март 2017 г., Oxycure Belgium, C‑573/15, EU:C:2017:189, т. 20 и цитираната съдебна практика).

41

В отклонение от този принцип съгласно член 98 от тази директива е предвидена възможност за прилагане на намалени ставки на ДДС за категориите доставки на стоки и услуги съгласно приложение III към нея (вж. в този смисъл решения от 9 март 2017 г., Oxycure Belgium, C‑573/15, EU:C:2017:189, т. 21 и от 9 ноември 2017 г., AZ, C‑499/16, EU:C:2017:846, т. 22).

42

При лекарствените продукти и медицинските изделия този дерогационен режим е приложим за стоки, отговарящи на материалноправните условия по точки 3 и 4 от това приложение.

43

В тази връзка трябва да се отбележи, че макар точка 3 от споменатото приложение да се отнася до фармацевтичните продукти само доколкото обикновено се използват за здравна помощ, профилактика на заболявания и за лечение за медицински и ветеринарни цели, само по себе си това условие не може да означава, че лекарствените продукти, предоставяни при интервенции или процедури само с естетична цел, не могат да се ползват от намалена ставка на ДДС, след като въпросното условие е обвързано с обикновеното използване на стоките, за които се отнася, а не с конкретната им употреба.

44

В тази връзка от постоянната практика на Съда е видно, че законодателят на Съюза само е предвидил възможност държавите членки да прилагат намалена ставка на ДДС за доставката на стоки и услуги, включени в категориите от приложение III към Директива 2006/112, и следователно държавите членки са компетентни да определят конкретно кои такива доставки на стоки и услуги ще се облагат по намалената ставка (вж. в този смисъл решения от 11 септември 2014 г., K, C‑219/13, EU:C:2014:2207, т. 23 и от 9 ноември 2017 г., AZ, C‑499/16, EU:C:2017:846, т. 23).

45

Следователно държавите членки могат да решат да приложат намалена ставка на ДДС за определени специфични фармацевтични продукти или медицински изделия от изброените в точки 3 и 4 от приложение III към тази директива, като същевременно прилагат стандартната ставка за други такива продукти или изделия (вж. в този смисъл решение от 9 март 2017 г., Oxycure Belgium, C‑573/15, EU:C:2017:189, т. 26).

46

Въпреки това, когато държава членка вземе решение да прилага избирателно намалената ставка на ДДС за определени специфични доставки на стоки или услуги, посочени в приложение III към споменатата директива, тя е длъжна да спазва принципа на данъчен неутралитет (решение от 9 март 2017 г., Oxycure Belgium, C‑573/15, EU:C:2017:189, т. 28 и цитираната съдебна практика).

47

Този принцип не допуска подобни стоки или услуги, които следователно са в конкуренция помежду си, да се третират по различен начин за целите на ДДС (решения от 11 септември 2014 г., K, C‑219/13, EU:C:2014:2207, т. 24 и от 9 март 2017 г., Oxycure Belgium, C‑573/15, EU:C:2017:189, т. 30).

48

За да се определи дали стоките или услугите са подобни, следва да се държи сметка главно за гледната точка на средния потребител. Стоките или съответно услугите са подобни, когато имат аналогични характеристики и задоволяват едни и същи нужди на потребителя съгласно критерий за сходство при използването и когато съществуващите различия не влияят съществено върху решението на средния потребител да избере едната или другата стока или съответно услуга (решения от 11 септември 2014 г., K, C‑219/13, EU:C:2014:2207, т. 25 и от 9 ноември 2017 г., AZ, C‑499/16, EU:C:2017:846, т. 31).

49

В този контекст трябва да се отбележи, че Съдът вече е постановил, от една страна, че не трябва непременно всички лекарствени продукти да се считат за подобни с оглед на прилагането на принципа на неутралитет (вж. в този смисъл решение от 3 май 2001 г., Комисия/Франция, C‑481/98, EU:C:2001:237, т. 30), а от друга страна, че конкретната употреба, за която се отреждат доставките на стоки, може да се вземе предвид при преценката дали тези доставки са подобни от гледна точка на средния потребител (вж. в този смисъл решение от 3 март 2011 г., Комисия/Нидерландия, C‑41/09, EU:C:2011:108, т. 66).

50

В случая според запитващата юрисдикция разглежданата в главното производство правна уредба предвижда различно третиране на лекарствените продукти и медицинските изделия, предоставяни при процедури с терапевтична цел, и на лекарствените продукти и медицински изделия, предоставяни при процедури с естетична цел. Следва да се констатира, че употребата с терапевтична цел и употребата с естетична цел представляват два ясно отделени помежду си вида конкретна употреба, които не задоволяват една и съща потребност от гледна точка на средния потребител.

51

При това положение следва да се приеме, че правна уредба като разглежданата от запитващата юрисдикция провежда разграничение между две категории лекарствени продукти или медицински изделия, които не се оказват подобни с оглед на прилагането на принципа на данъчен неутралитет.

52

С оглед на изложеното на втория въпрос следва да се отговори, че член 98 от Директива 2006/112 във връзка с точки 3 и 4 от приложение III към тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която въвежда различно третиране между лекарствените продукти и медицинските изделия, предоставяни при интервенции или процедури с терапевтична цел, от една страна, и лекарствените продукти и медицинските изделия, предоставяни при интервенции или процедури само с естетична цел, от друга страна, като изключва възможността последните да се ползват от намалената ставка на ДДС, приложима за първите.

53

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство национална юрисдикция може да приложи национална разпоредба, която я оправомощава да остави в сила някои последици от отменен акт, за да запази временно действието на национални разпоредби, които е установила за несъвместими с Директива 2006/112, до привеждането им в съответствие с тази директива с цел, от една страна, да се ограничат рисковете от липсата на правна сигурност в резултат от обратното действие на отмяната, и от друга страна, да се избегне прилагането на национален режим, предхождащ посочените разпоредби, който е несъвместим с упоменатата директива.

54

Съгласно постоянната практика на Съда по силата на предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза и такова задължение носи в рамките на правомощията си всеки орган на съответната държава членка (вж. в този смисъл решения от 28 февруари 2012 г., Inter-Environnement Wallonie и Terre wallonne, C‑41/11, EU:C:2012:103, т. 43 и от 28 юли 2016 г., Association France Nature Environnement, C‑379/15, EU:C:2016:603, т. 31).

55

Поради това, когато констатират несъвместимостта на дадена национална правна уредба с правото на Съюза, органите на съответната държава членка, макар да запазват възможността за решение относно мерките, които да приемат, трябва да следят за това националното право да бъде приведено в съответствие с правото на Съюза във възможно най-кратки срокове и да бъдат изцяло осигурени правата, предоставени на лицата от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 21 юни 2007 г., Jonkman и др., C‑231/06—C‑233/06, EU:C:2007:373, т. 38).

56

При това положение националните юрисдикции, надлежно сезирани с жалба против национална уредба, несъвместима с Директива 2006/112, следва на основание на националното право да вземат мерки за недопускане на прилагането на тази правна уредба (вж. по аналогия решения от 28 февруари 2012 г., Inter-Environnement Wallonie и Terre wallonne, C‑41/11, EU:C:2012:103, т. 47 и от 28 юли 2016 г., Association France Nature Environnement, C‑379/15, EU:C:2016:603, т. 32).

57

В главното производство запитващата юрисдикция е сезирана с искане за отмяна и желае да установи дали предвид обстоятелствата по делото, въпреки че ще отмени оспорените национални разпоредби, може в рамките на преходен период да остави в сила последиците от тях, за да даде възможност за заместването им с нови национални правила, съвместими с Директива 2006/112.

58

В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че в главното производство подобно разрешение не би могло да се обоснове поради съображения за ограничаване на рисковете от липсата на правна сигурност в резултат от обратното действие на отмяната на посочените разпоредби.

59

Действително, дори да се предположи, че императивни съображения за правна сигурност могат да доведат по изключение до временно отлагане на последиците, свързани с неприлагането на национално право, противоречащо на пряко приложима норма на правото на Съюза, подобно отлагане трябва незабавно да се изключи в случая, тъй като запитващата юрисдикция не е изложила конкретни обстоятелства, годни да установят наличието на ясно изразени рискове, свързани с липсата на правна сигурност (вж. по аналогия решение от 8 септември 2010 г., Winner Wetten, C‑409/06, EU:C:2010:503, т. 67).

60

По-специално, бланкетното изтъкване на бюджетни и административни затруднения, които биха могли да произтекат от отмяната на оспорваните в главното производство разпоредби, не би могло да бъде достатъчно, за да се открои наличието на императивни съображения за правна сигурност (вж. по аналогия решения от 18 октомври 2012 г., Mednis, C‑525/11, EU:C:2012:652, т. 44 и от 10 април 2014 г., Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company, C‑190/12, EU:C:2014:249, т. 111).

61

На второ място, що се отнася до обстоятелството, че отмяната на тези разпоредби би довела до прилагане на национален режим, предхождащ тези разпоредби, който е несъвместим с Директива 2006/112, следва да се отбележи, че Съдът е постановил, че може по изключение да се допусне национална юрисдикция да приложи националната разпоредба, която ѝ позволява да запази някои последици на отменения национален акт, стига да са спазени определени условия. Сред тези условия е изискването такъв акт да бъде мярка за правилно транспониране на задължение, произтичащо от правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 28 февруари 2012 г., Inter-Environnement Wallonie и Terre wallonne, C‑41/11, EU:C:2012:103, т. 63 и от 28 юли 2016 г., Association France Nature Environnement, C‑379/15, EU:C:2016:603, т. 43).

62

В главното производство обаче не се установява, че оспорените разпоредби представляват такава мярка за правилно транспониране.

63

Поради това на третия въпрос следва да се отговори, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство национална юрисдикция не може да приложи национална разпоредба, която я оправомощава да остави в сила някои последици от отменен акт, за да запази временно действието на национални разпоредби, които е установила за несъвместими с Директива 2006/112, до привеждането им в съответствие с тази директива с цел, от една страна, да се ограничат рисковете от липсата на правна сигурност в резултат от обратното действие на отмяната, и от друга страна, да се избегне прилагането на национален режим, предхождащ посочените разпоредби, който е несъвместим с упоменатата директива.

64

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: