–

за Verbraucherzentrale Berlin eV, от R. Jahn, Rechtsanwalt,

–

за Unimatic Vertriebs GmbH, от P. Rau, Rechtsanwalt,

–

за белгийското правителство, от P. Cottin и J. Van Holm, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от C. Hödlmayr и N. Ruiz García, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 9 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64).

2

Запитването е отправено във връзка със спор между Verbraucherzentrale Berlin eV, сдружение на потребители (наричано по-нататък „сдружението“) и Unimatic Vertriebs GmbH (наричано по-нататък „Unimatic“), дружество дистрибутор, относно информирането на потребителите за правото им на отказ при договори за покупко-продажба, сключени по време на търговски панаири.

3

Съображения 4, 5, 7, 21, 22 и 37 от Директива 2011/83 гласят:

[…]

[…]

[…]

4

Член 2 от посочената директива е озаглавен „Определения“ и гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

5

Член 5 от посочената директива урежда „[и]зисквания[та] за предоставяне на информация за договори, различни от договорите от разстояние или договорите извън търговския обект“.

6

Член 6 от същата директива е озаглавен „Изисквания за предоставяне на информация при договорите от разстояние и договорите извън търговския обект“ и в параграф 1 предвижда:

„Преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, или от съответно предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:

[…]

[…]“.

7

Член 7 от Директива 2011/83 е озаглавен „Изисквания относно формата на договорите извън търговския обект“ и в параграф 1 предвижда:

„По отношение на договорите извън търговския обект търговецът предоставя на потребителя информацията, предвидена в член 6, параграф 1, на хартия или, ако потребителят се съгласи, на друг траен носител. Тази информация се представя четливо на ясен и разбираем език“.

8

Член 9 от посочената директива е озаглавен „Право на отказ“ и в параграф 1 предвижда:

„Освен когато са приложими изключенията, предвидени в член 16, потребителят разполага със срок от 14 дни за отказ от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, без да посочва причини за това и без да заплаща никакви разходи, с изключение на разходите, предвидени в член 13, параграф 2 и член 14“.

9

Директива 2011/83 е транспонирана в германското право с Gesetz zur Umsetzung der Verbraucherrechterichtlinie und zur Änderung des Gesetzes zur Regelung der Wohnungsvermittlung (Закон за транспониране на Директивата относно правата на потребителите и за изменение на Закона за агенциите за недвижими имоти) от 20 септември 2013 г. (BGBl. 2013 I, стр. 3642).

10

Unimatic е дружество, което продава стоки по-специално на панаира Grüne Woche (зелена седмица), който се провежда ежегодно в Берлин (Германия). От акта за преюдициално запитване е видно, че Unimatic продава стоките си единствено на панаири.

11

На 22 януари 2015 г. на панаирния щанд на Unimatic клиент поръчва уред за почистване с пара/прахосмукачка на цена от 1600 EUR. Unimatic не информира клиента за правото му на отказ, предвидено в германското право в съответствие с член 9 от Директива 2011/83.

12

Сдружението счита, че Unimatic е трябвало да информира клиента за правото му на отказ, тъй като договорът за продажба е сключен извън търговски обект.

13

С оглед на това сдружението сезира Landgericht Freiburg (Областен съд Фрайбург, Германия) с искане да забрани на Unimatic да продава стоките си, без да информира потребителите за правото им на отказ.

14

Искането на сдружението е отхвърлено от Landgericht Freiburg (Областен съд Фрайбург), а жалбата срещу решението на последния е отхвърлена от Oberlandesgericht Karlsruhe (Върховен областен съд Карлсруе, Германия).

15

При тези обстоятелства сдружението подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

16

Запитващата юрисдикция счита, че текстът на разпоредбите от Директива 2011/83 не указва критерии, позволяващи във всеки конкретен случай да се прецени дали в даден търговски обект търговец извършва дейността си „обичайно“ по смисъла на член 2, точка 9, буква б) от същата директива.

17

В това отношение, от една страна, с оглед по-специално на съображение 22 от Директива 2011/83, можел да се вземе предвид фактът, че търговецът обичайно използва определен метод на продажба, т.е. че продава стоките си редовно, а не само инцидентно в търговски обект.

18

От друга страна, при такъв подход потребител — купил стока по време на панаир от търговец, който разполага и със „стационарен“ магазин и продава същата стока обичайно там, а само понякога на панаири — имал право на отказ по член 9 от Директива 2011/83, докато продажба от друг търговец, който обичайно продава стоките си на панаири и няма стационарен магазин, продажбата не можела да се счита за извършена „извън търговския обект“ и поради това не предполагала право на отказ.

19

Според друг посочен от запитващата юрисдикция подход начинът на организация на стопанската дейност на търговеца не може да има решаващо значение при преценката дали даден договор е сключен извън „търговския обект“ по смисъла на член 2, точка 9 от Директива 2011/83. Преценката за това трябвало да се направи с оглед на естеството на продадената стока. Ако ставало въпрос за обичайно продавана по панаири стока, следвало да се приеме, че потребителят, след като е дошъл на въпросния панаир, би трябвало да очаква такава стока да му бъде предложена за продажба. От друга страна, следвало да се гарантира защитата на потребителите по отношение на други видове стоки, които не можело да се очаква да бъдат предлагани на панаира. Този подход бил обоснован с оглед на целта на правото на отказ по Директива 2011/83, а именно защита на потребителя срещу прибързано сключване на договор в ситуация на изненада или психологически натиск.

20

При описания в предходната точка подход значение имали очакванията и възприятията на потребителя. В това отношение, от една страна, можело да се вземат предвид очакванията на потребителя към момента на вземане на решението да отиде на панаира, тъй като тези очаквания се основавали на информация за предлаганите там стоки или услуги. От друга страна, за целите на тълкуването на член 2, точка 9 от Директива 2011/83 следвало по-скоро да се отчитат конкретните обстоятелства, при които договорът бил сключен на панаира.

21

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, точка 9 от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че щанд като разглеждания в главното производство, който търговец наема по време на панаир, за да осъществява на него дейността си няколко дена в годината, е „търговски обект“ по смисъла на същата разпоредба.

23

В самото начало е важно да се припомни, че Директива 2011/83 определя понятието „търговски обект“, от една страна, в член 2, точка 9, буква а) като всеки недвижим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява постоянно дейността си, и от друга страна, в член 2, точка 9, буква б), като всеки движим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява обичайно дейността си.

24

Освен това съображение 22 от посочената директива уточнява в това отношение, че под търговски обекти следва да се разбират обекти под всякаква форма като например магазини, щандове или камиони, служещи на търговеца като негово постоянно или обичайно място за извършване на търговия.

25

В този смисъл законодателят на Съюза е предвидил, че търговският обект може да бъде движим или недвижим, а професионална дейност може да се осъществява постоянно или обичайно.

26

Директива 2011/83 не определя какво следва да се разбира под „постоянно“ или „обичайно“ осъществяване на дейността и не препраща към националните правни системи по отношение на точния смисъл на тези думи.

27

Съгласно постоянната практика на Съда от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза следва, че доколкото текстът на разпоредба от правото на Съюза не съдържа препращане към правото на държавите членки по отношение на определено понятие, същото трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчита не само съдържанието, но и контекстът на разпоредбата и целта, преследвана с правната уредба, от която тя е част (решение от 8 март 2018 г., DOCERAM, C‑395/16, EU:C:2018:172, т. 20 и цитираната съдебна практика).

28

Ето защо понятията, съдържащи се в член 2, точка 9, букви а) и б) от Директива 2011/83, следва да се разглеждат за целите на прилагането на тази директива като самостоятелни понятия на правото на Съюза, които трябва да се тълкуват еднакво на територията на всички държави членки.

29

В това отношение, на първо място, следва да се констатира, че дейността, която търговец осъществява на щанд като разглеждания в главното производство, изграден за целите на провеждан веднъж годишно за няколко дена панаир, не може да се счита за „постоянно“ осъществявана в обичайния смисъл на думата.

30

На второ място, по отношение на думата „обичайно“ следва да се отбележи, че в общоупотребимия си смисъл тя може да се разбира или като постоянство във времето на разглежданата дейност, или като обичайност на упражняването ѝ в съответния обект. Следователно смисълът в говоримия език на този израз сам по себе си не позволява еднозначното му тълкуване.

31

Това не променя факта, че постоянното или обичайното осъществяване на дейността на търговец в „търговски обект“ по смисъла на член 2, точка 9 от Директива 2011/83 определя степента на защита на потребителите по същата директива.

32

Всъщност, от една страна, членове 6 и 7 от Директива 2011/83 предвиждат изисквания за предоставяне на информация и изисквания относно формата на „договорите извън търговския обект“ по смисъла на член 2, точка 8 от същата директива. Освен това членове 9—16 от нея предоставят на потребителя право на отказ след сключването на такъв договор и установяват условията и реда за упражняването на това право. От друга страна, дефиницията за „договор извън търговския обект“ се позовава на понятието „търговски обект“ по смисъла на член 2, точка 9 от посочената директива.

33

Целта на споменатите в предходната точка разпоредби е посочена по-конкретно в съображение 21 от Директива 2011/83, съгласно което, когато се намира извън търговския обект на търговеца, потребителят може да бъде поставен под потенциален психологически натиск или да бъде изправен пред елемент на изненада, независимо дали той е поискал посещението на търговеца или не. Поради това законодателят на Съюза е искал да включи също и случаите, в които с потребителя лично и самостоятелно е осъществен контакт в среда извън търговския обект, но договорът е сключен непосредствено след това в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние.

34

Следователно законодателят на Съюза предвижда защита за потребителя при сключен извън търговски обект договор, в случай че към момента на сключването потребителят не се намира в постоянно или обичайно заемано от търговеца помещение, тъй като приема, че щом като е отишъл там по своя вътрешна подбуда, потребителят е можел да очаква, че търговецът ще осъществи контакт с него, така че не би могъл евентуално след това да твърди, че е бил изненадан от предложението му.

35

Освен това е важно да се припомни, че понятието „търговски обект“ се съдържа още в член 1, параграф 1, първо тире от Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект (ОВ L 372, 1985 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 188), която е отменена и заменена с Директива 2011/83.

36

Четвърто съображение от Директива 85/577 предвижда, че отличителната характеристика на договорите, сключени извън търговския обект на търговеца е, че като правило търговецът е страната, която започва преговорите по договора, като потребителят въобще не е подготвен, а е изненадан, и често дори не е в състояние да сравни качеството и цената от предложението с други предложения. Споменатото съображение предвижда също и че този елемент на изненада най-общо съществува не само в договорите, сключени при посещение на търговеца в дома на потребителя, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, но също и по отношение на други форми на договори, сключени по инициатива на търговеца извън търговските му обекти.

37

Именно с оглед на това четвърто съображение от Директива 85/577 в точки 34 и 37 от решение от 22 април 1999 г., Travel-Vac (C‑423/97, EU:C:1999:197), Съдът приема, че понятието „търговски обект“ по смисъла на същата директива се отнася за обектите, в които търговецът обичайно осъществява дейността си и които са ясно обозначени като обществени места за продажба.

38

След като, видно от съображение 22 от Директива 2011/83, една от целите на същата директива е понятието „търговски обект“ да обхване също местата, където приканването на потребител да извърши покупка не е изненадващо за него, изводите, до които е стигнал Съдът в споменатото решение по отношение на тълкуването на Директива 85/577, са относими и за целите на тълкуването на същото понятие и по смисъла на Директива 2011/83.

39

С оглед на тези съображения и на изложените в точка 34 от настоящото решение доводи понятието „обичайно“ по смисъла на член 2, точка 9, буква б) от Директива 2011/83 трябва да се разбира в смисъл, че разглежданата дейност нормално се осъществява в съответния обект.

40

Това тълкуване не се поставя под въпрос от обстоятелството, че член 2, точка 9, буква а) от Директива 2011/83 не предвижда, че в недвижимите обекти за търговия търговецът не осъществява дейността си „обичайно“, а „постоянно“. Всъщност самият факт, че в такива търговски обекти съответната дейност се осъществява постоянно, несъмнено предполага, че за потребителя тя се осъществява там „нормално“ или „обичайно“. Тъй като осъществяваната в такива търговски обекти дейност трябва да е постоянна, потребителят не може да е неподготвен за това какво ще му бъде предложено там.

41

Що се отнася по-специално до случаи като разглеждания в главното производство, при който търговец осъществява дейността си на щанд на търговски панаир, следва да се припомни, че съгласно съображение 22 от Директива 2011/83 пазарните сергии и панаирни щандове следва да се разглеждат като търговски обекти, ако отговарят на това условие.

42

В споменатото съображение се посочва също, че обекти за търговия на дребно, в които търговецът осъществява дейността си на сезонна основа, например през туристическия сезон в планински или морски курорт, следва да се считат за търговски обекти, тъй като търговецът осъществява в тези обекти дейността си обичайно. За сметка на това обаче обществени места като улици, търговски центрове, плажове, спортни съоръжения и обществения транспорт, които търговецът използва в изключителни случаи за своята търговска дейност, както и частните домове или работните места, не трябва да се разглеждат като търговски обекти.

43

От изложеното следва, че за да може в даден случай да се определи дали панаирен щанд трябва да се квалифицира като „търговски обект“ по смисъла на член 2, точка 9 от посочената директива, трябва да се вземе предвид как точно щандът изглежда в очите на потребителите, и по-специално дали средният потребител го възприема като място, където заемащият щанда търговец осъществява обичайно дейността си, била тя и сезонна, и дали следователно може разумно да очаква, че отивайки на щанда, ще бъде приканван да извърши покупка.

44

Значение в това отношение има възприемането от средния потребител, а именно от потребител, който е относително осведомен и в разумни граници е наблюдателен и съобразителен (вж. по аналогия решения от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 74, от 26 октомври 2016 г., Canal Digital Danmark, C‑611/14, EU:C:2016:800, т. 39, и от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др., C‑186/16, EU:C:2017:703, т. 47).

45

В случай като разглеждания в главното производство националният съд следва да установи как изглежда съответният щанд в очите на средния потребител, като вземе предвид всички свързани с дейността на търговеца фактически обстоятелства, и по-специално изнесената на самия панаир информация. Самата продължителност на панаира не е определяща в това отношение, тъй като, видно от съображение 22 от Директива 2011/83, волята на законодателя на Съюза е обектът, в който търговец осъществява дейността си на сезонна основа, да може да се счита за „търговски обект“ по смисъла на член 2, точка 9 от същата директива.

46

Въз основа на всички изложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 2, точка 9 от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че щанд като разглеждания в главното производство, който търговец наема по време на панаир, за да осъществява на него дейността си няколко дена в годината, е „търговски обект“ по смисъла на посочената разпоредба, ако потребител, който е относително осведомен и в разумни граници е наблюдателен и съобразителен, може — с оглед на всички свързани с дейността на търговеца фактически обстоятелства, и по-специално на външния изглед на щанда и изнесената в помещенията на самия панаир информация — основателно да очаква, че търговецът осъществява там дейността си и че ще го прикани да сключи договор, като националният съд следва да провери дали това е така.

47

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Член 2, точка 9 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че щанд като разглеждания в главното производство, който търговец наема по време на панаир, за да осъществява на него дейността си няколко дена в годината, е „търговски обект“ по смисъла на посочената разпоредба, ако потребител, който е относително осведомен и в разумни граници е наблюдателен и съобразителен, може — с оглед на всички свързани с дейността на търговеца фактически обстоятелства, и по-специално на външния изглед на щанда и изнесената в помещенията на самия панаир информация — основателно да очаква, че търговецът осъществява там дейността си и че ще го прикани да сключи договор, като националният съд следва да провери дали това е така.