–

за литовското правителство, от R. Krasuckaitė, G. Taluntytė, V. Vasiliauskienė и D. Kriaučiūnas, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от H. Tserepa-Lacombe и A. Steiblytė, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 2 и член 6, параграф 1, буква а) от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 2009 г., стр. 7).

2

Запитването е отправено в рамките на производство, образувано по искане на „Paysera LT“ UAB, по-рано „EVP International“ UAB (наричано по-нататък „Paysera“), по повод на решението, с което Lietuvos banko Priežiūros tarnyba (надзорният съвет на Литовската национална банка) отправя към това дружество предупреждение заради неправилно прилагане, по отношение на някои платежни трансакции, на методите за изчисляване на собствения капитал (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

3

Съображения 2, 7—9 и 11 от Директива 2009/110 гласят:

[…]

[…]

4

Съгласно член 2 от Директива 2009/110, озаглавен „Определения“:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

5

Член 5 от посочената директива, озаглавен „Собствен капитал“, гласи в параграфи 2 и 3 следното:

„2.   По отношение на дейностите, посочени в член 6, параграф 1, буква а), които не са свързани с издаването на електронни пари, изискваният[…] размер на собствения капитал на институцията за електронни пари се изчислява в съответствие с един от трите метода (А, Б или В), посочени в член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2007/64/ЕО. Подходящият метод се определя от компетентните органи съгласно националното законодателство.

По отношение на дейността по издаване на електронни пари изискваният[…] размер на собствения капитал на институцията за електронни пари се изчислява[…] в съответствие с метод Г, посочен в параграф 3.

Институциите за електронни пари разполагат по всяко време със собствен капитал, който надвишава или е равен на сбора на изисквания размер, посочен в първа и втора алинея.

3.   Метод Г: Размерът на собствения капитал на институция за електронни пари за дейността издаване на електронни пари възлиза [най-малко] на 2 % от средната стойност на електронните пари в обращение“.

6

Член 6 от същата директива, озаглавен „Дейности“, предвижда в параграф 1, буква а) следното:

„1.   Освен издаването на електронни пари институциите за електронни пари имат право да извършват следните дейности:

а) предоставяне на платежни услуги, изброени в приложението към Директива 2007/64/ЕО“.

7

Член 11 от Директива 2009/110, озаглавен „Издаване и обратно изкупуване“, гласи в параграфи 1 и 2 следното:

„1.   Държавите членки гарантират, че издателите на електронни пари издават електронни пари по номинална стойност при получаване на средства.

2.   Държавите членки гарантират, че по искане на държателя на електронни пари издателите на електронни пари изкупуват обратно, по всяко време и по номинална стойност, паричната стойност на държаните електронни пари“.

8

Член 4 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (ОВ L 319, 2007 г., стр. 1), озаглавен „Определения“, гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

9

Член 8 от тази директива, озаглавен „Изчисляване на собствения капитал“, предвижда в параграфи 1 и 2 следното:

„1.   Независимо от изискванията за начален капитал, установени в член 6, държавите членки изискват от платежните институции да разполагат по всяко време със собствен капитал, изчислен по един от следните три метода, определен от компетентните органи в съответствие с националното законодателство:

Метод А

Собственият капитал на платежната институция представлява сума, равняваща се на най-малко 10 % от фиксираните разходи за предходната година. Компетентните органи могат да коригират това изискване в случай на съществена промяна в стопанската дейност на платежната институция спрямо предходната година. Когато платежна институция не осъществява стопанска дейност от една пълна година към датата на изчисляването, изискването е собственият капитал да е в размер на най-малко 10 % от съответните планирани в бизнес плана фиксирани разходи, освен ако компетентните органи изискат да се извърши корекция на този план.

Метод Б

Собственият капитал на платежна институция представлява сума, равняваща се най-малко на сбора от следните елементи, умножен по коефициента к, определен в параграф 2, където обемът на плащанията (ОП) представлява една дванадесета част от общата сума на извършените от платежната институция през предходната година платежни тран[с]акции:

Метод В

Собственият капитал на платежна институция представлява сума, равняваща се най-малко на съответния показател, определен в буква а), умножен по коефициента за умножение, определен в буква б), и по коефициента к, определен в параграф 2:

2.   Коефициентът к, който следва да се използва при методи Б и В, е:

10

Приложението към Директива 2007/64, озаглавено „Платежни услуги (член 4, [точка] 3)“, съдържа списъка с дейностите, които се считат за такива:

„1.   Услуги, позволяващи внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и всички операции по обслужване на платежна сметка.

2.   Услуги, позволяващи тегления на пари в наличност от платежна сметка, както и всички операции по обслужване на платежна сметка.

3.   Изпълнение на платежни тран[с]акции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка при доставчика на платежни услуги на ползвателя или друг доставчик на платежни услуги:

4.   Изпълнение на платежни тран[с]акции, когато средствата са част от отпусната на ползвател на платежни услуги кредитна линия:

5.   Издаване и/или придобиване на платежни инструменти.

6.   Налични парични преводи.

7.   Изпълнение на платежни тран[с]акции, при които съгласието на платеца за изпълнение на платежната тран[с]акция е дадено посредством каквото и да [е] средство за телекомуникация, цифрово или ИТ устройство и плащането е извършено на оператора на телекомуникационна или ИТ система или мрежа, който действа единствено като посредник между ползвателя на платежната услуга и доставчика на стоките и услугите“.

11

Paysera е литовско дружество, получило от Lietuvos bankas (Литовска национална банка) лицензи за извършване на дейност като институция за електронни пари и като платежна институция, даващи му право да издава електронни пари и да предоставя услуги, свързани с издаването на такива пари, както и други платежни услуги.

12

След като проверява на дейността на Paysera, надзорният съвет на Литовската национална банка отправя с обжалваното решение предупреждение към това дружество и изисква от него да спре да нарушава правилата, по които се изчислява собственият капитал на институциите за електронни пари.

13

Всъщност надзорният съвет на Литовската национална банка не признава за платежни услуги, свързани с издаването на електронни пари, следните извършвани от жалбоподателя в главното производство дейности:

14

Впоследствие, след като подадената срещу обжалваното решение жалба е отхвърлена с решение от 13 януари 2016 г. на Vilniaus apygardos administracinis teismas (Вилнюски окръжен административен съд, Литва), жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба пред Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва).

15

Запитващата юрисдикция иска да установи дали услуги I и II трябва да се квалифицират като „платежни услуги, свързани с издаването на електронни пари“.

16

При това положение Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 5, параграф 2 във връзка с член 6, параграф 1, буква а) от Директива [2009/110] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело следните трансакции се считат за платежни услуги, свързани (или не) с издаването на електронни пари:

17

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 5, параграф 2 от Директива 2009/110 трябва да се тълкува в смисъл, че услуги като разглежданите в главното производство, предоставяни от институции за електронни пари в рамките на платежни трансакции, представляват дейности, свързани с издаването на електронни пари.

18

В това отношение следва да се припомни, че в съответствие с член 5 от тази директива институциите за електронни пари трябва да спазват определени изисквания, що се отнася до собствения капитал.

19

В частност от член 5, параграфи 2 и 3 от посочената директива следва, че що се отнася до дейността по издаване на електронни пари, изискваният размер на собствения капитал на институцията за електронни пари се изчислява по метод Г и трябва да възлиза на най-малко 2 % от средната стойност на електронните пари в обращение.

20

За сметка на това по отношение на дейностите, които не са свързани с издаването на електронни пари и поради това представляват платежни услуги по смисъла на член 4, точка 3 от Директива 2007/64, изискваният размер на собствения капитал на институцията за електронни пари се изчислява по един от трите метода (А, Б или В), посочени в член 8, параграфи 1 и 2 от тази директива.

21

От това следва, че предвид размера на собствения капитал съгласно всеки един от тези методи институцията за електронни пари е длъжна да поддържа по-голям собствен капитал, когато същият се изчислява по метод А, Б или В, отколкото когато той се изчислява по метод Г.

22

Ето защо следва да се приеме, че що се отнася до платежните услуги, свързани с издаването на електронни пари, член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2009/110 въвежда изключение от предвидените в Директива 2007/64 правила относно собствения капитал, доколкото тези услуги са свързани с дейността по издаване на електронни пари.

23

Затова, за да се определи дали разглежданите в главното производство услуги представляват дейности, свързани с издаването на електронни пари, следва да се установи дали тези услуги са неразривно свързани с издаването или обратното изкупуване на електронни пари.

24

В Директива 2009/110 не се съдържа определение на понятието „издаване на електронни пари“, а в член 2, параграф 2 от нея само се уточнява, че „електронни пари“ означава парична стойност, съхранявана в електронна, включително магнитна форма, която представлява вземане към издателя, издава се при получаване на средства с цел извършване на платежни трансакции по смисъла на член 4, точка 5 от Директива 2007/64 и се приема от физическо или юридическо лице, различно от издателя на електронни пари.

25

От своя страна член 4, точка 5 от Директива 2007/64 дефинира платежната трансакция като предприето от платеца или получателя действие по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от съответните задължения по основното правоотношение между платеца и получателя. Освен това, видно от член 4, точка 3 от тази директива, тълкуван във връзка с приложението към нея, изпълнението на платежна трансакция, включително прехвърлянето на средства по платежна сметка, представлява платежна услуга.

26

От друга страна, следва да се отбележи, че член 11, параграф 2 от Директива 2009/110 задължава издателите на електронни пари по искане на държателя на електронни пари да изкупуват обратно по всяко време и по номинална стойност паричната стойност на държаните електронни пари.

27

Що се отнася до обратното изкупуване, което не е дефинирано в директиви 2007/64 и 2009/110, то се състои в превръщането на електронните пари по номиналната им стойност и последващото изплащане на средствата по нареждане на държателя на електронните пари. В това отношение тези директиви не изискват въпросните средства да се превеждат по сметката на държателя на електронните пари или по сметката на трето лице.

28

Тъй като издаването на електронни пари предполага безусловно и автоматично право на обратно изкупуване, понятието „платежна услуга, свързана с издаването на електронни пари“ обхваща и обратното изкупуване на електронни пари, по смисъла на член 5, параграф 2 от Директива 2009/110.

29

Затова платежната услуга, предоставена за целите на обратното изкупуване на номиналната стойност на електронните пари, представлява дейност, свързана с издаването на електронни пари.

30

Следователно, за да се определи дали разглежданите в главното производство услуги представляват платежни услуги, свързани с издаването на електронни пари, е необходимо да се установи дали предоставянето на тези услуги довежда до издаване или обратно изкупуване на електронни пари в рамките на една и съща платежна трансакция.

31

В това отношение услуга I представлява платежна трансакция, с която по нареждане на държателя на електронни пари институцията за електронни пари изкупува обратно средствата по номиналната им стойност и ги прехвърля по банковата сметка на трето лице.

32

Доколкото средствата биват изкупувани обратно само с оглед на прехвърлянето им и в рамките на една и съща платежна трансакция, което следва да се провери от запитващата юрисдикция, услуга като услуга I може да се счита за свързана с издаването на електронни пари, по смисъла на член 5, параграф 2 от Директива 2009/110.

33

Що се отнася до услуга II, тя представлява трансакция, с която по нареждане на продавача купувачът на стоките или услугите прехвърля за тази цел средства на институцията за електронни пари, която, след като получи тези средства издава електронни пари в полза на продавача (държател на електронните пари).

34

Услуга като услуга II също е пряко свързана с издаването на електронни пари, щом като прехвърлянето на средства довежда автоматично, и то в рамките на една и съща платежна трансакция, до издаването на електронни пари, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Следователно прехвърлянето на средства е свързано с издаването на електронни пари.

35

С оглед на гореизложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 2 от Директива 2009/110 трябва да се тълкува в смисъл, че услуги като разглежданите в главното производство, предоставяни от институции за електронни пари в рамките на платежни трансакции, представляват дейности, свързани с издаването на електронни пари, по смисъла на тази разпоредба, ако тези услуги довеждат до издаване или обратно изкупуване на електронни пари в рамките на една и съща платежна трансакция.

36

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 5, параграф 2 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че услуги като разглежданите в главното производство, предоставяни от институции за електронни пари в рамките на платежни трансакции, представляват дейности, свързани с издаването на електронни пари, по смисъла на тази разпоредба, ако тези услуги довеждат до издаване или обратно изкупуване на електронни пари в рамките на една и съща платежна трансакция.