1.

Настоящото преюдициално запитване отново поставя пред Съда въпроси относно тълкуването на понятието за отпадък от Директивата за отпадъците ( 2 ). Сега трябва да се изясни дали върнати от потребители електрически уреди, някои от които вече не могат да бъдат използвани поради дефекти, както и остатъчни партиди, следва да се считат за отпадъци, които могат да бъдат изнасяни само в съответствие с Регламента относно превози на отпадъци ( 3 ).

2.

Безспорно е, разбира се, че понятието за отпадък не трябва да се тълкува ограничително и винаги трябва да се вземат предвид всички обстоятелства на конкретния случай. Настоящият случай обаче не се ограничава до такава конкретна преценка, а повдига и въпроса за значението на насоките на законодателя на Съюза, произтичащи от Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване ( 4 ), която още не е била приложима към разглеждания момент. Освен това е необходимо да се разгледа как понятието за отпадък следва да се прилага в наказателното право.

3.

Член 49, параграф 1 от Хартата определя принципа на законност на наказанието:

„Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е представлявало престъпление съгласно националното или международното право. […]“.

4.

Съгласно член 2, точка 1 от Регламента относно превози на отпадъци понятието „отпадъци“ е съгласно определението в член 1, параграф 1, буква a) от кодифицираната Директива за отпадъците ( 5 ), която междувременно е заменена от действащата понастоящем Директива за отпадъците.

5.

Член 2, точка 35, буква а) от Регламента относно превози на отпадъци определя, че „незаконен превоз“ е по-специално всеки превоз на отпадъци, извършен без нотификация до всички заинтересовани компетентни органи съгласно настоящия регламент.

6.

Член 50, параграф 1 от Регламента относно превози на отпадъци се отнася до санкционирането на нарушения:

„Държавите членки определят правилата за санкции, прилагани при нарушение на разпоредбите на настоящия регламент и предприемат всички мерки, необходими за да се гарантира тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и разубеждаващи. […]“.

7.

Съгласно член 3, точка 1 от Директивата за отпадъците, който според член 41 от тази директива и приложение V съответства на член 1, параграф 1, буква а) от кодифицираната Директива за отпадъците от 2006 г., „отпадък“ e всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи“.

8.

Директивата относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване е приета на 4 юли 2012 г. и следва да бъде транспонирана до 14 февруари 2014 г. Нидерландската правна уредба за транспониране — Regeling van de Staatssecretaris van Infrastructuur en Milieu, van 3 februari 2014, nr. IENM/BSK-2014/14758, houdende vaststelling regels met betrekking tot afgedankte elektrische en elektronische apparatuur (Наредба на Министерство на инфраструктурата и околната среда от 3 февруари 2014 г., № IENM/BSK-2014/14758, за определяне на правила относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване) — съответно влиза в сила на 14 февруари 2014 г.

9.

Член 3, параграф 1, буква д) от Директивата относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване дефинира тези уреди, както следва:

„електрическо и електронно оборудване, което е отпадък по смисъла на член 3, точка 1 от [Директивата за отпадъците], […]“.

10.

Член 23 от Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване урежда „Проверки и мониторинг“. Превозът на оборудване е предмет на параграф 2:

„Държавите членки гарантират, че превозите на използвано ЕЕО, за което има съмнения, че представлява ОЕЕО, се извършват в съответствие с минималните изисквания в приложение VI, като държавите членки извършват съответен мониторинг на такива превози“.

11.

Приложение VI към Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване съдържа минимални изисквания за превози. Точка 1 урежда задълженията за осигуряване на документация:

„С цел да се направи разграничение между ЕЕО и ОЕЕО, в случай че притежателят на въпросния предмет твърди, че възнамерява да превози или че превозва използвано ЕЕО, а не ОЕЕО, държавите членки изискват притежателят да разполага със следното в подкрепа на твърдението му:

12.

Точка 5 от приложение VI към Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване урежда последиците от нарушение на тези изисквания:

„При липса на доказателство, че даден предмет представлява използвано ЕЕО, а не ОЕЕО, в необходимата документация, изисквана по точки 1, 2, 3 и 4, и при липса на подходяща защита срещу повреда по време на транспортирането, натоварването и разтоварването, по-специално посредством достатъчно здрава опаковка и подходящо подреждане на товара, което е част от задълженията на притежателя, организиращ транспортирането, органите на държавите членки приемат, че изделието е ОЕЕО и че товарът представлява незаконен превоз. […]“.

13.

От преюдициалното запитване е видно, че съгласно член 10.60, параграф 2 от Wet van 13 juni 1979, houdende regelen met betrekking tot een aantal algemene onderwerpen op het gebied van de milieuhygiëne (Wet Milieubeheer) (Закон от 13 юни 1979 г. за правилата относно някои общи въпроси в областта на закрилата на околната среда (Закон за опазване на околната среда) е забранено извършването на действия по смисъла на член 2, точка 35 от Регламента относно превози на отпадъци. Съгласно член 1a, точка 1 от Wet van 22 juni 1950, houdende vaststelling van regelen voor de opsporing, de vervolging en de berechting van economische delicten (Закон от 22 юни 1950 г. за установяване на правила за досъдебното и съдебното разследване и преследване на стопански престъпления) в конкретния случай е извършено стопанско престъпление, което е наказуемо в съответствие с предвиденото в член 6 от този закон.

14.

Tronex BV търгува на едро по занятие с остатъчни партиди. На 10 февруари 2014 г. е установено, че това дружество планира да превози или да възложи превоза на партида от електрически уреди в контейнер с получател трето лице в Танзания, на което партидата от тези стоки е продадена за общата стойност от 2396,01 EUR. Tronex е закупило стоките от продавачи на дребно, от продавачи на едро и/или от вносители. Партидата от стоки се състои от електрически кани за вода, парни ютии, вентилатори и електрически самобръсначки. В по-голямата си част уредите са в оригиналната си опаковка, но в стоковата партида има и уреди без опаковка. Партидата се състои от уреди, върнати от потребителите въз основа на предоставената гаранция, от една страна, а от друга страна — от стоки, които например поради промяна на предлагания асортимент вече не се продават или не могат да бъдат продавани (редовно). На редица кутии, в които са опаковани устройствата, има надпис, който указва наличието на недостатъци. Стъклото на редица стъклени кани за вода е било повредено. Планирано е превозът да се осъществи, без да бъде извършено необходимото нотифициране съгласно Регламента относно превози на отпадъци.

15.

Ето защо Rechtbank Rotterdam (Районен съд Ротердам, Нидерландия) като първа инстанция налага на Tronex условно наказание от 5000 EUR с отложено изпълнение за срок от 2 години, тъй като се е готвел да извърши превоз на отпадъци от Нидерландия до Танзания без изискваната съгласно посочения регламент нотификация на всички съответни компетентни органи и/или без тяхното съгласие.

16.

Tronex обжалва това съдебно решение. Същият оспорва твърдението, че уредите са отпадък.

17.

Поради това Gerechtshof Den Haag (Апелативен съд Хага, Нидерландия) отправя до Съда следните въпроси:

Въпрос 1:

Въпрос 2

Въпрос 3

18.

Писмени становища са представили Tronex B. V., Openbaar Ministerie, Ressortsparket vestiging Den Haag (Прокуратура на Хага, Нидерландия), Кралство Нидерландия, Република Австрия, Кралство Норвегия и Европейската комисия. Tronex, Кралство Нидерландия и Комисията вземат участие в съдебното заседание на 12 декември 2018 г.

19.

Националната юрисдикция поставя въпроса дали при връщането от потребителя на търговеца (първи въпрос), при продажбата на Tronex (втори въпрос) и в момента, в който са били открити по време на проверката (трети въпрос), процесните електрически уреди следва да се разглеждат като отпадък. Всъщност тя трябва да се произнесе само по въпроса дали в посочения на последно място момент устройствата трябва да се разглеждат като отпадък. Това е така, тъй като в главното производство националната юрисдикция трябва да се произнесе дали на Tronex може да бъде наложено наказание за подготовката на незаконен превоз на отпадъци. При всички случаи е уместно трите въпроса да бъдат обобщени, за да се стигне до един отговор.

20.

За целта ще разгледам първо понятието за отпадък от Директивата за отпадъците, след което ще премина към Директивата относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване, която потвърждава заключението от тълкуването на Директивата за отпадъците, и накрая ще се спра на трудностите, които поражда прилагането на понятието за отпадък в наказателното право с оглед на изискването за точност на наказателноправните разпоредби.

21.

По отношение на понятието „отпадък“ член 2, точка 1 от Регламента относно превози на отпадъци се позовава на съответната дефиниция на член 1, параграф 1, буква а) от кодифицираната Директива за отпадъците от 2006 г. Междувременно тази директива е заменена от новата Рамкова директива за отпадъците. Съгласно член 41 във връзка с приложение V към новата Рамкова директива за отпадъците понастоящем позоваването, което се съдържа в член 2, точка 1 от Регламента относно превози на отпадъци, следва да се прилага като позоваване на член 3, точка 1 от новата Рамкова директива за отпадъците.

22.

Съгласно посочената разпоредба „отпадък“ e всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.

23.

Следователно трябва да се изясни следва ли купувач, който на свой ред продава голяма партида, състояща се от изкупени от търговци на дребно или доставчици стоки, върнати от потребители или неподдържани повече в предлагания асортимент, на трето лице (в чужбина), да се разглежда като притежател, който се освобождава от стоковата партида по смисъла на член 3, точка 1 от Директивата за отпадъците.

24.

Действително Директивата за отпадъците не определя критерии за наличие на освобождаване, така че по принцип при липса на общностна правна уредба държавите членки да могат да избират свободно в каква форма да бъде предоставено доказателството за наличието на различните елементи на фактическия състав на деянието. Тези правила на доказване обаче трябва да не накърняват ефективността на правото на Съюза, и по-специално на Директивата за отпадъците ( 6 ).

25.

Следователно при прилагането на каквито и да било правила за доказване във връзка с проверката дали определени изделия или вещества са отпадъци, националните юрисдикции трябва да вземат предвид критериите, които са разработени от Съда в това отношение.

26.

Що се отнася до израза „да се освободи“, от тази съдебна практика следва, че той трябва да се тълкува, като се има предвид целта на Директивата за отпадъците, която съгласно съображение 6 от нея се състои в минимизирането на отрицателните последици от образуването и управлението на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда, и с оглед на член 191, параграф 2 ДФЕС, който гласи, че политиката на Европейския съюз в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита и се основава на принципите на предпазните мерки и превантивните действия. Следва, че изразът „да се освободи“ и следователно понятието „отпадък“ по смисъла на член 3, точка 1 от Директивата за отпадъците не могат да се тълкуват стеснително ( 7 ).

27.

Най-напред следва да се обърне особено внимание на обстоятелството дали въпросният предмет или вещество не е или вече не е полезен на своя притежател, поради което този предмет или вещество представлява тежест, от която той иска да се освободи ( 8 ). Ако това действително е така, съществува опасност притежателят да се освободи от държания от него предмет или вещество така, че да причини вреда на околната среда, по-конкретно като го изостави, изхвърли или обезвреди по неконтролиран начин ( 9 ).

28.

Това не може да се приеме в настоящия случай, тъй като Tronex е продало електрическите уреди и следователно е очаквало финансови облаги от доставката.

29.

Все пак Съдът вече е постановил, че вещества или предмети, от които притежателят се освобождава, представляват отпадъци по смисъла на Директивата за отпадъците и когато могат да бъдат използвани повторно от икономическа гледна точка ( 10 ), по- специално ако са събирани с търговска цел, с оглед на рециклиране, възстановяване или повторно използване ( 11 ).

30.

Всъщност Tronex не цели нито рециклирането, нито възстановяването на електрическите уреди; целта на износа очевидно е била тяхната повторна употреба.

31.

Необходимо е обаче да се прави разлика между събраните предмети, от които предишният притежател се е освободил, и такива, от които предишният притежател не се е освободил. Самият факт на събиране с цел повторна употреба все още не означава, че следва да приеме наличието на освобождаване. Всъщност както от икономическа гледна точка, така и от гледна точка на опазване на ресурсите, изглежда обосновано уреди, които вече не могат да се продават на предвидения първоначално пазар, да бъдат предложени на други пазари, където продажбата все още е възможна.

32.

Ето защо, по-специално за остатъчните партиди, които все още са в неотворената оригинална опаковка, преюдициалното запитване не съдържа достатъчно основания, за да се заключи, че е налице освобождаване.

33.

За сметка на това върнати уреди, които поради наличието на сериозни недостатъци вече не могат да бъдат използвани, нито да бъдат ремонтирани с разумни усилия, несъмнено следва да се разглеждат като отпадък.

34.

Tronex обаче не може да възрази, че определен процент от новите стоки също не могат да бъдат използвани поради наличието на недостатъци. По отношение на новите стоки трябва по-конкретно да се приеме, че по принцип те функционират ( 12 ).

35.

За върнати от потребители уреди обаче такава презумпция не е обоснована. Освен това връщането поражда риска потребителят да е получил стока с недостатъци или самият той да е повредил стоката преди връщането. Следователно на първо място са налице съмнения дали върнати стоки могат да бъдат продавани с цел да се използват според функционалното им предназначение.

36.

Тези съмнения обаче все още не обуславят извода, че стоката трябва да се разглежда като отпадък още при потребителя. Това е така, тъй като връщане срещу възстановяване на продажната цена не е равнозначно на освобождаване. Такова връщане не следва нито да се разглежда като обезвреждане или оползотворяване, нито да се очаква, че потребителят ще се освободи от стоката по начин, който може да навреди на околната среда ( 13 ).

37.

След като обаче върната стока отново стане притежание на търговеца, положението се променя съществено, тъй като съмненията относно възможността за продажба на стоката с цел да бъде използвана според функционалното ѝ предназначение имат решаващо значение за по-нататъшната ѝ съдба.

38.

Всъщност не може да се обоснове прилагането на разпоредбите на Директива за отпадъците — които целят да се гарантира, че извършването на операциите по оползотворяване и обезвреждане няма да застраши здравето на човека и че няма да се използват процеси или методи, които биха могли да навредят на околната среда — към стоки, вещества или продукти, които притежателят иска да експлоатира или да продава при благоприятни условия, независимо от каквато и да е операция по оползотворяване. При все това с оглед на задължението да се даде широко тълкуване на понятието „отпадък“ следва тези доводи да се поставят в контекста на положения, при които повторното използване на въпросната стока или вещество е не само евентуално, но и сигурно, което запитващата юрисдикция следва да провери, без да е необходимо преди това да се извършат процесите на оползотворяване на отпадъци, посочени в Директивата за отпадъците ( 14 ).

39.

Поради изложените съмнения по отношение на върнати стоки на първо място липсва такава сигурност. Следователно, доколкото тези съмнения не бъдат отстранени незабавно чрез проверка на уредите, е необходимо те да се разглеждат като отпадък.

40.

Ако при проверката се установи, че стоката ще може да се използва според функционалното ѝ предназначение, то качеството ѝ на отпадък се изключва. Същото се отнася за стоки с незначителни недостатъци, които ограничават само в незначителна степен функционирането им, така че стоките все още могат да бъдат продадени без ремонт, евентуално на намалена цена.

41.

Ако обаче бъдат открити недостатъци, които изискват стоката да бъде ремонтирана, преди да може да се използва според функционалното ѝ предназначение, тази стока се счита за отпадък, тъй като не е сигурно, че търговецът действително ще извърши ремонта. В това отношение обстоятелството дали за ремонта се изисква малко или голямо усилие няма решаващо значение, тъй като стока, която не функционира, представлява бреме и използването ѝ по предназначение не е сигурно.

42.

Налагането на търговеца на такова задължение за проверка и евентуално за ремонт е подходящо, необходимо и съразмерно, тоест като цяло пропорционално, тъй като той е лицето, което взема решение за по-нататъшната съдба на върнатите стоки ( 15 ). Въз основа на подобни съображения предприятия, които произвеждат странични продукти, например отпадъчен чакъл в мина и пясък от обогатяване на руда ( 16 ) или течен оборски тор в селското стопанство ( 17 ), трябва да докажат, че те не представляват производствени отпадъци.

43.

Накрая, що се отнася по-специално до превоза на процесните уреди, от преюдициалното запитване е видно още едно обстоятелство, което показва, че чрез превоза Tronex се е освободило поне от определени уреди. Това е така, тъй като според преюдициалното запитване някои уреди не са били опаковани. Следователно не може да се очаква те да бъдат транспортирани, без да бъдат повредени.

44.

Като междинно заключение следва да се посочи, че превозът на голяма партида, състояща се от изкупени от търговци на дребно или доставчици електрически уреди, върнати от потребители, трябва да се разглежда като превоз на отпадъци, ако преди това не е установена годността на върнатите електрически уреди или дадени уреди не са защитени по подходящ начин срещу повреда по време на транспортирането. За разлика от тях неподдържани повече в предлагания асортимент електрически уреди в неотворена оригинална опаковка не следва да се разглеждат като отпадък без допълнителни доказателства.

45.

Впрочем това тълкуване на понятието „да се освободи“ съответства на Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване, която обаче все още не е била приложима към проверката на Tronex на 10 февруари 2014 г. Това е така, тъй като Нидерландия транспонира Директивата в рамките на определения срок едва на 14 февруари 2014 г.

46.

Точка 1 от приложение VI към Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване съдържа изисквания, които следва да дадат възможност да се направи разграничение между електрическо и електронно оборудване и относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване, в случай че притежателят на въпросния предмет твърди, че възнамерява да превози или че превозва използвано електрическо оборудване, а не отпадъци от електрическо оборудване.

47.

Това разграничение има решаващо значение за понятието за отпадък, тъй като съгласно определението на член 3, параграф 1, буква д) от Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване отпадъци от електрическо оборудване представлява оборудване, което следва да се разглежда като отпадък по смисъла на член 3, точка 1 от Директивата за отпадъците. Съответно точка 5 от приложение VI предвижда, че превоз на електрическо оборудване, което не отговаря на изискванията на приложението, следва да се разглежда като незаконен превоз по смисъла на Регламента относно превози на отпадъци.

48.

Следователно приложение VI към Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване определя две основни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени с цел превозът на използвано електрическо оборудване да не се разглежда като превоз на отпадъци. На първо място, трябва да се гарантира годността на всички уреди, както е посочено по-специално в точка 1, буква б), както и в точка 3, и на второ място, трябва уредите да са защитени по подходящ начин срещу повреда по време на транспортирането, което следва от точка 1, буква в) и точка 5. Точка 2 допуска ограничения по отношение на годността само при превоз, който се извършва специално за целите на ремонта.

49.

По този начин посочените разпоредби от Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване кодифицират развитото по-горе тълкуване на понятието за отпадък по отношение на върнатото електрическо оборудване или оборудването, което не е защитено в достатъчна степен срещу повреда по време на пътуването.

50.

Освен това обаче трябва да се има предвид, че понятието за отпадък в настоящия случай е свързано с предвидена в нидерландското законодателство наказателноправна санкция. На първо място, това е необходимо съгласно правото на Съюза, тъй като член 50 от Регламента относно превози на отпадъци изисква определянето на ефективни санкции за нарушенията на Регламента. Член 36, параграф 2 от Директивата за отпадъците съдържа подобно задължение за други нарушения на правото в областта на отпадъците, които също зависят от понятието за отпадък.

51.

Все пак може да има съмнение дали понятието за отпадък е дефинирано в достатъчна степен, за да се обоснове налагането на наказателноправна санкция в главното производство. Това е така, тъй като както член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз, така и националният правен ред придават голямо значение на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията с изискванията му за предвидимост и точност (nullum crimen, nulla poena sine lege) ( 18 ).

52.

Изискването за точност на наказателния закон, което е присъщо на посочения принцип, предполага, че законът ясно определя престъпленията и наказанията, които се налагат за тях. Това условие е изпълнено, когато правният субект може да установи от формулировката на съответната разпоредба и при необходимост с помощта на даденото от съда тълкуване кои действия и бездействия ангажират наказателната му отговорност ( 19 ).

53.

Що се отнася до понятието за отпадък, правните субекти всъщност могат да установят, че въпросът дали е налице освобождаване от даден предмет трябва да се преценява въз основа на всички обстоятелства по конкретното дело и че понятието „да се освободи“ трябва да се тълкува разширително. Освен това съществуват много хипотези, които или вече са били непосредствено разглеждани от съдебната практика, или са поне достатъчно близки до хипотези, които са разгледани в досегашната съдебна практика, за да може да се постанови ясно решение на тази основа.

54.

За настоящата хипотеза обаче все още липсва пряко релевантна съдебна практика. По-специално досега Съдът не е тълкувал понятието за отпадък по отношение на превоза на дефектни или недостатъчно опаковани уреди.

55.

Все пак за всеки разумно действащ правоприлагащ орган е ясно, че уреди, които поради наличието на сериозни недостатъци вече не могат да бъдат използвани, нито да бъдат ремонтирани с разумни усилия, несъмнено следва да се разглеждат като отпадък. Същото се отнася за стоки, които се превозват без достатъчна защита срещу повреда по време на транспортирането.

56.

Все още не е лесно да се установи дали въпреки изложеното върнати стоки трябва да се разглеждат като отпадък само защото тяхната годност не е била проверена или защото още не е извършен ремонт за възстановяване на годността им, поне докато Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване не бъде напълно транспонирана.

57.

Необходимо е — или възможно — въз основа на наличната информация да се изясни дали документи като споменатите от Комисията и Torex „Correspondents‘ Guidelines“ ( 20 ) („насоки за кореспондентите“) могат да променят това положение. Съдът не разполага с данни дали такива документи към разглежданата дата, на 10 февруари 2014 г., вече съществуват или е трябвало да бъдат известни на предприятие като Tronex.

58.

Ето защо предлагам на Съда с цел да се обоснове наказателната отговорност да се ограничи действието във времето на предложеното от мен тълкуване на понятието за отпадък, и по-конкретно по отношение на върнати стоки, чиято годност не е била проверена или които се нуждаят от ремонт за възстановяване на годността им, който все още не е предприет. В това отношение настоящото тълкуване на понятието за отпадък следва да се прилага при наказателноправното санкциониране на нарушения само когато те са извършени след пълното транспониране на приложение VI към Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване или най-късно след решението на Съда по настоящото дело.

59.

Ето защо предлагам на Съда да постанови следното:

„Превозът на голяма партида, състояща се от изкупени от търговци на дребно или доставчици стоки, върнати от потребители електрически уреди, следва да се разглежда като превоз на отпадъци по смисъла на Регламент (EО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци, изменен с Регламент (ЕС) № 255/2013, ако преди това не е установена годността на всички уреди или не всички уреди са защитени по подходящ начин срещу повреда по време на транспортирането. За разлика от тях неподдържани повече в предлагания асортимент електрически уреди в неотворена оригинална опаковка не следва да се разглеждат като отпадък без допълнителни доказателства.

Що се отнася до върнати стоки, чиято годност не е била проверена, или стоки, нуждаещи се от ремонт за възстановяване на годността им, който все още не е предприет, настоящото тълкуване на понятието за отпадък следва да се прилага при наказателноправно санкциониране на нарушения само когато те са извършени след пълното транспониране на приложение VI към Директива 2012/19/ЕС относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване или най-късно след решението на Съда по настоящото дело“.