1.

Преюдициалните въпроси на Verwaltungsgericht Oldenburg (Административен съд Олденбург, Германия), отправени в контекста на спор за законосъобразността на превоз на странични животински продукти от Нидерландия към Германия, предоставят възможност на Съда да тълкува за първи път член 1, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци ( 2 ), съгласно който посоченият регламент не се прилага за „превози, които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент (ЕО) № 1774/2002[ ( 3 )]“, а следователно и да очертае приложното поле на Регламент № 1013/2006 ( 4 ).

2.

Макар настоящото преюдициално запитване да поставя трънливи въпроси за връзката между актовете на вторичното право, то също така приканва Съда, въпреки отчасти техническия си характер, да внесе важни уточнения в областта на превозите на отпадъци, и по-специално на превозите на странични животински продукти.

3.

По този начин отговорът на Съда ще има съвсем конкретни последици по отношение на формалните изисквания, които трябва се спазват при превозите на странични животински продукти от категория 3 в рамките на Европейския съюз. Освен това подобен въпрос е от ключово значение с оглед на предизвикателствата в областта на околната среда и общественото здраве, свързани с политиката за управление на отпадъците и на страничните животински продукти ( 5 ).

4.

В настоящото заключение ще изложа причините, поради които според мен член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 следва да се тълкува в смисъл, че разглежданият превоз на странични животински продукти от категория 3 попада, освен ако изрично не е предвидено обратното, в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1069/2009 ( 6 ), а не в приложното поле на Регламент № 1013/2006.

5.

Съображения 11 и 12 от Регламент № 1013/2006 гласят:

6.

Съгласно член 1, параграф 3 от този регламент:

„Следното е изключено от обхвата на настоящия регламент:

[…]

[…]“.

7.

Съгласно член 3, параграф 1 от посочения регламент превозите на отпадъци, предназначени за обезвреждане, и на отпадъци, предназначени за оползотворяване, трябва да се извършват — тъй като, що се отнася до последваните, става въпрос по-специално за отпадъци, включени в оранжевия списък ( 7 ) — съгласно процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие, предвидена в Регламент № 1013/2006. Съгласно член 3, параграф 2 от този регламент общите информационни изисквания, определени в член 18 от посочения регламент, се прилагат при превоз на някои смеси от отпадъци или заразени отпадъци в количество, надвишаващо 20 kg.

8.

Съображения 12 и 13 от Директива 2008/98 гласят:

9.

Съгласно член 2, параграф 2 от тази директива:

„От обхвата на настоящата директива се изключват следните отпадъци, доколкото попадат в приложното поле на други законодателни актове на Общността:

[…]

[…]“.

10.

Съображения 5, 6, 57 и 58 от Регламент № 1069/2009 гласят:

[…]

11.

Член 2, параграф 2 от този регламент предвижда:

„Настоящият регламент не се прилага за следните странични животински продукти:

[…]

[…]

[…]“.

12.

Съгласно член 8 от посочения регламент:

„Материалът от категория 1 включва следните странични животински продукти:

[…]

[…]“.

13.

Съгласно член 10 от Регламент № 1069/2009:

„Материалът от категория 3 включва следните странични животински продукти:

[…]

14.

Член 48, параграфи 1—6 от този регламент предвижда:

„1.   Когато оператор възнамерява да изпрати към друга държава членка материал от категория 1, материал от категория 2, месокостно брашно или животински мазнини, получени от материали от категория 1 или категория 2, той информира компетентния орган на държавата членка на произход и на държавата членка на местоназначение.

В рамките на определен срок, компетентният орган на държавата членка по местоназначение взема по заявлението на оператора решение:

2.   Образците на заявленията от операторите, посочени в параграф 1, може да се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 52, параграф 3.

3.   В съответствие с Решение 2004/292/ЕО [на Комисията от 30 март 2004 година относно въвеждането на системата TRACES и за изменение на Решение 92/486/ЕИО ( 10 )] компетентният орган на държавата членка по произход информира чрез системата TRACES компетентния орган на държавата членка по местоназначението за изпращането към държавата членка по местоназначението на всяка пратка със:

След като получи информация за изпращането, компетентният орган на държавата членка по местоназначението информира чрез системата TRACES компетентния орган на държавата членка по произход за пристигането на всяка пратка.

4.   Материалите от категория 1 и категория 2, месокостното брашно и животинските мазнини, посочени в параграф 1, се транспортират директно до обекта или предприятието по местоназначение, което трябва да е регистрирано или одобрено в съответствие с членове 23, 24 и 44, или, в случай на оборски тор — в стопанството по местоназначение.

5.   Когато странични животински продукти или производни продукти се изпращат в други държави членки през територията на трета държава, те се изпращат в запечатани в държавата членка на произход пратки и се придружават от здравен сертификат.

Запечатаните пратки се въвеждат обратно на територията на Общността само през граничен инспекционен пункт в съответствие с член 6 от Директива 89/662/ЕИО [на Съвета от 11 декември 1989 година относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар ( 11 )].

6.   Чрез дерогация от параграфи 1—5, посочените в тях странични животински продукти или производни продукти, които са смесени или замърсени с отпадъците, посочени като опасни в Решение [2000/532], се изпращат в други държави членки само при спазване на изискванията на Регламент [№ 1013/2006]“.

15.

Член 54 от същия регламент предвижда:

„Регламент [№ 1774/2002] се отменя, считано от 4 март 2011 г.

Позоваванията на Регламент [№ 1774/2002] се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат в съответствие с таблица за съответствие в приложението“.

16.

На 7 април 2014 г. камион, управляван от служител на ReFood GmbH & Co. KG, жалбоподател в главното производство, и натоварен със странични животински продукти от категория 3 по смисъла на Регламент № 1069/2009, събрани в Нидерландия, е спрян за проверка от германската полиция, докато превозва тези продукти към предприятие на ReFood в Германия, където те трябва да бъдат преработени, за да бъдат оползотворени впоследствие в инсталация за биогаз, която също се намира в Германия.

17.

Вследствие на тази проверка Landwirtschaftskammer Niedersachsen (Земеделска камара на Долна Саксония, Германия), ответник в главното производство, разпорежда на ReFood да върне тези отпадъци в Нидерландия, с мотива че за превоза на разглежданите отпадъци е необходимо да бъде спазена процедурата за нотификация по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1013/2006.

18.

На 16 юли 2014 г. ReFood подава жалба пред запитващата юрисдикция, с която оспорва законосъобразността на разпореждането на Земеделската камара на Долна Саксония.

19.

Запитващата юрисдикция подчертава, че в случай на незаконен превоз на отпадъци без подадена нотификация компетентният национален орган може по силата на Gesetz zur Ausführung der Verordnung (EG) Nr. 1013/2006 des Europäischen Parlaments und des Rates vom 14. Juni 2006 über die Verbringung von Abfällen und des Basler Übereinkommens vom 22. März 1989 über die Kontrolle der grenzüberschreitenden Verbringung gefährlicher Abfälle und ihrer Entsorgung (Закон за прилагане на Регламент № 1013/2006 и на Базелската конвенция) ( 12 ) от 19 юли 2007 г. да издаде необходимите разпореждания, за да се гарантира обратното връщане на въпросните отпадъци от лицето, което е трябвало да направи нотификацията съгласно член 2, точка 15 от Регламент № 1013/2006.

20.

Тя добавя обаче, че ако разглежданият превоз е изключен от приложното поле на този регламент по силата на неговия член 1, параграф 3, буква г), подобно разпореждане би било незаконосъобразно.

21.

Запитващата юрисдикция подчертава, че макар законосъобразността на разпореждането, постановено срещу ReFood, да зависи от това дали превозът на разглежданите отпадъци попада в обхвата на разпоредбите на Регламент № 1013/2006 и е предмет на процедура за нотификация по силата на този регламент, нито практиката на Съда, нито подготвителните работи по същия регламент ѝ позволяват да разтълкува член 1, параграф 3 буква г) от този регламент.

22.

При тези обстоятелства Verwaltungsgericht Oldenburg (Административен съд Олденбург) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23.

В самото начало ми се струва важно да подчертая две неща.

24.

От една страна, безспорно e, че разглежданите продукти са кухненски отпадъци, които, тъй като не са от превозни средства, работещи по международни линии, трябва да бъдат квалифицирани като странични животински продукти от категория 3 по смисъла на член 10, буква п) от Регламент № 1069/2009. Безспорно е също, че по силата на член 2, параграф 2, буква ж), подточка iii) от Регламент № 1069/2009, кухненски отпадъци, които се състоят от странични животински продукти и са предназначени за преобразуване в биогаз или за преработка чрез стерилизация или за компостиране, попадат в приложното поле на този регламент.

25.

От друга страна, трите преюдициални въпроса не следва да се разглеждат последователно, а напротив, изискват съвместен анализ.

26.

Всъщност запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали изразът „превозите [на отпадъци], които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент [№ 1774/2002]“, използван от законодателя на Съюза в член 1, параграф 3 буква г) от Регламент № 1013/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че от приложното поле на този регламент са изключени всички превози, посочени в Регламент № 1069/2009, или само някои от тези превози, отговарящи на специфични условия, установени в последния.

27.

В спора по главното производство тълкуването на Съда ще определи приложимостта на Регламент № 1013/2006, а следователно и приложимостта на процедурата за нотификация, предвидена в член 3, параграф 1, буква б) от този регламент, по отношение на разглежданите в главното производство отпадъци.

28.

С оглед на тези съображения ще разгледам въпроса дали превозът от Нидерландия към Германия на отпадъци като тези по главното производство, а именно странични животински продукти от категория 3, трябва да се извършва съгласно посочената процедура за нотификация.

29.

За да се отговори на този въпрос, в крайна сметка трябва да се определи дали този превоз попада в приложното поле на Регламент № 1069/2009, който регламентира изключително страничните животински продукти и превозите на тези продукти, или в приложното поле на Регламент № 1013/2006, който установява условията за законосъобразност на превозите на странични животински продукти, с изключение на „превозите […], които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент [№ 1774/2002]“.

30.

В тази връзка най-напред ще посоча, подобно на Комисията, че тъй като Регламент № 1013/2006 не съдържа определение на този израз, текстът на член 1, параграф 3 буква г) от Регламента не предлага никакво безспорно решение на проблема, с който е сезиран Съдът ( 13 ).

31.

Освен това този израз не се съдържа в Регламент № 1774/2002, нито в Регламент № 1069/2009.

32.

От една страна, трябва да се констатира, че Регламент № 1774/2002 не обуславя превоза или изпращането на странични животински продукти от каквото и да било одобрение ( 14 ). По-специално, член 8 от Регламент № 1774/2002 не изисква „одобрение“ за превоза на странични животински продукти ( 15 ).

33.

От друга страна, изискванията, установени в Регламент № 1069/2009, не са еднозначни.

34.

По-конкретно, текстът на този регламент на различните езици не позволяват да се изясни категорично смисълът му. Впрочем обстоятелството, че настоящото преюдициално запитване са основава на текста на Регламент № 1069/2009 на немски език, потвърждава с още по-голяма сила двусмислеността на текста на този регламент.

35.

Ето защо, както е видно от представената пред Съда преписка, становището на Земеделската камара на Долна Саксония, че превозът на разглежданите отпадъци попада в приложното поле на Регламент № 1013/2006 и трябва да бъде нотифициран, се основава на предположението, че тъй като член 48, параграф 2 от Регламент № 1069/2009 се позовава на „заявленията за одобрение“ за изпращането на някои странични животински продукти от категории 1 или 2, изключвайки страничните животински продукти от категория 3, последните не попадат в обхвата на посочено в член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 изключение.

36.

Текстът на член 48, параграф 2 от Регламент № 1069/2009 на немски език обаче гласи „Formate für Anträge auf Zulassung“, което буквално означава „образци на заявленията за одобрение“, докато например в текстовете на испански, датски, английски и френски език се използват съответно изразите „formatos para las solicitudes“, „formater for ansøgninger“, „formats for applications“ и „modèles pour les demandes“, които се отнасят до образците на „заявленията“, а не на заявленията за „одобрение“.

37.

Независимо от това че съгласно постоянната практика на Съда формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици ( 16 ), считам че позицията на Земеделската камара на Долна Саксония, съгласно която превозът на разглежданите в главното производство отпадъци попада в приложното поле на Регламент № 1013/2006, не е убедителна.

38.

Според мен подобно тълкуване се сблъсква с редица сериозни доводи, основани на подготвителните работи, на духа, структурата и целта на регламенти № 1013/2006 и № 1069/2009.

39.

На първо място и като цяло, струва ми се логично, че с приемането на секторно законодателство законодателят на Съюза иска да установи специален режим за конкретни категории продукти или отпадъци.

40.

В това отношение Регламент № 1069/2009 е секторно законодателство, което, подобно на Регламент № 1774/2002, съдържа правила за превоз и транспортиране на странични животински продукти и което, поради самото си естество, отчита особеностите на тези продукти, например от гледна точка на специфичните рискове, които пораждат ( 17 ). Следователно едно такова законодателство по принцип е предназначено да уреди изцяло и изключително тези странични животински продукти ( 18 ).

41.

По същия начин Съдът ясно е посочил, що се отнася до връзката между предходни законодателни актове, свързани с отпадъците, че „Директива 94/62[/ЕО ( 19 )] трябва да се счита за специален закон (lex specialis) по отношение на Директива 75/442[/ЕИО ( 20 )], поради което разпоредбите ѝ имат предимство пред тези на последната директива в случаите, за които се отнася установената в нея специална уредба“ ( 21 ).

42.

От това следва, че според Съда секторното законодателство има за цел да замени общото законодателство в областта на отпадъците.

43.

Според мен тази позиция се подкрепя от изключенията, предвидени от законодателят на Съюза в Директива 2008/98 — рамкова директива в областта на отпадъците, както и от връзката между нея и специалното секторно законодателство.

44.

Така съгласно член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2008/98 страничните животински продукти, включително преработените продукти, обхванати от Регламент № 1774/2002, са изключени от приложното поле на тази директива. Едно такова изключване свидетелства за волята на законодателя на Съюза да постави определена категория отпадъци — страничните животински продукти — извън приложното поле на общата правна уредба в тази област ( 22 ).

45.

Второ, тълкуването, съгласно което страничните животински продукти и превозите на такива продукти по принцип са уредени изключително от секторни разпоредби, в случая Регламент № 1069/2009, произтича от позициите на институциите по време на подготвителните работи по Регламент № 1013/2006.

46.

В това отношение ще отбележа, че член 1, параграф 6, първа алинея от предложението на Комисията, довело до приемането на този регламент ( 23 ), предвижда, че от приложното поле на Регламента относно превози на отпадъци са изключени превозите на отпадъци, като посочените в Регламент № 1774/2002, „доколкото за тях е предвидена сходна или по-строга процесуална уредба, по силата на този регламент и на други законодателни актове на Общността, свързани със страничните животински продукти и общественото здраве“.

47.

Направените от Съвета промени в предлаганата разпоредба, довели до текста на член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 ( 24 ), обаче са разбрани от Комисията като пълно изключване на страничните животински продукти от приложното поле на Регламента относно превози на отпадъци ( 25 ). Това съвсем ясно личи от съобщението на Комисията до Европейския парламент в съответствие с член 251, параграф 2, втора алинея от Договора за ЕО относно общата позиция, приета от Съвета с оглед приемането на Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно превози на отпадъци, в което тя посочва, че „Съветът въведе в предложението редица допълнителни изменения. Най-важното е, че член 1, параграф 3, [буква] г), напълно изключва страничните животински продукти от приложното поле на Регламента“ ( 26 ).

48.

Поради това, както правилно подчертава нидерландското правителство, подготвителните работи по Регламент № 1013/2006 показват, че желанието на Съвета е страничните животински продукти да бъдат напълно изключени от приложното поле на Регламент № 1013/2006 независимо от въпроса за еквивалентността с процедурите за превоз, предвидени в Регламент № 1774/2002.

49.

Трето, предложеното от Земеделската камара на Долна Саксония тълкуване се опровергава от развитието на законодателството относно страничните животински продукти и от взаимната съгласуваност между това законодателство и Регламент № 1013/2006.

50.

Всъщност член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 не уточнява кое одобрение, посочено в Регламент № 1774/2002, се има предвид, а както е видно от точка 32 от настоящото заключение, последният регламент не обуславя превоза на странични животински продукти от каквото и да било одобрение.

51.

От това следва, че след приемането на Регламент № 1013/2006 съгласуваността между законодателството относно страничните животински продукти и последния регламент е съмнителна.

52.

Независимо от това обаче развитието на законодателството относно страничните животински продукти е съпътствано от нарастващата съгласуваност между тези правни актове.

53.

По-специално, след като по време на процедурата по приемане на Регламент № 1069/2009 законодателят на Съюза неминуемо е имал предвид разпоредбите на Регламент № 1013/2006, както разпоредбите на Регламент № 1069/2009, така и включените в него съображения свидетелстват за волята на законодателя да гарантира, ако не и да установи, известна съгласуваност между този регламент и Регламент № 1013/2006.

54.

В съображения 5 и 6 от Регламент № 1069/2009 се уточнява, че правилата за страничните животински продукти следва да отчитат рисковете за околната среда, свързани с тези продукти, и представляват съгласувана и комплексна рамка, включително по отношение на превоза на такива продукти. Освен това в съображения 57 и 58 от този регламент законодателят на Съюза е посочил недвусмислено, че „[с] оглед постигане на съгласуваност в общностното законодателство е необходимо да бъде пояснена връзката между правилата, установени с [посочения] регламент, и общностното законодателство относно отпадъците“, и по-специално че страничните животински продукти, смесени или замърсени с опасни отпадъци, се внасят, изнасят или изпращат между държавите членки само в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006.

55.

Конкретизирани в член 48 от Регламент № 1069/2009, тези насоки показват ясно изразената воля на законодателя на Съюза уредбата на страничните животински продукти да се съдържа по принцип само в последния регламент.

56.

Видно от тълкуването a contrario на член 48, параграф 6 от Регламент № 1069/2009, който няма еквивалент в Регламент № 1774/2002, превозът на странични животински продукти от категория 3 се урежда изключително от този регламент. Всъщност, тъй като тази разпоредба предвижда, че страничните животински продукти, смесени или замърсени с опасни отпадъци, се изпращат в други държави членки само при спазване на разпоредбите на Регламент № 1013/2006, подобно на ReFood, следва да се заключи, че останалите превози на странични животински продукти не попадат в обхвата на този регламент.

57.

От това следва, както признава Комисията по време на съдебното заседание, че по този начин приложното поле на текстовете е ясно определено и освен ако не е предвидено изрично изключение, превозът на странични животински продукти се урежда изключително от Регламент № 1069/2009.

58.

Четвърто, този подход според мен се потвърждава от тълкуването на член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 във връзка със съображение 11 от този текст ( 27 ).

59.

Съгласно това съображение, от една страна, е необходимо да се избегне дублирането с Регламент № 1774/2002, и от друга страна, този регламент е бил предвиден от законодателя на Съюза като всеобхватно законодателство в областта на страничните животински продукти ( 28 ).

60.

Ето защо член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006, разглеждан в светлината на изразената в съображение 11 от този регламент необходимост да се избегне дублирането между този текст и законодателството относно страничните животински продукти, ме навежда на мисълта, че законодателят на Съюза е искал да изключи напълно превозите на странични животински продукти от приложното поле на Регламент № 1013/2006, по-специално поради това че Регламент № 1774/2002 представлява пълна и самостоятелна правна уредба в тази област ( 29 ).

61.

Тълкуването, предложено от австрийското правителство, че тъй като не са обхванати от член 48, параграф 1 от Регламент № 1069/2009, страничните животински продукти от категория 3 попадат в приложното поле на Регламент № 1013/2006, не отчита съображение 11 от Регламент № 1013/2006.

62.

Всъщност, без да избягва дублиране между Регламент № 1013/2006 и Регламент № 1069/2009, това тълкуване, напротив, предполага, че някои странични животински продукти биха били уредени от разпоредбите на тези два регламента.

63.

В това отношение обстоятелството, че Регламент № 1013/2006 и Регламент № 1069/2009 преследват различни цели — опазването на околната среда ( 30 ) и защитата на общественото здраве и здравето на животните ( 31 ) — според мен не е определящо.

64.

Действително вярно е, че Съдът е постановил, че превозът на месокостни брашна, който по правило е изключен от приложното поле на Регламент № 259/93, трябва да се извършва в съответствие с изискванията на Регламент № 1774/2002 от гледна точка на рисковете за околната среда и рисковете за здравето, произтичащи от подобен превоз ( 32 ).

65.

Според мен този довод не обосновава различно от очертаното до тук тълкуване на член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006, тъй като Регламент № 1069/2009 съдържа по-рестриктивни разпоредби от Регламент № 1013/2006 ( 33 ) по отношение на превозите на странични животински продукти, които могат да засегнат околната следа ( 34 ).

66.

Пето, както правилно отбелязват нидерландското правителство и Комисията, предложеното от Земеделската камара на Долна Саксония тълкуване води до парадоксален резултат.

67.

Всъщност, ако се приеме, че страничните животински продукти от категория 3 попадат в обхвата на Регламент № 1013/2006, това означава да се приложат по-строги правила към по-малко опасни продукти, тъй като съгласно Регламент 1069/2009 ( 35 ) страничните животински продукти от категория 3 по дефиниция са по-малко вредни за общественото здраве и за здравето на животните от продуктите от категории 1 и 2 ( 36 ).

68.

По същия начин считам, че тълкуването на Комисията, основано по-специално на членове 23 и 24 от Регламент № 1069/2009, не би могло да се приеме, тъй като, както подчертава ReFood в съдебното заседание, това тълкуване не може да бъде изведено нито от текста, нито от структурата на разглежданите в настоящия случай регламенти.

69.

Комисията твърди по същество, че член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че този регламент не се прилага за превозите на странични животински продукти, които се извършват от оператори, обекти или предприятия, регистрирани или одобрени в съответствие с член 23 или член 24 от Регламент № 1069/2009, или които са предназначени за оператори, обекти или предприятия, регистрирани или одобрени в съответствие с тези разпоредби, ако са спазени изискванията на Регламент № 1069/2009.

70.

Тя счита, с оглед на съображение 11 от Регламент № 1013/2006 и на съображения 5 и 6 от Регламент № 1069/2009, че първият регламент не би следвало да се прилага към превоза на странични животински продукти, когато императивното изискване за защита на околната среда вече е надлежно отчетено, при условие че са спазени разпоредбите на Регламент № 1069/2009. Тъй като Регламент № 1069/2009 предвиждал правила, които се прилагат за операторите, обектите или предприятията, обхванати от членове 23 и 24 от този регламент, не било необходимо Регламент № 1013/2006 да се прилага за превозите между операторите, предприятията и обектите, одобрени или регистрирани в съответствие с посочените членове, при условие че са спазени всички други изисквания на Регламент № 1069/2009.

71.

Най-напред, това тълкуване води до незачитане на ясно изразената в хода на законодателната процедура воля на законодателя на Съюза страничните животински продукти да се изключат от приложното поле на Регламент № 1013/2006.

72.

По-нататък, струва ми се, че като предлага такова тълкуване, Комисията се опитва да наложи позицията си, защитавана в хода на процедурата по приемане на Регламент № 1013/2006 ( 37 ), въпреки че тя не е подкрепена от Европейския парламент и Съвета.

73.

Накрая, считам че това тълкуване е източник на правна несигурност.

74.

От една страна, това тълкувана означава, че операторите трябва да оценяват при всеки отделен превоз на странични животински продукти дали разпоредбите на Регламент № 1069/2009 защитават в достатъчна степен околната среда и следователно на практика не позволява да се предвиди предварително кой регламент е приложим към конкретния превоз.

75.

От друга страна, тъй като в съдебното заседание Комисията уточнява, че ако не са спазени разпоредбите на членове 23 и 24 от Регламент № 1069/2009, следва да се приложи Регламент № 1013/2006, може да се стигне до парадокса да се изисква спазването на по-строги разпоредби на Регламент № 1013/2006 в случай на неспазване на членове 23 и 24 от Регламент № 1069/2009, които са a priori по-малко рестриктивни.

76.

В светлината на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на отправените от Verwaltungsgericht Oldenburg (Административен съд Олденбург, Германия) въпроси по следния начин:

„Член 1, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци трябва да се тълкува в смисъл, че превозите на странични животински продукти, обхванати от Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002, са изключени от приложното поле на Регламент № 1013/2006, освен ако в Регламент № 1069/2009 не е предвидено изрично изключение“.